Отиди на
Форум "Наука"

За диполната анизотропия на реликтовото излъчване


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, Стелян said:

Интересно как ще дефинираш движение в спрямо абсолютното пространство ...

Ето пак спрямо. Значи точно както посочих по-горе, ти приемаш, че движението винаги е относително.
За теб няма друго движение освен относителното.

 

Цитирай

Диполната анизотропия не може да бъде аргумент в полза на абсолюта, сателитите се движат спрямо тази радиация и анизотропията показва именно движение спрямо микровълновата космическа проторадиация а не спрямо някаква абсолютна отправна система която нито е наблюдавана косвено нито директно, че да си правим такива изводи.

Абсолютно не съм съгласен. Ти пак изхождаш от твоето виждане, че движението е винаги относително.

Нищо не ни пречи да изберем вакуума на пространството за абсолютна отправна система.
Но за да го видиш това, ти трябва да се откажеш от идеята, че движението е винаги относително.
Иначе няма как да го видиш.

Това е факт/констатация (и евентуално тема за размисъл), а не критика.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 38 минути, gmladenov said:

 

Нищо не ни пречи да изберем вакуума на пространството за абсолютна отправна система.
Но за да го видиш това, ти трябва да се откажеш от идеята, че движението е винаги относително.
Иначе няма как да го видиш.

Това е факт/констатация (и евентуално тема за размисъл), а не критика.

Вакуума, добре може, но ще прилича само на абсолютно.
Моята специална ОС, ОС Етерия, която може да се приеме и за ИОС , е това подобие на абсолютно простр.време . Нека да приемем модела за вакуум и непостроеният още модел на Гравитация за неделими, различни хипотези, подмодели от нещо по голямо. Гравитация е все още неясна, от години пробвам да правя модели, бях изоставил това занимание повече от 25 години.  Има няколко пътя, но за момента по подходящ е този в който има взаимодействие между стр. на гравитация и обектите, като самите обекти не са причина за явлението но са в невъзможност да съществуват без нея в тези си форми.
Самата ОС Етерия е подвижна, променлива и в такъв смисъл не е абсолютна, част е от други <системи>

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Всъщност, движението е ПО вакуумната решетка - подобно сърфиране.

(Сърфират структурни образувания от подредени (по вектор момент на импулса, собствен за образуванието и е променлив по големина и направление) вакуумни зрънца. Те са неподвижни по място в решетката (моментните им "центри на ротация") определят "точките" на вакуумната решетка. Структурните образувания - "фотони на вакуума", обаче, могат да се "превърнат" в известните ни обекти: полеви и вещеви - фотони на ЕМПоле и частици с маса - при определена плътност на токовете в тях. Фотоните на вакуума са "стоящи" вълни съчетават права и обратна вълна, пулсираща между потенциални "стени". Те представляват неподвижното ЕМПоле. При попадане на външно смущение - флуктуация от съседна стояща вълна, примерно сфазиране с трептене на съсед, която променя мястото на стените,  възниква пренос на импулс по решетката. Започва Движение на обект пренасящ импулс и това движение е неунищожимо - поради неподвижност на вакчастиците по място. Така се структурират последствие, че да възстановят началното подреждане за "покой" (минимална енергия, принцип на минималното действие), но ... винаги със закъснение по време на "прилагане" на действие - крайна скорост на пренос. Обратната Връзка със съседите възвръща към "неподвижност", но заради закъснението - мястото на образуванието в решетката, вече е Друго. И като цяло образуванието се движи - сърфира по неподвижната вакуумна решетка. Ако възвръщането е към "линия" (ос на винтова линия на пренос), това е ЕМВълна. Ако възвръщането е към собствен център, поради закривяване на "линията" към началото на възникване на смущението, то това е частица с маса.И понеже е пространствена структура - има и обвивка, която да ни отрази падащи към нея фотони, та да я "видим")

...

