Владетели на Волжскo-Kaмска България

[Warlord]

1. Габдулла Джилки, син на Урус-Айдар

/865 - 882/

2. Бат-Угор Мумин, син на Джилки

/882 - 895/

3. Алмъш Джафар, син на Джилки

/895 - 925/

4. Хасан Газан Мумин, син на Алмъш

/925- 930/

5. Микаил Ялкау Балтавар, син на Алмъш

/930 - 943/

6. Мохаммед, син на Ялкау

/943 - 976/

7. Талиб Мумин, син на Хасан

/976 - 981/

8. Тимар Мумин Баджанак, син на Мохаммед

/981 -1004/

9. Масгут, син на Мохаммед

/1004 -1006/

10. Ибрахим, син на Мохаммед

/1006 - 1025/

11. Азгар, син на Масгут

/1025 - 1028, 1061/

12. Ашраф - кан Балук, син на Тимар

/1025,1028 - 1061/

13. Ахад Мосха, син на Азгар

/1061 - 1076/

14. Адам, син на Балук

/1076 - 1118/

15. Шамгун Шам-Саин, син на Адам

/1118- 1135/

16. Хисам Анбал, внук на Ахад, син на Колън

/1135 - 1164/

17. Улуг-Мохаммед Отяк Джанги, син на Шамгун

/1164 - 1178/

18. Габдулла Челбир, син на Отяк

/1178 - 1225/

19. Мир-Гази, син на Отяк

/1225 - 1229/

20. Джелал-ед-Дин Алтьнбек Алан, син на Отяк

/1229,1230 - 1236/

21. Гази-Барадж Бурундай, правнук на Шамгун, внук на Арбат, син на Азан

/1229 -1230, 1236 - 1242/

22. Хисам, син на Гази-Барадж

/1242 - 1262/

23. Тухчи-Исмаил, внук на Челбир, син на Иляс Ялдау

/1262 - 1267/

24. Галимбек, син на Гази-Барадж

/1267 - 1293/

25. Мохаммед-Алам, син на Тухчи-Исмаил

/1293 - 1307/

26. Касим Булак, син на Галимбек

/1307 - 1323/

27. улуюм-Орду Мугаллим, внук на Мохаммед-Алам, син на Исмаил-Галим

/1323-1340/

28. Мир-Махмуд, син на Булак

/1340 - 1359/

29. Азан Хасан, син на Мир-Махмуд

/1359 - 1380/

30. Бий-Омар, син на Азан Хасан

/1380 - 1422/

31. Галибей, син на Бий-Омар

/1422 - 1437/

32. Ябък-Мохаммед, правнук на Булгом-Орду, внук на Чаллъ-Мохаммед, син на Хусаин Ашраф

/1437 - 1469/

33. Габдел-Мумин, син на Ябък-Мохаммед

/1469 - 1480/

34. Бураш-Барадж, син на Габдел-Мумин

/1480 - 1502/

35. Ал-Мохаммед Саин-Юсуф Балин-хужа, син на Габдел-Мумин

/1502 -1521/

36. Мансур, син на Бураш-Барадж

/1521 - 1524/

37. Ядкар Артан Кул-Ашраф, син на Ал-Мохаммед

/1524- 1531, 1535 - 1546, 1546 - 1551, 1551 - 1552/

38. Мамед, син на Мансур

/1531 - 1535, 1546,1551/

39. Хусаин Байрам Гази, син на Кул-Ашраф

/1552 - 1569/

40. Шейх-Гали Каргалъ, син на Хусаин

/1569 - 1584/

[П. Теодосиев]

Добавих го в сайта.

[Frujin Assen]

Добавих го в сайта.

←

Имам една малка зелена книга ,,история на волжка българия,, , да не би списъка да е от там.Ако не е ще го постна.

[Р. Теодосиев]

Имам една малка зелена книга ,,история на волжка българия,, , да не би списъка да е от там.Ако не е ще го постна.

←

На този въпрос Warlord може да отговори!

[Warlord]

Не, намерих го в нета. На две различни места го срещнах и беше еднакъв и на двете. Ако искаш сложи и твоя списък за да видим дали няма някакви разминавания.

[Frujin Assen]

Същия е липсва само първия

Угур Айдар 815-855

[Warlord]

Така ли? Ами добре ще го прибавя към списъка. Само, че Фружин преди това искам да уточним как точно да му напиша името Угур Айдар или Урус Айдар и докога е управлявал - до 855 или 865 г. А също така и дали в твоя списък е посочено кой му е баща?

