Васил Левски – атеист! Едно лично мнение се оказва истина

[Стефан Атанасов]

ВАСИЛ ЛЕВСКИ – АТЕИСТ!

Едно лично мнение се оказва истина

 

     Първата научна публикация, в която се твърди, че Левски по начало не е бил религиозен е на Николай Генчев (1987). За съжаление той не се е аргументирал, но ако разгледаме данните, които историята е приела за автентични, ще стигнем и ние до същия извод.

Изворите

     Със Спас Казанджиев от Севлиево те били горе-долу връстници. Пътували заедно, без да се познават. По-нататък разказа го продължава неговият син Спиридон Казанджиев (1882-1951): „Левски извадил от дисагите баница и подал едно парче на баща ми. Последният отказал да вземе баницата, понеже било през пости и не блажел. Тогава Левски започнал да говори за участта на нашия народ и казал между другото, че докато само ще постим и ще се молим на Бога, турците ще бъдат господари на земята ни и ние ще им робуваме“. Било е през Великденските пости, а баницата най-вероятно е била с яйца и сирене. Когато един християнин приема постите за религиозен предразсъдък, това вече е повод за по-сериозни разсъждения. Левски е показал подобна тенденция и в кореспонденцията си.

Писмата

     Съвременните автори често обичат да цитират думите на Левски: „Целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“. Това е неговото писмо до Филип Тотьо (18 април 1871). Но то продължава по следния начин: „Брате, ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме си предначертание“.

     Случайно или не подобен текст е употребил и Карл Маркс 19 години по-рано: „В политиката за постигането на определена цел можеш да се съюзиш дори и с дявола – нужно е да бъдеш сигурен, че ти ще изиграеш дявола, а не той тебе“. (1852) Изключено е Левски да е чел статиите на Маркс на английски, но позоваването на дявола е направено по сходен начин. То е израз на атеистичен светоглед. В момента на публикацията Маркс е бил на 34 години, а почти на толкова е бил и Левски.

Фактите

     Според братовчед му Васил Караиванов след своето размонашване (1864) Левски започнал да ходи из Карлово с европейски дрехи и с турски фес. След като веднъж е ядосал местното църковно настоятелство, той е гледал поне с турските власти да е добре. Все пак носенето на фес е още един признак на незачитане на традиционната религия.

     При конвоирането им до София, Левски казал на своите сподвижници Никола Цветков и Христо Цонев: „Ще се потурча даже, само да остана жив и пак да работя“. Без никой да го кара да се потурчва, Левски е бил готов и на такава стъпка, стига тя да му свърши работа в полза на революцията. По-подробни коментари не са необходими.

С каквито приятели се събереш, такъв ще станеш

     Цитираната поговорка има значение за средата, в която Левски се е оформил като революционер. Негови приятели и съмишленици са били Раковски, Ботев и Каравелов, а също войводи като Панайот Хитов и Филип Тотьо. Не може Левски да се е различавал в религиозните си убеждения от своите съратници. За Ботев и Каравелов борбата за църковна независимост е била излишна и затова не са ѝ обръщали никакво внимание. А Васил Левски е бил на мнение, че тя е необходима, защото ще отклонява вниманието на турските власти от революционната борба. Неговата позиция не е компромис, както изглежда на пръв поглед. Разликата е в това, че Ботев и Каравелов са разсъждавали като революционери, а Левски е постъпвал като политик.

Православните атеисти

     При последното преброяване на населението (2021) имаше и въпрос: „Религиозен ли сте?“ Той ни дава възможност да направим разграничение между традиционното вероизповедание към което принадлежим и истинското ни отношение към религията. 82% от българите възприемат себе си като източноправославни, но религиозни са само 24%. Православният атеизъм все пак не е от вчера. Историята показва, че го е имало още от турско време, а съществувалите тогава тенденции са се запазили и до днес.

