Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[Станислав Янков]

Преди 12 часа, insighting said:

Успех! Заплетените състояния са трудни за обяснение поради сложни зависимости. Но динамиката може да се проследи.

Не може без динамика, защото това е една от неизбежните разлики между пространтвено-времевите концепции и техни изцяло пространствени аналози - при пространствено-времевите концепции накрая се достига до статични форми и редуващи се техни срезове (четиримерни "самуни", които се нарязват на "филийки при Блоковата Вселена), докато чисто пространствените аналози са в перманентно движение с универсален темп 1с в хиперизмерното пространство. В пространствено-времевия случай покоят е базово състояние и движението е условност, докато в чисто пространствения аналог е точно обратното. При квантовата механика квантово-механичното обяснение би могло да се постигне алтернативно чрез особеността на диаграмите на Епщайн, че при пълен съвпад на вектора на четиримерната скорост 1с с вертикалната позиция А, времето става "безкрайност", което означава, че всичко в минало, настояще и бъдеще се случва едновременно (при движение със скорост на светлината изцяло в 3D-пространството хуz, позицията D, времевият темп е нулев, което значи, че часовниците са спрели). Доближаване към подобно състояние може да се свърже с едновременното движение на елементарни частици по всички възможни пътища при квантовата механика. Математически заплетените състояния са просто тензорни произведения на векторни състояния, които дават комбинирано геометрично пространство на двете системи - пространството на заплетената система (суперпозицията е линейна комбинация на вектори на състоянието, мащабирани чрез константи за мащабиране и така се получава по-сложен вектор на състоянието в резултат).

 

Редактирано Ноември 11, 2025 от Станислав Янков

[insighting]

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

всичко в минало, настояще и бъдеще се случва едновременно 

Живял стар учен в удобна и уредена пещера, скрита сред красиви скали и зелени хълмове. Ученият имал дълбоки познания по квантова механика, бил голям мечтател и обичал да пише разни истории. 

Веднъж човъркал нещо в лабораторията си и без да иска активирал устройство, чрез което успял да види на компютърния екран всички времена заедно. В миналото родният му град бил тих и спокоен, в настоящето му виждал съвременни технологии, а в бъдещето - футуристични сгради. 

Ученият се зарадвал, че експериментът му се оказал успешен. Този уред му позволявал да взаимодейства с различните реалности едновременно. Така човек можел да си припомни детството, да поправи грешките си, след като знае какво има в бъдещето. А то било толкова невероятно! Хората правели всичко с холограмни устройства и живеели в съзвучие с природата. 

Тогава ученият описал подробно експеримента си и доказал, че времето не е линейно, а представлява сложна мрежа и че всеки избор предизвиква различна реалност. 

Когато се учим от миналото, живеем в настоящето и мечтаем за бъдещето, всички тези времена съществуват по едно и също време. Важно е да останем свързани с миналото, да ценим настоящето и да се стремим към по-добро бъдеще. Така новото поколение ще изгради един по-добър свят. 

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, insighting said:

Тогава ученият описал подробно експеримента си и доказал, че времето не е линейно, а представлява сложна мрежа и че всеки избор предизвиква различна реалност.

Естеството на времето, неговото пълно и взаимосвързано обяснение, представлява най-голямата загадка за момента. Тука се включват изключително много неща, има множество Стрели на времето, от най-различно естество - и термодинамична Стрела на времето (връзката с ентропията), и причинно-следствена Стрела на времето (свързана с теориите на относителността), и космологична Стрела на времето, и квантова Стрела на времето, а има още и психологична/перцептивна Стрела на времето, радиационна Стрела на времето, слаба асиметрия-Стрела на времето и може би още други... Дори при Евклидовата относителност векторът 1с може да бъде представен и не като скорост, а просто като безразмерно число, равно на единица и за следващи изводи да се ползват ъглите на завъртане между координатите на координатните системи (синус и косинус от този ъгъл и т.н.)... Въпросът с времето е все още толкова изключително сложен, че скоро едва ли ще се лишим от тръпката около решаването на купищата загадки във връзка с него! 

