Усещането, че разбираме как функционира света около нас, е само илюзия

[scaner]

Ние не разбираме добре как работят повечето неща

Вече е лято, което означава, че освежаващите напитки са актуални както никога. А знаете ли как точно хладилникът ги охлажда, как създава плюс четири градуса в основното отделение и минус 20 градуса във фризера? Отговорът: той охлажда въздуха с помощта на електричество – не е подходящ. 

Можете ли да опишете подробно как точно хладилникът охлажда въздуха вътре в себе си? Ако сега се замислихте и осъзнахте, че макар да помните, че за работата на хладилника са важни фреоните и компресорът, но не можете да обясните точно как, поздравявам ви: току-що демонстрирахте на себе си едно от нашите много значими когнитивни изкривявания, наречено „илюзия за дълбочина на разбирането”. Нашият мозък ни уверява, че разбираме как работят обичайните неща. Но когато ни помолят да обясним конкретен механизъм, се оказва, че нямаме никакви дълбоки познания, а често дори и основни. Освен това илюзията за дълбочина на разбирането работи не само по отношение на условно специални знания като принципа на работа на хладилника, но и по отношение на плашещо количество най-различни неща, с които се сблъскваме всеки ден. В тази статия ще разгледаме подробно това когнитивно изкривяване, как работи и защо е възникнало.
Как беше открита илюзията за дълбочина на разбирането

Да, да, както и други когнитивни изкривявания в миналото, илюзията за дълбочина на разбирането ни е помагала да се адаптираме по-добре към реалностите на онова време. Но днес тя ни прави изключително уязвими към шарлатани и популисти от всички цветове. Защото, за съжаление, както вече казах, това се отнася не само до принципите на работа на хладилника, но и до много по-важни за живота неща.

И така, да започнем. Терминът е „илюзия за дълбочина на разбирането“ или на английски illusion of explanatory deeps. В научния лексикон той е въведен сравнително наскоро (през 2002 г.) от психолозите Леон Розенблид и Франк Кайл, които забелязали, че хората са склонни сериозно да надценяват собствените си познания за това как са устроени обичайните неща или процеси, било то битови уреди, метеорологични явления или закони на природата. Те, тоест ние, сме убедени, че разбираме механизмите на всичко това. Но на практика се оказва, че тази увереност се крепи на изключително нестабилна основа.

За да проверят своето предположение, Розенблит и Кайл предложили на студентите от престижния Йейлски университет, в който самите те работят, да оценят колко добре те, тоест студентите, разбират устройството на четиридесет и осем обичайни предмета, като например тоалетна чиния, скоростна кутия или механичен часовник. Що се отнася до самочувствието, тук студентите от Йейл се представили на най-високо ниво. Средно те оценили знанията си за това как функционират всички тези неща с пет точки от седем възможни. 

След това учените помолили участниците да обяснят подробно и последователно принципа на работа на няколко предмета от списъка, а след това отново да оценят нивото на своите знания. След като се опитали да обяснят подробно как работи казанчето, ципа или клавишите на пианото, увереността на участниците в своите знания рязко спаднала до три-четири точки. Когато на доброволците дали да прочетат правилни технически обяснения, самооценката им отново се повишила. Но, за чест на студентите, тя вече не достигна първоначално заявеното ниво. 

Авторите повтарят експеримента в по-малко престижен университет със студенти, чиито академични показатели са значително по-ниски от тези на доброволците от Йейл. И резултатите се оказват практически идентични. Независимо от нивото на първоначалната подготовка, участниците еднакво надценяват оценката на своите знания и еднакво болезнено осъзнават разминаването между собствените си представи за себе си и реалността, когато става въпрос за конкретни детайли. 

Резкият контраст между първоначалната увереност и реалната способност да се дадат ясни обяснения получи името „илюзии за дълбочина на разбирането”.
Защо тази илюзия е толкова разпространена

Авторите на изследването обясняват нейната повсеместна разпространеност по следния начин. В ежедневието ни рядко се налага да се занимаваме с тънкостите на устройството на обичайните обекти. Обикновено е достатъчно да знаем как да ги използваме. Въпреки това мозъкът обърква това функционално знание с дълбоко разбиране на механизмите, създавайки илюзията, че разбираме случващото се много по-добре, отколкото в действителност. 