Атеизмът и европейските ценности

     При изработването на Европейската конституция най-големи спорове предизвикал член втори, озаглавен „Ценности на съюза“. Мнозинството от депутатите се противопоставили на мнението да се включи християнството, тъй като съвременната научна мисъл се е изградила не върху него, а чрез съпротивата срещу ограниченията, които църквата векове наред е налагала. В крайна сметка били записани „свободата, демокрацията, правовата държава“ и т.н., но за християнските ценности там не се споменава нито дума. Когато ние сме се намирали под турско робство западноевропейците са го изстрадали всичко това, а спомените им са още пресни.

     И Левски, и Ботев са се оформили като революционери през втората половина на 19 век, а това е времето през което са творили автори като Марк Твен („Писма от земята“), Лео Таксил („Забавна библия“ и „Забавно евангелие“), Белински, Чернишевски, Ницше и др. Без да са чели всичките цитирани автори, техните възгледи за религията просто са били в духа на времето.

МНЕНИЯТА НА ИСТОРИЦИТЕ

     Мерсия Макдермот: Няколко седмици те живели заедно, гладували и безкрайно спорели: Ботев – поетът, войнстващият атеист, образованият в Русия интелектуалец, запознат със съвременните европейски философски системи и теории, възторженият, неопетненият, уязвимият. И Левски – бившият монах с политическо призвание, който не се пита дали има, или няма бог. Интуитивният самоук революционер, надарен с рядко прозрение и въоръжен с богат опит и дълбоко познаване на своя народ.

     Левски едва ли е могъл да очаква от такъв български консерватор като Пенчович да сподели много от неговите възгледи, но те имали доста откровени разговори, в процеса на които Левски изразил мнението, че църковната борба, която имала за свой център Цариград, е полезна за революционерите не само като част от борбата за българската национална независимост, но и като нещо, което отклонява вниманието на турците от подготовката за революцията. Това гледище се различавало както от Каравеловото, така и от това на Ботев, който бил против всякакви църковни борби и изобщо не виждал смисъл да се води борба за българска екзархия. („Апостола на свободата“ 1967)

     Иван Унджиев: Мемоаристът (Христо Стамболски) разкрива отчасти и отношението на Апостола към борбата за църковна независимост. Тая борба според Апостола отвлича вниманието на турските управници и по тоя начин дава възможност да се завърши подготовката на народа за революция. За него тя е национална борба със свои цели и неговото отношение към нея се определя от интересите на освободителното дело. („Васил Левски. Биография“ 1980)

     Николай Генчев: В своята революционна дейност Левски не елиминира църквата и църковните отци. Не стига до Каравеловото презрение към попщината. Но това в никакъв случай не означава, че той и през годините на своите революционни митарства продължава да бъде религиозен. Смешно е да се помисли, че един човек, излязъл с целия плам на своята велика душа срещу силите, които бог е благословил, срещу силите, които религията е санкционирала или осветила от векове, може да бъде вярващ.

     За отношението на политика Левски към религията и църквата трябва да се разгледат неговите принципи за уредба на бъдещото общество на базата на веротърпимостта и верското равноправие. Нима един смирен християнин би могъл да съгреши пред своя бог и да иска равни права за мюсюлмани, евреи, католици и протестанти. Такъв политик най-малко ще посочи в своята конституция, че православието е държавна религия. У Левски няма нищо подобно. Като изхожда от своите демократични разбирания за равенството на народите и от своето дълбоко убеждение за свободата на човешката съвест, големият политик, бившият дякон избира в това отношение най-вярното решение.

