Артемис 2 - пилотирана мисия до Луната - старт не по-късно от април 2026 г.

[SAlexandrov]

Днес НАСА ще обяви имената на астронавтите от мисията Артемис 2!

Снимка на Луната, заснета от борда на кораба “Орион” по време на мисията “Артемис 1” през ноември. Photo credit : NASA

3 април 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Днес е важен ден – в 18:00 ч. българско време НАСА ще обяви имената на първите хора, които след 50-годишно прекъсване ще напуснат околоземна орбита и ще прелетят край Луната в хода на мисията “Артемис 2”!

Напомням на читателите, че мисията “Артемис 1” включваше безпилотен тест на космическия кораб “Орион” в орбита около Луната и тя бе изпълнена успешно миналата година. Стартът на “Артемис 2” е насрочен предварително за ноември 2024 година.

Екипажът на експедицията ще се състои от четирима души – трима американци и един канадец.

Наблюдавайте обявлението на този линк на живо:

https://cosmos.1.bg/space/2023/04/03/nasa-astronauts-artemis-2/

Редактирано Септември 1, 2025 от SAlexandrov

[SAlexandrov]

НАСА обяви имената на астронавтите от мисията Артемис 2!

3 април 2023 г. 18:40 ч.

Светослав Александров. Вече са ясни имената на четиримата астронавти, които след 50-годишно прекъсване ще напуснат пределите на ниската околоземна орбита и ще обиколят Луната! Пет месеца след успешната реализация на мисията “Артемис 1”, която включваше роботизирано изпитание на кораба “Орион” в окололунна орбита, НАСА обяви екипажа на “Артемис 2”! И ако преди половин век всички астронавти от програмата “Аполо”, посетили Луната, бяха мъже, сред екипажа на “Артемис 2” присъства жена, както и афроамериканец.

Всичките астронавти са на възраст между 40 и 50 години.

Командирът на “Артемис 2” ще е астронавтът на НАСА Грегъри Уайзман – това ще е втората експедиция за астронавта. Уайзман летя за пръв път в космоса на борда на “Союз ТМА-13М” през 2014 г. и престоя шест месеца на Международната космическа станция, като за това време се разходи два пъти в открития космос.

Пилотът на кораба “Орион” ще е Виктор Гловър – много талантлив американски астронавт, като името му бе почти сигурно. Гловър летя в космоса през 2020 г. на първата дългосрочна мисия на космическия кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”. Тогава той пилотираше космическия кораб и НАСА е изключително доволна от хладнокръовието и професионализма му, което гарантира мястото на Гловър и на “Артемис 2”. Виктор Гловър е първият афроамериканец, който ще напусне околоземната орбита и ще посети Луната.

Американката Кристина Кук летя в космоса през 2019 г. с кораба “Союз МС-12” и прекара на МКС близо една година – общо 328 дни, рекорд за престой на жена в космическото пространство! През това време Кук, заедно с колежката си Джесика Меър, участваше в първата в историята на космическото дело космическа разходка изцяло от жени. Тези постижения гарантираха мястото ѝ на “Артемис 2”. Кук ще е първата жена, която ще напусне ниската околоземна орбита и ще обиколи Луната.

Американците Уайзман, Гловър и Кук ще бъдат придружени от канадеца Джереми Хенсън, който досега не е летял в космоса. Хенсън ще е първият човек, който не е гражданин на САЩ и който ще посети Луната.

Изстрелването на “Артемис 2” е насрочено за есента на 2024 г.

https://cosmos.1.bg/space/2023/04/03/artemis2-crew-announced/

[Warlord]

Азиатец няма в екипажа, защото сега не са в добри отношения с Китай, а гей/трансджендър или мюсюлманин/бежанец няма откъде да намерят сред квалифицираните кадри 

[SAlexandrov]

Днес НАСА ще обяви официално забавяне на мисията Артемис 2 от края на 2024 за 2025 година

Екипажът на мисия “Артемис 2”

9 януари 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Днес НАСА на специална прес-конференция се очаква да обяви дългоочакваното официално забавяне на мисията “Артемис 2” от края на 2024 за 2025 година, което бе сигурно да се случи във връзка с някои проблеми, които трябва да се изчистят преди към Луната да се отправят хора.

