Тайните нуки и човешката душа

[Victoria Padalov]

    Човешката душа е мистерия, която трябва да изучаваме и в крайна сметка никога няма да я разгадаем, защото тя е безкрайна, също както необятния космос. Има много тайни науки, тайни, защото още не сме ссе докоснали до тях. Тук можем да обсъдим част от тези тайни науки. Такива са:

астрология - Наука за разположението на небсните тела.

нумерология - Псевдонаука за числата.

алхимия - Наука за трансмутация на металите.

орфизъм - Учение на траките за безсмъртието на човешката душа.

тангризъм - Наука,която включва всички останали науки.

френология - Псевдонаука за сихическите качества, за които се съди по формата на черепните кости.

физиогномика - Наука, която изучава външния вид на човека и връзката му с вътрешния му свят.

кабала - Езотерична наука, която разкрива смисъла и значението на Словото Божие и обяснява библията.

акаша - Наука за история на духа. 

и други окултни науки. 

    Можем да обсъждаме всичко това, както и всичк, което ви нтересува. Въпросите са всестранни, така,че по тях може да се говори много.

[Victoria Padalov]

    Вярвате ли в безсмъртието на човешката душа?

Според много окултни науки душата се преражда много пъти с цел да се извиси духовно, или да изпълни няаква мисия. Не случайно "траките се радвали, когато някой почине и тъжали, когато се роди човек". Това е така защото те знаели, че смъртта е начало на осъзнатия истински живот, а раждането е друга форма на съществуване имаща определена цел. Те знаели, че нашето физическо тяло е временна обвивка, докато някой от енергийните ни тела никога не умират.

    Всяка душа следва принципа на числото 8, което според науката нумерология е числото на цикличността т.е. редува се материален с нематериален живот. Явление което е нречено прераждане.

[Victoria Padalov]

    Ако нямаше прераждания, то какъв би бил смисъла на поуките от живота, след като те биха се загубили и какъв би бил смисъла да се борим за истина и съвършенство. Би ли имал живота смисъл, ако след него нямаше друг? Щяха ли дасъществуват окултни  науки? И ще имали смисъл да живеем?

    Споменахте за мозачната дейност и сетивата, да мозъка е най-сложния орган в човешкото тяло, но след него информацията не се разпада. Тя се съхранява в пространството.

    Може ли според вас един обикновен орган в тяото да представлява човека? Отговора е, не, защото човек не е това видимо тяло. Той е това, което наричаме душа.

[insighting]

Преди 5 часа, Victoria Padalov said:

Тук можем да обсъдим част от тези тайни науки.

Астрология: Ако сте тръгнали да падате, направете го по елегантен начин.

Нумерология: Новите валути са Време и Мобилност.

Физиогномика: Никога не учете една дама как да лети с метла.

Кабала: Ако сте страхливи, търсете билката Гутсия семпервиренс - ще ви изпълни с дързост.

[insighting]

On 16.08.2021 г. at 12:00, Втори след княза said:

Говорим си с позната за преживяно време на безработица и казвам, че това е пропиляно за мен време. Тя ме затапва с "А аз родих и отгледах три деца". 

А аз написах няколко книги. 

[skiahtro]

On 15.08.2021 г. at 17:53, Victoria Padalov said:

    Ако нямаше прераждания, то какъв би бил смисъла на поуките от живота, след като те биха се загубили и какъв би бил смисъла да се борим за истина и съвършенство. Би ли имал живота смисъл, ако след него нямаше друг? Щяха ли дасъществуват окултни  науки? И ще имали смисъл да живеем?

    Споменахте за мозачната дейност и сетивата, да мозъка е най-сложния орган в човешкото тяло, но след него информацията не се разпада. Тя се съхранява в пространството.

    Може ли според вас един обикновен орган в тяото да представлява човека? Отговора е, не, защото човек не е това видимо тяло. Той е това, което наричаме душа.

Смисъла би бил, да живеем истински в този свят, който ни заобикаля тук и сега и света ни да е прекрасен! Да не отлагаме мечтите си за "следващия живот". Мечтите за "следващ живот" е характерен само за неудачници!

Редактирано Август 28, 2021 от skiahtro

[Hulk]

От модерната философия на Илюминатите 

Човешката душа и светлината (извадка)

източник: https://illuminati-gnosis.blogspot.com/2011/07/blog-post_24.html

Най-добрата теория за анализиране на математическата цялост е теорията на Айнщайн за
относителноста, която се отнася за най-магическото нещо от всичко:
Светлина.

