Отиди на
Форум "Наука"

Университети, човешки капитал, икономически растеж


Recommended Posts

  • Потребители

Съществуват множество научни изследвания за корелацията между висшето образование, качеството на човешкия капитал и икономическия растеж. В тази тема ще представя две такива изследвания: първото е свързано с ролята на университетите за регионалния икономически растеж в националните икономики; второто се опитва да определи ролята на висшето образование за националния икономически растеж, измерено с ръст на БВП

1. THE ECONOMIC IMPACT OF UNIVERSITIES: EVIDENCE FROM ACROSS THE GLOBE

Anna Valero John Van Reenen

Working Paper 22501 http://www.nber.org/papers/w22501

NATIONAL BUREAU OF ECONOMIC RESEARCH

1050 Massachusetts Avenue Cambridge, MA 02138
August 2016

 

 

Ние разработваме нов набор от данни, използвайки изходните материали на ЮНЕСКО за местоположението на близо 15 000 университета в около 1500 региона в 78 страни, някои от които датират от 11-ти век. Ние оценяваме моделите на фиксираните ефекти на поднационално ниво между 1950 и 2010 г. и откриваме, че увеличаването на броя на университетите е положително свързано с бъдещия растеж на БВП на глава от населението (и тази връзка е стабилна и за контролиране на множество наблюдавани, както като ненаблюдавани регионални тенденции). Нашите оценки предполагат, че удвояването на броя на университетите на глава от населението е свързано с 4% по-висок БВП на глава от населението в регионален мащаб. Освен това изглежда, че съществуват положителни ефекти от университетите за географски близки съседни региони. Ние показваме, че връзката между растежа и университетите не е просто продиктувана от преките разходи на университета, неговия персонал и студенти. Част от ефекта на университетите върху растежа се осъществява чрез увеличаване на предлагането на човешки капитал и по-големи иновации. Ние откриваме, че в рамките на страните по-високото историческо присъствие на университетите се свързва с по-силни продемократични нагласи.

Силата на нашата статия е изчерпателността на набора от данни по отношение на покритието регионални и времеви периоди.

Първо описваме пълната Световна база данни за висшето образование (WHED) във всички страни, с някои ключови световни тенденции и корелации. Световна база данни за висше образование WHED е онлайн база данни, публикувана от Международната асоциация на университетите в сътрудничество с ЮНЕСКО.

Като цяло тези резултати показват, че средно удвояването на университетите в даден регион е свързано с 4% до 5% по-висок БВП на човек в регионален мащаб.

Великобритания през 2010 г. имаше 171 университета в 10-те региона. Като експеримент добавяме един университети за всеки регион, общо увеличение от 10 университета (6%) на ниво държава. Използване на подобни стъпки, както в нашата хипотетична теза по-горе (но като се вземе предвид действителният брой на университети във всеки регион на Обединеното кралство през 2010 г.), изчисляваме, че общото увеличение на БВП на глава от населението (или БВП, при условие че населението е постоянно) е 0,7% .Прилага се към БВП на Великобритания през 2010 г. (1,614 млрд. паунда разходи според ONS31) и екстраполираме до допълнителни £ 11.3 милиарда годишно растеж. Приблизително сближаването на годишните разходи, свързани с университета, може да се направи въз основа на университета финансови данни: през 2009-2010 г. средните разходи за институция във Великобритания са били около 160 млн. паунда. Умножавайки това от 10-те университета в нашия експеримент, подразбиращите се годишни разходи за допълнителни университети са £ 1,6 млрд., или 0,1% от БВП. Така че в този пример ползите от увеличаването на университетите е пет пъти по-голямо от разходите (0.5% срещу 0.1% разходи). Отбелязваме, че разходите за създаване на университети и методите на университетското финансиране са различни в различните страни така че не можем да обобщим този резултат в други страни, нито да направим изявления за оптималното


Общите разходи за 2009/10 г. във Великобритания бяха близо 26 милиарда британски лири в 164 институции, изброени в HESA, което означава около 160 милиона британски лири на институция. Разходите на университета включват разходи за персонал, други оперативни разходи, амортизация, лихви и други финансови разходи. Проверихме дали тази цифра е относително стабилна във времето, като установихме, че до 2013—2014 г. средните разходи са били 180 милиона лири. При този по-висок размер, косвените разходи за нашето разширяване нарастват до 0,11% от БВП. Имайте предвид, че броят на институциите, присъстващи през 2010 г., е 173. По-голямата част от институциите в WHED (156) съответстват на тези, изброени в HESA, но има малък брой несъответствия поради разликите в класификациите на някои институти или колегии между двете обяви. За нашите цели това няма значение, тъй като просто използваме данните от HESA, за да изчислим средните разходи на един типичен университет.

 

Изследването, малка част от което цитирам е много голямо като обем, над 100 страници по 1800 знака, но обобщеният му резултат е в това - регионално удвояването на броя на университетите означава от 4 до 5 процента увеличаване на БВП в съответния регион, като тук основно въздействието е от: качество на човешкия капитал, научни и технологични иновации, пряк икономически ефект от увеличено потребление и не на последно място повишаване на демократизацията и гражданския контрол върху институциите.

Базата обаче в конкретния пример е Великобритания. Ако механично прехвърлиме тези валидни за там резултати върху България, ще се появят несъответствия, за които ще пиша по-натам в темата, породени предимно от качеството на университетсткото образование и структурата на икономиката и политическата система. Чисто количествено България изглежда много добре по отношение на брой университети на брой на населението:

САЩ –                                   1 на 100 399 души

Великобритания                  1 на 235 000

Китай                                     1 на 627 000

Германия                              1 на 176 000

България                              1 на 129 000

Турция                                  1 на 444 000                          

Гърция                                  1 на 131 000

Полша                                   1 на 93 000

Румъния                                1 на 184 000

Сингапур                              1 на 130 000

По-натам ще се върна в темата към несъответствието между количество/брой на университети и ефект върху икономически растеж във връзка с това, в сравнение с цитирания за Великобритания

Второто изследване разглежда в по-широк контекст връзката между висше образование и растеж на национален БВП, за разлика от първото, което екстраполира тази връзка в регионален мащаб вътре в нацията:

The relationship between graduates and economic growth across countries

AUGUST 2013

Authors: Dawn Holland, Iana Liadze, Cinzia Rienzo and David Wilkinson,

National Institute of Economic and Social Research

 

Такива данни наскоро бяха събрани за много от напреднали икономики чрез проекта EUKLEMS. Ние използваме тези данни за 15 страни за периода от 1982 до 2005 година.

Основните ни заключения са:

- БВП на час заетост се е увеличил от 1982-2005 г. във всички страни. Най-високата средногодишна процентна промяна е във Финландия (2,7%); Япония (2,5%) и Великобритания (2,4%). Тези страни са имали най-ниско ниво на БВП на час за заетост през 1982 г., докато през разглеждания период Нидерландия и САЩ са имали най-висок БВП на час за заетост.

- Делът на заетостта с висше образование също се е увеличил от 1982-2005 г. във всички страни. Най-високата средногодишна промяна е в Австралия (5,0%), следвана от Обединеното кралство (4,9%). И двете страни имат относително нисък дял на заетост с висше образование през 1982 г. на 6,0%, в сравнение с 22,1% в САЩ и 18,7% във Финландия. Голямото увеличение затвори разликата, но САЩ и Финландия все още имат по-високи дялове на заетост с висше образование, отколкото Австралия и Великобритания през 2005 г.

