феноменът Ulysses в изкуството от Древността до наши дни

[Евристей]

Преди 13 минути, Кухулин said:

А добро утро. Сега остава да разберем защо това е лошо.

Стига троли

Никой не е казал, че е лошо или ..престъпно. 

А е НЕТОЧНО И АНАРХОНИЗИРИНО

То е като в някога мега продукцията на БГ филмовата индустрия - хан Аспарух  : българите да бъдат с каски от втората световна война (съветски разбира се) а византийците с - с германски от ...първата световна - Вилхемовите с острия чеп отгоре.

 

Толкоз...

[Евристей]

Тук към името Одисей :  Ὀδυσσεύς (Odysseús) – класическата гръцка форма.

Херосът и историята му се вплитат като пипала в културата и изкуството на Европа от Античността до Съвремието..

Но защо името му (кръстени на него хора) не се среща никъде чак до края на XVIII век.

Между впрочем в огромна степен това важи и за почти всички останали участници в Троянски цикъл. Причината :

Сакралност ?! Никой не е достоен да носи името на богоравните

Ахил, Хектор, Мемнон, Аякс, Агамемнон, Менелай, Диомед и Одисей не се използват за имена в Архаична, нито в Класическа Гърция нито в Елинистическа.

Името обаче се помни на остров Итака.

Някъде между 1788/1790 г. в Итака се ражда отроче на име ...Одисей

Син е на амортол Андреас Верусис Андуцос който според някои източници е с албански корени, преселник в Итака

Любопитно е че майка му Ακριβή Τσαρλαμπά (Akrivi Tsarlampa)  Акриви макар и  от Превеза - Южен Епир според всички източници е истинска гъркиня

Важно е следното :

В Итака - малкото безлично островче, през XVIII столетие споменът за митичния Одисей е все още жив !

И не само, но на негово име е кръстен един от най-големите бъдещи герои на Гръцката национал-освободителба война от 1820-1830 !

 

Редактирано Януари 5 от Евристей

[Евристей]

Одисеас Андруцос

 

По случайност или не, той става един от главните бойни водачи на Гръцката Революция

Класиран на ...Трето място непосредствено след Теодорос Колокотронис и Георгиос Караискакис

https://greatestgreeks.wordpress.com/2016/10/31/odysseus-androutsos/

(Чудно ми е такава класация в Българската революционна освободителна  - кой ще бъде класиран на първо, второ и трето място ? Левски, Ботев и ? Но пак не е същото, защото става въпрос за военни (командни) умения, а не революционни или организационни)

 

Сега ...защо и как Андреас и епиротската му съпруга решават да кръстят сина си на името на митичния Херос ?

Името никога не е използвано сред поколенията непосредствено преди тях, нито около тях и някой кръстен така ще буди не само недоумение, но и присмех и ще си навлече проблем с църквата..

Остава ...Островът !

Установили се на Итака, Андреас и Акриви решават да кръстят отрочето си Одисей 

Обаче ...това е още XVIII век !

Да, на Запад е възобновен интереса към Класическа Гърция, но не и че Митологията се приема за Реална История - напротив ...точно тогава произведенията на  Омир са смятани за художествена измислица. 

И ако някой кръсти синчето си на името на митологичен герой, още повече в разрез с християнските канони, то той би получил най-малкото подигравки и презрение..

Въпреки това установилите се на остров Итака - младо семейство Андруцос решават да кръстят новороденото си отроче на името не на дядо  или на някой светец както е била традицията до тогава , а на ... местния локален и незабравим херос ! 

...................................................................................................................

Ражда се Одисеас Андруцос 

Името като съдба (и проклятие)

Тук става почти трагично-омирово.

Както митичният Одисей:

конфликтен

независим

неподчиняем

Така и Одисей Андруцос :  Един от най-ярките лидери на Гръцката Освободителна война !

По -късно влиза в конфликт с гръцките политически елити

обвинен в предателство

убит от свои

 Одисеас заплаща цената на интелекта, не на героичната смърт.

 

[Евристей]

Един завой в полза на Нолан

Действително неподходящата среда която представя, нелепото облекло и въоръжение и т. н. 

Но Нолан смело тръгва срещу Академията

Защо ?

Една проверка : Академията не толерира Гръцката митология

Няма нито един филм по темата награден с Оскар !

.........................................................................