Всъщност да не би Угур Айдар и Урус Айдар да са двама различни владетеля? Урус да е управлявал 855 - 865, а Угур преди това?

[Frujin Assen]

пак съм се объркал,Угър Айдар 815-855 ,без баща и друго

списъка е по фархат нурутдинов,мисля добре е да сложим и автора

[Warlord]

Кое точно си объркал, ти посочваш същото име и същите години като в предния пост?

[Frujin Assen]

Е не е същото преди беше угУр ,а сега е угЪр

[Warlord]

Добре, ами периода 855-865 г. какво става, междуцарствие?!!! :blink: Как да го напиша в списъка като години на управление?

[Frujin Assen]

Не зная,или е междуцарствие,или 855 е пе4атна грешка в книгата. По добре пиши пе4атна грешка,вижда ми се по вероятно.Намерих още двама при религията,Айдар хан управлявал 48 години от 668 и приел исляма и синът му Угур управлявал 30 г. който правел чудеса.

[Иванко Тертер]

Даже великий английский историк и мыслитель Роджер Бэкон в своем Великом Сочинении, 0ри¬ Ма¬пит, написанном во второй половине XIII века, писал: "Далее, за Этилией, куманское княжество граничит на севере прежде всего с Великой Булгарией, откуда происходят булгары, живущие между Константинополем, Венгрией и Склавонией. Ведь та, что расположена в Европе, - Малая Булгария, и там говорят на языке булгар, живущих в Великой Булгарии, которая находится в Азии..."

Роджър Бейкън /ср. ХІІІ век/ - "Нататък, зад Итил /река Волга/, куманското княжество граничи на север най-вече с Велика България, откъдето произхождат българите живущи между Константинопол, Унгария и Склавония. Та нали, тази разположената в Европа - е Малката България, и там говорят на езика на българите, живущи във Велика България, която се намира в Азия..."

от сайта на Казанския държавен университет.

http://www.kcn.ru/tat_ru/kazan/capital.html

всеки да си прави изворите от този свидетел на събитията, Роджър Бейкън /ср.ХІІІ век/. Моите са:

- има куманско княжество /т.е. държавно формирование, васал на Велика България несъмнено/

- в качеството на такива участват в българската история от 1185 г. и до падането под османско владичество /слагам Тертеровци, Шишмановци, т.нар. "татарски наемници" на нашите царе - това са кумани, които вече са васали на Златната орда, от себе си слагам изгнанието на Иван Асен ІІ при Галичкия княз, който си е от Галичкото княжество васал на Волжка България/.

- горепосоченото несъммено доказва съществуване на непрекъснати през вековете контакти между дунавска и волжка части на България.

- Приемам, че тук в Европа е била Малката България - на първо място Аспарух е най-малкия син доколкото знаем, най-малко Котраг е бил по-голевия от двамата. Също така Аспарух е владял по-малката част от държавата преди разцеплението й, в този смисъл ядрото е останало при Бат Баян и Котраг. Обаче Котраг и Аспарух са нанасяли заедно удари от запад и изток срещу хазарите. Та нали във война срещу тях е починал и Аспарух. Това доказва още веднъж координираност на действията.

- а това е специален поздрав за академичните пансклавонци : "е Малката България, и там говорят на езика на българите, живущи във Велика България, която се намира в Азия.." - средата на ХІІІ век, Роджър Бейкън, английски пътешественик, пряк очевидец и ерудит на епохата.

[RIZAR]

Уорлорд,откъде имаш имената на българските владетели ????

Ако Джагфар Тарихи е измислена история ,интересно откъде са данните.

[Warlord]

Да по Фархад Нурудтинов са, но дълбоките съмнения по Джагфар Тарих си остават, не претендирам че това е точен списък, просто съм го изложил тук, ако имаш забележки и поправки - слушаме.

[RIZAR]

Не се заяждам,всъщност има някои арабски извори и оттам също може да се научи нещо за волжските владетели.

Аз не се наемам да твърдя ,дали Фархад лъже или пише чистата истина.

Очебиен факт е обаче,че още в далечната 1912 година Д.П.Даскалов пише за археологическите разкопки на волжските българи и ги обявява заедно с дунавските за потомци на сарматите или масагетите с което съм напълно съгласен.Руския учен византолог Успенски ги обявява за келтоскити.

[ISTORIK]

А какви сведения имаме за всеки един от владетелите?

