ПостИстина - що е то и един синтезен обход по психологическите и социалните му аспекти.

**Atom** · Сряда в 12:42

On 4.12.2025 г. at 8:11, ramus said:

Сред цялата ви приказка от ваши нагласени интерпретации думичката психология е спомената само мимоходом, само... два пъти. Налични са и доста проблеми сред примерната си обща схема.

Да се занимава психологията с феномена пост-истина е манипулативно. Пост истината е политически, медиен и философски феномен, а не психологическа патология. А ти я изкарваш точно такава. Разбира се при добро желание може да изкараш патология каквото си искаш - демокрацията, властта и подчинението на властта, парите и каквото и да е друго. Каква е ползата обаче от това? Още в първия си ред в заглавието на въведението си "въвеждаш" самата манипулация - "Въведение: Постистина и кризата на истината". Манипулацията се състои в това, че ти сам пишеш за някаква криза на истината (за да има криза, истината явно трябва да съществува или да и съществувала). След това отказваш да дискутираш що за истина е била тази "истина изпаднала в криза" и ми написа някакви глупости. А без да има някаква истина, която и да изпадне в криза няма и пост-истина. Тогава какво точно изследваш?

**deaf** · Сряда в 12:52

Психологията не е наука. Има гениални психолози,но самата психология не е наука.

**scaner** · Сряда в 15:28

Преди 2 часа, deaf said:

Психологията не е наука. Има гениални психолози,но самата психология не е наука.

Не броя вече за кой път повтаряш неверни твърдения. Изглежда са ти се вкоренили и са убили съответните дялове от критично мислене...

Хубаво е когато има противоречие между твоите знания и чуждо мнеие, вместо да тропосваш едни мъртви наслоения от ума си, да провериш, аджеба това което някой някога е натрупал в ума ти, всъщност има ли смисъл, или е само една от многото масови заблуди, процъфтяващи в интернет-реалността ни? И ще бъдеш потресен от разликата между очакваното и действителността В научен форум сме все пак, такава опростачена тенденция на масово "мислене" не се приветства тук...

Психологията е наука:

- Разчита на емпирични доказателства. Знанията се извличат от директни наблюдения и измерими преживявания, а не само от интуиция или спекулации.
- Използва се научният метод – формулиране на хипотези, провеждане на експерименти и статистически анализ на резултатите.
- Проверима и фалсифицируема е. Психологическите теории подлежат на тестване и могат да бъдат опровергани, ако данните не ги подкрепят.
- Разчита на обективност. Чрез процедури като двойно-сляпо изследване се цели минимизиране на личните пристрастия на изследователя.
- Научните трудове се проверяват от независими експерти преди публикуване в специализирани издания.

Да, за разлика от точните науки има проблеми с точността в предсказанията, повторяемостта, универсалността и директното измерване на някои "променливи". Което не я прави не-наука.

А гениалността на някой изобщо няма връзка с това дали нещо е наука или не. Гениалните хора просто по-лесно откриват връзки, което лежи в основата на всяка наука. Абсолютно нищо друго няма в гениалността.

Ето ти няколко неща, които могат да задълбочат знанията ти за психологията като наука:

Is psychology a science?

Is Psychology a Science?

The Scientific Method

**scaner** · Сряда в 15:32

какво не ти е ясно, @deaf?

**deaf** · Сряда в 15:43

Преди 4 минути, scaner said:

какво не ти е ясно, @deaf?

В психологическата "наука" има множество теории,школи,гледни точки и ориентации,които обаче взаимно се изключват. Такъв тотален разнобой няма в никоя наука. Няма нито една единна теория в психологията. Най-гениалният психолог Ницше в "библията" на психологията книгата му "Тъй рече Заратустра" е сложил подзаглавие "Книга за всички и никого",просто защото психологическите наблюдения и мисли в нея може да важат за едни хора,а за други – не. Няма "закони" в психологията.

