Как университетите могат да подготвят квалифицираните работници от бъдещето?

**mnogoznaiko** · Септември 25

Съвременният свят преминава през безпрецедентна технологична трансформация, която променя коренно начина, по който живеем, работим и взаимодействаме помежду си. Всеки ден сме заобиколени от сложни технологични решения - от усъвършенстваните литиево-йонни батерии в нашите електромобили и смартфони, до квантовите компютри, които решават проблеми с невиждана досега скорост, и интелигентните системи за изкуствен интелект, които вече помагат в медицината, образованието и производството.

Всяко ново устройство, всеки софтуерен продукт и всяка иновативна система се нуждае от специалисти с дълбоки знания в области като електроника, програмиране, кибернетика, нанотехнологии и др. Освен това, интердисциплинарният характер на съвременните технологии означава, че работниците трябва да комбинират познания от множество научни области.

Следствието от този технологичен бум е създаването на неотложна и постоянно нарастваща нужда от високо квалифицирани работници, които не само да създават тези сложни технологии, но и да ги поддържат, усъвършенстват и адаптират към новите предизвикателства. Това не са обикновени работни места - те изискват години специализирано обучение, непрекъснато актуализиране на знанията и способност за работа с най-съвременното оборудване и методи.

Университетите стоят в центъра на тази битка за подготовка на бъдещата работна сила. Те имат уникалната възможност и отговорност да превърнат студентите в експерти, способни да се справят с технологичните предизвикателства на утрешния ден. Академичните институции притежават изследователската инфраструктура, научния капацитет и образователния опит, необходими за формиране на следващото поколение иноватори и техници.

Въпреки това, университетите в цял свят срещат сериозни и нарастващи затруднения в опитите си да посрещат стремглаво увеличаващото се търсене на квалифицирани кадри. Проблемът не е само в броя на студентите, които трябва да бъдат обучени, но и в качеството и сложността на необходимото образование. Съвременните технологии изискват инвестиции в скъпо лабораторно оборудване, привличане на висококвалифицирани преподаватели и създаване на нови учебни програми, които да отговарят на бързо променящите се нужди на индустрията.

Това несъответствие между нуждите на пазара на труда и възможностите на образователната система създава опасна пропаст, която може да забави технологичния прогрес и да постави някои страни в неизгодно положение в глобалната конкуренция за технологично лидерство.

Полупроводниците формират основата на нашия модерен живот - от интегрални схеми до микросензори. Десетилетия наред индустрията е постигала забележителни успехи чрез сътрудничество и координирано планиране, създавайки все по-малки транзистори. Днес обаче се изправя пред нов тип предизвикателство: безпрецедентен глобален недостиг на обучена работна сила и таланти.

Цифрите говорят ясно за размера на проблема:

Великобритания: 63% от производителите на полупроводници се сблъскват с недостиг на работници
САЩ: До 2030 година полупроводниковият сектор се очаква да има 58% недостиг в работната си сила
Европейски съюз: Очаква се около 75 000 незапълнени позиции до 2030 година
Южна Корея: Прогнозира недостиг от най-малко 30 000 специалисти през следващото десетилетие

Този пропуск в уменията застрашава плановете на различните страни за изграждане на производствена инфраструктура за полупроводници, като създава домино ефект със сериозни последствия за националните икономики и геополитическата стабилност. Недостигът на квалифицирани специалисти не е просто временен проблем с наемането на персонал - той представлява фундаментална пречка пред амбициозните планове на държавите да постигнат технологична независимост и да защитят своите стратегически интереси в един свят, който все повече зависи от полупроводниковите технологии.

Страни като САЩ, които инвестират милиарди долари в програми като CHIPS Act за възраждане на местното производство на полупроводници, се оказват в парадоксалната ситуация да имат финансиране и инфраструктура, но да не могат да намерят достатъчно обучени работници, за да ги управляват ефективно. Същото се отнася и за Европейския съюз, който цели да удвои своя дял в глобалното производство на чипове до 2030 година чрез European Chips Act, но се сблъсква с реалността, че дори и най-модерните заводи са безполезни без експерти, които да ги обслужват.

Този недостиг не засяга само новостроящите се производствени мощности, но подкопава и съществуващите операции, където опитните специалисти се пенсионират или се преместват в други сектори, оставяйки зад себе си знания и опит, които са трудни за предаване и възпроизвеждане. В резултат на това, цели региони рискуват да изгубят своята конкурентоспособност в ключови технологични области, което може да доведе до дългосрочна икономическа стагнация и зависимост от външните доставчици.