Структурите са Огромни образувания в сравнение с "големината" на вакчастиците. С тяхна помощ - а нямаме друго налично, освен абстрактни образи🙂 - когато правим изследвания, вакчастиците са Недостижими те са с размер много по-малък от 10^(-26) m. И заради това, че Огромните са "направени" от едно свойство на зрънцата - момент на импулса (вектор), то, когато измерваме - също с Огромни структури, влияем на физическите  величини на огромните, но не и на вакчастиците. Огромните Могат да получат изменения на свойствата си, примерно импулс от фотон, което води до промяна скорост на сърфиране по вакрешетката - по направление и по големина. Но - НЕ МОЖЕ тая скорост да се отнесе към "спрямо" вакуума и да я считаме за абсолютна. Тя, завинаги ще е относителна - всичко което правим за установяване на физични характеристики е с ЕМПолета. Само те ако се изменят забелязваме движение въобще, в най широкият смисъл на думата.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, gmladenov said:
  • Абсолютно движение е преместването на едно тяло от едно абсолютно място на друго.

Така че когато се говори за Нютонова физика трябва да се знае, че абсолютното пространство е неподвижно, а абсолютното
движение е преместването на едно тяло в абсолютното пространство. За отправни точки тук въобще не става дума.

Можеш ли да дефинираш това преместване от едно място на друго място. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, gmladenov said:

Нищо не ни пречи да изберем вакуума на пространството за абсолютна отправна система.
Но за да го видиш това, ти трябва да се откажеш от идеята, че движението е винаги относително.
Иначе няма как да го видиш.

Нищо не ни пречи да изберем Светият Дух или Тройцата за абсолютна отправна система.
Но за да го видиш това, ти трябва да се откажеш от греховете си и от власта на Сатаната.
Иначе няма как да го видиш.

Не са ли идентични? И чисто функционално, и двете са религия, нямаща общо с физиката.

Сега знам, ще попитате "а вие защо вярвате така в СТО"?

Разликата е, че вашето твърдение, както и религиозната му преформулировка под него, са неспособни да дадат количествени предсказания за физиката, докато СТО блестящо се справя с тази задача.

Сега разбрахте ли че сте много далеко от физиката?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 32 минути, самотния вълк said:

Можеш ли да дефинираш това преместване от едно място на друго място. 

Естествено че не може.

Преместването по определение е вектор, приложен в началната точка на движение (отправна точка!) и завършващ в крайната (пак отправна точка, че и отправна система в която имаме посоката на вектора). Но, в главата на gmladenov "преместване" има очевидно някакъв друг, неизвестен и нему смисъл. Самото му твърдение че при това положение не можело да се говори за отправна точка ни показва колко неясни са му нещата, за да не забележи такова разбиващо противоречие :)Но и цялата му работа е такава, опитва да цитира Нютон без да схваща смисъла.

Трагедия.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ако Младенов ползва Вакуум да описва преместване, възможно е , но достижимо за сега само теоретично. Относителност между обектите я има дори и той не я отрича напълно. Но ако имахме добре развита теорията и технологията за измерване на преместване във Вакуум, по скоро в Етерия, то и практически ще е възможно. Например с много съвършен Скоростомер на Лапландеца или подобна машина за измервания. Всяка промяна в движенията спрямо комплекса на Гравитация би се измерил, с посока, вектор и големина.Сега работя и върху теоретичната основа за уред измерващ и <плътност на Етерия> нещо като гравитационна плътност, напрегнатост, ако и това се постигне .......ще е много интересно.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

...

Разликата е, че вашето твърдение, както и религиозната му преформулировка под него, са неспособни да дадат количествени предсказания за физиката, докато СТО блестящо се справя с тази задача.

Сега разбрахте ли че сте много далеко от физиката?

Тук е така, както казваш, частично и подвеждащо. Когато се изгради стройна хипотеза , колектива от хора или някой наистина гениален може да го направи. После идва и мат .апарата , този на Т.О работи , там където е и потвърден, разбира се естествено е да се ползва и като примерна разработена система, за основа или заимстване. Тази работа ще е рашават твои колеги, пък и ти може да имаш принос.
Никой не е далеч от физиката за съжаление, де да нямах нищо общо....................

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, gmladenov said:

Нищо не ни пречи да изберем вакуума на пространството за абсолютна отправна система.
Но за да го видиш това, ти трябва да се откажеш от идеята, че движението е винаги относително.
Иначе няма как да го видиш.

