О писменехь / Лаврентиев сборник

[tantin]

Търсех нещо по друг повод и  ми попадна един друг препис на  Черноризец Храбър - О писменехь .

Това е в един от сборниците на Тихонравов

 Собрание рукописных книг Н. С. Тихонравова

https://lib-fond.ru/lib-rgb/299/f-299-5/#image-208

Понеже това си е сканиран документ с особено "навигиране" - отивате на страницата с номер 208 - така както са показани. Има леко разминаване в номерацията. Вътрешната номерация на страниците там е от 202 до 212..

Но това не е най-интересното . Вероятно има и други подобни преписи.  В тоя препис обаче са правени разни добавки. При това добавките са доста скорошни към времето на първите преписи. Примерно тая добавка: 

Преписвача е указал колко години по-късно ще бъде покръстена русийската земя. 

Като цяло обаче текста "за буквите " си е същия.

Това обаче не е всичко.  В тоя участък който аз съм цитирал "За буквите" свършва.  Но в преписа даден от Тихонравов се продължава с някаква молитва или пък това може и да е продължение за буквите.  Щото следва изброяване на всякакви народи, кой е наследник на Сим, кой е наследник на Хам и кои са наследниците на Яфет.

На страница 211, измежду народите на Яфет са дадени и следните:

Относно вярязите - нямаме особени съмнения - щото предполагаме че те са скандинавци или германци. Но дори и аварите са сложени в тая група. Дали те са сложени като географско разположение ли са също индо-европейци като останалите Яфетови наследници... 

В най-последната част от изброените народи преписвача 'компилатор' е добавил и няколко тюркски говорящи народи.  Погледнете сами ако ви е интересно .

 

 

[tantin]

Ясно се вижда че в преписа на Тихонравов има по-късна добавка за княз Рюрик. Указано е също че от времето на написване на азбуката ( или от кръщаването на българите) до кръщаването на русите изминали 120 години. (Сто и к_)  

[Petrovich]

Благодаря за подкрепата, Тантин.

Тихонравовият препис е издаден още от К.Куев (1967) под № 19, в него действително руската добавка включва освен Рюрик също и патриарх Фотий по напълно понятни причини. А текстът след "О писменех" - като "част" от "сказанието" - е всъщност един момент от големия увод към ПВЛ, преди послешната хронологизация на летописа. Първичният Киевски летопис - А.А. Шахматов го именува "Древнейший извод" - е съставян през 30-те години на 11 в. при Ярослав Мондрий върху българска подложка, очевидно с активното участие на Охридския архиепископ Йоан Дебърски, изпълняващ задълженията си на настоятел на Киевската ставропигия. Рюрик е вмъкнат в летописа от последвалите Новгородски редакции - легендарният основател на Древная Русь се появява за да легитимира властта на Володамер Красное солнешко и Ярослав Мондрий, които преди да заемат престола в Киев са поместни князе в Новгород. И ПВЛ няма как да мине без Рюрик, а след схизмата и отстраняването на Иларион - единствения руснак митрополит, макар и само за 3 години, - става задължителен аксесоар в летописа, а от него се прехвърля и буквално с няколко по-обширни добавки в различни преписи на "О писменех".

Тази вече преработвана в Киев летопис Шахматов именува "Началная", в която византофилията е господстваща, а всички български подложки или се отстраняват, или патриотарски се русифицират. Виждаме го и с вмъкнатите "рушки писмена" в ЖК, и в летописа с множеството предатирания на български събития (напр. покръстването на България отива в 869 г. от Василий I, а царуването на Симеон е превърнато в мистерия Буф), и в грандиозната манипулация и мистификация на руското покръстване под широкообемната статия за лето 898. В темата "Произход на българите" цитирах Теофилакт Охридски, който предава най-вероятно Йоан-Екзархово разянение, че "словенски и български език" са едно и също (българският термин "език" е двузначен - обозначава и език, и народ), а в летописа ПВЛ вече е "язык словенский и руский едно са", като в преводите на съвременен руски език от Лихачов и Творогов срещаме или "славянский и русский язык едно са", или "славянский и русский народ едно са". Какъв куриоз! Същата подмяна виждаме още в първия хронологизиран текст под лето 852: Във вероятния български текст се е говорило за възцарилия се през 852 г. български владетел с християнско име Михаил, докато в ПВЛ вече се разбира ромейския василевс Михаил III, който обаче се е възцарил малолетен 10 години по-рано, от което пък се пръкна неизброимо число напъни да се разреши неразрешимата "загадка 6360". И по същество това е проблемът с "добавките" в "по-късните" преписи на "О писменех".