The Odyssey на Кристофър Нолан е продукция с реален общ разход, вероятно доближаващ или надхвърлящ $300 млн,
докато официално циркулиращият производствен бюджет е около $250 млн.

това е най-скъпият филм на Нолан
и един от най-рискованите авторски проекти изобщо
Нолан не е безразличен към Кан и неговата Златната палма, но погледът му е насочен към Академията
Той най-вече прави филм, който да докаже, че митологичният епос може да бъде IMAX събитие, а не Marvel-пародия
Опитва да пробие с тази тема в Гилдията, която до момента е враждебна към нея.  Затова Нолан заслужава адмирации 
Защо Академията се явява като мащеха към Гръцкия мит ?
Нито един филм по темата не е награден, дори и емблематичния Ulissis с Кърк Дъглас. 

Митологичните епоси са хронично подценени

Ако погледнем чистите митологични адаптации, резултатът е почти катастрофален:

Когато филмът признава, че е мит - Академията се дърпа.

Кога все пак ги допуска?
Академията приема епос само ако не го наричаш мит
Успешната формула:

махни боговете (или ги психологизирай)

историзирай конфликта

представи го като алегория за съвременни теми

Примери:
Gladiator (2000)

Формално: исторически епос

Реално: мит за падналия герой

Академията го прие, защото:

„римска история“

политически подтекст

човешка трагедия

Lord of the Rings

Митология? Да.

Но:

представена като литературен канон

без езически ритуалност

без политеистична космогония

Академията награди не мита, а craft-а и мащаба.

Забележки:

 

[Евристей]

Толкин минава, Омир - не !

Защо Омир е "проблем" за Академията ?

Тук става интересно.

Причини за институционалната неприязън:
Боговете са активни

Академията:

не обича политеистични намеси

не харесва съдбата като действаща сила

Боговете нарушават „character agency“
(а това е свещено за съвременното кино).

 Моралната амбивалентност

Одисей:

лъже

убива

манипулира

оцелява, но не е „чист“

Академията предпочита:

изкупление

ясна морална дъга

 Мит: социален реализъм

Академията обича:

травма

идентичност

социална несправедливост

историческа вина

Митът:

не се извинява

не се оправдава

просто е.
 

[Евристей]

Как Нолан може да „измами“ Академията ?

Нолан го знае. Затова вероятно:

Стратегията му за атака на Оскар

минимални богове (или напълно извън кадър)

Одисей = PTSD ветеран

Пътешествието = травматичен спомен

Чудовищата = психологически архетипи

Тогава Академията ще каже:

„Това не е митологичен епос, това е човешка драма.“

Реалистичната прогноза за „Одисея“
Най-вероятни номинации:

операторско майсторство

звук

монтаж

оригинална музика

Малко вероятно:

най-добър филм (освен ако не е маскиран като анти-епос)

сценарий (митът е „твърде мит“)

актьорски категории

Финален, честен извод

Академията не обича митовете.

Тя ги толерира само когато са преведени на езика на модерната психология.

Ако Нолан:

направи Одисея като мит -ще бъде пренебрегнат

направи я като анти-мит - ще бъде номиниран

И тук идва иронията:

колкото по-омиров е филмът, толкова по-малко „оскаров“ е.

 

[Евристей]

On 1.01.2026 г. at 20:42, Кухулин said:

На огромното мнозинство от зрителите нито им пука за Нолан, нито за историческата грамотност. Това е млада публика, която има съвсем други вкусове.

Total War Saga Троя за какъв вид публика е създаден ? 

 

Total War Saga: Troy е стратегия, разработена от Creative Assembly Sofia и публикувана от SEGA. Излиза през август 2020 г. за PC (Windows и macOS).

На Epic Games Store играта беше безплатна при премиерата си и над 7,5 милиона играчи са я заявили/изтеглили през първия ден на този подарък. Това е впечатляващо разпространение

Интересното е, че български екип интерпретира Омир - и това обяснява:

по-сдържаната митологизация (повече история по малко мит)

силния фокус върху „героичната епоха“

желанието да се избегнат чисти фентъзи елементи (поне в базовата версия)

Значи хората които държат на по реална представа за епохата са повече от ...двама-трима

Ето някои съвсем прилични образи моделирани от екипа

                             

                  

              Еней                                                                                                                              Мемнон                             Агамемнон 

 

Много добре визуализирано, разбира се понапудрено с повече блясък - така както и трябва да бъде за игра, филм или представление.