Според информацията, публикувана на Ройтерс и CNN, все още предстои довършването на ремонта на площдката, която бе увредена по време на изстрелването на “Артемис 1” през 2022 година. Предстои подмяна на дефектни батерии на кораба “Орион”, както и подсилване на топлинния щит във връзка с резултат за по-голяма ерозия от очакваното, получен при завръщането на “Артемис 1”.

НАСА ще обяви и съответните забавяния за “Артемис 3” и “Артемис 4”. Новото, което се очаква да научим, е че мисията “Артемис 3” вероятно няма да включва кацане, а то ще бъде оставено за “Арнемис 4”. Забавянията във връзка с кацането се дължи на това, че Илон Мъск трябва да демонстрира зареждането на “Старшип” в орбита – задължителна процедура, която трябва да бъде усвоена, преди корабът да може да се отправя към целите си в Слънчевата система.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/09/nasa-to-officially-announce-artmis-2-delay/

[Warlord]

Твърде прибързани за да са истина ми звучаха сроковете и в началото. Но нищо, важното е мисиите Артемис да продължат.

[БатеВаньо]

On 4.04.2023 г. at 8:40, Warlord said:

Азиатец няма в екипажа, защото сега не са в добри отношения с Китай, а гей/трансджендър или мюсюлманин/бежанец няма откъде да намерят сред квалифицираните кадри 

Реално няма как да се набавят такива кадри, но ако се направи филм няма къде да се избяга от квотите.

[SAlexandrov]

НАСА представи амбициозен график за лунната програма Артемис

Снимка на Луната на фона на кораба “Орион”, получена през ноември 2022 година. Photo credit : NASA

9 януари 2024 г. 21:45 ч.

Светослав Александров. Тази вечер НАСА представи новия график на лунната програма “Артемис” и, като изключим факта, че първата пилотирана обиколка до Луната се отлага от ноември тази година за септември 2025 година, графикът е изключително агресивен и амбициозен – въпреки че агенцията го нарича реалистичен и изпълним.

Като за начало СпейсЕкс очаква да получи лиценз за третия полет на “Старшип” през февруари, така че през февруари 2024 г. третият полет трябва да е факт. Също така до края на тази година СпейсЕкс трябва да демонстрира способност за презареждане на гориво в орбита.

Илюстрация на презареждане на “Старшип” с гориво. Image credit : SpaceX

Това трябва да доведе през 2025 година до безпилотно кацане на “Старшип” на Луната. Ако то е успешно, ще се пристъпи и към подготовката за пилотирано кацане, което трябва да е факт през септември 2026 година.

Eдин от големите въпроси е всъщност колко изстрелвания ще са необходими, за да може да има презареждане на “Старшип” и полет до Луната? СпейсЕкс за пръв път даде по-конкретен отговор: около десет.

Журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника зададе въпрос на пресконференцията на НАСА доколко този график е реалистичен. И отговорът бе, че е реалистичен и за спазването му ще се иска отговорност.

Все пак има доза за скептицизъм доколко всичко това ще бъде изпълнено навреме. Но както самият Бъргър казва – именно това е правилният път за завръщане на Луната. И той включва възвръщаеми и презареждаеми космически кораби. Пътят е много по-труден в началото в сравнение със схемата на “Аполо”, но е единственият верен. Защото никой не иска още една пауза от пет десетилетия без полети до Луната, както е било след “Аполо”.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/09/nasa-schedule-artemis/

[Warlord]

Артемис 2: Крачка по-близо до Луната!