В другата тема ти дадох за пример движението на Земята. Върти в орбита около слънцето, заедно със слънцето обикаля около центъра на галактиката, а заедно с галактиката се движи кой знае накъде. И трите движения са във вакуума. При всяко едно имаме преместване на едно тяло от едно място на друго. Кое е абсолютното движение и как го избираш

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 16 минути, самотния вълк said:

В другата тема ти дадох за пример движението на Земята. Върти в орбита около слънцето, заедно със слънцето обикаля около центъра на галактиката, а заедно с галактиката се движи кой знае накъде. И трите движения са във вакуума. При всяко едно имаме преместване на едно тяло от едно място на друго. Кое е абсолютното движение и как го избираш

В другата тема аз не отговорих ли, забравил съм.  Скоростомера на Младенов, т.е. сателита мерещ реликтов. лъчение е практически измерващ това което според Младенов е абсолютно движение.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, gmladenov said:

Ето пак спрямо. Значи точно както посочих по-горе, ти приемаш, че движението винаги е относително.
За теб няма друго движение освен относителното.

 

Абсолютно не съм съгласен. Ти пак изхождаш от твоето виждане, че движението е винаги относително.

Нищо не ни пречи да изберем вакуума на пространството за абсолютна отправна система.
Но за да го видиш това, ти трябва да се откажеш от идеята, че движението е винаги относително.
Иначе няма как да го видиш.

Това е факт/констатация (и евентуално тема за размисъл), а не критика.

Не, заблуждаваш се ти като едновремено смяташ че може да има и относително и абсолютно преместване т.е движение, няма как да дефинираш абсолютното движение без преди това да си дефинирал абсолютната отправна система която задължително трябва да е материална. Ти се подвеждаш по някакво абстрактно и неоткрито абсолютно пространство в което телата могат абсолютно да се преместват без за това да са необходими някакви координати и репери. Все едно се движиш в някакво абсолютно празно пространство, където по никакъв начин не можеш да докажеш че се движиш или не. Това е нон сенз, въобще е и антинаучно и антиинтуитивно предположение, а ти дори не го вземаш и за предположение а направо си вярваш че е факт такова движение. СПОРЪТ НИ Е БЕЗСМИСЛЕН наука не се гради със вяра, това е само за религиозни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 32 минути, самотния вълк said:

В другата тема ти дадох за пример движението на Земята. Върти в орбита около слънцето, заедно със слънцето обикаля около центъра на галактиката, а заедно с галактиката се движи кой знае накъде. И трите движения са във вакуума. При всяко едно имаме преместване на едно тяло от едно място на друго. Кое е абсолютното движение и как го избираш

Уместен въпрос, виждаш ли обаче че отговора липсва поради това че не може да се даде никаква смисленна аргументация на отговора.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Стелян said:

Уместен въпрос, виждаш ли обаче че отговора липсва поради това че не може да се даде никаква смисленна аргументация на отговора.

Кое липсвало, отговора съм го дал преди много години, скоео пак се наложи да го повтарям и в другата тема ти го показах, търси и мисли.

Link to post
Share on other sites
  • 6 месеца по късно...
  • Потребител

Друга "диполна анизотропия" се е заформила - по-ново проучване, за стойността на константата на фината структура, я потвърждава:

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Otkritie-Vselenata-ima-os-sever-iug-a-prirodnite-zakoni-ne-sa-tolk_149116.html

Откритие: Вселената има ос "север-юг", а природните закони не са толкова постоянни

1588175279_5_559x*.jpg

Една универсална константа изглежда досадно непостоянна във външните граници на Вселената. И не  само това - тя се променя само в едно направление, което е много странно.

Цялата съвременна физика се основава на твърдението, че във Вселената няма привилигировани направления: всички физически закони са еднакви, независимо от коя посока ги гледаме. Освен това не се променят с времето.

Но сега нови данни карат астрофизиците да се съмняват и в тези две симетрии - на пространството и на времето. Ако откритието бъде потвърдено, то ще се превърне в истинска революция в науката.

В документ, публикуван в Science Advances, учени от Университета UNSW в Сидни съобщават, че четири нови измервания на светлината, излъчена от квазар на 13 милиарда светлинни години, откриват малки изменения в константата на фината структура, обозначавана с α.

Професорът на UNSW Science Джон Уеб (John Webb) разказва, че константата на фината структура е мярка за електромагнетизма - една от четирите фундаментални сили в природата (другите са гравитация, слаба ядрена сила и силна ядрена сила).

"Константата на фината структура е количествената мярка, което физиците използват характеризиране на силата на електромагнитното взаимодействие", обяснява професор Уеб.