Последиците са многопластови и засягат практически всички аспекти на модерния живот:

Отбранителните технологии разчитат на високотехнологични чипове
Сигурността на полупроводниците е пряко свързана с националната киберсигурност
Проблемите във веригата за доставки могат да нарушат цели икономики
Сложните производствени процеси са особено уязвими към недостига на обучена работна сила

Производството на висококласни полупроводници изисква работа в специализирани заводи или производствени съоръжения - строго контролирани и изолирани среди, проектирани да минимизират замърсяването от частици във въздуха. Китайската нарастваща полупроводникова индустрия досега се е фокусирала върху по-прости чипове без собствени производствени мощности. За да произвежда високотехнологични чипове обаче, страната ще се нуждае от високо квалифицирани работници.

Планове за привличане на таланти

Американската полупроводникова индустрия има план за развитие, който включва стратегии за "спечелване на сърца и умове" като:

Предоставяне на кариерни посланици
Организиране на уебинари
Кампании за популяризиране

Великобритания е предложила подобни кампании за достигане до обществото. Макар привличането на таланти да е важно, тези планове не признават истинската цена на високо специализираното техническо образование.

Практически подход към обучението

Университетът в Юта в Солт Лейк Сити предлага модел за развитие на уменията чрез:

Най-съвременна чиста стая (Nanofab)
Лаборатория за електронна микроскопия и анализ на повърхности
Курсове по микро- и нанофабрикация
Партньорства между индустрията и академичната общност

Конкретни мерки

Университетът е предприел няколко важни стъпки:

Създаване на Юта Мрежа за интегрирани изчисления и полупроводникови изследвания и образование
Предлагане на безплатни курсове за обучение в чисти стаи за техници
Получаване на индустриална подкрепа за такси за занятия

Финансови ограничения

Академичните чисти стаи в държавните институции работят под милостта на университетските администратори и щатските законодатели. Разходите за оборудване са изключително високи:

Система за литография с електронен лъч струва повече от 1 милион долара за закупуване
Годишните разходи за поддръжка достигат 100 000 долара

Алтернативни източници на финансиране

Повечето университетски чисти стаи насърчават стартъп компании и технологични фирми да плащат за частично използване на съоръженията, за да компенсират тези високи разходи.

Подготовката на квалифицираната работна сила от бъдещето изисква координирани усилия между университетите, индустрията и правителството. Докато съществуват успешни модели като този на Университета в Юта, мащабът на предизвикателството изисква по-значителни инвестиции в образователната инфраструктура и дългосрочно планиране.

Успехът в преодоляването на този недостиг ще определи дали страните могат да поддържат своята технологична конкурентоспособност в един все по-дигитализиран свят.

**Exhemus** · Септември 25

Някой знае ли какво стана с оборудването в България за полупроводници? Всичкото ли отиде на скрап?

Известно е, че в по-цивилизовани страни същото оборудване, даже и по-лошо все още произвежда и продукцията се харчи с печалба. Не всички чипове трябва да са супер-нано. Изискванията на промишлената автоматизация са същите, както преди 50 г. - значи нивото на техниката отпреди 50 г. е достатъчно.

С малко средства може да се възкресят старите технологии и да се предадат на ВУЗовете за обучение и дребно производство. Докато не са измрели старите кадри.

**Чавдар** · Октомври 8

On 25.09.2025 г. at 18:30, Exhemus said:

Някой знае ли какво стана с оборудването в България за полупроводници? Всичкото ли отиде на скрап?

Известно е, че в по-цивилизовани страни същото оборудване, даже и по-лошо все още произвежда и продукцията се харчи с печалба. Не всички чипове трябва да са супер-нано. Изискванията на промишлената автоматизация са същите, както преди 50 г. - значи нивото на техниката отпреди 50 г. е достатъчно.

С малко средства може да се възкресят старите технологии и да се предадат на ВУЗовете за обучение и дребно производство. Докато не са измрели старите кадри.

Знам това-онова за оборудването, въпреки, че работя в по-различни области. Има запазена молекулярна епитаксия, почти неизползвана, вече сигурно 20 г. Има установка за фотолитография, бондери и др. - също неизползвани за такъв период от време. Проблемът е, че България се отказа много отдавна да развива тази индустрия, заводът в Ботевград беше ликвидиран (въпреки, че до последно е работел на печалба). В момента у нас, доколкото ми е известно, не се произвеждат полупроводници (освен, ако не се корпусират готови структури някъде). Респективно, научните занимания в областта на полупроводниците у нас зациклиха. А, в чужбина тази област се разви драстично. ВУЗ нямат интерес да обучават кадри за производството на полупроводници, защото тези кадри няма практически къде да се реализират у нас.

