Безполезна ли е сегашната образователна система?

[dora]

Преди 1 час, gmladenov said:

Според Дора и според теб, HAVO + VWO могат като цяло могат да минат за "общо" средно
образование, след като в тях отиват към 60% от учениците (което е болшинството).

Ловя бас, че в тези училища не се учат интегрално смятане и химични уравнения.

Подобни умения/знания трябва да се преподават и учат само в специализирани паралелки
(независимо от чудодейните когнитивни способности, които тези напреднали предмети
развиват ... дори в ученици, които хал хабер си нямат за какво става дума).

Toва откъде го заключихте?

VWO e нещо като нашите гимназии, но там се учи на по-високо, академично ниво, изучават повече предмети, например, могат да учат латински; там oсвен задължителния за всички английски изучават задължително френски и немски. 

И в HAVO,  и във VWO от някъде нататък се профилират.

- природа и техника

- природа и здраве

- икономика и общество

- култура и общество.

И си решават и химични уравнения, и всякакви други.

И в двете форми на образование има три вида математика, в завсимост дали се специализирате в природа и техника, природа и здраве, икономика и общество, и култура и общество.

• Je analyseert functies zoals de lineaire, kwadratische, wortel-, gebroken, exponentiële en logaritmische functies;
• Je werkt met een aantal afgeleiden, waaronder de product-, quotiënt- en kettingregel;
• Statistiek is een belangrijk onderdeel;
• Ook kansrekening komt regelmatig terug, waarbij je je met name buigt over  binomiale en normale kansverdeling en over het gebruik van de product- en somregel;
• Je werkt met meetkundige en rekenkundige rijen.
• Je analyseert functies zoals de lineaire, kwadratische, wortel-, gebroken, exponentiële en logaritmische functies, maar ook limieten en perforaties;
• Je werkt met afgeleiden van alle functies, waaronder exponentiële en logaritmische;
• Bovendien werk je met alle regels, dus de product-, quotiënt- en kettingregel;
• Integralen komen aan bod (bijvoorbeeld oppervlakten en inhouden van omwentelingslichamen);
• Goniometrie komt veel terug. Je leert over sinusoïden en ook over afgeleiden van de sinus, cosinus en tangens;
• Tenslotte houd je je regelmatig bezig met meetkunde.

 

Какво включва това, не превеждам дума по дума, но линейни, квадратни, експоненциални, логаритмични функции, граници, редици, производни, статистика, теория на вероятностите, прогресии, интеграли, тригонометрия, синусоиди, производни, геометрия.

Разликите в математиките е, че едни учат статистика, други не, някои учат геометрия, други - не.

Дори ако учите култура и общество, пак учите математика.

В българското общообразователно училище статистика, мисля, не се учи.

Ако мислите, че българското средно образование е излишно товарещо - това не е вярно. Нито в контекста на Европа, нито в световен контекст.

Европа е нещо като предучилищна в сравнение с усилията, които полагат японските (и азиатските) деца в училише.

Големият проблем на нашето образование е зубрачеството. Ако човек не разбира как се работи с това, което му преподават в училище, какви стратегии да прилага, с всеки следващ клас образованието му се вижда по-сложно.

Редактирано 2, 2022 от dora

[gmladenov]

Преди 15 минути, dora said:

Toва откъде го заключихте?

Дора, не ме чети буквално, а влез в час и разбери най-накрая за какво говорим: а именно,
какво трябва да се учи в общите срещу специализираните програми.

Както се оказва, на англисйката Уикипедия също има информация за холандската
образователна система. Ето цитати, в превод на български:

• HAVO (буквално "горно общо продължително образование") има пет класа и се посещава
  във възрастта от 12г до 17г. HAVO дипломата дава достъп до HBO-ниво образование.
  HBO са техните колежи, които по принцип се броят "под" университетите.
   
• VWO (буквално "подготвително научно образование") има шест класа и обикновено се
  посещава във възрастта от 12г до 18г. VWO дипшломата дава достъп до WO-ниво обучение. 
  WO (буквално "научно образование") се препшодава само в университетите, занимаващи
  се с изследователска дейност.

