Отиди на
Форум "Наука"
Atom

Глобализация 3.0 ....... или деглобализация?

Recommended Posts

Според специалистите по икономическа история истинската глобализация на икономиката започва с индустриалната революция. Това е т.н. глобализация 1.0, а периодът завършва с първата световна война. След втората световна война започва качествено нов процес  в световната икономика или глобализация 2.0, чийто връх е периода  1990-2008. По всичко изглежда обаче, че моделът 2,0 е изчерпан. 10 години след кризата през 2008 светът е изправен пред избор - реформа на правилата и институциите с цел преминаване към глобализация 3,0 или  активна деглобализация.

Напоследък все повече и повече икономисти твърдят, че към този момент светът не е в състояние да изгради нови правила и институции и деглобализацията е неизбежна. Очевидно е, че независимо дали процесът е необратим или не, през следващите 1-2 десетилетия светът ще се намира в преход. Преход , който обаче не е ясно към какво ще доведе. 

Та какво ще имаме според вас след 20 години? Опциите според мен са 3.

- свят с глобална икономика и качествено нови институции и правила - или светът на глобализация 3.0

- свят с деглобализирана икономика, но с няколко зони, всяка от които ще има мини-глобална "собствена икономика" и собствени правила, а между различните зони ще има някакви що годе стабилизирани отношения. 

- преходът все още да не е завършил - т.е. деглобализирана икономика, но без ясни зони, без общи или поне локални правила и без стабилност. 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Поздравления за темата.

Според мен след 20 години ще имаме "вариант две" в твоите версии, с уточнението, че зоните няма да бъдат няколко, а две: Северозапад, доминиран икономически от САЩ и Югоизток, доминиран икономически от Китай. В зоната "северозапад" виждам интегрирани по някакъв начин Русия и Индия, както и Южна Америка и Австралия, Нова Зеландия; в другата цяла Източна и Централна Азия /без Япония и Южна Корея/ и Африка; това няма да е блоково противопоставяне подобно на това от Студената война, няма да има силно военно напрежение, по-скоро го виждам като зони на икономическо влияние и специфичен път на развитие на икономиката, също така технологично съревнование. Началото на голямото противостоене между ядрата на тези две глобални зони започва сега с т.н. "търговска война", която е само върха на айсберга, нещата ще продължават в тази посока.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 23 минути, Б. Киров said:

Поздравления за темата.

Според мен след 20 години ще имаме "вариант две" в твоите версии, с уточнението, че зоните няма да бъдат няколко, а две: Северозапад, доминиран икономически от САЩ и Югоизток, доминиран икономически от Китай. В зоната "северозапад" виждам интегрирани по някакъв начин Русия и Индия, както и Южна Америка и Австралия, Нова Зеландия; в другата цяла Източна и Централна Азия /без Япония и Южна Корея/ и Африка; това няма да е блоково противопоставяне подобно на това от Студената война, няма да има силно военно напрежение, по-скоро го виждам като зони на икономическо влияние и специфичен път на развитие на икономиката, също така технологично съревнование. Началото на голямото противостоене между ядрата на тези две глобални зони започва сега с т.н. "търговска война", която е само върха на айсберга, нещата ще продължават в тази посока.

Съгласен съм, че този сценарий е най-вероятен. Не мисля обаче, че той попада в т.2  - т.е. стабилен модел, а по-скоро към т.3 - "преходът не е завършил".  В един "двуполюсен свят  САЩ - Китай"  не е много ясно къде е мястото на Африка, Близкия изток и Средна Азия. Това  са зоните в които се очаква най-голям демографски ръст през следващите 20-30 години, съответно и повечето проблеми ще са там или ще се генерират от там. След 20 години  "ничия зона" с 3 милиарда население  (не включвам Индия) и един куп проблеми не е опция за стабилност. 

С други думи "проблемът Африка" + проблемите на близкия и средния изток могат да се разрешат по два начина:

- САЩ и Китай си сътрудничат. Това сътрудничество само по себе си ще създаде предпоставки за създаването на правила и институции, които в крайна сметка ще доведат до глобализация 3.0

- Без сътрудничество, което рано или късно ще доведе до създаването на няколко отделни, сравнително автономни "мини-зони" и от двуполюсен, светът окончателно ще стане многополюсен.

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

И ако вариант 2.0 приключил, то след като все още не е актуален вариант 3.0, не следва ли  че актуалния в момента вариант е 2.1 или 2.2? Греша ли?

=================

Скромното ми виждане е: Аз лично не виждам причини, възможности или индикации за деглобализция - политически и икономически..

=================

Според мен следва да се прави разлика между популистко говорене и популиска политика,

Националпопулитските икономически политики на този етап според мен са обречени (по скоро те са като флуктуации), защото обществата като цяло разбраха ползите от глобализацията:

Дори и бедните слоевете не са толкова "лошо" бедни както по времето на Маркс и добрия стар национализъм 

Ето две ключови примерни разлики

1. Бедните се хранята достъчно и с разнообразна храна,заради глобалната търговия на нефт и природен газ

(нефтът и природния газ суровини за торовата пришленост, и за тази на горивата, с които корабите влаковете и камионите превозват евтино стоките из света)

2., Бедните днес могат да мигрират ( в определените рамки, граници и територии) безпроблемно,заради глобалната търговия на нефт и природен газ, които насправиха транпорта евтин мазсов и дотъпен

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

САЩ досега гледаха на Югоизточна Азия като въпрос на национална сигурност, но забелязвам някакво пропукване и голям завой в тази тяхна стратегия – те не се присъединиха към   Trans-Pacific Partnership (TPP), което според мен, е негласно оставяне на тази зона за икономическо влияние на Китай и своеобразно оттегляне от нея. Освен това, САЩ, които до скоро и все още, имаха голямо влияние и тежест в Пакистан, на практика отстъпват тази важна като коридор към Африка територия на Китай.

В Африка американските инвестиции са сравнително нищожни в сравнение с китайските и де факто Китай се настанява трайно като основен икономически играч в Африка. Африка след 70 години ще бъде между 30 и 40 % от цялото население в света и вероятно ще върви към някакво обединение по модела на ЕС. Това е огромен пазар, в който китайските стоки биха намерили още по-голям пазарен дял, отколкото имат сега /над 20%/ . Китай прокарва т.н. Нов път на Коприната със стратегическа насоченост предимно към африканските пазари и ресурси, макар че опасва с него целия свят.

От друга страна такова временно /?/ разделение на сфери на търговско и икономическо влияние до голяма степен задоволява интересите и на САЩ и ги отдалечава от потенциални големи конфликти с Китай, такова разделяне запазва тяхната най-голяма тежест в останалата част от света.

Централна Азия и Близкия Изток са междинни територии и могат да породят голямо съперничество и сериозен сблъсък между Изтока и Запада; затова, според мен, САЩ ще направят всичко възможно да задържат в зоната на своето влияние тези региони, опирайки се на няколко ключови държави в тях като на партньори.

Русия придобива много по-голяма тежест в това икономическо съперничество, както и Индия.

Русия е от ключово значение за стабилността на Европа, както и тази в Близкия изток и, според мен, САЩ ще направят всичко възможно да я привлекат, ако не като съюзник, то като партньор – въпросът е на каква цена и с какви отстъпки и от двете страни.

Индия също е важна страна като баланс за азиатската хегемония на Китай, а и като страна, част от бившата Британска империя, с която културно и икономически е повече свързана, отколкото с колективизма на китайската култура.

Според мен сътрудничеството е в разпределяне на зоните на икономическо влияние и тяхното очертаване, докато не дойде времето за конвергенцията на база по-ефективен модел, Глобализация 3.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преразпределянето на зоните на влияние според мен е нещо естесвено и неизбежно (и според мен то е възможно само заради и при наличие на глобализацията), но нека да направим  нещата по-прости (По Анщайн)

Най-търгуваната и най-глобалната стока е нефтът, върху него се крепи икономическата сила на нациите. Едни продават и печелят, други купуват и правят/мултиплицират пари и богатство чрез него, използвайки го в националната икономика).

За мен лично за край на глобализцията може да се мисли и говори едва тогава когато нефтът се изчерпи.... или образно казано когато американските  самолетоносачи се изтеглят от Персийския залив :) Което ще значи че САЩ (алтернативно Китай) е казал "оправяйте с петрола помежду си както можете, не ни пука за цените"..Да обаче САЩ отдавна внасят петрол, и това няма как да стане :), така мисля

================

Тръмп антиглобализатор ли е? Не разбира се - той просто иска по-честна и по-изгодна търговия за САЩ. в тази глобализирана иконимика (в което няма нищо нередно или фрапиращо).

