Отиди на
Форум "Наука"

Отбелязваме 9 години от последния совалков полет на НАСА


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Исторически ден: Отбелязваме 9 години от последния полет на космическа совалка на НАСА!

sts-135-launch.jpg

На снимката: космическата совалка "Атлантис" излита на 8 юли 2011 година. Photo credit : NASA

8 юли 2020 г. 23:20 ч.

Светослав Александров. Преди 9 години на днешния ден "Атлантис" излетя в космоса и с това започна последната мисия на космическа совалка на НАСА. Днес мнозина си спомнят с носталгия за времената, когато совалките все още летяха. Други, включително аз, сме изразявали мнение, че совалката е грешка в американската история. Трети напомнят за двете катастрофи на "Чалънджър" и "Колумбия", при които загинаха общо 14 души.

Но каквото и да кажем, космическите совалки бяха забележителни машини. Те изведоха повече хора от всеки друг космически кораб - 355 души от общо над 570 астронавти и космонавти в световен мащаб. Ще минат години, даже десетилетия преди космическите кораби на Русия, Китай или на която и да е друга държава да надминат постигнатото от совалките. Благодарение на совалките бяха изведени почти всички модули на Международната космическа станция, бяха изстреляни няколко космически телескопа, от които "Хъбъл" е най-същественият. Совалките позволиха периодично "Хъбъл" да бъде ремонтиран. Дори и преди станцията да бъде направена, бяха проведени множество експерименти посредством лабораторията "Спейслаб", която бе европейският принос за програмата на НАСА. Неслучайно совалките бяха символ на космонавтиката на САЩ - и този символ не може да бъде заличен.

Безспорно ако се съсредоточим върху това как совалките се справиха в изпълнението на основната си задача - т.е. да направят космическите полети рутинни като самолетните, в тази задача те се провалиха. Това обаче не означава, че преследването на тази цел беше грешка. В края на 60-те и началото на 70-те години, когато НАСА провеждаше пилотирани полети до Луната, агенцията осъзна, че те бяха твърде скъпи - че програмата "Аполо" поглъщаше милиарди долари и докато това продължаваше да е така, космосът никога нямаше да стане достъпен за хората. Целта е благородна и всеки, който се стреми към нея, заслужава уважение. Именно затова космическите ентусиасти уважават Илон Мъск - чрез фокусирането си върху възвръщаемостта, полетите на "Фолкън 9" стават все по-рутинни. 

Грешката е допусната, когато НАСА избра конкретният дизайн, чрез който ще се преследва целта. Както съобщава бившият инженер от НАСА Пол Торънс, агенцията реши да комбинира дизайна на самолета "Х-15" с наземна космическа ракета. Тази концепция никога не е била изпробвана до този момент - и изборът ѝ се оказа инженерна грешка.

Резултатът, пише Джон Лонгсън за MIT Technology Review е, че совалката се превърна в най-комплексната машина, създавана някога от човешка ръка. И вместо да революционизира достъпа до космическото пространство, тази сложна машина имаше скъпа поддръжка и изискваше огромни грижи. Полетите на совалките се отлагаха редовно. Не просто никога не бе достигнат желаният брой полети - т.е. да има по една мисия всяка седмица, но дори и консервативният график от полет на месец не бе изпълнен. Най-много изстрелвания на совалки, общо девет на година, бяха постигнати през 1985 година, годината преди катастрофата на "Чалънджър". И дори този пик не бе минат през следващите години.

Така че след тридесетгодишен период на експлоатация, две катастрофи със загуба на екипажа, но и със забележителни успехи като извеждането и обслужването на "Хъбъл" и строежа на МКС, програмата официално приключи през юли 2011 година. На борда на последния полет на "Атлантис" летяха четирима души - астронавтите Дъг Хърли, Кристофър Фъргюсън, Сандра Магнус и Рекс Уолхайм. 