Значи в Холандия настина нямат точен еквивалент на нашите гимназии.

HAVO са общи, но там се учи до 17г възраст ... а у нас в гиманизиите се учи до 18г. В VWO се
учи до 18г ... но от самото им име става ясно, че това са напреднали училища, които подготвят
за университета.

Нашата система не е структурирана по този начин, но от тяхната става напълно ясно, че освен
ако ще ходиш в университет, нямаш натоварена академична програма.

Така че, Дора, влез в час и проумей най-накрая, че натоварена академична програма има
смисъл само за тези, които ще ходят в университет ... и престани с нелепите си примери за това
какво се учи в училища, специализиращи за подготовка в университет.

В тези училища и атомна физика ако искат да учат. Това е техен проблем ... но нека да е кристално
ясно, че това не е общо средно образование. От самото начало ние само за това говорим.

Впрегни колосалните си когнитивни способности и вдени най-накрая за какво говорим.
Нали знаеш, че reading comprehension (четене с разбиране) е едно най-важните когнитивни умения
... и като те чета, ти май хич не го владееш.

[Atom]

Преди 19 минути, gmladenov said:

Нашата система не е структурирана по този начин, но от тяхната става напълно ясно, че освен
ако ще ходиш в университет, нямаш натоварена академична програма.

Нали искаше системата да се определя според обществените настроения. Е, нашите обществени настроения изискват всички средни училища да дават достъп до университет.  Сега обществените настроения искат и олекотени програми. Хубаво, но ако се олекотят програмите и върнат старите СПТУ и УТР дали родителите ще записват децата си в тях?  То май проблемът е с обществените настроения, че не знаят какво искат.

Иначе си прав. Като изключим изключим т.н. елитни гимназии останалото е нещо като нищо.

Редактирано 2, 2022 от Atom

[gmladenov]

Преди 11 минути, Atom said:

Е, нашите обществени настроения изискват всички средни училища да дават достъп до университет.  Сега обществените настроения искат и олекотени програми.

Абсолютно си прав ... и точно това е задачата, която нашите органи трябва да решат.
Затова казваме, че трябва да се балансират противоречиви изисквания.

Аз лично предпочитам нашата по-демократична система (какти ти я нарече).

В тази система, обаче, възниква проблема колко да е натоварена програмата. Затова
на мен (много) ми харесва идеята за профилирането в горните класове.

В крайна сметка пак ще има прецакани, както и да го погледнеш.

В Холандия прецакани са тези, които са се записали в обща гимназия ... и на 17г им е светнало,
че с тази гимназия не могат да следват в университет.

В БГ пък прецакват отличниците, които трябва да си губят времето в час докато учителката
се занимава с "дебили" (пресилено казано).

За мен лично нашето прецакване е по-добро. Отличниците винаги ще се оправят (както и
богатите). Затова помагаш на по-малко знаещите (и на бедните). Ние сме малка нация и
и това трябва да правим, за да може нивото като цяло да е по-високо.

В големите нации има достатъчно хора и там няма нужда да "дундуркат" слабите ученици.
Риба в морето колкото искаш.

Редактирано 2, 2022 от gmladenov

[Atom]

Преди 4 минути, gmladenov said:

В тази система, обаче, възниква проблема колко да е натоварена програмата. Затова
на мен (много) ми харесва идеята за профилирането в горните класове.

 И какво решава профилирането? Изборът на профила се прави в 7 клас. В 10-ти не избираш нищо.

[gmladenov]

Преди 10 минути, Atom said:

 И какво решава профилирането? Изборът на профила се прави в 7 клас. В 10-ти не избираш нищо.

Ами трябва да се запозная по-подробно с профилирането, но общата идея би трябвало да бъде
да си избираш на кои предмети да наблегнеш в последните години от гимназията.

Ако ще следвам програмиране, химия и биологие не са ми приоритет. Ако пък ще кандидатствам
медицина, математика и физика не ме касаят. За филология и право профилирането ще е трето.

