Раждането на трагедията

[Мълчаливец]

Нямам намерение да обсъждам съчинението на Ницше с това заглавие, а да потърся причините за пораждане на интереса към драмата в Елада и защо той отсъства в Рим. Имам една идея, която да споделя.

[Мълчаливец]

Предположението ми е, че дори драмата да се заражда в мистериите и тайнствата, които не подлежат на разгласяване, потребността от нея е извън тях.

Драмата на човешките съдби е това, което е вълнувало, а не мистериите за божествените проявления.

А то е в нещо, което е профанно, общодостъпно.

И тук, чрез един хипотетичен образ ще изложа идеята си.

Представете си/въобразете си картинка от древна Атина: Двор на имотен гражданин. Рано сутрин, пред портата, изгладнели паразити (бедни граждани, които живеят от подаяния) чакат кого ще покани за обяд. Те се развличат с клюки, а когато стопанинът се появи стават особено активни и атрактивни. Те разказват какво се видели и чули, но не се ограничават с просто описание, а играят случката. Не казват "Кака Сийка каза че...", а правят цяло представление с преструвки, с преправен глас. Те показват, а не разказкват. При това разказът е съобразен с обичаите и вярванията на стопанина. Неговите божества са най- лични. Един разказва, друг добавя, двамата разкрасяват, търсят причини и поуки. Ако в това, което правят има нещо, което събужда интерес и внимание, то те са намерили "кокошка, която снася златни яйца", защото след това ще отскочат до друг богат съсед и ще му покажат същото, което означава, че ще хапнат и там. Така и у изпълнители и у зрител се поражда интерес към този начин на показване на нещата. При това профанен, а не сакрален.

Представете/въобразете си и оная история от Одисея с просяка Ир. Той, обикновен паразит, седи на прага и чака. Женихите на Пенелопа пият и се веселят, но им е недостатъчно. Искат да попеят или послушат нещо и го викат. Той запява нещо познато и другите подхващат нестройно... пиянска му работа. Пиянска, пиянска, но култивира интерес към поетичния разказ за юнаци като тях.

Представете си български коледарски или лазарски обикаляния на къщите. Песните са познати и почти мистични със своите наричания и пожелания. Те са съобразени със склонностите и проблемите на стопаните и са хем актуални, хем съобразени с обредния повод. Хем са религиозен ритуал, хем делнични и лични. Понеже са затворени в трайни формули не са съвсем подхождащи за сравнение с драмите, но подчертават българския интерес към песенната, не толкова към драматичната култура. Към българската традиция бих добавил и вмъкването на фолклорни елементи към мелодиката на религиозните песнопения, присъщо на Еленската традиция. Това е пример за натъкмяване на традиционно обредно/религиозното с делнични елементи, а който успее да го направи с по- голям успех, той е родоначалник на нови потребности и стилове. 

 

[deaf]

Преди 4 часа, Мълчаливец said:

да потърся причините за пораждане на интереса към драмата в Елада и защо той отсъства в Рим.

Предполагам защото римляните са живеели драматично и следователно не са можели да я опишат в текст,при древните гърци – обратно... 

[Мълчаливец]

Чудил съм се, та и до сега, защо у нас в мъжките разговори преобладава спорт, политика, а не нещата от живота. Така да се каже, по- важно е къде да учи детето, къде има добър доктор, коя техника е добра. 

Освен това да се говори за изкуство е направо лош вкус и тема табу за мъжки разговори. Дворците в Италия са пълни с изкуство и това не е женска, а мъжка работа. Мъжете, пък и градовете се хвалят помежду си какво изящно нещо са придобили.

Като ходим по екскурзии, екскурзоводите ни показват изкуство, но до Турция има и шопинг туризъм, но на бакалски стоки и то по женска инициатива. За зареждане на някое гаражно магазинче или някаква приятелска общност и мъже ходят.

Имам познати, които гледаха Формула 1, сега тенис, но презрително се отнасят към произведения на изкуството. На театър, ако предложи някой организирано, повече защото така правят и другите. Концерт- пак ако някой предложи... е, ако е Веселин Маринов- сами.

