Отиди на
Форум "Наука"
skorpion1980

Балканската война тръгва съобразно първоначално планираното разпределение на силите по българо-сръбския договор, България с 3 дивизии в Македония вместо с 1

Recommended Posts

Българо-сръбската военна конвенция от 29 април 1912 г. е споразумение между политическите и военните ръководства на Царство България и Кралство Сърбия. Подписана е в София от министър-председателите Иван Евстратиев Гешов и Милован Милованович, българския военен министър Никифор Никифоров и началника на сръбския генерален щаб Радомир Путник.

Конвенцията уточнява военните условия на двустранния съюзен договор, сключен 2 мес. по-рано. Сърбия гарантира военна помощ (най-малко 100 000 бойци) на България, ако последната бъде нападната от Румъния или от Османската империя. На свой ред, България се съгласява да помогне на съюзника си, ако Сърбия бъде нападната от Османската империя, Румъния или Австро-Унгария, а също и при нахлуване на австро-унгарците в Новопазарския санджак.

В случай че двете страни обявят по предварително съгласие война на османците, конвенцията ги задължава да изпратят най-малко по 100 000 войници на Вардарския оперативен театър, освен „ако не е разпоредено иначе от друго особено споразумение“ (чл. 4). Това условие претърпява няколко промени в преговорите между българския и сръбския генерален щаб, които се състоят в месеците до избухването на Първата балканска война. На 19 юни във Варна генералите Иван Фичев и Путник се договарят, че в предстоящата война България ще отдели армия от три дивизии за направленията от Кюстендил през Крива паланка за Скопие и през Царево село за Кочани.

На 23 август двамата се срещат отново, този път в Белград. На тази среща Путник се съгласява българските войски, действащи в Македония, да бъдат сведени на 1 дивизия, но отказва да изпрати сръбски сили срещу османците по долното течение на Марица.

Ето този болднат текст трябва да бъде разклонението от РИ в тази алтернатива. Демек първо България отправя 3, а не 1 дивизия в Македония, което означава 2/3 от армията ни да си отиде на тракийския фронт, съответно по-малко придобивки там, но и опции за завладяване на много повече територии в Македония, отколкото в РИ. Отделно от това Путник отказва да изпрати сръбски части по долното течение на Марица не защото вече не са били договорени, напротив, а защото изтъква мотива, че няма да има достатъчно сили за успех на Вардарския боен театър при условие, че България ще бъде там само с 1, а не с 3 дивизии. В случая обаче т.нар. съюзна армия в РИ, включваща Тимошка 1 призив и 7 рилска дивизия гарантира, че командваните от Степанович части от Тимошка 1 призив, ако не беше тази глупост от 23.08.1912 на срещата Фичев - Путник в Белград, директно отиват на тракийския фронт, ще се съюзят с Бдинската дивизия, като т.нар съюзна армия (която да изпълянва функциите на 3та от РИ), но тъй като не би се търсило изолиране на Одрин поради силната му укрепеност биха били подкрепени от части от 2ра армия, чиято основна задача вместо да го обсажда би била отбранителни действия срещу Източната армия на Абдулах Паша, която към момента на започване на бойните действия наброява само 128 хил. души вместо предвидените 342 хил. които нито за момент не достига. А специално войските от Одринския укрепен район не са достъчно, за да настъпят успешно срещу 80 хил. втора армия, разполагаща с 200 оръдия. Следователно планираното от търците настъпление по двата бряга на Марица, послдвано от завземане на Хасково и Търново Сеймен и изтласкване на българските армии на север към Стара планина е неосъществимо. Така че тия митове как ако не сме били оставили над 90 % от армията си в Тракия, турците биха ни окупирали едва ли не, са напълно несъстоятелни предвид бавната им мобилизация. Просто не бихме могли да изолираме и обсадим Одрин, но позиционна отбранителна война в Сакар срещу Одринските части на Източната Османска Армия, настъпление през Странджа към Лознеград и операцията на Хасковския отряд за превземане на Къджали са си по силите. Изненадата при атаката на Лозенград, довела до превземането му дори с по-малки части също, просто биха били по-малко от 50000 войници от съюзната българо-сръбска армия, но не би имало сили за Люлебургаз, демек веднага щом падне Лозенград, ще е нужно окопаване и отбранителни действия в подножието на Странджа, като такива вече ще са започнали в подножието на Сакар. Споменавайки Хасковският отряд, трябва да отбележим, че поради необходимостта части от него да се включат в обсадата на Одрин, той не се възпозлва от победата си при Кърджали, за да напредне към Гюмюрджина и съответно с помощта на разположената вече там преобладавща част от Македоно-Одринското опълчение, да прекъсне връзките на Одрин и Константинопол с Македония, а също така разбивайки и без това разпиления и лошо организиран отряд на Явер Паша, да се позиционира успешно по западния бряг на Марица, превземайки малко след Гюмюржина и Дедеагач. В тази алтернатива и това би се случило още в първата седмица на войната. А заделените в РИ 4та Преславска и 5та Дунавска дивизии вместо в Тракия към 3та армия, я формират заедно със 7ма Рилска дивзия на Македонския фронт.