На хартия, профилирането ще даде възможност на всеки да специализира в това, което го интересува.
Естествено не можем да кажам предварително колко успешно и ефективно ще бъде то на практика.
Но идеята като цяло е много добра.

Редактирано 2, 2022 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 18 минути, Atom said:

 И какво решава профилирането?

Ако се замислиш, профилирането комбинира холандските HAVO и VWO в едно.
До 10-ти клас всички учат едно и също, след което в 11-ти и 12-ти клас учат
специализирано.

Едниственият недостатък е, че с нашата система всички учат до 18г, а в
Холдания някои спират на 17г.  Но по логиката, че "колкото повече учиш, толкова
по-добре", нашата система пак е по-добрата.

Холандиците явно са си свикнали с тяхната система, но аз в никакъв случай не
мога да се съглася, че на 14г (след седми клас) трябва да решиш дали ще ходиш
в университет или не. Това е абсурд.

(Аз на 50+ години още не съм решил какъв да стана като порасна. )

Редактирано 2, 2022 от gmladenov

[Atom]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Холандиците явно са си свикнали с тяхната система, но аз в никакъв случай не
мога да се съглася, че на 14г (след седми клас) тряжва да решиш дали ще ходиш
в университет или не. Това е абсурд.

И каква е разликата от нас точно по тази точка?  В България изборът на профила също се прави след 7 клас. Това ти го пиша вече за трети път.  Разликата е, че при нас всички училища дават достъп до университет. Няма ограничения и всеки може да кандидатства в  който си иска университет, независимо от това какво средно училище е завършил.  Това е причината да има някакъв общообразователен минимум, който е еднакъв за всички училища и няма как да го "олекотиш".

Преди 8 минути, gmladenov said:

Едниственият недостатък е, че с нашата система всички учат до 18г, а в
Холдания някои спират на 17г.  Но по логиката, че "колкото повече учиш, толкова
по-добре", нашата система пак е по-добрата.

В България учениците също имат такава възможност. В 10-ти клас има задължително външно оценяване по БЕЛ и математика.  Ако завършиш успешно 10-ти клас и  издържиш  двата изпита, получаваш  сертификат за завършен първи етап на гимназиално образование и ако не ти се учи повече може да не продължиш във втория етап. 

[gmladenov]

Преди 5 минути, Atom said:

В България изборът на профила също се прави след 7 клас. Това ти го пиша вече за трети път. 

Не е оптимално, но не е и фатално.

 

Цитирай

Разликата е, че при нас всички училища дават достъп до университет.

За мен това е огромна разлика. От небето до земята. Абсурд е да те профилират на 14г.
Това е нехуманно.

Виж ако си записал математическа гимназия ... след което решиш да следваш право,
все някак ще се оправиш.

А холандецът ще се чуди какво да прави, за да се запише в университет. Сигурно има
начин, но в общата гимназия и нивото е по-ниско. Така че холандецът се е прецакал
отвсякъде.

[Atom]

Преди 18 минути, gmladenov said:

За мен това е огромна разлика. От небето до земята. Абсурд е да те профилират на 14г.
Това е нехуманно.

Може да не е хуманно, но обществените настроения искат точно това - да няма дискриминация. Нали искаше системата да е съобразена с тях. 

Пейчев иска внучката му да учи в гимназията  само Фотошоп, английски  и рисуване, но в същото време  ако утре и кефне да запише някакво висше да няма ограничения. Все пак детето има диплома за средно.  На практика обаче такава система е скапана. Не може и това, и онова, и третото.  Ако искаме средното образование да е ефективно би трябвало да е или - или.  Ако внучката на Пейчев иска да учи само фотошоп, английски и рисуване - ОК да ги учи, но да  знае, че дипломата и няма да послужи за вход във ВУЗ. 

Редактирано 2, 2022 от Atom

[gmladenov]

Преди 44 минути, Atom said:

На практика обаче такава система е скапана.

Няма две добри и винаги някой ще е недоволен. Така вървят тези неща.

Ако питаш Дора, в средното училище трябва да се учат висша математика,
атомна физика, нервна хирургия и международно право. Много развиват
когнитивните способности.

