Отиди на
Форум "Наука"

Университети, човешки капитал, икономически растеж


Recommended Posts

  • Потребители
Преди 1 час, nik1 said:

Нека да разгледаме и България

1944 с окупацията на България от чуждата сила се случва  обратното на това, за което говорим

Криминалните и необразованите елементи взимат властта и избиват, вкарват в концлагери и затвори ,и ограбват икономически тези хора , които могат да им бъдат опоненти- вкл и най-вече образования елит и средна класа,

Които образования елит и средна класа, в това време в немалка степен според мен са меритократични

 

ПС

https://offnews.bg/knigi/nepoznati-dosega-arhivi-razkrivat-kak-bkp-pogubi-balgarskia-elit-sled-702991.html

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 114
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
On 10.05.2019 г. at 11:03, Б. Киров said:

Безспорно въпросът не е само финансов, съгласен съм с това, което пишете, но ми прави впечатление, че общата рамка, в която работят българските университети, особено държавните е някак си погрешно очертана, така че да не стимулира активност и автономия от ръководството им. Като правило схемата е да разчитат на сравнително малките държавни субсидии, защото спечелените със собствена инициатива и дейност средства дори не покриват заплатите на преподаватели и технически персонал /които са малки/ - обикновено заплатите и техническата поддръжка надвишават с 20-30 процента заработените от самия университет средства. Прегледах годишните отчети на няколко, това е правило. А не е така на други места - американските, австралийските, канадските, новозеландските и западноевропейските университети, дори когато са на държавна и обществена издръжка, заработват значително повече средства от научни програми, сътрудничество с бизнеса и привличат допълнително спонсори и дарения, които им позволяват да си платят разходите и да натрупват фондове.

По принцип този модел на преразпределение през държавния бюджет действа на всички нива в държавните фирми - като се почне от БДЖ, мините и др. и е извор на злоупотреби, мързел и посредственост - раздути щатове, нищонеправене и безвремие "ден да мине друг да дойде и утре е ден". Това е наследство от предишната система, но изглежда има дълбоки корени в националния манталитет и затова е толкова жилава и неизкоренима традиция. Колективна безотговорност. 

 

Филмчето е напраевено с чувство за хумор, особено в частта след 2:04 , която според мен е в унисон и допълнение на това,което пишеш

https://www.dnevnik.bg/video/s_dve_dumi/2018/11/23/3350964_bjudjetut_koi_dava_i_koi_vzema_video/

 

Иначе..

Жалко е че университетите /Вуз-овете по-точно/ дори не прояват голямо  желание да вземат парите... които почти им се дават в ръцете..

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/05/03/3413494_bulgariia_e_na_poslednite_mesta_v_es_po_privlecheno/

 

:)Това по горе според мен илюстрира смисъла на поговорката "дай ми пари, акъл не ми давай"

т.е.  че на простия човек (или народ със "сгрешен чип", ако говорим за обобщена  народопсихология) и пари да му дадеш, в крайна сметка пак ще остане "гладен, жаден, болен или недоволен"..

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, nik1 said:

 

Филмчето е напраевено с чувство за хумор, особено в частта след 2:04 , която според мен е в унисон и допълнение на това,което пишеш

https://www.dnevnik.bg/video/s_dve_dumi/2018/11/23/3350964_bjudjetut_koi_dava_i_koi_vzema_video/

 

Иначе..

Жалко е че университетите /Вуз-овете по-точно/ дори не прояват голямо  желание да вземат парите... които почти им се дават в ръцете..

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/05/03/3413494_bulgariia_e_na_poslednite_mesta_v_es_po_privlecheno/

 

:)Това по горе според мен илюстрира смисъла на поговорката "дай ми пари, акъл не ми давай"

т.е.  че на простия човек (или народ със "сгрешен чип", ако говорим за обобщена  народопсихология) и пари да му дадеш, в крайна сметка пак ще остане "гладен, жаден, болен или недоволен"..