[Мълчаливец]

On 11.11.2025 г. at 18:38, Станислав Янков said:

Естеството на времето, неговото пълно и взаимосвързано обяснение, представлява най-голямата загадка за момента. Тука се включват изключително много неща, има множество Стрели на времето, от най-различно естество - и термодинамична Стрела на времето (връзката с ентропията), и причинно-следствена Стрела на времето (свързана с теориите на относителността), и космологична Стрела на времето, и квантова Стрела на времето, а има още и психологична/перцептивна Стрела на времето, радиационна Стрела на времето, слаба асиметрия-Стрела на времето и може би още други... Дори при Евклидовата относителност векторът 1с може да бъде представен и не като скорост, а просто като безразмерно число, равно на единица и за следващи изводи да се ползват ъглите на завъртане между координатите на координатните системи (синус и косинус от този ъгъл и т.н.)... Въпросът с времето е все още толкова изключително сложен, че скоро едва ли ще се лишим от тръпката около решаването на купищата загадки във връзка с него! 

Доколкото схващам, предполагаш различни процеси и тяхното изменение във времето. (термодинамични, ентропични, причинно- следствени, космологични, перцептивни, квантови и пр. ) В този смисъл движението, т.е. промяната на пространственото положение във времето е само един от процесите и съвсем естествено скалата за илюстрирането му да не съответства на другите скали, да не е универсална. С други думи, пространство- времето се отнася до едни процеси. Другите си имат други континууми. 

При това и движението не виждам защо да се ограничава в пространство- време, а не да се изрази според това, което искаме да изразим в пространство- скорост или пространство- ускорение или пространство- енерги, или пространство- маса?

Не разбирам и защо да тръгваме от сложното и трудното. Според Картезианството се тръгва от простото и лесното за разбиране. Примерно някакво едномерно движение- махало на стенен часовник, неподвижен по отношение системата земя. Иамаме движение по дъга, време. Ето: дори при него е по- интересно изменението на скоростта във времето, а не пътят. Не че не може и пътят... После минаваме към сложното.

Всъщност конкретно този частен случай измежду поцесите- движението, целим да представим чрез някакви измерения. Ако можем да го представим по- просто, защо ни са нужни сложни конструкции? Какво ни обяснянат те за движението на частиците? След Айнщайн бе извършен преврат във физиката и вместо математиката да обясняна експериментални факти, тя създава хипотези, които после учени като Нагласачев и Суетно-Фантазёров "откриват" като явления. 

Заключение: да разгледаме явление, да потърсим начин за обяснението му, ако това обяснение се нуждае от някакво определяне в координатна система, да изберем удобната и така. Не да си измисляме координатни системи за неизвестни явления, които я ги има, я- са само в главите на споменатите учени.

Горното, естествено, е въпрос на мнение.

Редактирано Ноември 13, 2025 от Мълчаливец

[insighting]

Можем да подходим по-прагматично. Ако създадем часовник, който измерва икономическата задоволеност, колко стрелки трябва да има той?

[Gravity]

Преди 21 минути, insighting said:

Можем да подходим по-прагматично. Ако създадем часовник, който измерва икономическата задоволеност, колко стрелки трябва да има той?

 А защо го наричаш часовник!

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, Мълчаливец said:

Доколкото схващам, предполагаш различни процеси и тяхното изменение във времето. (термодинамични, ентропични, причинно- следствени, космологични, перцептивни, квантови и пр. )

Това са съвсем официални Стрели на времето ( Arrow of time - Wikipedia ) и въобще не е изненадващо, че са толкова много, защото никъде не е заявено, че въпросът относно естеството на времето обезателно трябва да бъде лесен за разрешаване! Да не говорим, че има и философски разсъждения (разни!) относно времето (и пространството) - Philosophy of space and time - Wikipedia ... 

Преди 7 часа, Мълчаливец said:

С други думи, пространство- времето се отнася до едни процеси. Другите си имат други континууми.

А би могло и ВСИЧКО около пространство и време и всякаквите процеси и континууми да се дефинира като вид ВЪТРЕШНИ особености, защото цялата човешка функционалност, особено в мисловната област и визуалните представи, е ИЗЦЯЛО продукт на мозъчни процеси - просто въображение, въображаеми картини, представи и зависимости/закономерности и нищо друго... И така да няма никаква пречка като "измерение", "пространство", "време" да могат да се определят ВСЯКАКВИ неща... 