- Анализът на цифрите за растежа показа, че натрупването на умения на завършилите служители допринася за приблизително 20% от растежа на БВП в Обединеното кралство от 1982-2005 г. Този подход ограничава оценката на въздействието върху повишаването на производителността, пряко натрупано на завършилите, и пропуска всички външни фактори за ВО, което може да повиши производителността на останалата част от икономиката. Иконометричният анализ разглежда тези въпроси.

- Нашият иконометричен анализ показва, че 1% увеличение на дела на работната сила с висше образование повишава нивото на дългосрочната производителност с 0,2-0,5%. Тъй като британският дял на работната сила с университетско образование се е увеличил с 57% между 1994 г. и 2005 г., нашите оценки показват, че това ще увеличи дългосрочната производителност на Обединеното кралство с 11-28%. Това означава, че най-малко една трета от 34-процентното увеличение на производителността на труда между 1994 и 2005 г. може да се дължи на натрупването на умения на завършилите работна сила.

Множество страни, обхванати от това проучване, съдържат 90% от 100-те най-добри университета в света. Това предполага, че възвръщаемостта на ВО в тази подгрупа страни може да бъде по-висока средно, отколкото в много други страни. Barrell et al (2010) установиха силна корелация между броя на тези институти на милион от населението и производителността. Графика 1 показва броя на елитните университети във всяка страна в нашата извадка на милион от населението. САЩ, най-голямата страна в извадката, имат 47.
Ние използваме версията на Times Higher Education Supplement за световните университетски класации за 2012-2013 г., която използва комбинация от изследвания, цитати и преподаване, за да класира най-добрите 100 университета в света.

www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings

d3992bf59a078dfab01dbec5fe21697d.jpg

След Съединените щати, Великобритания е най-предпочитаната дестинация за чуждестранни студенти. През учебната 2010/2011 година близо 300 000 чуждестранни студенти извън ЕС, главно от Китай и Индия, бяха готови да платят по-високи международни ставки за обучение за обучение в Обединеното кралство. В допълнение, 130 000 студенти извън ЕС, които не са от Великобритания, са записани на пълен или задочно обучение на висше учебно заведение във Великобритания. Общо международните студенти съставляват около 17% от студентското население. Неотдавнашният доклад на Комисията за растеж на LSE, „Инвестиране за благоденствие“, подчертава значението на поддържането на финансиране за научни изследвания и отворена работа среда, в която университетите могат да се конкурират за най-добрите умове - както по отношение на студентите, така и по отношение на преподавателите. В доклада се подчертава, че „знанията и разбирането, създадени в университетите, играят централна роля в изграждането на гъвкава и приспособима икономика“. Центровете на ВО се възползват от икономиката чрез своята роля в процеса на развитие на образованието и уменията, както и чрез предоставяне на центрове за изследвания, които развиват иновации за повишаване на производителността. Те също така действат като все по-важен източник на приходи от износ, тъй като ВО се превръща в глобализирана индустрия с огромен потенциал за растеж.

Предпочитаната мярка за производителността на труда е БВП на час заетост (Фигура 3). Според тази мярка разликите в темповете на растеж са по-изразени в различните страни.
 Изтъкват се опитът на Италия и Испания, тъй като и в двете страни БВП на час заетост престава да нараства от средата на 90-те години. Между 1982 и 2005 г. скоростта на промяната в продукцията на един час заетост за Обединеното кралство е сред трите най-високи в нашата извадка от страни.

17e778e911145288a915926f1a063a7e.jpg

Преминаването към сравняване на БВП на един час на заетост или средно ниво на производителност на труда (ALP) Лидерът на производителността от 1982 г. до 2000 г. Холандия бе изпреварен от САЩ от 2001 г. насам.· Въпреки че Нидерландия е изпреварила всички страни в извадката (с изключение на САЩ) през този период от време, няколко страни значително са намалили разликата в ALP между тях и Нидерландия: Белгия, Франция и Германия стеснили разликите в ALP, като по този начин· 2005 ALP в Белгия и Франция е около 99% от нидерландското ниво, докато германската ALP е 89% от нидерландското ниво.

80aaefb2fd9896a43986ab4fd53e3cbe.jpg

Мерки за човешкия капитал: следващата фигур дава някои статистически данни за дела на заетостта с висше образование в 15-те страни от 1982 до 2005 г. Първата показва, че между 1982 и 2005 г. делът на работниците с висше образование нараства във всички страни, въпреки че темпът на нарастване и началното ниво варират значително в различните страни.

 

2271ec86133206666ebb3c12dc214b88.jpg

Това се вижда по-добре от таблица 2, която показва дела на работниците с висше образование през 1982 и 2005 г. и съответния среден годишен темп на прираст на тези показатели.
 През 1982 г. Дания е страната с най-нисък дял на служители с висше образование (3,2%), въпреки че през анализирания период средната годишна процентна промяна е сред най-високите (4,0%).·През 2005 г. Дания и Германия са единствените две държави с по-малко от 10% от работниците с висше образование.·

През 1982 г. Съединените щати и Финландия имат най-висок дял на работната сила с висше образование.· Те остават страните с най-висок дял на висше образование през 2005 г., въпреки че темповете на растеж на тези дялове в други страни са значително по-високи. Австралия има най-високата (5,0%) средна годишна процентна промяна в дела на работниците с висше образование, следвана от Обединеното кралство (4,9%).

1fbc97559bd8f3d35be9d141aa68a39f.jpg

Измерване на премиите за заплати и производителност на завършилите висше образование
Очакваната икономическа възвръщаемост на индивида от образованието може да бъде ясно идентифицирана чрез сравнение на средната заплата на лицата с различни нива на образование. Базата данни на EUKLEMS ни позволява да изчисляваме средните заплати за работниците с различни нива на образование. Работната сила е разделена на тези с „ниска квалификация“, която се дефинира като начално образование, „средни умения“, което включва средно образование и някои видове професионално образование и „високи умения“, което се определя като университетско образование. Докато дефинициите не са строго сравними в страните с по-ниски нива на образователни постижения, на по-високо ниво (високи умения) съществува висока степен на съпоставимост. Те могат също така да предоставят информация за връщането на образованието в рамките на страната и развитието на тези възвращаемости с течение на времето.

dd688be3128a3c43bd9a4455764f0cca.jpg

Фигурата илюстрира средната заплата на завършилите висше образование и тези със средно образование в сравнение с нискоквалифицираните работници през периода на извадката 1982-2005.
 В рамките на извадката от държави, завършилите средно са платени 70-180 на сто повече от работниците без формална образователна квалификация.· Съществува също така значителна премия за заплатите спрямо тези със средно образование под висше образование.·Средната заплата на завършилите ВО в нашата извадка е най-висока в Германия, следвана от Обединеното кралство. Премиите за заплати са относително стабилни в повечето страни в хода на нашия извадков период, въпреки че се наблюдава тенденция премиите за заплати на завършващите да се увеличават в САЩ и в по-малка степен в Германия и Канада, докато те са склонни да в Италия, Франция и Австрия.
САЩ, Италия и Канада показват най-големи различия в премията за заплати за висококвалифицирани работници, докато Австралия, Швеция и Финландия са най-ниски.·

Макар да е ясно, че лицата с висше образование са склонни да имат значително по-висока работна заплата от тези без такова, от гледна точка на политиката е по-голям интерес това как това отразява цялостния производствен капацитет и конкурентоспособността на икономиката като цяло. Ако на някои лица се плаща по-висока заплата, без да имат по-висок производствен капацитет, когато делът на тези лица се увеличава, ще има загуба на конкурентоспособност и неблагоприятни ефекти на макроикономическо ниво. Въпреки това, според пазарните принципи, трябва да има силна корелация между разликите в заплатите и разликите в производителността.

