Мит.царе на Тракия в периода до Троян.война-2: Свещените коне на цар Диомед и 8 подвиг на Херкулес

[Galahad]

А.Ж.Гро, "Херкулес и Диомед", 1835

и укроти с юзда кобилите на Диомед, които необяздени, на окървавени ясли разкъсваха с челюсти кървава храна и с людоедско удоволствие поглъщаха нечестиви гощавки.

Еврипид, "Херакъл"

Диомед, древно копие на статуя, направена от Креситас 430 пр.н.е

Всички любители на древни митове знаят историята за 8 подвиг на Херакъл - той убил жестокия тракийски цар Диомед и взел човекоядните му коне. Пак Еврипид в Алкестида, в диалог между хора и Херкулес споменава още някои сведения - че Диомед бил цар на бистоните (трак. племе), син на Арес, "владетелят на златния тракийски щит".

Добрият разбира се е елинът, а лошият тракиецът. И това е, което всички знаят от книгите и картините. Но дали това е цялата история?!?

Един по-късен римски автор Авъл Гелий в Атически нощи (ІІІ,9), който използвал записките на Гавий Бас и Юлий Модест, дава интересно подробно описание за породата на конете:

За този кон упорито се носела мълвата, че уж бил издънка от породата коне, които притежавал тракиецът Диомед и които херкулес отвел в Аргос като убил господаря им. Необикновено било животното: с невиждан ръст, с дълга шия, дорест, с пищна светла грива, несравним във всяко отношение с другите породи... останал възхитен от невероятната му хубост, от бликащата му енергия и ярък цвят. Този цвят ние сме свикнали да наричаме "пунически".

Но Гелий споменава и друго - върху конете тегнело проклятие и притежателят им загивал заедно с целия си род и имоти. Така един от "потомците" на Диомедовите коне последователно преминал през ръцете на злополучните Долабела, Гай Касий и Марк Антоний. А причината за проклятието Гелий търси в светотатството, като разказва как такова проклятие сполетяло и похитителите на златото от храмовете в галския град Толоза.

Иначе казано, излиза, че 8 подвиг на славния Херкулес е чисто разбойническа проява, при това в комбинация със светотанство.

С оглед цвета на конете, те най-вероятно са били посветени на тракийския бог Сабазий, който отговаря на гръцките Зевс-Дионисий-Аполон-Хелиос-Асклепий, т.е. върховен бог, бог на слънцето, виното, лечител, прорицател. И както писах в статията за религията на траките - умиращото и възкръстващо слънце в златисто-червеното зарево на изгрева и залеза. Навярно техния цвят е станал причина да бъдат посветени на тракийския бог, но също така и да бъдат свързани с кръвта, откъдето било доразвито в кървави и дори човекоядни.

Но благодарение на сведенията на един античен автор, който не е елин и не се е престаравал да противопостави "добрите" елини на "лошите" траки става ясно, че навярно в основата на историята за 8 подвиг на Херкулис стои разбойническо ограбване на тракийско светилище.

Херкулес Фарнезийски - римско копие от ІІІв. пр.н.е.

[VladPomak]

Нищо, което е писано от гърци (древни или съвременни е без значение) не бива да се приема лековерно! Те са като цяло едни отвратителни лъжци, а писателите им на художествени произведения са и фантазьори освен това. Склонен съм да вярвам на Детелин Вълков. Той казва - а това сигурно е известно и на специалистите по антична история - че Херкулес е главното скитско божество, родоначалник на скитите. От неговата любов с жената-змия (някъде по северното Черноморие беше, или Крим - спецовете ще кажат), която го пленява в една пещера и му поставя ултиматум "Или любов с нея, или го изяжда!" се раждат тримата родоначалници на скитските народи - Скит, Гелон и Агатирз. Така че гърците - освен че са откраднали мита за Херакъл (Харкалеос), ами са притурили и куп измислици, за да замръчкат още повече картината, та да не се усети кражбата им. Та тоя който е извършил кражбата на конете на Диомед, тракийския цар повече от сигурно не е едно от древните тракийски божества, нали? Освен това там където пишеш "...гръцките Зевс-Дионисий-Аполон-Асклепий..." пак не е вярно! В тияа персонажи няма нищо гръцко! "Зевс" е родителен падеж на "Theo" (като тук "th" се чете звучно, както е в английското "that" напр. та оттам "З" на български), т.е. значението е "Божи", "на Бога" и просто няма откъде да бъде някакво си главно, па и гръцко на всичкото отгоре божество! Дионис е тракийски бог (Багкх - което е "бог" на тракийски - срв. украинското "бох"!) на виното и на сума ти още интересни работи - вече съм ги позабравил; Аполон (Абалон, Абадон, Абадона) е фригийски бог на плодородието и е единосъщи с пеласгийския Ситалк (от "ситос = жито" т.е. бог на покълнването, на таинството на растежа под земята, в царството на умрелите). За Асклепий мисля, че и шибаните гърци нямат претенции като признават че е местно, тракийско божество покровителствуващо лечителството и т.п. Т.е. трябва нещо повече от това, което си писал за тракийските царе около периода на троянската война.