Аз се отказах от опитите да намеря по-пълно и завършено определение и обяснение на времето (имах такива наивни надежди по едно време, преди да видя, че алтернативния изцяло пространствен хиперизмерен подход не решава въпроса с естеството на времето - то е нещо много по-сложно от просто едно пространствено измерение в повече от използваните сега три). В момента единствено търся най-точното съответствие между пространствено-времевите Специална, Обща теория на относителността и Квантова механика (квантовата теория на полето интегрира пространствено-времевата СТО, макар и това да не се случва лесно и безпроблемно) и между изцяло пространствена хиперизмерна концепция със същия брой пространствени измерения (четири), като пространство-времето на Минковски от теориите на относителността. И вече съм убеден, че не съществуват варианти без наличие на хиперизмерно (извън трите обичайни пространствени измерения) ускорение, тоест - вариантите с равномерно праволинейно движение на вселенската материя по координатата на четвъртото пространствено измерение w не вършат никаква работа (такова равномерно праволинейно движение не би могло да се регистрира по никакъв начин, както не може да се регистрира равномерно праволинейно движение на космически модул с космонавти в плоското 3D-пространство хyz на Космоса). Макар и движението по направлението на координатата w да е с постоянната скорост 1с, то може да е по спирала и поради това да е свързано с ускорение (кривината на спиралата, по която вселенската материя като цяло се върти с постоянната скорост 1с, когато става дума за покой в 3D-пространството хуz).

[insighting]

Преди 4 часа, Gravity said:

 А защо го наричаш часовник!

А защо да не е? Смарт часовник или индикаторен часовник. Вие как бихте го нарекли?

[Мълчаливец]

Преди 56 минути, Станислав Янков said:

Това са съвсем официални Стрели на времето ( Arrow of time - Wikipedia ) и въобще не е изненадващо, че са толкова много, защото никъде не е заявено, че въпросът относно естеството на времето обезателно трябва да бъде лесен за разрешаване! Да не говорим, че има и философски разсъждения (разни!) относно времето (и пространството) - Philosophy of space and time - Wikipedia ... 

А би могло и ВСИЧКО около пространство и време и всякаквите процеси и континууми да се дефинира като вид ВЪТРЕШНИ особености, защото цялата човешка функционалност, особено в мисловната област и визуалните представи, е ИЗЦЯЛО продукт на мозъчни процеси - просто въображение, въображаеми картини, представи и зависимости/закономерности и нищо друго... И така да няма никаква пречка като "измерение", "пространство", "време" да могат да се определят ВСЯКАКВИ неща... 

Аз се отказах от опитите да намеря по-пълно и завършено определение и обяснение на времето (имах такива наивни надежди по едно време, преди да видя, че алтернативния изцяло пространствен хиперизмерен подход не решава въпроса с естеството на времето - то е нещо много по-сложно от просто едно пространствено измерение в повече от използваните сега три). В момента единствено търся най-точното съответствие между пространствено-времевите Специална, Обща теория на относителността и Квантова механика (квантовата теория на полето интегрира пространствено-времевата СТО, макар и това да не се случва лесно и безпроблемно) и между изцяло пространствена хиперизмерна концепция със същия брой пространствени измерения (четири), като пространство-времето на Минковски от теориите на относителността. И вече съм убеден, че не съществуват варианти без наличие на хиперизмерно (извън трите обичайни пространствени измерения) ускорение, тоест - вариантите с равномерно праволинейно движение на вселенската материя по координатата на четвъртото пространствено измерение w не вършат никаква работа (такова равномерно праволинейно движение не би могло да се регистрира по никакъв начин, както не може да се регистрира равномерно праволинейно движение на космически модул с космонавти в плоското 3D-пространство хyz на Космоса). Макар и движението по направлението на координатата w да е с постоянната скорост 1с, то може да е по спирала и поради това да е свързано с ускорение (кривината на спиралата, по която вселенската материя като цяло се върти с постоянната скорост 1с, когато става дума за покой в 3D-пространството хуz).

