Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[scaner]

Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Защо първоначалната айнщайнова концепция за относителността, преди да се намеси Минковски, си работи съвсем нормално без времето като измерение, ако времето толкова неизбежно е измерение математически и физически? Може свободно да се избира първоначалния айнщайнов подход без време като измерение или подхода на Минковски с време като измерение и двата подхода ще си дават съвсем верни, еднакви резултати при измерванията. Всичко е въпрос на избор на концепцията - пространствено-времева или не.

Това са само две взаимозаменяеми интерпретации. Минковски набляга на геометричната интерпретация, Айнщайн е вградил геометрията изначално. И при Айнщайн, и при Минковски времето е измерение. Просто Минковски набляга на равнопоставеността му с другите (свойство, от което следват и Айнщайновите ефекти, скъсяване на разстоянието и интервалите), Айнщайн си го влачи със старите обозначения, просто не изказва нещата с думи, че времето е измерение. Дали ще работиш с x,y,x,t или x0,x1,x2,x3, резултатът ще е един и същи, при вторият вариант просто изпъква повече симетричността и геометрията.

Въпрос на удобство е коя интерпретация ще ползваш, и двете отразяват една и съща реалност. И двете описват 4-мерно пространство, в което времето е едно от измеренията, равностойно с другите - това особено ясно се вижда при Минковски. Деленето на 3+1 е повече жест към миналото (нютоновската представа за света), отколкото да носи допълнително съдържание, за геометрията няма никакво значение. Има значение за последваща физична интерпретация, защото мериш нещата по различни начини по различните измерения. От което няма отърване, разбира се, и времето няма как да го скриеш независимо от геометричният подход.

Ако (съвсем примерно!) въведеш още измерения, например масата, ще имаш континуум 3+1+1, или 5-мерно пространство. Само се усложняват допълнителните имена на 5-мерното пространство, за геометрията и следствията това няма значение, и времето, и масата ще са равностойни измерения (освен ако не се счупи някоя симетрия).

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Това са само две взаимозаменяеми интерпретации.

Може да се състави и трета равностойна интерпретация (не по-добра, но и не по-лоша - равностойна, еквивалентна, съответствие), при която пространствените измерения са четири, времето не е измерение (то е много други неща, но в случая е просто параметър) и отговорите за замерванията са точно същите, които се дават и от Лоренцовите трансформации. Ако държим да е пространствено-времевия подход - това е лявата част на съответствието и там протяжността по направлението на едното пространствено измерение, която в покой е различна от протяжностите по направленията на останалите три измерения, се преформулира на времево измерение, а четвъртото пространствено измерение изчезва. При интерпретацията, където четвъртото пространствено измерение присъства, то също е напълно равностойно на останалите три, точно както е напълно равностойно на тях и времевото измерение, само четвъртото пространствено измерение е с различна пространствена протяжност по своето направление, заради хиперизмерния вектор 1с, точно както и времевото измерение не е пространствено, макар и да е равностойно на останалите три.

Редактирано Преди 37 минути от Станислав Янков

[scaner]

Преди 55 минути, Станислав Янков said:

Може да се състави и трета равностойна интерпретация (не по-добра, но и не по-лоша - равностойна, еквивалентна, съответствие), при която пространствените измерения са четири, времето не е измерение (то е много други неща, но в случая е просто параметър) и отговорите за замерванията са точно същите, които се дават и от Лоренцовите трансформации.

Ми съставете де. До сега само приказки, без никакъв успех. 

За това става дума.  

Пропускаш важното: симетрията, с която времето е равноправно на останалите измерения: скъсява се дължина, тя задължително прелива в увеличаване на интервал, и обратното. Което само сочи, че времето не е някакъв параметър, а е равноправно и свързано в едно с другите измерения. Това не може да го постигнеш с добавяне на други измерения и изключвайки времето. Лоренцовите трансформации показват тази равноправност. И всякакви други трансформации, даващи същият като тях резултат, трябва да се свеждат при преобразуване до тях - демек времето най-много да го маскираш с някакъв мащабен и транслационен фактор, без да му променяш ролята. Защото лоренцовата инвариантност е много силно експериментално проверен принцип във физиката, и тя изисква равнопоставената роля на времето.

[Gravity]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Пространствено-времевата кривина какво пространство изкривява? Не е ли вътрешно свойство на ОТО?

Да, но колко и какви измерения има е без значение.

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Мога да избегна времето като измерение, въпрос на концепция е. Защо времето не присъства сред степените на свобода (те са шест - три транслационни и три ротационни)? Всичко зависи от избраната концепция. Ако концепцията приема само пространствени измерения - времето няма да е измерение, а параметър. Никой-никъде не казва да няма време, а само какво не може да е. И при първоначалния айнщайнов, не пространствено-времеви на Минковски, подход, времето не е измерение и лично Скенер многократно е обяснявал, че от това относителността на Айнщайн и Лоренцовите трансформации не страдат по никакъв начин.

Това е неразбиране на понятието измерение. Ако пространството е 4мерно, то пространство-времето ще е 5мерно.