Редактирано от skorpion1980

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ако България наистина изпрати тези три дивизии най късно на седмия ден от войната турците са в Пловдив.Решението на проблема е можело да бъде по ранното формиране на Македоно-одринското опълчение.С тези 15 000 допълнителни бойци /при това прекрасно познаващи терена/ със сигурност влизахме преди гърците в Солун и вероятно щяхме да освободим по голямата част от безспорната зона.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дори и да отбием първото турско настъпление в Тракия (което без тези 3 дивизии е съмнително), то след месец ще има второ такова, но вече турските дивизии ще са напълно съсредоточени и окомплектовани (в реалността много от частите им са с разпилени, голям брой офицери са в Йемен да потушават тамошното въстание, а артилерията им е все още по островите от Итало-турската война). Освен това ще имат много свежи подкрепления от Азия. Това второ настъпление няма как да го спрем. Нашите са избрали единственото правилно направление за настъпление: към сърцето на империята  - Истанбул.

ПП За състоянието на турската армия към началото на войната препоръчвам "Спомени от войната против България" на Абдуллах Паша (главнокомандващ източната армия при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар).  Мемоарите са писани 1918г. и издадени на български 1929г.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И така, на Македонския фронт се следва планът за настъпление в направленията от Кюстендил през Крива паланка за Скопие и през Царево село за Кочани. Съответно трябва да се вземе под внимание фактора за Западната Османска Армия. Зеки Паша първоначално е в Куманово и в РИ една от трите бригади на 7ма рилска дивзия се оказва тила му заради презвемането на Кочани, докато тук не една бригада, а поне 2 бригади от 5та Дунавска дивизия биха взели Кочани, както и Щип, за да продължи с една от бригадите си към Куманово, където заедно със сърбите крепостта би била превзета много бързо, а другата бригада заедно с 4та Преслваска дивизия би се насочила към вече освободения от чети на ВМОРО Велес, а оттам надолу към Прилеп и Битоля, като една от бригадите й неминуемо тръгва към Гевгели. Дан е забравяме, че според първоначалния план една бригада овладява Крива Паланка напът за Куманово. А за 7ма Рилска дивизия, но цялата, остава единствено да напредва в долината на Струма.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 44 минути, resavsky said:

Ако България наистина изпрати тези три дивизии най късно на седмия ден от войната турците са в Пловдив.Решението на проблема е можело да бъде по ранното формиране на Македоно-одринското опълчение.С тези 15 000 допълнителни бойци /при това прекрасно познаващи терена/ със сигурност влизахме преди гърците в Солун и вероятно щяхме да освободим по голямата част от безспорната зона.