Тази фундаментална физическа константа определя силата, с която два заряда се привличат един към друг (или се отблъскват един от друг) на дадено разстояние. Тя се основава на такива солидни константи като зарядът на електрона, скоростта на светлината във вакуум, константата на Планк и електрическата константа.

Именно електромагнитни сили задържат електроните, носещи се около ядрото на всеки атом във Вселената. Ако константата на фината структура се промени само два - три пъти, електроните щяха или да паднат върху ядрото, или завинаги да се откъснат от него. И в двата случая няма да има атоми, химически вещества и самият живот. Не е изненадващо, че учените се интересуват защо тази константа има точно такава стойност и дали може да има друга.

Доскоро се смяташе, че е постоянна във времето и пространството сила. Но през последните две десетилетия професор Уеб забеляза аномалии в константата на фината структура, при която електромагнитната сила, измерена в една конкретна посока на Вселената, изглежда малко по-различна.

„Открихме намек, че стойността на константата на фината структура е различна в определени региони на Вселената. Не само като функция на времето, но всъщност и в зависимост от посоката във Вселената, което наистина е доста странно, ако е правилно ... но това открихме“.

В търсене на улики

Тази фундаментална константа може да бъде измерена чрез анализ на спектрите на далечни небесни тела.

Астрономите използват най-големия в света оптичен телескоп VLT (Very Large Telescope). С негова помощ те наблюдават светлината на квазара J1120 + 0641, която е излъчена от него, когато са минали само 800 милиона години от Големия взрив (преди 13,7 милиарда години). Физиците никога не са измервали константата на фината структура в толкова млада вселена.

"Това са най-отдалечените директни измервания към днешна дата и първите измервания с помощта на близък инфрачервен спектрограф", пищат авторите на новото изследване..

Специалистите извършват четири измерения и въвеждат изкуствен интелект, за да обработят информацията. Те комбинират резултатите си с получените по-рано данни за десетки и стотици други квазари, получени по други методи, тоест авторите се използват независимите резултати на свои колеги.

Общо 323 измервания влизат в крайната проба. Светлината на изследваните квазари е излъчено преди 2,4-12,9 милиарда години.

1588228939_7_559x*.jpg

 

Странна Вселена: може би има нещо като вселенска ос север-юг

Оказа се, че новите данни потвърждават това, което Уеб и неговата група са установили по-рано, но с по-малка точност.

"Това изглежда подкрепя идеята, че във Вселената може да има насоченост, което наистина е много странно", казва професор Уеби продължава: "Така че Вселената може да не е изотропна в законите на физиката - тоест да е еднаква, статистически във всички посоки. Всъщност във Вселената може да има някаква предпочитана посока, където законите на физиката се променят, но не както в перпендикулярна посока. С други думи, Вселената в някакъв смисъл има диполна структура".

"При комбиниране на пробите се появява очевидна промяна на α в небето, която е добре представена от ъглов диполен модел, насочен в направление RA = 17,3 ± 1,0 h и деклинация = −61 ° ± 10 °", обобщават авторите.

Ако погледнете в тази посока, силата на взаимодействие между електрическите заряди бавно нараства с разстоянието от Земята (тоест, когато се вглеждате във все по-ранната Вселена). В обратната посока, напротив, тази сила намалява с разстоянието от наблюдателя. Изглежда във Вселената има нещо като глобалната ос север-юг. В други посоки константата не се променя.

Промяната в константата на фината структура, измерена от Уеб и колегите, е само десетки от процента. Самата константа е равна (на Земята) на приблизително 7,3 × 10-3, а най-голямото открито отклонение е само 0,72 ± 0,16 × 10-5.

В този случай обаче една малка промяна има огромни последици. Ако резултатът бъде потвърден, физиците ще трябва да преразгледат почти всички основни теории.

С други думи, в това, което се смяташе за произволно разпространение на галактики, квазари, черни дупки, звезди, газови облаци и планети - с живот, процъфтяващ в поне една малка негова ниша - Вселената изведнъж изглежда, че има север и юг.

Професор Уеб все още е отворен за идеята, че по някакъв начин тези измервания, направени на различни етапи, използвайки различни технологии и от различни места на Земята, може да са съвпадение.

"Това е нещо, което се приема много сериозно и се разглежда съвсем коректно със скептицизъм, дори и от мен".

Интересно е, че наскоро друга научна група получи също толкова странен резултат. Астрономите установиха, че скоростта на разширяване на Вселената също зависи от посоката и учените са определили това по съвсем различен начин.