САЩ се беше поставил по политически причини за десетилетия (по време на Студената война и блоковото противопопоставяне) в едно необлагодетелствано и губещо положбение - давайки търговски преимущества на Западните страни (вкл Канада. Корея и Япония), а по-късно и  на постмаоистки Китай (Китай получава статут на най-облагодетелствана нация).

Ръководителите на Канада, Китай, Западните страни (тези от ЕС) започнаха да говорятn в един глас за търговска война, когато САЩ поиска справедливи мита за техните стоки. Казвам "справедливи" защото и трите споменати ,и Мексико, имат протекционистична политика по отношение на американските стоки,. докато техните стоки безпрепятствено влизат на пазара в САЩ.

Освен това при Китасй имаме и държавно планиране- и друго елементи и мерки, с които се прави нечестен дъмпинг..
В ЕС пък е субсидирано селскостопанското производство (това е най-високото ниво на притекционизъм),
Също така - канадската икономика е с много протекционистични мерки , тя е силно протекционистична.

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 47 минути, nik1 said:

Скромното ми виждане е: Аз лично не виждам причини, възможности или индикации за деглобализция - политически и икономически..

=================

Според мен следва да се прави разлика между популистко говорене и популиска политика,

Националпопулитските икономически политики на този етап според мен са обречени (по скоро те са като флуктуации), защото обществата като цяло разбраха ползите от глобализацията:

Причините са две: ръст на населението в Африка, съчетано с ускореното въвеждане на новите технологии (изкуствения интелект и роботизацията) в развития свят.

При всяка технологична промяна се появява излишък от хора. При глобализация 1 основният буфер който решава проблема е миграцията - милиони европейци мигрират в новия свят. При глобализация 2 развитият свят изнесе индустриалните работни места в Азия и така реши проблема на азиатските свръх популации, докато в развитите страни проблемът с излишните хора се реши с щедри социални програми и изкуствена заетост. 

С други думи проблемите с "излишните" хора досега е решаван с миграция, откриване на нови работни места, изкуствена заетост и много щедри социални програми.  За да се разреши проблема с демографията на Африка и части от Азия би трябвало едновременно да работят всички механизми - миграция, нови работни места  и социални програми.  Не е ясно обаче как може това да стане на практика и дали изобщо може да стане. С други дума ако искаме да развиваме ИИ и роботизацията в глобална среда трябва успоредно да решим проблема на Африка и части от Азия. Ако не искаме да разрешим този проблем трябва да приключим с глобализацията, да издигнем бариери.

И не става въпрос само за популистко говорене. Проблемът е съвсем сериозен и се обсъжда активно не само от политици, но и в академичните среди в цял свят, включително и в България. Ето например едно събитие което се проведе тази седмица в СУ:

Водещи международни икономисти се събраха в Алма матер за обсъждане на преходните икономики в ерата на деглобализация

Има естествено и противоположни виждания. Съвсем наскоро в Икономист пуснаха статия в която се предлага проекта "Eurafrica" т.е. постепенно отваряне и интегриране на европейската и африканските икономики и отваряне на границите за контролирана миграция в двете посоки. Не виждам обаче как европейците ще се съгласят да приемат между 150 и 200 милиона африканци през следващите 30 години, каквито са разчетите на някои икономисти. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Говорим за различни неща.

Не включвам миграцията и интеграцията на хуманитарни/социални/бежанските мигранти (ако това имаш предвид с аргумента ти за 6 милиардна Африка/ Азия със изнемогващо население) към глобализацията - не виждам връзките

Към глобализцията в по-широк смисъл, според мен би следвало да се включват само трудовите и бизнес-мигрантите (миграцията) . Така или иначе тази миграция и сега е контролирана,

Апропо - дори и в най-емигрантски настроените страни (имам предвид Канада) се прави подбор според нуждите на страната и икономиката, и мнгостранна оценка (точкова) на  кандидатите..

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Водещи международни икономисти се събраха в Алма матер за обсъждане на преходните икономики в ерата на деглобализация

На обсъждането се говори за деглобализцията във връзка с популизма.. „Днешното време на деглобализация и нарастващ популизъм създава риск и несигурност"

Хубаво, но популистите все още на са власт в света и не определят правилата.

/Освен това, следва да се отчете че популизмът нараства само там, където има нерешени и неотшумяли кризи. .Т.е не могат да се правят такива обобщения за целия свят и изобщо за света, не е коректно/

=================================

В потвърдение на написаното от мен по-горе в по-предния ми постинг, ето една една актуална карта от 2017 година, на протекционизма в света:

Той нараства почти навсякъде във всички държави в света (като брой на протектиционистичните мерки) след 2009, във връзка със световната икономическа криза..

 

pdfnews.asp?i=43059c3bf0e37541&u=2017-11

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

PS

Протичащите процесите на деглобализация не значат край на глобализията.

Какво точно значи "край на глобализацията"?

Ако утре в България политиците кажат "край на глобализацията" в  България хората ще започнат да се изтрепват от глад по улиците (като преди това избесят политиците си) просто защото нашата икономика не би била възможна без глобализцията - Външнотърговският ни оборот е от порядъка на 100-120 процента от размера на БВП..

Ако утре в САЩ или Западна Европа политиците кажат "край на глобализцията" то всички големи инвеститори ще си бият шута и ще си изнесат централите  в Синапур, Ираландия, или на Бахамите и в друга страна с англосансконско  законодателство (там където сега са офшорките), а производствените мощности - в Китай, Виетнам, Индонезия или Филипините..

=====

Как може да се спре или конролира износът на капитали например? В една тоталитаана и етатична икономика е възможно, но инак?

Ат. Буров в книгата беше дал примери как навремето са изнасяни капитали от България (имало е ограничения) от големите капиталисти - Един от тях е закупил (по документи) 10 000 медна руда от свързана компания, и след това е декларирал, че корабът е потънал..Т.е намерил е начин и вратичка..

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Atom said:

Причините са две: ръст на населението в Африка, съчетано с ускореното въвеждане на новите технологии (изкуствения интелект и роботизацията) в развития свят.

Там където има проблем съществува и възможност. САЩ и ЕС подхождат към бедността и извънредно бързо растящото население в Африка като проблем и затова искат да го ограничат с хуманитарни помощи; Китай гледа на този феномен /Африка/ от противоположна гледна точка, като на младо население, което може да бъде образовано, да работи квалифицирано и да създаде средна класа с покупателна възможност, затова инвестира в африканските държави - инфраструктура, образование, промишленост. Хиляди китайски работници, предимно от държавно-контролирания сектор, работят в Африка. И друг много важен фактор - Китай от години наред изгражда здрава връзка с мюсюлманските държави, със света на исляма, а в Африка половината население е ислямско. Китай има много висок рейтинг в Африка, даже откри скоро и първата си военноморска база, и то точно срещу маршрута по море към Пакистан.

И разликата е не защото, западните политици са по-недалновидни от китайските, а фундаментална в икономически план. На практика китайската държава, въпреки че пряко контролира 30 % от икономиката, е една гигантска корпорация, с която нито една западна корпорация не може да се конкурира като финансови и логистични възможности. Запада няма държавно контролирана икономика и в това е неговата икономическа сила, но и икономическа слабост по отношение на обществена система като Китай.

Преди 1 час, nik1 said:

Той нараства почти навсякъде във всички държави в света (като брой на протектиционистичните мерки) след 2009, във връзка със световната икономическа криза..

 

pdfnews.asp?i=43059c3bf0e37541&u=2017-11

Това е естествена реакция на десетилетия наред упражнявана огромна свобода на корпоративните елити - те са изградили един техен свят без граници, а и в много случаи без правила /как например се редуцират национално дължими данъци през цели държави "тръбопроводи", въпреки волята на политическите елити и то съвсем легално, това продължава и днес/, което води до ответни реакции на протекционизъм от държавите. Този протекционизъм няма да върне нещата в 19-ти век, но ограничава т.н. "крони капитализъм", фаворизирането на едни за сметка на други, чрез държавите; "чаената партия" в САЩ е от демократи и републиканци, която първа заби камбаната за това, между другото повечето от екипа на Тръмп са от нея, в това число вицепрезидентът Майк Пенс. Протекционизмът днес на запад е опит да се реформира цялата проядена от корупционни практики система на "крони капитализма", развихрил се от 90-те натам, когато падна идеологическата бариера на комунизма и корпорациите се видяха в един свят без никакви ограничения.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, nik1 said:

Какво точно значи "край на глобализацията"?