Това просто няма как да стане, защото както вече обясних турците в началото на войната разполагат със 128 хил. войници общо при Одрин и Лозенград плюс още 24 хилядния разпилян и зле организриан корпус на Явер Паша в Западна Тракия и Родопите. Срещу тях биха били съответно Първа, Втора Армия с общо над 180 хиляди войници, плюс съобразно договора със сърбите още между 40 и 50 хиляди души съюзна армия и Ямболския гарнизон, а Хасковския отрад плюс Средногорския полк плюс МОО също не отстъпшват по численост на отряда на Явер паша. Та ако можеш отговори на един конкретен въпрос: Как малко над 150 хиляди осмаснки части общо в първите дни на войната ще стигнат за 7 дни до Пловдив при числено превъзхождащ противник?! Това, че не си наясно с това колко бавно тече мобилизацията на османците, не променя фактите, че те просто НЯМАТ нужните части за успешно настъпление на българска територия в първата седмица на войната. И не се извъртай, каза до 7мия ден в Пловдив, ама документите говорят, че дори с две дивизии по-малко България пак би имала числено превъзходство над частите, които Османската империя може да използва през тези първи 7 дни, в които уж трябва да стигне до Пловдив, понеже вместо 90 % както в РИ сме си оставили 2/3 от армията в Тракия.

Редактирано от skorpion1980

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сигурен ли за тази цифра 128 000 за турската армия?Аз въобще не съм.Само армията на Абдулах паша е от 140 табора а тя не включва Одринския гарнизон и нередовния башибозук.Имай предвид че Първа българска е сравнително слаба като числен състав - около 50 дружини.Численото превъзходство на българите в първите дни на войната е мит.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имай предвид че ние  с тези две дивизии едвам печелим при Люлебургаз  а без тях щяхме да бъдем пометени.Целта на войната е да да унищожаваш живата сила на противника а тя е в Източна Тракия е не по Вардар.Безумие е това което предлагаш да прехвърляме войски от главния театър на военни действия на второстепенния.При  положение че е ясно че българския шанс за победа е ако разбием турската армия в Тракия преди пристигането на подкрепленията и от Мала Азия,Близкия Изток и къде ли още не.За това трябва концентрация на българската армия а не деконцентрация.Шансът ни е в една бърза победа и за малко да го пропилеем сами.При Лозенград доста наивно оставяме турците да се измъкнат с минимални загуби / не повече от 2 - 3 процента/ и за малко да бъдем разбити при Люлебургаз.

Share this post


Link to post
Share on other sites

По план турските сили трябва да са както следва:

1. Одринска крепост - 40 табора; 2. Кърджалийски отряд - 12 табора ; 3. Димотишка дивизия - 18 табора ; 4. Визенски отряд  - 23 табора ; 5.I Низамски корпус - 33 табора ;  6. II Низамски корпус - 29 табора ;  7. III Низамски  корпус - 63 табора ; 8. V Сборен корпус - 32 ;  II Редифски корпус - 33 табора ; 10. III Редифски корпус - 29 табора  

Обаче поради войната с Италия и въстанието в Йемен частите са разместени и плана няма как да се изпълни. Почва се с импровизациите.

В реалността (според Абдуллах Паша) към 5 Октомври в Източната армия  (I, II, III, IV, XVI, XVII корпуси) има само 119 табора (част от таборите не са попълни до щатните 800 пушки) и 70 батареи  или 71197 пушки (от тях обаче 6100 са пратени към Родосто) и 304 скорострелни оръдия . Освен това 38 000 пушки (43 300 войници общо) са в Одрин и 15 500 пушки (около 10 000 от тях местни редифи и мустафъзи) в Родопите. Всичко около 125 000 пушки (общо около 160 000 войници).

Показателно към 15 Октомври, въпреки поражението и отстъплението в Източната армия  (I, II, III, IV, XVII корпуси, XVI корпус (10 табора, около 7000 човека) е изваден от армията) има 62 000 пушки или с около 4000 пушки повече от колкото на 5 Октомври.

Просто към 5 октомври турска армия не е съсредоточена и свежи табори пристигат постоянно.

