Спин на електрона

[tantin]

Преди 13 часа, Малоум 2 said:

Точно така. Електронът не се разпада, щото за своето моментно завършено образуване, "черпи" от измененията на ЕМПоле от цялата си околност - до безкрай (теоретично, дясно завихряни фотони, за образуването на обвивката си около централната част, като "топче"). Моментът на цялост (топче) е много кратък, в сравнение с времето за организиране-образуване на обвивката си. Освен това задружната работа собствените полета и на полетата за обвивка с център, силно променя мястото на условен център - лека частица (означава при мен - сравнително ниска честота на образуване на център - малка маса на обекта) - и при измерване (внася се ново поле) - централната част е "далеч" от преди измерване. (това силно се забелязва, при образуване около собственото поле на протон - за водороден атом - електронът се образува в слой (орбитала) - известно е, но неясно как преодолява  междините на слоевете - за нашите възможности за измерване - мигновено?!. С непрестанно себеобразуване - честота около 10^(18) Hz - се изяснява.)

(същите неща се отнасят и за устойчивостта на протона - но като тежък - сравнително малко ускорява при движение)

...

Нека да дам и моята картинка за електрона, поне дотам докъдето съм успял да го моделирам:

На база "тайминг", синхронизацията на вътрешното въртене и проекцията на спина по оста Z е ясно че има 2 кръга на въртене,  голям - външен и по-малък -вътрешен. Малкия съм го представил тук в жълто. 

Големия кръг има по-голяма площ , съответно при преминаване на електрона през магнитно поле  позиционирането на електрона става по този големия кръг.  Магнитните линии се ориентират да са перпендикулярни на равнината на големия кръг.  Най-вероятн по причина на флуктуациите които се създават от въртенето  се получават отблъскващи сили - жълтия /вътрешен/  кръг бива отблъскван встрани от големия кръг. Но конструкцията на този стринг е такава че това е една и съща структура,  един и същи фотон / или каквото ще да е /  обикаля по показаната тук траектория,  вътрешния и външния кръг са една и съща неразделими структури.  Отместването на вътрешния кръг води до това че спина по зет е винаги 1/2  или -1/2.      Възможно е дори ъгъла на отместването на  жълтия кръг да е точно 90 градуса.

При една такава конструкция ако го няма силното магнитно поле - електрона би се въртял в пространството по отношение на зет.  Тоест веднага се вижда че електрона би бил нещо като въртяща се 3 дименсионна сфера с отместен център на тежестта.

[tantin]

On 7.11.2021 г. at 1:17, Малоум 2 said:

Електронът не се разпада, щото за своето моментно завършено образуване, "черпи" от измененията на ЕМПоле от цялата си околност - до безкрай (теоретично, дясно завихряни фотони, за образуването на обвивката си около централната част, като "топче"

Покажете ако може препратка към цялото описание на тоя процес,  също ако може да обясните какво е това "керн" или както вие наричате сърцевината. Това с многократното създаване на всяка стъпка не ми се струва реалистично, понеже така би се намалила скоростта на електрона на много порядъци. 

 

[Малоум 2]

Преди 38 минути, tantin said:

Покажете ако може препратка към цялото описание на тоя процес,  също ако може да обясните какво е това "керн" или както вие наричате сърцевината. Това с многократното създаване на всяка стъпка не ми се струва реалистично, понеже така би се намалила скоростта на електрона на много порядъци. 

 

Щях да правя препратка към темата с "Хипотеза...", но не се получи (гугъл иска някаква регистрация, за да покажа линк към книгата и не се осъществи). Затова "Изтрито"Керн (зърно) е само за образуванието в централната област на частица - обвивката на керн е отговорна за гравитационното взаимодействие, а външният вихър-слой (+ захванат от околното поле фотон) - за електромагнитното взаимодействие(честотата на цялостно образуване е пропорционална на "маса". Затова масата на електрона може да варира с промяна скоростта - да се увеличава 2-3-4 пъти, заради скъсяване електронния слой, честотата на активните фотони става все по-къса и честота на цялостно образуване се увеличава.) Ако приемем класически радиус на електрона, около 10^(-12)m и честота на образуване около 10^(18)Hz, то моментната скорост при раждане е около 10^(6) m/s, което не е малко.

Ето част от описание в книгата за образуване на вещеви обект:

"...  Дори и да го считаме за център - мястото на захващане, то, моментния център на ротация на образуващите смущения не съвпада с него, заради закъснителните процеси при образуване на външната обвивка.

Получи се: движението на вътрешното трептене на началните вакфотони, непрестанно се съпротивлява срещу движението на външното трептене и като цялостно образувание - вътрешни и външни трептения- образуванието се движи със скорост  по-малка от скоростта на светлината. (по-малката скорост от Свак – става задължителна – за съществуване на такава структура). Това движение се самоподдържа  от  акция-алтернативна  акция (реакция) на околното на образуванието структурирано пространство от вакфотони, за запазване на статуквото за неподвижност и на околните вакчастици. Така тези обекти се движат с постоянна скорост спрямо старото си положение, значи по инерция, с някаква  скорост на общия си център (скоростта е вектор), получена като големина и посока, в момент на затваряне едно в друго на образуващите смущения. От момента си на „раждане“ –създаване  – непрестанно образуващите се обекти, се движат по инерция.

