Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, Gravity said:

Много думи, но къде е това четвърто измерение? Как да преместя нещо по оста w?

Като не местиш нещото по останалите три оси хуz. Ако имаш маса, да речем билярдна и топче, което се движи по масата, например към някоя от дупките - когато спреш това топче и то стои неподвижно до теб, който стоиш неподвижно до масата, топчето и ти се движите с 1с по оста w. Всички останали неща, които не са неподвижни спрямо теб и топчето, се движат с някаква скорост между 0с и 1с в обема на хуz, а остатъка до 1с е по w - тяхното движение по w е с по-ниска скорост, отстоянието, което те изминават по w е по-голямо от отстоянието по w, което изминавате ти и топчето и това се регистрира като удължен времеви интервал (при сравнение на часовниците тяхната секунда е била по-дълга от твоята и на топчето секунда). Времето не е измерението w, но е параметърът, чрез който можеш да си направиш извод за особеностите на 4D-пространствената геометрия, от която произтичат съответните физическите регистрации.

Би могло да се каже, че анализ през пълноценна 4D-пространствена геометрия елиминира нуждата от употребата на "патерицата" пространство-време, където времето не е пространствено измерение за разлика от останалите три, но това е твърде силно казано. Просто говорим за още един алтернативен верен начин за представяне на релативистките особености, в допълнение на НЕпространствено-времевия 3D-подход, съчетан с айнщайновите постулати и на 3D+1D пространствено-времевия подход на Минковски - пълноценен 4D-пространствен подход, където времето не е измерение, както не е и при 3D-подхода с айнщайновите постулати в допълнение. Тези три алтернативни призми на анализ на физическата реалност (през 3D, през 3D+1D и през 4D) са напълно равностойни една с друга и всичките три дават верните резултати.

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, scaner said:

И не само това. Премествайки нещо по w, се ползва време, което в геометричният подход става пето измерение  

Според мен Станислав се бърка - това "пространствено измерение" е просто "c.t", и се връщаме към Минковски. Иначе имаме 4-мерна Нютонова метрика с независимо време, без СТО и сие.

За да стане времето пето измерение, матрицата трябва да увеличи броя на компонентите си по диагонала от четири на пет, а аз имам предвид запазване на броя на компонентите на четири (времето не е измерение, както не е измерение и преди въвеждането на пространство-времето на Минковски, при обичайния айнщайнов подход с 3D-пространство и постулати). Ако матрицата стане пет-компонентна - тогава отиваме при Калуца-Клайн моделите, а тук не става дума за това.

Нещата с тази концепция са много тясно свързани с туистърите на Пенроуз, в чиято основа стои Hopf-fibration (има и други детайли, но това е базата). Освен това и при Hopf-fibration има перманентно движение - този обект (както и туистърите на Пенроуз) постоянно осъществява стереографско въртене (и в двата случая се ползва стереографска проекция, при Пенроуз е проективно туистърно пространство, като при мен пък това стереографско естество се изразява чрез универсалното движение винаги с 1с през всичките четири пространствени измерения).

Всичко това не означава, че не може да се стигне и до пет-измерна геометрия - гравитацията е свързана с неусетно (по инерция) движение с ускорение към масивен център (по геодезична линия, която в случая се явява най-късия път) и не съм сигурен дали това може да се представи само чрез четири измерения (движението с ускорение геометрично се изразява чрез движение по окръжност, а окръжността не може да се представи чрез по-малко от две измерения, макар сама по себе си тя да е едномерна) - това е новата ми цел за изясняване, с която ще е свързано продължението, когато имам някакъв напредък (увереност да изкажа нещо по-категорично).

Редактирано Юни 3 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, scaner said:

Иначе имаме 4-мерна Нютонова метрика с независимо време, без СТО и сие.

Тук вероятно имаш предвид 4-мерно евклидово пространство. Не може да е евклидово, някакво риманово пространство трябва да е, но още не съм наясно какво точно. Но не е и пространство-времето на Минковски.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Шпага said:

"Противоположната представа на етерналистката статичност може да се нарече интерпретация за Динамичната Вселена. Според тази представа вселенската материя се движи с абсолютен, универсален, винаги един и същ темп 1с (скоростта на светлината във вакуум) през сложна, нееднородна геометрия на Вселената с четири реални пространствени измерения."

