Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[Станислав Янков]

Преди 12 часа, insighting said:

Успех! Заплетените състояния са трудни за обяснение поради сложни зависимости. Но динамиката може да се проследи.

Не може без динамика, защото това е една от неизбежните разлики между пространтвено-времевите концепции и техни изцяло пространствени аналози - при пространствено-времевите концепции накрая се достига до статични форми и редуващи се техни срезове (четиримерни "самуни", които се нарязват на "филийки при Блоковата Вселена), докато чисто пространствените аналози са в перманентно движение с универсален темп 1с в хиперизмерното пространство. В пространствено-времевия случай покоят е базово състояние и движението е условност, докато в чисто пространствения аналог е точно обратното. При квантовата механика квантово-механичното обяснение би могло да се постигне алтернативно чрез особеността на диаграмите на Епщайн, че при пълен съвпад на вектора на четиримерната скорост 1с с вертикалната позиция А, времето става "безкрайност", което означава, че всичко в минало, настояще и бъдеще се случва едновременно (при движение със скорост на светлината изцяло в 3D-пространството хуz, позицията D, времевият темп е нулев, което значи, че часовниците са спрели). Доближаване към подобно състояние може да се свърже с едновременното движение на елементарни частици по всички възможни пътища при квантовата механика. Математически заплетените състояния са просто тензорни произведения на векторни състояния, които дават комбинирано геометрично пространство на двете системи - пространството на заплетената система (суперпозицията е линейна комбинация на вектори на състоянието, мащабирани чрез константи за мащабиране и така се получава по-сложен вектор на състоянието в резултат).

 

Редактирано Ноември 11, 2025 от Станислав Янков

[insighting]

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

всичко в минало, настояще и бъдеще се случва едновременно 

Живял стар учен в удобна и уредена пещера, скрита сред красиви скали и зелени хълмове. Ученият имал дълбоки познания по квантова механика, бил голям мечтател и обичал да пише разни истории. 

Веднъж човъркал нещо в лабораторията си и без да иска активирал устройство, чрез което успял да види на компютърния екран всички времена заедно. В миналото родният му град бил тих и спокоен, в настоящето му виждал съвременни технологии, а в бъдещето - футуристични сгради. 

Ученият се зарадвал, че експериментът му се оказал успешен. Този уред му позволявал да взаимодейства с различните реалности едновременно. Така човек можел да си припомни детството, да поправи грешките си, след като знае какво има в бъдещето. А то било толкова невероятно! Хората правели всичко с холограмни устройства и живеели в съзвучие с природата. 

Тогава ученият описал подробно експеримента си и доказал, че времето не е линейно, а представлява сложна мрежа и че всеки избор предизвиква различна реалност. 

Когато се учим от миналото, живеем в настоящето и мечтаем за бъдещето, всички тези времена съществуват по едно и също време. Важно е да останем свързани с миналото, да ценим настоящето и да се стремим към по-добро бъдеще. Така новото поколение ще изгради един по-добър свят. 

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, insighting said:

Тогава ученият описал подробно експеримента си и доказал, че времето не е линейно, а представлява сложна мрежа и че всеки избор предизвиква различна реалност.

Естеството на времето, неговото пълно и взаимосвързано обяснение, представлява най-голямата загадка за момента. Тука се включват изключително много неща, има множество Стрели на времето, от най-различно естество - и термодинамична Стрела на времето (връзката с ентропията), и причинно-следствена Стрела на времето (свързана с теориите на относителността), и космологична Стрела на времето, и квантова Стрела на времето, а има още и психологична/перцептивна Стрела на времето, радиационна Стрела на времето, слаба асиметрия-Стрела на времето и може би още други... Дори при Евклидовата относителност векторът 1с може да бъде представен и не като скорост, а просто като безразмерно число, равно на единица и за следващи изводи да се ползват ъглите на завъртане между координатите на координатните системи (синус и косинус от този ъгъл и т.н.)... Въпросът с времето е все още толкова изключително сложен, че скоро едва ли ще се лишим от тръпката около решаването на купищата загадки във връзка с него! 