Въпросът е друг. Младите вече са наясно с основната конюнктура на епохата и я разграничават от класическата или от анахронизираните фантасмагории

Ето и специално как се приема въоръжението и облеклото на героите в Troy Total war

Creative Assembly са разработили играта с цел да представят епохата на Троянската война в „исторически контекст, базиран върху оцелели източници за бронзовата епоха“, въпреки че използват Омировата Илиада повече като инспирация, отколкото чист исторически документ.
Как играчите възприемат стила
Положителни реакции

Преобладават мненията, че визията на броните и въоръжението изглежда „правдоподобно за бронзовата епоха“ и е визуално впечатляваща дори ако не е идеално точна.
Някои хора специално хвалят работата на артистите и „праисторическия” вид на облеклото, което според тях успешно потапя в атмосферата на древните героични легенди.

Разбира се има и Смесени/критични мнения

фенове на поредицата и на историята казват, че някои части са много по-митологизирани, отколкото реалистични — особено героите с легендарни щитове, шлемове и анимации, които „не биха били практични за бронзовата епоха“.
Част от общността дори казва, че играта балансира между реалност и мит, което за тях води до конфликт – не е напълно историческа, но не е и напълно фантастична.

 Много фенове правят разлика:
„взаимствано от легенди“ - героични, стилизирани елементи
„практическа историчност“ - реални бойни тактики и облекло

Това значи, че играта има историческа атмосфера, но не е прецизна реконструкция.

Даже упреци, че не е достатъчно реалистично ! 

Тоест младите (които се интересуват от тази част на историята, както и геймърите на подобен род исторически игри) вече имат добра представа за епохата.

 

Редактирано Януари 9 от Евристей

[Евристей]

On 2.01.2026 г. at 15:15, Кухулин said:

Е хубаво де, аз нещо не си спомням микенски брони в тоя филм. Може и да не съм обърнал внимание в ония времена, ама все покрай дискусиите нещо щях да закача.

Не си спомняш ? Не си щял да ...закачиш ?  Това ли е повод за аргументация ?

Това какво са ? Брони или круши ?

                

Брони да искаш. Да, ако си представяш че всички ще са нахлузили броня тип Дендра - казах ти че грешиш. 

За разлика от Нолан, Волфганг Петерсен се допитва до експерти

Ето тук мнение на експерт (чети малко преди да спориш за всичко)

https://www.britishmuseum.org/blog/troy-behind-scenes-hollywood-epic

https://www.britishmuseum.org/exhibitions/troy-myth-and-reality

Не твърдя разбира се, че филма Троя на Петерсен е самата реалистичност, но поне прави някакъв опит да се доближи до епохата и да минимализира митологичната/фентъзи част. 

И точно тук беше атакуван от две страни : и от привържениците на фентъзито и от почитателите на исторически реални събития 

1. Че не е по Омир - тоест няма я митологичната част с участието на богове и богини

2. Че не е достатъчно автентичен - тоест прекалено ..кичозен е

[Евристей]

Нови унищожителни критики срещу Нолан

Това, което Нолан прави  е:

естетическа узурпация на епохата

заличаване на микенската култура

превръщане на конкретна цивилизация в „безвремеви декор“

За хора които държат на археология, материална култура и контекст -
това не е просто грешка.

За хора които са запознати със специфики и детайли, 

За хора които имат историческа култура

Това е гавра.

Защо критиката го „засипва“ - и с право ?
Той съзнателно игнорира бронзовата епоха

Не защото „не знае“.
А защото:

микенската реалност е трудна за пресъздаване

Това не е интерпретация, а подмяна

Интерпретация е:

„Ето я бронзовата епоха, прочетена по нов начин.“

Нолан прави:

„Ето един мит, изтръгнат от времето си, защото времето ми пречи.“

Това е анти-исторично поведение, не „авторска свобода“.

 За хора навътре с материята - това е непростимо

Тук не става въпрос за:

грешен шлем

не подходящ  щит

или зле ушита туника

Става въпрос за:

унищожаване на социална, военна и материална логика

заличаване на разликата между:

микенец

архаичен грък

римлянин

модерна фантазия

Това е равносилно на това да снимаш:

викинги с наполеонови униформи

и да кажеш  :  "важно е художественото творчество"

Нолан:

не уважава Омир като продукт на конкретната култура

не уважава бронзовата епоха като самостоятелна цивилизация

използва Одисей като празен контейнер за свои теми

Това не е почит.