Имай предвид, че при етернализма (Блоковата Вселена) ти нямаш достъп до 3D+1D пространство-времето, което е и блока. Ти работиш в хода на живота си само със срезове (времеви моменти в 3D) и нямаш пряк усет за целия статичен блок. А срезовете (времевите моменти) непрекъснато се сменят... По същия начин и при моята представа нямаш пълноценно, евклидово възприятие на 4D-ситуацията. Можеш да боравиш само с 3D и време. За да успееш да възприемеш напълно 4D-ситуацията в евклидовото ѝ естество, трябва да имаш способност за 5D-възприятие. Аналитично даден многомерен обект обикновено се анализира през условно евклидово пространство с по-висока размерност, което обаче не е реално, а само въображаемо, за целта на анализа. Нещо такова е и допълнителното времево измерение при пространство-времето на Минковски.

Редактирано Юни 3 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 5 минути, Станислав Янков said:

За да стане времето пето измерение, матрицата трябва да увеличи броя на компонентите си по диагонала от четири на пет, а аз имам предвид запазване на броя на компонентите на четири (времето не е измерение, както не е измерение и преди въвеждането на пространство-времето на Минковски, при обичайния айнщайнов подход с 3D-пространство и постулати). Ако матрицата стане пет-компонентна - тогава отиваме при Калуца-Клайн моделите, а тук не става дума за това.

Никой не те пита тебе за това  

И преди Минковски времето може да се разглежда като измерение. Какво пречи да описваме събитие с 4 координати, 3 пространствени и една времева и в Нютоновата физика? Нищо. Просто матрицата в която и то ще участва, няма да е тензор, ще е псевдотензор, и интервалът съответно няма да е инвариант.

Не е това проблемът. СТО твърдо ни показва, че времето е част от пространство-времето, участва в интервала между точките, изгражда метричен тензор с пространството и съответно легитимна геометрия, която коректно пасва на наблюдаемата действителност. Тоест мястото на времето в тая схема е непоклатимо, не можем да го изчегъртаме, трябва да надграждаш над това положение. Всяко допълнително измерение ще бъде пето и нагоре. Ако добавянето му запази тензорния характер на геометрията, отиваме в Калуца-Клайн без отклонение. Ако не го запази, става сложно. Трябва да се видят следствията без тензорното смятане. Имам чувството че ще е пълно мазало, но само предполагам. Не виждам как ще се пръкнат лоренцови трансформации в 4-сечение, за да получим СТО и нещо подобно на ОТО, а това се подкрепя от наблюденията и се очаква.

Преди 18 минути, Станислав Янков said:

Всичко това не означава, че не може да се стигне и до пет-измерна геометрия - гравитацията е свързана с неусетно (по инерция) движение с ускорение към масивен център (по геодезична линия, която в случая се явява най-късия път) и не съм сигурен дали това може да се представи само чрез четири измерения (движението с ускорение геометрично се изразява чрез движение по окръжност, а окръжността не може да се представи чрез по-малко от две измерения) - това е новата ми цел за изясняване, с която ще е свързано продължението, когато имам някакъв напредък (увереност да изкажа нещо по-категорично).

Тук нещата не зависят от броят измерения. Геодезични линии има във всяко риманово (примерно) пространство. Но характерът им зависи от математиката.

В чисто риманово пространство (без време) геодезичните линии минимизират дължината на пътя между две точки.

В лоренцово пространство (като това на Минковски, СТО и ОТО) в което участва и времето, геодезичните линии максимизират собственото време на обекта, пътуващ между две точки.

Ако изведеш времето от геометрията (с колкото искаш пространствени измерения) не може да получиш последният ефект, следователно забравяш за СТО и съвместимостта с наблюденията. Значи, трябва да преживееш че времето ще ти се пречка, и да завиеш към Калуца-Клайн  Или да правиш всякакви фокуси, маскирайки времето като пространствена координата чрез c.t и комплексна геометрия, запазвайки същността прикрита.

Разбира се, може да излезеш от геометрическите модели, но там е тъмно и ходят вълци  

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, scaner said:

Това е много подвеждащо и до голяма степен лишено от смисъл. Да стоиш неподвижно и да наричаш това движение със същия темп по времето, е някак сбъркано  Бъркат се два несъпоставими термина, подвеждайки ги под общо име "движение".

Времето отчита промени, промените могат да са с различен темп, от 0 до 1с. Ако се заостриш само на темпа, губиш идеята за времето и разбирането.

Неподвижно според Минковски. Същността на Динамичната Вселена е тази, че неподвижност в действителност няма (точно както няма и движение при Блоковата Вселена). Как регистрираме някакви форми в пространството? Единствено и само чрез взаимодействия. На макрониво - основно електромагнитни взаимодействия (удари и отразена светлина). Има взаимодействие - има нещо с форма и размери, определени от взаимодействието (примерно - отразената светлина, която очите ни са уловили и на тази база мозъкът е създал съответната мисловна картина). На теб ти се струва неподвижен някакъв макрообект, но самата му регистрация е неразривно свързана с взаимодействия и движения.

