Отиди на
Форум "Наука"

Безопасни атомни електроцентрали


Recommended Posts

  • Потребител

След около 50 години в България както и в чужбина ще има нови и много по безопасни атомни електроцентрали.

Старите руски атомни електроцентрали не са направени по европейски стандарт, което е причина много атомни електроцентрали да спрат да произвеждат електричество. :!!!: За да се избегне това обаче учените правят изследвания в областа на квантовата физика и получените резултати показват че има възможност трагедията с Чернобил да не се повтори.

Руски физици правят опити да построят атомна електроцентрала която да не работи с радиационни елементи като например Уран! :lightbulb: Руските учени правят атомната електроцентрала със следния принцип на работа:

1. Използват магнитните сили и правят корпус който е пълен с вода.

2. Нагряват водата до плазмено състояние.

Но за да се призведе елктричество плазменото състояние на водата трябва да се задържи дълго време.

Проблемът обаче е че те не успяват да задържат водата в плазмено състояние достатъчно дълго време за да се произвежда електричество.

Хубавото е че електричество все пак се е произвело макар и за 2 мин.

Моля ако някой има повече информация по този въпрос да се свърйе с мен не E-mail: terabite@abv.bg :)):

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребители

След около 50 години в България както и в чужбина ще има нови и много по безопасни атомни електроцентрали.

Старите руски атомни електроцентрали не са направени по европейски стандарт, което е причина много атомни електроцентрали да спрат да произвеждат електричество.

Руските АЕЦи са по-добри от европейските! Новият български АЕЦ Белене ще е с руски реактори ВВЕР 1000 и ще бъде построен от руската компания Атомстройекспорт. Бъдещето е в термоядрените електроцентрали, а на скоро четох някъде, че щели да пробват да направят АЕЦ, работещ на торий. Тория е много по-малко радиоактивен от урана (не че урана е кой знае колко радиоактивен) и е по-разпространен от урана.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

АЕЦ-а в Козлодуй е също толкова надежден - френски експерти обясняваха защо няма никаква възможност тук да стане авария от типа на Чернобил. Това обаче не оказва влияние на политиката на Франция, която е заложила на АЕЦ Черна вода (в Румъния) и нашия е неудобен - защо да продаваме електроенергия и да им подбиваме пазарите след като могат просто да ни отрежат тази възможност (като ампутиране на крайник, няма как иначе да го нарека) Ей такива бонуси ни чакат в ЕС.

А за Белене, нещо много се протаква работата със строителството. Чак настръхнах като разбрах, че в продължение на месеци атомен реактор с мощност 1000 мегавата (2-пъти по мощен от тези в Козлодуй) е седял в разбита дървена барака с прокапал покрив край Дунав!...

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Това последното сериозно ли го казваш?! Трудно ми побира главата, това как може да се остави ядрен реактор без охрана.

Поздрави! :hmmm:

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Тези атомни централи ще работят със термоядрен синтез.И няма да им се налива точно вода,а съставната час на водата-водорота и по-точно изотопа му деутерий,който се среща навсякаде и е напракитика неизчерпаем-в 1куб.м. обикновена вода има 30грама деутерий.Термоядреният реактор ще работи със деутерий и тритий,като второто също е изотоп на водорота и се получава от първото.При тези реактори няма да има радиация и може да се постигне голяма мощност.Обаче все още е проблем да се направи.За до протича управляем термоядрен синтез е неубходимо:

1.Създаване на високотемпературна плазма.

2.Пъддържане на голяма плътност на плазмата,за да се увеличи броят на ударите между ядрата.

3.Задържане на плазмата достатъчно дълго време за да се осъществи сливането на леките им ядра в резултат от ударите.Плазмата не трябва да се допира в стените,защото ще се охлади и товгава няма да протече процеса.

За да се задържи плазматасе използва мощно магнитно поле(един от предложителите го е Андрей Сахаров) създавано от специална камера наречена Токамак(тороидална камера със стабилизиращо магнитно поле).Първият такъв експериментален реактор е създаден през 1963година в Съветският съюз.Днес такива реактори с научна цел(за сега) се използват в лабораторий въ Европа,Сащ и япония и достигат мощност от няколко мегавата.