Ако утре в България политиците кажат "край на глобализацията" в  България хората ще започнат да се изтрепват от глад по улиците (като преди това избесят политиците си) просто защото нашата икономика не би била възможна без глобализцията - Външнотърговският ни оборот е от порядъка на 100-120 процента от размера на БВП..

Ако утре в САЩ или Западна Европа политиците кажат "край на глобализцията" то всички големи инвеститори ще си бият шута и ще си изнесат централите  в Синапур, Ираландия, или на Бахамите и в друга страна с англосансконско  законодателство (там където сега са офшорките), а производствените мощности - в Китай, Виетнам, Индонезия или Филипините..

"Край та глобализацията" не означава спиране на международната търговия, движението на хора или обмяната на идеи и технологии. 

Глобализация 1,0 протича в известен смисъл на "самотек" - движещ е бизнеса. Резултатът, освен повишаване на общото благосъстояние  е и появата на диспропорции, които в крайна сметка  довеждат до първата световна война и съответно втората.

За да се избегнат тези рискове, Глобализация 2,0 се опира на редица правила, норми и договори, а за спазването им се създават над-национални глобални институции  ООН, Юнеско, СТО, СБ, МВФ и т.н.  Тези правила и норми обаче с течение на времето неизбежно остаряват и от време на време е необходимо осъвременяване и/или реформиране на институциите, които се грижат за спазването на правилата.

Край на глобализацията е моментът в който правилата престават да се спазват и общите глобални институции губят значението и смисъла си. Действително ако утре европейците, китайците или руснаците обявят край на глобализацията, инвеститорите ще си бият шута от тези зони. Не е сигурно обаче какво ще стане ако това се обяви от САЩ. Всъщност САЩ с действията си вече го обявиха, а преди дни Тръмп  потвърди това решение, при това не къде да е (съобщение в Туитър, частно изказване или реч пред някаква група от хора), а съвсем официално и от трибуната на ООН: 
 

Цитирай

 

Тръмп пред ООН: Отхвърляме глобализма, прегръщаме патриотизма

Никога няма да предадем американския суверенитет в ръцете на глобална бюрокрация, която никой не е избирал и която не се отчита пред никого. Америка се управлява от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме доктрината на патриотизма."

 

Някой може да помисли, че това изказване е кьорфишек, но в действителност глобализация 2,0 вече не става. Правилата и институциите които я поддържат не работят и спешно се нуждаят от реформиране - т.е. фази 2,1, 2,2 и т.н. Проблемът е, че нито САЩ, нито Китай, нито който и да е не предлагат някакви реформи или нови правила, а директно се отказват да спазват съществуващите.  С други думи стартираха деглобализацията. Ако това е само тактически ход с цел промяна - ОК. Не виждам обаче каквато и да е визия или идеи които да очертават от какви промени и от какви нови правила се нуждае света. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, Б. Киров said:

Това е естествена реакция на десетилетия наред упражнявана огромна свобода на корпоративните елити - те са изградили един техен свят без граници, а и в много случаи без правила /как например се редуцират национално дължими данъци през цели държави "тръбопроводи", въпреки волята на политическите елити и то съвсем легално, това продължава и днес/, което води до ответни реакции на протекционизъм от държавите. Този протекционизъм няма да върне нещата в 19-ти век, но ограничава т.н. "крони капитализъм", фаворизирането на едни за сметка на други, чрез държавите; "чаената партия" в САЩ е от демократи и републиканци, която първа заби камбаната за това, между другото повечето от екипа на Тръмп са от нея, в това число вицепрезидентът Майк Пенс. Протекционизмът днес на запад е опит да се реформира цялата проядена от корупционни практики система на "крони капитализма", развихрил се от 90-те натам, когато падна идеологическата бариера на комунизма и корпорациите се видяха в един свят без никакви ограничения.

Безспорно е така. Въпросът е кой ще ограничи и контролира корпорациите. Ако това са отделните правителства, то рано или късно деглобализацията ще е факт. Да вземем например интернет. Ако някой забрани дадена услуга да се ползва на територията му или иска да контролира действията на определена корпорация на собствената си територия е неприятно, но ще се преглътне от останалите. Ако има опит обаче за регулиране или ограничаване на глобалното поведение на играчите в цялото интернет пространство, то резултатът ще е разпад и парцелиране на интернет. При това не става въпрос за виртуално парцелиране, а за физическо - с отделна инфраструктура, отделни и различни протоколи, методи за шифриране и т.н. Т.е. от една глобална система ще преминем към няколко и това ще е директна  и явна проява на деглобализацията. 

Между другото вече има такива прогнози и компаниите се подготвят за работа при подобен режим.
 

Цитирай

 

Бившият шеф на Google Ерик Шмид: Интернет ще се раздели на две

Бившият изпълнителен директор на Google и настоящ шеф на компанията-майка Alphabet - Ерик Шмид, заяви, че до 2028 година интернет ще се раздели на две части. Едната ще бъде контролирана от САЩ, а другата от Китай, съобщава CNBC


 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 41 минути, Atom said:

Безспорно е така. Въпросът е кой ще ограничи и контролира корпорациите. Ако това са отделните правителства, то рано или късно деглобализацията ще е факт. Да вземем например интернет. Ако някой забрани дадена услуга да се ползва на територията му или иска да контролира действията на определена корпорация на собствената си територия е неприятно, но ще се преглътне от останалите. Ако има опит обаче за регулиране или ограничаване на глобалното поведение на играчите в цялото интернет пространство, то резултатът ще е разпад и парцелиране на интернет. При това не става въпрос за виртуално парцелиране, а за физическо - с отделна инфраструктура, отделни и различни протоколи, методи за шифриране и т.н. Т.е. от една глобална система ще преминем към няколко и това ще е директна  и явна проява на деглобализацията. 

Между другото вече има такива прогнози и компаниите се подготвят за работа при подобен режим.
 

 

 

Преди 1 час, Atom said:

Глобализация 1,0 протича в известен смисъл на "самотек" - движещ е бизнеса. Резултатът, освен повишаване на общото благосъстояние  е и появата на диспропорции, които в крайна сметка  довеждат до първата световна война и съответно втората.

За да се избегнат тези рискове, Глобализация 2,0 се опира на редица правила, норми и договори, а за спазването им се създават над-национални глобални институции  ООН, Юнеско, СТО, СБ, МВФ и т.н.  Тези правила и норми обаче с течение на времето неизбежно остаряват и от време на време е необходимо осъвременяване и/или реформиране на институциите, които се грижат за спазването на правилата.

Край на глобализацията е моментът в който правилата престават да се спазват и общите глобални институции губят значението и смисъла си. Действително ако утре европейците, китайците или руснаците обявят край на глобализацията, инвеститорите ще си бият шута от тези зони. Не е сигурно обаче какво ще стане ако това се обяви от САЩ. Всъщност САЩ с действията си вече го обявиха, а преди дни Тръмп  потвърди това решение, при това не къде да е (съобщение в Туитър, частно изказване или реч пред някаква група от хора), а съвсем официално и от трибуната на ООН: 

Глобализация 1 и 2, издигнаха САЩ като безспорен икономически лидер в световен мащаб, самата тежест на американската икономика предопредели това: ВСВ създаде своеобразно икономическо предмостие на САЩ в Западна Европа, а ЕС и САЩ бяха и са толкова финансово и икономически обвързани, че на практика функционират като една обща икономика. Засега тази икономика, като монолитен блок, тежи в световен мащаб повече от всички останали поотделно и взети заедно, просто такива са цифрите за БВП, търговски обмен и инвестиции - еврото и долара са двете страни на една и съща монета, при това решенията се вземат 80 % във Вашингтон и 20 % за под-изпълнителите в Брюксел. Така беше до скоро, но играта се промени, САЩ сами си създадоха конкурент в лицето на Китай, докато го използваха като контрабаланс на Съветския блок. Сега те имат проблем.