[Станислав Янков]

Преди 14 минути, scaner said:

Тук нещата не зависят от броят измерения. Геодезични линии има във всяко риманово (примерно) пространство. Но характерът им зависи от математиката.

На първо време (преди да съм задълбал още повече, към гравитацията, където именно е заровено кучето) - струва ми се, че щом е възможно реалността на макрониво да се представи чрез четиримерно пространство-време, значи би могла да се представи (по алтернативен начин) и чрез четири пространствени измерения. Обаче след като не може да се представи успешно чрез пет-мерния пространствено-времеви подход на Калуца-Клайн - най-вероятно не би могла да бъде представена коректно и чрез пет пространствени измерения (пространствено-времевия подход на Калуца-Клайн ще е петмерна Блокова Вселена, а петмерен чисто пространствен подход би бил петмерна Динамична Вселена, където векторът 1с се изгражда от своите компоненти в пет пространствени измерения и изглежда, че реално не наблюдаваме подобна ситуация, поне не на макрониво).

[scaner]

Преди 38 минути, Станислав Янков said:

струва ми се, че щом е възможно реалността на макрониво да се представи чрез четиримерно пространство-време, значи би могла да се представи (по алтернативен начин) и чрез четири пространствени измерения.

На какви основания ти "се струва"?

Преди 38 минути, Станислав Янков said:

Обаче след като не може да се представи успешно чрез пет-мерния пространствено-времеви подход на Калуца-Клайн - най-вероятно не би могла да бъде представена коректно и чрез пет пространствени измерения

Това пък от къде се взема? Калуца-Клайн е доста успешно представяне, то само показва че е непълно, защото не обхваща другите известни взаимодействия (освен електромахнитното). Идеята му лежи в основата на струнната теория, която се опитва да обхване всичко - друг е въпросът доколко успешно.

[Станислав Янков]

Преди 27 минути, scaner said:

На какви основания ти "се струва"?

Въз основа на това, че алтернативната концепция с вечното движение на вселенската материя (алтернатива на статичността на Блоковата Вселена) е напълно еквивалентна и свързана с досегашните концепции относно СТО, не ги отрича по никакъв начин и ако четиримерното пространство-време работи безпроблемно както в СТО, така и в ОТО, а петмерното пространство-време не работи (на макрониво) по чак толкова безупречен начин - значи и четиримерната динамична пространствена концепция ще работи безпроблемно, а петизмерната динамична пространствена концепция няма да е толкова безпроблемна. Четиримерната динамична форма въобще не е произволна - точно както Евклидовата специална относително напълно се базира на пространствено-времевите конуси на Минковски и по никакъв начин не ги отрича, точно така аз допълвам този подход, като включвам към него четвърто пространствено измерение w, което е напълно свързано с диаграмата и конусите на Минковски и само ликвидира противоречието, отбелязвано от теб и Гравити, да се обяснява времето със скорост, която включва в себе си времето като компонент (при Евклидовата относителност се ползват координатите х, сТау и t и там, както и в старите ми представи, където напълно приравнявах времето t с четвъртото пространствено измерение w, тази критика е напълно валидна). Сега си има четвърто пространствено измерение w, има си съвсем отделен времеви параметър t, който не е измерение (нито условно, нито никакво), интервалът (отстоянието) на w си се удължава с отклоняването на скоростта 1с в четиримерното пространство от тази координата точно съгласно хиперболичното въртене при Минковски и въобще - всичко си съвпада напълно с Минковски, само не е четиримерно пространствено-времево, а е четиримерно изцяло пространствено (и така концепцията за статичната Блокова Вселена се изменя на напълно еквивалентната концепция за четиримерната пространствено Динамична Вселена, като и двете са верни, без да са напълно еднакви).

                          

 

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Това пък от къде се взема? Калуца-Клайн е доста успешно представяне, то само показва че е непълно, защото не обхваща другите известни взаимодействия (освен електромахнитното). Идеята му лежи в основата на струнната теория, която се опитва да обхване всичко - друг е въпросът доколко успешно.

Аз имам предвид на макрониво - там четвърто пространствено измерение (петизмерно пространство-време) не се регистрира. Засега микронивото не го засягам, макар да имам някои предварителни допускания - тоя вектор 1с на макрониво със съвсем конкретна посока в 4D-пространствен обем може да идва само по някакъв начин, свързан с гравитацията, включително и гравитацията на микрониво:

 

[Gravity]

Преди 7 часа, Станислав Янков said:

Като не местиш нещото по останалите три оси хуz. Ако имаш маса, да речем билярдна и топче, което се движи по масата, например към някоя от дупките - когато спреш това топче и то стои неподвижно до теб, който стоиш неподвижно до масата, топчето и ти се движите с 1с по оста w. Всички останали неща, които не са неподвижни спрямо теб и топчето, се движат с някаква скорост между 0с и 1с в обема на хуz, а остатъка до 1с е по w - тяхното движение по w е с по-ниска скорост, отстоянието, което те изминават по w е по-голямо от отстоянието по w, което изминавате ти и топчето и това се регистрира като удължен времеви интервал (при сравнение на часовниците тяхната секунда е била по-дълга от твоята и на топчето секунда). Времето не е измерението w, но е параметърът, чрез който можеш да си направиш извод за особеностите на 4D-пространствената геометрия, от която произтичат съответните физическите регистрации.