Задачата с която се ангажирате е свръхнепосилна. Едновременно прави чест и предизвиква съчувствие с тежестта си. Ще ми се товарът да е премерен и посилен, но изборът е труден- човек мисли, че ще се справи. Моят ум не припарва там, пожелавам ви да не стигате до "заучена безпомощност" след неуспех с тази нерешима задача. Сбогом тема  

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, Мълчаливец said:

Задачата с която се ангажирате е свръхнепосилна.

Може и така да се окаже, но е отличен стимул за мен да разбирам все по-сложни неща, до които само допреди половин година дори и не съм си мечтал, че ще започна да се докосвам (конкретно - линейната алгебра засега, но ще видим и за повече в бъдеще). И все пак, твърде е рано за траурни камбани - хиперизмерността и разнообразието от всевъзможни проекции предоставят твърде големи възможности, за да се заявява просто така, че целта ми е свръхнепосилна и нерешима.

Редактирано Ноември 13, 2025 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Може и така да се окаже, но е отличен стимул за мен да разбирам все по-сложни неща, до които само допреди половин година дори и не съм си мечтал, че ще започна да се докосвам (конкретно - линейната алгебра засега, но ще видим и за повече в бъдеще). И все пак, твърде е рано за траурни камбани - хиперизмерността и разнообразието от всевъзможни проекции предоставят твърде големи възможности, за да се заявява просто така, че целта ми е свръхнепосилна и нерешима.

Линейната алгебра е сравнително лесен предмет и се учи в началото (първия семестър на повечето специалности).

[insighting]

Преди 55 минути, Gravity said:

Линейната алгебра е сравнително лесен предмет и се учи в началото (първия семестър на повечето специалности).

О, тя отлично моделира връзките между различни променливи. Регресионните модели в иконометрията са много интересни. Можем да анализираме влиянието на образование и опит върху заплатите, които получават служителите. 

Напр.

Заплата: 3000, 4000, 5000, 4500, 6000

Образование: 12, 16, 18, 14, 20

Опит: 5, 7, 10, 6, 12

Като представим данните в матрична форма и намерим коефициента на регресионния модел, откриваме, че базовата заплата е 2500. За всяка допълнителна година образование се заплаща по 150 п.е., а за всяка допълнителна година опит заплатата се увеличава с 200 п.е.

Иконометричният модел позволява да получим статистически значим извод.

В БГ служител с 5 год. стаж при базова заплата 2500 ще получи допълнително възнаграждение за придобит опит 75 лв., а не 750, както е в примерния модел.

 

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

Линейната алгебра е сравнително лесен предмет и се учи в началото (първия семестър на повечето специалности).

Аз не съм имал никакъв досег с нея преди клиповете на eygenchris в Ютуб (струва ми се, че в предната тема, където пишех преди да се преместя тук, ти ми ги беше препоръчал по едно време и се оказа прав - отлично място, като цяло, не само относно линейната алгебра!) и допреди няколко месеца и не планирах да я усвоявам, даже и най-базово. Наистина не е чак толкова трудно, когато е отлично обяснено и особено, когато формираш някаква начална основа (не като мен - да не зная абсолютно нищо, но вече имам поне някакво начало).

Редактирано Ноември 14, 2025 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Разграничението на естеството на времето в съответствието Симетрично 3D+1D пространство-време/Несиметрично 4D-пространство като условно измерение в пространствено-времевия случай и просто като параметър на редуване на събитията в изцяло пространствения случай се представя диаграмно чрез особеността, при която в пространствено-времевия случай четвъртата непространствена координата е единствено координата на параметъра координатно време t, без нищо друго, докато в изцяло пространствения случай четвъртата координата съвместява едновременно времевия параметър Тау (собствено време), координатното време t, когато се завърти при представяне на подвижен в 3D-пространството обект и протяжността на пространството по направлението на четвъртото пространствено измерение w като базов вектор на координатата.