Ако пък питаш Пейчев, математика въобще не трябва да се учи.

Как удовлетворяваш тези взаимно-изключващи се изисквания ??

Скенер в началото на темата цитира "Петото правило на артметиката".
Първи курс студенти във Франция не могат да събират дроби. Там явно
обществените настроения се водят от такива като Пейчев.

Редактирано 2, 2022 от gmladenov

[Петър_Пейчев]

Преди много години, зората на 90-те, имах контакти с холандци и там от всеки се говориха като минимум английски и немски. За какво им е повече учене? Давали по окснюз за някакав американски град, където дали на студенти да четат текстове на глас и съгласно някакви критерии те се класирали на нивата от първи до трети клас, т.е. на практика едвам четяли. Въпросът обаче е защо да четеш на глас? Някъде не можели да смятат с дроби, а това на кого би служило за нещо? Спомени от миналото. Математиката на ниво 6-7 клас е напълно достатъчна за 90% от съвремените професии и то тя ще бъде ползвана единствено за да се знае кои копчета на калкулатора да се натискат. Химия и физика носят някакви полезни знания, но две години са предостатъчни до университета и то без оценки.

Тук някой спомена, че имало спортни училища и такива по изкуствата, но те били пренебрежимо малко. Защо? Кое е фрашкано с народ - фитнес залите или гражданските клубове по физика и фимия? Само това показва кое е по-полезно.

Ние говорим за 5G, машините щели да си общуват с машини. Търсят доброволци за да им имплантират чип в мозъка, защото с имплантиран такъв някаква порода шебеци започнали да играят електронни игри. Тук Дора и някой други, като ярки представители на работническата класа, ни убеждават как трябвало да изчисляваме на ум корени за да си общуваме с тъкачния стан. Тъкачния стан обаче не ни иска, иска и поддържа връзка в шивашките машини. Мястото на човека не е в Кремиковци, а в глобалното общесто, а там се общува с езици, ходи се на фитнес, слуша се музика, а навсякъде около теб има нещо нарисувано и  което със сигурност го няма е безделници, които просят пари по улиците показвайки химически опити. Светът ви умря, опяхме го и го погребахме, сега остава да се разправим с оставените от него проблеми и един от първите е училището в сегашния му вид.

[scaner]

Преди 2 часа, Петър_Пейчев said:

Ние говорим за 5G, машините щели да си общуват с машини. Търсят доброволци за да им имплантират чип в мозъка, защото с имплантиран такъв някаква порода шебеци започнали да играят електронни игри. Тук Дора и някой други, като ярки представители на работническата класа, ни убеждават как трябвало да изчисляваме на ум корени за да си общуваме с тъкачния стан. Тъкачния стан обаче не ни иска, иска и поддържа връзка в шивашките машини. Мястото на човека не е в Кремиковци, а в глобалното общесто, а там се общува с езици, ходи се на фитнес, слуша се музика, а навсякъде около теб има нещо нарисувано и  което със сигурност го няма е безделници, които просят пари по улиците показвайки химически опити. Светът ви умря, опяхме го и го погребахме, сега остава да се разправим с оставените от него проблеми и един от първите е училището в сегашния му вид.

Ма никой не ви спира да преоткривате за себе си безделието. Нито сте първият, нито ще сте последният. Ходете си по улицата и фитнесцентровете, слушайте си музиката, и ако имате средства, яжте нещо. Щом само това сте успяли да усвоите от живота си до сега... Е, тъжно е да насажддате това и като бъдеще на внучката си, но какво да се прави, човек рядко се учи от собствените си грешки, а го е срам да се учи и от грешките на другите, така че...

Замислете се върху това което предлагате. Как мислите да се изхранвате в глобалното общество? Като говорите чужди езици? Като ходите на фитнес или танцувате по улицата, слушайки музика? Някой който прави същото ще ви плаща? А той от къде средства? Всички могат да натискат копчета, вие какъв финт в повече можете за да бъдете предпочетен? Щото не са нужни много хора да натискат копчета, и ще стават все по-малко. Бързо ще се превърнете в маргиналните безделници просещи пари на улицата срещу финтесномера, срещу които говорите. Ще се превърнете в евтина глупава нискоквалифицирана работна сила, можеща да говори и английски. Е, добрутро, той цял свят отдавна говори английски, с какво ще покажете че сте по-добри от нигериеца, за да ви дадат повече хляб? С клипчета по Тик-Ток? Парите на мама и тате бързо ще свършат, а после?... Какво се случва с такава работна сила, може да си припомните от учебниците по история...