Би могло да се каже, че анализ през пълноценна 4D-пространствена геометрия елиминира нуждата от употребата на "патерицата" пространство-време, където времето не е пространствено измерение за разлика от останалите три, но това е твърде силно казано. Просто говорим за още един алтернативен верен начин за представяне на релативистките особености, в допълнение на НЕпространствено-времевия 3D-подход, съчетан с айнщайновите постулати и на 3D+1D пространствено-времевия подход на Минковски - пълноценен 4D-пространствен подход, където времето не е измерение, както не е и при 3D-подхода с айнщайновите постулати в допълнение. Тези три алтернативни призми на анализ на физическата реалност (през 3D, през 3D+1D и през 4D) са напълно равностойни една с друга и всичките три дават верните резултати.

Това също е безсмисленно. Нямаш абсолютен покой за да кажеш когато топката е спряла, то тя се движи по w!  Кога е спряла топката? Когато е нуподвижна спрямо масата? Тогава се движи спрямо слънцето! 

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, Gravity said:

Това също е безсмисленно. Нямаш абсолютен покой за да кажеш когато топката е спряла, то тя се движи по w!  Кога е спряла топката? Когато е нуподвижна спрямо масата? Тогава се движи спрямо слънцето! 

Тогава как приемаш наличието на скорост 0 при работата с обичайната СТО? Всяко нещо, което не регистрираш да променя местоположението си спрямо теб го приемаш за неподвижно спрямо теб и с нулева скорост спрямо теб, независимо как се движат спрямо теб неговите съставни части (един автомобил като цяло може да не се движи спрямо теб, докато двигателя му продължава да работи, а в купето му деца да се бият с възглавници) и независимо как се движат спрямо теб разни други обекти. СТО съвсем спокойно си работи с нулеви скорости (покой), само не допуска скорости над 1с. Като нямаш абсолютен покой (и абсолютно движение) в 3D - как стигаш до статичната Блокова Вселена? Като разсъждаваш четиримерно (чрез три пространствени и едно времево измерение), нали? А щом може да се стигне до напълно статичното състояние на Блоковата Вселена при 3D+1D разсъждение, защо да не може да се стигне до равностойно еквивалентно разсъждение за перманентно динамично състояние на Динамична Вселена при пълноценно 4D-пространствено разсъждение?

Редактирано Юни 4 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Тогава как приемаш наличието на скорост 0 при работата с обичайната СТО? Всяко нещо, което не регистрираш да променя местоположението си спрямо теб го приемаш за неподвижно спрямо теб и с нулева скорост спрямо теб, независимо как се движат спрямо теб неговите съставни части (един автомобил като цяло може да не се движи спрямо теб, докато двигателя му продължава да работи, а в купето му деца да се бият с възглавници) и независимо как се движат спрямо теб разни други обекти

"Спрямо теб" е габърчето тука. Скоростта е относителна. Движението на всякакви съставни части няма значение - то също е относително, и да го разглеждаш в детайли, и да оценяваш по поведението на центъра на масата. Ако нещо е неподвижно спрямо тебе, то не е неподвижно спрямо слънцето. Относителност, имам чувството че това ти се губи... Смисъла на понятието.

 

Преди 1 час, Станислав Янков said:

СТО съвсем спокойно си работи с нулеви скорости (покой), само не допуска скорости над 1с. Като нямаш абсолютен покой (и абсолютно движение) в 3D - как стигаш до статичната Блокова Вселена?

Относителни нулеви скорости.

Колкото до статичната блокова вселена, ето ти пример: периодично във времето движение, промяна на положението с времето:

Статична ли е картината, или мърда? Вгледай се внимателно  Да, статична е, нищо в тази картинка не се променя с времето, защото то е част от нея. Тука имаш пълно статично състояние, при това описващо движение. Е, това е проекция на 1Д Блоковата вселена. Същото ще е и в Динамична вселена.

Движението и статичността са характеристики на едно и също нещо, налични в различни контексти.

[Шпага]

Преди 15 часа, scaner said:

...

В чисто риманово пространство (без време) геодезичните линии минимизират дължината на пътя между две точки.