[insighting]

Можем да подходим по-прагматично. Ако създадем часовник, който измерва икономическата задоволеност, колко стрелки трябва да има той?

[Gravity]

Преди 21 минути, insighting said:

Можем да подходим по-прагматично. Ако създадем часовник, който измерва икономическата задоволеност, колко стрелки трябва да има той?

 А защо го наричаш часовник!

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, Мълчаливец said:

Доколкото схващам, предполагаш различни процеси и тяхното изменение във времето. (термодинамични, ентропични, причинно- следствени, космологични, перцептивни, квантови и пр. )

Това са съвсем официални Стрели на времето ( Arrow of time - Wikipedia ) и въобще не е изненадващо, че са толкова много, защото никъде не е заявено, че въпросът относно естеството на времето обезателно трябва да бъде лесен за разрешаване! Да не говорим, че има и философски разсъждения (разни!) относно времето (и пространството) - Philosophy of space and time - Wikipedia ... 

Преди 7 часа, Мълчаливец said:

С други думи, пространство- времето се отнася до едни процеси. Другите си имат други континууми.

А би могло и ВСИЧКО около пространство и време и всякаквите процеси и континууми да се дефинира като вид ВЪТРЕШНИ особености, защото цялата човешка функционалност, особено в мисловната област и визуалните представи, е ИЗЦЯЛО продукт на мозъчни процеси - просто въображение, въображаеми картини, представи и зависимости/закономерности и нищо друго... И така да няма никаква пречка като "измерение", "пространство", "време" да могат да се определят ВСЯКАКВИ неща... 

Аз се отказах от опитите да намеря по-пълно и завършено определение и обяснение на времето (имах такива наивни надежди по едно време, преди да видя, че алтернативния изцяло пространствен хиперизмерен подход не решава въпроса с естеството на времето - то е нещо много по-сложно от просто едно пространствено измерение в повече от използваните сега три). В момента единствено търся най-точното съответствие между пространствено-времевите Специална, Обща теория на относителността и Квантова механика (квантовата теория на полето интегрира пространствено-времевата СТО, макар и това да не се случва лесно и безпроблемно) и между изцяло пространствена хиперизмерна концепция със същия брой пространствени измерения (четири), като пространство-времето на Минковски от теориите на относителността. И вече съм убеден, че не съществуват варианти без наличие на хиперизмерно (извън трите обичайни пространствени измерения) ускорение, тоест - вариантите с равномерно праволинейно движение на вселенската материя по координатата на четвъртото пространствено измерение w не вършат никаква работа (такова равномерно праволинейно движение не би могло да се регистрира по никакъв начин, както не може да се регистрира равномерно праволинейно движение на космически модул с космонавти в плоското 3D-пространство хyz на Космоса). Макар и движението по направлението на координатата w да е с постоянната скорост 1с, то може да е по спирала и поради това да е свързано с ускорение (кривината на спиралата, по която вселенската материя като цяло се върти с постоянната скорост 1с, когато става дума за покой в 3D-пространството хуz).

[insighting]

Преди 4 часа, Gravity said:

 А защо го наричаш часовник!

А защо да не е? Смарт часовник или индикаторен часовник. Вие как бихте го нарекли?

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, Мълчаливец said:

Задачата с която се ангажирате е свръхнепосилна.

Може и така да се окаже, но е отличен стимул за мен да разбирам все по-сложни неща, до които само допреди половин година дори и не съм си мечтал, че ще започна да се докосвам (конкретно - линейната алгебра засега, но ще видим и за повече в бъдеще). И все пак, твърде е рано за траурни камбани - хиперизмерността и разнообразието от всевъзможни проекции предоставят твърде големи възможности, за да се заявява просто така, че целта ми е свръхнепосилна и нерешима.