Въпреки че илюзията за дълбоко разбиране се нарича бъг в работата на мозъка ни, всъщност това не е бъг, а функция. Същото важи и за всички останали когнитивни изкривявания.

Нашият мозък се е развивал и еволюирал в съвсем различни условия от днешните, и тогава нашите предци не са се нуждаели от дълбоко и подробно разбиране на тънкостите в устройството на заобикалящия свят. Освен това, по онова време това е било невъзможно да се постигне. За да оцелеят, им е било достатъчно да имат функционални знания: например, че тези плодове могат да се ядат, а тези не, или че това животно е опасно и е по-добре да не се приближават до него, или че ако дълго въртят пръчка в дърво, ще се появи огън. За по-задълбочен анализ не е имало нито време, нито, което е още по-важно, достатъчно знания. 

Ако относително прост набор от правила или обичайни действия ви позволява да взаимодействате успешно със света, то вие ще продължите да взаимодействате с него в този режим. Такъв подход спестява внимание и памет, освобождавайки ресурси за по-спешни или по-важни задачи. Тази стратегия получи благозвучното наименование "когнитивна икономия" и въпреки че ние гордо се наричаме разумни хора, именно тя е нашият модус операнди, основният метод на функциониране.
Процедурни знания

Илюзията за дълбочина на разбирането е най-изразена при така наречените процедурни знания, тоест тези, които се отнасят до разбирането на механизмите, устройството на нещо и последователността от действия. Това е напълно обяснимо: трудно е да се заблудиш, че знаеш в коя година Цар Борис е покръстил българите, ако не го знаеш.

А що се отнася до принципите на работа на реактивния двигател, химикалката или демокрацията, то можеш да преживееш цял живот, всеки месец да летиш със самолет, да попълваш документи с химикалка и да си убеден демократ, и така никога да не осъзнаеш, че нямаш представа как функционират всички тези неща. 

В още един експеримент друга група от Йейлския университет показва, че фалшивата увереност, че разбират как са устроени и работят познатите и обичайни предмети от бита, е налице вече при второкласниците, които по идея би трябвало да осъзнават, че знаят много малко за това как е устроен този свят. Въпреки това, когато учените им задали въпроса дали разбират как работят отварачката, ципа или асансьора, второкласниците със същата увереност като възрастните отговорили, че разбира се, разбират. След като учените ги помолиха да обяснят или нарисуват принципа на работа на тези устройства, увереността на децата, че наистина разбират как функционират тези прости неща, рухна.

Тези експерименти показват, че илюзията за дълбочина на разбирането е основна, дълбоко вкоренена в мозъка ни способност да създаваме картина на света. За да функционира ефективно, детето не трябва да знае как точно работи отварачката или лопатката. Много по-важно е да умее да ги използва. Излишните детайли не увеличават шансовете за оцеляване, което означава, че мозъкът спокойно ги отхвърля и не създава никакви мотивационни стимули да се вниква в тънкостите.
Илюзиите за дълбочина на разбирането засягат и експертите

Но какво ще стане, ако погледнем от другата страна на спектъра? Може би придобиването на наистина дълбоки познания в дадена област освобождава човека от илюзията, че той добре разбира протичащите процеси?

Уви, експериментите показват, че макар наличието на експертни познания в дадена област да може да смекчи малко илюзията за дълбочина на разбирането, първо, това не винаги се случва, и второ, понякога осъзнаването на себе си като признат специалист по даден въпрос може да породи други илюзии. 

Например, много специалисти пренасят тази своя увереност в области, в които вече нямат реална експертиза. Освен това, прекомерната увереност може да доведе до това, че при анализа на нови данни от собствената си област специалистите проявяват по-малко критичност, отколкото хората, които не се смятат за толкова велики професионалисти.