„Васил Левски“ 1987

 

     В цитираната книга авторът е коментирал възгледите на Левски в два аспекта – собствените му религиозни убеждения и отношението му към религиозната свобода. Втората тема е свързана с изискването демократичната държава да не допуска дискриминационно законодателство. В своя проектоустав Левски е включил следния текст: Българи, турци, евреи и пр. щѣ бѫдатъ равноправни въ всѣко отношение, било въ вѣра, било въ народность, било въ гражданско отношение. (1871)

     Каравелов, който и с много други неща не е бил съгласен, е повлиял в окончателния устав текстът за гражданските права и свободи да бъде променен по следния начин: Ние желаеме за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна. Съ една дума свобода човѣческа и затова желаеме сѫщата свобода и за нашите приятели и съседи. (1872)

     Първоначалният проектоустав на Васил Левски е бил разделен от Общото събрание на два самостоятелни документа – Устав и Програма, а цитираният текст е включен в седма точка от програмата. По онова време глаголите от първо и второ спрежение, в първо лице, множествено число са завършвали на „ме“ единствено в статиите на Любен Каравелов – „желаеме“. Това означава, че той не само е наложил собствените си разбирания за устава и програмата, но и собственоръчно ги е записвал преди гласуването. (Днес така говорят и пишат (като Каравелов) две трети от хората и това изисква промени в правописа, но темата ни е за друго). С компромисното поведение на делегатите, дошли от България е отпаднал предложеният от Левски текст за религиозното равноправие.

     В Търновската конституция (1879) се е наложило мнението за доминиращата роля на източно-православната религия: Чл.37. Господстващата в Българското княжество вера е православно-християнската от източно изповедание. Цитираният текст е изтеглен от официалния сайт на Народното събрание. В последната му редакция думата „княжество“ е заменена с „царство“ (1911). В днешно време въпросът за равноправието между религиите е неделимо свързан с правата на човека. Или по-точно казано – наличието на господстваща религия е несъвместимо с демокрацията. При обсъждането на Търновската конституция въобще не е имало подобни дискусии. Всичките спорове са се свеждали до това дали Църквата да се управлява от колективен орган (Светия синод) или еднолично – от екзарх.

     В следващата конституция (1947) материята за религиозната свобода е уредена в чл.78, който гласи: „На гражданите се осигурява свобода на съвестта и на вероизповеданията“. Господстващата роля на източно-православната религия е мълчаливо отменена, а предоставената свобода е само на книга. По времето на Тодор Живков е приета третата поред българска конституция (1971). Там цитираният текст само си е сменил номера (станал е член 53), но е запазил съдържанието си непроменено. С четвъртата конституция (1991) се е получило точно обратното. Чл.37 от Търновската конституция съвпада само като число, но е в духа на новото време. За всеки случай да го цитираме и него: „Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними“. Вече за господстваща религия не може да става и дума.

     През 90-те години беше въведена задължителната регистрация на всички вероизповедания. Оказа се, че и двете ни православни църкви не отговарят на изискванията. Петър Стоянов през времето на своето управление (1997-2002) приемаше гергьовденските паради без присъствието на духовни лица. През 2001 година дойде на власт управляващата коалиция НДСВ-ДПС. Приет беше нов Закон за вероизповеданията (2002). Към мнозинството се присъедини и БСП, а против гласуваха единствено СДС и ДСБ. Липсата на пълно единодушие беше предизвикана от следния спорен текст: Чл. 10. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот.

     В следващата алинея втора Българската православна църква (със седалище срещу храма „Александър Невски“) беше обявена за юридическо лице по силата на закона, което не се нуждае от отделна регистрация. Ако се извършат обещаните от сегашното правителство конституционни промени, би следвало да се въведе правото на индивидуална конституционна жалба. Тогава правозащитните организации ще атакуват спорния чл.10 и той ще бъде отменен от Конституционния съд.

     Ето как историята и съвременната политика в един момент стигнаха до обсъждането на една и съща тема. А навремето водещият на „Памет българска“ Божидар Димитров забраняваше в неговото предаване да се говори за политика. Идеята на Левски за равноправието на религиите е опорочена в три аспекта – с приемането на противоконституционни закони, с дискриминационното законодателство и с нарушаване на Международното право (Европейската конвенция за правата на човека). 150 години се оказаха недостатъчни, за да могат заветите на Левски за „демократска република“ и равенство пред закона да бъдат докрай осъществени.