И Тръмп и онези зад него в сянка се опитват да решат проблема като преформулират глобалната роля на САЩ в един вече не толкова стабилен и предсказуем за тях свят. Корпорациите могат да бъдат контролирани чрез държавата не пряко, а чрез данъчни и други икономически правила: така например смяната на данъчните тарифи в САЩ в комбинация с вдигането на митата за китайски внос вече започна да връща някои американски корпорации у дома; изпирането на печалбите и зануляването на данъците, което практикуват от десетилетия мулти-корпорациите лишава държавните бюджети не само на развитите държави, които трупат дългове, но и на неразвитите, от стотици милиарди обществени пари ежегодно, това е публична тайна. И, според мен, не може да се асоциира с "глобализация", повече с криминализация.

От тази гледна точка, лично аз, не схващам започналото ремонтиране на американската икономика и производство като деглобализация, а като опит да спре деструктивния за целия западен свят процес на преразпределение на богатството в много малко хора и масовото изчезване на средната класа. Естествено е, че този процес ще срещне огромна и истерична съпротива от статуквото, защото става въпрос за ужасно много бързи и лесни пари.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 28.09.2018 г. at 22:21, Atom said:

Някой може да помисли, че това изказване е кьорфишек, но в действителност глобализация 2,0 вече не става. Правилата и институциите които я поддържат не работят и спешно се нуждаят от реформиране - т.е. фази 2,1, 2,2 и т.н. Проблемът е, че нито САЩ, нито Китай, нито който и да е не предлагат някакви реформи или нови правила, а директно се отказват да спазват съществуващите.  С други думи стартираха деглобализацията. Ако това е само тактически ход с цел промяна - ОК. Не виждам обаче каквато и да е визия или идеи които да очертават от какви промени и от какви нови правила се нуждае света. 

Контекстът а изказването на Тръмп според мен е друг, а той е че САЩ няма да бъде повече използвана и третирана като донора на света , казано в стила на Тръмп това звучи като:  Отхвърляме глобализма, прегръщаме патриотизма


Дали и какво ще последва от това и така казаното, аз не знам, но според мен е абсурд е да се твърди , че Тръмп иска да разруши глобалните организации (те са може би много десетки, първата е ООН) или, че САЩ ще излезне от тях..

Освен това нека не забравяме и най-важното - в САЩ има истински баланс на властите и президентът не може да прави големи поразии, нито може да бъде диктатор (времето и историята на Линкълн няма да се повторят, тогава конфликтът касае физическото и духовно , същностно оцеляваване на Щатите)

Търговските споразумения които са атакувани от Тръмп, трябва да бъдат обект на изследване, според мен те, така изготвени са в ущърб на САЩ..

"ОK договоряме се за това и онова, всичко изглежда честно, но.... вие А си субсидирате селскостопанското произвоство, вие Б си имате държавно планиране, вие В правите дъпминг тъй като вашите суровини  с които работите, са с регулирани и по-ниски цени от пазарните, /в Китай например е така с много суровини/, вие С сключвате политически сделки за газа си с военните ни опоненти, вие Д крадете чужда интентуалната собственост, и т.н."

Китай, Китай според мен никога не е спазвал правилата на феър-плея в търговията и бизнеса (със САЩ и изобщо), просто тази администрация го изрече на глас (виждайки го като  заплаха или големия конкурент/опонент) нарече Китай "ревизионистична страна"..

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Цитирай

 

През 2000 г., Международният валутен фонд определя четири основни аспекта на глобализацията:[14]

  • Търговия и сделки: Развиващите се страни са увеличили своя дял от световната търговия – от 19% през 1971 г. до 29% през 1999 г. Но все още има големи разлики между основните региони. Например новоиндустриализираните икономики в Азия просперират, докато африканските страни като цяло се представят лошо. Структурата на износа на една страна е важен показател за успех. Произвежданите стоки за износ се увеличават, доминирани от развитите страни и новите икономики. Изнасяните основни суровини, като например храни и материали по-често са произвеждани в развиващите се страни: делът на тези материали от общия износ е намалял през периода.
  • Капиталови и инвестиционни потоци: Частните капитали, движещи се към развиващите се страни нараснаха през 1990-те години, заменяйки помощите или парите за развитие, които са спаднали значително след началото на 1980-те. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се превръщат в най-важната категория.
  • Миграцията и движението на хора: В периода между 1965 и 1990 г., делът на мигриралата трудова сила приблизително се удвои.
  • Разпространение на знания (и технологии): Информацията и обменът на технологии са неделима част от глобализацията. Технологичните иновации (или технологичния трансфер) облагодетелства повечето от развиващите се и най-слабо развитите страни, като например появата на мобилните телефони.

 

 

Цитирай

 

Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия описва глобализацията като:

широко използван термин, който може да се дефинира по много различни начини. Когато се използва в икономически контекст, той се отнася до намаляването и премахването на националните граници с цел да улесни потока на стоки, капитали, услуги и труд..., въпреки че все още има значителни бариери за потока на работна ръка... Глобализацията не е ново явление. Тя започва към края на деветнадесети век, но се забавя в периода от началото на Първата световна война до третата четвърт на 20 век. Това забавяне може да се отдаде на активните политики, водени от редица страни, с цел защита на индустриите им... Все пак, темпът на глобализация нараства бързо през последната четвърт на 20 век.[10]

 

 

Цитирай

Том Палмър от института „Катон“ определя глобализацията като „намаляване или премахване на държавно наложените ограничения за обмен през границите и все по-интегрираната и комплексна глобална система за производство и обмен, която се очертава в резултат на това.“.[11]

 

Цитирай

Журналистът Томас Фридман популяризира термина „плосък свят“, твърдейки, че глобализираната търговия, износът на производство, веригата на доставки, както и политическите сили, постоянно променят света, за по-добро или по-лошо. Той заявява, че темпото на глобализацията е все по-забързано и че нейното въздействие върху бизнес организациите и практиките ще продължава да расте.[12]


 

Цитирай

 

Икономистът Такис Фотопулос, определя „икономическата глобализация“ като отварянето и дерегулирането на пазарите на стоки, капитал и труд, което води към настоящата „неолиберална глобализация“. Той използва термина „политическа глобализация“, за да дефинира появата на транснационален елит и постепенното премахване на държавата-нация. Фотопулос използва „културна глобализация“ за хомогенизирането на културата в световен мащаб. Други негови определения описват термините „идеологическа глобализация“, „технологична глобализация“ и „социална глобализация“.[13]


 

 

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Глобализация

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мисля, че е погрешен подход да се вадят отделни пасажи от речта на Тръмп пред ООН и да се тълкуват самостоятелно, затова ще постна мой превод на цялата реч, като за прегледност съм я разделил на няколко основни тематични кръга. С моя уговорката, че тази реч не е някаква лична интерпретация и ораторска изява на Доналд Тръмп, според мен, тя е програмна за бъдещите намерения на елита на републиканската партия и голяма част от демократите.

Американската икономика

Американската икономика процъфтява, както никога досега. От избора ми сме добавили 10 трилиона долара богатство. Пазарът на акции е на най-високото си ниво през цялата си история, а безработицата е на най-ниско ниво от 50 години. Афро-американската, испаноезичната американска и азиатската американска безработица са постигнали най-ниските си нива, регистрирани някога. Добавихме повече от 4 милиона нови работни места, включително половин милион работни места в производството.

Приехме най-големите данъчни облекчения и реформи в американската история. Започнахме да строим голяма гранична стена и значително засилихме сигурността на границата.

Ние осигурихме рекордно финансиране за нашите военни - 700 милиарда долара тази година и 716 милиарда долара през следващата година. Военните ни скоро ще бъдат по-силни, отколкото някога са били преди.

С други думи, Съединените щати са по-силни, по-сигурни и по-богати от това, когато влязох в кабинета преди по-малко от две години.

Ние работим за Америка и за американския народ. И ние също сме отговорни пред света.

Това е страхотна новина за нашите граждани и за миролюбивите хора навсякъде. Ние вярваме, че когато нациите уважават правата на своите съседи и защитават интересите на своя народ, те могат по-добре да работят заедно, за да осигурят благословеността на безопасността, просперитета и мира.

Всеки от нас днес е пратеник на различна култура, богата история и народ, обвързан от паметта, традицията и ценностите, които правят нашите родни страни уникални на Земята.

Ето защо Америка винаги ще избере независимост и сътрудничество вместо позиция на глобалното управление, контрол и господство.

Аз почитам правото на всеки народ в тази зала да следва собствените си обичаи, вярвания и традиции. Съединените щати няма да ви кажат как да живеете, да работите или в какво да вярвате.

Ние само ви молим да зачитате нашия суверенитет в замяна на това.