Кой е бил дипломат, кой е наложил исляма във Волжска Б-я, кой е предложил на Киевска Рус да приеме исляма, кой е дал на руснаците жито, за да не измрат от глад, кой е победил татарите и така нататък - с по няколко изречения нещо за всеки един...

Ще е добре да се разшири базата с данни за тях, не - само годините на управление.

Може да се направи паралел - по време на всеки един от тях кой е бил владетел на Дунавска България. Също ще е интересно.

[Иванко Тертер]

ISTORIK, правил съм съпоставки по времената на техните и нашите български владетели.

Въобще ето една подробна връзка за волжките българи и държавността им /в която са влизали и други народи, които по право имат основанието да се наричат българи/ http://bulgarile.narod.ru/index.html

тук има използвани и указани текстове на древни арабски и европейски летописци до такива от края на 18 и 19 век, отразяващи историята на българите, държавността им и т.н. /което все пак е едно основание за невярващите на Джагфар Тарихы да обърнат внимание на текста/

Колкото до съпоставките, много накратко част от мои умозаключения:

- връзката между държавите ни не е късана поне до нашествието на татарите /1237-1241/, а съм сигурен че и след това продължава чрез куманите-т.нар. "татари" при Тодор Светослав и Иван Александър.

- нападенията на Аспарух и Котраг срещу хазарите продължили вече от новите им държави са координирани. Самия Аспарух намира смъртта в такава война срещу Хазарите.

- Въстанието на Асен и Петър е минало с голямата помощ на куманите, които са част от волжката държавност простираща се от Каспийско море до Северния ледовит океан.

- Иван Асен ІІ е бил емигрант, както знаем в Галичкото княжество при русите. Последните от своя страна в този период са в голямата си степен васали на българите. Самото местоположение на Иван Асен ІІ при княза на Галич не мисля, че е гр. Галац /Румъния/ и околностите на Западна Украйна. Град Галич и сега съществува и е древен български град в околностите на Кострома, много близо до древен Биляр и Казан. http://galich.com/index.php?option=com_pow...d=12&id=174

http://galich.com/index.php?option=com_con...0&Itemid=15

Не е задължително през цялото време да е бил там Иван Асен ІІ, защото е могъл да бъде и в южните части на Волжка България, които са достигали до Каспието и Северен Кавказ, Черноморието. Ето защо Иван Асен ІІ /обезтронен законен наследник/ е можел да пише писма до Цариградския патриарх и Латинските император с доста заплашителен за тях тон и ултиматуми. Очевидно е имал зад гърба си могъщ съюзник, какъвто е нямал даже Борил действащия цар. Съответно през 1217 г. Иван Асен ІІ прави армия /явно с помощта на домакините си при изгнанието/ и си взема властта в Търново. След което веднага поставя ултиматуми на преминаващите унгарци и на латините едновременно да му върнат Белград и Браничево и докато не отстъпят са му "гости" цели три години. Пак не става само със силите на дунавската България и войската й. Очевидно "гърбът" на Асеневци през цялото време е много силен и той е от северо-изток!

- Дунавска България държи земи и обмитява търговци преминаващи по сухопътни артерии от Драч до Варна. Волжка България държи земи и обмитява търговци преминаващи от Каспийско море до Северния ледовид океан. Очевидно двете Българии, монополисти на сухопътните входно-изходни Евро-Азиатски артерии, са ДАЛИ СИЛЕН ТЛАСЪК НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ и за намирането на алтернативни морски пътища до Индия.

- Роджър Бейкън /ср. ХІІІ век/ - английския философ и историк си пише човека, че двете Българии са известни в Европа /а значи и между себе си/ и досега си говорят на един и същи език /Волжките Българи губят своя някъде след падане под татарско владичество, от което още след стотина се освобождават и налагат религията си в Златната орда за официална, т.е. по културния и напреднал покорен народ надвива покорителя си и му налага своето. Тогава някъде си губят стария език, но пък налагат името над асимилираните народи, тъй като са по-силния народ - водач./

- По времето на Иван Асен ІІ унгарски пътешественици тръгнали да търсят старите си земи откъдето е дошъл Арпад /Арбат/ идват при царя Иван Асен ІІ, за да им укажел той пътя до Валка България!

Засега е това. Успех.

[Иванко Тертер]

И понеже тук му е мястото, публикувам едно стихотворение по темата.

