Какви животни е имало по българските земи преди 2 милиона години?

[Warlord]

Проф. Николай Спасов в кабинета си в Националния природонаучен музей.

 

Едно уникално палеонтологическо находище на фосили от древни животни край град Вършец ни разкрива каква е била фауната на България в началото на Кватернера (преди около 2.5 милиона години). Проучванията на находището започват още в началото на 90-те години, като основна роля в тях играе проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН, както и негови колеги от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.

Благодарение на тяхната работа, в това иначе съвсем малко по размери находище, са намерени цели 160 вида безгръбначни и най-вече гръбначни животни, както и някои растения, включително нови видове за науката. Откритата при тези разкопки фауна включва огромен брой птици, някои от които - новоописани видове, земноводни, влечуги, гризачи и едри бозайници. Проф. Спасов се занимава специално с изследването на едрата бозайна фауна и през годините прави редица неочаквани открития на животни, които дотогава не сме знаели, че са населявали нашите земи и които по принцип са много редки.

Едно от най-изненадващите открития в находището е това на пумата. Всеки знае, че днес тя се среща само в Америките. Но малко известен факт е, че преди 2-3 млн г., когато този род котки е възникнал, той все още е бил обитател на Евразия и впоследствие се е разселил през Берингия към Северна Америка и оттам към Южна. В това всъщност няма нищо чудно, защото палеонтологията многократно е доказвала, че различни видове животни мигрират от континент в континент и могат да изчезнат напълно от старите си местообитания, но да продължат да оцеляват в новите, ако климатичните и географски възможности го позволяват.

 

 

Друга голяма котка, чиито кости излизат от същото находище, е гигантският плейстоценски гепард. Животно, което е било почти два пъти по-голямо от съвременния гепард, с размери почти колкото на лъв. Разбира се той едва ли е бил такъв бърз бегач, като днешния гепард, който достига скорост до 120 км/ч. Но затова пък се е хранел с по-едри и бавни животни и неговото предимство е било не бързината, а силата му.

Сред останалите открити край Вършец животни са вкаменелости от плейстоценски вълци, които тогава са били по-различни и по-едри; както и дребни хищници от вида Baranogale - древен вид, който днес не съществува; а също и изкопаемият пъстър пор. Последният някога е бил много разпространен, но днес е в Червената книга на Европа. Изкопаемият плейстоценски пъстър пор обаче е различен от сегашния и всъщност се явява първият вид от този род.

 

 

Цялата статия - в новия брой на сп. Българска наука