 

 

 

 

Малко цифри към това филмче /което е много добре направено!/

https://www.dnevnik.bg/video/s_dve_dumi/2018/11/23/3350964_bjudjetut_koi_dava_i_koi_vzema_video/

Снапшот от минута 2:

f847f7f7091852d4343084ebbcd08631.jpg

От всички бюджетни разходи за годината 11 процента са за образование и наука. От тях обаче само 1.8-1.9 процента отиват за висше образование, тоест към 120 лв. от обозначените тук 670 лв., останалите 9.2 процента се разпределят към основно и начално. Това е куриозно малко и по този показател можем да се сравняваме с африканските държави и Монголия. Защо се получава така, не мога да кажа, вероятно в чипа на главите на разпределителите на бюджета  науката и висшето образование са с по-малък приоритет от основното и средното образование по ред манталитетни причини, които не зависят от тях самите, наследствено.

За сравнение:

121d7a4868a12b678b0bf87ae69cf40c.jpg

Това горе е България

a5ab72f8e43f8fc22c4ef5d389598c9f.jpg

Това е Сърбия

d74911206e44e86b811cae89c4e7d063.jpg

Това е Украйна

48d45cfeb544979f8942ab28dbac0470.jpg

Това е Гърция

73c9a4533d2bea199be9292f9a79b85f.jpg

Това са САЩ

И тук става въпрос за проценти, а не за абсолютни суми, ако обърнем нещата в такива, разликата става пропаст; при това в развитите страни държавната субсидия е по-малката част от общата, защото частните фондове са в пъти по-големи, което липсва в България.

"Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме" работи с пълна сила в БГ.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, nik1 said:

Къде останаха дарителите и дарителския дух и морал?

Бяха вкарани с лагерите и затворите и унищожени,..... днешните дарители даряват само на църквата, за да си  платят за греховете си

Благодаря за този постинг. Целият, но особено благодаря за това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, nik1 said:

Къде останаха дарителите и дарителския дух и морал?

Бяха вкарани с лагерите и затворите и унищожени,..... днешните дарители даряват само на църквата, за да си  платят за греховете си

Благодаря за този постинг. Целият, но особено благодаря за това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, nik1 said:

Къде останаха дарителите и дарителския дух и морал?

Бяха вкарани с лагерите и затворите и унищожени,..... днешните дарители даряват само на църквата, за да си  платят за греховете си

Благодаря за този постинг. Целият, но особено благодаря за това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, dora said:

Благодаря за този постинг. Целият, но особено благодаря за това.

 

Преди 1 час, dora said:

Благодаря за този постинг. Целият, но особено благодаря за това.

 

Преди 1 час, dora said:

Благодаря за този постинг. Целият, но особено благодаря за това.

Отца, Сина и Светова Духа.....🙏

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В България няма ефективна концепция за финансирането на висшето образование и науката и моделът следва този в основното и средното образование "парите следват ученика", тоест количествен, а не качествен. Това обрича науката и университетското образование на посредственост, според мен. В такъв модел и три пъти повече средства да се налеят, те ще изтекат като в пробит съд, като лейка - ще се "разпределят" равномерно, но без концентрация в качество.

Ето как става:

Финансиране

Субсидията от държавния бюджет и размерът на издръжката за всяко висше училище се определя от броя на студентите, професионалните направления и оценката при акредитацията, издаването на учебници и научни трудове, социално-битови разходи и капиталови разходи. Висшите училища съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет. Средноприравненият брой студенти във всички професионални направления се умножава по норматива, определен с ПМС № 162 от 20.06.2001 г. (изменено и допълнено с ПМС № 238/07.09.2004 г.) и се получава субсидията за издръжка на обучението за всяко професинално направление. Сборът от субсидиите за издръжка на обучението за всички професионални направления дават субсидията за издръжка на обучението на съответното държавно висше училище.

Средноприравненият брой учащи се във всяко от всички професионални направления се изчислява по следната формула:

Б = Ср + Сз/3 + 2*Др + 2*Дз/3 + Ч

Б - средноприравнен брой учащи се;

Ср - абсолютен брой български студенти редовно обучение държавна поръчка;

Сз - абсолютен брой български студенти задочно обучение държавна поръчка;

Др - абсолютен брой български докторанти редовно обучение;

Дз - абсолютен брой български докторанти задочно обучение;

Ч - абсолютен брой студенти, приети по реда на ПМС № 103 от 31.05.1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и на

ПМС № 228 от 20.05.1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.