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бройката 128000 е тази в първите дни на войната, която, Ресавски, започва на 18.10.1912 нов стил. По твоите думи това значи тези 128000 да стигнат до Пловдив най-късно до 25.10.1912. И не е вярно, че Първа армия към началото на войната е не повече от 50000, тя е 67000 по всички данни, добави към нея вместо трета както в РИ съюзната по договора ако не се промени както е алтернативата от поне 40000, плюс тила с Ямболския гарнизон и както се вижда имаме 120000 без втора армия. Махни от нейните 80000 около 10000, колкото е Хасковският отряд и така в първите дни на войната срещу прогнозираната в тази алтернатива от теб бърза турска офанзива с влизане на 7мия ден Пловдив 190000. Това е истината и друга няма. Вече армията на Абгулах Паша достига 130000 души на 10тия ден от войната (28.10.1912 нов стил) за сражението при Люлебургаз. Преди това турците успяват да докарат около 35000 души от Константинопол до Лозенград за битката там, която е на 24.10.1912 нов стил, които допълват вече наличните 63000, а при Одрин нито за момент не са били повече от 65000, част от които се бият в първите погранични сражения. Дори с по-малката численост заради елемента на изненадата Лозенград пак пада, но няма сражение при Люлебургаз поради липсата на достатъчно сили в такава алтернартива, а турците прехвърляните от столицата сили ги насочват неминуемо към Лознеград и не могат да пробият отбранителната линия, която нашата армия би организирала при Сакар. Така че твърдението ти, че за 7 дни стигали до Пловдив е несъстоятелно дори ако беше написал 7 седмици.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 минута, resavsky said:

И какво предлагаш?Да се окопаем при Сакар и да чакаме турците да се концентрират?

Към 01 Ноември турците ще са съсредоточили за настъпление поне 200 000 пушки (270-280 000 войници) и поне 500 скорострелни оръдия (а ние колко оръдия имаме общо?). Ще настъпят по долините на Тунджа и Марица и ще пробият на 100 %.

Добре, че в реалността ги бием на части преди да са се съсредоточили.

Изобщо отделянето на повече сили в Македония е пълна глупост и ни обрича на разгром.

Share this post


Link to post
Share on other sites

При Сакар, плюс Странджа, плюс Свиленград и Западния бряг на Марица. Да, няма да вземем Източна Тракия освен Лозенград, но цялта безспорна зона е наша, а ако си прочел не по диагонал, а подробно цитирания от мен първоначален вариант на договора със Сърбия щеше да си разбрал, че при настъплението към Скопие и Куманово това би значело едновременно влизане в тези два града и на български, и на сръбски войски, демек предвид договора за спорната зона следва един съвсем естествен кондоминум. А докато турците се концентрират не биха контролирали нищо от европейските си владения освен Янина, даже и Шкодра не биха, защото част от сръбкста армия като не може да настъпи в долината на Вардар ще се насочи неминуемо към Шкодра и тя ще бъде обсадена от много по-силна сръбско-черногорска групировка, отколкото в РИ. Отделно в армията ни по това време има отлични специалисти по отбранителна война като братя Вазови и генерал Кутинчев. А турците нито в балканската война, нито в ПСВ показват добри настъпателни умения, камо ле пък срещу шестцифрена армия срещу себе си. А освен това има още един факт, който явно не знаеш, но в първите дни на войната велик везир отново става Кямил Паша. Имайки предвид ориентацията му към Антантата, докато стане тази толкова бавна концентрация на турците и придобият числено превъзходство (офанзива не биха предприели преди да са станали поне 300000 в Източна Тракия, за което трябват поне 2 месеца, имайки предвид и блокадата на гръцкия флот), вече би имало намеса на великите сили за мирни преговори. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Надявай се турците да не предприемат офанзива.Те между впрочем точно това и правят и при Лозенград и при Люлебургаз без да са 300 000.Как го виждаш най любеизно да ни изчакат да си вземем Македония  и след това да се бием сериозно в Тракия?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 14 минути, resavsky said:

И какво предлагаш?Да се окопаем при Сакар и да чакаме турците да се концентрират?

 

Преди 5 минути, Dobri_I said:

Към 01 Ноември турците ще са съсредоточили за настъпление поне 200 000 пушки (270-280 000 войници) и поне 500 скорострелни оръдия (а ние колко оръдия имаме общо?). Ще настъпят по долините на Тунджа и Марица и ще пробият на 100 %.

Добре, че в реалността ги бием на части преди да са се съсредоточили.

Изобщо отделянето на повече сили в Македония е пълна глупост и ни обрича на разгром.