Известният Дейвид Данинг, съавтор на експеримента, който разкри ефекта на Данинг-Крюгер, заедно с колегите си показа, че макар експертите наистина да дават значително повече правилни отговори от неспециалистите и да са по-уверени в правилните си отговори, в грешните отговори те също често са по-уверени. Тоест, въпреки че експертите ясно осъзнават границите на своите знания, по отношение на собственото си незнание те често грешат дори повече от тези, които разбират, че в тази област не са експерти. С други думи, експертите добре разбират в кои точно въпроси са добре осведомени, но слабо осъзнават границите на своята компетентност. 

Между другото, в тази работа учените са работили с експерти от три области: климатолози, психолози и специалисти по инвестиции. И макар специалистите и от трите области да са надценявали своите познания, най-голямото разминаване между увереността и реалната точност е наблюдавано при психолозите, а най-малкото – при климатолозите.
Колкото по-голяма е увереността, толкова по-изразена е илюзията

Ефектът на преоценка на собственото невежество се отнася и за обикновените хора. Същият Данинг и колегите му показаха, че колкото по-високо човек оценява собственото си ниво на знания по даден въпрос, толкова по-често признава съществуването на измислени концепции в обявената област. 

Данинг и неговите съавтори предложили на доброволците да оценят своите знания в областта на финансите, а след това да прегледат списък с понятия, свързани с финансите, и да съобщят колко добре доброволците са запознати с тях. В списъка е имало както реални термини като Fixed Trade Mortgage (ипотека с фиксирана лихва) или Private Equity Fund (фонд за директни инвестиции), така и измислени, например prated stocks, което може да се преведе като предварително оценени акции, или fixed rates deduction, тоест фиксирано данъчно облекчение. 

Оказа се, че с увеличаването на самооценката на знанията с всеки пункт по седемстепенна скала, декларираната степен на запознатост с измислените термини се е увеличавала средно с около 9% пункта. Може да се каже, че тази работа е продължение на същата известна статия на Данинг и Крюгер от 1999 г., в която те за първи път показаха, че хората с ниско ниво на компетентност в конкретна област са склонни да надценяват значително собствените си знания и умения в тази област.
Социалната желателност на убежденията засилва илюзията

Друг фактор, който може да засили ефекта от преоценката на собствените компетенции в дадена област, е социалната желателност на определени знания или концепции. 

В експеримент на колумбийски учени преоценката от студентите на собствените им знания относно определени исторически събития е била пряко свързана с това доколко даден поглед върху тях се оценява като социално одобряван. 

Как да не си спомним безкрайните спорове за причините за сегашните горещи събития, които очевидно имат важно историческо значение. Ако сте наблюдавали такива спорове, а може би дори сте участвали в тях, тогава добре знаете, че привържениците и на двете страни са свято убедени, че те напълно ясно разбират причините за случващото се. А представителите на другия лагер са абсолютно сигурни, че се лъжат и представят нещата погрешно.
Колкото по-силна е илюзията, толкова по-радикални са възгледите

Между другото, за политическите спорове и политическите позиции. Изследванията показват, че привързаността към една или друга позиция и степента на радикалност на възгледите са пряко свързани с илюзията за дълбочина на разбирането. Нещо повече, колкото по-екстремно хората изразяват някакви възгледи, толкова по-малко разбират това, което толкова горещо подкрепят.

Например, в експеримент на изследователи от университета в Колорадо в Боларе на участниците от Америка първо е било предложено да напишат отношението си към няколко важни за САЩ обществено-политически въпроса, например санкциите срещу Иран заради ядрената му програма, системата за търговия с квоти за въглеродни емисии, преминаването към плоска данъчна скала, реформата на социалното здравно осигуряване и т.н. След това доброволците били попитани колко добре разбират нюансите на тези проблеми. На следващия етап, както можете да се досетите, участниците били помолени да обяснят тези нюанси в детайли, а след това отново да оценят своето разбиране и степента на подкрепа за тези или онези концепции.