Броят на докторантите е включен в професионалните области, в които релевантния държавен университет има най-голям брой обучавани.

https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/higher-education-funding-12_bg

Това буквално е "рабфаковска схема" или поощрява казармения модел "чел не чел - фелдфебел" - парите се дават на калпак, така че например СУ, който има 25 000 студенти получава 70 млн., което е 10 процента от общата сума 700 млн., защото има приблизително десет процента от всички студенти в България /250 000/.

Какво правят братята финландци, които също имат силно централизирано и одържавено финансиране на висшето образование и науката. Нещо съвсем различно, те концентрират средствата /тук не говорим колко/ в строго определени зони по базов модел, спуснат от държавата и приет от институциите занимаващи се с наука и висше образование:

Финансирането на университетите се разпределя в държавния бюджет. Основното финансиране се разпределя на университетите посредством базов модел на финансиране. Това включва стратегическо финансиране и финансиране за образование и научни изследвания. Основните изследвания в университетите се финансират и оценяват от Финландската Академия на науките, която е агенция в сектора на министерството. Освен основното финансиране и стратегическото финансиране, университетите получават допълнително финансиране. Това означава платени услуги, дарения и спонсориране. Стратегическото финансиране се предоставя на университетите въз основа на договаряне на изпълнението на споразумението с министерството. Министерството взема решение и за националните специални мисии на университетите в началото на всеки период на споразумение. Основанията за стратегическото финансиране са:

• По-бърз преход на студентите към трудов живот

• Иновации в учебния процес и учебната среда

• Укрепване на ефективността на висшето образование

https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/higher-education-funding-25_en

Схемата на базовия модел изглежда така:

6d36d1ea0d49c083147904aed064dcc4.jpg

По тези три основни сектора с подсектори за базова оценка, Университета в Хелзинки, който е водещ и е класиран сред първите 50 в света неизменно, винаги получава лъвския пай, защото покрива най-голям процент от всички базови изисквания. Така от 1.9 млрд. евро годишно, Университета в Хелзинки получава над 500 млн. евро или близо една четвърт, докато другите 41 университета получават общо 1.4 млрд, или средно по 25-30 млн. евро, като разбира се пак има градация надолу, защото първите пет получават също големи субсидии, защото покриват високи критерии, съответно развиват качество.

Ето как изглеждат тригодишната рамка за финансиране конкретно за университета в Хелзинки, как той се вписва в критериите на държавата, за да извоюва своя дял от общото финансиране:

98001fa4ba60f223ed791a8bf784e2e0.jpg

По трите големи области в критериите и техните подточки, Университета в Хелзинки получава общо около 25 процента от цялото национално финансиране. Но не просто ги "получава", а ежегодно си ги завоюва с качество. Системата е ясна, прозрачна и справедлива и всички университети се борят при еднакви правила. Академията в случая играе ролята на компетентен държавен орган оторизиран да оценява и отпуска финансовите средства.

Нашата система в сравнение с тази е порочна, според мен, защото всеки университет може да предявява претенции за финансиране единствено на база количество, а не реално качество и стремеж към усъвършенстване.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Само да забележа. Щом като сме при финландците. Това е дна сравнително бедна държава. Освен сняг, дървета и тюлени много-много нямат. От туй нагоре също са губещи във ВСВ. И все така си къде са сега?

Направиха това, което нито в нито една екс соц ненаправихме. Незнам точно в коя година, но се събират лидерите на всички партии и определят тези стратегически точки които да имат приоритет независимо от регнуващото правителство. Една от тези беше 20-30 годишният стратегически план на образуванието. И това и до ден днешен го спазват. При тях няма с всяко ново правителсво нова гениална светострястваща реформа....

Може и по диктатурически начин като в Сингапур например, но там фактически цялото семейство работи, живее за денонощно учещата се рожба, от детските ясли до доктората....

Да не говорим за финландците където педагозите са поставени на висока пиедеста спрямо другите....И това е факт. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 15 часа, Б. Киров said:

В България няма ефективна концепция за финансирането на висшето образование и науката и моделът следва този в основното и средното образование "парите следват ученика", тоест количествен, а не качествен. Това обрича науката и университетското образование на посредственост, според мен. В такъв модел и три пъти повече средства да се налеят, те ще изтекат като в пробит съд, като лейка - ще се "разпределят" равномерно, но без концентрация в качество.