Добри, първо уточни 01.11.1912 нов или стар стил?! Защото ако е стар стил е невъзможно, това биха били само 2 седмици от началото на войната, а прехвърлянето на части е масово блокирано от гръцкия флот, отделно в Анадола транспорта е потресаващо зле за бързо прехвърляне. Ако е нов стил, демек 14.11.1912, пак не биха били достатъчни, с офицери като братя Вазови и Кутинчев би било лесно да се посторят ефективни окопи, които да отблъснат първата атака, причинявайки сериозни загуби на противника, по-големи от нашите и то при една доказано впоследствие и през ПСВ неспособна на ефективни настъпления армия. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Турците предприемат офанзива по заповед на главния щаб, въпреки желанието на Абдуллах паша за защита по река Еркене до пълно съсредоточаване. Никакви 300 000 няма да чакат - ще тръгнат веднага, както в реалността. Ще ги отбием, но след 2-3 седмици пак ще опитат, но при съществено числено превъзходство. Ние в реалността при Люлебургас-Бунархисар печелим на ръба.

Българска армия не е силна в отбрана, просто манталитета ни е такъв - когато всичко върви добре сме силни, но при поражения се деморализираме бързо. То и в спорта сме така - когато ни поведат в 80% от случаите рухваме психически.

 

Всички дати са в стар стил.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Just now, resavsky said:

Надявай се турците да не предприемат офанзива.Те между впрочем точно това и правят и при Лозенград и при Люлебургаз без да са 300 000.Как го виждаш най любеизно да ни изчакат да си вземем Македония  и след това да се бием сериозно в Тракия?

И точно при тези офанзиви когато не са концентрирани СЕ ПРОВАЛЯТ! А също и в тази при Аламидере. Което ще е ясен знак за тях, че единственият начин да пробият би бил да имат смазващо чиселно превъзходство, каквото не биха установили за по-малко от месец. Хайде сега да обясниш как ще защшитят Македония, като там още при Куманово ще изгубят 1/3 от Западната армия, тъй като пътят за отстъпление на Зеки Паша неминуемо би бил спрян от 5та Дунавска дивизия и частите му попадат в българо-сръбски сандвич. А Струмския корпус е 28000 души, няма какво да направи, имайки срещу себе си и трите бригади на 7ма рилска дивизия, след като никоя от тях не би тръгнала към Кочани в такава алтернатива, а основните сили на Родопския отряд също удрят турците във фланг. И как я виждаш ти тая да пробият дори при числено превъзходство на българска територия, имайки предвид, че братя Вазови и Кутинчев ще изградят отбранителната линия по Странджа, Сакар и Марица, а самата турска армия в никоя от войните в този период не показва нападателни умения, всичките им успехи са само в отбранителен план. Да не вземеш сега да ми дадеш за пример чисто отбранителни операции на турците в онази епоха като Чаталджа и Дарданелите, или пък настъплението им към Одрин в оголената Тракия, или това в арменските земи в Анадола след Брест-Литовския мир:)

Share this post


Link to post
Share on other sites

По това време Владимир Вазов не е генерал, а полковник. Брат му освен с атаката над Одрин (при смазващо превъзходство) не се е отличил (освен, че е отявлен рублофил). 

За отбраната би отговарял другия рублофил Р. Димитриев - експерт в отбраната (както и в настъплението), представил се "блестящо" през ПСВ.

С такива "кадърни" и "патриотични" генерали (назначени по политически причини) си е чудо, че сме спечелили войната. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добри, личи си, че си човек, който се интересува от периода и съм сигурен, че много добре знаеш кои са Георги, Вазов, Васил Кутинчев, а също и командващия тиловия Ямболски гарнизон Данаил Николаев. Георги Вазов знаеш много добре, че практически е обучил по-малкия си брат на отбранителна окопна война и това добре се вижда в РИ след няколко години при Дойран. Васил Кутинчев също съм сигурен, че знаеш, че показва отлични умения и в отбранителен план при турските опити за контранастъпление при Чаталджа през януари в РИ. Данаил Николаев е патриархът на войската, човекът съединение, но най-важното е, че именно неговата опълческа дружина играе най-ключова роля в отбранта на Шипка. И това го знаеш отлично. Та в тази връзка те питам и те моля най-любезно да отговориш конкретно: С какво Абдулах Паша и Шукри Паша са доказали, че са по-добри във водене на нападателна война, отколкото Кутинчев, Вазов и Николаев във водене на отбранителна?! И не казвай, че няма значение кой конкретно командва, твърде ерудиран ми изглеждаш, за да го вярваш наистина. И Радко не би отговарял за отбраната като цяло, това би се паднало на Кутинчев основно, както и на шефа на специализирания тилов гарнизон, който е Николаев, но той не се включва в бойните действия в РИ, защото просто не е нужно, както би било в тази алтернатива. А това, че Георги Вазов е рублофил не променя факта, че има отлична военно-инженерна подготовка, нито пък го оневинява за участието в преврата срещу Батенберг, което обаче е друга тема.