Искам да кажа, че потреблението на изкуство е доста ограничено. Това поезия, картини, класическа музика не са масови. Как да се появи Шекспир или Молиер в среда, която няма потребност от тях? Наскоро на позната дадох драмите на Шекспир разказани като приказки. Първо ме попита дали са в стихотворна форма. Харесаха й, но майната на труда на Валери Петров.

Връщам се накратко към темата: Изкуството става високо когато е популярно, търси се и има конкуренция. В Централна Америка инките са играели ритуално нещо като футбол. Обаче само като стане играта на улицата, игра за деца и младежи, тогава може да се получи Южноамерикански футбол.

Така и драмата. Щом не се играе по домовете, с кукли или костюми, тя остава консуматорско естетично зрелище, но не и вътрешна потребност и радост от красотата. Нещо като да гледаш мач, без да си си жулил коленете подир топката.

[vvarbanov]

Преди 5 часа, Мълчаливец said:

Чудил съм се, та и до сега, защо у нас в мъжките разговори преобладава спорт, политика, а не нещата от живота. Така да се каже, по- важно е къде да учи детето, къде има добър доктор, коя техника е добра.

Защото това предизвиква емоции и доставя удоволствие. Мозъкът ни е програмиран за краткосрочни награди. В условия на несигурност (която е била нормална през историята) е било по-важно да вземеш бързото удоволствие или калории сега, вместо да „планираш 30 години напред“.

[Мълчаливец]

Преди 5 часа, vvarbanov said:

Защото това предизвиква емоции и доставя удоволствие. Мозъкът ни е програмиран за краткосрочни награди. В условия на несигурност (която е била нормална през историята) е било по-важно да вземеш бързото удоволствие или калории сега, вместо да „планираш 30 години напред“.

Съгласен съм, но въпросът ми се отнася към "Защо не към наука  иизкуство?" Такава е и разликата между Атина и Спарта. В Атина се съчетават такива предимства като богатство даващо свободно време, амбиции за съперничество между мъжете, родолюбие да помогнат на града си с желание да направят нещата красиви. На форума те говорят за печалби, но и философстват, хвалят се с домовете си и с майсторство на накити, с домакински лукс. В Спарта клечат на мегдана като индианци и се перчат с простотии, груби, агресивни, победители в Пелопонеската война.

Доста управленчески усилия са нужни за да постигнем и ние това богатство+амбиции+нагласа към наука и изкуство. Нужни са и семейни амбиции и традиции като флорентинските и милански династии, които са издигнали градовете си. 

Наистина, да се гледа мач или Формулата е лична наслада, но у нас "джавкането" между мъжките екземпляри е на ниво простотии. Жалко. Жалко и за това, че си мисля, но не правя. Нито съм богат, нито амбициозен да се надхващам, нито жена ми е съгласна на много деца, създаващи династия... като Вл. Николов.  С това искам не да се оплаквам, а да споделя положение за което другите премълчават.

[vvarbanov]

Преди 6 минути, Мълчаливец said:

Наистина, да се гледа мач или Формулата е лична наслада, но у нас "джавкането" между мъжките екземпляри е на ниво простотии.

Погрешни обобщения! 

Не може да кажеш у нас. Има хора които се поддават на еуфорията, а други не. Пак опираме до заплахата за сигурността която изпитват някои индивиди. Тия общи емоции им дават чувство за сигурност в групата "НИЕ" срещу "ТЯХ" , това не е цяла България. Повечето хора въобще не се интересуват от победата на Българския отбор по волейбол. Тия масови изблици на емоции са дюшеш за управляващите и те ги организират и подкрепят. Спортната еуфория е евтин анестетик за социалното недоволство.  Победата на терена е заслуга на отбора, но на трибуната винаги се качва властта.

Това е класическа практика – спортните успехи се използват от властта като инструмент за легитимация и отвличане на вниманието. Нека разгледаме конкретно:

1. Национална гордост и емоции
   – Спортът е едно от малкото неща, което може бързо да обедини хората, независимо от политическите им различия. Победа или дори второ място се изживява като колективен успех.
   – Политиците „закачат“ своя имидж за тези положителни емоции, като се снимат с отбора, организират почетни церемонии, показват се до шампионите.