В лоренцово пространство (като това на Минковски, СТО и ОТО) в което участва и времето, геодезичните линии максимизират собственото време на обекта, пътуващ между две точки.

Сканер, не го схващам това, че "геодезичните линии максимизират собственото време на обекта". Не би ли трябвало по геодезична линия - т. е. по най-късия път между две точки - собственото време на обекта да е най-кратко?

[scaner]

Преди 2 минути, Шпага said:

Сканер, не го схващам това, че "геодезичните линии максимизират собственото време на обекта". Не би ли трябвало по геодезична линия - т. е. по най-късия път между две точки - собственото време на обекта да е най-кратко?

Геодезичните линии са следствие на геометрията. В нашият случай и времето участва в геометрията. И тя при СТО е такава, че максимизира времето. Тръгваш от геометрията, и вървиш по коловоз, който те довежда до следствията, базирани на общите закони на геометрията, няма мърдане и произвол тука.

Под "път" по-общо се разбира "интервал". Интервалът е инвариантна величина, независеща от отправната система. В евклидовото пространство интервалът се свежда до разстоянието между две геометрични точки по права линия, и е винаги положителен, квадратът му също следователно е винаги положителен. Интервалът в СТО има по-сложно поведение, квадратът му може да е нула - за светлината, или дори отрицателен (квадратът!) - за точки, които не могат да са в причинно-следствена връзка. Затова геодезичните линии не са най-късият път, а минимизират интервала, т.е. те са пътят на светлината между две точки, това замества "правата линия" в евклидовото пространство. И тази разлика между тримерно разстояние и интервал води до това, че се максимизира собственото време на обекта, движещ се по геодезична.

Схващат се нещата, като покопаеш по-дълбоко в изразният апарат. И друг път сме говорили, че СТО не е интуитивна теория, нашата интуиция е изградена на нютоновото приближение в тримерно пространство, в което времето не е част от геометрията. Сега, някои неща трябва да приемаш на вяра, щом не можеш сама да стигнеш до тях...

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, не го схващам това, че "геодезичните линии максимизират собственото време на обекта". Не би ли трябвало по геодезична линия - т. е. по най-късия път между две точки - собственото време на обекта да е най-кратко?

Това е едно от необичаините неща при тази геометрия. Един конкретен пример:  в евклидовата геометрия ако имаш триъгълник то сумата от дължините на две от страните е винаги по-голяма от дължината на теретата. Това е неравенството на триъгълника. При Минковски ако страните са времеподобни е наобратно. Това е парадокса на близнаците. Този койото пътува и се връща изминава две от страните, а този който стой в къщи третата. И от тук и в общият случай. Геодезичната мирова линя е най-дълга защото локално всичко е като при Минковски.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

"Спрямо теб" е габърчето тука. Скоростта е относителна. Движението на всякакви съставни части няма значение - то също е относително, и да го разглеждаш в детайли, и да оценяваш по поведението на центъра на масата. Ако нещо е неподвижно спрямо тебе, то не е неподвижно спрямо слънцето. Относителност, имам чувството че това ти се губи... Смисъла на понятието.

Тука някъде ми се губи какво не пасва, защото на мен всичко си ми изглежда наред (когато се ограничаваме само до ефектите на СТО, без ОТО и квантовата механика)! Нищо не пречи две коли заедно да си вървят една до друга в някакво направление, с една и съща скорост, но двете да се считат една спрямо друга неподвижни - ти и топчето на билярдната маса, което е неподвижно спрямо теб, но заедно си се движите с 1с по направлението на координатата w, поради това протяжността по цялото измерение w е с планкова дължина, скоростта 1с се получава чрез умножаването на планковата дължина по планковото време, значи за теб и неподвижното спрямо теб топче (докато и двамата се движите с 1с по w) времевият параметър е планковото време (при умножаването по съответната стойност се стига и до едната секунда).

Когато едната кола промени посоката си в различна от твоята, без да променя скоростта си 1с - тя вече няма да е неподвижна спрямо теб (спрямо твоята кола) в 3D-областта хуz, там вече ще се движи с някаква скорост под 1с, а с остатъка до 1с ще продължава да се движи по w. Обаче поради различните скорости на твоята и другата кола по твоето направление w, двамата вече няма да се считате неподвижни един друг, чуждият интервал в w ще се е удължил спрямо предишното му състояние (докато и двамата се движехте само по w), а пък дължината му по посока на движението ще ти изглежда съкратена.

Всичко е напълно еквивалентно с Блоковата Вселена и напълно еднакво в 3D. Само пълната статичност и срезовете на Блоковата Вселена с нейното четиримерно пространство-време (3D+1D), са перманентно, непрекъснато движение с 1с и различни ъгли на вектора на това движение в 4D-пространство.