За петнадесетте страни в нашата извадка най-бързият средногодишен темп на растеж на БВП между 1982 и 2005 г. е бил в Австралия (3,3%), следван от САЩ (3,2%), Великобритания и Испания (и двете - 3,1%).·
 Въпреки това, както е показано на фигурата, само около половината от австралийския растеж на продукцията (1.6 процентни пункта) отразява средния растеж на производителността на труда, а остатъкът от разширяване на отработените часове.·
 За разлика от тях средната производителност на труда (ALP) нараства средно с 2.8% годишно във Финландия, следвана от Япония и Обединеното кралство (2.6%).·

9e1292cacaad92b1e369f92698976464.jpg

В този раздел ние използваме техники за отчитане на растежа, за да разделим растежа на производителността на труда на приноса от задълбочаване на капитала, приноса от натрупването на умения и остатъчния компонент, общия растеж на факторната производителност. И накрая, разделяме приноса от натрупването на умения в приноса на всяка от трите квалификационни групи. Подходът за счетоводно отчитане на растежа обикновено разделя периода на извадката, за да се прецени дали приносът на различните компоненти се е изместил във времето. Също така е типично да се вземат предвид времеви периоди, съответстващи на един бизнес цикъл. Тук разделяме полугодишния период на извадката, за да разгледаме поотделно 1982-1993 и 1994-2005.

Връзката между завършилите и икономическия растеж в отделните страни  

8006bd5589fabd0192761a59df0dda16.jpg

Фигурата показва, че през целия период от 1982-2005 г. приносът на растежа на съвкупните умения към растежа на производството във всички страни е значително по-малък от приноса на растежа на капитала на отработен час (задълбочаване на капитала). Приносът на уменията също е по-малък от приноса на растежа на ОФП в десет от петнадесетте страни.· От петте останали Австралия, Белгия и Италия имат съпоставими вноски, направени от ОФП и растежа на уменията.· Ръстът на ОФП беше отрицателен в Испания и Швеция. В Испания това вероятно отразява относително неефективното използване на капитала и трудовите ресурси, тъй като мярката TFP е силно повлияна от ефективността, с която се комбинират съществуващите ресурси (Hulten, 2001). Подобно на други страни, задълбочаването на капитала в Обединеното кралство е основният фактор, допринасящ за растежа, докато ОФП и уменията заедно са малко над 40%.·

Въз основа на този набор от проучвания на чувствителността можем да припишем между 14-20% от растежа на БВП в Обединеното кралство през този период до натрупването на умения на завършилите.·Това е приблизително в съответствие с другите страни в извадката.·

Като се има предвид двойната роля на университетите, които осигуряват центрове на образование, както и научни изследвания, това може да подценява общите макроикономически ефекти от разширената система на висшето образование. Той също така няма да успее да улови други външни фактори от ВО, като например подобрени техники за управление, които повишават производителността на всички нива на квалификация.

В повечето страни има висока корелация между дела на заетостта с висшето образование и научноизследователската и развойна дейност,

Дългосрочен коефициент от 0,2 до 0,5 на дял от заетостта във висшето образование в дългосрочен план означава увеличение от 0.2 до 0.5% на продукцията на час на наето лице, когато процентът на заетост във висшето образование се увеличава с един процент.

Този анализ показва, че например 1% увеличение на дела на работната сила с висше образование повишава нивото на производителността с 0.2-0.5% в дългосрочен план.
През периода 1994-2005 г. делът на работната сила с висше образование във Великобритания се е увеличил от 12-18,9%, или е нараснал до 57%. През същия период средната производителност на труда в Обединеното кралство се е увеличило с около 34%, което предполага, че поне 1/3 от това може да се дължи на натрупването на умения на завършилите работна сила. От друга страна, при отчитането на растежа беше установено, че прекият принос на уменията на дипломираните специалисти представлява близо 20% от растежа на производителността на труда през периода на извадката. Това предполага, че в действителност съществуват външни фактори за образованието, които имат по-големи макроикономически ползи над и над това, което може директно да се наблюдава чрез премии за заплати. Ако секторът на висшето образование във Великобритания се разшири към размера в САЩ, това може да се очаква да повиши нивото на производителност във Великобритания с 15-30 на сто в дългосрочен план.

 

Второто изследване в резюме отчита, че повишаването на работната сила с ВО повишава средната производителност на човешкия капитал с над 30 % и допринася за увеличаването на БВП с около 0.5 % годишно, без да се отчитат страничните ефекти като повишено заплащане и потребление и приносите в иновации и научни изследвания и патенти.

Конкретно как изглеждат нещата за България ще се опитам да развия в следващия постинг.
 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 114
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

За България всичко е загубено, може да разчита само на някакъв обрат в политиката на ЕС.Истината е всяка трудова дейност трябва да е достойно заплатена, като естествено да има много сериозна разлика между висококвалифициран и ниско труд. НО , колкото по образовани в семейната среда , толкова по голям потенциал, държавата трябва да дотира, образовани обща култура и профес. такова за млади хора и възрастни, като за тези с по ниско квалиф. работа , които учат задочно висше образование , много сериозни субсидии, като една втора нискоквалифиц. заплата. Такава политика за целия ЕС.След завършване, дори и човек да не работи високвалиф. труд, запазване на държавни плащания до пенсия за повишаване семейните доходи, също в порядъка на <втора> ниска заплата. Допълнителни пари само за тези , които искат да учат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В България има няколко тежки изкривявания в областта на висшето образование, които ни пречат като държава да извлечем максималните ползи от добрата масовост на завършващите университети. Както споменах, по брой университети и брой на завършващи висше образование, България стои добре дори в рамките на ЕС:

684b0e762f69a7b1375679be7a881855.jpg

7b233f13ca0102ba541a0d7a257f42d6.jpg

Би трябвало, при тези цифри, големия брой работещи хора с висше образование да допринасят много за ефективността, растежа на БВП в регионален и в национален мащаб, поне съпоставимо с други европейски страни, но на практика има някои фактори, които обезсилват ефекта от големия брой.

Първо - университетите са фининасирани с много по-малка част от БВП, отколкото това е средно за ЕС, а и за света - не става дума за абсолютни суми, а за проценти от БВП.

8af3262ed2c1e940c76ae42e65299ae1.jpg

Червената линия отбелязва ръста на процент от БВП за висше образование в България, по този показател сме предпоследни пред Румъния, тук изключвам Люксембург, защото при тях малкия процент е компенсиран от огромен за броя на населението им БВП. Нещата по този показател изглеждат още по-контрастни в тази графика:

eba3d76606f414ed8c1e4c8afb026878.jpg

Ако в нея включим и африканските държави, България ще си остане на най-долната позиция - около половин процент от БВПе склонно да отделя българското правителство за висше образование за период 1998-2015, по-малко от Сърбия, Турция, Етиопия в пъти. Това е много тъжно и жалко и говори за пълна слепота и политическа тъпотия.

Второ: в резултат на малкото средства и някои други фактори, за които ще стане дума по-натам, българското университетско образование е с ниско качество и неконкуретно - единственият български университет влязъл в световните класации сред първите 1000 е СУ Климент Охридски, докато дори съседите ни имат по няколко такива и то на по-високи позиции. Това е пряко свързано с признаването на българските дипломи в чужбина - щом не си в класациите, ако си завършил студент в непризнато българско учебно заведение, а те на практика всички са такива, ще ти трябва да се явяваш на допълнителни изпити и да учиш платено всичко отначало.