Редактирано Октомври 8 от Чавдар

**Exhemus** · Октомври 9

Преди 14 часа, Чавдар said:

Знам това-онова за оборудването, въпреки, че работя в по-различни области. Има запазена молекулярна епитаксия, почти неизползвана, вече сигурно 20 г. Има установка за фотолитография, бондери и др. - също неизползвани за такъв период от време. Проблемът е, че България се отказа много отдавна да развива тази индустрия, заводът в Ботевград беше ликвидиран (въпреки, че до последно е работел на печалба). В момента у нас, доколкото ми е известно, не се произвеждат полупроводници (освен, ако не се корпусират готови структури някъде). Респективно, научните занимания в областта на полупроводниците у нас зациклиха. А, в чужбина тази област се разви драстично. ВУЗ нямат интерес да обучават кадри за производството на полупроводници, защото тези кадри няма практически къде да се реализират у нас.

Виждам, че си навътре в нещата.. рядкост!

Добре, да кажем производство няма, но "Фаблес" фирми за дизайн имат място. Производството може да се поръча на изток. Пример отпреди 50 г. - Зилог - фирма с 20 души персонал върти милиарди!

Полупроводниците са трудни, ама защо даже и платките умряха? Не можеше ли да се поддържа поне една платкаджийница към БАН на бюджет? Също и тънкослойните модули?

**gmladenov** · Октомври 9

Принципно е напълно ясно защо микроелектрониката у нас бе обречена след падането на соца.

Микроелектрониката е капитално-интензивно производство и на пазара оцеляват малцина без постоянни инвестиции ... които се възвръщат единствено ако имаш водеща роля на пазара. Интел допреди 15-20 години беше доминантният производител на чипове в света, а сега уволнява десетки хиляди хора и се опитва да се преструктурира, за да не фалира. Това се случва ако не си конкурентноспособен.

За любителите на постинги, генерирани от ИИ, ето какво казва Джемини, ИИ-то на Гугъл, по повод българската микроелектроника. На въпроса "защо България изостави производството на полупроводници", Джемини даде следния отговор (на чист български език) :

България не е изоставила напълно производството на полупроводници, но то е значително свито и трансформирано след края на Студената война и прехода към пазарна икономика.

Основните причини за драматичното свиване и промяна на микроелектронната промишленост в страната са:

Икономически и политически промени

Липса на пазар и финансиране: След разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Източния блок, българските предприятия губят основния си пазар. Липсата на държавни субсидии и инвестиции в условията на преходна икономика прави поддържането на високотехнологичното производство нерентабилно.
Световна конкуренция: Българските технологии, макар и на високо ниво за Източния блок, изостават от бързо развиващите се западни стандарти и процеси на миниатюризация. Предприятията не успяват да се конкурират с големите световни производители.
Приватизация и ликвидация: Голяма част от държавните предприятия в сектора, като например "заводите за памети" и други в района на Правец и Ботевград, са приватизирани или ликвидирани. Новите собственици често не успяват да поддържат или модернизират производството, или пренасочват дейността към по-нискотехнологични услуги.

Технологично изоставане

Остаряла база: Поради КоКОМ (Координационен комитет за контрол на износа), който ограничаваше трансфера на технологии към Източния блок, българската индустрия е била принудена да работи предимно с собствени разработки или лицензи от СИВ, които често са били няколко години зад световния връх.
Скъпа модернизация: Модернизацията на производствените линии за полупроводници изисква огромни капиталовложения, които държавата и новосформираните частни компании не могат да осигурят.

Въпреки разпадането на гигантите от времето на социализма, някои нишови дейности в сферата на микроелектрониката, проектирането и разработването на електронни компоненти и софтуер продължават да съществуват в България, често като част от чуждестранни компании или малки специализирани български фирми.

Редактирано Октомври 9 от gmladenov

**Exhemus** · Октомври 9

Преди 5 часа, gmladenov said:

Принципно е напълно ясно защо микроелектрониката у нас бе обречена след падането на соца.

Микроелектрониката е капитално-интензивно производство и на пазара оцеляват малцина без постоянни инвестиции ... които се възвръщат единствено ако имаш водеща роля на пазара. Интел допреди 15-20 години беше доминантният производител на чипове в света, а сега уволнява десетки хиляди хора и се опитва да се преструктурира, за да не фалира. Това се случва ако не си конкурентноспособен.