Редактирано Ноември 13, 2025 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Може и така да се окаже, но е отличен стимул за мен да разбирам все по-сложни неща, до които само допреди половин година дори и не съм си мечтал, че ще започна да се докосвам (конкретно - линейната алгебра засега, но ще видим и за повече в бъдеще). И все пак, твърде е рано за траурни камбани - хиперизмерността и разнообразието от всевъзможни проекции предоставят твърде големи възможности, за да се заявява просто така, че целта ми е свръхнепосилна и нерешима.

Линейната алгебра е сравнително лесен предмет и се учи в началото (първия семестър на повечето специалности).

[insighting]

Преди 55 минути, Gravity said:

Линейната алгебра е сравнително лесен предмет и се учи в началото (първия семестър на повечето специалности).

О, тя отлично моделира връзките между различни променливи. Регресионните модели в иконометрията са много интересни. Можем да анализираме влиянието на образование и опит върху заплатите, които получават служителите. 

Напр.

Заплата: 3000, 4000, 5000, 4500, 6000

Образование: 12, 16, 18, 14, 20

Опит: 5, 7, 10, 6, 12

Като представим данните в матрична форма и намерим коефициента на регресионния модел, откриваме, че базовата заплата е 2500. За всяка допълнителна година образование се заплаща по 150 п.е., а за всяка допълнителна година опит заплатата се увеличава с 200 п.е.

Иконометричният модел позволява да получим статистически значим извод.

В БГ служител с 5 год. стаж при базова заплата 2500 ще получи допълнително възнаграждение за придобит опит 75 лв., а не 750, както е в примерния модел.

 

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

Линейната алгебра е сравнително лесен предмет и се учи в началото (първия семестър на повечето специалности).

Аз не съм имал никакъв досег с нея преди клиповете на eygenchris в Ютуб (струва ми се, че в предната тема, където пишех преди да се преместя тук, ти ми ги беше препоръчал по едно време и се оказа прав - отлично място, като цяло, не само относно линейната алгебра!) и допреди няколко месеца и не планирах да я усвоявам, даже и най-базово. Наистина не е чак толкова трудно, когато е отлично обяснено и особено, когато формираш някаква начална основа (не като мен - да не зная абсолютно нищо, но вече имам поне някакво начало).

Редактирано Ноември 14, 2025 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Разграничението на естеството на времето в съответствието Симетрично 3D+1D пространство-време/Несиметрично 4D-пространство като условно измерение в пространствено-времевия случай и просто като параметър на редуване на събитията в изцяло пространствения случай се представя диаграмно чрез особеността, при която в пространствено-времевия случай четвъртата непространствена координата е единствено координата на параметъра координатно време t, без нищо друго, докато в изцяло пространствения случай четвъртата координата съвместява едновременно времевия параметър Тау (собствено време), координатното време t, когато се завърти при представяне на подвижен в 3D-пространството обект и протяжността на пространството по направлението на четвъртото пространствено измерение w като базов вектор на координатата.

Както скоростта се представя и извлича от наклона (ъгъла) на времевата координата в пространствено-времевите диаграми на галилеевите и лоренцовите трансформации, докато самата координата е на времето t, така и параметрите на собственото и координатното време се извличат чрез координатата на четвъртото пространствено измерение w. Бидейки дължината на параметъра w базов вектор на четвъртата пространствена координата, там са налични обичайните правила за ковариантност/контравариантност между базовия вектор и неговите компоненти (подобно на това, че колкото по-дълъг е интервалът на единица време в движеща се координатна система от гледна точка на неподвижна такава, толкова по-бавно тик-такат часовниците в подвижната от гледна точка на неподвижната система и обратното), а пък стойността на скоростовите компоненти на хиперизмерния вектор 1с по направленията на съответните измерения определя дължината на базовите вектори по координатите на съответните пространствени направления wxyz.