Това е присвояване.

И да - критиката макар и безпощадна,  този път е основателна !

[Евристей]

Преди 17 часа, Мълчаливец said:

Плюя си в пазвата и не зная на кого да се моля, да не се случва да попадна под прицела на умен подлец.

Подлецът не е чак толкова страшен, без да се опитвам да омаловажа прегрешенията му все пак трябва да се направят някои корекции

Например това : 

Преди 17 часа, Мълчаливец said:

Първо няколко думи кой е Паламед. Той е един от културните герои от човешки род, т.е. без божествен произход.

е грешно. Знам, че сега на мода е да се лансират умни младежи и девойки от народа, които да натрият носовете на ония от високото и някой автор се е опитал да пробута такава версия, но тук нещата са грешни.

Паламед е СЪС... Божествен произход !  Син е Навплиос а той е син на Посейдон ! Второто най-силно и влиятелно божество в Ойкумена. Дори самият Зевс не смее да влезе в открит конфликт с могъщия си брат ! 

Та Паламед е внук на самия Посейдон, а от това по божествен произход едва ли има.

Второ : 

Преди 18 часа, Мълчаливец said:

Подредил азбуката, въвел числата, мерките за дължина, тегло, календара. Научил корабоплавателната нация да ориентира курса на корабите по звездите, разделил храненето на 3 пъти през деня.

Е пълна глупост с оглед на епохата в която живее Паламед. Коя по точно азбука е подредил Паламед ?  Линеар Б или Финикийската ?  Някои пишат че въвел и монетната циркулация.

Всички тези "изобретения" 

азбука, числа, календар, навигация по звезди, три хранения, игри

не идват от Омир, а от:

късна софистическа традиция, елинистически рационализации, трагедиографска идеализация

Паламед става прототип на "невинния интелектуалец", убит от коварната власт - любим образ за трагедията, но не исторически и не омировски факт.

Късна класическа, елинистическа и най-вече римска епоха

И най-вече пълна с анахронизъм

.................................................

 

Хайде да разгледаме сега двубоят на интелектуално ниво между най-умните сред ахейците : 

                                   

                                                                                                 Паламед срещу Одисей

 

 

 

[Евристей]

Както казахме Паламед не е споменаван от Хомер 

Омир НЕ споменава Паламед. Нито в Илиада, нито в Одисея.
Името Παλαμήδης не се среща нито веднъж в епосите

списъците на героите (Каталогът на корабите – Il. II), съветът на ахейците, сцените на интриги, съд, предателства

Паламед отсъства напълно.

Защо тогава много хора са убедени, че е Омиров герой?

Защото Паламед е пан-ахейски мит популярен в трагедията

ретроспективно е вмъкнат в Троянския цикъл

Но не и в Омир.

КЪДЕ се появява Паламед всъщност?

Трагедията (V в. пр. Хр.)

Софокъл – Паламед (изгубена)

Еврипид – Паламед (изгубена)

 Именно тук се оформя:

образът на невинния интелектуалец

клеветата

инсценираното предателство

моралното обвинение срещу Одисей

 

[Евристей]

Що се отнася до : 

Преди 19 часа, Мълчаливец said:

Одисей е изобличен клетвопрестъпник.

Клетвата на многобройните хероси кандидати за ръката на Хелена към Тиндарей, сред които е и самият Одисей

Да, Одисей е сред женихите на Елена и се заклева да защити избора ѝ.
НО:

Клетвата е колективна и политическа, не личен васален договор.

В Омир няма нито един ред, който да казва, че отказът да тръгнеш веднага е еднозначно на  клетвопрестъпление.

Много други хероси се колебаят, бавят се или търсят извинения (напр. Ахил).

Следователно:
Одисей не нарушава клетва, а се опитва да избегне война, която знае, че ще бъде дълга и гибелна. Това в архаичния свят е разум, не престъпление.

Прави се на луд – хитрост, морална вина, но все пак той се радва на новороден син и млада красива съпруга. 

Трябва да ги напусне и да тръгне на война за която знае, че ще бъде дългогодишна

Тук проговаря човешкото желание (слабост) и затова Омир не го обвинява. 