Ето как става:

Финансиране

Субсидията от държавния бюджет и размерът на издръжката за всяко висше училище се определя от броя на студентите, професионалните направления и оценката при акредитацията, издаването на учебници и научни трудове, социално-битови разходи и капиталови разходи. Висшите училища съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет. Средноприравненият брой студенти във всички професионални направления се умножава по норматива, определен с ПМС № 162 от 20.06.2001 г. (изменено и допълнено с ПМС № 238/07.09.2004 г.) и се получава субсидията за издръжка на обучението за всяко професинално направление. Сборът от субсидиите за издръжка на обучението за всички професионални направления дават субсидията за издръжка на обучението на съответното държавно висше училище.

Средноприравненият брой учащи се във всяко от всички професионални направления се изчислява по следната формула:

Б = Ср + Сз/3 + 2*Др + 2*Дз/3 + Ч

Б - средноприравнен брой учащи се;

Ср - абсолютен брой български студенти редовно обучение държавна поръчка;

Сз - абсолютен брой български студенти задочно обучение държавна поръчка;

Др - абсолютен брой български докторанти редовно обучение;

Дз - абсолютен брой български докторанти задочно обучение;

Ч - абсолютен брой студенти, приети по реда на ПМС № 103 от 31.05.1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и на

ПМС № 228 от 20.05.1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.

Броят на докторантите е включен в професионалните области, в които релевантния държавен университет има най-голям брой обучавани.

https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/higher-education-funding-12_bg

Това буквално е "рабфаковска схема" или поощрява казармения модел "чел не чел - фелдфебел" - парите се дават на калпак, така че например СУ, който има 25 000 студенти получава 70 млн., което е 10 процента от общата сума 700 млн., защото има приблизително десет процента от всички студенти в България /250 000/.

Какво правят братята финландци, които също имат силно централизирано и одържавено финансиране на висшето образование и науката. Нещо съвсем различно, те концентрират средствата /тук не говорим колко/ в строго определени зони по базов модел, спуснат от държавата и приет от институциите занимаващи се с наука и висше образование:

Финансирането на университетите се разпределя в държавния бюджет. Основното финансиране се разпределя на университетите посредством базов модел на финансиране. Това включва стратегическо финансиране и финансиране за образование и научни изследвания. Основните изследвания в университетите се финансират и оценяват от Финландската Академия на науките, която е агенция в сектора на министерството. Освен основното финансиране и стратегическото финансиране, университетите получават допълнително финансиране. Това означава платени услуги, дарения и спонсориране. Стратегическото финансиране се предоставя на университетите въз основа на договаряне на изпълнението на споразумението с министерството. Министерството взема решение и за националните специални мисии на университетите в началото на всеки период на споразумение. Основанията за стратегическото финансиране са:

• По-бърз преход на студентите към трудов живот

• Иновации в учебния процес и учебната среда

• Укрепване на ефективността на висшето образование

https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/higher-education-funding-25_en

Схемата на базовия модел изглежда така:

6d36d1ea0d49c083147904aed064dcc4.jpg

По тези три основни сектора с подсектори за базова оценка, Университета в Хелзинки, който е водещ и е класиран сред първите 50 в света неизменно, винаги получава лъвския пай, защото покрива най-голям процент от всички базови изисквания. Така от 1.9 млрд. евро годишно, Университета в Хелзинки получава над 500 млн. евро или близо една четвърт, докато другите 41 университета получават общо 1.4 млрд, или средно по 25-30 млн. евро, като разбира се пак има градация надолу, защото първите пет получават също големи субсидии, защото покриват високи критерии, съответно развиват качество.

Ето как изглеждат тригодишната рамка за финансиране конкретно за университета в Хелзинки, как той се вписва в критериите на държавата, за да извоюва своя дял от общото финансиране:

98001fa4ba60f223ed791a8bf784e2e0.jpg

По трите големи области в критериите и техните подточки, Университета в Хелзинки получава общо около 25 процента от цялото национално финансиране. Но не просто ги "получава", а ежегодно си ги завоюва с качество. Системата е ясна, прозрачна и справедлива и всички университети се борят при еднакви правила. Академията в случая играе ролята на компетентен държавен орган оторизиран да оценява и отпуска финансовите средства.