Както скоростта се представя и извлича от наклона (ъгъла) на времевата координата в пространствено-времевите диаграми на галилеевите и лоренцовите трансформации, докато самата координата е на времето t, така и параметрите на собственото и координатното време се извличат чрез координатата на четвъртото пространствено измерение w. Бидейки дължината на параметъра w базов вектор на четвъртата пространствена координата, там са налични обичайните правила за ковариантност/контравариантност между базовия вектор и неговите компоненти (подобно на това, че колкото по-дълъг е интервалът на единица време в движеща се координатна система от гледна точка на неподвижна такава, толкова по-бавно тик-такат часовниците в подвижната от гледна точка на неподвижната система и обратното), а пък стойността на скоростовите компоненти на хиперизмерния вектор 1с по направленията на съответните измерения определя дължината на базовите вектори по координатите на съответните пространствени направления wxyz.

[Станислав Янков]

Взаимодействията, на макрониво главно електромагнитното, са основата на изграждането на физическата картина на реалността. Вкусовите, звуковите, тактилните и особено визуалните възприятия се базират основно на електромагнитното взаимодействие. Ако акцентираме на визуалното възприятие - дефинирането на някакъв обект в пространството става чрез регистрирането на излъчената или отразена от него светлина от очите ни (без очи пак е електромагнитното взаимодействие, но вече електромагнитното отблъскване на тактилното възприятие - чрез опипване да изградим някаква представа за формата и размерите на нещо в пространството).

Например черният обект от изображението излъчва или отразява такъв микс от електромагнитни честоти, който изглежда като черен цвят и се регистрира от очните ретини така, че изглежда като нещо ограничено "вътре в пространството". Практически можем да приемам за "ограничен в пространството обект" каквото си поискаме и светлинните и тактилни възприятия само облекчават такива разграничения на "ограничени в пространството обекти".

При вече отбелязаното от мен съответствие Симетрично (плоско) 3D+1D пространство-време/Несиметрично 4D-пространство базовите вектори на четирите пространствени координати wxyz изграждат координатната система на пространството на "наблюдателя в покой" (покоящата координатна система). Всеки един ограничен обект, който бъде дефиниран (на произволни основания) в покоящата (пространствена) координатна система е различно пространство (различна координатна система с нейния си център и с нейните си параметри на четирите координати wxyz), което различно пространство може да е неподвижно спрямо покоящата координатна система на "наблюдателя" (и така параметрите на базовите вектори на координатите на обекта ще съвпадат с параметрите на базовите вектори на координатите на "неподвижния наблюдател"), а може и да се движи (обекта, заедно с неговото пространство и заедно с неговата координатна система) спрямо координатната система на "неподвижния наблюдател" (движението може да е в границите 0с-1с) и тогава параметрите на базовите вектори на координатните системи на обекта и на "неподвижния наблюдател" ще се различават помежду си, а от там и ще се различават техните компоненти, пространствени и времеви (разликата може да се определя както чрез лоренцовите трансформации, така и чрез трансформациите на Епщайн).

Знаем от лагранжовата и хамилтънова механика, че могат да се изграждат свързани с тях конфигурационно и фазово пространство. Базово, конфигурационното пространство е с три измерения, които се умножават с n-броя разглеждани обекти (така броят измерения става 3n), а фазовото пространство е с 6 измерения, които също се умножават с n-броя разглеждани обекти (така там броят измерения става 6n). По подобен начин няма проблем да се изгради четири-измерна функция, подобна на лагранжианите и хамилтънианите, чиито четири измерения да се умножават с броя обекти по подобен начин и да се получават 4n-измерения.

В същността си горното произлиза от слепването на координатни парчета (координатни пространства) на 4-многообразие (и пространствено-времевото и изцяло пространственото многообразие са 4-многообразия). Именно там базовият брой измерения (в случая - четири) се умножава по броя координатни парчета, които се слепват. "Слепванията" се осъществяват чрез функции на прехода, които изразяват координатите в едно от парчетата посредством координати в другото при припокриване на такива парчета.

[Станислав Янков]

Както всеки произволен обект, който се движи спрямо наблюдател с някаква скорост между 0с-1с, има собствено 3D+1D пространство-време/4D-пространство (съответствието, като при 0с собствените пространство-времена/пространства/координатни системи на "покоящия наблюдател" и "наблюдавания обект" се приравняват/сливат едно с друго), така и различните полета представляват пространство-времена/пространства с най-различни собствени характеристики на базовите вектори/измеренията. В тази връзка, не мога да се сетя, дали някъде съм срещал нещо за персонални обектови полета (персонални полета на всеки отделен обект). Ако има някъде нещо такова - би могло да присвоя наготово вече свършена от някой друг работа...