Това е съвсем подобно на двуизмерния екран, през който виждаме третото пространствено измерение проективно, стереографски - дълга и права влакова линия в далечината ни изглежда да се събира в точка, макар реално да не е така. През 2D-анализ изглежда сякаш 3D-направлението се свива и даже го няма, но 3D-логиката показва различна картина. По точно същия начин 3D-пространттвените разсъждения дават една картина (релативистката реалност с Лоренцовите трансформации), пространствено-времевите 3D+1D разсъждения дават друга картина (геометрията на Минковски и Блоковата Вселена), а 4D-пространствените разсъждения дават трета картина, различна, но тясно взаимосвързана с останалите две (моето предложение за Динамичната Вселена).

Някакъв вид хиперизмерно представяне на реалността е и Hopf fibration (това е и базата за туистърите на Пенроуз, чиято би-туисторна конфигурация представя светлинен лъч, но при Пенроуз е още по-сложно от просто Hopf fibration) и на практика по този начин се представя стереографско въртене на хиперсфера. И там има перманентно движение, не става дума просто за хиперизмерно евклидово пространство (наличието на стереографската проекция при представянето), но за съжаление все още не разбирам достатъчно добре нещата, за да ги дискутирам пълноценно.

Редактирано Юни 4 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, scaner said:

Същото ще е и в Динамична вселена.

Целият въпрос е дали координатата "Време (s)" е само параметър или е измерение. Когато е измерение, представянето е едно (пространствено-времевото със срезовете, движението се съчетава със статичната картина на времето като параметър и детайлите в 3D се представят по едни начини, например като наклони на срезовете и т.н.), а когато е само параметър, без да е измерение (концепцията на Динамичната Вселена) - тогава причината за релативистките ефекти е координата на четвърто пространствено измерение и тогава онова, което е срезове, техни наклони, кривини и т.н. при Блоковата Вселена тук е различни направления с еднакъв темп през четири пространствени измерения, техния ъгъл и неговите синуси, косинуси и т.н. Резултатът в 3D е абсолютно същия като при пространство-времето и Блоковата Вселена, само не се приписва статут на времето като измерение (джендър-практиките във физиката, където и измерение, и степен на свобода са най-различни по естеството си неща, както идеални точки без пространствени размери могат да имат "вътрешни" свойства и материални движения), а си има още едно, четвърто пространствено измерение.

Редактирано Юни 4 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 22 часа, scaner said:

И преди Минковски времето може да се разглежда като измерение. Какво пречи да описваме събитие с 4 координати, 3 пространствени и една времева и в Нютоновата физика? Нищо. Просто матрицата в която и то ще участва, няма да е тензор, ще е псевдотензор, и интервалът съответно няма да е инвариант.

Така е, но има разлики в логиката когато времето се ползва и когато не се ползва като измерение. Може да се състави верен подход и по двата начина, но това ще са различни логики, които ще съвпадат само в крайните резултати, които дават относно измерванията (резултатите трябва да са верните, значи ще са еднакви и в двата случая). По същия начин има разлика и когато процеси с повече пространствени измерения се анализират през логики с по-малко измерения (едно е, когато анализираме особеностите на визуалните наблюдения през плосък 2D-екран и съвсем различно е, когато ги анализираме посредством 3D-простарнствена логика). Накрая - едно е, когато времето е просто параметър и чрез него се изгражда блоков подход (да, Динамичната Вселена също може да бъде представена и като статичен блок, заради наличието на времето и независимо, че в случая времето не е измерение) и по-различно (по-различна логика) е, когато времето не е само параметър, но и съвместява функциите на измерение. И в двата случая накрая можем да изградим състояние на Блокова Вселена, но ще има определени разлики, когато Блоковата Вселена идва от пространство-време с времето като НЕпространствено измерение и когато идва от геометрия с четири пространствени измерения. И по двата начина ще бъде вярно (и по двата начина накрая ще идват резултатите от Лоренцовите трансформации, които трансформации могат да се изведат чрез различни във всеки от двата случая процедури), но конкретиката във всеки от двата случая ще е различна.

[scaner]

Преди 13 минути, Станислав Янков said:

и по двата начина накрая ще идват резултатите от Лоренцовите трансформации, които трансформации могат да се изведат чрез различни във всеки от двата случая процедури

Е те това е основният въпрос - как? Каква е конкретиката, и изобщо има ли такава възможна?

