Отиди на
Форум "Наука"

Страданието и защо го искаме.


Recommended Posts

  • Администратор

Страданието и защо го искаме.

Никой не обича да страда, а как би могъл? Какво е страданието и къде то е най силно? Защо ни сполетява и каква е причината това да става? Искаме ли я наистина и можем ли да се отървем от нея? На тези и още въпроси ще се постарая да отговоря в предстоящия материал.

Да уточня първо, че става въпрос за душевната болка, а не физичната – не битието, а небитието на човека.

Ако се започне от първата душевна болка на човек, то тя е още в ранните му години. Но не искам да се спирам на това, защото както съм нямал време да разуча въпроса в детската психика, така и малко хора ги вълнува този въпрос или поне това, което искам да разясня не се отнася за малчуганите.

Тъй като ще има много несъгласни ще го кажа тук и най вероятно на края – това са лично мои виждания за тези неща и не твърдя, че съм стигнал до някаква нова истина или с цел да заблуждавам читателите.

Най вероятно ще се постигне малко разминаване на някой неща и умишлено замазване на някой видове чувства и се надявам да бъда разбран.

Ще започна с първия въпрос: „Никой не обича да страда, а как би могъл?”

Логично е, че всеки се стреми да достигне самото щастие и към това е изпълнен самия му житейски път. Но това в повечето случай много се обърква и следват много въпроси, на който отговоря е неприятен и не ясен. В първоначалните си разсъждения достигнах до извода, че масата обича да страда и това е неизменна част от живота й. Все още имам леки съмнения, но сега ще се опитам да изкажа мислите си и да разясня какво имам предвид.

Всеки изпитва или е изпитвал болка в себе си и тази болка го задушава. Страданието храни човека. Той самия се мъчи постоянно и карайки себе си да страда. Не малко признаци водят към това заключение. Най малкото е песен, която навява минало щастие, а сегашно нещастие – болка. Насилвайки себе си да я слушаме. Даваща или по скоро връщайки минали чувства и спомени. Най вече спомените по изминало щастие са много жестоки спрямо самия човек. Спомени, които не са били, не са сега и няма да бъдат в бъдеще. Живот между двете крайности щастие – страдания. Щастливи са в мислите си при слушане на определена песен или гледане на филм, снимки и т.н. Нещастието идва след събуждането от транса, в който са били изпаднали. Това е най тежкото нещо – реалността. Да осъзнае, че такова нещо не е съществувало и най лошото съмнението дали в действителност съществува. Страдание в реалността, защото по жестоко нещо от самата реалност и сервираното от нея няма и щастие в миналото, което е били или по точно е трябвало да бъде. – „Няма по-голяма мъка от спомена в нещастие за щастливо минало.” – Данте

„Щастието е само мечта, реално е нещастието” – Волтер

„Върхът на нещастието е миналото щастие” – Боеций

Втори въпрос: „Какво е страданието и къде то е най силно?”

Първо ще разясня първата част на въпроса – „какво е страданието”. Тъй като това е екзистенциален въпрос във философията малко ще обясня или ще се помъча по точно. Болката за всеки е различна и макар че е масово да се казва „знам какво чувстваш и аз съм го изпитал” никой не може да знае какво в действителност изпитва другия. Тя е идентично и лично чувство, което самия индивид разбира или поне усеща. За това каквото и да се каже болката – страданието - е нещо не приятно и никой не иска да го изпитва, а камо ли често или още по лошо постоянно.

На втората част за това къде най силно боли, или може би най правилно е как сме наранени най лошо. Най голямо страдание изпитваме в „сърцето” си. Когато ни се „къса” и „изгаря” от болка. Това е резултат от предишни последици и грешки на един или друг човек. Причините няма да ги разисквам, а и няма нужда. При раздяла по един или друг начин всеки изпитва „празнота”, което означава, че усеща липсата. Е това чувство – страдание е много трудно за преодоляване, но и аз не съм се заел да давам съвети, така че и тук ще се въздържа. При всеки това чувство е различно и „боли” различно.

„Раздялата за любовта е това, което е вятърът за огъня; слабия гаси, а силния разгаря.” – Р. Бюсию Рабютен

Трети въпрос: „Защо ни сполетява и каква е причината това да става?”

Това е едно изречение с два въпроса, които в действително се повтарят. Т.е. се пита два пъти едно и също, но може да се поразшири от второто повторение. Тук може би идва сложността на самото ми разяснение и ще се постарая да го напиша възможно най разбираемо дори и за себе си.