Нашата система в сравнение с тази е порочна, според мен, защото всеки университет може да предявява претенции за финансиране единствено на база количество, а не реално качество и стремеж към усъвършенстване.

 

 

Да вметна а аз нещо

Аз лично, нямам против в Българяи два има и само два университета (с филиали, с колежи, с кампуси и всико друго) в които са се прави всичко, но на ниво.

Атом беше предложил да има един "софийски" университет и един "технически"
Във финансови изражения това значи че двата университета ще си делят около 1, 6 милиарда лева на година

Тук правилни модели както показваш с Финландия ,  няма

Парите от субсидиите вероятно ще  бъдат изразходвани  един път полиовимна- два птупъти по ефективно от колкотои сега, А и допускам с много голяма вероятност , че  като големи университети (т.е. само заради големината си и уникалността си) те ще привлекат спонспори и дарители

Спонсорите може да са всякакви  - доколкото помня в един турски технически университет или колеж, един от спонсорите е... ООН

 

 

Както и да е, по-горе пиша чисто  хипотетично, защото:

- Не съм сигурен дали правната рамка на ЕС /или Болонското споразумение/ допускат пряка намеса на правителството или управмниците върху дейността и организацията на  Вуз-овете

- Вечният проблем в БГ- всяка реформа на която и да е система се приема на "нож" от самата система, и още повече ако става дума за такава, която ще отнеме работните места и комфорта на една голяма прослойка или група от населението ..

 

А желаещите партии и политици от "естаблишента" да бъдат "камикадзета" (в жаргона на политологията това са партиите и политиците, който правят тежките реформи, след което подкрепата за тях се стопява и  те падат ил изчезват от политичеката сцена)  са все по-малко или клонят към нула...

Нека да повторя и това което съм писал на други места:

Нашата система или по скоро политико-управленски модел е не полярен или прост   -  от години се работи зад кусили и с уворки (така е след първото упралевлние на НДСВ, т.е от времето на тройната колалиция ),  защото няма  изявена единствена или голяма сила . Имаме две или повече политически сили на приблизително поставени на "кантар"(както се казва)  и "балансьори"  - с годините те стават все повече..един от вечен

Според мен очакванията (там където ги има) че една партия (или самия Борисов) сама без подкрепата на други партии може да направи такава реформа са леко завишени..

Мога да кажа и че на мен популистките  партии - балансори, у нас, ..., днес, са антиреформистки. Не казвам, че всички популистси партии по света или в истрията  са антиреформистки  - напротив.. Само казвам че сегашните , които ги има днес, са такива

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 17.05.2019 г. at 13:45, nik1 said:

Да вметна а аз нещо

Аз лично, нямам против в Българяи два има и само два университета (с филиали, с колежи, с кампуси и всико друго) в които са се прави всичко, но на ниво.

Атом беше предложил да има един "софийски" университет и един "технически"
Във финансови изражения това значи че двата университета ще си делят около 1, 6 милиарда лева на година

Тук правилни модели както показваш с Финландия ,  няма

Парите от субсидиите вероятно ще  бъдат изразходвани  един път полиовимна- два птупъти по ефективно от колкотои сега, А и допускам с много голяма вероятност , че  като големи университети (т.е. само заради големината си и уникалността си) те ще привлекат спонспори и дарители

Спонсорите може да са всякакви  - доколкото помня в един турски технически университет или колеж, един от спонсорите е... ООН

Това нещо може да се реализира и сега, според мен, и то не по силово команден път, а много по-елегантно и неопровержимо без риск от масови народни вълнения на синодални старци и оядени синекурни учЕни - просто като се въведе една законова рамка за финансиране подобна на финландската, дори копи-пейст финландската ще свърши идеална работа. Никой няма да се меси в "самоуправлението" на ректора и цялото му войнство, няма да има груб натиск от държавата, само добре разписани правила за финансиране по които демократично могат да кандидатстват за пари всички държавни вузове. И калпавите ще пресъхнат - просто няма да получават пари, защото няма да успеят да покрият критериите.