Историята с оранта (магаре + вол, сол) е НЕомирова.

Няма я в Илиада

Няма я в Одисея

Появява се в късни митографи и трагедиографи (Софокъл, Еврипид – загубени пиеси, известни по фрагменти)

Това е важно:
Омир не осъжда Одисей за този акт.
Той не е морално клеймен в епоса.

Редактирано Февруари 6 от Евристей

[Евристей]

Паламед е изключително умен, учен, иноватор, откривател, интелектуалец

Изправя срещу Одисей 

Интелектуален двубой между двамата най-умни мъже на данайците

Двубоят не е какъвто ѝ да е, а на живот и смърт ! Няма място за двамата, единият трябва да умре на часа !

Представяне на двамата титани : 

Паламед  е с ореола на учен, откривател и новатор. С Кентавърско образование (каквото ѝ да значи това, но безспорно най-високото за Епохата).

Внук е на самия Посейдон. Син е на силния цар на Евбея Навплеос и Климене

 

Одисей е син на Лаерт (участник в Аргонавския поход) и Аквилея, а по нейна линия пра-внук на бог Хермес. 

Тук вече етимологията на името му е безспорна по отношение на произход - Древна та Древна пред индоевропейска

В ранните си години младият Лаертид е на Север където е и получен белега от глигана на крака му. Но също и от Север е и основата на знанията му или ...хитростта му.

Одисей не е безразличен към слуховете за красотата на Хелена и че тя е предложена за невеста. 

Въпреки че е бедно царче (май по това време и още престолонаследник) на отдалечени островчета, той се осмелява да се яви като кандидат наред с най-могъщите и богатите

Бързо разбира че няма шансове сред тежките хероси, но и бързо се преориентира и получава великолепна партия в лицето на братовчедката на Хелена - Пенелопа. И не греши ! Момичето го боготвори, ражда му син и му остава вярно до живот.

И така според НеОмировата версия Паламед като пратеник на Агамемнон е изпратен с призовка да мобилизира царя на Итака за мега похода. Хваща Одисея в ...шикалкаване и го изобличава. 

Одисей признава позора си, но и не забравя.

Минава време.

В Лагера пред стените Троя, Одисей обвинява Паламед в Предателство ! 

Зле скалъпено според по късните трагици (нито дума от Омир)

Въпреки неиздържаните улики, въпреки на пръв поглед зле скалъпеното обвинение и най-вече че ИСТИНАТА/ПРАВДАТА е на страната на Гений като Паламед, който е и великолепен оратор ......делото е спечелено при това БЕЗАПЕЛАЦИОННО от Одисей ! 

Защитаващият се Паламед губи категорично от обвинителят Одисей

Паламед губи титаничния интелектуален сблъсък, въпреки че истината е на негова страна !!! 

Одисей го ...размазва   и печели безрезервно съдебната аудитория. 

Данао-Ахейците гласуват за смъртна присъда !

[Евристей]

Защо толкова умен мъж като Паламед се оставя да бъде обвинен? – КЛЮЧОВ ВЪПРОС

Това е логическа пукнатина, която самият пост не може да даде обяснение.

Ако Паламед: е най-умният, рационален, изобретателен и морален...то

Как е възможно:

да не предвиди капана?

да няма съюзници и верни последователи ?

да не поиска съд?

да не разобличи фалшификата и обвинителя си в ..миша дупка ?

Отговорът е прост и неудобен:

Защото това е трагически мит, не историческа логика.

В трагедията:

умният често умира

невинният е жертва

коварният печели временно

Това не е обвинителен акт срещу Одисей, а литературен троп.

Инсценираното ..предателство – късна и нееднородна версия

Историята със:

писмото до Приам, златото, екзекуцията с камъни

НЕ присъства у Омир.

Има няколко противоречиви версии.
В някои дори Агамемнон е виновен, не Одисей.

Одисей се превръща в удобен "черен интелектуалец“, защото:

е умен

използва λόγος за оръжие

Омировият Одисей не е трагическият Одисей
Омир дава определение за Одисей : 
πολυμήχανος (многохитър), δόλιος (коварен)
любимец на Атина подозрителен, интригант на моменти, велик стратег, човек който оцелява чрез разум  и унищожава враговете чрез разум

Постът съзнателно смесва тези две традиции, за да изгради морално обвинение.