Няма начин да избягаме от нещастието. „Голямо нещастие е да не се изпитал нещастие.” е казал Цицерон. А в книгата „Граф Монте Кристо” от А. Дюма - "... на този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние с друго. Нищо повече. Само, които е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът." Което разбира се не означава, че винаги трябва да страдаме, че да сме готови за истинското щастие, ако то съществува. Всеки човек страдал оценява и най малкото зрънце каращо го да настръхне от приятна възбуда и това да му вдъхва нови сили и надежда за живот. Главния въпрос също може би е в екзистенцията. Но на това няма да обърна много внимание. Все още не съм отговорил защо ни сполетява. Страданието и нещастието са присъщи за човешката същност. Всеки, за да направи себе си щастлив действа по един или друг начин, а понякога наранява другите. В много случаи това нараняване се причинява и от невежеството на хората, което както казва Макрс – „Невежеството не е оправдание”. Всеки се впуска в първото късче щастие, което разбира се може да види. Защото както е казал Питагор – „Нещастни са ония, които не виждат благата, що са наблизо до тях, нито ги чуват; и много малко са ония, които умеят да се избавят от нещастията си.” Причината за самите нещастия покрай нас са точно пред огледалото. Това може да е грубо, но е истина. В повечето случаи ние не виждаме шанса, който ни се предлага, а по лошо от пропуснат шанс няма. За това последиците дори и да не ги виждаме не са толкова приятни. А ние искаме само едно нещо… Което понякога е толкова близо, че само да се подадем главата с педя напред и ще можем да го усетим като целувка, но уви искаме това което не можем да имаме и пренебрегваме малкото шанс, който ни се дава. А той може да е дори повече от нашата фантазия. Защото дори и най възвишения ум не може да помисли за нещо по висше от това което реалността ни предлага.

Четвърти въпрос: „Искаме ли я наистина и можем ли да се отървем от нея?”

Както в началото споменах за първоначалните ми изводи за това, че човек иска да страда и това му харесва. Кой би искал нещо лошо за близките, а камо ли за себе си? Не разбира се, никой не иска да страда, но така се получава, че все при нас се случва. Еми… няма как, хора сме. Но това не е успокоение, а точно обратното, укор, обвинение и най лошото успокоение. Защото това се повтаря от всеки и продължава да се рови из миналото и да търси нишката която да забули реалното страдание. Искаме да сме щастливи, а се правим дори по нещастни, а при някой правят и други хора нещастни. Разбира се „споделена болка е половин болка”, но не става въпрос за това. А за заблуждаването и играенето с други невинни души. След това започва самозалъгването и резултата е собствено страдание. Отново впускане на заблуждаване и причиняване на болка в другите и кръговрата се върти докато сам не падне в капан на друг. Това означава, че ако не я искаме, то поне сами си я причиняваме. Няма ли друг начин? Има разбира се. Защо тогава не искаме да го видим, или просто този е по лесен? Лесен…??? Разбира се, че е по лесен, но както е казал мъдреца Епихарм преди повече от 2500г. - „ Негоднико, не търси леснина, за да не ти е трудно насетне.”

Единственият начин да се отървем от страданието или поне от постоянното такова е да прозрем реалността. Да погледнем действителността и да се изправим срещу страховете си, а те са :

"- Спомняте ли си Четвъртото евангелие ?

- Моля ?

- Евангелието на Свети Йоан. Епизода с прелюбодейката.

- Да, но каква е връзката ?

- Свети Йоан разказва как Христос, докато слушал какво говорели около него и докато отговарял на хората, които го разпитвали, започнал с показалеца си да пише върху пясъка.

- Пако, какво искате да кажете ?

- Нещо всеизвестно: никому не дошло на ум да прочете и запомни онова, което Христос написал. Никой ! Ние сме като фасисеите, ненаблюдателни.

- Какво, според вас, е написал Христос ?

- Откъде да знам ? Може да е писал за страшната самота на човека в този свят? Или за любовта, която е единствен лек за нея ?" - "Сирените" на Еманюел Роблес.

Когато започнем да виждаме възможностите дадени ни толкова често и толкова щедро ще прозрем и че не е толкова трудно. Само трябва да си изтъркаме очите и да погледнем света в съвсем нова светлина – по добрата. Защо иначе ни е даден живота? Да страдаме ли, или да правим хората щастливи?