Редактирано Юли 9 от Стефан Атанасов

[makebulgar]

Преди 1 час, Стефан Атанасов said:

позоваването на дявола е направено по сходен начин. То е израз на атеистичен светоглед.

Атеизма няма нищо общо с вярата в дяволи. Несъвместими са двете. По скоро става на въпрос за друга вяра, но не и за атеизъм. 

Преди 1 час, Стефан Атанасов said:

82% от българите възприемат себе си като източноправославни, но религиозни са само 24%. Православният атеизъм все пак не е от вчера.

Какво означава да възприемат себе си като източно православни. Ако са кръстени и вярват в онова в което ги е питал попа в църквата при кръщенето, са източноправославни. Ако не вярват, са атеисти, въпреки, че са кръстени. Израза "Православен атеизъм", е като израза "дървено желязо", безсмислица. Ако не врваш в богове, но се пишеш християнин, за да не ти отреже главата някой мюсолманин фанатик, защото за мюсолманите атеистите са по-лоши от християните, това не те прави православен. 

 

А Левски щом е бил монах, значи е бил и вярващ. Това, че с останалите революционери не са се борили за църковна независимост няма никакво значение, тъй като за тях не е било толкова важно сравнено с извоюването на собствена държава. Църковната независимост не е давала автоматично свобода на народа, докато свободата и собствената държава са водели много лесно след това към църковна независимост. 

[deaf]

Почти невъзможно е да узнаем дали Левски е бил вярващ,понеже за това е нужно да надникнем в душата му,което няма как да стане. Но някои действия на Апостола показват,че е бил вярващ християнин. Замонашването му,но най-вече фактът,че членовете на БРЦК са се заклевали в Библията,върху която слагали револвер и кама. 

[makebulgar]

Народна Клетва (на дейците на БРЦК)

(от Васил Левски)

Заклевам се в Евангелието, в честта си, и в Отечеството си, пред Бога, и пред честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.
Заклевам се и обещавам като полагам за святата тази цел, живот и имот.
Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и на заповедите на съзаклятния Таен Централен Български Революционен Комитет мълчание и тайност на делата.
А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на съзаклятието, което има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.
Заклевам се.

Забележка. Новооглашеният ще се изправи пред една маса, на която ще има сложено едно Евангелие, или кръст, един нож и един револвер, и ще си тури лявата ръка на сърцето, а дясната ще я вдигне нагоре, и ще следва да дума следоющите думи, т.е. гореизложените.

 Текстът на писмената клетва, дадена от Васил Левски (правопис от 1872 г.)

 

Редактирано Юли 9 от makebulgar

[Стефан Атанасов]

Преди 2 часа, makebulgar said:

Атеизма няма нищо общо с вярата в дяволи. Несъвместими са двете. По скоро става на въпрос за друга вяра, но не и за атеизъм. 

Какво означава да възприемат себе си като източно православни. Ако са кръстени и вярват в онова в което ги е питал попа в църквата при кръщенето, са източноправославни. Ако не вярват, са атеисти, въпреки, че са кръстени. Израза "Православен атеизъм", е като израза "дървено желязо", безсмислица. Ако не врваш в богове, но се пишеш християнин, за да не ти отреже главата някой мюсолманин фанатик, защото за мюсолманите атеистите са по-лоши от християните, това не те прави православен. 

 

А Левски щом е бил монах, значи е бил и вярващ. Това, че с останалите революционери не са се борили за църковна независимост няма никакво значение, тъй като за тях не е било толкова важно сравнено с извоюването на собствена държава. Църковната независимост не е давала автоматично свобода на народа, докато свободата и собствената държава са водели много лесно след това към църковна независимост. 

В днешно време е налице една друга тенденция. 82% са православните българи, които в преброяването на населението са заявили, че са такива. Но кръстените в църква са не повече от 10-15%. Получава се разлика от около 70% и това именно са православните атеисти.

[makebulgar]

Преди 1 час, Стефан Атанасов said:

В днешно време е налице една друга тенденция. 82% са православните българи, които в преброяването на населението са заявили, че са такива. Но кръстените в църква са не повече от 10-15%. Получава се разлика от около 70% и това именно са православните атеисти.