За любителите на постинги, генерирани от ИИ, ето какво казва Джемини, ИИ-то на Гугъл, по повод българската микроелектроника. На въпроса "защо България изостави производството на полупроводници", Джемини даде следния отговор (на чист български език) :

България не е изоставила напълно производството на полупроводници, но то е значително свито и трансформирано след края на Студената война и прехода към пазарна икономика.

Основните причини за драматичното свиване и промяна на микроелектронната промишленост в страната са:

Икономически и политически промени

Липса на пазар и финансиране: След разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Източния блок, българските предприятия губят основния си пазар. Липсата на държавни субсидии и инвестиции в условията на преходна икономика прави поддържането на високотехнологичното производство нерентабилно.

Световна конкуренция: Българските технологии, макар и на високо ниво за Източния блок, изостават от бързо развиващите се западни стандарти и процеси на миниатюризация. Предприятията не успяват да се конкурират с големите световни производители.

Приватизация и ликвидация: Голяма част от държавните предприятия в сектора, като например "заводите за памети" и други в района на Правец и Ботевград, са приватизирани или ликвидирани. Новите собственици често не успяват да поддържат или модернизират производството, или пренасочват дейността към по-нискотехнологични услуги.

Технологично изоставане

Остаряла база: Поради КоКОМ (Координационен комитет за контрол на износа), който ограничаваше трансфера на технологии към Източния блок, българската индустрия е била принудена да работи предимно с собствени разработки или лицензи от СИВ, които често са били няколко години зад световния връх.

Скъпа модернизация: Модернизацията на производствените линии за полупроводници изисква огромни капиталовложения, които държавата и новосформираните частни компании не могат да осигурят.

Въпреки разпадането на гигантите от времето на социализма, някои нишови дейности в сферата на микроелектрониката, проектирането и разработването на електронни компоненти и софтуер продължават да съществуват в България, често като част от чуждестранни компании или малки специализирани български фирми.

КоКОМ го пързаляха без проблем, е сигурно с повечко пари. Виждал съм в ИМЕ-София американска машинка по КоКОМ, която пристига тук в кутията на японски уред, който си има всичките потенциометри и дисплеи, обаче е кух. Вътре е американската. Японците сигурно са взели 3йно повече за гяволъка. Знам и как ЦРУто пързаля нашите пишман-разведчици, ама това е дълга лакърдия В резултат цоциализмът е прахосвал милиарди и накрая нищо + загуба на време. Селянчета, империалистите трева не пасат !

Та,

Можеха да съберат техника на съвсем сносно ниво. Обаче, за да върви тази техника трябват съвсем други хора. Тук ги няма много. И въпреки това, ако горе имаше разумни началници, не грандомани, щеше да се получи полза ...

Редактирано Октомври 9 от Exhemus

**Чавдар** · Октомври 11

On 9.10.2025 г. at 13:58, Exhemus said:

Виждам, че си навътре в нещата.. рядкост!

Добре, да кажем производство няма, но "Фаблес" фирми за дизайн имат място. Производството може да се поръча на изток. Пример отпреди 50 г. - Зилог - фирма с 20 души персонал върти милиарди!

Полупроводниците са трудни, ама защо даже и платките умряха? Не можеше ли да се поддържа поне една платкаджийница към БАН на бюджет? Също и тънкослойните модули?

Нека се уточним за какво става въпрос.

Производството на полупроводници у нас беше (основателно или не) преустановено. Респективно, обучението по него във ВУЗ е съвсем символично - примерно, една дисциплина в курса по обучение в специалност "Електроника" или подобни на нея. Или споменаване тук-там през курса на обучение. Преподавателите или са вече много възрастни и показват стари неща, или са млади и никога не са проектирали интегрална схема, като са се подготвили чрез Интернет. Проф. д.т.н. Филип Филипов, един от най-големите специалисти по полупроводници, почина преди ок. 5 години. Не е по-добро положението, според мен, и в Института по електроника към БАН. За там имам само общи впечатления, че бягат повече към някои екзотични направления, които са по-скоро формално свързани с полупроводниците. Както споменах, не съм се занимавал с полупроводници, нямам интерес към тази област. Мисля, че последните полупроводникови елементи, които се произвеждаха у нас, бяха фоторезистори.