Четиримата астронавти от мисията проведоха първи тест, облякоха за първи път заедно своите полетни скафандри и влязоха в космическия апарат „Орион“ за симулация. Това е ключов етап от подготовката за полета около Луната.

Този тест е от решаващо значение за проверката на системите и координацията на екипажа, приближавайки човечеството до следващата голяма стъпка в изследването на Космоса.

[SAlexandrov]

НАСА издирва доброволци, които ще проследят пътя на Артемис 2 до Луната

Полетът на „Артемис 1“ през 2022 г. също бе проследен успешно от доброволци. Photo credit : NASA

1 септември 2025 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. В началото на 2026 г., не по-късно от април, НАСА ще изстреля четирима астронавти на обиколка към Луната в рамките на мисията „Артемис 2“. И този път нямате основание да не вярвате – агенцията издирва доброволци от цял свят, които ще проследят пътя на кораба „Орион“.

Като правило мисиите на НАСА разчитат на системите Near Space Network и Deep Space Network за комуникация и проследяване. Но с нарастващия фокус върху комерсиализацията, агенцията иска да предостави повече възможности на индустрията да участва в подпомагането на „Артемис 2“.

Всъщност това вече бе направено по време на предходната мисия „Артемис 1“ в края на 2022 година. Тогава бяха избрани 18 доброволци от различен бекграунд в целия свят – международни космически агенции, академични институции, комерсиални фирми, неправителствени организации и частни лица. Десет от тях благополучно проследиха пътя на „Артемис 1“ към Луната посредством собствените си антени.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2025/09/01/nasa-seeks-volunteers-artemis/

[SAlexandrov]

НАСА насрочи изстрелването на пилотираната мисия Артемис 2 към Луната за февруари

На илюстрацията: пилотираният космически кораб „Орион“ доближава Луната. Image credit : NASA

24 септември 2025 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. След повече от половин век прекъсване, астронавти отново ще напуснат пределите на околоземната орбита и ще се отправят към Луната. Очаква се това да се случи най-рано през февруари, когато ще бъде изстреляна мисията „Артемис 2“.

Всичко изглежда да е в готовност. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ е сглобена и е готова за полет. Скоро към нея ще бъде прикачен и космическият кораб „Орион“. В началото на 2026-та, вече сглобената ракета и кораб ще бъдат изведени на стартовата площадка за т.нар. „мокър тест“, при който ракетата ще бъде напълнена пробно с гориво и ще бъде отрепетирано обратно броене. Ако всичко мине наред, стартът може да бъде осъществен най-рано на 5-ти февруари.

Екипажът, който ще участва в мисията „Артемис 2“, се състои от астронавтите Рийд Уайзмън, Виктор Гловър, Кристина Кук и Джереми Хенсън. След изстрелването четиримата ще престоят около 24 часав в околоземна орбита, проверявайки всички системи на кораба „Орион“ и ако всичко продължава да е изправно, ще запалят двигателя му, за да се отправят към Луната. „Артемис 2“ няма да кацне на лунната повърхност, няма дори да влиза в окололунна орбита, а ще лети по такава траектория, която ще доведе до прелитане на Луната и завръщане на Земята. С това Уайзмън, Гловър, Кук и Хенсън ще станат първите хора след астронавтите на „Аполо 17“, видели обратната страна на Луната със собствените си очи през декември 1972 г.

Напомням на читателите, че през есента на 2022 г. бе проведен дебютен безпилотен полет на кораба „Орион“ до Луната. Тази мисия на име „Артемис 1“ бе изключително успешна, но след завръщането стана ясно, че топлинният щит на кораба е претърпял неочаквано увреждане, което е могло да застраши кацането. Сега проблеми с „Артемис 2“ не се очакват, тъй като, при завръщането си, корабът ще навлезе в земната атмосфера по по-щадяща траектория.