Най-ценен източник за народосъзнанието и самовъзприятието на народа през вековете. В мой превод /не стреляйте в музиканта, свири колкото може/, Ви пресъздавам стихотворението за Родината на един съвременник на Пушкин и Раковски, патриота Мухамед Чокри Ал Булгари – писано във втората половина на ХІХ век:

Ода за Родината

От Мухаммед Гали Чокри Ал Булгари /1826-1889/

Ей братя, слушайте мен-

Всички под дланта на царя!

По-ясно е от ден,

Че името й е – Булгар!

Едната седма от света е тя-

Това е българска страна.

И с прякор “Русия” е тя,

Докато името й е – Булгар!

О приятели, без куртоазия:

Русия – това е България

Сибир, Европа, Азия-

Са границите ти – Булгар!

Земите на страна Булгар

Обширни са – това е божи дар!

Народа й – и млад и стар

Неизброим в страна Булгар!

Привърженици на исляма има

Живеят те в града и във околия

Мюсюлмани и неверни са в хармония-

Живота е такъв в страна Булгар!

За българите пиша стих,

В Уфа, Самара са мнозина

Е, а Казан е несравнима

Най-светъл град в страна Булгар!

И всички осъзнават без съмнение:

Булгар с имперско е лъчение!

Казан е огледално отражение,

И пази тайната им тя – Булгар!

Безчет са градове, село,

Земя Булгар не помни зло…

По хубаво цъфти от роза

Казан-престолна, о Булгар!

Наука е събрана в нея!

Най-висши мисли без съмнение!

Казан е озарен от вечен огън

На Колос с името Булгар!

[RIZAR]

В руската църква има един празник .Сега пиша на "прима виста" и съжелявам ,че не мога да го открия.

Та на този празник се празнува деня от победата на еди кой си руски княз над болгараните.Много интерсно ,че са го съчетали с една гръцка/ Алексий Комнин/ победа над куманите това се случва някъде в начлаото на 12век.

[RIZAR]

Още Ганчо Ценов в зората на отхврлянето на грешните постановки на тюркофилите е насочил един лъч към светлинатана българската история- "Произход на българите " 1910. стр.422-423.Разказа на ИБН ФАДЛАН БУЛГХАР!!!

ЗАПОМНЕТЕ ТОВА! ГАНЧО ЦЕНОВ Е ИСТОРИКА КОЙТО ПРЪВ ПУСКА В ОБРЪЩЕНИЕ АРАБСКИТЕ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ!!!

Сега какво ще кажат историческите ЛИЛИПУТИ????

Този разказ е като приказка на Шехерезада за Златарски и сие!!!!

Но Петър Голийски извади от нафталина и арменските извори , упорито изполвани неумело и в неправилен вид още от Златарски,ак.Д.Ангелов и съдружници

[Иванко Тертер]

Точно така. И за разлика от нас, даже в съвременен Казан тези източници се знаят от векове и се тълкуват според както са дадени, а не за нагласяването им и натъманяването им в предварително поставени рамки и шаблони.

Там даже е ясно и за езика на старите българи /булгари от Волга/, но за това ще изчакам още няколко дни Христо Тамарин да отговори на поставената от мен гатанка:

по повод езика на изток от Днепър:

... Даже великия английски историк и мислител Роджър Бейкън в своето Велико съчинение .... пише: “По нататък, зад Итилия /областта около р. Итил?? - Волга/ куманското княжество граничи на север най-вече с Велика България, откъдето проихождат българите живущи между Константинопол, Унгария и Склавония /синоним на Сърбия, в превод “областта на робите”/. Та нали тази, която е разположена в Европа – тя е Малката България, и ТАМ ГОВОРЯТ НА ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ ЖИВУЩИ ВЪВ ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, която се намира в АЗИЯ”

Съветвам да се прочете няколко пъти за да се осмисли и следват въпросите:

1. Писано е в средата на ХІІІ век.

2. Българите от Дунав и българите от Волга говорят на един и същи език.

3. Кой на какъв говори? Дунавските ли говорят на тюркски или волжските говорят на славянски?

4. Ако дунавските говорят на тюркски значи на такъв говорят и царете ни и книжовниците ни, а така ли е?

5. Ако волжските говорят славянски, значи ли че волжските българи са славяни?

6. Как става така, че дунавските българи имат т.нар. "славянски език", волжките българи го имат същия т.нар. "славянски език", а пък в Киев го нямали? И то Киев, което е в землището на стара велика България, откъдето произхождат и дунавските и волжките българи.