Както и в експериментите, които обсъдихме по-горе, след опита да обяснят подробностите относно антииранските санкции или въглеродните квоти, нивото на оценка на собственото им разбиране значително е спаднало. Също така и нивото на крайност на позицията. И колкото по-силно участниците са осъзнавали дълбочината на своето неразбиране, толкова повече е намалявала крайността на техните позиции. 

В същия експеримент авторите са установили, че за да осъзнае човек наистина непълнотата на собственото си разбиране, не е достатъчно просто да се изброят аргументите, както обикновено се случва в политическите спорове. Важно е именно да се обясни подробно позицията, да се отговори на въпросите и т.н. Ако това не се направи, човекът остава на своето мнение, дори ако му са дадени всички необходими факти и съображения за промяна на възгледите.
Изразеността на илюзията корелира с вярата в конспиративни теории

В подобен експеримент, проведен по време на изборите в САЩ през 2016 г., авторите не само са потвърдили тези заключения, но и са ги допълнили, като са установили корелация между степента на изразеност на илюзията за дълбочина на разбирането и вярата в конспиративни теории. 

Особено опасна се оказва комбинацията от силна илюзия за дълбочина на разбирането и ниско обективно ниво на знания. Хората с такава комбинация от качества не само демонстрират по-екстремни политически позиции и по-голяма привързаност към конспиративните теории, но и засилване на двата параметъра след загубата на изборите. 

Припомням, че през 2016 г. Хилари Клинтън загуби, а Доналд Тръмп спечели, т.е. в този случай загубилите бяха демократите.
Илюзиите за дълбочина на разбирането се отнасят до всички важни явления

Въпреки че връзката между илюзиите за дълбочина на разбирането и политическите възгледи е най-честата тема на научните изследвания, няма съмнение, че механизмът на това когнитивно изкривяване е универсален и се отнася до всички многопластови и сложни явления. 

Лишени от желание, възможности и време да се вникнем в детайлите, ние с готовност заместваме конкретното разбиране с красиви словесни конструкции, лозунги и общи фрази. И колкото по-сложно е явлението, толкова по-голяма е вероятността да постъпим точно така.

Политиката, социалните проблеми, научните и медицинските въпроси – всичко това е много сложно. Толкова, че дори специалистите в една област на медицината, икономиката или физиката често не могат да оценят напълно обективно случващото се в други области. Какво да говорим тогава за обикновените хора? При това медицината, икономиката или политиката са много важни за нас. Днес изглежда, че дори най-апатичните хора са осъзнали колко големи са разходите от неразбирането на тези теми.

Но да се вникне в тях както трябва на обикновения човек, който е зает с ежедневни грижи, е много сложно. Тук илюзията за дълбоко разбиране се оказва много подходяща, давайки привидно спокойствие за сметка на фалшивото усещане, че разбирате как стоят нещата в действителност и можете да вземате обосновани решения.
Как да намалим влиянието на илюзията

Но ако това е вградена характеристика на нашия мозък, значи ли, че не можем да се отървем от нея?

Определено не. Още повече, че очевидно не можем да разберем всичко в детайли. Но за да намалим влиянието на илюзията за дълбочина на разбирането върху нашия живот, това не е необходимо. Защото ефективните начини за борба с нея не са свързани с безкрайното разширяване на собствените ни знания, макар че и това не е лошо, а с тренирането на умението за метапознание – способността да разсъждаваме върху собственото си мислене.

По-конкретно, метапознанието включва способността да оценяваме колко добре всъщност сме усвоили нещо. Умението да разграничаваме собствените си знания от заимстваните, например чути от други, но неразбрани, умението да осъзнаваме кога нашите уверени преценки не се основават на реално разбиране. 

Сега ще обсъдим подробно начините за борба с влиянието на илюзиите за дълбочина на разбирането.
Метод № 1. Forced explanation, принудително обяснение

Първият метод за намаляване на влиянието на илюзията за дълбочина на разбирането се нарича „принудително обяснение”. 