Успехът на „Артемис 2“ е наложителен, тъй като администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп и назначеният от него и.д. администратор на НАСА Шон Дъфи смятат, че се намираме в състояние на втора космическа надпревара. Действително китайските планове за изпращането на човек на Луната са напреднали сериозно и китайското пилотирано лунно кацане се очертава да е факт преди 2030 година. Ако „Артемис 2“ успее, мисията ще проправи пътя към осъществяването на „Артемис 3“ – първото американско пилотирано лунно кацане след епохата на „Аполо“. Дали обаче „Артемис 3“ ще върне американските астронавти на Луната преди китайците да го постигнат, това остава неясно. Не само ракетата-носител и корабът трябва да са готови, но и спускаемият апарат за кацане на лунната повърхност, който е базиран на кораба на СпейсЕкс „Старшип“. През първата половина на 2025 г. „Старшип“ претърпя доста несполуки, но последният (десети) полет през това лято бе изключително успешен.

СпейсЕкс вече проведе статично огнево изпитание на следващия (единадесети) „Старшип“ и очакваме скоро той да бъде изстрелян, като това ще е последното изстрелване на итерацията „Блок 2“. След като „Блок 2“ бъде пенсиониран окончателно, по-следващият полет ще е от най-новата итерация на кораба „Блок 3“. Именно той се очаква да стои в основата на завръщането на човек на Луната, а и да започне да се отправя към Марс.

Според Илон Мъск, дебютното изстрелване към Червената планета може да е факт още догодина, но предприемачът признава, че шансът това да се случи е едва 50 на 50, като преди това трябва да бъде демонстрирано презареждане на кораба с гориво в околоземна орбита – наложителна стъпка, за да може да лети в далечния космос.

https://cosmos.1.bg/space/2025/09/24/artemis-2-scheduled-february/

[SAlexandrov]

Пилотираният космически кораб Орион бе сглобен за полет до Луната!

На снимката: космическият кораб „Орион“ бе стикован към ракетата „Спейс Лонч Систъм“. Photo credit : NASA

23 октомври 2025 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. За пръв път след повече от половин век пауза, пилотиран космически кораб бе прикачен към своята ракета-носител с цел провеждането на полет до Луната! Това се случи в понеделник, на 20-ти октомври, когато корабът на НАСА „Орион“ бе стикован към ракетата „Спейс Лонч Систъм“.

За последно пилотиран лунен кораб бе сглобен през август 1972 г., когато техниците прикачиха командния модул на „Аполо 17“, известен под сериен номер „CSM-114“, към неговата ракета-носител „Сатурн 5“. Изстрелването на „Аполо 17“, последното в историята на човечеството пилотирано лунно пътешествие, бе осъществено на 7-ми декември 1972 година.

Сега очакваме новата лунна мисия, известна под названието „Артемис 2“, да излети в началото на февруари. Тогава ракетата „Спейс Лонч Систъм“ ще вмъкне кораба „Орион“ във висока околоземна орбита, а на борда му ще са астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Кристина Кук, както и канадският им колега Джереми Хенсън. В тази висока орбита четиримата ще проверят системите на борда на „Орион“ и ако всичко е наред, ще запалят двигателя му за отправяне към Луната. „Артемис 2“ няма да кацне на лунната повърхност, но ще се сближи с обратната страна на Луната. Така Уайзман, Гловър, Кук и Хенсън ще се превърнат в първите хора, видели обратната страна на естествения ни спътник със собствените си очи, след половинвековна пауза.

Напомням на читателите, че предходната мисия „Артемис 1“ бе осъществена през ноември 2022 година. Тогава корабът „Орион“ облетя Луната в безпилотен режим.

Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“ са сериозно критикувани от експерти, защото са създавани съобразно договори тип „Разходи Плюс“ – вложени са милиарди долари средства от данъкоплатците, но истината е, че стават готови след разработка, проточила се две десетилетия. Причината затова е, че производственият процес е умишлено пръснат в различни щати – политика, която целеше да бъдат съхранени работните места след пенсионирането на програмата „Космическа совалка“. Ето защо „Орион“ никога не може да се конкурира на пазара с комерсиални пилотирани кораби като „Крю Драгън“, а ракетата „Спейс Лонч Систъм“ – с ракети като „Ню Глен“, „Фалкън Хеви“ или „Старшип“.