Не, нашият свят не е умрял. Нашият свят устойчиво се отделя от вашият. И посоките ни не съвпадат. А пропастта между тях скоро може да стане непреодолима. Кой хванал влака, хванал...

[dora]

Преди 15 часа, gmladenov said:

Така че, Дора, влез в час и проумей най-накрая, че натоварена академична програма има
смисъл само за тези, които ще ходят в университет ... и престани с нелепите си примери за това
какво се учи в училища, специализиращи за подготовка в университет.

общообразователната програма не е академична.

Академична е програмата в университета.

[Atom]

Разгледах по-подробно разпределението на децата в случайно избрана област и случайно избран профил. В случая това е област Благоевград през 2020г, а профилът математика и информатика. Кандидатстването става като се вземат в предвид две годишни оценки от удостоверението за 7 клас (по избор на училището в което се кандидатства) и оценките от външното оценяване по БЕЛ и математика.  6,00 от удостоверението за седми клас е =50т. Максималният брой точки който може да се изкара на всеки един от двата изпита е 100. Формулата за изчисляване на бала е ОЦЕНКА1 + ОЦЕНКА2 + 4 пъти оценките от външното оценяване, като участват и двата изпита. Комбинацията може да е например 3 пъти БЕЛ + един път математика, 3 пъти математика + един път БЕЛ или 2 пъти математика + 2 пъти БЕЛ. Изборът се прави от училището където се кандидатства. Максималният бал е 500 или 50+50+4*100. Ето някои наблюдения:

ПМГ "Акад. Сергей Корольов",  профил математика и информатика с интензивно изучаване на английски език.  Последният класиран за тази паралелка е с бал 309,25. Този бал може да се постигне с оценки 4,00 по единия предмет  и 5.00 от другия за 7 клас и 60,5т. (от 100) за всеки един от двата изпита на външното оценяване. Ако оценките на ученика  от основното образование са раздути (например и по двата избрани предмета има 6,00), то на външното оценяване е достатъчно да изкара по 51,75т. и на двата изпита.  За същия профил, но с интензивно изучаване на немски език в това училище последния класиран е с почти същия бал - 307. 

ПМГ "Яне Сандански",  в почти същия профил - математика и информатика, но не с интензивно, а с разширено изучаване на немски език, най-високият бал е 310. Т.е. детето с най-висок резултат може да влезе с оценки 4 и съответно 5 от удостоверението за 7 клас и 61,25т на всеки един от двата изпита от външното оценяване. Ако оценките му в 7 клас са раздути (например две шестици) на външното оценяване е достатъчно да изкара по 52,5т на двата изпита.

СУ "Йордан Йовков". Пак математика и информатика, но с разширено изучаване на английски език. Най-високият бал е 241. Той може да се постигне  с две четворки от удостоверението за 7 клас и 47,25т. на всеки един от двата изпита. Ако и този ученик има раздути оценки в 7 клас (две шестици), на външното оценяване е достатъчно да изкара по 35,25т. на двата изпита от външното оценяване. 

Като изключим разликите в изучаването на чуждите езици - английски или немски, интензивно или разширено обучение, профилът е един - математика и информатика и разликите в трите училища по учебен план (степен на сложност на материала и натоварване) не би трябвало да се много големи, а ще се изразяват основно при свободно избираемите часове. 

Темата е за ползите. Какви ще са те и има ли ги изобщо?  Естествено има много неща които зависят от професионализма на учителите и тяхната степен на ангажираност в целия процес. Ако предположим, че те са перфектни, то за децата от ПМГ "Акад. Сергей Корольов" определено програмата би била полезна и ще си изпълни замисъла.  В останалите две училища обаче нещата изобщо не са така. В ПМГ "Яне Сандански" детето прието с най-висок бал има почти същите резултати като последния в ПМГ "Акад. Сергей Корольов" (310 срещу 307), а в  СУ "Йордан Йовков" нещата са още по-зле. Там най-добрия ученик е приет с бал 241. 