[Станислав Янков]

Взаимодействията, на макрониво главно електромагнитното, са основата на изграждането на физическата картина на реалността. Вкусовите, звуковите, тактилните и особено визуалните възприятия се базират основно на електромагнитното взаимодействие. Ако акцентираме на визуалното възприятие - дефинирането на някакъв обект в пространството става чрез регистрирането на излъчената или отразена от него светлина от очите ни (без очи пак е електромагнитното взаимодействие, но вече електромагнитното отблъскване на тактилното възприятие - чрез опипване да изградим някаква представа за формата и размерите на нещо в пространството).

Например черният обект от изображението излъчва или отразява такъв микс от електромагнитни честоти, който изглежда като черен цвят и се регистрира от очните ретини така, че изглежда като нещо ограничено "вътре в пространството". Практически можем да приемам за "ограничен в пространството обект" каквото си поискаме и светлинните и тактилни възприятия само облекчават такива разграничения на "ограничени в пространството обекти".

При вече отбелязаното от мен съответствие Симетрично (плоско) 3D+1D пространство-време/Несиметрично 4D-пространство базовите вектори на четирите пространствени координати wxyz изграждат координатната система на пространството на "наблюдателя в покой" (покоящата координатна система). Всеки един ограничен обект, който бъде дефиниран (на произволни основания) в покоящата (пространствена) координатна система е различно пространство (различна координатна система с нейния си център и с нейните си параметри на четирите координати wxyz), което различно пространство може да е неподвижно спрямо покоящата координатна система на "наблюдателя" (и така параметрите на базовите вектори на координатите на обекта ще съвпадат с параметрите на базовите вектори на координатите на "неподвижния наблюдател"), а може и да се движи (обекта, заедно с неговото пространство и заедно с неговата координатна система) спрямо координатната система на "неподвижния наблюдател" (движението може да е в границите 0с-1с) и тогава параметрите на базовите вектори на координатните системи на обекта и на "неподвижния наблюдател" ще се различават помежду си, а от там и ще се различават техните компоненти, пространствени и времеви (разликата може да се определя както чрез лоренцовите трансформации, така и чрез трансформациите на Епщайн).

Знаем от лагранжовата и хамилтънова механика, че могат да се изграждат свързани с тях конфигурационно и фазово пространство. Базово, конфигурационното пространство е с три измерения, които се умножават с n-броя разглеждани обекти (така броят измерения става 3n), а фазовото пространство е с 6 измерения, които също се умножават с n-броя разглеждани обекти (така там броят измерения става 6n). По подобен начин няма проблем да се изгради четири-измерна функция, подобна на лагранжианите и хамилтънианите, чиито четири измерения да се умножават с броя обекти по подобен начин и да се получават 4n-измерения.

В същността си горното произлиза от слепването на координатни парчета (координатни пространства) на 4-многообразие (и пространствено-времевото и изцяло пространственото многообразие са 4-многообразия). Именно там базовият брой измерения (в случая - четири) се умножава по броя координатни парчета, които се слепват. "Слепванията" се осъществяват чрез функции на прехода, които изразяват координатите в едно от парчетата посредством координати в другото при припокриване на такива парчета.

[Станислав Янков]

Както всеки произволен обект, който се движи спрямо наблюдател с някаква скорост между 0с-1с, има собствено 3D+1D пространство-време/4D-пространство (съответствието, като при 0с собствените пространство-времена/пространства/координатни системи на "покоящия наблюдател" и "наблюдавания обект" се приравняват/сливат едно с друго), така и различните полета представляват пространство-времена/пространства с най-различни собствени характеристики на базовите вектори/измеренията. В тази връзка, не мога да се сетя, дали някъде съм срещал нещо за персонални обектови полета (персонални полета на всеки отделен обект). Ако има някъде нещо такова - би могло да присвоя наготово вече свършена от някой друг работа...