Щом не са кръстени в църква значи не са никакви православни християни. При кръщенето се кълнеш, че няма да имаш други богове освен Исус. Ако не си кръстен, но си вярващ в Исус, то също не можеш да се наречеш атеист, тъй като си вярващ по убеждение, без църква.   

Онези, които се обявяват при преброяването за православни, но не са кръстени, са по скоро някакви неориентирани хора, които не знаят какво е атеизъм, религия и богове, и са просто суеверни вярващи в какво ли не. По инерция се приемат за християни заради историческата връзка на българите с християнството и заради конституцията. И по инерция празнуват християнските празници.   

Редактирано Юли 9 от makebulgar

[Б. Киров]

Според мен Левски е бил вярващ християнин. Базирам мнението си на един епизод от мемоарите на Михаил Греков, където Греков описва идването на Левски в Сливен и след събранието, преди да си легне за сън, били са само двамата с Греков, се прекръстил пред иконата на стената и веднага заспал. Не е имало пред кой да позира и да се преструва, направил е най-естественото нещо за вярващ християнин.

[Borova gora]

Преди 9 часа, makebulgar said:

Народна Клетва (на дейците на БРЦК)

(от Васил Левски)

Заклевам се в Евангелието, в честта си, и в Отечеството си, пред Бога, и пред честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.
Заклевам се и обещавам като полагам за святата тази цел, живот и имот.
Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и на заповедите на съзаклятния Таен Централен Български Революционен Комитет мълчание и тайност на делата.
А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на съзаклятието, което има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.
Заклевам се.

Забележка. Новооглашеният ще се изправи пред една маса, на която ще има сложено едно Евангелие, или кръст, един нож и един револвер, и ще си тури лявата ръка на сърцето, а дясната ще я вдигне нагоре, и ще следва да дума следоющите думи, т.е. гореизложените.

 Текстът на писмената клетва, дадена от Васил Левски (правопис от 1872 г.)

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ В ЛОВЕЧ
 

1872, 12 декември, България

"Пък вие занапред - дързост, а другите трябва да мислят че [са] полагали клетва! Който не изпълнява клетвата, в която се е клел пред Евангелието, т.е. във вярата и в честта си, той е най-низкият и гнусният човек на света. По-добре е [за човека] сто години мъки честни, а нежели да тъпче честта и вярата си! Утре е ден и ще се каже на такъв: „Не си честен, не си българин, лъжеш и в Евангелието.“ 

[Skubi]

И?

[Стефан Атанасов]

On 9.07.2025 г. at 10:50, makebulgar said:

Атеизма няма нищо общо с вярата в дяволи. Несъвместими са двете. По скоро става на въпрос за друга вяра, но не и за атеизъм. 

Какво означава да възприемат себе си като източно православни. Ако са кръстени и вярват в онова в което ги е питал попа в църквата при кръщенето, са източноправославни. Ако не вярват, са атеисти, въпреки, че са кръстени. Израза "Православен атеизъм", е като израза "дървено желязо", безсмислица. Ако не врваш в богове, но се пишеш християнин, за да не ти отреже главата някой мюсолманин фанатик, защото за мюсолманите атеистите са по-лоши от християните, това не те прави православен. 

 

А Левски щом е бил монах, значи е бил и вярващ. Това, че с останалите революционери не са се борили за църковна независимост няма никакво значение, тъй като за тях не е било толкова важно сравнено с извоюването на собствена държава. Църковната независимост не е давала автоматично свобода на народа, докато свободата и собствената държава са водели много лесно след това към църковна независимост. 