Съпротивлението срещу външна промяна на такова движение - по инерция, е с някакъв  коефициент, който ще наречем маса при покой, само заради движението им по инерция. Така структурираното образувание, такъв обект, ще е вещеви обект – непрестанно образуваща се вещева елментарна частица върху неподвижни вакчастици. Предположеното в ХИПОТЕЗАТА, както казахме вече, трябва да съответства на употребата на понятието за маса при покой в сегашната физика, макар  че – физично, същностно, обяснение на въпрос: Защо има „маса“?, че и „маса на покой“?-… в сегашната наука, няма.

Например,  защо съществува формула от вида E=m.c² за енергия на покой или за пълна енергия на вещеви обект? Тази формула е изведена теоретично от логиката,  възприета в Специалната Теория на Относителността (СТО) от Айнщайн. И  е предположено правилно тълкуване, че има еквивалентност между маса и енергия, в смисъл на превръщане на едното в другото, като под енергия се разбира възможността да се извърши работа (сума от кинетична и потенциална енергия, която да се превърне в действие (разлика между тях) … върху нещо). Не е известен същностно „механизмът“ на такова превръщане. Самите постулати, приети в СТО, нямат претенцията същност. Те са приети, благодарение на предишен исторически опит и липса на  експериментално оборване на правотата им..."

...

...

[tantin]

 

[tantin]

В тази презентация Александр Громов разяснява по един много разбираем начин идеята на квантовата механика,  базови понятия от векторната математика,  принципа на конструиране на вълновата функция и най-прост оператор за измерване на стойностите.

Забележете също , че той нарича вълновата функция " вектор на състоянието" ...

[tantin]

Пропуснал съм да добавя това видео към темата за спин на електрона:

 

[Малоум 2]

Засега - едно от най-разбираемите популярни обяснения, според мен.

...

[Малоум 2]

Опит за Същност на "спин"

...

...

(всъщност, електронът трябва да притежава въртящ момент (силов, механичен), заради наличието на собствена маса, която не е само електромагнитна маса - Механичният момент е като контра на ъглоквантовия момент)

...

[Джереми]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Опит за Същност на "спин"

...

...

(всъщност, електронът трябва да притежава въртящ момент (силов, механичен), заради наличието на собствена маса, която не е само електромагнитна маса - Механичният момент е като контра на ъглоквантовия момент)

...

Защо не приемат че електрона се върти в истинският смисъл, след като експериментът го потвърждава, а се опитват всячески да клинчат че той не може да се върти а само има прилика с въртенето, кой експеримент пък е доказал че електрона не се върти, естествено че няма такъв експеримент и се приема само аксиоматично че електрона не трябва да се върти. Уфф забравих също че въртенето на електрона противоречи на СТО.

[Малоум 2]

С училищно образование може да се доказва, че светлината притежава импулс:

...

...

(т. е. - при "липса" на маса, импулсът пак е пропорционален на сила, приложена за единица време)

...

...

[Джереми]

On 23.10.2023 г. at 8:37, Малоум 2 said:

(т. е. - при "липса" на маса, импулсът пак е пропорционален на сила, приложена за единица време)

как става фокусът. При анихилация къде отива масата, остава в центърът между двата електронпозитрона, но не може да се регистрира понеже там няма заряд.

[Малоум 2]

Преди 7 часа, Джереми said:

как става фокусът. При анихилация къде отива масата, остава в центърът между двата електронпозитрона, но не може да се регистрира понеже там няма заряд.

Разбира се, че има хитрост. (разглеждай последните две клипчета заедно - едното разказва, че електронът не се върти, но се държи, все едно че е мини-магнит и се разклаща в Магн.поле. Другото разказва, че в елм.вълна, все едно че имаме заряд, заради който, вълната се разпространява в една посока по оста, перпендикулярна на ел поле и магн. поле)

При Файнман  - когато разглеждаме ЕМПоле, в което няма заредени частици, се получава, че това поле е пак от заряди-заредени частици, някъде, където се  движат с ускорение. Иначе - няма изменения в полето, които могат да се регистрират и да говорим за светлинни вълни.

(по хипотезата ми - електронът е "съставна частица", която се образува непрестанно, има условно постоянна централна част, а обвивката на електрона се образува от поглъщане на фотон от околно поле, завихря се до обвивка и се "изхвърля" противопосочно (откат), като целостта на частицата се диктува от образуването на центъра й. Така електронът се държи като пумпал в магнитно поле. Ъгло-квантовия момент се противопоставя на въртящия момент (вътрешно свойство) и не може електронът да се разпада, заради устойчивия си център (освен при анихилация, дето трептенията на частиците се "разплитат" до образуващите ги фотони, заради различните ляво-десни посоки на завъртане при новообразуване - вещество-антивещество). Устойчивостта на частиците във времето се "регистрира" и от съпротивата им (маса) при прилагане изменения от външно поле. Не може частица да има маса, а да няма механичен момент.)

...