Вакуумът ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е празно пространство. Той е пронизан от всевъзможни полета/пространства със собствени естество/характеристики - електромагнитни, гравитационни, квантови... И по всичко изглежда (все още не го заявявам със сигурност, само подготвям почвата ), че гравитацията с нейните кривини и калибровъчните особености на електромагнетизма и квантовия свят ще наложат въвеждането и на пето и даже на повече от пет пространствени измерения в изцяло пространствената част от съответствието (може да стигнат дори до 26, както изискват някои версии на струнната теория, тъй като е желателно суперсиметрията да се избегне, а именно тя е в основата на съкращаването на броя измерения от 26 на 10, 11 или 12). Пространствено-времевата част може да си остане четиримерна (3D+1D), там евентуалните допълнителни пространствени измерения над три са представени чрез времето, кривините и калибровъчните свързаности.

[Станислав Янков]

Ето едно място (няколко линка от него) с отлични обяснения как се разсъждава за допълнителни измерения (не само пространствени) и относно Калуца-Клайн:

Extra Dimensions – Of Particular Significance

Extra Dimensions – How to Think About Them – Of Particular Significance

Dimensions of Physical Space – Of Particular Significance

What is an “Extra” Dimension? Some Examples – Of Particular Significance

Worlds of 1 Spatial Dimension – Of Particular Significance

Worlds of 2 Spatial Dimensions – Of Particular Significance

How to Look for Signs of Extra Dimensions – Of Particular Significance

Kaluza-Klein Partners — Why? Step 1 – Of Particular Significance

Kaluza-Klein Partners — Why? Step 2 – Of Particular Significance

Голямата разлика между подхода на Калуца-Клайн (който се е провалил - дефинираните от теорията скаларно поле и "Дилатон", резонанси и други детайли не съвпадат с регистрираната реалност) и асиметричния четиримерен подход от съответствието, което застъпвам, е в това, че подходът на Калуца-Клайн е пространствено-времеви и от там идва неговата петизмерност (въвеждане на допълнителна степен на свобода, която усложнява и обърква нещата), докато асиметричния чисто пространствен подход остава (засега!) четиримерен (може да има начини за обясняване на гравитацията в рамките на четири пространствени измерения - "кривините" на ОТО да са "скрити" в увиване на асиметричното четвърто пространствено измерение w, което да води до регистрацията на гравитационното ускорение в 3D+1D пространство-време).

В съвсем обичайната Специална теория на относителността има подсказка за произхода на съвсем обичайната маса в покой на отдавна установените частици от движения на вселенската материя в четвърто пространствено измерение - компонентът Р0 на четириимпулса, свързан с сt. Р0 е равен на масата, умножена на сt, цялото това - разделено на Тау (виж долното видео). Това означава, че масата в покой се формира от компонента на четириимпулса, свързан с сt (или още х0), скоростта на светлината с, координатното време t и собственото време Тау (да не забравяме, че при чисто пространствената част от съответствието Симетрично (плоско) 3D+1D пространство-време/несиметрично 4D-пространство времето НЕ е измерение/координата на измерение, а произлиза от асиметрията между пространствената протяжност по направлението на пространствената координата w и останалите три пространствени координати хуz, допълнена от някакви квантово-механични и термодинамични особености /ентропията/).

 

[Шпага]

On 21.12.2025 г. at 14:37, Станислав Янков said:

Пространствено-времевата част може да си остане четиримерна (3D+1D), там евентуалните допълнителни пространствени измерения над три са представени чрез времето, кривините и калибровъчните свързаности.

При това заключение съвсем зациклих Може ли да дадеш някакви допълнителни разяснения?

[Станислав Янков]

Преди 57 минути, Шпага said:

При това заключение съвсем зациклих Може ли да дадеш някакви допълнителни разяснения?