Когато забележите, че разсъждавате уверено за нещо или приемате за даденост нещо, на което се основават вашите съждения, просто си задайте въпроса: „Аз наистина ли разбирам как е устроено това?“ Мога ли да го обясня стъпка по стъпка, сякаш разказвам на друг човек? А след това опитайте последователно, без да пропускате етапи, да обясните на себе си как точно е устроено това явление, политика, принцип на действие на лекарство или нещо друго, в което сте абсолютно сигурни. Най-вероятно ще откриете, че не можете да стигнете по-далеч от няколко звена в веригата на разсъжденията.

Още през 2002 г. авторите на термина „илюзия за дълбочина на разбирането“ Розенблд и Кайл показаха, че такова упражнение рязко намалява увереността в собствените знания и категоричността на преценките. Освен това проучванията показват, че дори опитите да обясните как е устроено нещо, което няма никаква връзка с темата, в която демонстрирате подозрителна увереност в преценките си, намаляват илюзията за дълбочина на разбирането.

Например, след като доброволците се опитват да обяснят, обикновено безуспешно, как се образува сняг, увереността им, че разбират добре търговската и имиграционната политика на САЩ, значително намалява.

Обяснението дори на несвързано явление може да намали увереността в разбирането на други теми, тъй като опитът да се обясни поне нещо много ясно показва на човека, че неговото разбиране за природата на нещата по принцип е ограничено. И от това разбиране логично следва изводът, че той със сигурност също не разбира добре обсъждания феномен.
Метод № 2. Следете за усещането за лекота на разбирането

Следващият метод, който позволява да се разкрие илюзията за дълбочина на разбирането, е да следите ситуацията, когато се сблъскате с някаква доста сложна концепция, да речем инфлация, ГМО, изкуствен интелект или свобода на словото, и в главата ви веднага възниква усещането, че всичко ви е ясно.

Инфлацията е лоша, защото при инфлация цените растат. Изкуственият интелект е очевидна заплаха за човечеството. ГМО са опасни, тъй като това са същества, които никога не са съществували в природата. Свободата на словото е абсолютно благо и не може да се ограничава в никакви аспекти.

Такава лекота трябва да ви накара да се замислите. Може би наистина сте запознати с темата. Но може би чувството за лекота и очевидността на заключенията са само измама на мозъка ви и всъщност вие подменяте реалното разбиране на обобщената позиция, подчертана не се знае къде. 

За да различите тези две ситуации, използвайте техника номер едно. Опитайте се последователно да разкриете вашата позиция. Ако не успеете и изведнъж откриете много въпроси, за които не сте мислили преди и на които нямате отговори, това означава, че лекотата се обяснява не с това, че наистина знаете, а с илюзията за дълбочина на разбирането.
Метод №3. Задайте си въпроса: „На какво основавам мнението си?“

Следващият начин да различите дали наистина знаете нещо или това е илюзия, е да си зададете въпроса: „На какво основавам мнението си?“ Или като вариант, откъде го знам.

Например, вие сте убедени, че ГМО са вредни. Задайте си въпроса: на какво се основава вашата увереност. Чели ли сте научни статии, в които това е доказано? Разглеждали ли сте метаанализи? Можете ли да обясните механизма, по който ГМО са вредни? Или това е просто мнение, което разпространяват ваши познати популярни блогъри от YouTube или някой друг относително известен човек? 

Ако не можете да възстановите веригата от разсъждения самостоятелно, това е сигурен индикатор, че не става въпрос за дълбоко разбиране, а просто за повтаряне на чужди твърдения. Някаква обичайна формулировка без проверка, и всъщност вие не знаете, а просто сте свикнали да мислите, че знаете.
Метод № 4. Методът на Файнман

Последният метод помага не само да се разкрие илюзията за дълбочина на разбирането, но и да се разбере наистина феноменът, за който става дума. Този метод е наречен „методът на Файнман“ на името на известния физик, лауреат на Нобелова награда Ричард Файнман, който е прочут не само с научните си трудове, но и с изключителната си способност да обяснява сложни неща с прости думи.

Същността на метода е следната. Да предположим, че сте забелязали, че не можете да обясните как функционират имунитетът, инфлацията или изкуственият интелект. Опитайте се да запишете или да диктувате текущото си разбиране за този феномен, така сякаш разказвате за него на десетгодишно дете, без да използвате сложни термини, с прост език и като изграждате максимално ясен и последователен разказ, за да може детето да улови причинно-следствените връзки.