В заключение ще кажа, че надеждата ми към по доброто в хората или по точно, че те притежават нещо добро е почти изчерпана. Това не се надявам да повлияе на някого, освен да го препише и предостави в училище като есе или нещо друго по философия. Толкова съм скептично настроен от към разбирането на околността от хората, че просто ако не го пишех на компа нямаше да го пусна, но и брат ми искаше да го прочете. Подтикването да напиша подобно нещо е не малкото разговори и още повече разсъждения на тази тема. За това не искам това да излезе като някакъв критерий за нещо или каквото и да е там объркано мнение. Това е просто мое разсъждение във форумът ми и толкова. Нямам и намерение да разяснявам с подробности някой въпроси които се повдигат и някой неразбрани мои писания. Благодаря на всички прочели го. Не държа на мнение по въпроса, но би ми било интересно да прочета такова.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами аз ще кажа, че си готов за Философския факултет! Не, че го препоръчвам, де. Отличен текст!!! :good: По същество малко мога да добавя, защото е безкрайно изчерпателно. Само по това:

надеждата ми към по доброто в хората или по точно, че те притежават нещо добро е почти изчерпана.

, ще кажа, че светът се състои в равни части от това гореописано състояние и от следното:

надеждата ми към по доброто в хората или по точно, че те притежават нещо добро е почти неизчерпаема.

В равни части като съотношението им е въпрос на конкретна ситуация. И понеже конкретните ситуации са много, оттук иде и могъщия поток на общия, краен, заключителен оптимизъм, присъщ на всеки човек. ;););)

Ър Боян Ли, или още Лао Дзъ ;)

"Когато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното.

Когато хората узнаха добротата на доброто, разбраха злото.

Ето защо

битието и небитието взаимно се пораждат,

трудното и лесното взаимно се създават,

дългото и късото взаимно се сравняват,

високото и ниското взаимно се склоняват,

гласните и съгласните взаимно хармонират,

предишното и следващото взаимно се редуват.

"

:)

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Ами аз ще кажа, че си готов за Философския факултет! Не, че го препоръчвам, де. Отличен текст!!! :good:

Еее чак за философския факултет :P Плановете ми бяха други, но взех че го постнах да видим, дали ще се повлияе някой и най малкото ще разбере това което искам да кажа.

Благодаря!

надеждата ми към по доброто в хората или по точно, че те притежават нещо добро е почти неизчерпаема.

За съжаление мисля, че няма да е „неизчерпаема” ;), но това времето ще покаже. За толкова малко време толкова много песимизъм видях и предполагам, че още много предстои да видя. Дори в хора, които се предполага, че знаят какво искат и могат да оценят. Проблемът е там, че за да се защитят от бъдеще нещастие те пренебрегват самото щастие и си докарват още страдания. Това до една степен е разбираемо, защото както написах и по-горе никой не иска да страда, но за да се предпази не е необходимо да отблъсква всичко. Искрено се надявам да бъде „неизчерпаема” надеждата и да имам вяра в хората, иначе … горко им на тях и на мен .

В равни части като съотношението им е въпрос на конкретна ситуация. И понеже конкретните ситуации са много, оттук иде и могъщия поток на общия, краен, заключителен оптимизъм, присъщ на всеки човек.

В това не мога да се съглася. Ако беше дори и в равни части светът ни щеше да бъде съвсем друг и едната половина щеше да показва на другата половина и дори щеше да бъде по сладко от пълно виделите, но уви не е така. Вярно, че примерите са много, но като цяло имат няколко ядра на проблема. Т.е. проблемите идват от няколко главни точки и вече се влияят от другите второстепенни фактори и лични интереси, но като цяло основата идва от няколко разновидности, който се пръскат вече в различните ситуации. Оптимизма няма как да не идва имайки предвид, че както казваш е присъщ на всеки човек. Но това не е задължително и винаги може да се погледне корена на цялата тази дълбока същност на страданието и защо го има. Не е казано, че е просто и лесно, а най малко приятно от начало, но можейки да се предпазим правим услуга не само на себе си. А показвайки това на друг освен него радваме и самите себе си. Но това вече по нататък, за сега да се отървем от този масов проблем.

"Когато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното.

Когато хората узнаха добротата на доброто, разбраха злото.

:) Типично, но толкова не разбираемо от всички. Защо трябва да ни удря лопатата в главата, за да се мъчим да го разберем или още по лошо, да предпочитаме лопатата.

Не малко хора са се изказали, а и всичко около нас го доказва, но като хора сме свикнали да се примиряваме и да търпим нещастията, който ни съпътстват.