Независимо от това „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ са вече реалност – и мисля, че всички ще се зарадваме, ако успеят да изпратят човек към Луната.

https://cosmos.1.bg/space/2025/10/23/orion-stacked-to-sls/

[SAlexandrov]

НАСА изкарва ракетата Спейс Лонч Систъм на площадката за последни проверки преди полета до Луната

На снимката: ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“ са в готовност да бъдат изведени на стартовата площадка. Photo credit : NASA

10 януари 2026 г. 13:15 ч.

Светослав Александров. На 17-ти януари, в зависимост от техническата готовност и метеорологичните условия, НАСА ще изкара ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ на стартовата площадка за последни проверки преди първия пилотиран полет до Луната след половинвековно прекъсване.

Гъсеничният транспортьор трябва да превози ракетата и кораба от Сградата за вертикално сглобяване (на англ. Vehicle Assembly Building, VAB) към Площадка №39Б на космодрума Кенеди. Разстоянието е 6.4 километра, но цялата процедура може да отнеме 12 часа.

Напомням на читателите, че мисията на име „Артемис 2“ включва изпращането на четирима астронавти, американците Рийд Уайзмън, Виктор Гловър, Кристина Кук и канадецът Джереми Хенсън, на 10-дневна обиколка до Луната и обратно. Макар че не се предвижда кацане на лунната повърхност, това ще е първата пилотирана лунна мисия след завършека на „Аполо 17“ през декември 1972 година.

През последните няколко дни наблюдавам, че някои космически ентусиасти са развълнувани, че „Артемис 2“ може да излети на 6-ти февруари. Но това изобщо не е гарантирано. НАСА действително иска да проведе изстрелването възможно най-рано, но това би било възможно само ако всички изпитания минат гладко. От тях най-важното включва пълненето на ракетата с гориво – течен водород и кислород.

Тези тестове обаче рядко минават според плановете. Напомням, че изстрелването на „Артемис 1“ бе отлагано многократно от пролетта на 2022 г. до ноември същата година, преди корабът „Орион“ да обиколи Луната и да се върне на Земята в безпилотен режим. Проверките установиха, че са възникнали течове на водород, които са изключително трудни за овладяване. Чак след като проблемите бяха решени, НАСА разреши изстрелването да бъде осъществено.

Няма никакъв спор, че недоброжелателни и често силно политизирани коментатори веднага биха се активизирали в социалните мрежи, че едва ли не през 60-те години НАСА е изпращала хора на Луната без никакви проблеми, докато сега има отлагания след отлагания. Но би било нечестно да сравняваме историческия разказ, който всеки е чел, написан безпристрастно в учебниците на отминали мисии, с този на журналисти (не винаги доброжелателни), които се фокусират върху всеки проблем, малък или голям, на съвременните мисии. Истината е, че както сега, така и тогава е имало отлагания. Изстрелването на „Аполо 6“ е било отлагано в течение на цяла година, от края на 1966 г. до ноември 1967 година. Даже по-късно, когато програмата е била в разгара си, продължителните отлагания са били норма. Полетът на „Аполо 13“ е бил отложен от март за април 1970, а този на „Аполо 16“ – от март за април 1972 година.

Възможните дати за изстрелването на „Артемис 2“ през близките три месеца са:

На 6, 7, 8, 10 или 11-ти февруари.

На 6, 7, 8, 9 или 11-ти март.

На 1, 3, 4, 5 или 6-ти април.

Няма никаква гаранция, че времето ще бъде благоприятно, или че ракетата ще бъде в техническа готовност за който и от тези дни.