Северна Корея

От Варшава до Брюксел, от Токио до Сингапур, беше най-голямата ми чест да представя Съединените щати в чужбина. Аз създадох близки взаимоотношения, приятелства и силни партньорства с лидерите на много народи в тази зала и нашият подход вече доведе до невероятна промяна.

С подкрепата на много страни днес, ние се ангажирахме със Северна Корея, за да заменим конфликта със смел и нов стремеж към мир.През юни пътувах до Сингапур, за да се срещна лице в лице с лидера на Северна Корея, председателя Ким Ченг Он. Имахме силно продуктивни разговори и срещи и се съгласихме, че е в интерес на двете страни да се стремят към превръщане на безядрена зона на Корейския полуостров. След тази среща вече видяхме няколко насърчителни мерки, които малцина биха могли да си представят само до скоро. Ракетите с бойни глави вече не летят във всяка посока. Ядреното тестване спря. Някои военни съоръжения вече са разглобени. Заложниците ни бяха освободени. И както обещахме, останките от падналите ни герои се връщат вкъщи, за да почиват в американска земя. Бих искал да благодаря на председателя Ким за смелостта му и за предприетите от него стъпки, макар че остава много работа. Санкциите ще продължат да съществуват, докато не се получи пълен отказ от ядрено оръжие.

Искам също да благодаря на многото държави-членки, които ни помогнаха да стигнем до този момент - момент, който всъщност е много по-голям, отколкото хората биха разбрали; за тяхната голяма подкрепа и разбиране, че всички ние ще трябва да продължим напред. Специални благодарности на президента Муун от Южна Корея, премиера Абе на Япония и президента Xi на Китай.

Близкия изток

В Близкия изток нашият нов подход също води до големи крачки и много исторически промени. След пътуването ми до Саудитска Арабия миналата година страните от Персийския залив откриха нов център за борба срещу тероризма. Те налагат нови санкции, като работят с нас, за да набележат и проследят терористичните мрежи и да поемат повече отговорност за борбата с тероризма и екстремизма в собствения си регион. ОАЕ, Саудитска Арабия и Катар обещаха милиарди долари, за да помогнат на народа на Сирия и Йемен. И търсят различни подходи за прекратяване на ужасната гражданска война в Йемен. В крайна сметка, зависи от народите в региона да решат какъв вид бъдеще искат за себе си и за децата си. По тази причина Съединените щати работят съвместно със Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Йордания и Египет, за да създадат регионален стратегически алианс, така че страните от Близкия изток да постигнат напредък в просперитета, стабилността и сигурността в своя регион. Благодарение на военните от Съединените щати и нашето партньорство с много от вашите народи, имам удоволствието да съобщя, че кръвожадните убийци, известни като ISIS, са били изгонени от територията, която някога са държали в Ирак и Сирия. Ще продължим да работим с приятели и съюзници, за да лишим радикалните ислямски терористи от всякакво финансиране, територия или подкрепа или каквито и да е средства за навлизане в нашите граници. Продължаващата трагедия в Сирия е потресаваща. Нашите общи цели трябва да бъдат премахването на ескалацията на военните конфликти, заедно с политическото решение, което зачита волята на сирийския народ. В тази връзка настояваме да бъде възстановен мирният процес, ръководен от ООН. Но бъдете сигурни, че Съединените щати ще реагират, ако химическите оръжия бъдат разгърнати от режима на Асад. Поздравявам хората от Йордания и други съседни държави за приемането на бежанци от тази много жестока гражданска война.

Иран

Всяко решение на хуманитарната криза в Сирия трябва да включва и стратегия за справяне с бруталния режим, който го е подхранвал и финансирал: корумпираната диктатура в Иран. Иранските лидери сеят хаос, смърт и унищожение. Те не зачитат своите съседи или граници или суверенните права на народите. Вместо това иранските лидери ограбват ресурсите на нацията, за да се обогатят и да разпространят хаос в Близкия изток и далеч отвъд. Иранският народ е справедливо възмутен от това, че лидерите им са присвоили милиарди долари от хазната на Иран, конфискували ценни части от икономиката и са изнасилват религиозните вярвания на народа, единствено за да пълнят собствените си джобове и да изпратщат техните проксита да водят война. Не е добре. Съседите на Иран са платили тежко за дневния ред на агресията и разширяването на [режима]. Ето защо толкова много страни в Близкия изток категорично подкрепиха решението ми да изтеглим Съединените щати от ужасната ядрена сделка за Иран през 2015 г. и отново да налагаме ядрени санкции. Иранската сделка беше златен дъжд за иранските лидери. В годините след сключването на сделката военният бюджет на Иран нарасна почти с 40%. Диктатурата използва средствата за изграждане на ядрени ракети, увеличаване на вътрешните репресии, финансиране на тероризма и на хаос и клане в Сирия и Йемен. Съединените щати стартираха кампания на икономически натиск, за да откажат на режима средствата, от които се нуждае, за да прокара кървавата си програма. Миналия месец започнахме отново да налагаме тежки ядрени санкции, които бяха отменени по споразумението с Иран. Допълнителните санкции ще бъдат възобновени на 5 ноември и ще последват повече. И ние работим със страни, които внасят ирански суров петрол, за да намалят значително покупките си. Не можем да позволим на водещия световен спонсор на тероризма да притежава най-опасните оръжия на планетата. Не можем да допуснем един режим, който пее "Смърт на Америка" и заплашва Израел с унищожение, да притежава средствата да достави ядрена бойна глава до всеки град на Земята. Просто не мога да го направя. Ние призоваваме всички нации да изолират режима на Иран, докато неговата агресия продължава. И молим всички народи да подкрепят народа на Иран в в неговата борба да си възвърне неговата религиозна свобода и права.

Израел и Палестина

Тази година направихме още една значима крачка напред в Близкия изток. Като признание на всяка суверенна държава да определи собствената си столица, преместих Посолството на САЩ в Израел в Йерусалим. Съединените щати се ангажират с бъдещето на мира и стабилността в региона, включително мира между израелците и палестинците.

Световната търговия /Китай/

Американската политика на принципен реализъм означава, че няма да бъдем заложници на стари догми, дискредитирани идеологии и така наречените експерти, които са се оказали погрешни през годините. Това е вярно не само по отношение на мира, но и по въпросите на просперитета. Вярваме, че търговията трябва да бъде справедлива и реципрочна. Съединените щати вече няма да предоставят предимства оттук нататък. От десетилетия Съединените щати отвориха своята икономика - най-голямата, все още на нашата планета - с няколко условия. Позволихме на чужди стоки от цял свят да текат свободно през нашите граници.

И все пак, други страни не ни дадоха справедлив и реципрочен достъп до техните пазари в замяна. Още по-лошо е, че някои страни са използвали откритостта ни за правят дъмпинг на продуктите си, да субсидират своите стоки, да подкопават нашите индустрии и да манипулират валутите си, за да получат несправедливо предимство пред нашата страна. В резултат на това нашият търговски дефицит достигна близо 800 милиарда долара годишно. Поради тази причина систематично предоговаряме лошо направени търговски сделки. Миналия месец обявихме новаторско търговско споразумение между САЩ и Мексико. А вчера се срещнах с президента Moon, за да анонсирам новата търговска сделка между САЩ и Корея. И това е само началото. Много нации в тази зала ще се съгласят, че световната търговска система има нужда от промяна. Така например, в Световната търговска организация са приети страни, които нарушават всеки един принцип, на който се основава организацията. Докато Съединените щати и много други държави играят по правилата, тези страни използват държавно управлявано планиране на промишлеността и държавните предприятия, за да трансформират системата в тяхна полза. Те се занимават с непрекъснат дъмпинг на продукти, принудителен трансфер на технологии и кражба на интелектуална собственост. Съединените щати загубиха над 3 милиона производствени работни места, почти една четвърт от всички работни места в стоманодобива и 60 000 фабрики след присъединяването на Китай към СТО. Освен това през последните две десетилетия сме свидетели на 13 трилиона долара търговски дефицити. Но тези дни са история. Вече няма да толерираме такава злоупотреба. Ние няма да позволим на нашите работници да бъдат жертвани, нашите компании да бъдат измамени и нашето богатство да бъде ограбено и прехвърлено. Америка никога няма да се извинява за защитата на своите граждани. Съединените щати току-що обявиха тарифи върху китайски стоки за още 200 млрд. долара, като така достигаме до нови тарифи за внос на такива стоки общо 250 милиарда долара. Имам голямо уважение и привързаност към моя приятел, президента Xi, но уточних, че нашият търговски дисбаланс просто не е приемлив. Китайските нарушения на пазара и начинът, по който те се извършват, не могат да бъдат толерирани. Както демонстрира моята администрация, Америка винаги ще действа в наш национален интерес.