И се започва една.... мрънкане, че програмата е трудна, че материалът трябва да се олекоти, а преподавателите ще се чудят как да изпълнят задълженията си. 

Образованието до 16г. възраст е задължително и тук и в Холандия. Там около 56% от децата продължават  в HAVO или VWO. Тук 100% от децата трябва да продължат в професионална или профилирана гимназия (аналозите на HAVO и VWO), като при нас всяко едно дете може да се запише и в двата типа училища без каквито и да е ограничения.  Ако училището има свободни места то не може да откаже прием дори ако детето е с бал 30 (две тройки от удостоверението за 7 клас и 0 точки на двата изпита от външното оценяване). В СУ "Йордан Йовков" например последният приет в паралелката математика и информатика с разширено изучаване на английски език е с бал 84. 

Подобна система не може да не произвежда брак освен в т.н. елитни или престижни гимназии.  Лошото качество е заложено по дизайн на системата като цяло и нито учителите, нито съдържанието на конкретната програма (математика и информатика с изучаване на чужд език) имат отношение към проблема.  При това положение ако има ученици от малките населени места (където няма елитни или престижни училища) които все пак се справят добре, това става ВЪПРЕКИ системата, а  не благодарение на нея, като децата разчитат основно  на себе си или на помощта от родителите. 

Нещата които цитирах са от тук:  https://rio-blg.com/files/2020/Priem_2021/1класиране.pdf

Редактирано 3, 2022 от Atom

[dora]

Чудесен анализ, Atom.

[dora]

Преди 17 часа, gmladenov said:

е на 14г (след седми клас) трябва да решиш дали ще ходиш
в университет или не.

Това дали дадено дете ще ходи в университет не го решава самото дете.

Решават го учителите на база на преценка това ще се справя ли то със сложността на материала там или не.

Как го преценяват?

Ами, в началното училище два пъти годишно децата се явяват на стандартни тестове, М и Е.

М е тестът в средата на годината, Е е тестът по предмета в края на годината.

За кое образователно ниво става детето се решава на базата не резултатите от тези стандартни тестове, и на преценката на учителите, които, освен по резултатите от тестовете, оценяват детето на основата на това доколко това, което показва в област "способност за усвояване и бораване с информация, способност за учене" отговаря на необходимото за неговата възраст. Или доколко е развило необходимите за учене способности - за които говоря от началото.

На базата на тази преценка детето получава "направелние" кой тип образование е подходящо за него  и кой - не.

Родителите донякъде могат да оспорят преценката на учителите, но не могат да оспорят резултатите от тестовете.

За да може да бъде преценено, че това дете ще се справя със сложността в който и да било вариант на средно образование, то  трябва трайно да покрива необходимите критерии, да показва, че е способно да се учи, че полага усилия, че има затвърдени учебни навици, които ще продължава да прилага успешно в следващите образователни нива, защото там никой няма да го пусне току-така, нито ще го дундурка.

За да не отпадат децата от която и да било образователна степен, когато се дават тези направления се прави така, че децата да не бъдат нито надценявани, нито подценявани. Никой няма полза от това в гимназиалното образование да бъдат допускани деца, които не могат да учат с необходимото за това темпо, нито в образованието с по-ниски изисквания да попадат талантливи деца.

Това, което детето може да си избере отнякъде нататък, е профил. Но не може да си избере къде да учи току-така.

 

Редактирано 3, 2022 от dora

[Atom]

Преди 11 минути, dora said:

На базата на тази преценка детето получава "направелние" кой тип образование е подходящо за него  и кой - не.

Какъв е формално-правния характер на това  "направление" - задължителен или препоръчителен?  И ако е препоръчителен може ли да се пренебрегне било от ученика или родителите му, било от училището където иска да отиде ученика. Например "направлението" е за VMBO, но ученикът иска в HAVO или не дай боже VWO?