Приемаме светлината толкова много за даденост, а всички най-загадъчни енигми са капсулирани в
светлината. В училище всеки учи че светлината е видимата част от електромагнитния спектър, но
„светлина“ може също така да е и целия електромагнитен спектър, видим и невидим, и това е
смисъла в който ще използваме понятието „светлина“. Частиците светлина се наричат фотони, от
древногръцката дума фотос, означавайки светлина. Алтернативна дума е луксон, от латинската дума
лукс, означавайки светлина.

Помислете над този цитат от популярна научна книга:

„Ако можехте да закачите часовник към лъч светлина, той не би тиктакал изобщо. Казваме че за
фотоните времето не „тече“ изобщо (максимална времева дилатация – разширение) и цялата вселена
има нулев размер (максимална контракция на дължината)!!“.

Jim Al-Khalili (Black Holes, Wormholes & Time Machines)

Това изказване е доста делово и автора не се задълбочава повече над него, бързайки към по-
конвенционални материи за разглеждане. Но какво би било по-изумително от това което току що е
казал? Не трябваше ли да напише цялата си книга изцяло и само по този въпрос? Той прибързано е
подминал изключителния факт че светлината не изпитва пространство и време. Това е изключително
добър пример за това как изтъкнати учени могат толкова печално да се провалят в това да оценят
крещящите в лицето им последици на собствените си открития.

Фотоните нямат маса. Мигновенно това ни изправя пред загадъчния въпрос: какво е частица без
маса? Когато мислим за частици, обикновено си представяме (без значение колко неточно),
миниатюрни твърди частички които разбира се имат маса. Те са солидни, твърди, изпълнени,
материални единици, строителните тухлички на реалния живот. Теоретически бихме могли да
докоснем всяка една от тях. Но как може да докоснете частица която няма маса? Какво бихте
докосвали? Научна фантастика ли е да наричаме фотоните частици след като определяме частиците
като имащи маса, а фотоните нямат?

Обобщавайки всичко това: фотоните нямат маса, не изпитват нито време нито пространство. Те не са
„пространствени“ в какъвто и да е конвенционален, общоприет смисъл. Започва ли да ви звучи
познато? Да ви напомня на нещо?
Фотонът се състои от комбинация на електрически и магнитни полета, осцилиращи под прав ъгъл
едни спрямо други, движещи се с 300.000 километра в секунда (по нашите разбирания, но не и по
„неговите“).

Видимата светлина – „бяла светлина“ – изобщо не е бяла. Тя е смес от всички цветове на дъгата,
както опитите с призми са установили много отдавна. Но какво е цвят? Ако имахме някакъв чудодеен
супер микроскоп и го насочим към лъч бяла светлина, ще видим ли в началото „бели фотони“, и
усилвайки увеличението нататък, ще се разложат ли тези бели фотони на още по-малки, отделни
червени, оранжеви, жълти, зелени, сини, тъмно сини и виолетови фотони жужащи наоколо в една
обща смес – дъга? Ако белите фотони на практика не съществуват а белия цвят вместо това е
композитен феномен от различни по цвят фотони, тогава признаваме че виждаме цвят който не е
„истински“ , който е изграден от основите на реалноста под него. Цветът дори не е основна
характеристика на един обект, това е произтичаща, вторична характеристика. Фотоните се определят
от честотата, дължината на вълната и енергийното съдържание, не от „цвят“. Цвета е ментална,
умствена конструкция. Цвета е това как нашите мозъци интерпретират фотоните с различна честота и
т.н.т. Тоест цвета съществува в нашите умове, не в действителния свят. Хипотетичен компютърен
разум може просто да регистрира и анализира числените изражения и стойности на честотите и
дължините на вълните на фотоните, и въпросът за „цвят“ не би съществувал тогава. Ако всички
имахме гените за „цветова слепота“, изразът „небето е синьо“ никога не би ни хрумнал. Това показва
колко зависим е цвета от нашия апарат за възприемане. Визуалния кортекс в нашите мозъци
игнорира фотоните на ултравиолетовата светлина, инфрачервената светлина, радио вълните, микро
вълните и т.н.т. Те всички са постоянно навсякъде около нас, но са „невидими“ за нас защото очите и
сетивата ни не са развили нужните характеристики за да можем да ги „виждаме“. Какво друго може
да е скрито от нашите сетива?