Да не отказваш помощта и на дявола, означава да не се страхуваш от божието възмездие. И бога , и дявола са измислени от хората, но реално те не съществуват. В източните религии

[Стефан Атанасов]

Just now, Стефан Атанасов said:

Да не отказваш помощта и на дявола, означава да не се страхуваш от божието възмездие. И бога , и дявола са измислени от хората, но реално те не съществуват. В източните религии

 

Just now, Стефан Атанасов said:

Да не отказваш помощта и на дявола, означава да не се страхуваш от божието възмездие. И бога , и дявола са измислени от хората, но реално те не съществуват. В източните религии (каквито са будизма и индуизма) дявола не съществува въобще.

 

[Стефан Атанасов]

On 9.07.2025 г. at 11:51, makebulgar said:

Народна Клетва (на дейците на БРЦК)

(от Васил Левски)

Заклевам се в Евангелието, в честта си, и в Отечеството си, пред Бога, и пред честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.
Заклевам се и обещавам като полагам за святата тази цел, живот и имот.
Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и на заповедите на съзаклятния Таен Централен Български Революционен Комитет мълчание и тайност на делата.
А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на съзаклятието, което има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.
Заклевам се.

Забележка. Новооглашеният ще се изправи пред една маса, на която ще има сложено едно Евангелие, или кръст, един нож и един револвер, и ще си тури лявата ръка на сърцето, а дясната ще я вдигне нагоре, и ще следва да дума следоющите думи, т.е. гореизложените.

 Текстът на писмената клетва, дадена от Васил Левски (правопис от 1872 г.)

 

С ритуала на клетвата, Левски е искал да ѝ придаде по-тържествен характер, във връзка със смъртното наказание, предвидено за предателство. Революционерите покрай всичко друго са били и селски хитреци, които са се нуждаели от сплашване.

[Стефан Атанасов]

On 9.07.2025 г. at 21:24, Borova gora said:

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ В ЛОВЕЧ
 

1872, 12 декември, България

"Пък вие занапред - дързост, а другите трябва да мислят че [са] полагали клетва! Който не изпълнява клетвата, в която се е клел пред Евангелието, т.е. във вярата и в честта си, той е най-низкият и гнусният човек на света. По-добре е [за човека] сто години мъки честни, а нежели да тъпче честта и вярата си! Утре е ден и ще се каже на такъв: „Не си честен, не си българин, лъжеш и в Евангелието.“ 

С ритуала на клетвата, Левски е искал да ѝ придаде по-тържествен характер, във връзка със смъртното наказание, предвидено за предателство. Революционерите покрай всичко друго са били и селски хитреци, които са се нуждаели от сплашване.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Стефан Атанасов said:

С ритуала на клетвата, Левски е искал да ѝ придаде по-тържествен характер, във връзка със смъртното наказание, предвидено за предателство. Революционерите покрай всичко друго са били и селски хитреци, които са се нуждаели от сплашване.

Последните думи на Васил Левски пред отец Тодор Митов, броени мигове преди да бъде окачен на въжето: „Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно със заптието на мястото, гдето щеше да бъде обесен Левски. Там заварих мютесарифина, много турци и войска. Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и бледен, но с поглед смел и остър. Като ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време, стори ми се, че ми направи знак с очите си. Аз се разтреперах и изтръпнах!- Папаз ефенди, ми каза мютесарифинът, иди там, та според вярата ви извършете вашето, като ми посочи към Левски. Аз отидох при Левски и като го изповядах, почнах да чета отпусната за случая молитва и когато споменах името „раба Божия Василий“, Левски ме пресече и каза: „Споменувай ме в молитвите си, Отче попе, с името „йеродякон Игнатий“, и след малко мълчание прибави: „Моли се Отче, не за мене, а за Отечеството България!“След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: „Боже, избави България!“

[Стефан Атанасов]

Преди 23 часа, Borova gora said:

Последните думи на Васил Левски пред отец Тодор Митов, броени мигове преди да бъде окачен на въжето: „Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно със заптието на мястото, гдето щеше да бъде обесен Левски. Там заварих мютесарифина, много турци и войска. Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и бледен, но с поглед смел и остър. Като ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време, стори ми се, че ми направи знак с очите си. Аз се разтреперах и изтръпнах!- Папаз ефенди, ми каза мютесарифинът, иди там, та според вярата ви извършете вашето, като ми посочи към Левски. Аз отидох при Левски и като го изповядах, почнах да чета отпусната за случая молитва и когато споменах името „раба Божия Василий“, Левски ме пресече и каза: „Споменувай ме в молитвите си, Отче попе, с името „йеродякон Игнатий“, и след малко мълчание прибави: „Моли се Отче, не за мене, а за Отечеството България!“След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: „Боже, избави България!“

     Версиите за обесването на Васил Левски, описани в неговата биография, са общо десет на брой, ако не се брои Захари Стоянов, който твърди, че въобще не е имало обесване, тъй като Левски се е самоубил в затворническата килия. С нея те стават 11. Но и с нея, и без нея, не се намират дори две еднакви истории, които да съвпадат помежду си. Три от разказите намесват поп Тодор по три различни начина, а в четвъртия се твърди, че изповедта е направена пред поп Христо. Но в нито една не са произнесени думите: „Боже, избави България!“ Има ги чак в петата версия, отпечатани с дребен шрифт, в края на биографията, по преразказ на Иван Кършовски. Това всъщност е 12-тата версия, заедно с представената от Захари Стоянов. Кършовски също не е очевидец, защото по време на обесването се е намирал в Румъния (Плоещ).

     Във втория вариант поп Тодор започнал да убеждава Левски, че изповедта е необходима, за да не го постигне никакво нещастие по пътя към отвъдното, а Левски отговорил: „Знам, знам какво нещастие ще ме постигне“. Третата версия я разказва Петър Тантилов (1861-1937):

     „На ген. П. Тантилов, поп Тодор е преподавал в първите години след освобождението във военното училище: „Бѣхъ повикан и заведен от едно заптие  при бесилката. Там докараха на кола с един кон Васил Левски от конашкия затвор. Поп Тодор се доближил до колата и видѣлъ Апостола в седящо положение, с глава силно обронена върху гърдите. По вратѫ му имало кръв. Свещеникът се доближил до апостола и му извикал: „Дяконе!“ Раздрусал го по рамото и пак извикал: „Василе!“ Но Левски нито се помръднал, нито му отговорил. Попът извикал трети път: „Асланоглу!“ Никакъв отговор обаче не последвал. Тогава офицерът му казал: „Папаз ефенди, тит ишине!“ (Върви си, дѣдо попе!). Праведникът бил вече в небесните селения, заключава Христо Тантилов, който публикувал тоя спомен на брат си.

     Поп Тодор не могъл да го изповѣдва и си отишъл. Турците не го оставили да дочака изпълнението на присъдата“.

     Пропуснах само първия вариант с поп Тодор. Излишно е да го коментирам, защото е на един професионален лъжец като Стоян Заимов. Известно е какви фантасмагории е съчинил за съдебния процес. Тук продължава по същия начин.

     Наличието на десет взаимно отричащи се истории означава, че нито една не може да се приеме за достоверна. Накрая Иван Унджиев обобщава: „Твърде късно се сетихме да разпитваме очевидците и съвременниците на това събитие. Първият изнесен спомен е от 1936 година. Спомените пък на ония очевидци (макар и съвсем малко) които по един или друг повод са били разказвани навремето, не са записани“.

     Възраждането е епоха на живи хора, ние се опитваме да им изграждаме биографии като на средновековни светци, без това да съвпада с фактите. Но най-точно се е изразил Георги Коритаров: „Водил съм спорове преди време как трябва да се отнасяме към нашите национални герои. Като към недосегаеми канонични образи, или като към хора, които са водили нормален човешки живот“.

     Ученото си е учено. Аз и да искам, не мога да го кажа като него.