Глобалната бюрокрация

Говорих пред този орган през миналата година и предупредих, че U.N. Human Rights Council започна да работи в разрез с принципите на тази институция, защитавайки истинските нарушители на правата на човека, докато същевременно отправяше обвинения към Америка и нейните приятели.Нашият посланик в Обединените нации Ники Хейли изложи ясен дневен ред за реформа, но въпреки съобщените и повтарящи се предупреждения, не бяха предприети никакви действия.Така че Съединените щати поемат единствения отговорен курс: Ние се оттеглихме от Съвета по правата на човека и няма да се върнем, докато не започне реална реформа. По сходни причини Съединените щати няма да предоставят никаква подкрепа за признаване на International Criminal Court. Що се отнася до Америка, International Criminal Court няма юрисдикция, няма легитимност и няма власт. International Criminal Court твърди, че има почти универсална юрисдикция над гражданите на всяка страна, нарушавайки всички принципи на право, справедливост и справедлив процес. Никога няма да се откажем от суверенитета на Америка, който се опитва да бъде ограничаван от неизбрана, необявена, глобална бюрокрация.

Америка е управлявана от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме доктрината за патриотизма. По света отговорните народи трябва да се защитават срещу заплахи за суверенитета не само от глобалното управление, но и от други нови форми на принуда и господство.

Доставки на енергия

Америка вярваме силно в енергийната сигурност за нас и за нашите съюзници. Ние станахме най-големият производител на енергия в света. Съединените щати са готови да експортират големи количества  петрол, чисти въглища и природен газ на достъпни цени. ОПЕК и страните от ОПЕК, както обикновено, се опитат да обсебят за себе си останалата част от света и това не ми харесва. Никой не бива да го харесва. Ние защитаваме много от тези нации за нищо, а след това те се възползват от нас, като ни дават високи цени на петрола. Не е добре.

 Искаме те да спрат да повишават цените, искаме те да започнат да намаляват цените и отсега нататък трябва да допринесат значително за военната защита. Ние няма да се примирим с това - тези ужасни цени - няма да чакаме дълго.

Доверяването на един единствен чуждестранен доставчик може да остави всяка нация уязвима на изнудване и заплахи. Ето защо поздравяваме европейските държави като Полша за изграждането на балтийски тръбопровод, така че нациите да не са зависими от Русия, за да посрещат енергийните си нужди. Германия ще стане напълно зависима от руската енергия, ако не промени веднага курса си.

Миграцията и инвестициите

Тук в западното полукълбо ние се ангажираме да запазим независимостта си от намесата на експанзионистични чужди сили.Това е официалната политика на нашата страна, откакто президентът Монро е отхвърлил намесата на чужди нации в това полукълбо и в собствените ни дела. Съединените щати неотдавна укрепиха своите закони, така че да упражняват по-добре наблюдение на чуждестранните инвестиции в нашата страна от гледна точка на заплахи за националната сигурност, и приветстваме сътрудничеството с държави в този регион и по света, които желаят да направят същото. Трябва да го направите за собствената си защита. Съединените щати също така работят с партньори в Латинска Америка, за да се справят със заплахите за суверенитета от не контролираната миграция. Толерантността към контрабандата и трафика на хора не е хуманна. Това е ужасно нещо, което се случва на нива, които никой не е виждал досега. Това е много, много жестоко.

Нелегалната имиграция финансира престъпни мрежи, безмилостни банди и поток от смъртоносни вещества. Нелегалната имиграция експлоатира уязвимото население, засяга интересите на трудещите се граждани и създаде порочен кръг от престъпления, насилие и бедност. Само чрез поддържането на националните граници и разрушаването на престъпни банди можем да прекъснем този цикъл и да създадем истинска основа за просперитет. Ние признаваме правото на всеки народ в тази зала да настрои собствената си имиграционна политика в съответствие с неговите национални интереси, както и настояваме другите страни да зачитат собственото ни право да правим същото - което и правим. Това е една от причините Съединените щати да не участват в новия Глобален договор за миграцията. Миграцията не трябва да се управлява от международен орган, който не е отговорен пред нашите граждани. В крайна сметка, единственото дългосрочно решение на миграционната криза е да се помогне на хората да изградят по-надеждно бъдещето в своите страни. Изградете своите страни добри за живот на собствените си граждани .

Социализмът и комунизмът

Понастоящем сме свидетели на човешка трагедия, например във Венецуела. Повече от 2 милиона души са избягали от мъката, причинена от социалистическия режим на Мадуро и кубинските му спонсори.Неотдавна Венецуела беше една от най-богатите страни на Земята. Днес социализмът е фалирал богатата на петрол нация и е насочил народа й към мизерия. Навсякъде, където социализмът или комунизмът са били изпробвани, то е причинило страдание, корупция и гниене. Социалистическата жажда за власт води до експанзия, намеса в чуждите работи и потисничество. Всички народи по света трябва да се противопоставят на социализма и мизерията, която той носи на всички. В този дух искаме нациите, които се събират тук, да се присъединят към нас, призовавайки за възстановяване на демокрацията във Венецуела. Днес обявяваме допълнителни санкции срещу репресивния режим, насочени към вътрешния кръг на Мадуро и близките му съветници.

ООН и САЩ

Благодарни сме за цялата работа на Организацията на обединените нации по света, която тя извършва за да помогне на хората да изградят по-добър живот за себе си и за семействата си. Съединените щати са най-големият дарител на чуждестранна помощ в света. Но малцина ни дават нещо. Ето защо ние ще направим щателна ревизия на външната помощ на САЩ. Това ще бъде ръководено от държавния секретар Майк Помпео. Ще проучим какво работи, какво не работи и дали страните, които получават нашите долари и нашата защита, също вземат нашите интереси присърце. Занапред ние ще оказваме своята помощ на онези, които ни уважават и, честно казано, са наши приятели. И очакваме другите държави да платят справедливия си дял за разходите за тяхната защита. Съединените щати се ангажират да направят Организацията на обединените нации по-ефективни и отговорни. Много пъти съм казвал, че ООН има неограничен потенциал. Като част от нашите усилия за реформи ние казахме на нашите преговарящи, че Съединените щати няма да плащат повече от 25% от мироопазващия бюджет на ООН. Това ще насърчи други страни да засилят своето участие и да поемат своя дял от тази много голяма тежест.

Заключителни думи

Трябва да се стремим към мир без страх, надежда без отчаяние и сигурност без извинение.

Разглеждайки тази зала, където се е творила толкова много история, ние си спомняме за мнозина пред нас, които са влизали тук, за да се справят с предизвикателствата пред своите народи и на тяхното време. И мислите ни се насочват към един и същ въпрос, който преминава през всичките им изказвания и резолюции, чрез всяка една дума и всяка надежда. Въпросът е какъв свят ще оставим за нашите деца и какви нации ще наследим.

Мечтите, които изпълват тази зала днес, са толкова разнообразни, колкото хората, които стояха на този подиум, и толкова разнообразни, колкото страните, представени тук в този орган. Това наистина е нещо. Това наистина е страхотна история.

Има Индия, свободно общество над един милиард души, което успешно вдига безброй милиони хора от бедността в средната класа.

Има Саудитска Арабия, където крал Салман и коронования принц провеждат смели нови реформи.

Тук е и Израел, който празнува 70-годишнината си като процъфтяваща демокрация в Светите земи.

В Полша голям народ се изправя за независимостта, сигурността и суверенитета си.

Много страни преследват свои собствени уникални видения, изграждат свои собствени надежди и преследват своите прекрасни сънища за съдба, за величие и за дом.

Целият свят е по-богат, човечеството живее по-добре, заради това красиво съзвездие на народите, всеки много специален, всеки много уникален и всеки сияещ ярко в своята част от света.

Във всяка една от тях виждаме страхотно обещание за едно човечество, обвързано от общо минало и работещо за общо бъдеще.

Що се отнася до американците, ние знаем какъв вид бъдеще искаме за себе си. Ние знаем каква нация трябва винаги да бъде Америка.

В Америка вярваме във величието на свободата и достойнството на индивида. Вярваме в самоуправлението и върховенството на закона. И ние се възползваме от културата, която поддържа свободата ни - култура, изградена върху силни семейства, дълбока вяра и безкомпромисна независимост. Ние празнуваме нашите герои, ние ценим нашите традиции и най-вече обичаме страната ни.