ВладПомак

[Galahad]

В случая става дума за мит, тъй че той няма как да е верен. Освен това явно добре се е котирал и в Рим. А и по всичко изглежда не толкова гърците са крили и фалшифицирали, колкото днес ние не знаем древната история на нашите земи. Примерно древните гърци никога не са крили или отричали че фригите са малоазийски клон на бригите, т.е. че са си траки. Също за разлика от днешните гърци никога не са отричали че едоните и в частност техния клон македоните са си тракийско племе. В Пароския надпис също така не се отрича ролята на траките за културното развитие на древна Елада.

Днес е по-понятно ако тракийските богове бъдат обяснени като подобие на гръцките аналози, отколкото обратното, защото първите са доста по-малко познати у нас, отколкото гръцките. Задачата на самата тема е да популяризира миналото на Тракия като разказа е за един от легендарните царе.

Дионис е едно от многото прозвища на бога, а не е името му. Означава Двойнороден. Останалото също е прозвища.

Трите гръцки вълни не са гръцки, а са различни народи, които формират състава на населението на древна Елада - нещо като траки, славяни, прабългари. За съжаление при някои от инвазиите от север доста са били засегнати и териториите на които днес е България. Имаме първо йонийци, после ахейци, накрая дорийци, които се отличават и разграничават в културно отношение.

[zahar4e]

На мен ми прави впечатление колко много находки от тракискийте съкровища са свързани с конете на тракийските аристократи:

Съкровището от Летница:

Изящно изработени апликации за конска амуниция, мъниста за нанизване на конски ремъци и юзди.

Съкровището от Равногор:

Тук има и запазен интересен "аксесоар" за гривата на кончето - начелник във формата на елипса, като единия му край е оформен така, че през тръбичката да може да се прокарва кичур от конската грива.

Съкровището от Луковит:

Съкровището от Кралево:

_____________

Плутарх описва един от тракийските царе по следния начин:

"Терес, бащата на Ситалк казвал, щото когато бездейства и не воюва, му се струвало, че по нищо не се различава от конярите си."

Това според мен е показателно за високия статус в тракийското общество на хората, които се грижели за конете на тракийските царе.

Редактирано Юли 13, 2014 от zahar4e

[Galahad]

Хезоид нарича Тракия "коневъдна" ("Дела и дни", 507), което означава, че коневъдството е имало по-особено значение от обикновено. Конниците както през античността, така и през средновековието са образували съсловие, което е по-висшестоящо от тези, които не са могли да имат кон (акцента е бил на боен кон, което е нещо доста по-луксозно от впрегатен). При подвига на Херакъл свързан с почистването на Авгиевите обори се вижда, че конете са мерило за богатство и този владетел бил смятан за много богат, защото имал много коне. Траките дори и своите божества са ги представяли като ездачи - Тракийският конник, а и Бендида яздеща сърна, като процесията при бендидиите отново се изпълнявала от конници с факли.

[zahar4e]

Като че ли от проучените могили имаме повече информация за погребалните ритуали и мистериите ( често твърде сложни и неясни за тълкуване ) при траките. На мен би ми била интересна темата за тракийските царе, за тактическите им умения при битки, за приоритетите в тяхната политика. Докато елините са живеели и са се развивали в отделни полиси, траките са имали свое царство с обширни територии. Водели са битки за разширяване на териториите си.

Според Диодор Сицилийски митологичния цар Мопс се обединил със скитския цар Сипил и в битка победили амазонките. Струва ми се като едно много добро управленческо решение, а и разказ за неограничената смелост на тракийския цар ( да не се повтарям, че съм писала в една друга тема, но амазонките покорили атлантите, победили горгоните и били изкусни бойци ).

[Perkūnas]

тракийско царство с обширни територии?

това пък откъде дойде?!

елините с полисите си щъкат из цяло черно и средиземно море...

[zahar4e]

Може би малко се отклонявам от темата за митолигичните царе и навлизам в един малко по-късен период. Пак по сведения от Диодор Сицилийски откриваме ценна информация за царството на одрисите:

"......тракийският цар Ситалк наследил царството си като малка земя, но благодарение на собствената си храброст и ум увеличил могъществото си многократно, защото господства над поданниците си справедливо, в сраженията бил храбър и опитен военачалник, а извън това полагал големи грижи да увеличава приходите си. Най сетне той достига толкова голяма мощ, че владее най-много земя от всички, които били царували преди него в Тракия...Като царувал над една толкова голяма земя, той получавал повече от хиляда таланта ежегодни приходи."

Тукидид разказва за владенията на Севт - следващия прочут цар на одрисите:

"Данъците от всички варварски народи и от елинските градове, над които властвали одрисите по времето на Севт ( който царувал след Ситалк и най-много вдигнал данъците ), достигнали до четиристотин таланта в пари и се плащали в злато и сребро. Не по-малко злато и сребро се поднасяло и под форма на дарове, без да броим шарените и простите платове и другите вещи....От държавите в Европа, които се намират между Йонийския залив и Евксински Понт, това царство било най-голямо по размера на своите приходи и другите богатсва...."

[Galahad]

При Ситалк и Севт траките наистина имат обширна за времето си държави.