Следващата толкова объркваща енигма на фотоните е че те всички „пътуват“ с еднаква скорост. Дори
да има безкраен брой от тях, те всички пътуват с една и съща скорост. Още по-объркващо е че, без
значение с каква скорост се движи наблюдаващият, всяко измерване на скороста на светлината ще
показва един и същ резултат. Наблюдател движещ се с 99% от скороста на светлината не е с 0.01%
по-бавен от скороста на светлината – той е по-бавен с цялата скорост на светлината, с 300.000 км. в
секунда по-бавен от светлината. Ако включи фенерче тогава, светлинния лъч ще се движи отново с
300.000 км. в секунда. Светлината сама за себе си няма концепция за относителна скорост. Тя не се
„интересува“ дали нещо е стационарно, неподвижно или се движи с 99.99% от скороста на
светлината – от нейна гледна точка, двете ситуации са еднакви. Светлината ще „избяга“ и от двете
ситуации с обичайната си скорост. Тук лежи една от най-великите загадки на съществуването.
Човек в кола движеща се с 99 километра в час, се движи с 99% от скороста на друга кола движеща се
със 100 километра в час. Това е общоприетия поглед за света – здравия разум. Светлината не се
подчинява на общоприетия поглед, на здравия разум. На практика, здравия разум често е вашия най-
голям враг ако искате да разберете същноста на съществуването.

Доводите, аргументите, причините и мисълта са разкрили мистериите на свтелината пред
човечеството, не здравия разум, не нашите пет сетива. Ако следвахме само диктата на здравия разум
и нашите пет сетива (визуално възприятие, слух, мирис, вкус и допир) – никога не бихме проникнали
в тайните на светлината.

За много хора е трудно да размишляват върху човешката душа. Те смятат че безсмъртна, лишена от
маса единица, обект, същност, без измерения, която съществува вън от пространството и времето е по
своята същност нелепо, абсурдно и безсмислено. Но са съвършенно готови да приемат
съществуването на светлината. Но какво е светлината? Теорията на Относителноста на Айнщайн казва
че тя е безсмъртна единица без маса, без измерения и съществува извън пространството и времето.
Още ли не виждате връзката? От Айнщайн насам, имаме научни доказателства потвърдени в безброй
експерименти че нещо напълно безспорно и несъмнено – светлината – има точните „физически“
атрибути вечно приписвани на душата. Така че, все още ли е състоятелно да твърдим че концепцията,
идеята, общата представа за душата е научно нелепа и абсурдна? Ако е така, то концепцията и
разбирането за светлината трябва да е също толкова нелепа и абсурдна. Ако направим една крачка
напред и припишем разум и мисъл (mind) на светлината, теорията за светлината ще стане теория за
душата.

Вече казахме че много неща съществуват, като например ултра виолетовата светлина която влияе на
всички ни а в същото време е невидима за нашите сетива. Такива неща са открити от разум и мисъл,
и потвърдени и доказани от експерименти. Как бихме могли да знаем дали светлинен лъч съдържа
разум, мисъл, ум, съзнание, дух, разсъдък, интелект (mind) или не? Науката не приписва независим,
самостоятелен ум на нищо, нито дори на човешките същества. "Mind" за учените е нещо което
незнайно как произлиза от материята и е изцяло определено, подчинено и зависимо от материята.
Популярната квази научна теория за Бихейвиоризма определя човешката мисъл, разум и дух като
напълно неуместни, ирелевантни. Всичко което е важно за бихейвиоризма е че ако приложите
подходящи стимули към човешко същество, ще получите определени, измерими и предсказуеми
действия – някакъв вид поведение (behaviorism). Стимулите и произтеклото поведение могат да
бъдат научно изучавани. „Съставката“ която съществува между стимула и наблюдаваното поведение –
човешкия "mind", се счита за нещо което няма значение. Все едно това е някаква „черна кутия“.
Кое научно уравнение има "mind" изписано като променлива наравно с Х, У и Z? Няма такова
уравнение. Науката не може да изследва хипотетичните качества на „душата“ у светлината, защото
няма „речника“ да го направи. Това разбира се не означава че тези качества не са там. Неизменно,
науката винаги игнорира нещо ако не може да намери точните теоретични способи за да го обясни.
Когато науката най-накрая прегърне r >= 0 – ще претърпи нова Коперникова революция. Философия,
религия и наука ще се обединят заедно в ясно съгласувано, интегрирано цяло. Няма да има място за
„вяра“, „здрав разум“, или измамните доказателства на нашите пет сетива. Нашите пет сетива са
насочени към утилизацията (utility) – какво ни е от полза в ежедневното ни съществуване – не към
истината.

Мислете за светлината в два аспекта: вътрешен и външен. Външният е изучаван от науката.
Вътрешният е не друго а - царството на душата.

***

И един източник на английски: (архивно копие на статия от сайта mathmonism.com) 

https://web.archive.org/web/20150304043832/http://www.mathmonism.com/light.html