Страстта, която гори в сърцата на патриотите и душите на народите, вдъхнови реформата и революцията, жертвата и безкористността, научните пробиви и великолепните произведения на изкуството. Нашата задача не е да я изтрием, а да я прегърнем и да намерим волята да направим нашите нации по-големи, нашите региони по-безопасни и светът по-добър. За да разгърнем този невероятен потенциал в на всеки един от нашите народи, ние трябва да защитаваме основите, които правят всичко това възможно. Суверенните и независими държави са единственото средство, където някога е имало свобода, демокрацията някога е била силна или мирът някога е процъфтявал. И ето защо трябва да защитаваме нашия суверенитет и нашата ценна независимост преди всичко.

Когато го направим, ние ще намерим нови пътища за сътрудничество, които ще се разгърнат пред нас. Ще открием нова цел, нова решителност и нов дух, процъфтяващ навсякъде около нас, и ще направим един по-красив свят, в който да живеем.

Така че нека заедно изберем бъдеще на патриотизъм, просперитет и гордост. Нека изберем мир и свобода пред доминиране и поражение. И нека дойдем тук на това място, за да работим за народите ни, вечно силни, вечно суверенни, вечно праведни и вечно благодарни за благодатта и добротата и славата на Бога.

Благодаря ви. Бог да ви благослови. И Бог да благослови народите на света.

https://www.whitehouse.gov/briefings-statements/remarks-president-trump-73rd-session-united-nations-general-assembly-new-york-ny/

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пак сте се начели със статий от Дневник и Дума. Всичките прогнози са свободни съчинения. Дай да видим какви ще ги свърши Тръмп в САЩ и Меркел в Европа, и дали Путин ще се удържи в Русия,гледам бая се клати лодчицата, какво ще стане не се знае но ще има много интересно, и чак тогава да правим прогнози. Така само пълним сървара.:al:

Share this post


Link to post
Share on other sites

А какво мислите, дали търговската политика на сащ е в следствие на прощевките на един човек или по скоро става въпрос за осъзнаването на един необратим процес - регионализация на световната икономика. Мисля, че правилно е посочено по-горе обособяването на няколко големи икономически зони...

ДА!!! Така е! Но също така имаме градове от по 30 милиона души население, имаме и градски агломерации от по 70-80 милиона... Имаме революционни технологии като 3Д принтирането и постепенната автоматизация. Същевременно има ясно изразена тенденция глобалните компании, предлагащи продукти еднакви продукти за масовата публика, отстъпват на малки и специализирани компанийки...

Т.е. имаме все по-явни предпоставки за нов тип феодализация на икономиката... Дали ще се случи не знам, само споменавам факти...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

А какво мислите, дали търговската политика на сащ е в следствие на прощевките на един човек или по скоро става въпрос за осъзнаването на един необратим процес

 

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Тук в западното полукълбо ние се ангажираме да запазим независимостта си от намесата на експанзионистични чужди сили.Това е официалната политика на нашата страна, откакто президентът Монро е отхвърлил намесата на чужди нации в това полукълбо и в собствените ни дела.

The+Western+Hemisphere.jpg

Доктрината Монро е от близо 200 години и САЩ са я използвали неведнъж в различни варианти.

https://en.wikipedia.org/wiki/Monroe_Doctrine

Мисля, че това не е прищявката на един човек

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

А какво мислите, дали търговската политика на сащ е в следствие на прощевките на един човек или по скоро става въпрос за осъзнаването на един необратим процес - регионализация на световната икономика. Мисля, че правилно е посочено по-горе обособяването на няколко големи икономически зони...

ДА!!! Така е! Но също така имаме градове от по 30 милиона души население, имаме и градски агломерации от по 70-80 милиона... Имаме революционни технологии като 3Д принтирането и постепенната автоматизация. Същевременно има ясно изразена тенденция глобалните компании, предлагащи продукти еднакви продукти за масовата публика, отстъпват на малки и специализирани компанийки...

Т.е. имаме все по-явни предпоставки за нов тип феодализация на икономиката... Дали ще се случи не знам, само споменавам факти...

В САЩ върви противопоставяне между няколко групи, всяка със свои цели, едната е така наречената група на банкерите, която залага на глобализацията във всичките и досегашни проявления. Друга е на на производителите или застъпниците на спасяването на САЩ такава каквато е. Разделението е условно като например в групата на производителите са огромни банкови конгломерати като Банк оф Америка,  Уелс Фарго, и обратно в банекрската група са много предприятия. Раделението е огромно например евреите като цяло подкрепят банкерите но пък хасидите евреи подкрепят промишлениците. Самия Тръмп е представител на производителите въпреки,че бизнеса му е в туризма и хотелиерството. Като цяло Тръмо прави каквото трябва за да запази позицията на САЩ в света като разногласията му с другите групи са по-скоро в детайлите,но това не значи ,че разногласията му с другата група не са сериозни, борбата е на живот и смърт, кои ще победи не е ясно. Но основните насоки на политиката на САЩ няма да се променят просто двете групи се стремят към едно и също с различни методи. Борбата е не само между тях но и с Китай ,Европа,Русия,Япония и в последно време и Великобритания,фактически борбата е всеки срещу всеки, кои ще победи и как ще формира света още е въпрос на догатки.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

А какво мислите, дали търговската политика на сащ е в следствие на прощевките на един човек или по скоро става въпрос за осъзнаването на един необратим процес - регионализация на световната икономика. Мисля, че правилно е посочено по-горе обособяването на няколко големи икономически зони...

ДА!!! Така е! Но също така имаме градове от по 30 милиона души население, имаме и градски агломерации от по 70-80 милиона... Имаме революционни технологии като 3Д принтирането и постепенната автоматизация. Същевременно има ясно изразена тенденция глобалните компании, предлагащи продукти еднакви продукти за масовата публика, отстъпват на малки и специализирани компанийки...

Т.е. имаме все по-явни предпоставки за нов тип феодализация на икономиката... Дали ще се случи не знам, само споменавам факти...

Не разбира се, предпоставките наистина са налице. Ето един доклад в който е описано всичко това, което ти така добре систематизира в няколко реда: Will Technological Convergence Reverse Globalization?

Документът е публикуван през юли 2016 (преди избирането на Тръмп). По-важно е  коя е институцията която  от която излиза анализа, а това е Institute for National Strategic Studies ( at the National Defense University). С други думи не става въпрос за статия на Дума, Дневник или Комсомольская правда, а за документ произведен от институция, която е създадена с цел да подпомага аналитично стратегическите решения на САЩ и то от гледна точка на отбраната и сигурността. 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Големият проблем на дискусииите  относно глобализцията е че няма еднозначна дефиниция за това какво точно е "глобализация".

 

Относно горната публикация, сори ама с данните  за петте  години (2009 -2014) и при изключването (липсата на данни) за стоковата търговията на ЕС и на страните от Pacific Rim, да се правят генерални ззключения е несъвсем сериозно..

Търговията, както икономиката, търпи спадове и изкачвания,  в 2017 имаме рекордно "изкачване" - стоковата търговия се равнява на 51,9 % от съвкупния световен БВП

https://data.worldbank.org/indicator/TG.VAL.TOTL.GD.ZS?view=chart

 

 

Да погледнем и от тази гледна точка:

Какво в посока "деглобализация" и "глобализция" (процесите не са взаимоизклюващите се, както ще се види по-долу)  е било направено след 2006:

Коригирайте и/или допълвайте ме моля

1. В следствие на кризата почти във всички страни (с няколко излючения) след 2010 нараства броя на протекциониостичните мерки (най-силно в САЩ и ЕС, логично те са най-засегнатите)

Важно е да се спомене че тези допълнителни мерки не са отпаднали в 2017 година

ОК - тези меркива засягат и стоковата търговия и търговията изобщо - тя намалява и като процент от съвкупния световен БВП (не само в абсолютни стойности)

2. Нека да разгледаме и политиката на САЩ и останалия свят, по отношение на либерализиране или алиберализране на търговията;

2.1.1 ЕС - САЩ:
Върви се към либерализиране и улесняване на търговия и гарантиране вазимните инвестиции.
В областта на търговията - към  редуциране на нетарифните ограничения и отпадане на 98 процента от митата. Митата (там където ги има) не надвишават 2-3 процента, основната цел е да се премахнат голямата част от многото нетарифни ограничения.
вижте https://en.wikipedia.org/wiki/Transatlantic_Trade_and_Investment_Partnership
В 2018 от САЩ се въвеждат мита за европейската стомана (25 %) и алуминий (10 %) на стойност 2.8 милиарда долара,
ЕС отговаря реципрочно

2.1.2 ЕС-Канада

в 2017 година е подписано е Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement – СЕТА) за отпадме на 98 процента от митата, отпадане на визи, гарантиране на взаимните инвестиции, и други.
(Канада има и търговско споразумние , free trade agreement, a с EFTA)

2.2. САЩ - Северна Америка.