Благодаря, че си си направил труда да го прочетеш :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Единственият начин да се отървем от страданието или поне от постоянното такова е да прозрем реалността. Да погледнем действителността и да се изправим срещу страховете си, а те са :

"- Спомняте ли си Четвъртото евангелие ?

- Моля ?

- Евангелието на Свети Йоан. Епизода с прелюбодейката.

- Да, но каква е връзката ?

- Свети Йоан разказва как Христос, докато слушал какво говорели около него и докато отговарял на хората, които го разпитвали, започнал с показалеца си да пише върху пясъка.

- Пако, какво искате да кажете ?

- Нещо всеизвестно: никому не дошло на ум да прочете и запомни онова, което Христос написал. Никой ! Ние сме като фасисеите, ненаблюдателни.

- Какво, според вас, е написал Христос ?

- Откъде да знам ? Може да е писал за страшната самота на човека в този свят? Или за любовта, която е единствен лек за нея ?" - "Сирените" на Еманюел Роблес.

Когато започнем да виждаме възможностите дадени ни толкова често и толкова щедро ще прозрем и че не е толкова трудно. Само трябва да си изтъркаме очите и да погледнем света в съвсем нова светлина – по добрата. Защо иначе ни е даден живота? Да страдаме ли, или да правим хората щастливи?

Браво cracking :clap: Радвам се, че моят пост в темата за любимите цитати от книги ти е послужил, и най-вече се радвам, че си разбрал правилно смисъла на написаното. Лаская се и от мисълта, че до някъде те е подтикнал да създадеш тази тема и да напишеш този много хубав текст. :coolthumb:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За съжаление мисля, че няма да е „неизчерпаема” ;), но това времето ще покаже. За толкова малко време толкова много позитивизъм видях и предполагам, че още много предстои да видя.

... Защо трябва да ни удря лопатата в главата, за да се мъчим да го разберем или още по лошо, да предпочитаме лопатата.

Не малко хора са се изказали, а и всичко около нас го доказва, но като хора сме свикнали да се примиряваме и да търпим нещастията, който ни съпътстват.

Благодаря, че си си направил труда да го прочетеш :)

E, как няма да го прочeта ;)

Любима фраза на Маргарет Тачър е казана в една случка отпреди 240 години - когато някой казал на Волтер, че животът е труден, отговорът бил: "В сравнение с какво?"

Ta, eдин ще се примирява, друг не; един ще бърка, друг не; един ще има късмет, друг не; на едно място ще вървят нещата, на друго не. Каквото и да е обаче, когато го поглеждаш отстрани и търсиш в него плюса, вече си излязъл от дилемата, доколкото, разбира се, няма непреодолими пречки.

/Впрочем, кое наричаш "позитивизъм"? /

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

/Впрочем, кое наричаш "позитивизъм"? /

Май съвсем съм объркал термините :doh: да. "позитивизъм" би трябвало да идва от позитивно, т.е. нещо добро, а в действителност няма нищо такова. Следователно не е "позитивизъм", а песимизъм. (сега ще си оправя поста)

Ta, eдин ще се примирява, друг не; един ще бърка, друг не; един ще има късмет, друг не; на едно място ще вървят нещата, на друго не. Каквото и да е обаче, когато го поглеждаш отстрани и търсиш в него плюса, вече си излязъл от дилемата, доколкото, разбира се, няма непреодолими пречки.

Това е напълно ясно и до някъде разбираемо, но това което не разбирам е, защо поне след известно страдание, което в не малко случай трае години не се усетят и не разберат, че в действителност всичко идва от него и се стоварва върху него. Т.е. сам си причинява нещастието. Всеки иска топлина(душевна, грижа, внимание и ласки. А за да избегне страданието, което винаги наближава отблъсква и може би най-голямото щастие, което му се предлага. Единствено, защото може да види предложеното "малко" щастие, което се равнява на половината от едното което в действителност иска, има нужда и желае с цялото си съществуване. Наблюденията ми показват, че това е всеобщ проблем и то най лошото, не осъзнат. Имайки предвид, че от интернет и прочитането на един пост може толкова неща да ти каже, то тогава какво остава за масовия човек този, който не е пред компютъра, а в реалността. Той е същият, а дори може и по зле. Тогава къде идва истинския проблем – как да се спре тази заблуда? Но явно това не е от вчера и не малко хора са си задавали този въпрос и отговорът е много прост и лесен. Защо трябва да се решава? Нима има смисъл? Когато имаш възможност казвай това което искат да чуят, когато показваш, показвай това което искат да им покажеш и ти и всички около теб ще бъдат щастливи. Какво повече от това? Нима света е нещо хубаво? Ако си го направиш такъв, ще бъде.