[Petrovich]

Историчният подход към "О писменех" не се изчерпва с изясняването на въпроса кога, как и защо Йоан Екзарх е написал своя трактат, а предполага (или изисква) и осветляване на въпроса кога, как и защо го е "прикачил" към "Небеса", чието собствено авторско название е "Слово о правей вере Йоана Дамаскина". От множеството преписи, в които "О писменех" е фиксирано като 55-та глава на "Небеса", най-ранното свидетелство е в Московския ръкописен сборник на хартия от 1450 г. с двете книги на Екзарха "Шестоднев" и "Небеса" Ms. MDA 145. Логично се налага сравнението с най-ранния запазен препис на "Небеса" от 12/13 в. на пергамент Ms. 155, в който няма "прикачен" трактатът "О писменех". Това сравнение може да се направи по редица критерии, но два смятам за най-важни в случая: 1) структура и 2) език на текста. Разбира се, като не се забравя, че и двата ръкописа са руски преписи, т.е. в руска редакция.  

Ръкописът от 12/13 в. е структуриран в две части: Пролог и основен текст с 54 глави (Описанието в предходните постове).

Ръкописът от 15 в. има по-особена структура: 1) Съдържание на преводните 48 глави от Йоан Дамаскин (под название "Сказаем главам Йоанам Екзарха"), явно извлечено (с някои грешки) от руските скриптори от 2) текста на собствено преведените 48 глави под название "Святаго Йоанна Дамаскина", като отстрани вертикално е изписано в киновар " Iωанъ Еѯархъ ω бѕ҃ѣ", 3) Пролог и 4) 6-те допълнителни ексцерптни глави и 7-та допълнителна "О писменех". 

 За по-стария препис от 12/13 в. нещата са ясни - това е завършеният текст на "Небеса".

За по-новия от 1450 г. - не съвсем. Като изключим привнесеното от руските скриптори съдържание, то можем да кажем, че с този ръкопис пред очи присъстваме в самия процес на създаване на книгата "Небеса" на Йоан Екзарх. Естествено, най-напред е нужно да бъде направен преводът - но Й.Е. превежда последователно няколко глави, след което започва да подбира интересните текстове. Дали тогава или впоследствие, но се обръща и към други автори, започва да прави ексцерпти, като дори някои вмъква в самия преводен текст. Така или иначе, завършва превода със 100-та глава от съчинението на Дамаскин, като общо се събират 48 глави или слова. Тогава вече пише прословутия си Пролог - с известните си граматически и лексикални разсъждения и необходимостта от смислов, а не буквален превод, и позоваването на социалния поръчител - черноризец Докс/Дохс, при когото е "идвал на присещение" някога, когато не е обитавал Плиска и Преслав. Къде е живял и работил Й.Е. преди това (поне до 900-та година) е много важно, защото правените ексцерпти, а и ползването на съчинението на Дамаскин абсолютно изключва българското царство.Така често приписваната на Симеон библиотека с чуждоземни ръкописи, както изглежда - по-богата и от изгорялата Вавилонска, е един от големите митове в българската историография. Такава може да осигури само щъкащия между Рим, Константинопол, Моравия и Преслав Й.Е., но за това после.

И така, след Пролога, Й.Е. добавя като допълнителни глави към книгата си още 6 с ексцерпти, а накрая - и "О писменех", но в нова авторска редакция. А това предполага, че основният текст на "О писменех" е бил написан, вероятно и редактиран в нови варианти, но тук - в този тъкмо вариант, познат ни от ръкописа от 1450 г., добавя два съществени момента, непознати от варинта в Лаврентиевия препис от 1348 г. Това са 1) изброяване на пълната азбука от 38 знака, съставена от КиМ, за която само можем да гадаем поради по-късната транслитерация на глаголическия текст в кирилически, и 2) многозначителното "още са живи онези, които са ги виждали" тях двамата заедно - КиМ (този текст е съхранен в още два преписа). Не е трудно да се досетим за кое време става дума - ако Наум умира 910 г., а Климент - 916 г., то времето на написването на този вариант на "О писменех" и на завършителната работа над "Небеса" гравитира около 910 г., в зависимост от това дали самият Й.Е. причислява и себе си към виждалите и двамата. 

В светлината на всички тези разсъждения може да се формулира хипотезата, че протографът, от който е правен преписът от 1450 г., е по-древен или по-стар от протографа, от който е правен преписат от 12/13 век. Нещо, което за "здравия разум" на простосмъртните изглежда абсурдно, но е факт, извлечен от херменевтичния авализ и съответната интерпретация на палеографските текстологични сведения. Ще се потвърди ли тази хипотеза и от анализа на езика и палеографията на текста - ще видим по-нататък.

[Petrovich]

ЗОВ ЗА ПОМОЩ

Хора, помогнете! Не зная как да редактирам вече качен текст. Всичките ми опити да вляза отново в свой предишен пост, за да поправя очевадни правописни или наборни грешки се оказват неуспешни. Моля, разкрийте ми този секрет на форума!

