Аспартам

[makebulgar]

Аспартамът е един от най-често използваните изкуствени подсладители, които се използват в момента, като въпреки че съществуват много мнения срещу него като изкуствен и вреден продукт, към момента е разрешен за употреба. Аспартамът има 200 пъти по-голяма сладост от захарта, поради което в храните и напитките се използва в много малки количества. 

Тъй като за аспартама съществува обща нагласа, че е супер вреден, тъй като е някакъв химически продукт, тоест е отровен, вреден и канцерогенен, ще го опишем по-подробно какво представлява.

Напрактика аспартама представлява белтък или по-точно дипептид изграден от две аминокиселини - незаминамата аминокиселина фенилаланин и заменимата аспарагинова киселина. Двете аминокиселини са важни, като първата си осигуряваме с храната, а втората се синтезира в организма. 

При метаболизма или разграждането на аспартама, случващи се в тънкото черво чрез хидролиза, се получават три продукта - фенилаланин, аспартат и метанол. От тези продукти фенилаланина е незаменима аминокиселина (която някои хора не трябва да приемат, заради наследствената болест фенилкетонурия (разграждането на фенилаланина е нарушено)), аспартата е една от най-важните заменими аминокиселини, а метанола е алкохол. 

Метанола или Метиловия алкохол, се оказва, че е единствения вреден продукт, който получаваме като приемаме аспартам. Този алкохол, тъй като е нервно-токсичен (в големи количества води до слепота и неврологични заболявания), след като се получи от аспартама веднага преминава през процес на биохимична преработка (детоксикация), като в резултат на това се получава първо формалдехид (метанал), а след това мравчена киселина (метанова киселина). Мравчената киселина като краен продукт на метаболизма на аспартама се изхвърля от организма чрез урината и потта. 

Проучвания показали, че при приемането на аспартам като подсладител, поради минималното използвано количество, концентрацията на метанол, формалдехид и мравчена киселина в кръвта не се увеличава значително, като е 25 пъти под токсичните концентрации. При това отделянето на мравчена киселина от аспартама било по-слабо от способностите на организма да я изхвърля. 

Метанола при това е вещество което постъпва в организма и чрез храната, тъй като се съдържа в много храни (плодове, зеленчуци). Също така метанол в минимални количества се приема и при консумацията на домашната ракия, в която се получава като дестилат от дървесината в джибрито (чепки, костилки и семена). Естествен антидот при отравяне с метанол се оказва, че е друг алкохол - етанола, поради което консумацията на метанола в минимални количества чрез домашната ракия не е много вредно и организма на човека успява да го изчисти. 

 

Така аспартама излиза, че не е толкова вреден като продукт, използва се в минимални количества като подсладител, а организма на човек има механизми, чрез които да се справи с вредните продукти от метаболизма му. Разбира се, приемането на аспартам води до нуждата от очистване на токсичния метанол получен при разграждането му, а това е излишен биохимичен процес, за който тялото хаби биохимични ресурси и енергия. Продължителното приемане на аспартам комбинирано с нездравословно и непълноценно хранене вероятно може да доведе до някакъв вид липси на вещества и минерали в организма, но при пълноценно хранене приемането на минимални количества аспартам не би следвало да води до трайни вредни ефекти. Или поне тези ефекти няма да са по-големи от това човек да пие домашна ракия или да яде плодове. 

Редактирано Септември 25, 2020 от makebulgar