При пространство-времето пространствените измерения са само три (времевото измерение не е пространствено). Тогава множество неща, които при повече от три пространствени измерения биха могли да се представят по някакви различни, геометрични начини, при 3D+1D пространство-време могат да се представят само чрез разни "вътрешни свойства". Такива "вътрешни свойства" са кривината на пространство-времето от общата теория на относителността (именно заради нея се налага употребата на оператори и в ОТО, не само в квантовата механика), "вътрешните свойства" на точковите (безразмерни или още 0-мерни пространствено) елементарни частици в квантовата механика, калибровъчните подходи не само в квантовата механика, но налични дори и в електро-магнитната теория на Максуел (ако исках да се заяждам, щях да твърдя, че калибровъчните подходи са нефалсифицируеми и от там и неверни, измислици, понеже притежават особености, които са невъзможни за физическа регистрация/замерване). Лявата част на съответствието, което се опитвам да развия, най-стриктно следва пространствено-времевия подход на Минковски (3D+1D) и там не може да се мине без употребата на всичките тези "вътрешни" особености - те са неразделна част от стандартната физика днес.

[Gravity]

Преди 16 часа, Станислав Янков said:

При пространство-времето пространствените измерения са само три (времевото измерение не е пространствено). Тогава множество неща, които при повече от три пространствени измерения биха могли да се представят по някакви различни, геометрични начини, при 3D+1D пространство-време могат да се представят само чрез разни "вътрешни свойства".

В това онтошение няма разлика между 3+1 мерните е многомерните.

 

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

В това онтошение няма разлика между 3+1 мерните е многомерните.

 

Няма разлика, когато говорим за n+1 измерения, тоест - за пространство-времена. Употребата на времето като условно измерение вместо на пространствено измерение на мястото на времевото е удобно, защото е по-близо до ежедневния опит и донякъде облекчава вникването в като цяло НЕинтуитивните концепции с повече от три измерения (самото пространство-време въобще не е лесно/интуитивно за разбиране), спестява множество сложни главоблъсканици с пространствената хиперизмерност, обаче при пространство-време не може да се избегне някои неща да не могат да бъдат представени чрез пространствена геометрия. Например гравитационната кривина на пространство-времето няма как да е пространствена особеност (пространствено изкривяване), защото включва в геометрията си непространственото времево измерение и така в тримерното пространство не говорим за някакво пространствено изкривяване, а за движение с ускорение към масивен център. Ако говорехме само за пространствени измерения, тогава можеше да има реално изкривяване на пространствена геометрия - в областта на четвъртото пространствено измерение и в 3D-пространството това да се регистрира като движение с ускорение към масивния център.

Това, че ползваме четиримерно пространство-време налага някои неща да се представят като "вътрешни" свойства и параметри, докато при пълноценно (но не евклидово, а проективно асиметрично) четиримерно пространство част от тези "вътрешни" особености могат да се представят като геометрия на пространството. Но дори и пространствено-времеви, броят на допълнителните измерения не може да бъде произволен (справка - проблемите при струнните и Калуца-Клайн теориите). Затова засега аз се ограничавам до четири измерения. Ако са повече от четири - механизмът явно не е струнния или на Калуца-Клайн, а някакъв друг, все още неоткрит.

[Gravity]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Няма разлика, когато говорим за n+1 измерения, тоест - за пространство-времена. Употребата на времето като условно измерение вместо на пространствено измерение на мястото на времевото е удобно, защото е по-близо до ежедневния опит и донякъде облекчава вникването в като цяло НЕинтуитивните концепции с повече от три измерения (самото пространство-време въобще не е лесно/интуитивно за разбиране), спестява множество сложни главоблъсканици с пространствената хиперизмерност, обаче при пространство-време не може да се избегне някои неща да не могат да бъдат представени чрез пространствена геометрия. Например гравитационната кривина на пространство-времето няма как да е пространствена особеност (пространствено изкривяване), защото включва в геометрията си непространственото времево измерение и така в тримерното пространство не говорим за някакво пространствено изкривяване, а за движение с ускорение към масивен център. Ако говорехме само за пространствени измерения, тогава можеше да има реално изкривяване на пространствена геометрия - в областта на четвъртото пространствено измерение и в 3D-пространството това да се регистрира като движение с ускорение към масивния център.