Финалната морална паника (умен подлец) – анахронизъм
Това е модерен морален страх, не античен.

За архаичния човек :

хитростта е добродетел

надхитряването на враг не е зло

Логически е абсурдно най-умният да падне толкова елементарно.

Одисей е съден по модерни морални критерии, не по антични.

Редактирано Февруари 6 от Евристей

[Евристей]

Преди 6 минути, Мълчаливец said:

Много съвременни филми има с несправедливо обвинени.

Виж сега за случаят Паламед

Какви са несъответствията 

Той не може да е измислил нито навигацията - защото Пътят към Троя е известен на данайците

Нито азбуката защото него време такава няма, нито три пъти храненето, защото по това време се яде когато се може особено на война, камо ли приписваните му монети. Хайде с голяма уговорка да е измислил...заровете (въпреки че май ги има при шумерите, но както ѝ да е)

Но нека да се влеем в океана от по късна интерпретация

Паламед е умът, който подрежда света.
Той мисли, изобретява, рационализира, вярва, че разумът е достатъчна защита.
В трагическата традиция той е невинният интелект, който не разбира, че знанието без власт е уязвимо.
Паламед не лъже, защото не очаква лъжа.

Одисей е умът, който оцелява в хаоса.
Той не изобретява реда, а го манипулира, не защото е зъл, а защото светът е враждебен.
В епоса той е стратег, любимец на Атина, за която хитростта е форма на мъдрост.
Одисей не вярва на никого... и затова остава жив.

 

[Евристей]

Одисей размазва Паламед, защото двамата представляват различни видове ум, а само единият оцелява във война.

Паламед е теоретичният разум – подрежда, изобретява, вярва в логика, правила и справедлив процес. Той предполага свят, в който истината се разпознава сама.

Одисей е практическият разум – стратегически, подозрителен, контекстуален. Той знае, че във война истината няма стойност без власт и че умът е оръжие, не доказателство.

Затова Паламед губи:
не защото е по-глупав, а защото играе друга (честна) игра.
Одисей играе играта, която светът реално играе (нечестна)

Паламед е умен в свят, който би трябвало да съществува.
Одисей е умен в света, който съществува.

 

 

[Евристей]

Преди 32 минути, Мълчаливец said:

Мъдрият вожд за всекиго намира място. Не като Агамемнон- да остави Одисей да търси лично отмъщение и да го лиши от ценен съветник. 

Случаят обаче е друг

Без ИИ

Ценният съветник Паламед призовава вече за оттегляне. Това не е в интерес на Агамемнон. 

А знаеш ли кой е най-върлият поддръжник за оставане и водене на войната докрай ?  Кой смазва бунта на недоволните ахейци начело с Терсит ?

Ами Одисей разбира се. При това по Омир не по някой друг.

"Ценният" съветник в случая се явява страхопъзльо защото призовава за оттегляне на ахейците .  Тоест ..позор !

Или както ти предполагаш - Паламед участва във войната преди фаталната 10-та година и преди разрива между Ахил и Агамемнон, то призивът му за изтегляне би звучал направо предателски.

Виждаш ли парадокса с включване на НеОмирови мотиви ?

Паламед изкарва Одисей от дома и го изритва на война, а по-късно Одисей спъва Паламед да си тръгне за ...дома !

Паламед иска да се отива на война, а Одисей не иска, по късно Паламед иска да напусне войната, а Одисей иска да се продължи войната. 

Как ще коментираш ?

Преди 32 минути, Мълчаливец said:

Не като Агамемнон- да остави Одисей

Агамемнон в случая действа правилно - Одисей довежда войната до ....Победен край ! 

Тоест изборът му е ...Правилен !

Ако беше послушал Паламед - щеше да се покрие с ...Позор

 

Редактирано Февруари 6 от Евристей

[Евристей]

On 6.02.2026 г. at 23:09, Мълчаливец said:

Първото, което бих казал е, че отказът от война не е позорен.

Мисля че прекалено се впускаш да защитаваш любимия си Паламед

Отказът от война не е позорен, но напускането на сражение/обсада си е чисто дезертьорство и се наказва със смърт.

В неговия случай е точно това.  Лишенията му се виждат прекалени и иска да си отиде при богатия татко в Евбея. Не стават така нещата. Дори Ахил който в един период бойкотира Агамемнон не се осмелява да напусне, а клечи там.

