Растящата енергийна нужда на центровете за данни

[mnogoznaiko]

Докато светът аплодира технологичния напредък, свързан с изкуствения интелект, BloombergNEF предупреждава в свой последен доклад за енергийните последици от тази дигитална революция. Новата прогноза за енергийни тенденции до 2050 г. разкрива изненадваща и донякъде тревожна картина – бумът на AI ще изисква значително по-голямо количество изкопаеми горива, отколкото мнозина предполагат.

Според анализа на BloombergNEF, до 2050 г. центровете за данни в глобален мащаб ще консумират колосални количества енергия. Макар тази консумация да се очаква да бъде по-малка от тази на електрическите автомобили, тя ще надвиши енергията, използвана от климатиците и термопомпите в световен мащаб.

Най-изненадващата част от прогнозата е, че около две трети от енергията, необходима за захранване на тези центрове, ще продължи да идва от газ и въглища. Това заключение противоречи на публичните изявления на много ръководители на комунални дружества и технологични гиганти, които често подчертават стремежа си към захранване на техните операции предимно с възобновяеми енергийни източници.

Интересен парадокс изниква от доклада, че центровете за данни наистина ще стимулират изграждането на значително повече възобновяеми енергийни мощности, но същевременно ще удължат живота на съществуващите газови и въглищни централи. Енергийната интензивност на AI технологиите, особено на големите езикови модели и други форми на генеративен изкуствен интелект, е толкова висока, че съществуващата инфраструктура за възобновяема енергия няма да може да отговори изцяло на търсенето.

Това поставя под въпрос "зелените" претенции на технологичната индустрия и предизвиква сериозни размисли относно екологичния отпечатък на дигиталната трансформация.

Въпреки това негативно влияние на AI сектора, икономиката като цяло продължава да се стреми към декарбонизация. BloombergNEF прогнозира, че възобновяемите енергийни източници ще осигуряват две трети от световната енергия през следващите десетилетия.

Що се отнася до петрола, търсенето му се очаква да започне да намалява след 2032 г. Въпреки това, темпът на това намаление няма да бъде достатъчно бърз, за да се постигнат целите за ограничаване на глобалното затопляне, определени в Парижкото споразумение.

Докладът на BloombergNEF ни напомня, че технологичният прогрес често идва с неочаквани последици. Докато AI революцията обещава огромни социални и икономически ползи, нейният енергиен отпечатък рискува да забави глобалния преход към по-чисти енергийни източници.

Това поставя важни въпроси пред индустрията, регулаторите и обществото като цяло:

• Как можем да балансираме между технологичния напредък и въглеродните емисии?
• Необходима ли е по-строга регулация на енергийната ефективност на центровете за данни?
• Трябва ли да преосмислим начина, по който проектираме и обучаваме AI моделите, за да намалим тяхната енергийна интензивност?

В свят, където дигитализацията и климатичните промени са две от най-значимите трансформиращи сили, намирането на устойчив баланс между тях се превръща в едно от най-големите предизвикателства на нашето време.

 

[makebulgar]

Според Copilot

Днес центровете за данни, включително тези, които поддържат изкуствения интелект (ИИ), консумират около 1% от световното потребление на електроенергия. Големите хипермащабни центрове за данни могат да изискват над 100 мегавата (MW) мощност, което е еквивалентно на годишното потребление на електроенергия от около 350 000 до 400 000 електрически автомобила.

В бъдеще, до 2030 година, се очаква потреблението на енергия от центровете за данни да се увеличи повече от два пъти, достигайки 945 тераватчаса (TWh), което е сравнимо с годишното потребление на електроенергия в Япония. Основната причина за този ръст е нарастващото използване на ИИ, който през 2024 г. вече ще представлява 15% от общото потребление на енергия в центровете за данни.

Този растеж ще бъде частично смекчен чрез подобрения в ефективността на хардуера и софтуера, но въпреки това, центровете за данни ще останат значителен фактор за глобалното потребление на електроенергия.