Днес един от тях, Дъг Хърли, е отново в космоса. Той излетя на 30-ти май тази година чрез новия американски кораб "Крю Драгън" на СпейсЕкс. Компанията на Илон Мъск следва същата цел, каквато някога е била поставена пред космическите совалки - бърз, евтин и масов достъп до космоса. Ракетите "Фолкън 9", подобно на совалките, са частично възвръщаеми - само втората степен не се връща, а обтекателите и първите степени се рециклират. А следващото поколение ракети "Старшип" ще са изцяло възвръщаеми. Може само да се надяваме, че тази нова пилотирана програма на САЩ ще е по-добра от предишната и ще постигне това, в което совалките се провалиха. 

Хубавото също така е, че американците се поучават от грешките си - и СпейсЕкс няма да е единственият вариант за НАСА по отношение на превоза на астронавти до орбита. Боинг също разработват собствен космически кораб "Старлайнър", който ще е възвръщаем (макар че неговите ракети-носители "Атлас 5" няма да са). Разработката на кораба премина през доста трудности и първите два безпилотни полета, през ноември и декември 2019 година, насмалко щяха да претърпят провал - по време на ноемврийския не се разгърна парашут, а по време на декемврийския софтуерен проблем предотврати скачването с МКС. Само експертната намеса на наземния екип спаси декемврийската мисия и я доведе до успешен завършек. Сега Боинг ще трябва да изпълнят над 80 препоръки, за да подобрят "Старлайнър". 

Когато и "Старлайнър" стане готов, тогава още един астронавт от последния совалков полет ще излети в космоса - Кристофър Фъргюсън. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3464-2020-space-shuttle-last-flight

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дизайнът на совалките е доста добър, но концепцията те да могат всичко е неправилна. /такава е и на Спейсшип/

1. Неправилно е да се тика до 1ва космическа скорост хардуер, който си е свършил работата доста  по-ниско. Това са три мощни двигателя със съответната конструкция. Тяхната тяга е нужна само на долния участък от полета. За горе е достатъчен само един от тях, че и по-малко.

2. Неправилно е да се комбинира товарен и пътнически кораб - много по-опасен е за живота. Товарният отсек рядко има карго за надолу, конструкцията му /за нагоре/ трябва да бъде яка... и тежка, но е проста и ефтина. Не е разумно да се връща.

Ако совалката беше разработена само като пътническа и като 2ра или 3та степен, щеше да бъде 5-10 пъти по-малка.

Първите степени можеше да са рециклируеми също - по метода на Мъск или чрез парашути - както се спасяваха бустерите.  В общи линии първите степени разгонват само до около  1500-2000м/сек, което си е 6 маха - достижимо от самолетите. Тяхното връщане няма проблемите при връщането на капсулите.

Вторите степени, ще са едноразови, водородни за максимална лекота. И!  вече съществуващи в няколко варианта.

Цялата технология съществуваше. Защо се спряха на тая грешна концепция?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, Exhemus said:

Товарният отсек рядко има карго за надолу,

Целта им е била да се качват и ако могат да прибират някой друг сателит наобратно... свой, чужд... 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, makebulgar said:

Целта им е била да се качват и ако могат да прибират някой друг сателит наобратно... свой, чужд... 

Скъпо удоволствие. Добре, че беше медународната станция, та да се получи максимално оползотворяване на совалките.

В момента аз виждам една много добра совалкова комбинация - за бустери (1ва степен) възвръщаеми фалкони; втора степен някоя от водородните - има избор; 3та степен дриим чейсър - совалка.

Втората степен може да се пали на старта за простота и надеждност, но да бъде удушена до масимум. Ще тръгне на 100% когато се отделят фалкъните. Тогава необходимата тяга е някъде 90% от  остатъчното тегло, защото е постигната някаква част от скоростта и е уравновесена някаква част от земното притегляне. Самото остатъчно тегло (маса) пък е много по-малко от стартовото. Оттам излиза, че водородният двигател може да бъде много малък. Водородните степени трябва да са едноразови, защото металите добиват "водородна крехкост". Особено при висока температура и налягане. Тая многоразовост на совалките коства огромни инженерни усилия и доста пърформанс-компромиси за тяхните двигатели. Лъвския пай от скъпата подготовка на совалките  беше именно за тях. Добре, че ги спряха, защото 3тата катастрофа щеше да е заради главен двигател.

  Товарния вариант - подобна конфигурация, само че без совалка и със спасяемите обтекатели на Мъск.

Това е оптимумът на технологиите за изстрелване.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...