Това, че ползваме четиримерно пространство-време налага някои неща да се представят като "вътрешни" свойства и параметри, докато при пълноценно (но не евклидово, а проективно асиметрично) четиримерно пространство част от тези "вътрешни" особености могат да се представят като геометрия на пространството. Но дори и пространствено-времеви, броят на допълнителните измерения не може да бъде произволен (справка - проблемите при струнните и Калуца-Клайн теориите). Затова засега аз се ограничавам до четири измерения. Ако са повече от четири - механизмът явно не е струнния или на Калуца-Клайн, а някакъв друг, все още неоткрит.

Не ми е ясно какви вътрешни свойства имаш предвид, но за геометрията няма разлика дали многообразието е 3+1 или 4 мерно.

Също така ти не можеш да избегнеш времето, него го има независимо да ли го пренебрегваш или не. Ако разглеждаш четери-мерно пространство, автоматично имаш пет-мерно пространство-време.

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Няма разлика, когато говорим за n+1 измерения, тоест - за пространство-времена.

"Пространство-време" е специфично частно име на пространство с 4 измерения, математически времето е нормално и неотличимо като измерение. Математически (и физически съответно) няма никаква разлика, само различни популярни имена включващи термина "пространство" (но с различен смисъл) се цакат едно с друго.

Тук те бърка терминологията и търсиш под вола теле. И в този смисъл цялата тази тема е безумна...

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Например гравитационната кривина на пространство-времето няма как да е пространствена особеност (пространствено изкривяване), защото включва в геометрията си непространственото времево измерение и така в тримерното пространство не говорим за някакво пространствено изкривяване, а за движение с ускорение към масивен център.

Сам си поставяш измислени ограничения, и после се блъскаш в тяхната стена... "Движението" е интерпретация в случая, никакъв проблем кривината да включва и времето, все пак то е равнопоставено с останалите измерение. Щеше да е много странно, ако не беше. Погледни уравненията, те са напълно симетрични за времето в отношение останалите измерения.

Тръгни от там - времето е измерение в 4-мерното пространство (което може да го наречеш и с още куп имена, като "пространство-време", което не трябва да променя смисъла), и всичко в ОТО е на база тая основа. 

Да не говорим, че непрекъснато намесваш термини от квантовата механика, благозвучни за някое ухо, но нямащи връзка с пространство и време...

 

[Станислав Янков]

Преди 28 минути, Gravity said:

Не ми е ясно какви вътрешни свойства имаш предвид, но за геометрията няма разлика дали многообразието е 3+1 или 4 мерно.

Пространствено-времевата кривина какво пространство изкривява? Не е ли вътрешно свойство на ОТО?

Преди 30 минути, Gravity said:

Също така ти не можеш да избегнеш времето, него го има независимо да ли го пренебрегваш или не. Ако разглеждаш четери-мерно пространство, автоматично имаш пет-мерно пространство-време.

Мога да избегна времето като измерение, въпрос на концепция е. Защо времето не присъства сред степените на свобода (те са шест - три транслационни и три ротационни)? Всичко зависи от избраната концепция. Ако концепцията приема само пространствени измерения - времето няма да е измерение, а параметър. Никой-никъде не казва да няма време, а само какво не може да е. И при първоначалния айнщайнов, не пространствено-времеви на Минковски, подход, времето не е измерение и лично Скенер многократно е обяснявал, че от това относителността на Айнщайн и Лоренцовите трансформации не страдат по никакъв начин.