Редактирано 3, 2022 от Atom

[gmladenov]

Преди 2 часа, Atom said:

Подобна система не може да не произвежда брак освен в т.н. елитни или престижни гимназии.  Лошото качество е заложено по дизайн на системата като цяло ...

Благодаря за данните, но изводът ти е неоправдан.

Ти гледаш приемния бал и решаваш, че след като той е нисък, системата е сбъркана.
Няма връзка между двете.

Твоите данни еднинствено показват какво е реалното ниво на образование на хората
в този район ... и то не е високо, за съжаление.

Съответно няма особен смисъл от натоварена училищна програма. Ученици с такъв нисък
приемен бал едва ли стигнат до университет.

Защо това да е проблем на системата?

Още от самото начало говорим за това, че средното образование трябва да е за всички,
а не само за тези, които ще следват.

[dora]

Преди 51 минути, Atom said:

Какъв е формално-правния характер на това  "направление" - задължителен или препоръчителен?  И ако е препоръчителен може ли да се пренебрегне било от ученика или родителите му, било от училището където иска да отиде ученика. Например "направлението" е за VMBO, но ученикът иска в HAVO или не дай боже VWO?

   Задължителен, освен ако родителят не обжалва, но тoгава трябва да се занимава с доста сложна процедура, нерядко без кой знае какви шансове

Но родителите биват информирани всяка година каква е прогнозата за детето им към момента, така че тази прогноза не идва като гръм от ясно небе.

И прогнозата като цяло е обективна.

Ако не им харесва прогнозата, те имат шест години да вземат мерки.

По тази причина детето не може да се подмотква шест години и изведнъж в последната да реши, че трябва да учи. Трябва редовно да си решава тестовете и да се справя на необходимото за възрастта му ниво от самото начало (трета група, когато е на 7 години), за което пък трябва системно да полага изискваните от него и подходящи за възрастта му усилия.

 

Редактирано 3, 2022 от dora

[Atom]

Преди 1 минута, dora said:

Задължителен, освен ако родителят не обжалва, но това е малко като да отидеш на арбитражен съд

В България, ако изобщо се дават някакви насоки от учителите за това къде е най-добре детето да продължи с образованието си, те са препоръчителни и  нямат никакви обвързващи функции. Нещо повече,  приемните училища нямат право да поставят минимални изисквания. Ако имат свободни места те са длъжни да запишат всяко едно класирано дете. Ако откажат, могат да ги обвинят в дискриминация и дори да ги съдят.  Единственият начин е да убеждават родителите доброволно да се откажат и да не записват детето. При това действията по убеждаването  трябва да са меки защото дори убежденията могат да се изтълкуват като дискриминация. 

[dora]

Преди 37 минути, Atom said:

В България, ако изобщо се дават някакви насоки от учителите за това къде е най-добре детето да продължи с образованието си, те са препоръчителни и  нямат никакви обвързващи функции. Нещо повече,  приемните училища нямат право да поставят минимални изисквания. Ако имат свободни места те са длъжни да запишат всяко едно класирано дете. Ако откажат, могат да ги обвинят в дискриминация и дори да ги съдят.  Единственият начин е да убеждават родителите доброволно да се откажат и да не записват детето. При това действията по убеждаването  трябва да са меки защото дори убежденията могат да се изтълкуват като дискриминация. 

В някои случаи това може и да е дискриминация, защото училищата не искат да си създават неудобства, за да приемат примерно дете с увреждания или деца от малцинствени групи.

А реално са длъжни, защото не могат да лишат едно дете от правото му на образование.

Но тогава трябва да му осигурят необходимата подкрепа.

Тук това става с т.нар. shadow,  (асистент)-учител или друго осигурено от училището лице (в координация с общинската образователна администрация или с общинския отдел защита на детето, според зависи), което да помага на детето в клас. Това често се прави за децата с аутизъм или дефицит на вниманието, защото те не са интелектуално неспособни, просто имат проблем с някои екзекутивни функции, което означава, че някой трябва да седне до тях и да им обясни какво се очаква от тях, понякога в началото за всяка задача, тоест да им разбие задачата на подробни стъпки, които те да следват, за да я решат. Това не значи, че някой им решава задачата, а че ги насочва как да обработят дадената им информация.