Вакуумът ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е празно пространство. Той е пронизан от всевъзможни полета/пространства със собствени естество/характеристики - електромагнитни, гравитационни, квантови... И по всичко изглежда (все още не го заявявам със сигурност, само подготвям почвата ), че гравитацията с нейните кривини и калибровъчните особености на електромагнетизма и квантовия свят ще наложат въвеждането и на пето и даже на повече от пет пространствени измерения в изцяло пространствената част от съответствието (може да стигнат дори до 26, както изискват някои версии на струнната теория, тъй като е желателно суперсиметрията да се избегне, а именно тя е в основата на съкращаването на броя измерения от 26 на 10, 11 или 12). Пространствено-времевата част може да си остане четиримерна (3D+1D), там евентуалните допълнителни пространствени измерения над три са представени чрез времето, кривините и калибровъчните свързаности.

[Станислав Янков]

Ето едно място (няколко линка от него) с отлични обяснения как се разсъждава за допълнителни измерения (не само пространствени) и относно Калуца-Клайн:

Extra Dimensions – Of Particular Significance

Extra Dimensions – How to Think About Them – Of Particular Significance

Dimensions of Physical Space – Of Particular Significance

What is an “Extra” Dimension? Some Examples – Of Particular Significance

Worlds of 1 Spatial Dimension – Of Particular Significance

Worlds of 2 Spatial Dimensions – Of Particular Significance

How to Look for Signs of Extra Dimensions – Of Particular Significance

Kaluza-Klein Partners — Why? Step 1 – Of Particular Significance

Kaluza-Klein Partners — Why? Step 2 – Of Particular Significance

Голямата разлика между подхода на Калуца-Клайн (който се е провалил - дефинираните от теорията скаларно поле и "Дилатон", резонанси и други детайли не съвпадат с регистрираната реалност) и асиметричния четиримерен подход от съответствието, което застъпвам, е в това, че подходът на Калуца-Клайн е пространствено-времеви и от там идва неговата петизмерност (въвеждане на допълнителна степен на свобода, която усложнява и обърква нещата), докато асиметричния чисто пространствен подход остава (засега!) четиримерен (може да има начини за обясняване на гравитацията в рамките на четири пространствени измерения - "кривините" на ОТО да са "скрити" в увиване на асиметричното четвърто пространствено измерение w, което да води до регистрацията на гравитационното ускорение в 3D+1D пространство-време).

В съвсем обичайната Специална теория на относителността има подсказка за произхода на съвсем обичайната маса в покой на отдавна установените частици от движения на вселенската материя в четвърто пространствено измерение - компонентът Р0 на четириимпулса, свързан с сt. Р0 е равен на масата, умножена на сt, цялото това - разделено на Тау (виж долното видео). Това означава, че масата в покой се формира от компонента на четириимпулса, свързан с сt (или още х0), скоростта на светлината с, координатното време t и собственото време Тау (да не забравяме, че при чисто пространствената част от съответствието Симетрично (плоско) 3D+1D пространство-време/несиметрично 4D-пространство времето НЕ е измерение/координата на измерение, а произлиза от асиметрията между пространствената протяжност по направлението на пространствената координата w и останалите три пространствени координати хуz, допълнена от някакви квантово-механични и термодинамични особености /ентропията/).

 

[Шпага]

On 21.12.2025 г. at 14:37, Станислав Янков said:

Пространствено-времевата част може да си остане четиримерна (3D+1D), там евентуалните допълнителни пространствени измерения над три са представени чрез времето, кривините и калибровъчните свързаности.

При това заключение съвсем зациклих Може ли да дадеш някакви допълнителни разяснения?

[Станислав Янков]

Преди 57 минути, Шпага said:

При това заключение съвсем зациклих Може ли да дадеш някакви допълнителни разяснения?