и на 4 юни ще напиша отговора.

[RIZAR]

Отлично Иванко ,но понеже си мисля ,че ще останем самотни бегача в тази тема трябва да им дадеш малко джокери на господата академици.

1.Първия е лесен българите са били "архаизирани " с куманите които са тюрки ,пък кумани има и на север ,затова тези българи са онези кумани и т.н. "архаизации"

2.Втория е още по-лесен- както знаеш шепичката кривокраки и слепородени черно-жълти българи се "стопили" в славянското море и от техния език останали 5 думички,които и те май не са турски-хан,Тангран/тиган/ и др. и така дунавските говорели славянски,а пък "тъпия" Рождър който,не знаел коя е му е лява и коя дясна обувка ,вземал та объркал казанските българи и московските руси и така се получило ,че слявянското писмо се оказало и долу и горе.

Общо взето ,голу-доре така се пишат митологични томове по историческа политология и се вземат професорски степени.

[Иванко Тертер]

Тъй като изтече срока, а отговор не дойде, го представям:

- Волжка България е била ДВУЕЗИЧНА държава. Единия език е този на държавната аристокрация и преселените от Велика България индоевропейци – сармати. Това е езика на всички българи – българския, т.нар. “църковно-славянски”, индоевропейския. Ето тук е известието на Роджър Бейкън, че езика на волжките и дунавски българи е един и същ, защото са един и същи народ. Втория език е тюрксия - кипчацкия, чувашки, който е на местното население включено в състава на Котраговата държава от края на VІІ век. След падане под татаро-монголско владичество под властта Златната орда /от 1237 г./ българския език започва леко-полека да запада, защото вече я няма и държавата която да го поддържа. А мнозинството население става тюркоговорящо, което е оправдано и от демографските реалии. Така от ХІV-ХV век езика на волжките българи се тюркизира, обаче за да бъда по-точен – всъщност остава за еднолично ползване тюркския, този на мнозинството. По този начин в тези райони от само себе си изчезва българското и тюркско двуезичие и остава само тюркското единоезичие.

- Това не прави сегашните българи – чуваши, мишари и др. от старите тюркски народи неизменна част на индоевропейска по философията на основаването си Волжка България – по-малко българи. Напротив, даже са по-големи от нас, защото показват типично българския инат в отстояване на българщината и то в по-тежки условия на асимилация и фалшификации от страна потиснически режими – татаро-монголски, имперски, ленински, сталински….

Кипчакский этнос стал, как бы вливаться в булгарский, путем принятия кипчаками ислама, но при этом, определенную часть времени в булгарском государстве было двуязычие (булгарский и кипчакские языки). Со временем, из-за численного преобладания кипчаков по отношению к булгарам, язык булгар был полностью вытеснен языком половцев-кипчаков и утерян навсегда. Но это не было проблемой, так как объединение столь разных, хоть и тюркских племен, произошло благодаря исламу. Так, кипчаки смогли ассимилироваться с булгарами благодаря принятию ислама.

http://barkar-82.narod.ru/bulgaria.htm

В Волжской Болгарии наряду с болгарским языком в обучении употребляли арабский язык, особенно в духовных школах, в Золотой Орде — кыпчакский

(близкий к татарскому) и чувашский, в Казанском ханстве - татарский и чувашский языки. Формирование чувашской народности завершилось в XIV в., в период Золотой Орды.

http://gov.cap.ru/hierarhy_cap.asp?page=./.../2271/3002/3015

и др. и др. само да се интересува човек и да не гледа от предварително избрани позиции.

[КГ125]

Тъй като изтече срока, а отговор не дойде, го представям:

- Волжка България е била ДВУЕЗИЧНА държава. ...... Ето тук е известието на Роджър Бейкън, че езика на волжките и дунавски българи е един и същ, защото са един и същи народ. Втория език е тюрксия - кипчацкия, чувашки.......Така от ХІV-ХV век езика на волжките българи се тюркизира, обаче за да бъда по-точен – всъщност остава за еднолично ползване тюркския, този на мнозинството. По този начин в тези райони от само себе си изчезва българското и тюркско двуезичие и остава само тюркското единоезичие.

Не е невъзможно ..... Странното е, че Бейкън пише това за еднаквия език през 13 век.... По това време езикът на Дунавска България е ясно какъв е. Нямам достатъчно езикова информация обаче, паметници от Волжска България надписи и т.н.