Трето: в резултат на непризнатите български университети, голям процент български млади хора предпочитат да завършват в чужбина, официално процентът е около 8-9, но реално е над 10. Като резултат от това, почти всички тези хора, а те са каймака на нацията, остават да работят извън България.

63843f02a6ff91578ac3668efe372ece.jpg

по този показател ни бие само Албания, но присмял се щърбел на хърбел, както се казва.

Четвърто: Вътре в структурата на специалностите има жестока диспропорция, като процентът на техническите и точните науки е по-малък от хуманитарните и тези насочени към публична администрация и право:

6d087a7011f74b2fe2f2bbb712239909.jpg

140 процента спрямжо 100 процента в точни и технически науки от учещите в българските университети са записали социални науки, според мен, ориентирани предимно към медиите, политиката и държавните служби - нещо което обяснява раздутата администрация и бюрокрация. Вижда се какво е съотношението в други страни от ЕС. Това не е висше образование, ориентирано към приложни науки, иновации в производството и производство, потокът е обслужващ, а не произвеждащ.

2020f3b4fdc22e71a8740e0066671f9c.jpg

Тази графика от Евростат детайлизира това при сравнение с другите страни от ЕС: Number of students graduating from tertiary education in science, mathematics, computing, engineering, manufacturing and construction, 2015 (number per 1 000 inhabitants aged 20-29 years)

Пето: Изкривяването на специалностите към хуманитарни и социология за сметка на точни науки не е вина единствено на университетите, каквото се търси от фирмите и обществения сектор, това се произвежда като специалност. Фирмите в България не се стремят към иновативни кадри и конкуренция в качество, те са ориентирани към евтино платени изпълнители:

fefb9c6946caae7b8638f26b03b7cf1a.jpg

 Процент на инвестициите на бизнеса в иновации и изследвания

 

e85e464a28e658b46f3c91ee5836f2af.jpg

Достъп до фондове за започване на старт/ап венчърс капитал в хил.евро по ППС

6bf2292b31c284decb573ce2f9bb6fbb.jpg

Достъп до фондове за втора фаза на рисков капитал в хил.евро

Ако аз като фирма нямам достъп до рисков капитал за иновации и не се интересувам от такива, за какво ми са скъпо платени специалисти във фирмата, ще си търся нископлатени и нискоквалифицирани работници. Донякъде този феномен се дължи на голямата степен на монополизиране на реалния бизнес в България в сравнение с другите страни от ЕС - малко на брой фирми с големи възможности поглъщат малко на брой специалисти, другите нямат ресурс и интерес от това:

a3e83e7296cb24c2e1c58af1e9f72ee0.jpg

Степен на доминиране/монопол в корпоративния бизнес от малко фирми

 

901e6c667fb6cb9b2f385df867106ee8.jpg

Сътрудничество на компаниите със страни от ЕС и Европа в областта на иновациите

След като фирмите нямат ресурс и интерес да инвестират в иновации и научна дейност по гореизброените причини, защо да търсят сътрудничество в тези области с други европейски фирми и кръгът се затваря.

aedbe6e2f35dd5930f98380fcfcf0ad8.jpg

Сътрудничество с други фирми, сътрудничество с клиенти, сътрудничество с университети в съответната област и международно сътрудничество

Няма външно сътрудничество в областта на иовациите, логично е да няма и вътрешно, тъй като липсва стимул.

Общата рамка е от цялостната икономическа философия на българската държава и бизнес - те са се ориентирали към производства с ниска добавена стойност, без идея и амбиция за високи технологии и постижения в иновации, което задава рамка и на иначе широко разгърнатото висше образование:

c1c97560c02b7a8e0e85cb1cd9664341.jpg

Общи условия за растеж на фирмите/бизнеса -

54dd804e551d533d6ee20adc42e4612d.jpg

Връзка между откриване на нова фирма и условия за растеж

В общи линии, проблемите на висшето образование у нас са функция на проблемите на икономиката и допълнително я правят по-малко конкуретна в сравнение дори с развиващите се страни. Хубаво е да пеем от сърце "питат ли ме дей зората", но този път по който вървим не води далече в областта на новата силна конкуренция през 21-ви век.

Използвани източници за графиките:

https://ourworldindata.org/tertiary-education

https://www.segabg.com/node/16861

https://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/prognosis2020/007Chapter05.htm

https://www.researchgate.net/figure/Infrastructure-and-supports-Broadband-access_fig27_324169838

Link to comment
Share on other sites

<<<<.........Второ: в резултат на малкото средства и някои други фактори, за които ще стане дума по-натам, българското университетско образование е с ниско качество и неконкуретно - единственият български университет влязъл в световните класации сред първите 1000 е СУ Климент Охридски, докато дори съседите ни имат по няколко такива и то на по-високи позиции. Това е пряко свързано с признаването на българските дипломи в чужбина - щом не си в класациите, ако си завършил студент в непризнато българско учебно заведение, а те на практика всички са такива, ще ти трябва да се явяваш на допълнителни изпити и да учиш платено всичко отначало............. >>>>

 

Пак като едно време преди 20 години ли стана.Пак ли има проблем с признаването, за кои региони, държави.По спомени след 2007 на младите колеги  им признаваха магист. степени и дипломи в ЕС.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Just now, laplandetza said:

<<<<.........Второ: в резултат на малкото средства и някои други фактори, за които ще стане дума по-натам, българското университетско образование е с ниско качество и неконкуретно - единственият български университет влязъл в световните класации сред първите 1000 е СУ Климент Охридски, докато дори съседите ни имат по няколко такива и то на по-високи позиции. Това е пряко свързано с признаването на българските дипломи в чужбина - щом не си в класациите, ако си завършил студент в непризнато българско учебно заведение, а те на практика всички са такива, ще ти трябва да се явяваш на допълнителни изпити и да учиш платено всичко отначало............. >>>>

 

Пак като едно време преди 20 години ли стана.Пак ли има проблем с признаването, за кои региони, държави.По спомени след 2007 на младите колеги  им признаваха магист. степени и дипломи в ЕС.

Преди 7-8 години мои близки заминаха за Нова Зеландия, и двамата имаха дипломи от български университети - на този, който беше завършил компютърни науки и програмиране в НБУ не му признаха нищо, трябвало е да започва от първи курс отначало; на другия, който беше завършил филология в СУ му признаха частично някои от изпитите.

Link to comment
Share on other sites

Преди 2 минути, Б. Киров said:

Преди 7-8 години мои близки заминаха за Нова Зеландия, и двамата имаха дипломи от български университети - на този, който беше завършил компютърни науки и програмиране в НБУ не му признаха нищо, трябвало е да започва от първи курс отначало; на другия, който беше завършил филология в СУ му признаха частично някои от изпитите.

В Ъндърграунда са възможни тези проблеми, нямат споразом. с ЕС като цяло, отделно преди години са имали , примерно с Германия и Скандинавските. С УК. пък са си в общността .В Австралия също е проблем поне беше преди 2004 , по едно време трябваше да ходя там.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 12 минути, laplandetza said:

В Ъндърграунда са възможни тези проблеми, нямат споразом. с ЕС като цяло, отделно преди години са имали , примерно с Германия и Скандинавските. С УК. пък са си в общността .В Австралия също е проблем поне беше преди 2004 , по едно време трябваше да ходя там.

