Двупроцепният експеримент

[Мълчаливец]

От темата 

 научих доста за двупроцепния експеримент и поведението на фотоните при него. Обаче експериментът се осъществява и с частици с маса- от електрони до молекули, които също проявяват вълнови свойства или поне се проектират върху екрана според законите на вълната. Това ме накара да го изведа като отделна тема. 

Експериментът е наистина впечатляващ и остроумен. Велик! Щом за 200 г. още върши работа!!! Има го и на руски ТУК и на английски ТУК.

Обаче някои неща не са ми ясни. 

Ако при движението си: безмасови частици, електрони, атоми, молекули имат вълнови свойства, то не е ли това присъщо на движението им, на условията на експеримента, а не на участващите?

[Мълчаливец]

Интересно следствие от експеримента

1. Експериментът оборва идеята, че частици могат да си влияят на големи разстояния и в неизвестни посоки.
   Никой от  експериментаторите на допуска, че следите от частици върху екрана са дошли от "другата" му страна. Така отрязват  половината от пространството. Ако подходим със средствата на математическия анализ и разгледаме някакво време dt преди удара на частицата върху екрана, ще приемем, че частицата е в някаква полусфера с радиус ds, който не може да е по- голям от този, изминаван от светлината за време dt, защото иначе допускаме скорост по- голяма от тази на светлината, с което се получава невероятно смаляване на вероятностите за присъствие на частиците. Ако можем да измерим времето на движение на една от честиците в потока, преминаващ през процепите и допуснем, че и другите частици се движат с проблизително равна скорост, ще стигнем най- вероятно до идеята, че частиците не криволичат кой- знае с какви отклонения за да стигнат до екрана. Тук има малко оправдание за учените, вярващи в правото на проявление на много малките вероятности, в това, че колкото и проби за импулс на частиците да направим, индукцията, че всички са такива не е пълна. Можело поредната да е съвсем различна. Обаче и с непълна индукция се живее в света на науката  
2. Някои смятат, че частици се разделят в двата процепа и интерферират със себе си. Много по- естествено е разбирането, че частиците просто попадат по- често в зони, които представляват интерференчна картина. Те не взаимодействат със себе си, а с първия процеп и с един от следващите два. Неоспоримият факт е, че промяната на резултатите идва основно от промяната на размерите, разстоянията на процепите и дебелината на екраните с процепи. А то значи, че те са основния фактор и за интерференчната картина.

Редактирано Ноември 4 от Мълчаливец