"Не знаех нищо за тази статия, докато не бе публикувана", подчертава Уеб. "И те не проверяват законите на физиката, те проверяват свойствата на рентгеновите галактики и галактически клъстери и космологичните разстояния от Земята. Те също откриха, че Вселената в този смисъл не е изотропна и има предпочитана посока. И тази посоката съвпада с нашата".

1436088852_6_559x*.jpg

Животът, Вселената и всичко останало

Въпреки че все пак е необходимо по-строга проверка на идеите, че електромагнетизмът може да се колебае в определени области на Вселената, което дава някаква форма на насоченост, професор Уеб заявява, че ако тези констатации продължат да се потвърждават, те могат да помогнат да се обясни защо нашата Вселена е такава, каквато е и защо въобще има живот в нея.

"Дълго време се смяташе, че природните закони изглеждат перфектно настроени, за да създадат условията за живот. Силата на електромагнитното взаимодействие е едно от тези условия. Ако е само с няколко процента по-различно от стойността, която измерваме на Земята, химическата еволюция на Вселената би била напълно различна и животът можеше да не се развие никога. Това повдига мъчителен въпрос: дали тази ситуация, при която фундаментални физични величини като константата на фината структура са "точно такива", за да благоприятстват нашето съществуване, се прилагат в цялата вселена? "

Ако във Вселената има насоченост, твърди професор Уеб и ако в някои региони на космоса електромагнетизмът е малко по-различен, най-фундаменталните концепции, които са в основата на голяма част от съвременната физика, ще се нуждаят от преразглеждане.

"Нашият стандартен модел на космологията се основава на изотропна вселена, такава, която е еднаква, статистически във всички посоки", казва той.

„Самият стандартен модел е изграден върху теорията за гравитацията на Айнщайн, която сама по себе си изрично предполага постоянството на законите на природата. Ако такива основни принципи се окажат само добри приближения, вратите са отворени за някои много вълнуващи, нови идеи във физиката. "

Екипът на професор Уеб вярва, че това е първата стъпка към далеч по-голямо проучване, изследващо много направления във Вселената, използвайки данни, идващи от нови инструменти на най-големите телескопи в света. Сега се появяват нови технологии за предоставяне на по-висококачествени данни, а новите методи за анализ на изкуствения интелект ще помогнат за автоматизиране на измерванията и извършването им по-бързо и с по-голяма точност

Но както казва Карл Сейгън, извънредните твърдения изискват извънредни доказателства.

Методите на авторите трябва да бъдат прецизно проверени от независими експерти, изчисленията им трябва да се повторят и измерванията да се направят отново. И само ако се установи, че методиката е била безупречна и наблюденията и изчисленията дават същия резултат, ще може да се мисли за прекрояване на физиката.

Справка: Michael R. Wilczynska et al. Four direct measurements of the fine-structure constant 13 billion years ago, Science Advances (2020). DOI: 10.1126/sciadv.aay9672

K. Migkas et al. Probing cosmic isotropy with a new X-ray galaxy cluster sample through the LX–T scaling relation, Astronomy & Astrophysics (2020). DOI: 10.1051/0004-6361/201936602

Източник:

New findings suggest laws of nature not as constant as previously thought,  University of New South Wales

...

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 50 минути, Малоум 2 said:

"Това изглежда подкрепя идеята, че във Вселената може да има насоченост, което наистина е много странно", казва професор Уеб ...

Наистина много странно. В същото време защо не ... ако вселената се върти около централна ос, например (??).

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Наистина много странно. В същото време защо не ... ако вселената се върти около централна ос например (??).

Как въртенето около централна ос, ще повлияе на константата на фината материя.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 21 минути, 100$ said:

Как въртенето около централна ос, ще повлияе на константата на фината материя.

Нямам идея. Само спекулирам, че "насочеността" на Вселената може да бъде обяснена с нейното евентуално въртене.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Да си  припомним:https://bg.wikipedia.org/wiki/Константа_на_тънката_структура

Константа на тънката структура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
 
Направо към навигацията Направо към търсенето

Константата на тънката структура (наричана още константа на фината структура), означавана обикновено като α{\displaystyle \alpha }{\displaystyle \alpha }, е една от фундаменталните физически константи, която характеризира силата на електромагнитното взаимодействие. Тя е въведена за първи път през 1916 г. от Арнолд Зомерфелд, за да се направят релативистки поправки при описанието на атомните спектрални линии в рамките на модела на атома на Бор. Наричат я също константа на Зомерфелд.