При пространство-времето пространствените измерения са само три (времевото измерение не е пространствено). Тогава множество неща, които при повече от три пространствени измерения биха могли да се представят по някакви различни, геометрични начини, при 3D+1D пространство-време могат да се представят само чрез разни "вътрешни свойства". Такива "вътрешни свойства" са кривината на пространство-времето от общата теория на относителността (именно заради нея се налага употребата на оператори и в ОТО, не само в квантовата механика), "вътрешните свойства" на точковите (безразмерни или още 0-мерни пространствено) елементарни частици в квантовата механика, калибровъчните подходи не само в квантовата механика, но налични дори и в електро-магнитната теория на Максуел (ако исках да се заяждам, щях да твърдя, че калибровъчните подходи са нефалсифицируеми и от там и неверни, измислици, понеже притежават особености, които са невъзможни за физическа регистрация/замерване). Лявата част на съответствието, което се опитвам да развия, най-стриктно следва пространствено-времевия подход на Минковски (3D+1D) и там не може да се мине без употребата на всичките тези "вътрешни" особености - те са неразделна част от стандартната физика днес.

[Gravity]

Преди 16 часа, Станислав Янков said:

При пространство-времето пространствените измерения са само три (времевото измерение не е пространствено). Тогава множество неща, които при повече от три пространствени измерения биха могли да се представят по някакви различни, геометрични начини, при 3D+1D пространство-време могат да се представят само чрез разни "вътрешни свойства".

В това онтошение няма разлика между 3+1 мерните е многомерните.

 

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

В това онтошение няма разлика между 3+1 мерните е многомерните.

 

Няма разлика, когато говорим за n+1 измерения, тоест - за пространство-времена. Употребата на времето като условно измерение вместо на пространствено измерение на мястото на времевото е удобно, защото е по-близо до ежедневния опит и донякъде облекчава вникването в като цяло НЕинтуитивните концепции с повече от три измерения (самото пространство-време въобще не е лесно/интуитивно за разбиране), спестява множество сложни главоблъсканици с пространствената хиперизмерност, обаче при пространство-време не може да се избегне някои неща да не могат да бъдат представени чрез пространствена геометрия. Например гравитационната кривина на пространство-времето няма как да е пространствена особеност (пространствено изкривяване), защото включва в геометрията си непространственото времево измерение и така в тримерното пространство не говорим за някакво пространствено изкривяване, а за движение с ускорение към масивен център. Ако говорехме само за пространствени измерения, тогава можеше да има реално изкривяване на пространствена геометрия - в областта на четвъртото пространствено измерение и в 3D-пространството това да се регистрира като движение с ускорение към масивния център.

Това, че ползваме четиримерно пространство-време налага някои неща да се представят като "вътрешни" свойства и параметри, докато при пълноценно (но не евклидово, а проективно асиметрично) четиримерно пространство част от тези "вътрешни" особености могат да се представят като геометрия на пространството. Но дори и пространствено-времеви, броят на допълнителните измерения не може да бъде произволен (справка - проблемите при струнните и Калуца-Клайн теориите). Затова засега аз се ограничавам до четири измерения. Ако са повече от четири - механизмът явно не е струнния или на Калуца-Клайн, а някакъв друг, все още неоткрит.

[Gravity]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Няма разлика, когато говорим за n+1 измерения, тоест - за пространство-времена. Употребата на времето като условно измерение вместо на пространствено измерение на мястото на времевото е удобно, защото е по-близо до ежедневния опит и донякъде облекчава вникването в като цяло НЕинтуитивните концепции с повече от три измерения (самото пространство-време въобще не е лесно/интуитивно за разбиране), спестява множество сложни главоблъсканици с пространствената хиперизмерност, обаче при пространство-време не може да се избегне някои неща да не могат да бъдат представени чрез пространствена геометрия. Например гравитационната кривина на пространство-времето няма как да е пространствена особеност (пространствено изкривяване), защото включва в геометрията си непространственото времево измерение и така в тримерното пространство не говорим за някакво пространствено изкривяване, а за движение с ускорение към масивен център. Ако говорехме само за пространствени измерения, тогава можеше да има реално изкривяване на пространствена геометрия - в областта на четвъртото пространствено измерение и в 3D-пространството това да се регистрира като движение с ускорение към масивния център.

