Мисии на Фалкън Хеви

[SAlexandrov]

СпейсЕкс се готви за първото изстрелване на Фалкън Хеви през тази година

Снимка на ракетата Фалкън Хеви, публикувана от СпейсЕкс. Photo credit : SpaceX

8 януари 2023 г. 11:15 ч.

Светослав Александров. СпейсЕкс се готви за първото изстрелване на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” през 2023 година – най-мощната частна ракета, макар и вече не най-мощната ракета изобщо, тъй като отстъпва на тази на НАСА “Спейс Лонч Систъм”. Полетът е насрочен за не по-рано от 13 януари в 00:30 ч. българско време.

Мисията е поръчана от военните и е известна под номер “USSF-67”. Според журналиста Ерик Ралф от сайта Тесларати основният полезен товар на ракетата е платформата “LPDE”, разработена от Аероджет Рокетдайн. Тя представлява довеждащ модул за разнообразни микроспътници, инструменти и научни експерименти.

Напомням на читателите, че ракетата на НАСА “Спейс Лонч Систъм” притежава товароподемност от 95 тона до ниска околоземна орбита, а тази на СпейсЕкс “Фалкън Хеви” – 63.8 тона. Това са единствените свръхтежки ракети в цял свят (т.е. с товароподемност от над 50 тона) и такава ракета в държава, различна от САЩ, вероятно няма да се появи в скоро време, поне докато китайците не въведат в експлоатация “Лонг Марч 9” някъде през около 2029 година. Но нещата не стоят по същия начин за Щатите, където скоро може да се появи трети свръхтежък носител – СпейсЕкс готвят за дебют мощната ракета “Старшип”. Сега нейният първи полет, по думите на Илон Мъск, се очаква да е факт не по-рано от февруари-март:

През изминалата 2022 година “Спейс Лонч Систъм” и “Фалкън Хеви” отчетоха по един полет – и двата бяха реализирани през месец ноември. През настоящата 2023 година не се очертават нови стартове за “Спейс Лонч Систъм” – повечето от активностите ще протичат на Земята, докато НАСА подготвя следващата мисия до Луната, вече пилотирана – “Артемис 2”. Нейният старт е насрочен за 2024 или 2025 година. Но не така стоят нещата за ракетата “Фалкън Хеви”, която вероятно ще лети доста често през 2023 година – може би петкратно. Тя трябва да изведе в космоса военните мисии “USSF-67” и “USSF-52”, спътниците “ViaSat-3” и “Jupiter-3”, а най-дългоочакваният полет през настоящата година е този на автоматичната междупланетна станция на НАСА “Психея”, която е кръстена на астероид със същото име, представляващ основната ѝ изследователска цел.

https://cosmos.1.bg/space/2023/01/08/first-falcon-heavy-ready-launch/

Редактирано Преди 1 час от SAlexandrov

[SAlexandrov]

Днес СпейсЕкс ще възобнови полетите на Фалкън Хеви след година и половина пауза

На снимката: ракетата „Фалкън Хеви“ в очакване на своето изстрелване днес. Photo credit : SpaceX

27 април 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине по план, днес свръхтежката ракета на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“ ще се завърне в експлоатация след година и половина прекъсване. За последно ракетата летя през октомври 2024 г., когато изведе мисията на НАСА „Европа Клипер“ на път към Юпитер.

Днес на път към геостационарна орбита ще се отправи 6.6-тонният спътник „ViaSat-3 F3“. Стартовият прозорец се отваря в 17:21 ч. българско време и продължава 85 минути. В случай че полетът не бъде осъществен днес, резервна възможност е налична на 28-ми април в 17:17 ч. българско време. СпейсЕкс ще осигури излъчване на живо в социалната мрежа X.

След изстрелването на „ViaSat-3 F3“, този път няма да чакаме дълго, докато станем свидетели на нов полет на „Фалкън Хеви“. Най-рано през лятото трябва да бъде проведено изстрелването на мисията „Грифин 1“ на частната компания Астроботик, която ще трябва да кацне в района на Южния полюс на Луната. А през септември ще бъде осъществен дългоочакваният полет на най-новия космически телескоп на НАСА „Нанси Грейс Роман“ – това е най-мащабният и скъп космически телескоп, който ще излети след полета на „Джеймс Уеб“ през 2021 година.

Но не може да не е направило впечатление на космическите фенове, че ракетата „Фалкън 9“ лети практически ежедневно, докато след силно популяризирания дебютен полет на „Фалкън Хеви“ през 2018 г. с автомобила „Тесла Роудстър“, досега тя е летяла едва единадесет пъти. Но истината е, че „Фалкън Хеви“ остава нишова ракета, която се използва предимно за тежки военни мисии, геостационарни комерсиални спътници и междупланетни мисии. Уви, все още няма толкова много междупланетни и лунни мисии, а основният пазарен двигател за такава ракета непрекъснато се свива. В периода 2000-2010 година телекомуникационните спътници тежаха типично 5-8 тона, но напредъкът в микроелектрониката, електрическите ракетни двигатели (ЕРД) и разработката на по-леки спътникови корпуси доведе до свиването на тяхното тегло до под 6 тона – т.е. във възможностите на „Фалкън 9“. Отделен е въпросът, че „Фалкън 9“ непрекъснато бе подобрявана и благодарение на оборудването ѝ с двигатели с по-голяма тяга, удължаването на горивния резервоар на втората степен и най-важното, постигане на възвръщаемост на първата степен след полети до геосинхронна трансферна орбита, тя се превърна в основна работна ракета. И ако първоначалната товароподемност на „Фалкън 9“ през 2011 г. бе 4-5 тона до геосинхронна трансферна орбита, то в края на миналото десетилетие тя вече стигна до 8-9 тона. Това се оказва сериозен проблем за пазарната ниша на „Фалкън Хеви“ – при рециклиране на трите ѝ ядра, товароподемността ѝ към геосинхронна трансферна орбита пада до около осем тона, което е приблизително като на „Фалкън 9“ в невъзвръщаем вариант. За вдигането на товароподемността до 16 тона до геостационарна трансферна орбита трябва да се изхвърли централното ядро. Икономиката е безпощадна: за среднотежки космически апарати „Фалкън 9“ е достатъчна, а за наистина тежки – или изхвърляш степените на „Фалкън Хеви“, или ако ти трябва по-евтин превоз, чакаш „Старшип“ да стане готов. В случая с днешния полет на „ViaSat-3 F3“, това е един от редките случаи, когато „Фалкън Хеви“ е необходима – ракетата трябва да вмъкне спътника във високоенергийна геосинхронна трансферна орбита, като летателният профил е дълъг, близо петчасов, с множество запалвания. Това е извън възможностите на „Фалкън 9“.

За редките полети на „Фалкън Хеви“ никак не помага и фактът, че традиционните геостационарни спътници са на изчезване – поръчките за нови такива спада драстично, като през 2024 г. бяха подписани само осем нови договора. Това е очаквано – тежките телекомуникационни сателити, които едно време съществуваха, за да обслужват дистрибуторите на кабелна телевизия, вече отпадат. Няма го вече този клиент, който плаща за кабелна телевизия. Старите корпорации отговориха на това предизвикателство, като се сляха и консолидираха – Viasat с Inmarsat, Eutelsat с OneWeb, SES с Intelsat, като целта чрез това сливане бе да се обединят различните групировки в различните орбити. Сега фирмите се опитват да сменят геостационарния модел с хибриден, при който геостационарните спътници се допълват от такива в средна околоземна или ниска околоземна орбита.

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/27/falcon-heavy-launch-preview/