Отиди на
Форум "Наука"

християни в османската армия


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Християни в османската армия

Хайде ще пробвам с един откъс от Антонина Желязкова да видя дали ще излезете от мъглата на философията.

Периодът ХІV-ХV и до средата на ХVІ когато протича сложният процес та образуване и консолидиране на турската народност, е белязан с една особеност-тюрките приемат сред себе си и постепенно асимилират много разнородни нетюркски етнически групи както в анадола, така и в румелия. През този период, който е изпълнен със завоевателни походи на изток и на запад, на преден план излиза нуждата османците да попълват своите човешки ресурси поради необходимостта от военен потенциал за техните експанзионистични планове. Огромен е притокът на хора по линията на девшермето и робството. Османците приемат сътрудничеството на местната феодална аристокрация и на онези представители от балканското население които желаят да придобият по добър статут от този на рая чрез служба в османската армия. Част от привлечените във военната организация (доброволно или насилствено) представители на балканските народи преминават към исляма и постепенно претърпяват необратим процес на асимилация. Балкански етнически елементи влизат в почти всички подразделения и корпуси на османската военна организация, еничарски корпус, азеби, акънджий,левенди, крепостни охранители, платената конница и много други.

В османските военни формации участват голям брой балкански християни, които остават извън обсега на ислямизацията. Те независимо от своите задължения и служба, запазват своето вероизповедание и етническа идентичност. Почти изцяло от християни са съставени корпусите заети с обслужването и снабдяването на войската. Съществуват различни според заетостта и статута си полувоуенни групировки, войнуци, мартолоси, дервенджий,доганджий, джанбази,аккями и др.

В балканските области, където където е минимално присъствието на турските колонисти, Високата порта използва войнушката организация не само за спомагателни дейности, но и за редовни рекрути за армията. Така в Албания и Българиянай масовото войнство на спахийското опълчение-джебелиите- са набирани измежду хората със специални задължения, независимо от техния етнически произход и религиозна принадлежност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами обширна темичка. Да ги разделим на няколко етапа:

1. Васалитета - политически обособени държави помагат на султана при военните му кампании. Това е най-ранната форма, при която отоманската армия включва обособени контингенти от християнски васали на султана. Типични случаи са зедпот Стефан Лазаревич, крал Марко и деспот Константин Деян.

2. Инкорпориране в отоманската армия на християни. В завладените земи в султанската армия се запазват привилегиите на част от болярството, което продължава да служи, но вече не на своя християнски владетел, а като спахия на султана. Процеса приключва с потурчването на тези спахии, забягването им към христ. страни или загиването им при походи. Така или иначе към 16в. са почти изчезнали. на християни била поверена отбраната и ня някои от вътрешните крепости през 15в.

3. Спамагателните корпуси. Войнуците придружават отоманската армия, като се занимават с обоза. Казано на днешен език, нещо като тиловаци. И разбира се прочутия КЕЧ (но в социалистическа България там пък вече служеха турците).

Мартолосите - на тях е била поверена охраната на проходите - от разбойници и противници.

Отделно християните участвали при нифрам - когато местното население се вдигало от централната власт срещу някой размирник.

4. Еничарския корпус - родени християни, но потурчини. В залеза на еничарската епоха, корпуса вече се оформирал от мюсюлмани.

5. В кърджалийското смутно време, местното население - християни и мюсюлмани заедно участвали в отбраната на селищата от разбойниците. Бълг. селища разбира се отбранявали от самите българи.

6. През 19в. вече се разглеждала идеята българи-християни да служат в редовната турска армия. Турция обаче се модернизирала трудно и не успяла до Освобождението да "узрее" за тази идея.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Военно дело

...походните войски на империята, имали две основни съставки, ленното опълчение (топракалъ) и придворните военни наемни части (капъ-кулу). Номиналният брой на ленните бойци, който приема османистиката, е 200 000-през периода на разцвета на тимарската система. Някой нови изследвания доказаха обаче, че още през първото десетилетие на 17 век действителният походен ефектив на ленната войска от Румелия възлизал на 4596 души, докато по официалния кадастър, същата войска трябвало да наброява 6377 души. Ако поставим тази цифра в светлината на множеството странични документи, то явно е, че дори по времето на разцвета на тимарската система спахийският ефектив бил далеч под надутото число 200 000. Сам Кочи бей дава сведения за своето време (17 век) 7-8 000 бойци-състав на тимарската войска от Румелия и Анадола.

Впрочем ако засечем сведенията на съвременника с походните проверовъчни списъци, то недвусмислено става, че още в началото на 17 век този корпус при никое положение не обхващал над 10 000 бойци...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За спахиите числеността следва да се диференцира времево. С нарастването на империята теоретически расте територията, от която се набирали еничарите. От друга страна обаче феодалната система, проява на която е спахийството е в упадък в цяла Европа. Неуспехите през 17в. стават причина все повече мюсюлмани под различен предлог да отбягват военната служба. Опита да се заменят спахиите с еничари не се оказва много успешен, защото и при тях започва да се кръшка.

Друга страна на въпроса е, че не винаги се използва целия военен ресурс. 200 000 това е общия числен състав. Една част от тях не участвали по уважителни причини - болест... Друга част не били призовавани, защото кампанията не изисквала толкова големи ресурси. Спахии участвали в постоянните гарнизони на крепостите и не ги напускали по време на война. Спахии участвали и в потушаването на бунтове и въстания - в случая нямало накъде да кръшкат.

Е, не винаги числящите се в армията били готови да удовлетворят всяка прищевка на султана. Въпреки проблемите със сбора, бройката от 200 000 далеч не е била за подценяване. В някои съчинения картината е доста апокалиптична, но империята макар и с нуеспехи - оцеляла. Ако е трабвало да разчита на ормия от около 10 000 са щели да я помелят за нула време.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...