Константата на тънката структура е безразмерна величина и числената ѝ стойност не зависи от избраната система единици. Препоръчва се да се използва следната стойност [1]:

α=7,2973525376(50)×10−3=1137,035999679(94).{\displaystyle \alpha =7{,}297\;352\;537\;6(50)\times 10^{-3}={\frac {1}{137{,}035\;999\;679(94)}}.}{\displaystyle \alpha =7{,}297\;352\;537\;6(50)\times 10^{-3}={\frac {1}{137{,}035\;999\;679(94)}}.}

В системата СИ тя може да бъде определена като:

α=e2ℏc 4πε0=e22ε0hc,{\displaystyle \alpha ={\frac {e^{2}}{\hbar c\ 4\pi \varepsilon _{0}}}={\frac {e^{2}}{2\varepsilon _{0}hc}},}{\displaystyle \alpha ={\frac {e^{2}}{\hbar c\ 4\pi \varepsilon _{0}}}={\frac {e^{2}}{2\varepsilon _{0}hc}},}

където  e{\displaystyle \ e}{\displaystyle \ e} – е елементарният електричен заряд,

ℏ=h/2π{\displaystyle \hbar =h/2\pi }{\displaystyle \hbar =h/2\pi }константа на Дирак (или редуцирана константа на Планк)
 c{\displaystyle \ c}{\displaystyle \ c}скорост на светлината във вакуум,
ε0{\displaystyle \varepsilon _{0}}{\displaystyle \varepsilon _{0}}диелектричната проницаемост на вакуума.

В система сантиметър-грам-секунда (CGS) единицата за електрически заряд е определена така, че диелектричната проницаемост на вакуума е равна на единица. Тогава константата на тънката структура се определя като:

α=e2ℏc.{\displaystyle \alpha ={\frac {e^{2}}{\hbar c}}.}{\displaystyle \alpha ={\frac {e^{2}}{\hbar c}}.}

Константата на тънката структура може да бъде определена и като квадрата на отношението на елементарния електричен заряд към заряда на Планк.

α=(eqp)2.{\displaystyle \alpha =\left({\frac {e}{q_{p}}}\right)^{2}.}{\displaystyle \alpha =\left({\frac {e}{q_{p}}}\right)^{2}.}
...
...
 
А преди време имаше хубава статия:https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Otgovorat-ne-e-42-a-1-137_123907.html

"Отговорът не е 42, а 1/137

Едно тайнствено число определя как работи физиката, химията и биологията"

...

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 минути, Малоум 2 said:

Отговорът не е 42, а 1/137

Да припомня и закономерността на Мърфи:

α = 2/(Тabs+1)

където Tabs е температурата на абсолютната нула (~273.15 келвина по абсолютна стойност) :)

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

имаше там едни неща...силите на Лоренц, пространства на Минковски, и разни неправилни форми на Вселената, в която именно поради тази нейна особенност/форма, нееднаквост и изкривяването на пространство-времето и скоростите са различни, евентуално да добавим и многомерните пространства...

Link to post
Share on other sites
  • 6 месеца по късно...
  • Потребител
On 1.05.2020 г. at 9:07, scaner said:

Да припомня и закономерността на Мърфи:

α = 2/(Тabs+1)

където Tabs е температурата на абсолютната нула (~273.15 келвина по абсолютна стойност) :)

Каква е тази закономерност.

Имаш предвид 0 келвина или... 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

42 е отговорът на Въпроса за живота, вселената и всичко останало (източник).
Предполагам, че закономерността на Мърфи и нещо подобно. 🙂

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 часа, gmladenov said:

42 е отговорът на Въпроса за живота, вселената и всичко останало (източник).

Сега, ако ми формулираш и въпроса, евала🙂

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Прави ми впечатление, че след хлядолетното си развитие, човека е свикнал да е зависим от нещо, да има лидер, главатар, нещо по-възвишено от него, нещо абсолютно, по което да се води... И сега изведнъж живота му предлага независимост, твоята ИОС си е само твоя, твоето движение сие твое... обаче, човека, не... започва да търси зависимост, иска абсолютна ИОС, иска зависимост на движението и т.н. Да му се неначудиш🤔🤨😉🙂

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...