Разбира се нищо от тези неща не са лесни, но нима мисълта: „Мечтател е този, който вижда пътя на лунна светлина, а проклятието му е да вижда залеза преди другите” е случайно написана или казана? Не, ще гледаш и ще показваш само това, което искат да видят. Явно е единственото решение на проблема. Което означава, че решение няма за масовия, човек.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
"позитивизъм" би трябвало да идва от позитивно, т.е. нещо добро, а в действителност няма нищо такова. Следователно не е "позитивизъм", а песимизъм. (сега ще си оправя поста)

По-скоро "негативизъм" трябва да използваш ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

...Не, ще гледаш и ще показваш само това, което искат да видят. Явно е единственото решение на проблема. Което означава, че решение няма за масовия, човек.

Kaкво беше - "мнозина са избрани, малцина са призвани" /или обратно ли беше.... да помня - не помня../.

Сблъска идва от това, че на "масовите хора" има се прави "немасова" оферта, а пък хората са най-нестрадащи, когато битието отговаря на натурата им.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Kaкво беше - "мнозина са избрани, малцина са призвани" /или обратно ли беше.... да помня - не помня../.

Хмм :) Може и така да го наречем. Това дори ме ласкае. Макар, че поласкан няма да се почувствам аз, а призваните ;):laugh: Да се надявам да стигна това ниво на самоконтрол и следващата стъпка да създава... ами, другите ще кажат.

Сблъска идва от това, че на "масовите хора" има се прави "немасова" оферта, а пък хората са най-нестрадащи, когато битието отговаря на натурата им.

Тук въпросът е малко по сложен. Не малко филми, сериали дори и сапунките го показват, а да не говорим, че в книги се отделя не малко влияние на това. Материалното винаги е съблазнявало човек. А в този модерен свят и на такава развратност битейното е над небитейното, т.е. материалното над духовното. Колкото и да го крият или по скоро отричат за себе си те искат посочените горе неща - топлина, грижа, внимание и ласки . Но материалното издигнато толкова на високо, че дори може да се направи компромиса да се пренебрегнат чувствата заради някой „земни блага”. А нима не са само част от това да направят живота ни малко по сладък, но истинското щастие да е в душата, сърцето и в погледа ;) „Масовия човек” или по скоро този, който не може да си позволи повечето неща обръща по малко внимание на този проблем, макар че той го е докарал до това положение. За това проблемите се насочват към недостиг на някой стоки, движими и не движими имоти и т.н. Това го съблазнява, защото само него може да погледне. Другото, ако го е изпитал то е било съпътстващо с горчивина и страдание. Т.е. още повече се усложнява положението. Но тази „алчност”, която по принцип въобще не е алчност, а просто желание за имане на това, което другите имат, нима не правим това, което другите правят? Това виждаме, това правим.

А при хората с възможности проблемът е съвсем на друго ниво. Там от заблудата на битието се лута от една наслада на друга, която може да се купи. И резултатът е горе-долу същия. Нима не го гледаме постоянно и по телевизията? Дори днес го споменаха с една „известна” личност.

Решението е не в тях, а в нас. Ние избираме призвания и живота продължава. Няма страдание, или по точно не влияе толкова.

Честно казано не смятах, че тази тема ще се развие дори до това ниво. И много се радвам, че мислите ми вървят към едно по стабилно цяло и са до някъде истина.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
Guest Дара Първа

Страданието и защо го искаме.

С голямо уважение прочетох целия текст.

1. След 25 години отново се опитай да запишеш мислите си по тази тема и сравни двата текста.

2. Много често страданието е суета, защото поставяме собствената си личност в центъра и искаме светът да се върти около нас.

3. Светът не се върти около мен и аз трябва да се опитвам да избятам от живота, който си въобразявам, че ще ме направи щастлив

Цитат от книгата на Макс Лукадо "Светът не се върти около мен":

"Ако търсите нещо, което не се променя, потърсете си камък. Животът води със себе си и промяна. А промяната води със себе си страх, несигурност, тъга, стрес. Какво да правим тогава? Да заспим зимен сън? Да спрем да поемаме всякакви рискове, та да не би да се провалим? да престанем да обичаче, та да не би да ни наранят? По-добре е обаче да погледнете нагоре, към Бог. Защото макар животът да се променя, Бог си остава същият. Силата му е безгранична и вечна."