За децата с аутизъм, дефицит на вниманието, дислексия и т.н., ако нямат и коморбидно разстройство на интелектуалното развитие, има и възможност да решават специален формат на стандартните тестове (които примерно им оставят повече време за мислене), за да не им бъде дадено по-ниско направление, отколкото реално заслужават.

Редактирано 3, 2022 от dora

[gmladenov]

Общ коментар:

Пейчев подценява полезността на математиката в средното образование, но принципно
е напълно прав. Живеем в съвсем друг свят и средното образование трябва да е по-
пригодено към днешния живот.

Днешните реалности са такива, че ние сме дефакто провинция на Западна Европа и
имаме икономика, която е ориентирана най-вече към услугите. Производство е много
трудно да се развива, тъй като то трябава да се конкурира с китайците и Запада.
За сериозна научно-изследоватеска дейност у нас въобще не може да се говори.

Значи образованието като цяло (средно + висше) трябва да е насочено към подготвката
на кадри за икономика на услугите в страна, намираща се в периферията на Западна
Европа.

Това означава, че изучаването на чужди езици наистина трябва да е най-високият приоритет
на средното образоване. Следват математиката (универсална наука) и компютрите ... и чак
след това всичко останало.

Като изключим математиката, от техническите дисциплини (химия, биология, физика) няма
реална полза. Едно време в БГ е имало "голяма химия", но от тези производства отдавна
няма и помен. Няма и реална наука, за да се подготват кадри в тази насока.

Трудно е човек да приеме мисълта, че в БГ няма реална нужда да се учи здраво в
стредното училище ... но това е реалността.

[scaner]

Преди 18 минути, gmladenov said:

Значи образованието като цяло (средно + висше) трябва да е насочено към подготвката
на кадри за икономика на услугите в страна, намираща се в периферията на Западна
Европа.

Това не е ли умишлено осакатяване на учащите се? При такъв подход, какво ще ни изкара от икономиката на услугите? Освен да ни затъпка още повече там без никаква друга перспектива? Който иска да се включи в икономиката на услугите, моля - гимназия по фризьорство и козметика и подобни. Сигурен съм, че там не се набляга на математиката, физиката, химията...

Точно това е мислене от миналото, подготвяне на кадри за текущите нужди и професии, без да се мисли за бъдещето...

Преди 18 минути, gmladenov said:

Като изключим математиката, от техническите дисциплини (химия, биология, физика) няма
реална полза. Едно време в БГ е имало "голяма химия", но от тези производства отдавна
няма и помен. Няма и реална наука, за да се подготват кадри в тази насока.

Ами с такава предлагана стратегия никога повече няма да има "голяма химия" тук. Само слуги, предлагащи услуги, защото само за това ще ги учим.

Това ли трябва да е смисъла на образованието?

[dora]

Преди 28 минути, gmladenov said:

ато изключим математиката, от техническите дисциплини (химия, биология, физика) няма
реална полза

Брей, а биотехнология, микрочипове, фармация, иновации в околната среда, алтернативни електроизточници?

Kaкви нанотехнологии без физика? Каква медицина без биология, химия и физика? Нови технологии в земеделието? Къде без биология, химия и физика?

Без математика, химия и физика дори един ТЕЦ не може да се поддържа. Отказваме се от електроенергия и топлоенергия? И се връщаме в пещерната епоха? Ми ВиК? Без хидроинженери? Няма да се мием? Kакво строителство без  химия, математика и физика? Ще ни падат мостовете? Съпромат?

България е част от европейското икономическо пространство. Ако някога искаме чужди инвестиции, ни трябват висококвалифицирани кадри. Не един, не двама - много и конкурентноспособни на тези примерно в азиатските държави, където учат, та се късат.

Точно в областите, които изискват висока подготовка по споменатите специалности.

Редактирано 3, 2022 от dora