Колебанията в изговора на предлозите. Кое най-много бие на очи и кое ни прави по-малко българи?

[Стефан Атанасов]

Колебанията в изговора на предлозите
Кое най-много бие на очи и кое ни прави по-малко българи?

     Обстоятелството, че големият по обем теоретичен материал в граматиката се явява пречка за нейното усвояване в практически аспект, е отдавна установено. Така може да се обясни изговорът на един телевизионен водещ, който всеки път казва на събеседниците си „добре дошъл“ вместо „добре дошли“, наред с всички останали неправилно употребени причастия на глаголите. По същия начин той си е изградил навика да казва „флизам“ вместо „влизам“, „фнос“ вместо „внос“ и т.н. За съжаление не всички досега излезли граматики са достатъчно изчерпателни по важните въпроси, като са налице колебливи и дори противоречиви мнения.
     В Първи том на БАН (с червените корици) наречен още Фонетика е споменато (дори на два пъти), че е недопустимо шумова и сонорна съгласна да стоят една след друга, когато се намират в края на думата. Точно заради това всички казваме „Лидъл“ вместо „Лидл“, както често се пише и то на кирилица. Написано на латиница името е немско, а на кирилица се прилагат всички правила относно транскрипцията, защото транслитерацията в повечето случаи не е възможна. Както никой нормален българин не може да каже „Лидл“ като изпусне ъ-то, по същия начин никой не казва „Билла“ с две л-та, защото и то е нетипично за българския говор. Коментирано е всичко това само в граматиката на БАН, но колко българи са я прочели? По инстинкт обаче всички правилно изговарят подобни чужди имена, за разлика от авторите на реклами, които погрешно ги пишат, дори и на кирилица.
     В същия Първи том е констатирано, че предлогът „в“ задължително се изговаря като „ф“ пред гласна и сонорна съгласна: „ф окото“, „ф ресторанта“, „ф лодката“, „ф Москва“, „ф армията“. Едновременно с това се твърди, че този изговор не е единствен. Че не е единствен не може да се отрече, но би следвало да се добави, че звучното изговаряне на в-то в такива случаи е неправилно и е възникнало под руско влияние. В университета имах само един колега, който казваше: „в магазина“, „в Несебър“, „в яденето“, вместо „ф магазина“, „ф Несебър“, „ф яденето“ и той беше завършил руска гимназия. Обяснявано им е как правилно да се изразяват на руски, без да им се каже да не пренасят същите навици на български.
     Авторите по-нататък напомнят, че за разлика от предлозите „в“ и „от“, представките съставени от същите звуци се запазват при изговор: „влизам“, „внос“, „отливам“, „отвързвам“ и т.н. Отклоненията и в двата случая имат наддиалектен характер и се дължат на небрежност при по-бързо говорене. Въпреки това нашият слух по-лесно ще бъде подразнен ако чуем да се казва „флизам“ вместо „влизам“, отколкото „одливам“ вместо „отливам“. И в двата случая е налице грешка, но тя по различен начин се възприема.
     Дотук всичко е ясно. Противоречивите мнения започват с предлозите, които запазват звучността си. Такива според авторите са всички останали: „без усилие“, „без воля“, „без радост“, „без мене“, „из нивите“, „през ливадата“, „през окопа“, „пред магазина“, „над ухото“, „над морето“. Едновременно с това се твърди, че е налице тенденция към обеззвучаване на предлозите завършващи на „д“, без то да се възприема като погрешно: „пред мене“ („прет мене“) „под очите“ („пот очите“) „след Варна“ („слет Варна“) и т.н. Каква е разликата? Може би се изразява в това че „д-то“ по-лесно преминава в „т“, отколкото „з-то“ в „с“. Не е казано изрично, но би следвало да се подразбира. Представките и предлозите са морфеми от различни категории. Затова по различен начин се изговарят. За да прецениш дали да кажеш „влизам“ или „флизам“ се изискват знания, свързани с изговора на представките, а за да решиш дали да бъде „в морето“ или „ф морето“ е нужно да се знае как се изговарят предлозите.
     Сега обаче стигаме до различните авторски мнения. В „Граматика на българския език“ (2020) се твърди, че изрази като „грат Варна“ вместо „град Варна“ и „човек с воля“ вместо „човек з воля“ са задължителни при изговаряне. Бихме могли да се съгласим, ако не е налице една универсална тенденция, първата съгласна да се уподобява по звучност със следващата. Горните словосъчетания, могат да бъдат изговорени така, както авторът (Любомир Андрейчин) препоръчва, само с усилия на волята и при забавено темпо. С други думи, изисква се от нас нещо невъзможно. Освен това посочените тук „правила“ директно  си противоречат с написаното в Първи том от граматиката на БАН.
     Такива са най-често срещаните проблеми с фонетиката до момента. Без да им се обръща особено внимание, достатъчни са и кратки коментари като настоящия. Така стоят нещата само откъм практическата им страна. Теорията е обширна като морето. Затова и най-добрите наши журналисти не могат да го преплуват, а пропускат правила, които са елементарни и лесни за усвояване.

Редактирано Преди 2 часа от Стефан Атанасов

[makebulgar]

Обезвучаването може да идва просто заради скороста на говорене на майчиния език. Знаем добре езика и съответно го говорим по-бързо, което води и до невъзможност да се изговарят звуците изцало и точно. Чужденците, които учат български, го говорят по-бавно и често изговарят думите буква по буква, без познаване на интонациите и ударенията.