[Borova gora]

Преди 1 час, Стефан Атанасов said:

     Версиите за обесването на Васил Левски, описани в неговата биография, са общо десет на брой, ако не се брои Захари Стоянов, който твърди, че въобще не е имало обесване, тъй като Левски се е самоубил в затворническата килия. С нея те стават 11. Но и с нея, и без нея, не се намират дори две еднакви истории, които да съвпадат помежду си. Три от разказите намесват поп Тодор по три различни начина, а в четвъртия се твърди, че изповедта е направена пред поп Христо. Но в нито една не са произнесени думите: „Боже, избави България!“ Има ги чак в петата версия, отпечатани с дребен шрифт, в края на биографията, по преразказ на Иван Кършовски. Това всъщност е 12-тата версия, заедно с представената от Захари Стоянов. Кършовски също не е очевидец, защото по време на обесването се е намирал в Румъния (Плоещ).

     Във втория вариант поп Тодор започнал да убеждава Левски, че изповедта е необходима, за да не го постигне никакво нещастие по пътя към отвъдното, а Левски отговорил: „Знам, знам какво нещастие ще ме постигне“. Третата версия я разказва Петър Тантилов (1861-1937):

     „На ген. П. Тантилов, поп Тодор е преподавал в първите години след освобождението във военното училище: „Бѣхъ повикан и заведен от едно заптие  при бесилката. Там докараха на кола с един кон Васил Левски от конашкия затвор. Поп Тодор се доближил до колата и видѣлъ Апостола в седящо положение, с глава силно обронена върху гърдите. По вратѫ му имало кръв. Свещеникът се доближил до апостола и му извикал: „Дяконе!“ Раздрусал го по рамото и пак извикал: „Василе!“ Но Левски нито се помръднал, нито му отговорил. Попът извикал трети път: „Асланоглу!“ Никакъв отговор обаче не последвал. Тогава офицерът му казал: „Папаз ефенди, тит ишине!“ (Върви си, дѣдо попе!). Праведникът бил вече в небесните селения, заключава Христо Тантилов, който публикувал тоя спомен на брат си.

     Поп Тодор не могъл да го изповѣдва и си отишъл. Турците не го оставили да дочака изпълнението на присъдата“.

     Пропуснах само първия вариант с поп Тодор. Излишно е да го коментирам, защото е на един професионален лъжец като Стоян Заимов. Известно е какви фантасмагории е съчинил за съдебния процес. Тук продължава по същия начин.

     Наличието на десет взаимно отричащи се истории означава, че нито една не може да се приеме за достоверна. Накрая Иван Унджиев обобщава: „Твърде късно се сетихме да разпитваме очевидците и съвременниците на това събитие. Първият изнесен спомен е от 1936 година. Спомените пък на ония очевидци (макар и съвсем малко) които по един или друг повод са били разказвани навремето, не са записани“.

     Възраждането е епоха на живи хора, ние се опитваме да им изграждаме биографии като на средновековни светци, без това да съвпада с фактите. Но най-точно се е изразил Георги Коритаров: „Водил съм спорове преди време как трябва да се отнасяме към нашите национални герои. Като към недосегаеми канонични образи, или като към хора, които са водили нормален човешки живот“.

 

     Ученото си е учено. Аз и да искам, не мога да го кажа като него.

Нищо от написаното дотук не прави Левски атеист, не става въпрос дали на мен ми харесва да е атеист или не. Няма извор, няма спомени на очевидци, които да подкрепят такава теза. Къде са историческите извори в подкрепа на такова твърдение?
Голословни декларации не доказват нищо в историята, затова аз се оттеглям от темата.
/Отделно, следното изказване: "Водил съм спорове преди време как трябва да се отнасяме към нашите национални герои...." е детинско, да не кажа инфантилно измъкване от отговорност как трябва да се чете историята. Критично. И детайлно. Защото за някои поп Кръстьо е герой, за други е все още предател... За мен Каравелов не е революционер съгласно международната дефиниция за революционер и примерите, които имаме на Хаджи Димитър, Караджата, Волов и др. но масово вестникарят е наричан така, защото не се чете критично. За мен Никола Обретенов е доста тъмна личност, но е бил героизиран достатъчно от други... Но както отбелязах, аз съм дотук в тази тема./