Това, че ползваме четиримерно пространство-време налага някои неща да се представят като "вътрешни" свойства и параметри, докато при пълноценно (но не евклидово, а проективно асиметрично) четиримерно пространство част от тези "вътрешни" особености могат да се представят като геометрия на пространството. Но дори и пространствено-времеви, броят на допълнителните измерения не може да бъде произволен (справка - проблемите при струнните и Калуца-Клайн теориите). Затова засега аз се ограничавам до четири измерения. Ако са повече от четири - механизмът явно не е струнния или на Калуца-Клайн, а някакъв друг, все още неоткрит.

Не ми е ясно какви вътрешни свойства имаш предвид, но за геометрията няма разлика дали многообразието е 3+1 или 4 мерно.

Също така ти не можеш да избегнеш времето, него го има независимо да ли го пренебрегваш или не. Ако разглеждаш четери-мерно пространство, автоматично имаш пет-мерно пространство-време.

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Няма разлика, когато говорим за n+1 измерения, тоест - за пространство-времена.

"Пространство-време" е специфично частно име на пространство с 4 измерения, математически времето е нормално и неотличимо като измерение. Математически (и физически съответно) няма никаква разлика, само различни популярни имена включващи термина "пространство" (но с различен смисъл) се цакат едно с друго.

Тук те бърка терминологията и търсиш под вола теле. И в този смисъл цялата тази тема е безумна...

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Например гравитационната кривина на пространство-времето няма как да е пространствена особеност (пространствено изкривяване), защото включва в геометрията си непространственото времево измерение и така в тримерното пространство не говорим за някакво пространствено изкривяване, а за движение с ускорение към масивен център.

Сам си поставяш измислени ограничения, и после се блъскаш в тяхната стена... "Движението" е интерпретация в случая, никакъв проблем кривината да включва и времето, все пак то е равнопоставено с останалите измерение. Щеше да е много странно, ако не беше. Погледни уравненията, те са напълно симетрични за времето в отношение останалите измерения.

Тръгни от там - времето е измерение в 4-мерното пространство (което може да го наречеш и с още куп имена, като "пространство-време", което не трябва да променя смисъла), и всичко в ОТО е на база тая основа. 

Да не говорим, че непрекъснато намесваш термини от квантовата механика, благозвучни за някое ухо, но нямащи връзка с пространство и време...

 

[Станислав Янков]

Преди 28 минути, Gravity said:

Не ми е ясно какви вътрешни свойства имаш предвид, но за геометрията няма разлика дали многообразието е 3+1 или 4 мерно.

Пространствено-времевата кривина какво пространство изкривява? Не е ли вътрешно свойство на ОТО?

Преди 30 минути, Gravity said:

Също така ти не можеш да избегнеш времето, него го има независимо да ли го пренебрегваш или не. Ако разглеждаш четери-мерно пространство, автоматично имаш пет-мерно пространство-време.

Мога да избегна времето като измерение, въпрос на концепция е. Защо времето не присъства сред степените на свобода (те са шест - три транслационни и три ротационни)? Всичко зависи от избраната концепция. Ако концепцията приема само пространствени измерения - времето няма да е измерение, а параметър. Никой-никъде не казва да няма време, а само какво не може да е. И при първоначалния айнщайнов, не пространствено-времеви на Минковски, подход, времето не е измерение и лично Скенер многократно е обяснявал, че от това относителността на Айнщайн и Лоренцовите трансформации не страдат по никакъв начин.

[Станислав Янков]

Преди 14 минути, scaner said:

"Пространство-време" е специфично частно име на пространство с 4 измерения, математически времето е нормално и неотличимо като измерение. Математически (и физически съответно) няма никаква разлика, само различни популярни имена включващи термина "пространство" (но с различен смисъл) се цакат едно с друго.

Тук те бърка терминологията и търсиш под вола теле. И в този смисъл цялата тази тема е безумна...

Защо първоначалната айнщайнова концепция за относителността, преди да се намеси Минковски, си работи съвсем нормално без времето като измерение, ако времето толкова неизбежно е измерение математически и физически? Може свободно да се избира първоначалния айнщайнов подход без време като измерение или подхода на Минковски с време като измерение и двата подхода ще си дават съвсем верни, еднакви резултати при измерванията. Всичко е въпрос на избор на концепцията - пространствено-времева или не.