On 6.02.2026 г. at 23:09, Мълчаливец said:

Така че не зная в качеството си на какъв е бил Паламед в делегацията на Итака.

На персонаж вкаран анахронизирано там където не му е мястото. Паламед не е Омиров герой а късна интерпретация затова се получава това разминаване.

Със сигурност Паламед е бил любимец на някои от класическите гръцки интелектуалци (визира се най-вече Сократ) и този персонаж за да е Велик трябва задължително да е участник в Троянската война. Затова е вмъкнат там по късно. И затова не могат да му намерят място - какво точно прави той там ?

On 6.02.2026 г. at 23:09, Мълчаливец said:

Паламед, като разумен военачалник преценява хода на кампанията, така че да вземе крайното решение, което е променливо, както и обстоятелствата. Ето, Наполеон в Египет го е взел. 

Къде четеш, че Паламед е ...разумен военачалник ?  И какво е преценил ? Нали в крайна сметка войната приключва успешно за ахеите. Така, че нищо не е преценил...Един подвиг няма Паламед, а ти го титулува вече

On 6.02.2026 г. at 23:09, Мълчаливец said:

Ето, Наполеон в Египет го е взел. 

Нищо не е взел Наполеон. Извикан е от Директорията да я спасява. Ако не се отзове, тя ще се обърне към друг. 

Какви са тези аналогии между Паламед и Наполеон. Ако царството на бащата на Паламед беше изпаднало в политическа криза и се бе обърнало към Паламед - да, сравненията са уместни, но то не е така.

On 6.02.2026 г. at 23:09, Мълчаливец said:

(Един от оживелите ахейци, Диомед, като се върнал и видял, че жена му му е изменила, отишъл на Запад и доживял до старост.)

А знаеш ли защо се получава така ? Защото татко Навплий разпространява слуха сред ахейските жени, че мъжете им са останали в Троя и са се оженили за местни момичета и не смятат да се завръщат. А пък на тези най-верните съпруги съобщава че мъжете са им убити. След това примамва с грешни светлини завръщащите се кораби на ахейците и те се разбиват в скалите. 

 

[Евристей]

Одисей е един от главните герои на Илиада и е признат безапелационно за най-големия стратег на ахейците. Приема съветите му  Агамемнон, приема ги и Ахил. Благодарение на него войната е спечелена. 

Одисей заради интелекта си е любимец на могъщата богиня на мъдростта - Атина. 

И почитателите на хероса и противниците му (по късните римски интелектуалци които виждат в негово лице виновникът за унищожаването на Троя и страданията на родоначалника им Еней) всички до един признават свръх-човешкия му ум и способности и не крият преклонението си. Въпреки, че особено римляните му повдигат обвинения в някои нечестни действия и похвати, но възхищението остава.

Освен това масово навлиза в римското изкуство, литература, поклонничество и дори се появява на реверса на монети.

По време на Римския период остров Итака е поклонническо място, има храм и култ към хероса.

Намерени са множество римски монети и артефакти, което подсказва, че  самите римляни са посещавали мястото като поклонници. 

Врагът си е враг, но Рим цени способността и ума

 

[Евристей]

Най скъпата картина на тема Одисей/Одисея се явява тази 

 

 

Joseph Mallord William Turner

Темата на тази картина е взета от Девета песен на „Одисея“ на Омир. Тя изобразява Одисей, който отплава от острова, където Полифем – едноокият страховит великан – е държал него и хората му в плен и е изяждал по двама от другарите му за вечеря...

 С шлем и ален плащ, Одисей вдига ръце в знак на победа, застанал на палубата на кораба си, под червено знаме, и се обръща назад към острова. В ръката си издига горящия факел, с който е ослепил Полифем, чието огромно, мрачно тяло лежи проснато върху върха на скалата, извисяваща се над морето.

Сияйни морски нимфи и летящи риби се събират около носа на кораба, докато пламтящото слънце изгрява сред утринните мъгли.