:good:

Макс Лукадо "Светът не се върти около мен":

"На едното блюдо /везна/ Бог натрупва всичките ви товари. Глад. Съкращения. нехайни родители. Незаинтересовани началници. Тежък развод, съсипано здраве, лоши времена.

Всичко това се променя!

Ако животът трае "само миг", не можем ли да изтърпим за момент, което и да било изпитание?

Можем да сме болни за един момент.

Можем да сме самотни за един момент.

Можем да сме гонени за един момент.

Можем да сме затруднени за един момент.

Не можем ли да дочакаме нашия мир? Така или иначе светът не се върти около нас. И със сигурност не се върти около нашия момент."

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
С голямо уважение прочетох целия текст.
Много се радвам :) Радвам се и, че повече хора го четат.

1. След 25 години отново се опитай да запишеш мислите си по тази тема и сравни двата текста.

Ако днес отново, без да си препрочита текста напиша това което мисля по въпроса ще бъде доста по различни, но като цяло основата ще е същата. Ще добавя нови неща и ще спестя други. А след 25 години или ще напиша книга или въобще няма да си направя труда дори да поразсъждавам по този въпрос. Но предпочитам първото.

2. Много често страданието е суета, защото поставяме собствената си личност в центъра и искаме светът да се върти около нас.
Ооо страданието е всичко, а щастието е моментно НЕ страдание. Нима всичко около нас не ни кара да страдаме, нима самите ни мисли, житейски път и спомени не ни карат да страдаме? За мен е достатъчен цитираният от мен текст – цитата на @Bridget. ТЕХТ

3. Светът не се върти около мен и аз трябва да се опитвам да избятам от живота, който си въобразявам, че ще ме направи щастлив

Само ще цитирам един текст:

"Никой не трябва да се пита защо е нещастен. Този въпрос носи в себе си вируса на тоталното разрушение. Ако се запитаме, ще поискаме да открием кое ни прави щастливи. И ако това, което ни прави щастливи е различно от начина, по който живеем в момента, или извършваме някаква безвратна промяна, или ставаме още по нещастни." - "ЗАХИР" Паулу Коелю

Личните ми наблюдения (които признавам са прекалено малко) показват, че масово се избира втория вариант, защото явно смятат, че променяйки живота си ще бъдат може би по нещастни.

Цитат от книгата на Макс Лукадо "Светът не се върти около мен":

"Ако търсите нещо, което не се променя, потърсете си камък. Животът води със себе си и промяна. А промяната води със себе си страх, несигурност, тъга, стрес. Какво да правим тогава? Да заспим зимен сън? Да спрем да поемаме всякакви рискове, та да не би да се провалим? да престанем да обичаче, та да не би да ни наранят? По-добре е обаче да погледнете нагоре, към Бог. Защото макар животът да се променя, Бог си остава същият. Силата му е безгранична и вечна."

Ако си сложила този цитат, защото мислиш, че съм против нещо подобно, то тогава си останала с грешно впечатление.

Аз съм твърдо за промяната и дори аз се старая да се променям с всеки изминал ден. Да видя повече от вчера, да прочета повече, да направя повече. Това ме променя. Разбирам неща, които преди не съм разбрал, научавам нови неща и правя нови неща. Интересите ми както растат така и се променят.

За мен промяната е нещо добро, хубаво и задължително. Разбира се не трябва дори да се помисля за лоша промяна. Тогава по добре да си остане нещастен, да страда. Промяната винаги трябва да бъде с цел точно обратната на страданието, а именно…(цитата). Толкова ли е просто? Явно! Защо като всички го знаем всеки страда? А нима знанието има нещо общо с разбирането? Всеки знае какво трябва да прави, но прави ли го? Не, защото не го е разбрал. За промяната може много да се напише, но мисля най важното се каза. Тя е задължителна, за да бъде щастлив един човек.

Макс Лукадо "Светът не се върти около мен":

"На едното блюдо /везна/ Бог натрупва всичките ви товари. Глад. Съкращения. нехайни родители. Незаинтересовани началници. Тежък развод, съсипано здраве, лоши времена.

Всичко това се променя!

Ако животът трае "само миг", не можем ли да изтърпим за момент, което и да било изпитание?

Можем да сме болни за един момент.

Можем да сме самотни за един момент.

Можем да сме гонени за един момент.

Можем да сме затруднени за един момент.

Не можем ли да дочакаме нашия мир? Така или иначе светът не се върти около нас. И със сигурност не се върти около нашия момент."