[Станислав Янков]

Преди 14 минути, scaner said:

"Пространство-време" е специфично частно име на пространство с 4 измерения, математически времето е нормално и неотличимо като измерение. Математически (и физически съответно) няма никаква разлика, само различни популярни имена включващи термина "пространство" (но с различен смисъл) се цакат едно с друго.

Тук те бърка терминологията и търсиш под вола теле. И в този смисъл цялата тази тема е безумна...

Защо първоначалната айнщайнова концепция за относителността, преди да се намеси Минковски, си работи съвсем нормално без времето като измерение, ако времето толкова неизбежно е измерение математически и физически? Може свободно да се избира първоначалния айнщайнов подход без време като измерение или подхода на Минковски с време като измерение и двата подхода ще си дават съвсем верни, еднакви резултати при измерванията. Всичко е въпрос на избор на концепцията - пространствено-времева или не.

[scaner]

Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Защо първоначалната айнщайнова концепция за относителността, преди да се намеси Минковски, си работи съвсем нормално без времето като измерение, ако времето толкова неизбежно е измерение математически и физически? Може свободно да се избира първоначалния айнщайнов подход без време като измерение или подхода на Минковски с време като измерение и двата подхода ще си дават съвсем верни, еднакви резултати при измерванията. Всичко е въпрос на избор на концепцията - пространствено-времева или не.

Това са само две взаимозаменяеми интерпретации. Минковски набляга на геометричната интерпретация, Айнщайн е вградил геометрията изначално. И при Айнщайн, и при Минковски времето е измерение. Просто Минковски набляга на равнопоставеността му с другите (свойство, от което следват и Айнщайновите ефекти, скъсяване на разстоянието и интервалите), Айнщайн си го влачи със старите обозначения, просто не изказва нещата с думи, че времето е измерение. Дали ще работиш с x,y,x,t или x0,x1,x2,x3, резултатът ще е един и същи, при вторият вариант просто изпъква повече симетричността и геометрията.

Въпрос на удобство е коя интерпретация ще ползваш, и двете отразяват една и съща реалност. И двете описват 4-мерно пространство, в което времето е едно от измеренията, равностойно с другите - това особено ясно се вижда при Минковски. Деленето на 3+1 е повече жест към миналото (нютоновската представа за света), отколкото да носи допълнително съдържание, за геометрията няма никакво значение. Има значение за последваща физична интерпретация, защото мериш нещата по различни начини по различните измерения. От което няма отърване, разбира се, и времето няма как да го скриеш независимо от геометричният подход.

Ако (съвсем примерно!) въведеш още измерения, например масата, ще имаш континуум 3+1+1, или 5-мерно пространство. Само се усложняват допълнителните имена на 5-мерното пространство, за геометрията и следствията това няма значение, и времето, и масата ще са равностойни измерения (освен ако не се счупи някоя симетрия).

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Това са само две взаимозаменяеми интерпретации.

Може да се състави и трета равностойна интерпретация (не по-добра, но и не по-лоша - равностойна, еквивалентна, съответствие), при която пространствените измерения са четири, времето не е измерение (то е много други неща, но в случая е просто параметър) и отговорите за замерванията са точно същите, които се дават и от Лоренцовите трансформации. Ако държим да е пространствено-времевия подход - това е лявата част на съответствието и там протяжността по направлението на едното пространствено измерение, която в покой е различна от протяжностите по направленията на останалите три измерения, се преформулира на времево измерение, а четвъртото пространствено измерение изчезва. При интерпретацията, където четвъртото пространствено измерение присъства, то също е напълно равностойно на останалите три, точно както е напълно равностойно на тях и времевото измерение, само четвъртото пространствено измерение е с различна пространствена протяжност по своето направление, заради хиперизмерния вектор 1с, точно както и времевото измерение не е пространствено, макар и да е равностойно на останалите три.

Редактирано Декември 28, 2025 от Станислав Янков