Проследете в кои точно моменти се затруднявате, не можете да обясните с прости думи, започвате да прибягвате до обобщения от типа: „ами това е сложна система“ или пропускате етапи, като казвате нещо от типа „болестта винаги е съпроводена с възпаление“. Сега отворете надеждни източници и започнете да изяснявате именно тези моменти, след което отново опитайте да напишете или да диктувате обяснение за десетгодишно дете.

Ако отново не се получи, повторете предишните стъпки. Този метод помага да усвоите знанията наистина, а не да повтаряте чужди формулировки.
На ниво общество е невъзможно да се справим с илюзията

Преодоляването на илюзиите за дълбочина на разбирането на индивидуално ниво е нещо добро. Но трябва да сте много наивен човек, за да предположите, че всеки или поне повечето хора ще се занимават с това, ще работят проактивно със собствените си убеждения, ще проверяват дълбочината на разбирането си по различни въпроси, ще се питат по всеки повод дали са разбрали достатъчно добре. 

Означава ли това, че на ниво общество не сме в състояние да преодолеем това когнитивно изкривяване и следователно ще се сблъскваме постоянно с неговите негативни последствия?

Уви, глобално е невъзможно да се отървем от масовите грешки в мисленето, точно защото това изисква от хората постоянни допълнителни усилия, за което абсолютното мнозинство не е готово, тъй като резултатът от тези усилия не се проявява под формата на незабавни очевидни бонуси. 

Освен това има изследвания, които показват, че опитите да се обясни реалната ситуация често засилват вярата в конспирологични или просто погрешни убеждения у хора с висока склонност да вярват в теории за заговори.

Обясненията повишават субективното усещане за разбиране и в резултат такива хора само се укрепват в своето тълкуване на случващото се.
Алтернативен път

Но в случай на илюзия за дълбочина на разбирането има алтернативен път. Изследванията показват, че ако хората вярват в компетентността на научната общност, те са по-склонни да следват научните медицински препоръки, т.е. дори ако самият човек не разбира много добре например механизма на действие на ваксините или принципа на действие на лекарствата за рак, но счита, че учените като цяло са компетентни и добре разбират от тези неща, той ще се доверява повече на техните препоръки за профилактика и лечение.

С други думи, ако има някакъв орган или общност, които човек счита за компетентни и заслужаващи доверие, той по-охотно ще им възложи необходимостта да се разбират в детайлите на сложни процеси и без особена съпротива ще бъде готов да спазва техните препоръки. 

Ако няма такъв орган или общност, човек ще спазва препоръките на случайни хора от интернет и телевизията, на тези, които плашат, разказват емоционално за нещо, обещават незабавен ефект и т.н. Защото, повтарям, ние не обичаме да полагаме усилия, особено когато не виждаме незабавен резултат от тях.

И оттук се очертава вторият начин за преодоляване на негативните последици от илюзията за дълбочина на разбирането. Необходимо е да се грижим за репутацията на научната общност, да поддържаме увереността на хората, че тя е компетентна и че нейните препоръки се основават на обективни данни, а не на догадки, да внушаваме увереност, че рано или късно тя ще стигне до разбиране дори на това, което сега не е напълно известно. 

Разбира се, самата научна общност трябва да разработи механизми за саморегулиране, поддържане на високо качество на изследванията и премахване на съмнителните елементи. Може да изглежда, че това не е оптималният път, защото изключва активната воля на самия човек и просто прехвърля отговорността за вземането на сложни решения и осмислянето на процесите от шарлатани и случайни хора на онези, които считаме за разбиращи се в въпроса. 

Да, ако хората бяха абсолютно рационални разумни същества, така би било. Но ние не сме такива. В хода на еволюцията сме разработили многобройни начини за бързо вземане на решения, които не се основават на рационална оценка на ситуацията, и това е невъзможно да се промени, защото такъв модус операнди е вграден в нашия мозък. 