Когато времето участва, съчетано с постулата за постоянната скорост на светлината, ЛТ излизат автоматично. Ако имаш само пространствени измерения, постулатът за постоянство на скоростта на светлината увисва в нищото. И ще ти трябва някакъв друг постулат (или повече от един) за да се доближиш до решението на задачата. Демек махайки времето като измерение, ти се лишаваш от основата и ти трябват още нови неизвестни предположения - ако ги имаше, физиката отдавна щеше да се пробва в други посоки. Добавяйки само пространствени измерения, ти реално се връщаш назад. Не е достатъчно да джуркаш измерения, трябват ти нови физически принципи, каквито нямаш.

Помисли върху това, защото само енмерно пространство не е достатъчно за да стигнеш до СТО. Губиш известните постулати. заблуждавайки се, че ще стигнеш пак до ЛТ.. Стигни някак до ЛТ, после се оглеждай.

А ЛТ показват, че времето не е просто параметър, а е здраво свързано с пространствените координати, и нещата преливат между тях. Няма да се отървеш от него  

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Е те това е основният въпрос - как? Каква е конкретиката, и изобщо има ли такава възможна?

Ще ти отговоря, но няма да е веднага - искам първо да прочета по-внимателно всичко, което написахте ти, Гравити и Шпага и тогава ще видя как да продължа. Това ще отнеме известно време. 

[Шпага]

Преди 15 часа, scaner said:

Ако имаш само пространствени измерения, постулатът за постоянство на скоростта на светлината увисва в нищото.

Защо? Нали С = конст. не е изведено по някакъв начин, нито е доказано свързано с времето. В крайна сметка постоянството на скоростта на светлината във вакуум не е нищо по-различно от всеки друг постулат и като такъв представлява "твърдение, което се приема за вярно без необходимост от доказателство".

От казаното тук:

"... Смяната на посоката и на скоростта между 0с и 1с на наблюдаван обект от гледна точка на покой в 3D-пространството xyz или в 4D пространство-времето txyz може също да се обясни и като завъртане на вектора на универсалната, единствена скорост 1с в 4D-пространство wxyz..."

Не може ли просто да приемем, че в т.нар. "Динамична вселена" векторът на С във вакуум всъщност е единственият вектор, който не подлежи на "завъртане", а е един и същ във/спрямо абсолютно всички Отправни системи.

П.П. Извинявяйте, ако не съм се изразила достатъчно ясно

[scaner]

Преди 2 часа, Шпага said:

Защо? Нали С = конст. не е изведено по някакъв начин, нито е доказано свързано с времето.

Свързано е с времето, и то яко. За да се спазва във всяка отправна система, то във всяка отправна система трябва и времето и пространството да се променят. И от тук произтича СТО.

АКо времето го извадиш от тая връзка, нещата увисват. Защото скорост изисква и време, ако то е общ параметър се връщаш в нютоновата картинка - абсолютно време, и трябва само с мачкане на пространството да компенсираш скоростта на светлината. И тъкмо си се зарадвала от идеята, когато осъзнаваш, че това ще гътне принципът за относителност. И оставаш с празни ръце. Няма как времето да се върне като абсолютно.

А когато времето не е абсолютно, то ще се променя в един ансамбъл с пространството, и тогава възниква въпроса защо ручахме жабетата да се мъчим да го отделяме?

Преди 2 часа, Шпага said:

Не може ли просто да приемем, че в т.нар. "Динамична вселена" векторът на С във вакуум всъщност е единственият вектор, който не подлежи на "завъртане", а е един и същ във/спрямо абсолютно всички Отправни системи.

Не можем. Защото този вектор задава и посоката на светлината, а знаем, че тя може да си ходи както я насочим.

 

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, Шпага said:

Защо? Нали С = конст. не е изведено по някакъв начин, нито е доказано свързано с времето.

Ако не греша, щом времето не е абсолютно, а е относително - връзка с него има. Директният начин е да установиш Лоренцовите трансформации, да наложиш айнщайновите постулати отпреди Минковски и така ще имаш обичайно 3D-описание с време, което не е измерение. Това е аналог на оценяването на ефектите от зрението ти през 2D-"екран" - не приемаш наличието на трето пространствено измерение ("дълбочината" на "екрана"), а прилагаш разни наблюдателни постулати и закономерности, кога една форма на автомобил може или не може да те удари (примерно). Следващият вариант, геометричен, но не изцяло пространствен е - да приемеш времето за измерение, но не като пространствено измерение (3D+1D). Това прилича малко на патерица, но важното е, че работи и може да се предложи точна картина и по този, пространствено-времевия начин на Минковски. Това е аналогично на включването на трето измерение към зрителния 2D-"екран", но за разлика от широчината и височината, които си ги има отпреди това, "дълбочината" да е условна (2D+1D), защото - ти безспорно наблюдаваш картина само с широчина и височина и макар "дълбочината" да върши отлична работа, тя не е визуално осезаема по точно същия пълноценен начин и значи и не е същото нещо, може да е само условно трето измерение...