Също един цитат:

„Ето защо е толкова важно да позволим на някой неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си всъщност” – отново от „Захир” Това се отнася и до горният въпрос – промяната.

Щом живота ни е миг, то тогава и болката е миг. Но нима тогава живота ни е изпълнен със страдание, болка и нещастие, което е едно и също. Тогава какво прави ние, живеем? Нима не е просто съществуване. Без цел, без посока, без какъвто и да е смисъл в живота. „Умря когато беше още жив!”

Но ти не ме разбирай погрешно. За мен страданието е просто състояние, което толкова много го отхвърля, че дори и мен понякога ме изненадва това. Мъча се да гледам на всичко с голяма доза оптимизъм. Сравнявам нещата и везните винаги се накланят в доброто – щастието. Нима това не е заблуда, за да бъда или по скоро да се правя, че съм щастлив. Може би, но тогава търгувам с щастие, за да получа такова.

Какво правят всички, за да бъдат щастливи? Ами нищо разбира се. Нима те знаят, че са нещастни? Колко време трябва, за да се разбере това? 10, 20, а може би повече години. Понякога се свиква и всеки живее със страданието си. Защо има изрази, които изразяват трудността на живота, сложността му и най вече колкото и да се трудиш винаги си нещастен. Разбира се, че е така, но явно ние не можем да го разберем, да разберем какво да направим, че да бъдем щастливи. В книгата „Захир”, от където са и горните цитати се казва какво е щастието и какво е нещастието и може би се казва как да го намерим. Препоръчвам книгата на всеки човек и най вече на всеки заинтересувал се по този въпрос. Нима не ни засяга всички това, нима не е най важното нещо в живота ни – може би.

Link to comment
Share on other sites

Guest Дара Първа

Ти препоръчваш книгата "Захир", а аз препоръчвам Библията.

Други препоръчват Корана.

Ако аз не прочета "Захир", ако ти не прочетеш Библията - на каква основа ще разменяме мисли след това, щом ние не познаваме устоите и ценностите на другия.

да разберем какво да направим, че да бъдем щастливи
Рецепта за щастие ни дава Библията - Матей, 5 глава, 3-12 стих:

Щастливи нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

Щастливи скърбящите, защото те ще се утешат.

Щастливи кротките, защото те ще наследят земята.

щастливи, които гладувати жадуват за правда, защото те ще се наситят.

щастливи милостивите, защото на тях ще се показва милост.

Щастливи чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Щстливи миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

Щастливи гоненита заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

щастливи сте, когато ви хулат и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене.

Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата.....

Нима всичко около нас не ни кара да страдаме, нима самите ни мисли, житейски път и спомени не ни карат да страдаме?
Бог не ни е обещал живот без страдание на земята.

За мен страданието е просто състояние

Ето какво казва Библията, I. Послание към коринтяните, 10 глава, 13 стих:

"Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек..... Бог няма да ви остави да бъдете изпатани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите."

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Ти препоръчваш книгата "Захир", а аз препоръчвам Библията.

Други препоръчват Корана.

Ако аз не прочета "Захир", ако ти не прочетеш Библията - на каква основа ще разменяме мисли след това, щом ние не познаваме устоите и ценностите на другия.

Прекалено съм зелен, за да разбера Библията. Започвал съм я не един път и съм чел откъси, но все още ми е трудно да вникна максимално в същността й. Чел съм и странична литература по въпроса, но за самата света книга не мисля, че съм готов.

Което разбира се не означава, че няма да я прочета и то не един път, но в момента нито имам време нито толкова голямо желание, което е точно поради причината, че няма да я разбера.

„Захир” е книга така да го нарека… за любовта и че тя ни прави щастливи. Твоя цитат в новата ти тема, която ще поразпишем е точно определение, но там също се показва и страданието, което точно го описвам с цитата горе

Може да е писал за страшната самота на човека в този свят? Или за любовта, която е единствен лек за нея ?
Искам да разграничим вярата или по скоро християнството с философията, която обсъждаме тук. Не казвам, че няма връзка дори връзката е по голяма от това което можем (мога) да видим, но все пак. Книгите на Паулу Коелю са много опростени и в същия момент показват много за живота ни. Бързо се четат и почти на всякъде може да се намерят.

Рецепта за щастие ни дава Библията - Матей, 5 глава, 3-12 стих:

Щастливи нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

Щастливи скърбящите, защото те ще се утешат.

Щастливи кротките, защото те ще наследят земята.