Но си прав - така е на теория, а реалността е съвсем друга и затова ще стане по трудния начин, винаги съм твърдял това.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители
On 16.05.2019 г. at 6:30, nik1 said:

....са с академични дипломи от PSU (Penn State) нагоре :)

(Алекс Морган  е от Бъркли, а симпатичната, поне за мен, Кели О' Хара e от Станфорд)

PSU  (The Pennsylvania State University)

попада в  първите 50-70-80 университета в света

https://en.wikipedia.org/wiki/Pennsylvania_State_University

95 000 (99 000) студента;

Бюджет US $3.64 милиарда (2015);

Донорски и дарителски фонд US$3.602 милиарда (2015),  средно около US $37 000 за един студент

 

 

 

UC Berkeley

Оценен е за най-добрият  държавен университет в света, В първата десятка, и на 3-то място в 2016 г е класацията на всички университети в света

https://ru.wikipedia.org/wiki/Калифорнийский_университет_в_Беркли

Цитирай

Считается лучшим государственным университетом мира и единственным государственным университетом, который входит в 10-ку лучших учебных заведений мира. В 2016 году занял третье место в академическом рейтинге лучших университетов мира, одновременно, по версии этого же рейтинга, занял первое место в мире по естественным наукам. В 2013 году в рейтинге Times Higher Education Калифорнийский университет в Беркли удостоился пятого места среди университетов мира[2].

42 000 студента

Бюджет (финансиране)  $ ?(не намирам коректни данни); По-голямата част от финансите вероятно идват от  университета майка, чийто бюджет е https://en.wikipedia.org/wiki/University_of_California

 

US$ 34.3 милиарда (2017)[2]

Донорски и дарителски фонд - US$4,3 милиарда (2017),  средно около US$100 000 за един студент 

 

 

Stanford University (частен университет)

Един от най- авторитетните в света

https://en.wikipedia.org/wiki/Stanford_University

16 520 студенти

Дарителски и донорски фонд US$ 26.5 милиарда (2018)[4]

(средно около US$1,5 милиона за един студент)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 15 часа, nik1 said:

PSU  (The Pennsylvania State University)

попада в  първите 50-70-80 университета в света

https://en.wikipedia.org/wiki/Pennsylvania_State_University

95 000 (99 000) студента;

Бюджет US $3.64 милиарда (2015);

Донорски и дарителски фонд US$3.602 милиарда (2015),  средно около US $37 000 за един студент

 

 

 

UC Berkeley

Оценен е за най-добрият  държавен университет в света, В първата десятка, и на 3-то място в 2016 г е класацията на всички университети в света

https://ru.wikipedia.org/wiki/Калифорнийский_университет_в_Беркли

42 000 студента

Бюджет (финансиране)  $ ?(не намирам коректни данни); По-голямата част от финансите вероятно идват от  университета майка, чийто бюджет е https://en.wikipedia.org/wiki/University_of_California

 

US$ 34.3 милиарда (2017)[2]

Донорски и дарителски фонд - US$4,3 милиарда (2017),  средно около US$100 000 за един студент 

 

 

Stanford University (частен университет)

Един от най- авторитетните в света

https://en.wikipedia.org/wiki/Stanford_University

16 520 студенти

Дарителски и донорски фонд US$ 26.5 милиарда (2018)[4]

(средно около US$1,5 милиона за един студент)

Това са данни в американски долари държавни разходи за начално, средно и висше образование на ученик/студент; България не само че отделя най-малко от тези страни, някои от които са с много по-нисък БВП на човек по доход, но отделя, според мен, най-недалновидно, като пропорция към висшето образование, там отиват най-малко от и без това малкото държавни субсидии за образование, в сравнение с началното и средното:

България

Government expenditure per primary student 1428

Government expenditure per secondary student 1504

Government expenditure per tertiary student 1209

 

Украйна

Government expenditure per primary student 1304

Government expenditure per secondary student 1164

Government expenditure per tertiary student 1764

 

Румъния

Government expenditure per primary student 1073

Government expenditure per secondary student 1277

Government expenditure per tertiary student 2217

 