Но хубавото е, че до края на 2026-та остава още много време, така че се надяваме, че този път наистина ще станем свидетели на пилотиран полет до Луната през тази година. Когато – тогава.

https://cosmos.1.bg/space/2026/01/10/artemis-2-to-be-rolled-out/

[SAlexandrov]

Ще успее ли Артемис 2 да спаси 2026 година?

Днес ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ ще бъдат изведени на стартовата площадка. Photo credit : NASA

17 януари 2026 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Историята, казват, никога не се повтаря точно, а по-скоро се римува. Днес космическият кораб „Орион“ ще бъде изведен на стартовата площадка за последна репетиция преди изстрелването на пилотираната лунна мисия „Артемис 2“ и мнозина се питаме: ще спаси ли „Артемис 2“ 2026 година, също както „Аполо 8“ спаси 1968?

Твърдението, че „Аполо 8“ спаси 1968 година, съвсем не е преувеличено. Историческата Бъдни вечер, когато Франк Борман, Бил Андерс и Джим Ловъл обикалят Луната и прочитат пасажи от Библията, остава завинаги запомнена като един от най-великите дни от съществуването на човечеството. Това е красивият завършек на една иначе ужасна година, която мнозина искат да оставят завинаги зад гърба си.

Днес имаме усещането, че изграденият след Студената война свят се срутва под краката ни. Същото е било усещането и през 1968 – толкова лоши събития връхлитат човечеството, че мнозина имат усещането, че две десетилетия след края на Втората световна война, изграденият ред се срива.

Първо на 23-ти януари Северна Корея залавя разузнавателния американски кораб USS Pueblo, а екипажът му бива задържан в продължение на година. След това, на 30 януари, войната във Виетнам търпи неочакван обрат благодарение на офанзивата Тет. Комунистическите сили контраатакуват над 100 града и бази, в това число американското посолство в Сайгон. Това не е най-смъртоносната фаза от продължилата две десетилетия война – но в психологично отношение е най-съкрушаващата. Преди Тет американските политици непрекъснато повтарят, че врагът скоро ще бъде унищожен, че победата е близо, че войната е под контрол. Но макар че САЩ и Южен Виетнам успяват да отблъснат атаките, политическата вреда е вече нанесена. Ако се е казвало, че „врагът скоро ще бъде унищожен“, как това изобщо е допуснато? Най-лошото: ако американското правителство лъже за това, какво още прикрива?

Обърнете внимание и на следния факт: през 1968 година 94.6% от американските домакинства притежават телевизор. Можете да си представите, че в технологично отношение телевизорът представлява тогавашният eквивалент на днешните Youtube и TikTok. Войната във Виетнам се превръща в първата война, която директно влиза в домовете, като кадрите се излъчват непрекъснато, ежедневно, в праймтайма.

Също както и днес, така и тогава американското общество е силно раздвоено, макар че разделителните линии са донякъде различни. Избухват протести – тези граждани, които са срещу войната, твърдят, че тя е неморална и не може да бъде спечелена. Също така те са убедени, че американското правителство ги лъже (особено в светлината на Тет). Обратно, тези, които подкрепят войната, са на мнение, че само по този начин може да бъде спрян комунизмът и смятат, че протестите са непатриотични и вредни.

Различията между поколенията са колосални – деца и родители са убедени, че бездната между тях е непреодолима и че все едно живеят в различни държави. На фона на политическите турбуленции се случват две политически убийства: на Мартин Лутър Кинг – младши и на Робърт Ф. Кенеди. Ако Мартин Лутър Кинг – младши олицетворява борбата срещу расовите неравенства, Робърт Ф. Кенеди е възприеман за последната фигура, която може да обедини Демократите. Феминизмът също добавя още една разделителна линия, защото той поставя под съмнение брака, половите норми и йерархията в семейството. Може да се каже, че съвременните културни войни водят своите корени от 1968 година.

