Раждането на трагедията

[Мълчаливец]

Нямам намерение да обсъждам съчинението на Ницше с това заглавие, а да потърся причините за пораждане на интереса към драмата в Елада и защо той отсъства в Рим. Имам една идея, която да споделя.

[Мълчаливец]

Предположението ми е, че дори драмата да се заражда в мистериите и тайнствата, които не подлежат на разгласяване, потребността от нея е извън тях.

Драмата на човешките съдби е това, което е вълнувало, а не мистериите за божествените проявления.

А то е в нещо, което е профанно, общодостъпно.

И тук, чрез един хипотетичен образ ще изложа идеята си.

Представете си/въобразете си картинка от древна Атина: Двор на имотен гражданин. Рано сутрин, пред портата, изгладнели паразити (бедни граждани, които живеят от подаяния) чакат кого ще покани за обяд. Те се развличат с клюки, а когато стопанинът се появи стават особено активни и атрактивни. Те разказват какво се видели и чули, но не се ограничават с просто описание, а играят случката. Не казват "Кака Сийка каза че...", а правят цяло представление с преструвки, с преправен глас. Те показват, а не разказкват. При това разказът е съобразен с обичаите и вярванията на стопанина. Неговите божества са най- лични. Един разказва, друг добавя, двамата разкрасяват, търсят причини и поуки. Ако в това, което правят има нещо, което събужда интерес и внимание, то те са намерили "кокошка, която снася златни яйца", защото след това ще отскочат до друг богат съсед и ще му покажат същото, което означава, че ще хапнат и там. Така и у изпълнители и у зрител се поражда интерес към този начин на показване на нещата. При това профанен, а не сакрален.

Представете/въобразете си и оная история от Одисея с просяка Ир. Той, обикновен паразит, седи на прага и чака. Женихите на Пенелопа пият и се веселят, но им е недостатъчно. Искат да попеят или послушат нещо и го викат. Той запява нещо познато и другите подхващат нестройно... пиянска му работа. Пиянска, пиянска, но култивира интерес към поетичния разказ за юнаци като тях.

Представете си български коледарски или лазарски обикаляния на къщите. Песните са познати и почти мистични със своите наричания и пожелания. Те са съобразени със склонностите и проблемите на стопаните и са хем актуални, хем съобразени с обредния повод. Хем са религиозен ритуал, хем делнични и лични. Понеже са затворени в трайни формули не са съвсем подхождащи за сравнение с драмите, но подчертават българския интерес към песенната, не толкова към драматичната култура. Към българската традиция бих добавил и вмъкването на фолклорни елементи към мелодиката на религиозните песнопения, присъщо на Еленската традиция. Това е пример за натъкмяване на традиционно обредно/религиозното с делнични елементи, а който успее да го направи с по- голям успех, той е родоначалник на нови потребности и стилове.