Не съм проверявал за ЕС какви споразумения има, имам познат, на който двамата синове заминаха преди 10-на години за Германия, знам от него, че са учели тук в НБУ, но сега и двамата са записали в германски университети, мога да се поинтересувам по-конкретно. При всички случаи си прав, че може би има рамкови, а и двустранни споразумения, знам за много гърци, по-специално стоматология, които идват тук да си вземат дипломите, защото им е по-евтино, а и вероятно им върши работа като ниво на образование. Във всеки случай, ако се погледне листа на класациите /този линк дава обобщен поглед от няколко престижни класации/

https://www.webometrics.info/en/node/54#content

България не стои добре като класиране, единствено СУ отива някъде в дъното на първите 1000, оттам надолу повечето български университети /те са над 50/ са под линията на 5 000. Дори ако се сравним с Турция и Гърция, доста назад сме.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, laplandetza said:

За България всичко е загубено, може да разчита само на някакъв обрат в политиката на ЕС.Истината е всяка трудова дейност трябва да е достойно заплатена, като естествено да има много сериозна разлика между висококвалифициран и ниско труд. НО , колкото по образовани в семейната среда , толкова по голям потенциал, държавата трябва да дотира, образовани обща култура и профес. такова за млади хора и възрастни, като за тези с по ниско квалиф. работа , които учат задочно висше образование , много сериозни субсидии, като една втора нискоквалифиц. заплата. Такава политика за целия ЕС.След завършване, дори и човек да не работи високвалиф. труд, запазване на държавни плащания до пенсия за повишаване семейните доходи, също в порядъка на <втора> ниска заплата. Допълнителни пари само за тези , които искат да учат.

Не мисля, че всичко е загубено. Според мен е въпрос на национална държавна политика и друга концепция към преоринтиране към качество, а не само към количество. И търсене на финансиране от частния бизнес, както е по целия постиндустриален свят. Университетите сами по себе си могат да бъдат генератори на много иновативен бизнес и да привличат частен капитал, но за това трябва политическа и правна рамка и друг поглед към проблемите.

Като цяло искам да подчертая, че връзката между университети и икономически растеж не е пряка, а опосредствена от потоците на капитала, капиталите отиват към иновациите и бързата печалба от технологичен прогрес. Ако се създаде такъм тип образование, заедно с регламентираща правна рамка, капиталът сам ще потърси инвестиции във висшето образование. Такова мислене има много силно изразено в Израел и САЩ. А инвестиционния капитал е основен двигател на растежа, не  образованието само по себе си, но доброто образование е добър атестат за по-големи инвестиции.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 15 часа, Б. Киров said:

Като цяло искам да подчертая, че връзката между университети и икономически растеж не е пряка, а опосредствена от потоците на капитала, капиталите отиват към иновациите и бързата печалба от технологичен прогрес.

 

Капиталите отиват там където има върховенство на закона... Във всичките му показатели, най-вече там където има висока степен на т.н правна сигурност ( Legal certainty )...

Която в България днес практически липсва, а върховенството на закона се поддържа на много ниско ниво за среднодоходна икономика, и за държава от ЕС

Разказано по друг начин - капиталите отиват в страните, имащи и прилагащи англо-саксонското право (което предполага висока степен на Legal certainty главно заради своята простота, архаичност и консервативност), и разбира се, подържащи ниски данъчни нива..

И в по-малка в страните като Чили и Уругвай,  чиято правна система гарантира висока степен на Legal certainty (чилийската и уругвайската правни система и право са прости, архаично и консервативни), а управлението в двете страни цялостно поддържа високата степен на върховенство на закона.

---------------------------

Аз лично не вярвам в каквото и да е развитие на България, докато спада към типа "завладени държави" (България е завладяна  е с помощта на регулаторите, агенциите, комисиите, прокуратурата и т.н.)..


Дори и качеството на университетите и на университетското образование да се подобрят с "магическа пръчка" (смятам че те са в корелации и причинно-следствени връзки с това за което пиша по-горе. Заради това използвам метафората "магическа пръчка") ..вече по-добре образованите млади ще имат ...един добре начертан път - това е емиграция и реализация в "бяла" страна.

Т.е. какво от това че образованието  ще е добро (чисто хипотетично), ако в България няма да остават и няма да има достатъчно добре образовани граждани (специалисти)?

 

Цитирай

Това е пряко свързано с признаването на българските дипломи в чужбина - щом не си в класациите, ако си завършил студент в непризнато българско учебно заведение, а те на практика всички са такива, ще ти трябва да се явяваш на допълнителни изпити и да учиш платено всичко отначало

 

Професионалните права, които дава дипломата за завършено висше образование у нас, са приложили и признати  в целия ЕС.. (И в Турция).

Преполагам че има изключения - не виждам как един български адвокат може да стане такъв Германия, без да премине през германската образователна система, но лекарите или инженерите нямат проблеми  (стига работодателят да ги наеме)

В Швейцария, Норвегия, Исландия и Фарьорите не знам как е..

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A32005L0036

Апропо, подържам връзка с една лекарка, която миналата година си предаде практиката в голям областен град в България, и си би шута (жена на средна възраст е).. в страна от ЕС където се говори езика на любовта - там я наеха като лекар. Учила  е езика във френска езикова гимназия.
Беше ми писала скоро, че ще ходи да работи във френскоезична страна.. извън ЕС страна

 

Какво става ако младите започнат да излизат от университетите с fluent английски,  френски или немски? Мисля че единственото, което задържа младите  образовани специалисти в България е незнаенето или недостатъчното знаене на език..

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Цитирай

единственият български университет влязъл в световните класации сред първите 1000 е СУ Климент Охридски, докато дори съседите ни имат по няколко такива и то на по-високи позиции.

"Откъдето влезъл, оттам излезал" ;)

1001+

https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/2019/world-ranking#!/page/0/length/-1/sort_by/rank/sort_order/asc/cols/stats

https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/sofia-university

 

Цитирай

Пето: Изкривяването на специалностите към хуманитарни и социология за сметка на точни науки не е вина единствено на университетите, каквото се търси от фирмите и обществения сектор, това се произвежда като специалност.

То според мен проблема е че хуманитарното (и това в социалните науки) образование ни е "скапано", а не техническите са недостатъчни..


(един инженер или лекар нямат друг път и избор освен да се обучават извън и след университета..., инженерите и лекарите се обучават и учат цял живот,... абсурдно е да се мисли че се изграждат като професионалисти   в университетите... Там научават само "а" - "е"..)

Това образование ражда посредствени  журналисти (според една професорка в предаването на Коритаров..- младежите и девойките днес в Факултета по журналистика са не само функционално неграмотни неграмотни,... а истински такива),

...посредствени прависти.

.... посредствени историци,  посредствени икономисти (според мен, политикономическата школа... и мислене са още "живи", историческата школа тип "НРБ" - също)

....посредствени политолози и културолози

- посредствени хуманитаристи и хора (личности).....Хора, които влизат във властите (медии и другите три ,или четири)...."Аз съм прост и народа е прост".

Посредствени хора и личности, за които хоризонтите  се простират само до края на  личните интереси (защото няма нищо друго освен тях или след тях)

Това обаче са и "хоризонтите" на България

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Цитирай

някои от които датират от 11-ти век

Как беше във вица?

-Сюрозно?

-Сювсем!

Да сравняваш икономика и обучение не от 11, от 15-16 век с днес... много се извинявам.

Нека си го кажа така. Това е поредното поставяне на каруцата пред коня.

В един град се открива авиостроителен завод. Той не може да съществува без авиоинжинери. Съответно те някъде трябва да се учат. Съответно се открива паралелка от 50 човека (примерно) които учат за авиоинжинери. И после работят като такива. Ами ако тази специалност завършат 100-200-100500 души? Ухаааа!!! Всъщност накрая пак ще имаш 50 авиоинжинери, а останалите завършили тази специалност ще продават зарзават на женския пазар защото работа за тях по специалността няма откъде да се вземе.