друг метод са осъществяване на управляем синтез е с помоща на лазерно лъчение.Едно топче замразена смес от деутерий и тритий се нагрява едновремено от няколко страни със силни лазерни лъчи.Поради високата температура имаме бързо изпарение на повърхностният слой.Излитащите частици действат с голяма сила на натиск върху вътрешните частици на топчето и намаляват обема му до 1000 пъти.Поради бързото свиване темперутурата и платноста нарастват и протича термоядрен синтез.

:smokeing: Ето малко от мене по тази тема.За съжаление все още не е постигнат значителен успех за да се въведът такива реактори в експлоатация.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Потребител

Ядрената енергетика е още на ниво "парен котел", като ниво "ДВГ" не е ясно дали изобщо ще бъде достигнато. :tooth: По принцип съвременните АЕЦ (руски, американски, френски, японски), меко казано, са атомни бомби с прикрепени електрогенератори. Основната цел на урановия цикъл е не производството на ток, а производството на плутоний. Недостатъци:

- урановият цикъл е изключително неефективен при оползотворяване на ядреното гориво (под 10% от горивото се изразходва в рамките на една горивна кампания - преди то да се извади и да се очисти от натрупалите се нежелани елементи, които поглъщат неутрони и забавят верижаната реакция),

- преработката и рециклирането на горивото струват скъпо (монопол на няколко фирми), да не говорим за съхранението на отработеното гориво, което може да струва стотици милиарди.

- инжинерни недостатъци

* използване на вода като охладител -> изтичане на радиоактивна вода,

* реакторът става трудноуправляем при спиране на тока,

* опасност от стопяване на активната зона, опасност от взрив...

- проблемът с плутония - създаване на атомни бомби.

През 60-те години в САЩ са работили по проект за създаване на самолетен ядрен двигател и е бил разработен експериментален ядрен реактор на основата на течни соли на тория и на урана. Работил е 5 години. Въпреки че този реактор има много очевидни предимства пред урановия цикъл:

- механизмът на управление е химически процес (лошото е наличието на флуороводород HF, който има силно разяждащо действие - справка "химия за 7-8 клас").

- работи при стайно налягане и висока температура (за да се поддържа солта в течна форма) - опасност от взрив няма

- не използва вода за охладител

- саморегулира се при покачване на температурата

- радиоактивните вещества са в солите, които са инертни на въздух и вода

- оползотворява над 90% от ядреното гориво -> значително намаляване на количеството ядрен отпадък, без скъпоструваща преработка.

- при спиране на тока или повреда солите изстиват и се втвърдяват - оттук ограничено по площ радиоактивно замърсяване, и.т.н....

той си е останал прототип в лабораторията. Защото не се произвежда плутоний в достъпна форма за пълнене на бойни глави.

В момента май Китай и Индия имат програми за рестартиране на този тип реактори, защото

- използват торий, който е много по-евтин от урана,

- конструкцията има излиза по-евтино,

- основани са на химичен принцип (преработка на флуорни съединения - техниката е позната)

- по-сигурни са и с по-добро КПД.

И когато след 15 години Китай произвежда серийно такива реактори за ширпотреба, за нас ще си останат руските тенекета ВВЕР-1000 за неизвестно колко милиарди евро.

За съжаление съвременната ядрена енергетика е безнадеждно склерозирала - заради съпротивата на шепа фирми-монополисти, които държат преработката на горивото, производството на горивните пръти, техниката и електрониката, и ще се борят докрай да запазят положението и печалбите си. Видя се колко са адекватни и МААЕ, и националните ядрени регулатори - че проверки се правят само на хартия и никой не си взима поука, въпреки Чернобил и Фукушима.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Доколкото съм чувал, то електроцентралите от тип Чернобил (нашата не е такава) са именно тези, които са за производство на плутоний. Те използват като забавител въглеродни пръти. Другите ядрени електроцентрали произвеждат много по-малки количества плутоний. Плутоният е подходящ за бомби, но и се използва в ядрени реактори - например 3 блок на Фукушима е точно с такъв вид гориво. Освен това в момента едва ли някой трупа ядрен арсенал, защото САЩ и Русия имат договори за разоръжаване. Запасите с които разполагат са такива, че наличните им ядрените оръжия могат хилядократно да унищожат света.