Редактирано от skorpion1980

Share this post


Link to post
Share on other sites

По-инресен и доста по-съкратен би бил бойният път на 7ма Рилска дивизия. Значи в РИ той е следният по стар стил:

5 октомври – Втора бригада завладява Царево село, а Трета – Горна Джумая. Турското контранастъпление край Симитли е отразено.
10 октомври – Втора бригада овладява Пехчево.
11 октомври – Дясната колона на дивизията разбива турската 16-та низамска дивизия край Кочани и влиза в града.
12 – 13 октомври – В боеве около Крупник лявата колона отблъсква Струмския корпус и на
14 октомври – овладява Кресненския пролом.
22 – 23 октомври – Преодолян е Рупелският пролом. Трета бригада влиза в Демир Хисар.
25 октомври – Авангардът на 7-ма дивизия влиза в Кукуш заедно със сръбска конница (от Дунавския конен полк).
27 октомври – Бой при Айватово. Трета бригада командвана от генерила Спас Георгиев разбива турския заслон на 12 km северно от Солун. В същото време Тахсин паша предава града на гръцката армия.

Но в този случай Втора Бригада няма да завладява Царево село и Пехчево, а директно ще тръгне към Симитли заедно с частите, които тръгват към Кочани в РИ, следователно боевете около Крупник ще се ускорят и ще настъпят поне 3 дни по-рано, а двуденвното спиране на настъплението, което сърбите правят, няма да го има, защото дивизията няма да е под командването на генерал Степанович. Съответно Кресненският пролом е гарантирано овладян най-късно на 11.10, а не на 14.10, а спестените два дни настъпление, плюс поне още един от факта, че бихме имали по-голямо числено надмощие над съответните части от Струмския корпус, означава овладяване на Рупеския пролом 6 дни по-рано (два от незабавено настъпление, един от по-голямо числено надмощие и три от по-ранно овладяване на Кресненското дефиле), демек на 16-17 октомври. На 19.10 се влиза в Кукуш и оттам по Източния бряг на Вардар на 20 докато гърците още се бият при Енидже Вардар. Това значи турците, които опитват да се изтеглят зад Вардар след въпросната битка с гърците, да бъдат пресрещнати от две бригади и да не могат да го пресекат, да окажат още един ден отпор на преследващата ги гръцка армия, а в това време заедно с частите на Родопския отряд, превзели Сяр, да се влезе в Солун. Неминуемо гърците не биха чакали както в РИ, няма да имат време и за сепаративни преговори с Хасан Таксин Паша, а при такова напредване на 7ма рилска дивизия със значима част от Родопския отряд няма да имат шанс да влязат преди нас в Солун. Държа да подчертая, че не смятам, че България е трябвало да претендира за Солун, но тъй като не така са мислели в София по това време е редно да отчетем, че една свободна от външно командване 7ма Рилска дивизия, която изцяло се движи по поречието на Струма без да се отклонява отвъд днешната граница с Република Северна Македония, подкрепена от по-голямата част от Родопския отряд, би изпреварила гърците за Солун, съответно великите сили веднага го признават за български и никакви гръцки претенции няма да имат ефект. Това всъщност само би ускорило разривът между Венизелос и бъдещият все още по това време крал Константин, ще има взаимни обвинения в пресата баш по свети Димитър за това кой е виновен, че България, а не Гърция е взела Солун. 