Защо е целия вой за увеличение на вишистите? Ситуацията е прозрачна. Работодателите са на далавера. Едно защото колкото повече вишисти кандидатства за една позиция, толкова по голяма е вероятността да се намери някой наистина годен. Второ, това дава възможност да се намалят заплатите. "Искаш повече пари, я виж колко още чакат за твоето място"! Обикновените хора също са на далавера. Както казва брат ми "На никой не му се работи". Затова всички искат да минат по тънката лайсна, я да се заемат с някаква далавера, я да работят в офис на бюро, я да заемат някакво шефско място с голяма заплата. Затова и всички искат да имат вишо- всеки се надява, че именно той ще успее да се уреди.

Както обаче дадох примера по горе всеки може да се надява, но от това работните места няма да станат повече.

Тези изследвания са поредни опити на работодателите да обяснят, как държавата трябва да плаща за обучението на нужния им персонал, при това в по големи количества, за да има голяма конкуренция, та да може те да изискват повече и да плащат по малко. Хитро, а!

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 20 часа, Б. Киров said:

 Ако се създаде такъм тип образование, заедно с регламентираща правна рамка, капиталът сам ще потърси инвестиции във висшето образование. Такова мислене има много силно изразено в Израел и САЩ. А инвестиционния капитал е основен двигател на растежа, не  образованието само по себе си, но доброто образование е добър атестат за по-големи инвестиции.

Откъдя на къдя? Това, че на пазара за кадри за еди каква си професия не означава, че на бизнеса ще му е изгодно тепърва да строи заводи, търси капитали, търси пазари за нещо ново за него. В САЩ и Израел вече има, съществува подобен бизнес и всеки който иска да се намърда в него има поне приблизителна представа колко ще му струва, къде може да реализира продукцията, откъде може да вземе заем. Дори ако щеш кого да помоли за помощ ако оплеска работата.

Всъщност, ако

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, nik1 said:

"Откъдето влезъл, оттам излезал" ;)

1001+

https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/2019/world-ranking#!/page/0/length/-1/sort_by/rank/sort_order/asc/cols/stats

https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/sofia-university

 

То според мен проблема е че хуманитарното (и това в социалните науки) образование ни е "скапано", а не техническите са недостатъчни..


(един инженер или лекар нямат друг път и избор освен да се обучават извън и след университета..., инженерите и лекарите се обучават и учат цял живот,... абсурдно е да се мисли че се изграждат като професионалисти   в университетите... Там научават само "а" - "е"..)

Това образование ражда посредствени  журналисти (според една професорка в предаването на Коритаров..- младежите и девойките днес в Факултета по журналистика са не само функционално неграмотни неграмотни,... а истински такива),

...посредствени прависти.

.... посредствени историци,  посредствени икономисти (според мен, политикономическата школа... и мислене са още "живи", историческата школа тип "НРБ" - също)

....посредствени политолози и културолози

- посредствени хуманитаристи и хора (личности).....Хора, които влизат във властите (медии и другите три ,или четири)...."Аз съм прост и народа е прост".

Посредствени хора и личности, за които хоризонтите  се простират само до края на  личните интереси (защото няма нищо друго освен тях или след тях)

Това обаче са и "хоризонтите" на България

 

Абсолютно съм съгласна с написаното от вас, Ник.

Вие разглеждате положението в момента, но положението през 90те не беше по-цветущо. Потвърждавам от личен опит, защото тогава съм завършила хуманитарна специалност в СУ. И имам база за сравнение, защото след това съм учила и в западноевропейски университети.

Нивото е ужасно ниско. В степен, в която още в първи курс, след завършена езикова гимназия, да си мисля, че съм попаднала в учебно заведение за бавноразвиващи се. Кулърен шок. Първият ми и единствен такъв. С малки изключения, никаква системност на преподаването, а и въобще в материала, нито един свестен учебник, преподаватели, които четат лекции с нос в записките си, безнадеждно остарели материални и методи, липса на критерий при оценяването на студентите, невъзможност за каквото и да било оценяване на труда на тези, които полагат малко повече усилия и се опитват да правят собствени изследвания. Проформа гледане на работата, допускане на студентите редовно да подават курсови работи, в които 90% от съдържанието е преписано буквално от книгитв е библиотеката. Условие за вземане на изпит: възможност за наизустяване на казаното на лекции и изплюването му пред преподавателя.

Дори да оставим това, в гимназията никога, НИКОГА не ми се е случвало с четене една нощ да изкарам шестица на изпит. С малко понаучено и някои волни импровизации на тема. В университета ми се е случвало многократно. А защо го правех? Защото дори не можех да си предствя, че и този път няма да ми изфраскат някоя двойка за наглостта да се правя, че съм научила нещо. Уви, номерът минаваше ли, минаваше, а аз ставах все по-дръзка в експериментите си...

Това за мен беше голям шок, защото мои предци са създавали университетското образование в България и никога преди това не бях си представяла, че то може да се е сринало дотам.... Родителите ми също все оше бяха хванали част от онзи предидеветосептемврийски елит и тяхното образование не беше толкова окайващо, колкото моето...

Добре че - ура! - по мое време Британският съвет отвори библиотека в СУ, та поне отнякъде човек можеше да се запознае какво представлява неговвата специалност....

Всичко, което съм научила, конкретно по тази специалност, е от четене там.

Трудно е да си представите с какво съжаление го пиша това...

Това и в голяма степен беше причината след петте изгубени години да направя всичко възможно  да си осигуря възможност наистина да се докосна до това, което може да се нарече добър университет, и знание изобщо.... Както и до нестихващата ми потребност да чета, чета, чета...

Аз тези пропилени пет години в крайна сметка ги наваксах.

Но това не означава, че нивото на висшето образование не е едно безобразие... И това не е отсега. Това е резултат на подмяната на интелектуалния елит в университетите  с работническо-селски, и идеологическото тотално задушаване на науката в продължение на 50 години, особено в хуманитарните специалности. Когато се отвориха част от досиетата, се видя и това, което предполагах - СУ в здравата хватка на Държавна сигурност.... Каква наука?! Какво обазование?! Имам чувството, че преподавателите просто гледаха да завършим, че да не ни берат гайлето и на нас. И всички завършихме. Всички. Как пък някой не изкара двойка на тези дъжавни изпити?

А вижте какви учени сме имали преди това:

http://kkf.proclassics.org/класическото-образование-в-българия/геров-за-дечев/?fbclid=IwAR3ugUKRla3w3VL164CIfLmDOJDCubzuYMlvaqhAJYuMm14bejNIg-2IyrQ

http://kkf.proclassics.org/класическото-образование-в-българия/библиография-на-дечев/?fbclid=IwAR0NVzJVM-IPUqIguyVUe55rVXrDMjHRzpHiO0zT1PODIMRy9BW98LKpefE

Това е и полоколението, с което моите родители, примерно, са имали вземане-даване. То е и от което имах наблюдение през бабите и дядовците си, и си мислех, че такива хора ще намеря в университета.... Уви. Трагикомедия щеше да бъде, ако не беше трагедия...

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 32 минути, dora said:

Абсолютно съм съгласна с написаното от вас, Ник.

Вие разглеждате положението в момента, но положението през 90те не беше по-цветущо. Потвърждавам от личен опит, защото тогава съм завършила хуманитарна специалност в СУ. И имам база за сравнение, защото след това съм учила и в западноевропейски университети.