В Европа положението не е по-добро – както комунистическият, така и капиталистическият свят преживяват своите дълбоки сътресения. Франция е на ръба на колапса, след като студентските протести срещу авторитарната („буржоазна“) система в университетите обхващат и работниците. Цялата държава е обхваната от стачки, а президентът Шарл дьо Гол се принуждава временно да я напусне. Пролетта на 1968 година е, разбира се, Пражката пролет – реформатори в Чехословакия, начело с Александър Дубчек, се борят да създадат „социализъм с човешко лице“- но СССР и четири държави от Варшавския договор (ГДР, Унгария, Полша и, да, България) нахлуват с танкове и смазват революцията.

По това време НАСА практически се е самоизолирала от останалия свят. В агенцията всички работещи са се затворили в своя си социален балон, защото са фокусирани и непоколебими в задачата, че трябва да изпратят човек на Луната до края на десетилетието. Това не е безсърдечие – просто програмата изисква да са съсредоточени, за да успеят. Години по-късно Пийт Конрад, астронавт от „Аполо 12“ и третият човек, стъпил на Луната, ще признае, че в продължение на седем години не е имал време да прочете книга или списание от корица до корица и че само повърхностно бил наясно какво се е случвало във Виетнам, защото мозъкът му бил зает с лунната програма. За съпругите на астронавтите това е добро време. Валери Андерс, съпругата на астронавта Бил Андерс от екипажа на „Аполо 8“, казва, че новините са били „основно Виетнам и колко зле е всичко“. Тя си спомня, че нейният съпруг е имал много приятели сред военните летци и се е чудила дали изобщо ще ги види отново. И наистина някои от тях загинали във войната.

Първоначално НАСА предвижда да изпрати „Аполо 8“ в околоземна орбита и само поради страх да не изостане от надпреварата срещу СССР взима решение за обиколка около Луната. Макар че решението е прибързано, „Аполо 8“ се оказва абсолютен триумф. „Мисля, че това бе изключително положително нещо в годината на толкова много отрицателни неща“, спомня си Валери Андерс.

Дали същото може да се случи и сега с „Артемис 2“, в случай, че мисията наистина излети по план през тази година?

„Артемис 2“ безспорно би излъчила положително послание – и не само от страна на САЩ, но и от страна на Европа. Нека не забравяме, че това не е чисто американска мисия, но и европейското участие е сериозно – сервизният модул, който ще изпрати кораба „Орион“ на окололунна обиколка, е построен от европейската космическа индустрия. Без „Артемис 2“ 2026 г. би била много тъжна, защото паралелите между новата година и 1968 г. са безпорни. Също както тогава, днес младите хора и техните родители имат усещането, че обитават различни светове – младите отхвърлят кариеризма, характерен за родителите им и очакванията, които семействата им изискват от тях. Също както през 1968 г. телевизията, а по-късно през 90-те Интернет, така и днес изкуственият интелект трансформира обществото – институциите не могат да се адаптират, а истината се съревновава с „вайръл“ фалшиви клипове. Хората се страхуват, че изкуственият интелект ще им отнеме работните места и че демокрацията ще рухне. Също както през 1968 г. доверието в правителството на САЩ е нулево, това се случва и днес благодарение на спорните политики на Доналд Тръмп по отношение на Украйна и на предизвикателствата, отправени към НАТО относно Гренландия.

Безспорно е, че 1968 и 2026 година си приличат. Историците наричат такива периоди с термина „интеррегнум“ (означава „междуцарствие“) – старият световен ред си отива, новият още не е дошъл, а ние се намираме на мост, без да знаем какво ще намерим от другата страна, когато го прекосим.

И на фона на всичко това имаме нова лунна програма. Може ли „Артемис 2“ да се окаже голямото събитие на 2026 г., дори да спаси годината по начин, по който „Аполо 8“ „спаси“ 1968?

В известен смисъл отговорът е „Да“. Евентуална успешна мисия на „Артемис 2“ може да доведе до усещане сред хората, че в света още се случват чудесни и хубави неща. Това ще е повод за гордост от страна на инженерите и учените, живеещи в САЩ, Европа и Канада, които заедно ще са постигнали нещо, невиждано от половин век.