Така че вместо да се оплакваме, че не сме такива, каквито бихме искали да бъдем, много по-разумно е да се опираме на реалните съществуващи механизми на работа на нашия мозък и да постигаме максимално възможните резултати при наличните изходни данни. 

Това не означава, че трябва да се откажем от опитите да покажем на хората, че знанията им за огромно количество неща и процеси не се основават на реално разбиране на тези процеси. Но е важно да разберем, че този подход никога няма да ни даде стопроцентов резултат. Затова е важно да използваме всички начини, които помагат да подобрим крайния резултат.

[D3loFF]

Преди 1 час, scaner said:

Как да намалим влиянието на илюзията

Следвайте научния метод колкото се може повече, независимо дали резултатите са "неудобни" за установеното.

Преди 1 час, scaner said:

Когато забележите, че разсъждавате уверено за нещо или приемате за даденост нещо, на което се основават вашите съждения, просто си задайте въпроса: „Аз наистина ли разбирам как е устроено това?“

Разсъждаването, че и самото знание върху нещо не означават абсолютно нищо без практика. Това какво някой си мисли или вярва няма абсолютно никакво значение. Изложението разглежда илюзията за умения и знание в тяхната теоретична форма, но това е въздух, вятър, както се казва на простонароден език. 

Реално това което има значение е практиката, резултатите, а не приказките и мислите. Човек може да си мисли, че е голям механик и да "омаже" тотално нещата при поправка на автомобил или друга техника. Или че е много добър историк, или политик, или лекар и т.н.

Кривата на Бел е едно от най-близо доближаващите се до реалността и обективността представяния на уменията статистически разпределени:

 

Впрочем за примера с хладилника не съм особено съгласен. Ти ако си зъболекар за какво ти да е знаеш как изобщо работи хладилника, като трябва да се фокусираш с часове върху нещо друго. Сферата в която трябва да анализираш информация и да изкарваш изводи не е в механо-химичното инженерство, ами в медицината, освен ако хладилната техника не ти е хоби и не изпитваш желанието да разбираш, но това е съвсем различно нещо и дори и там ти трябват години опит. Но дори и там в крайна сметка нещата опират до реални, практически, физически резултати, а не до това как някой го чувствал.

Редактирано Сряда в 11:29 от D3loFF

[scaner]

Преди 31 минути, D3loFF said:

Реално това което има значение е практиката, резултатите, а не приказките и мислите. Човек може да си мисли, че е голям механик и да "омаже" тотално нещата при поправка на автомобил или друга техника. Или че е много добър историк, или политик, или лекар и т.н.

Именно, статията е за това. Че не е достатъчно да си мислите, а и да разбирате. Дисонансът идва от вашата увереност че знаете нещо, и самото знание. И че знанието за използването не е разбиране, макар че мозъкът ни често го бърка. Не става дума кое е по-важно, дали можете да ползвате хладилника или знаете как работи.

Преди 32 минути, D3loFF said:

Впрочем за примера с хладилника не съм особено съгласен. Ти ако си зъболекар за какво ти да е знаеш как изобщо работи хладилника, като трябва да се фокусираш с часове върху нещо друго.

Става дума, че човек има подвеждащо знание как работят нещата. Не ти трябва да знаеш нещо, но ти имаш вътрешното чувство, че го знаеш, това е въпросът. Дори да е зъболекар, той се заблуждава че знае нещо за хладилника, ей така, от някаква обща култура. Иначе да, добре е човек да си знае границите на експертизата. но статията показва, че това знание е също много измамно.

[insighting]

Преди 2 часа, scaner said:

Но какво ще стане, ако погледнем от другата страна на спектъра?

А как работи един прожекционен апарат? Можете ли да опишете продължителността на персистенцията, спектър със спектър такъв!

[scaner]

Преди 15 минути, insighting said:

Можете ли да опишете продължителността на персистенцията, спектър със спектър такъв!

Разчитайки, че може да се мистифицират симптомите на нашата парадоксална илюзия, които се пораждат от безконтролното възприемане на вариативната реалност,  краткият отговор е - да!