Нивото е ужасно ниско. В степен, в която още в първи курс, след завършена езикова гимназия, да си мисля, че съм попаднала в учебно заведение за бавноразвиващи се. Кулърен шок. Първият ми и единствен такъв. С малки изключения, никаква системност на преподаването, а и въобще в материала, нито един свестен учебник, преподаватели, които четат лекции с нос в записките си, безнадеждно остарели материални и методи, липса на критерий при оценяването на студентите, невъзможност за каквото и да било оценяване на труда на тези, които полагат малко повече усилия и се опитват да правят собствени изследвания. Проформа гледане на работата, допускане на студентите редовно да подават курсови работи, в които 90% от съдържанието е преписано буквално от книгитв е библиотеката. Условие за вземане на изпит: възможност за наизустяване на казаното на лекции и изплюването му пред преподавателя.

Дори да оставим това, в гимназията никога, НИКОГА не ми се е случвало с четене една нощ да изкарам шестица на изпит. С малко понаучено и някои волни импровизации на тема. В университета ми се е случвало многократно. А защо го правех? Защото дори не можех да си предствя, че и този път няма да ми изфраскат някоя двойка за наглостта да се правя, че съм научила нещо. Уви, номерът минаваше ли, минаваше, а аз ставах все по-дръзка в експериментите си...

Това за мен беше голям шок, защото мои предци са създавали университетското образование в България и никога преди това не бях си представяла, че то може да се е сринало дотам.... Родителите ми също все оше бяха хванали част от онзи предидеветосептемврийски елит и тяхното образование не беше толкова окайващо, колкото моето...

Добре че - ура! - по мое време Британският съвет отвори библиотека в СУ, та поне отнякъде човек можеше да се запознае какво представлява неговвата специалност....

Всичко, което съм научила, конкретно по тази специалност, е от четене там.

Трудно е да си представите с какво съжаление го пиша това...

Това и в голяма степен беше причината след петте изгубени години да направя всичко възможно  да си осигуря възможност наистина да се докосна до това, което може да се нарече добър университет, и знание изобщо.... Както и до нестихващата ми потребност да чета, чета, чета...

Аз тези пропилени пет години в крайна сметка ги наваксах.

Но това не означава, че нивото на висшето образование не е едно безобразие... И това не е отсега. Това е резултат на подмяната на интелектуалния елит в университетите  с работническо-селски, и идеологическото тотално задушаване на науката в продължение на 50 години, особено в хуманитарните специалности.

А вижте какви учени сме имали преди това:

http://kkf.proclassics.org/класическото-образование-в-българия/геров-за-дечев/?fbclid=IwAR3ugUKRla3w3VL164CIfLmDOJDCubzuYMlvaqhAJYuMm14bejNIg-2IyrQ

http://kkf.proclassics.org/класическото-образование-в-българия/библиография-на-дечев/?fbclid=IwAR0NVzJVM-IPUqIguyVUe55rVXrDMjHRzpHiO0zT1PODIMRy9BW98LKpefE

Това е и полоколението, с което моите родители, примерно, са имали вземане-даване. То е и от което имах наблюдение през бабите и дядовците си, и си мислех, че такива хора ще намеря в университета.... Уви. Трагикомедия щеше да бъде, ако не беше трагедия...

Това е така, защото хората правят пари! Те не обучават хора, а им вземат парите. Що да се напрягат?

Както вече казах навремето е имало глад за кадри. Тоест вишистите са били малко. Съответно всеки си е работел по специалността която обича, вземал е много пари и е имал тежест в обществото. Това е сериозен стимул да учи, учи и учи.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Frujin Assen said:

Това е така, защото хората правят пари! Те не обучават хора, а им вземат парите. Що да се напрягат?

Тогава не правеха пари. Конкретно в СУ си бяха на държавни заплати.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, dora said:

Тогава не правеха пари. Конкретно в СУ си бяха на държавни заплати.

Незнам каква е била тази хуманитарна но и между университетите имаше голяма разлика...

Например тези които не ги приемаха в специалноста желана от тях, имаха за възможност да посочат втора. И веднъж попаднали в системата, чрез слагане на допълнителни изпити и/или връзки след първият или вторият семестър да преминат в желаната специалност. Но и тогава имаше места където фактически без приемни вземаха студенти. Например инжинери по-металургия или по минюрство...Най, най бяха и тогава и сега университетите за лекари, икономисти, адвокати....Например сега най-скъпият е /срещу заплащане/, защото държавно  с точки едва има места е ветеринарният който е около 14 -20 000 000 за цялото обучение. Лекарският затова не го знам, защото там нали през време на обучението почват да работят, после се специализират и тнт.

Така, че това хуманитарно обучение ако е за педагози, тогава нищо чудно няма, защото който никъде не го приемаха/например имаше невидима бариера за децата на частници, бивщи кулаци, политически провинени и тнт/ и нямаше пари да плати, за педагог винаги имаше място в някош више. Обичаха ги да ги ползват като администратори, секретарки в бюрокрацията.

Така контраселекцията почваща в 1945 година, стигна и до вишите учители, професори. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, Skubi said:

Незнам каква е била тази хуманитарна но и между университетите имаше голяма разлика...

Например тези които не ги приемаха в специалноста желана от тях, имаха за възможност да посочат втора. И веднъж попаднали в системата, чрез слагане на допълнителни изпити и/или връзки след първият или вторият семестър да преминат в желаната специалност. Но и тогава имаше места където фактически без приемни вземаха студенти. Например инжинери по-металургия или по минюрство...Най, най бяха и тогава и сега университетите за лекари, икономисти, адвокати....Например сега най-скъпият е /срещу заплащане/, защото държавно  с точки едва има места е ветеринарният който е около 14 -20 000 000 за цялото обучение. Лекарският затова не го знам, защото там нали през време на обучението почват да работят, после се специализират и тнт.

Така, че това хуманитарно обучение ако е за педагози, тогава нищо чудно няма, защото който никъде не го приемаха/например имаше невидима бариера за децата на частници, бивщи кулаци, политически провинени и тнт/ и нямаше пари да плати, за педагог винаги имаше място в някош више. Обичаха ги да ги ползват като администратори, секретарки в бюрокрацията.

Така контраселекцията почваща в 1945 година, стигна и до вишите учители, професори. 

В моята конкретна специалност се приемаше с много висок бал. Но това очевидно не означаваше нищо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 29.04.2019 г. at 10:47, Б. Киров said:

През 1982 г. Дания е страната с най-нисък дял на служители с висше образование (3,2%), въпреки че през анализирания период средната годишна процентна промяна е сред най-високите (4,0%).·През 2005 г. Дания и Германия са единствените две държави с по-малко от 10% от работниците с висше образование.

 Въпросът е какво в Дания означава "висше образование".

В някои държави "висше образование" означава "висше академично образование". Висшето техническо образование не се води "висше".

Учениците, се разделят на "подходящи" за техническо (неакадемично) образование и "подходящи" за академично образование в среднообразователното училище, като "техничарите" учат "практически ориентирано образование" (което дори след учене на технически университет не се води "висше"), а тези от гимназиите с теоритичен модел учат "академично" образование, което се води "висше".

За целта се оценява (още преди средното образование) доколко ученикът е способен на високоабстрактно/академично мислене, и доколко е по-скоро ориентиран практически.

Там техникумът не е колеж, а политехниката не е "университет".

Затова и тези с "академичното" образование, водещо се "висше" обикновено са адвокати, лекари, учени (занимаващи се с научна работа), различни хуманитари (и може да не влизат в работната ръка, защото са на свободна практика).

Не мога да кажа какъв е случаят с Дания, но вероятно може да се провери.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

.... Струва ми се, че точно затова става дума, конкретно с Дания:

https://en.wikipedia.org/wiki/Education_in_Denmark

Средното образование, което води до "университет", е "гимназията", като между нея и "университета"/aкадемичното образование има подготвителна степен.