И все пак са налице и известни разлики между тогава и сега. „Артемис 2“ няма да е новост, а ще е повторение на нещо, постигано и преди. През 1968 г. е съществувал един основен начин за информиране – телевизията. Но днес има множество страници и канали в социалните медии. Общественото внимание е разпокъсано. Няма как то да се съсредоточи върху едно-единствено събитие.

Това не променя факта, че „Артемис 2“ (в случай че мисията излети и е успешна) ще е прекрасно събитие, което мнозина почитатели на науката и технологиите ще помнят дълго време.

https://cosmos.1.bg/space/2026/01/17/will-artemis-2-save-2026/

[SAlexandrov]

НАСА избра 34 фирми, любители и организации, които ще следят полета на Артемис 2

На илюстрацията: корабът „Орион“ се сближава с Луната. Image credit : NASA

26 януари 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Когато по-късно през зимата или пролетта пилотираната космическа мисия „Артемис 2“ се отправи на обиколка около Луната, няма да имате никакво оправдание да не вярвате – целият полет ще бъде проследяван от астрономи и радиолюбители. В петък НАСА спря избора си на 34 фирми, организации и частни лица, на които ще разчита за проследяването на радиокомуникациите.

Това не е първият път, когато странични лица и организации проследяват пътя на космически кораб на НАСА към Луната. През 2022 г., когато НАСА изстреля „Артемис 1“, 10 доброволци успешно улавяха сигнала от кораба. А в статията на КОСМОС БГ „Независими доказателства, че човек е бил на Луната“ можете да прочетете как са били проследявани полетите на космическите кораби „Аполо“ през 60-те и 70-те години.

Днес обаче НАСА обединява усилията с някои от тези доброволци. Както пише космическият експерт Скот Манли – ако разполагате с малък любителски телескоп или радиолюбителска радиостанция, нищо не може да ви попречи да проследявате пътя на „Артемис 2“. Що се касае до тези 34 специално избрани от НАСА лица и организации, от тях агенцията има конкретни очаквания да получат висококачествени данни, които те трябва да ѝ ги предадат.

Макар че основното средство за комуникация с „Артемис 2“ си остават системите Near Space Network и Deep Space Network, координирани от програмата SCaN, идеята на НАСА е да построи цяла екосистема от публично-частни партньорства, които да съдействат при завръщането на човек на Луната и при по-нататъшното усвояване на Слънчевата система. Доброволците ще изпращат получените данни към НАСА, като сътрудничеството не е на финансова основа и никой няма да получи пари за тази дейност.

Това е една от множеството граждански инициативи на НАСА, в която всеки може да участва. Напомням на читателите, че аз (Светослав Александров) съм успял да направя различни открития в рамките на граждански научни проекти на НАСА, които касаят нови астероиди, звездни системи и кафяви джуджета, а през 2024 г. на мое име бе кръстен астероидът 91335 Александров благодарение на активното ми участие в проекта Daily Minor Planet. Списък с подбрани научни публикации, в които съм вписан като съавтор като част от тази своя дейност, можете да намерите на този линк.

Но да се върнем на „Артемис 2“ и предстоящия пилотиран полет към Луната. Избраните четирима частни лица включват трима американци и един канадец – Крис Суайър, Дан Слейтър, Лорета Смолс и Скот Тили (който е от Канада). Сред университетите, които ще са отговорни за проследяването на мисията, присъстват такива от Япония, Швейцария и Канада. Няколко радиолюбителски организации от Аржентина, Германия, Нидерландия и Франция също се очаква да прихванат сигнали. Подбрани са и две държавни агенции – Канадската космическа агенция и Немският аерокосмически център (DLR).

https://cosmos.1.bg/space/2026/01/26/nasa-34-volunteers-artemis-2/