По-скоро ядреното лоби държи производството на съвремения вид реактори, защото са с разработена технология, за която са изградени много скъпи съоръжения (споменатия в мнението монопол). На същия принцип в информационните технологии някои иновации просто не се появяват, въпреки че са с порядъци по-добри от съвремените технологии...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И в много малки количества плутоният е смъртоноснен. Да, използва се в някои реактори, за да се оползотвори по-пълно горивото. В Чернобил плутоният е бил ваден периодически от реактора и затова там количеството плутоний в момента на аварията е билo сравнително малко. Във Фукушима има повече плутоний и затова опасността там е все още много голяма. В други японски АЕЦ обаче употребата на плутоний е била прекратена след протести от страна на местното население.

Проблемът на атомната енергетика е в това, че тя продължава да разчита на сравнително стари разработки, получени наготово от военния комплекс през 50-те и 60-те, подсигурена е покрай скъпоструващата техника, електроника и производство на гориво и трупа монополни печалби от това. Но ако не се направят сериозни инвестиции в системите за сигурност и във въвеждането на нови типове реактори, тази индустрия просто ще рухне, тъй като ще се е компрометирала тотално в очите на обществото и на пазара.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Потенциалната ефективност на турбините с много надхвърля потенциалната ефективност на ДВГ.

С това пък аз не бих се съгласил. Ефективността на турбините (т.е. КПД-то им) е доста по-ниска от ДВГ. Просто турбините могат да поемат доста по-големи мощности, в сравнение с ДВГ. Иначе защо автомобилите не са ги вече направили с турбини??? За самолетите е абсолютно същата ситуация. Витловите самолети горят доста по-малко, но са по-шумни, по-бавни и доста по-ненадеждни, в сравнинеи с реактивните. Затова и не се използват като пътнически самолети - е не съвсем де...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Далеч си от действителността. Реакторите работят с газови турбини. Потенциалната ефективност на турбините с много надхвърля потенциалната ефективност на ДВГ. Не случайно самолетите работят с турбини, а не със двг.

Нямах предвид, че АЕЦ работят с парен котел или ДВГ, ами че най-разпространените реактори в света технологически съответстват на нивото на "парния котел" спрямо ДВГ.

Напротив, получения от преработено гориво плутоний е ценно гориво за реакторите.

Кой изотоп на плутония по-точно?

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Малко се отделихме от темата, но турбовентилаторните са по-слабо ефективни и от турбовитловите. Просто турбовентилаторните конструктивно представляват комбинация на турбовитловите и реактивните, с цел подобряване на сумарната ефективност - от излитане до кацане.

Иначе логиката си казва, че буталото е по-добрия начин от витлото. Защо? Защото енергията на взрива на горивото се използва изцяло, докато при витлото имаме отворена система - взривът бута както напред, така и назад, че и под ъгъл на витлото. Всъщност доказателства не успях да открия, освен следнот:

Or everybody in a jet would cram into a piston-powered airplane because jets can't match the fuel efficiency of a reciprocating engine driving a propeller.

написано в този сайт: http://www.flyingmag.com/what-most-fuel-efficient-airplane. Иначе самолетните двигатели са разгледани тук http://en.wikipedia.org/wiki/Aircraft_engine.

Ако можеш дай и ти някакви източници, където да се разглежда ефективността.

Иначе витловите самолети не се използват, поради множеството си недостатъци. Един от тях е както ти спомена голямото тегло, а за останалите и аз писах.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Газовата турбина е топлинна машина и като такава КПД-то и се определя по ф-лата:

T1-T2

T1

Като Т1 е високата t, Т2 - ниската, работи се в келвини, а резултатът се умножава със 100 ако го искаме в проценти.

Тоест при 1000°К (727°C) т на работното тяло и 291°K (18°C) околна т, КПД е 70% Бареиерата са качествата на материалите, но турбината издържа много повече на температура от бутало.

Тук angelmr e прав.

Обаче - от всички АЕЦ в света (колко са - 400) колко от тях са по технологията Gas Modular Helium Reactor? Има ли ги изобщо в 3D? Сигурно единични бройки..

Турбините са си парни отвсякъде, но се ползват разни хитрости за да се изцеди мах енергия от топлината. Например на една ос (но в различни кожуси - онизи жълти цилиндри дето ги дават по телевизията)са "надянати" турбини за ниско средно и високотемпературна пара. Кондензираната вода от единия кожух постъпва в другия като пара под налягане и върти турбините.

За да се получи ефекта в кожусите се поддържа различен вакуум. Вакуумът също така прави и парата суха (да няма микроскопични капчици които рушат турбините)...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...