Другите видове средно образование са технически или практични, не теоритично-академични, и може в статистиката по-горе да не се водят за "висше".

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всяко образование над средното според международните и ЕС класификатори и стандарти се води "висше" ..Ако и когато се изполват данни от UNESCO и/или Евростат всички допълнителни въпроси отпадат..

https://en.wikipedia.org/wiki/Bologna_Process

https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Tertiary_education_statistics/bg

В Дания има три  вида висши учебни заведения  - университети, колежи и академии,  в които се изучават  и технически специалности...  това значи, че горните въпроси отпадат по принцип..

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_universities_and_colleges_in_Denmark

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, dora said:

Затова и тези с "академичното" образование, водещо се "висше" обикновено са адвокати, лекари, учени (занимаващи се с научна работа), различни хуманитари (и може да не влизат в работната ръка, защото са на свободна практика).

Според мен навсякъде в изследването, което цитирам, тези хора са изключени от категорията "employees" - "служители", както в Дания, така и в другите държави. Под "висше образование" се разбира "tertiary education", но нямаме еквивалентен български термин. Когато се отчита, че в Дания през 2005 са работели 8.5 % "служители"/наемни работници с "висше образование", това не означава:

1. Че толкова са били хората с висше образование в Дания, те са били поне два пъти повече

2. Че всички хора с висше образование в Дания работят като служители

По принцип в това изследване по-интересното, поне за мен, е връзката между растеж на БВП и брой на служители с висше образование, който растеж на практика, след като изследователите са изключили другите два фактора "капиталови инвестиции" /те ги наричат задълбочаване на капитала, такъв е буквалния английски термин/ и ОФП /обща факторна производителност/, както и страничния фактор увеличаване броя отработени часове от работна сила, остава една нищожна част от максимум 0.3-0.5 % при среден растеж на БВП в страните около 2.5-3%. Следователно повишената квалификация/умения на работната сила, човешкия капитал, в общия дял на растежа се определя на около 10-15% от цялото. Основният фактор за растеж във всички страни са били капиталовите инвестиции/задълбочаването на капитал. Това е прекият извод. Но според мен има нещо неказано от авторите - капиталовите инвестиции се увеличават там, където има повишени умения и знания на работната ръка, тези инвестиции се концентрират в такива области, но това не може са измери пряко и еднозначно, още повече в различни национални икономики.

Като отклонение, висшето образование в Дания е едно от най-добре развитите в света, както количествено, така и качествено, по брой университети съпоставен с население Дания превъзхожда повечето страни в света, а по класиране тези университети са относително много високо поставени за такава малка държава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 9 часа, nik1 said:

То според мен проблема е че хуманитарното (и това в социалните науки) образование ни е "скапано", а не техническите са недостатъчни..

Според мен е проблем и това обяснява спада на преки чуждестранни инвестиции към България. Последният конкретен пример е дилемата на Фолксваген дали да открият завод в България. Пропорцията между технически/точни науки към хуманитарни е изкривена в полза на хуманитарните. В България учат толкова чужди студенти, колкото български учат в чужбина, предимно са гърци, турци и македонци, като преобладаващият им брой е в технически вузове и медицина - празните места в тези университети се попълват от чужденци, става въпрос за около 13 000 студенти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Tertiary education, also referred to as third-level, third-stage or postsecondary education, is the educational level following the completion of a school providing a secondary education. The World Bank, for example, defines tertiary education as including universities as well as trade schools and colleges.[1]

 

Преди 28 минути, nik1 said:

Всяко образование над средното според международните и ЕС класификатори и стандарти се води "висше"

 

Цялата статия:

https://en.wikipedia.org/wiki/Tertiary_education

Tertiary education, also referred to as third-level, third-stage or postsecondary education, is the educational level following the completion of a school providing a secondary education. The World Bank, for example, defines tertiary education as including universities as well as trade schools and colleges.[1]Higher education is taken to include undergraduate and postgraduate education, while vocational education beyond secondary education is known as further education in the United Kingdom, or continuing education in the United States.

Tertiary education generally culminates in the receipt of certificates, diplomas, or academic degrees.

The UNESCO stated that tertiary education focuses on learning endeavors in specialized fields. It includes academic and higher vocational education.[2]

The World Bank's 2019 World Development Report on the future of work [3] argues that given the future of work and the increasing role of technology in value chains, tertiary education becomes even more relevant for workers to compete in the labor market.

In the United Kingdom

"Tertiary education" includes further education (FE), as well as higher education (HE). Since the 1970s, specialized FE colleges, called “tertiary colleges”, have been set up to offer courses such as A Levels, that allow progression to HE, alongside vocational courses. An early example of this which expanded in September 1982 as part of a reorganization of education in the Halesowen area which also saw three-tier education axed after just 10 years in force.[4]

In some areas, where schools do not universally offer sixth forms, tertiary colleges function as a sixth-form college as well as a general FE college.

Unlike sixth-form colleges, the staff join lecturers' rather than teachers' unions.

Under devolution in the United Kingdom, education is administered separately in England, Wales, Northern Ireland and Scotland. In 2018 the Welsh Government adopted the term "tertiary education" to refer to post-16 education and training in Wales.[5]

In Australia

Within Australia "tertiary education" refers to continuing studies after a students Higher School Certificate. It also refers to any education a student receives after final compulsory schooling, which occurs at the age of 17 within Australia. Tertiary-education options include university, technical and further education or private colleges.

In the United States of America

The higher education system in the United States is decentralized and essentially independent from regulation by the federal government. It is diverse because there are private and public institutions. Some are small and affiliated with religious organizations. Others could be secular, rural, urban, or suburban. In short, there are a wide variety of options which are often locally determined. The United States Department of Education presents a broad-spectrum view of tertiary education and detailed information on the nation's educational structure, accreditation procedures, and connections to state as well as federal agencies and entities.[6]

The Carnegie Classifications of Institutions of Higher Education provides an explanation so people will understand how American institutions of higher learning compare to each other. The Carnegie platform separates all accredited schools that give out degrees into categories that describe highest degree granted or special areas of study.[7] US tertiary education includes various non-profit organizations promoting professional development of individuals in the field of higher education and helping expand awareness of related issues like international student services and complete campus internationalization.[8][9]

In the European Union

Although tertiary education in the EU includes university, it can differ from country to country.

In France

After going to nursery school (French: école maternelle), primary school (French: école primaire), college (French: collège), and lycee (French: lycée), a student may go to university, but may also stop at that point.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Б. Киров said:

Според мен е проблем и това обяснява спада на преки чуждестранни инвестиции към България. Последният конкретен пример е дилемата на Фолксваген дали да открият завод в България. Пропорцията между технически/точни науки към хуманитарни е изкривена в полза на хуманитарните. В България учат толкова чужди студенти, колкото български учат в чужбина, предимно са гърци, турци и македонци, като преобладаващият им брой е в технически вузове и медицина - празните места в тези университети се попълват от чужденци, става въпрос за около 13 000 студенти.

Най-последното което ги интересува инвеститорите, че какви университети има....

Тези студенти които са при нас или са от разните там програми/ерасмус май беше/ и/или такива които в родината си не би могли да платят същото. Аз имах колега в Луцент например пакистанец. Баща му предприечник в строителният бизинис в Бахрейн или къде. Дотогава ходил в някой елитен университет в САЩ. Но татето фалирал или се заклатил финансово и затова неможел повече да плаща, затова се прехвърля в унгария и завърши политехническият в Будапеща. От подобни поводи  имах още колега от Бангладеш и от Гоа..... 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...