Редактирано от skorpion1980

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

В добавка 4та Пехотна дивизия в настъплението си към Прилеп и Битоля почти няма да срещне съпротива, а без изолираните от този път части на Зеки паша по причини, които вече споменах, Битоля би паднала лесно почти по едно и също време със Солун. А колкото и да се концентрират турците в Източна Тракия, вече ще са загубили 99 % от европейските си територии извън нея и статуквото няма да има запазване, съответно Кямил паша ще бъде натиснат за примирие и мирна конференция.

 

Редактирано от skorpion1980

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ти Абдулах паша не го подценявай.Твърде умело се ориентира при Лозенград и успява да изведе армията си от капана в който я вкарват.Това настъпление е против волята му между другото- изрично му е наредено от Цариград.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 минути, resavsky said:

Ти Абдулах паша не го подценявай.Твърде умело се ориентира при Лозенград и успява да изведе армията си от капана в който я вкарват.Това настъпление е против волята му между другото- изрично му е наредено от Цариград.

Ами аз не го подценявам. Човекът доказва, че може да води отбранителни операции, може да изтегля организирано частите си, но в кой момент е доказал, че може да води успешни настъпателни операции? Това, че е противник на въпросното настъпление с какво доказва, че би могъл да бъде успешен в този аспект? Така че не аз го подценявам, гледам му биографията и по това съдя. Ти обаче го надценяваш, защото смяташ, че за 7 дни щял да стигне до Пловдив, а никъде в биографията му няма данни да е показвал военен гений, позволяващ му да настъпи успешно толкова бързо срещу числено превъзхождаща го армия, нито пък има данни, че при концентриране на по-големи сили е спосбен да пробие добре изградени окопи. Аз обаче бих ти казал ти да не поденяваш Кутинчев, камо ле Николаев. А също и Георги Вазов, който е обучил брат си на отбранителна война и има доказано висока военно-инженерна подготовка.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не го подценявам Кутинчев .Дори смятам че потенциала му не е използван ефективно и в трите войни.Той вероятно би пробил Чаталджа.Или поне не  би спрял атаката в най важния момент преди да сме нанесли главния удар.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не искам да се намесвам в тази интересна алтернативка, но все пак да предложа и друг вариант. Какво би станало ако Одрин не е бил обсаждан, а още с блокирането му и след първия опит за излаз на османските части, градът биде щурмуван. Знаем, че тези легенди за непревземаемата крепост са неверни. И ПСВ показва, че при достатъчна подготовка много по-сериозни крепости падат за дни. След това освободени части от втора армия скоростно да бъдат превозени македонския фронт преди още сърбите да са се предвижили до Прилеп. Идеята е  да се заеме възможно най-много територия преди сърбите. След Куманвската битка османските части се изтеглят на юг и не би трябвало да има сериозна съпротива по поречието на Вардар. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 минута, Филофоб said:

Не искам да се намесвам в тази интересна алтернативка, но все пак да предложа и друг вариант. Какво би станало ако Одрин не е бил обсаждан, а още с блокирането му и след първия опит за излаз на османските части, градът биде щурмуван. Знаем, че тези легенди за непревземаемата крепост са неверни. И ПСВ показва, че при достатъчна подготовка много по-сериозни крепости падат за дни. След това освободени части от втора армия скоростно да бъдат превозени македонския фронт преди още сърбите да са се предвижили до Прилеп. Идеята е  да се заеме възможно най-много територия преди сърбите. След Куманвската битка османските части се изтеглят на юг и не би трябвало да има сериозна съпротива по поречието на Вардар. 

Гарнизона на Одрин е около 38 000 пушки. След неуспеха на излаза да са останали около 36 000 пушки с около 500 оръдия (!!!) . Нашата 2 армия е около 60 000 пушки, но само 198 оръдия (без тежка артилерия). При такова съотношение в артилерия атаката ще е самоубийство.  В същото време основната цел е Чорлу (логистичния център на Източна Тракия) да бъде превзет преди пристигането на подкрепленията от Азия. Ако отклоним 1 армия за щурм на Одрин няма как да продължим към Чорлу, а това дава възможност за турски контра удар на широк фронт.  

Стратегически настъплението в Тракия е правилното - съкращава фронта и  турците нямат място за съсредоточаване и маневриране.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...