Картината свидетелства за нарастващата роля на цвета и светлината в историческите пейзажи на Търнър. Тя бележи и все по-изразителната посока, в която поема неговата живопис, предвещавайки визионерските качества на късните му творби. През 1856 г. английският художествен критик Джон Ръскин я определя като „централната картина в творческия път на Търнър“

https://www.nationalgallery.org.uk/paintings/joseph-mallord-william-turner-ulysses-deriding-polyphemus-homer-s-odyssey

Това е истинско маслено платно (оригинал), собственост на National Gallery.
Една от най-важните  исторични картини на Търнър

Ориентировъчна цена, ако излезе на аукцион:
минимум £80M–£100M, възможно да се изстреля нагоре
Turner е сред най-скъпите британски художници. Такива големи платна от 19 век рядко напускат музеи и ако го направят, цената би била огромна.

 

[Евристей]

Няма по добър образ и превъплъщение от  това на Кърк Дъглас. Той е .....Одисей

Одисей и Навсикая

 

Кърк и Силвана Мангано в ролята на Пенелопа

И двамата подмладени от богиня Атина се припознават отново и ...чувствата не са угаснали

               

 

И разбира се ...Лошият в лицето на най-нахалния, богат и арогантен кандидат Антиной изигран от Антъни Куин 

 

[К.ГЕРБОВ]

 

 

[Евристей]

Песен V за Калипсо

Или великолепно определена като : Вечната Събота на живота

След години война, лишения, загуби, корабокрушения и загуба на спътници – той намира топлина, тяло, нежност.

Одисей не е аскет. Той не е камък.
Спи с нея. Приема ласките ѝ.
Той не е безразличен към божествената ѝ красота 

 

 

                             

 

Калипсо – вечният Съботен ден от живота.

Без край, без задължения, без тревоги. Островът ѝ е спрял времето –  то е аромат на цветя, морски вятър и обещание за безсмъртие. Тя не просто обича – тя предлага освобождение от съдбата. Да останеш. Да забравиш. Да бъдеш вечен.

Но Одисей не е човек на покоя.

Той не е безразличен към нея – плътта му усеща топлината ѝ, очите му спират върху прелестите ѝ, сърцето му за миг се отпуска в нейния ритъм.
И все пак в него живее нещо по-силно от удоволствието – νόστος, повикът към дома.

Калипсо предлага безсмъртие.
Итака предлага смъртност – но и смисъл.

Вечната Събота е изкушение.
Но човекът на пътя избира Понеделника на дълга.

Одисей не е просто герой от по-късния епос. Той носи в себе си бронзовата психика на ахейския свят - свят на дом, род, земя и наследство.

Калипсо е постмикенска личност - тя е почти ориенталска в своята безвремева чувственост.

Но Одисей е човек на oikos-а, не на безкрайния пир.

[Евристей]

Калипсо и Одисей – защо богинята се влюбва в простосмъртен ?

 

Студената красавица и безсмъртна богиня Калипсо се влюбва в Одисей.
И това не е случайност. Това е напрежение между две онтологии - божественото и човешкото.

Какво представлява Калипсо?

Името ѝ идва от гръцкото καλύπτειν – покривам, скривам.
Тя е тази, която скрива героя от света.
Тя е изолация, спряло време, остров извън историята.

(Островът ѝ е неоткриваем дори след серията изследователски научни експедиции в търсене пътя на Одисей,,някои места са локализирани, други като нейния остров - не )

Калипсо е:

безсмъртна

неизменна

извън род и държава

извън политически ред

Тя не участва в цикъла на поколенията.
Тя няма баща, който да ѝ предаде власт, нито син, който да я наследи.

Тя е вечност без развитие.

Какво вижда Калипсо богинята в Одисей?

Одисей е всичко, което тя не е.

Той е:

смъртен

раним

остаряващ

но носител на памет, род и история

Богинята се влюбва в смъртния не защото той е най-красивият сред смъртните,
а защото той носи драма.

Той е по умен и хитър от всички смъртни и равен на боговете

 

[Евристей]

Тя не иска просто любовник.
Тя иска участие в историята.

Тя се опитва да го задържи

 

Като задържи Одисей:

тя задържа герой

тя задържа съдба

тя задържа движение

Но тук се сблъскват две логики:

Калипсо предлага:

Безсмъртие без род.

Одисей избира:

Смъртност с род.

Това е древният индоевропейски мотив:

Героят среща Богинята на вечността.
Тя му предлага покой и вечност
Той избира завръщането и отново страдание

Същият мотив има при:

Гилгамеш (отказ от растението на безсмъртието)

Индийските епоси

Дори келтските острови на безсмъртните

Героят не може да остане извън света, защото неговата функция е да възстанови реда в света.