щастливи, които гладувати жадуват за правда, защото те ще се наситят.

щастливи милостивите, защото на тях ще се показва милост.

Щастливи чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Щстливи миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

Щастливи гоненита заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

щастливи сте, когато ви хулат и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене.

Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата.....

Ето това доказва, че трябва да си нещастен, за да бъдеш щастлив, ако не тук на земята, то на небето. С това колкото и да ми е трудно не мога да се съглася. Моето разбиране за страдание или щастие е такова, че ако го искаш ще го имаш. Т.е. хората искат да страдат и за това толкова страдат. Примери ми е трудно да дам, но ако се настоява ще измисля няколко и ще се разровя тук-там, за да цитирам.

Разбирам духовното, но тук на земята. Отново вярата е не я отричам, дори ако присъства ставаш или по силен или по слаб това вече зависи от самия човек.

Бог не ни е обещал живот без страдание на земята.

Прочети това стихотворение - Помолих Бог..., А Бог каза "НЕ"

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори "Не".

Каза, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича.

И Бог каза: "Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

Това са само три стиха от цялата творба, които най много ни трябват в момента за темата. Ето какъв е резултата… всичко зависи от нас, да бъдем щастливи или нещастни.

(Това може да се използва в другата тема, но ще видим… ;) )

Ето какво казва Библията, I. Послание към коринтяните, 10 глава, 13 стих:

"Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек..... Бог няма да ви остави да бъдете изпатани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите."

В една книга се казва, че човек изпитва това което може да издържи и нищо повече. Точно както е казано и в Библията цитирана от теб. А „и изходен път'' винаги може да се намери стига да можеш да го видиш. В един филм се казва „Човек се давел в езеро. Един бик минавал и го попитал искаш ли помощ? Хвани се за рогата ми и ще те издърпам. Човека казал: Бог ще ме спаси! Бика си тръгнал. След време дошъл още един бик и той попитал същото давещия се. Човека казал: Бог ще ме спаси! И този бик си тръгнал. Човека се удавил и когато отишъл в рая попитал Бог, защо не ме спаси? И Той му отговори: Пратих ти два бика, защо не се възползва?” Е… дали ще го видиш или не зависи от теб, както всичко друго.

Link to comment
Share on other sites

Guest Дара Първа
Прекалено съм зелен, за да разбера Библията. Започвал съм я не един път и съм чел откъси, но все още ми е трудно да вникна максимално в същността й. Чел съм и странична литература по въпроса, но за самата света книга не мисля, че съм готов.
Ти си много умен. Страничната литература би попречила, ако не е точна.

Което разбира се не означава, че няма да я прочета и то не един път, но в момента нито имам време нито толкова голямо желание, което е точно поради причината, че няма да я разбера.
Казват, че вярата идва с четенето и слушането на Божието слово. Всичко става постепенно, без прибързване. Ще се справиш, щом дойде времето .

Прочети това стихотворение - Помолих Бог..., А Бог каза "НЕ"

Да, добре е.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Ти си много умен. Страничната литература би попречила, ако не е точна.

Благодаря! Може и да е попречила, може и да не е не знам. Но да не се отплесваме от темата

Казват, че вярата идва с четенето и слушането на Божието слово. Всичко става постепенно, без прибързване. Ще се справиш, щом дойде времето .

И аз така мисля :)

Ето и друга история:

Стъпки в пясъка

Една нощ един човек сънувал, че върви по плажа заедно с Бога. Моменти от живота му преминали като на екран пред очите му и той заблязал два чифта стъпки в пясъка - неговите и тези на Бога.

Когато и последната сцена от живота му преминала пред очците му, човекът си спомнил, че в най-трудните и тъжни моменти от живота му стъпките били само едни.

Уплашен и обезсърчен, той попитал Бога: "Госпходи, Ти ми каза, че ако реша да те следвам, Ти винаги ще вървиш редом с мен. Защо когато съм имал най-голяма нужда от теб, Ти си ме изоставил?"

Бог му отговорил: "Дете мое, Аз те обичам и никога няма да те изаставя. В дните на изпитания и страдания си видял само едни стъпки по пясъка - това е времето, когато Аз съм те носил на ръцете Си."

Това е така, но кой си задава въпроса и кой си отговаря по този начин? Важното е да можеш да разбереш грешките си и след това да направиш всичко възможно да не се повтарят повече.

Примери много могат да се дадат, но важното е да се разбере.

П.С.

Ще се постарая да намеря странични материали по този въпрос.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...