Струва ми се прекалено застъпването, че пространствено-времевия подход е единствения възможен и нищо друго няма смисъл (че само 2D+1D визуален анализ има смисъл и допускането на пълноценна 3D-визуална реалност е невярно), но трябва да напредна много повече от сега в моята концепция, за да убедя в потенциала на 4D-пространствения подход всички "закърмени" с (положили много труд в овладяването на) пространствено-времевия подход на Минковски. Струваше ми се отлична възможност "Динамичната Вселена" и това е работеща дефиниция по принцип, но възможността и към нея да се приложи (на следващ етап) методиката с Блоковата Вселена не прави нещата толкова добре разграничени, колкото ми се искаше. Може да се върна обратно към "W-асиметрията" като много по-ясно илюстрираща същността на подхода ми, ще видим - ще помисля много внимателно над това...

Преди 7 часа, Шпага said:

Не може ли просто да приемем, че в т.нар. "Динамична вселена" векторът на С във вакуум всъщност е единственият вектор, който не подлежи на "завъртане", а е един и същ във/спрямо абсолютно всички Отправни системи.

Векторът 1с само условно е на светлината, в действителност светлината си има собствено движение (нерядко то е по-малко от 1с - зависи от средата на разпространение) и при нея просто липсва времевата компонента (при подхода на Минковски за светлината излиза нулев пространствено-времеви интервал, понеже там има изваждане и като извадиш квадрата на времето ct от квадрата на посоката на движението х се получава НУЛА - резултат, въпреки факта, че светлинен лъч изминава доказуемо пространствено разстояние в 3D-обема хуz). При Пенроуз светлинният лъч е би-туисторна конфигурация, където два свързани туистора се "въртят" в противополжни посоки ("напред" и "назад" във времето, грубо казано), което води до липсата на времеви параметър от позицията на самата светлина (за светлината времето е спряло, ако тя можеше да го регистрира някак си).

Векторът 1с при "Динамичната Вселена" неизбежно се завърта (единственото константно нещо при него е стойността 1с в четиримерно пространство), защото това е единствения начин да се дефинират скорости между 1с и 0с в 3D-пространството хуz. Представи си огромна река, с километрична широчина и много бързо течение (1с  ), но много гладка и спокойна повърхност (заради огромния размер), без вълнички и други смущения. Всички неща в покой едно спрямо друго в 3D-областта хуz заедно ще се движат в едно и също направление по течението на реката - направлението по координатата w. Ако векторът 1с не можеше да се върти - нямаше да може да се напусне покоят между всички тези неща. За да почнат различните неща да се отдалечават едно от друго (да престанат да са в покой) в 3D-пространството хуz, техният вектор трябва да се отклони от общото дотогава направление по координатата w и да се завърти към някоя от другите координати х, у или z (или някакво междинно положение между тях). Само чрез това завъртане, когато скоростта 1с започне да разполага със съответни свои компоненти и по координата w, и в 3D-областта хуz, обектите могат да нарушат покоя си в 3D-областта xyz и да започнат да осъществяват там някакви регистрируеми движения един спрямо друг със съответната подсветлинна скорост (светлината пък се движи с 1с изцяло в областта xyz и няма компонент на движение по координата w).

Според мен това е напълно равностойно на СТО описание на всичко, което наблюдаваме. Нещата, които се движат по координатата w (всички, които са в покой едно спрямо друго в 3D-областта хуz), се движат спрямо всички други неща, които не се движат изцяло по координатата w (не са в покой спрямо покоящите неща в 3D-областта хуz). Синусът и косинусът на ъгъла Фи - ъгъла на отместването на вектора на скоростта 1с от координатата w - дават същите стойности, които се получават и от разделянето на скоростите v/c (стойността Бета от СТО), както и стойността в знаменателя на Лоренц фактора (числителя е единица).

[Станислав Янков]

Преди 9 часа, scaner said:

АКо времето го извадиш от тая връзка, нещата увисват. Защото скорост изисква и време, ако то е общ параметър се връщаш в нютоновата картинка - абсолютно време, и трябва само с мачкане на пространството да компенсираш скоростта на светлината. И тъкмо си се зарадвала от идеята, когато осъзнаваш, че това ще гътне принципът за относителност. И оставаш с празни ръце. Няма как времето да се върне като абсолютно.

Скенер, имаш ли възможност да дадеш повече подробности, защо премащабиране ("мачкане") на пространство в зависимост от посоката на вектора на скоростта, при абсолютно време, което не е измерение (ако искаш, можеш да дефинираш времето като измерение, но също можеш и да не искаш), елиминира принципа на относителността?

Редактирано Юни 5 от Станислав Янков