Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Едно от нещата които ми харесват в историята е че тя може да се приема и така и по друг начин. Ето защо реших да помечтая малко.

Варна, 10 ноември 1444. В сюблимния момент когато турците притискат краля храбрия полски рицар Болеслав се озовава до него и му спасява живота. Владислав защитаван от хората си приели кръгова отбрана успява да удържи до идването на Хунияди. Турците не удържат напора на новите кръстоности войски и начело със султана побягват на юг. Кръстоносците ги преследват, но не чак толкова упорито, все пак са уморени и гладни. Когато достигат балкана си дават сметка че пътя до Одрин е дълъг, а те все повече отслабват за разлика от турците на които е по лесно в центъра на държавата си да се отбраняват. Кръстоносците оставят в балкана отреди които да пазят от турско нахлуване в Мизия.

След това те поставят гарнизони из източна българия и пращат силен отряд за Търново. Когато разбират за това жителите на Търново въстават и избиват турския гарнизон. Скоро цяла Мизия се оказва под властта на кръстоносците.

Победата при Варна коренно променя обстановката на балканите. През 1445 сърбите нападат София и турците са принудени да пратят силна армия да ги отблъсне. Георги Кастариоти и неговите албанци навлизат в Македония и превземат градове като Охрид, Дебър и Битоля, а също нахлуват и в Епир където воюват за Янина.

В Цариград атмосферата е еуфорична, крепостните стени се възстановяват, а доброволци заминават за пелопонес за да се включат в армията на Константин Драгаш. Самият той завоювал вече Атина и Тива навлиза в южна тесалия където превзема могъщата крепост Салона и отнема на турците крепост след крепост.

Сред победителите обаче не всичко е розово, сред тях пламват спорове чия да е Мизия.

Накрая на цар Георги Срацимир е даден Видин, а на Фружин Асен Търново. Янош Хунияди взема Преслав и Добружа, като естествено не забравя да окупира и Несебър. Отгоре на всичко възниква проблем с Влашко, обкръжили отвсякъде власите унгарците искат пълното му подчинение. След 3 годишна война Влашко накрая признава унгарското върховенство.

Пристигналата кръстоносна флота през 1445 превзема Галиполи го укрепява за да не допусне турците свободно да се прехвърлят.

Самите те са в нокдаун, Ийгит паша в Скопие, Турхан паша в Тесалия получават полунезависим статут със задача да спрът ромеи и албанци. В София е изпратена силна армия която да воюва със сърбите.

В Константинопол разсъждават трезво и сключват съюз с Караманския владетел.

Възползвайки се от заетостта на турците и помощтта на съюзническите кораби те превземат анатоли и румели хисар, а след това овладяват азиатското крайбрежие на босфора, а в Тракия стигат до дългите стени. Започва разширяване и на владенията в мраморно море, завзети са градове като Редесто.

Виждайки заетостта на унгарците за момента султана се заема да се подготвя за решителния сблъсък. Той предава на сърбите Пирот, Ниш и Велбъжд и сключва мир с тях.

Завладяването на Янина, Дебър, Охрид и Битоля гарнирани с много турско злато си казват думата и сред албанците започват спорове.

Виж с ромеите е друго, те завладяват цяла южна тесалия и навлизат в Епир. Те могат да си позволят пълна конфронтация, тъй като караманлийте са нанесли няколко тежки поражения на турците и са им отнели няколко важни крепости.

Накрая и те се съгласяват на мир срещу южна тесалия и епир.

Когато през 1450 алчният за земи в Тракия Янош Хунияди навлиза с армията си в източна тракия това е края на примирието.

Битката при Ямбол където турците са разгромени е повратно събитие. Унгарците обсаждат Одрин и макар че не успяват да го превземат турската власт в Европа е обезглавена. Унгарците заемат Пловдив и проникват в Родопите, за София избухват спорове със сърбите.

Самите сърби избират по леката плячка и превземат Скопие и Велес.

В Света София е отслужена тържествена литургия по случай победата. Ромеите заемат цяла източна тракия без одрин и неговите околности естествено където са турците и унгарците. Те превземат Тесалия, Солун, южна македония и беломорието.

На турците им остават само няколко крепости които те според мира от 1451 предават на съюзниците.

Ромеите заедно с караманците започват последната битка, унищожаването на турските малоазийски владения и поделянето им, а на балканите започва борба с новия, но много по приемлив хегемон- Унгария...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Георги Кастариоти и неговите албанци навлизат
Всъщност това се оказва проблема. Сръбския деспот Георги Бранкович създава пречки и кръстоносната армия не успява да се съедини. Другото е, че християнския флот закъснява, което допълнително намаля христ. армия за битката при Варна.

Владислав защитаван от хората си приели кръгова отбрана успява да удържи до идването на Хунияди.
Май алчният и властолюбив Хуняди се е оказал най-големия проблем. Първо решил, че е извънбрачен син на цар Иван Шишман и отказал да се включи в похода, докато не му било обещано да стане цар на България. Това охладило ентусиазма на бълг. владетели в изгнание, които по собствените му думи не оказали обещаната подкрепа за похода. Тъй като обаче бил в размисъл дали не е също така и извънбрачен син на деспот Стефан Лазаревич и следователно наследник на Сърбия, сръбския владетел Георги Бранкович отказал да пропусне през земите си както Хуняди, той и Кастриоти. Всичко това създало ред трудности по време на похода и взело да нимирисва на провал. В разгара на битката, по правилото, че дето са двама винаги се появява и трети, Хуняди се сетил, че всъщност е извънбрачен син на крал Сигизмунд Люксембургски и следователно наследник на унгарското кралство. Затова (според протурските източници) той подтикнал краля да атакува турския център, където султан Мурад ІІ бил защитаван от еничарския корпус - да се биели владетел срещу владетел. Младока се втурнал стремително и под напора на рицарите, султана едва бил удържан от бягство. Скоро обаче численото съотношение си казало думата и кралския отряд бил изклан. когато пристигнал христ. флот не му останало нищо друго, освен да приере оцелелите войници и да прехвърли българите-бегълци във Влашко.

Аз бих върнал нещата малко по-назад - цар Иван Александър оказва обещаната помощ на Йоан Кантакузин и турците не успяват да преминат Проливите. После с помощтта на слабохарактерния си племенник -сръбския цар Урош и сестра си - ср. царица Елена превзема Цариград и започва реконквистата на Мала Азия. :)):

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...