Що се отнася до електрониката, проектирането на различни електронни устройства - то в България много фирми се занимават с това. Има достатъчно много платкаджийници. Не само се изготвят печатни платки, но и се насищат с елементи. Така че, това направление съществува. И се обучават студенти по него - да проектират електронни схеми, платки и т.н. Произвеждат се и хибридни ИС, това е запазено все още у нас.

За платкаджийница към БАН - според мен няма смисъл. Има достатъчно частни такива, но в някои от последните проекти, в които участвам, платките се поръчват по Интернет, вероятно от Китай. Става евтино, качествено и с приемлива бързина.

**Exhemus** · Октомври 11

Преди 2 часа, Чавдар said:

За платкаджийница към БАН - според мен няма смисъл. Има достатъчно частни такива, но в някои от последните проекти, в които участвам, платките се поръчват по Интернет, вероятно от Китай. Става евтино, качествено и с приемлива бързина.

Точно Китай имам предвид: конкуренцията е убийствена (даже се чудя, че все още има наши платкаджийници?) - за 5 дена платката е готова и още 2 за да си я получиш - по-бързо от експресна поръчка в България, която е 3 пъти по-скъпа. Там малко бройки, много слоеве почти не се отразява в цената. Още в КАД програмата си избираш даден елемент евтин или скъп да се вложи. Ето затова искам да е при БАН - ясно е, че печалба няма да има. На частника му трябва печалба.

...

За студентите няма ли поне курс за програмиране на логически матрици? На времето май имаше курс за една от стандартните КАД с-ми за проектиране на чипове?

**Чавдар** · Октомври 13

On 11.10.2025 г. at 13:26, Exhemus said:

Точно Китай имам предвид: конкуренцията е убийствена (даже се чудя, че все още има наши платкаджийници?) - за 5 дена платката е готова и още 2 за да си я получиш - по-бързо от експресна поръчка в България, която е 3 пъти по-скъпа. Там малко бройки, много слоеве почти не се отразява в цената. Още в КАД програмата си избираш даден елемент евтин или скъп да се вложи. Ето затова искам да е при БАН - ясно е, че печалба няма да има. На частника му трябва печалба.

...

За студентите няма ли поне курс за програмиране на логически матрици? На времето май имаше курс за една от стандартните КАД с-ми за проектиране на чипове?

Не съм специалист по електроника, не съм сигурен точно какво правят в университетите в подробности. Принципно, с навлизането на микроконтролерите (като Arduino и др.) вече масово се разработват устройства на тяхна база, а класическата схемотехника западна. Студентите, а и преподавателите, масово решават дори прости проблеми използвайки микроконтролери. Не, че това е толкова лошо, но е малко странно... Електрончиците станаха донякъде програмисти, като вече не са толкова добри електрончици като някога... Като им покажеш някаква схема, правена до 90-те, те трудно разбират как тя действа, още по-трудно "напипват" проблема, поне младите.

**Borova gora** · Октомври 14

Преди 11 часа, Чавдар said:

Не съм специалист по електроника, не съм сигурен точно какво правят в университетите в подробности. Принципно, с навлизането на микроконтролерите (като Arduino и др.) вече масово се разработват устройства на тяхна база, а класическата схемотехника западна. Студентите, а и преподавателите, масово решават дори прости проблеми използвайки микроконтролери. Не, че това е толкова лошо, но е малко странно... Електрончиците станаха донякъде програмисти, като вече не са толкова добри електрончици като някога... Като им покажеш някаква схема, правена до 90-те, те трудно разбират как тя действа, още по-трудно "напипват" проблема, поне младите.

**Exhemus** · Октомври 14

Преди 13 часа, Чавдар said:

Не съм специалист по електроника, не съм сигурен точно какво правят в университетите в подробности. Принципно, с навлизането на микроконтролерите (като Arduino и др.) вече масово се разработват устройства на тяхна база, а класическата схемотехника западна. Студентите, а и преподавателите, масово решават дори прости проблеми използвайки микроконтролери. Не, че това е толкова лошо, но е малко странно... Електрончиците станаха донякъде програмисти, като вече не са толкова добри електрончици като някога... Като им покажеш някаква схема, правена до 90-те, те трудно разбират как тя действа, още по-трудно "напипват" проблема, поне младите.

Щом е така - още по-наместо ще е един спин-оф към БАН да прави Ардуино-подобни контролери и периферия. Тъкмо китайските поскъпнаха .. а не се знае как ще е нататък...

Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Вход

Как университетите могат да подготвят квалифицираните работници от бъдещето?

Препръчано мнение