[Stoned]

Преди 3 часа, Petrovich said:

ЗОВ ЗА ПОМОЩ

Хора, помогнете! Не зная как да редактирам вече качен текст. Всичките ми опити да вляза отново в свой предишен пост, за да поправя очевадни правописни или наборни грешки се оказват неуспешни. Моля, разкрийте ми този секрет на форума!

За съжаление, вие няма как да го редактирате. До един час след публикуването на мнението ви, имате право на редакция. След това мисля, че само модератор може. 

[Petrovich]

Благодаря, Стонед. За съжаление, значи, неграмотните ми писания досегашни ще си останат документирани.

Но все пак как технически мога да поправя откритите грешки в рамките на час? 

[Stoned]

Преди 1 час, Petrovich said:

Благодаря, Стонед. За съжаление, значи, неграмотните ми писания досегашни ще си останат документирани.

Но все пак как технически мога да поправя откритите грешки в рамките на час? 

След натискане на "трите точици" , в червено дето съм маркирал, ви излиза в рамките на упоменатото време и опция "редактирай". След изтичане на въпросния времеви период, опцията изчезва - като такава... В зависимост от използваното устройство и браузер, интерфейса може и да е различен. 

 

Редактирано Април 13, 2021 от Stoned

[Petrovich]

Сърдечно благодаря, Стонед. Сега вече мога по-спокойно да пиша.

Продължавам прекъснатия херменевтичен анализ от последния ми текстови пост от вчера, 12.04.2021, 20:05.

Проверката е успешна.

Редактирано Април 13, 2021 от Petrovich

[Stoned]

Преди 1 час, Petrovich said:

Сърдечно благодаря, Стонед. Сега вече мога по-спокойно да пиша.

Продължавам прекъснатия херменевтичен анализ от последния ми текстови пост от вчера, 12.04.2021, 20:05.

Проверката е успешна.

Моля, за нищо. 

Чета темата аз, интересна ми е. Анализите ви, също са любопитни за мен. 

[Petrovich]

Наново продължавам прекъснатия херменевтичен анализ от последния ми текстови пост от 12.04.2021, 20:05.

Установихме, че Московският ръкопис от 1450 г. има в крайна сметка за протограф някакъв препис, който е нещо като работен вариант на "Небеса" - в него е представен самият процес на създаване и композиране на книгата. Този първичен протограф предхожда протографа, от който е правен преписът от 12/13 век на завършената книга, редактирана от самия Йоан Екзарх, под авторско название "Слово о правей вере Йоана Дамаскина". Това се потвърждава и от сравнението на финалната част на преводната глава 48 в двата ръкописа. Давам фотоси от публикацията на Калайдович 1824 г. и от Рък. МДА 145

Какво ни дава сравнението? - 1) Веднага проличава маниера на преводача Й.Е. - не буквален превод "дума в дума", а смислов с разстановка на лексемите и фразите в нов синтаксис (което е видно и в другите преводи на Й.Е.); 2) В окончателната редакция на книгата 48 глава завършва с фразата "... и от него радость приемлюще", докато "работният" вариант завършва със славословие на Бога: "Ему же слава и дръжава . ч(е)сть и покланяние . н(и)не и въ бесконечыа веки. Амин."; 3) В работния вариант текстът продължава с "въпрос на Козма Индикоплов" и съответен "ответ", който на следващата страница на ръкописа също завършва със славословие: "Тому слава нине и присно, и в веки. Амин" С подобно славословие завършва и "Пролог" към "Небеса", и добавената в същия ръкопис 55-та глава "О писменех", каквото намираме и в преписа на "О писменех" в Лаврентиевия сборник от 1348 г. Но защо такова славословие не намираме в "завършения" редактиран вариант на 48 глава в ръкописа от 12/13 в.?; 4) Добавката към 48 глава с "въпрос - ответ" става структурен елемент в допълнителните 6 глави с ексцерпти на "Небеса". Нещо повече - под формата на "въпросо - отговори" примерно намираме значителна част от преводите, включени в двата Симеонови сборника на руските преписи от 1073 и 1076 гг. 

Изводите се налагат от само себе си: Йоан Екзарх е авторът на "О писменех" - съчинение, писано, преписвано и редактирано от него в различни варианти от края на 9 в. до 30-те години на 10 в., включвано в различни кодекси било самостоятелно, било като 55-та глава на "Небеса", било в съчетание с "Написание о правей вере" както в Лаврентиевия ръкопис от 1348 г. Финалното славословие на всеки завършен текст като авторски похват - било "налично", било "липсващо" - го доказва неопровержимо. И конкретно за ръкописа от 12/13 в. - отсъстващото славословие на финала на 48 глава само доказва, че тя не е последната глава на книгата.