Сърбия

Government expenditure per primary student 3158

Government expenditure per secondary student 809

Government expenditure per tertiary student 2470

 

Турция

Government expenditure per primary student 1574

Government expenditure per secondary student 1123

Government expenditure per tertiary student 2532

 

Полша

Government expenditure per primary student 3470

Government expenditure per secondary student 3058

Government expenditure per tertiary student 2902

 

Гърция

Government expenditure per primary student 4203

Government expenditure per secondary student 4659

Government expenditure per tertiary student 5483

 

Финландия

Government expenditure per primary student 10326

Government expenditure per secondary student 15995

Government expenditure per tertiary student 17538

 

САЩ

Government expenditure per primary student 10237

Government expenditure per secondary student 10879

Government expenditure per tertiary student 10090

https://tradingeconomics.com/united-states/government-expenditure-per-primary-student-us$-wb-data.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, Б. Киров said:

Това са данни в американски долари държавни разходи за начално, средно и висше образование на ученик/студент; България не само че отделя най-малко от тези страни, някои от които са с много по-нисък БВП на човек по доход, но отделя, според мен, най-недалновидно, като пропорция към висшето образование, там отиват най-малко от и без това малкото държавни субсидии за образование, в сравнение с началното и средното:

България

Government expenditure per primary student 1428

Government expenditure per secondary student 1504

Government expenditure per tertiary student 1209

 

Украйна

Government expenditure per primary student 1304

Government expenditure per secondary student 1164

Government expenditure per tertiary student 1764

 

Румъния

Government expenditure per primary student 1073

Government expenditure per secondary student 1277

Government expenditure per tertiary student 2217

 

Сърбия

Government expenditure per primary student 3158

Government expenditure per secondary student 809

Government expenditure per tertiary student 2470

 

Турция

Government expenditure per primary student 1574

Government expenditure per secondary student 1123

Government expenditure per tertiary student 2532

 

Полша

Government expenditure per primary student 3470

Government expenditure per secondary student 3058

Government expenditure per tertiary student 2902

 

Гърция

Government expenditure per primary student 4203

Government expenditure per secondary student 4659

Government expenditure per tertiary student 5483

 

Финландия

Government expenditure per primary student 10326

Government expenditure per secondary student 15995

Government expenditure per tertiary student 17538

 

САЩ

Government expenditure per primary student 10237

Government expenditure per secondary student 10879

Government expenditure per tertiary student 10090

https://tradingeconomics.com/united-states/government-expenditure-per-primary-student-us$-wb-data.html

 

Правя една бърза справка и чек с  данните от Световната Банка,по-долу), мисля че са оригиналът на по-горните.

 

https://data.worldbank.org/indicator/SE.XPD.TERT.PC.ZS?locations=BG&view=chart

България: за 2013 година държавната издръжка (разходи) за един студент във ВУЗ се равнява на приблизително 16 процента от БВП на човек от населението (около  80-85 милиарда лева/ 7 милиона граждани) ; 16 процента от 12-13 хиляди лева -пресметнати в US долари са  колкото (или там някъде)  и в горния пост: Government expenditure per tertiary student 1209 (US dollars)

 

САЩ: за 2013 година държавната издръжка (разходи) за един студент във ВУЗ се равнява на приблизително 20,5 процента от БВП на човек от населението ,който е около 50 000 US долара.

(приблизително) 20,5 процента от 50 000 US долара (приблизително) -> Government expenditure per tertiary student 10090 (US dollars)

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Предлагаме на  работещи студенти помощ за разработване на индивидуални #дипломни и курсови работи, отчети, #казуси, #реферати, проекти по: основи на управлението,  управление на човешки ресурси, финанси, търговия, логистика, търговия, мениджмънт, #туризъм, микро и макроикономика, национална сигурност, публична администрация, философия, етика. Решаваме тестове #микроикономика, #математика, #статистика, маркетинг, #счетоводство, управление и др. Разработвам курсови работи по висша математика, решавам задачи по счетоводство, статистика. Курсовите работи се изготвят според изискванията на преподавателя Ви.
tel 0886031394
http://kursovi.ucoz.com

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...