2. Присвояване на заслуги
   – Макар успехът да е изцяло дело на спортистите, властта се опитва да изглежда като „съпричастна“ към постижението. Посланието е: „Ние подкрепяме успеха, част сме от него“.

3. Отклоняване на вниманието
   – В момент на социални проблеми, скандали или недоволство, шумната еуфория по спортни теми помага да се „заглуши“ недоволството. Вместо хората да говорят за инфлация, корупция или здравеопазване, се обсъжда колко сме „велика волейболна нация“.

4. Популистки ефект
   – Политиците изглеждат „близо до народа“, като се радват заедно с всички. Снимки от летището, речи, поздравления – това е евтин, но работещ пиар.

5. Мека пропаганда
   – Посланието е: „Вижте, България е успешна, не сме толкова зле“. Това подсилва чувството за колективна принадлежност и притъпява критичността към реалните проблеми.

Тоест, не самото „посрещане“ е важно, а символичният капитал, който властта извлича – снимки за новини, кадри с аплодисменти, хора в екстаз.

Иначе на практика – ползата за обикновения човек е почти нулева.

Гледайки телевизия човек може да остане с усещането, че цяла България празнува победата. Това не е така, отразяването в новините го прави да изглежда всенародно. Тая победа дойде тъкмо навреме за да заглуши скандала с изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

[Мълчаливец]

Преди 11 часа, vvarbanov said:

Погрешни обобщения! 

Твърде възможно.

Понеже гледам на света от дома, а има хора, които всяка седмица или по- често се срещат с приятели, та ако ти си от тях, разкажи, моля, от първо лице за какво си говорихте последния път. Това ще проясни картината от жив участник, а не наблюдател от прозореца.

[vvarbanov]

Преди 5 часа, Мълчаливец said:

..........разкажи, моля, от първо лице за какво си говорихте последния път........

Последния разговор беше кратък, делови. Но обикновено говорим за политика, обсъждаме проекти върху които работим и търсим решение на възникнали проблеми по тях. Или за музика, по рядко за живопис. Понякога за научни постижения. Доста за психология. Не си спомням да сме обсъждали спорт, футбол, волейбол, или неща свързани с него. Инцидентно за храни и напитки. Аз търся съвети за тях, заради хронично заболяване.

Спомням си че съм гледал някои мачове през годините когато националите ни играеха на световни футболни първенства. Изпитвах емоции, но не помня дали съм обсъждал с някой играта. Понякога като въртя каналите на телевизора съм попадал на олимпийско първенство. Заглеждал съм се в изящните ,красиви движения на шампионите сред спортистите, без значение на тяхната националност. Във всеки спорт играта на майсторите(професионалисти,шампиони) доставя удоволствие да ги гледаш.

Между другото работата, движенията които извършваше един майстор коларожелезар(изчезнала професия) ми харесаха много навремето. Той изнесе представление което няма да ги забравя никога. Човекът цял живот е правил каруци, работата на огнището и коването ги беше усъвършенствал максимум. Движенията му бяха много прецизни, точни и изчистени. нямаше нищо излишно в тях. Ударите му бяха премерени. Той знаеше какво ще се получи след всеки удар и къде е необходимо да нанесе следващия. Не се нуждаеше от преценка. Не оглеждаше детайла за резултата от действията си, той го знаеше какъв ще бъде след всяко негово движения.   Симфония. Голяма красота в изпълнението. Та и в работата има изкуство, което доставя удоволствие. Стига човек да иска да го види. 

[Мълчаливец]

Преди 6 часа, vvarbanov said:

обикновено говорим за политика, обсъждаме проекти върху които работим и търсим решение на възникнали проблеми по тях. Или за музика, по рядко за живопис. Понякога за научни постижения. Доста за психология. Не си спомням да сме обсъждали спорт, футбол, волейбол, или неща свързани с него. Инцидентно за храни и напитки. Аз търся съвети за тях, заради хронично заболяване.

Благодаря за просторния и по темата отговор. Той ме кара да преосмисля някои от възгледите си. Пред мен постави и два съществени въпроса- дали българският театър не отговаря на интересите на българите или съществува нещо като "склонност към театралничене", която е чужда на българина. Ще мисля. Във всички случаи- антракт