Северноамериканско споразумение за свободна търговия, смята се либерално, продължава да действа с членовете си.
В 2018 от САЩ се въвеждат същите като за ЕС мита за канадската и мексиканска стомана и алуминий, За Канада стойността на митата е 12.6 милиарда щатки долара
Отава отговаря реципрочно . (За Мексико нямам данните)

 

2.3. Транс - тихоокеанското партньорство (ТРР)

Подписано е в 2016 година, След оттеглянето на САЩ в началото на през 2017 година, се пристъпва към подготвянето и съживяването на споразумението, През юли 2016 в Сантяго се подписва нов договор ТРР-11 или CPTPP https://en.wikipedia.org/wiki/Comprehensive_and_Progressive_Agreement_for_Trans-Pacific_Partnership

 

 

Ще продължа през деня по точка 2.

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Конвергенцията на новите технологии се нарича 4-та индустриална революция. Клаус Шваб, основател и изпълнителен председател на Световния икономически форум, пише: "Скоростта на настоящите пробиви няма исторически прецедент. В сравнение с предишните индустриални революции, Четвъртата се развива по-скоро експоненциално, отколкото линейно. Освен това, тя разрушава почти всяка индустрия /традиционна/ във всяка страна. И широчината и дълбочината на тези промени обявяват необходимост от трансформацията на цели системи на производство, мениджмънт и управление." Предишните революции отнеха много десетилетия; това ще бъде много по-бързо. Тя ще се развие през следващите няколко десетилетия, което ще доведе до невероятен напредък в производството и услугите. Както при предишните революции в производствените средства, няма съмнение, че световната икономика ще се промени в много отношения. Роботиката, изкуственият интелект, 3D печатът, вътрешното земеделие, възобновяемите енергийни източници и дори производството на месо изглежда се движат към локализирано производство. Нетният ефект от всичко това забавя, а може би дори и обръща хода на глобализацията. Икономическите последици за САЩ са предимно положителни. Перспективите за сигурността са спорни, но със сигурност важни. Ясно е, че основните принципи, които бяха валидни 60 години след Втората световна война за Голямата стратегия, ще трябва да бъдат преосмислени. Деглобализационните тенденции трябва да бъдат внимателно наблюдавани и ако продължат, лидерите на САЩ ще трябва да обмислят преструктурирането на организациите, съюзите и стратегията за национална сигурност." /стр.14/

Technological Convergence Reverse Globalization?

Това е заключението от доклада. Анализаторите правят изчисленията, че 1 час работа на 3Д-принтер, управляван в поточна линия от роботи и изкуствен интелект вече струва по-евтино от 1 час на китайски работник, при това с нищожни вложения в сравнение с построяването на цяла фабрика, и при това тези линия работи 24 часа в денонощието почти без участие на хора. Въз основа на такива данни, те очакват изнесените навън американски производства да се върнат, което е логично последствие. Освен това се спестяват разходи за транспорт и мита при трансграничната търговия. Това са "асиметричните предимства”, за които се говореше в статия на друг американски анализатор и политически стратег, която цитирах в друга тема. Авторите в този доклад също стигат до заключението, че 4-та индустриална революция ще спре започналото традиционно индустриализиране в развиващите се страни, защото ще направи техните индустрии неконкурентни, с всички произтичащи последствия.

Разбира се, заключенията са направени от и за военни стратези, които защитават позицията си от тяхна гледна точка; но е впечатляващ факта, че са направени преди да е известен резултата от изборите, довели на власт Доналд Тръмп и цялата му позиция на преосмисляне на досегашния модел на глобализация.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, nik1 said:

Големият проблем на дискусииите  относно глобализцията е че няма еднозначна дефиниция за това какво точно е "глобализация".

 

Относно горната публикация, сори ама с данните  за петте  години (2009 -2014) и при изключването (липсата на данни) за стоковата търговията на ЕС и на страните от Pacific Rim, да се правят генерални ззключения е несъвсем сериозно..

Търговията, както икономиката, търпи спадове и изкачвания,  в 2017 имаме рекордно "изкачване" - стоковата търговия се равнява на 51,9 % от съвкупния световен БВП

https://data.worldbank.org/indicator/TG.VAL.TOTL.GD.ZS?view=chart

 

 

Да погледнем и от тази гледна точка:

Какво в посока "деглобализация" и "глобализция" (процесите не са взаимоизклюващите се, както ще се види по-долу)  е било направено след 2006:

Коригирайте и/или допълвайте ме моля

1. В следствие на кризата почти във всички страни (с няколко излючения) след 2010 нараства броя на протекциониостичните мерки (най-силно в САЩ и ЕС, логично те са най-засегнатите)

Важно е да се спомене че тези допълнителни мерки не са отпаднали в 2017 година

ОК - тези меркива засягат и стоковата търговия и търговията изобщо - тя намалява и като процент от съвкупния световен БВП (не само в абсолютни стойности)

2. Нека да разгледаме и политиката на САЩ и останалия свят, по отношение на либерализиране или алиберализране на търговията;

2.1.1 ЕС - САЩ:
Върви се към либерализиране и улесняване на търговия и гарантиране вазимните инвестиции.
В областта на търговията - към  редуциране на нетарифните ограничения и отпадане на 98 процента от митата. Митата (там където ги има) не надвишават 2-3 процента, основната цел е да се премахнат голямата част от многото нетарифни ограничения.
вижте https://en.wikipedia.org/wiki/Transatlantic_Trade_and_Investment_Partnership
В 2018 от САЩ се въвеждат мита за европейската стомана (25 %) и алуминий (10 %) на стойност 2.8 милиарда долара,
ЕС отговаря реципрочно

2.1.2 ЕС-Канада

в 2017 година е подписано е Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement – СЕТА) за отпадме на 98 процента от митата, отпадане на визи, гарантиране на взаимните инвестиции, и други.
(Канада има и търговско споразумние , free trade agreement, a с EFTA)

2.2. САЩ - Северна Америка.

Северноамериканско споразумение за свободна търговия, смята се либерално, продължава да действа с членовете си.
В 2018 от САЩ се въвеждат същите като за ЕС мита за канадската и мексиканска стомана и алуминий, За Канада стойността на митата е 12.6 милиарда щатки долара
Отава отговаря реципрочно . (За Мексико нямам данните)

 

2.3. Транс - тихоокеанското партньорство (ТРР)

Подписано е в 2016 година, След оттеглянето на САЩ в началото на през 2017 година, се пристъпва към подготвянето и съживяването на споразумението, През юли 2016 в Сантяго се подписва нов договор ТРР-11 или CPTPP https://en.wikipedia.org/wiki/Comprehensive_and_Progressive_Agreement_for_Trans-Pacific_Partnership

 

 

Ще продължа през деня по точка 2.

 

 

 

2.4. ЕС: регионални и двустранни търговски и икоминмически споразумения

Този документ е актуалиран в 2015-та

https://www.mi.government.bg/bg/themes/dvustranni-i-regionalni-targovski-sporazumeniya-na-es-1551-330.html

След 2015-та се финализират преговорите по три важни споразумения, по две от тях се подписават текстовете

2.4.1. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (Comprehensive Economic and Trade Agreement – СЕТА) , подписано през 2017-та

2.4.2. Икономическо и търговско споразумение между ЕС и Япония, подписано е през 2018-та

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2018/07/17/3283526_es_i_iaponiia_dogovoriha_nai-goliamata_zona_za/

2.4.3. Икономическо и търговско споразумение между ЕС и Сингапур, предстои подписване (най-късно в края 2019-та)

В момента ЕС е по-активния от САЩ;

Въпросът е тук решенията се взимат малко по-трудно, ЕС не е единен във всичко

=================

Къде е Китай: Лидерите на трите големи от свободния свят се обединиха около вижданията че Китай води много нелоялна игра

https://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2017/12/13/3096323_es_sasht_i_iaponiia_se_obediniha_sreshtu_turgovskite/

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...