**scaner** · Сряда в 15:51

Преди 1 минута, deaf said:

В психологическата "наука" има множество теории,школи,гледни точки и ориентации,които обаче взаимно се изключват.

Ти очевидно бъркаш психологията с психоанализата. Първо уточни какво е и какво изучава психологията, после разсъждавай за следствия от това. Иначе не можеш да излезеш от омагьосания си кръг.

Да, психоанализата не е наука. Там има множество школи, които си противоречат и отричат, просто защото не следват научният метод и не са фалсифицируеми. За разлика от психологията. Общият корен в думичките не трябва да те обърква за еднаквост , макар че това е масово явление.

Тая работа не става с разкопки в собственото безпочвено мнение...

**deaf** · Сряда в 16:01

Преди 3 минути, scaner said:

Ти очевидно

Психичното притежава уникални свойства валидни само за отделния човек,(това го няма в никоя наука). Няма двама човека абсолютно еднакви. Всеки е различен от всеки друг. Затова не може да се изгради единна психологическа теория и наука. Общото у всички хора функционира чрез индивидуалното. Но психологията няма научна теория за индивидуалността. Реално хората имат работа ВИНАГИ с индивидуален човек,а не с някакъв общостатистически индивид. Индивидуалността не е механичен сбор от качества,свойства,състояния или опит. Науката не е установила мярка за индивидуалност,индивидуалното е мярка само за себе си.

**scaner** · Сряда в 16:19

Преди 3 минути, deaf said:

Психичното притежава уникални свойства валидни само за отделния човек,(това го няма в никоя наука). Няма двама човека абсолютно еднакви. Всеки е различен от всеки друг. Затова не може да се изгради единна психологическа теория и наука. Общото у всички хора функционира чрез индивидуалното. Но психологията няма научна теория за индивидуалността. Реално хората имат работа ВИНАГИ с индивидуален човек,а не с някакъв общостатистически индивид. Индивидуалността не е механичен сбор от качества,свойства,състояния или опит. Науката не е установила мярка за индивидуалност,индивидуалното е мярка само за себе си.

Освен тези общи и без много смисъл приказки, демонстриращи твоята представа за психологията, научи ли какво всъщност изучава самата психология??? Дал съм ти линкове, като не си наясно, чети.

Айде стига с тези фантазии, не е смешно, а е тъжно... Приказваш за неща за които всъщност си нямаш и понятие.

Всичко това прилича на достигнане нивото на "умствен комфорт", при което няма нужда от външен критерии, "знанията" се генерират на основа самомнение и представи и някакви откъслечни и несвързани информации, и успокояват съзнанието, представяйки се като истини от последна инстанция... Тоест спиране на критичното мислене. Това добре, но защо трябва да се изваждат и във външният свят? Защото там се вижда колко струват

**ramus** · Четвъртък в 12:41

On 23.12.2025 г. at 13:38, insighting said:

Аз нямам нищо свое там, но други могат да се припознаят. Не посещавам психолози/терапевти, та да Ви вълнува някаква моя пост-истина. Вие сам пишете, че сте участвали в семейни констелации.

кои са тия ' други' ? И какво да ги интересува 'другите' в тема за пост истина, относно "семейните констелации"? Това значи ли че в раздела за квантова физика мога да постна коментар за 'дядо Коледа и КокаКола' или линк към "шейната на дядо коледа, на живо от Лапландия"?

И да - участвал съм в семейни констелации, както съм участвал и в концерти в хорови състави, но какво от това? Толкова ли е смахната идеята да си направите тема за въпросната авторка на сайта от линковете и семейната констелация, като един от терапевтичните психични похвати?

**ramus** · Четвъртък в 12:51

Преди 20 часа, scaner said:

Това добре, но защо трябва да се изваждат и във външният свят? Защото там се вижда колко струват

Аз лично смятам, че това е по-скоро полезно. Не за автора, който може да пише своето 'едно и също', защото именно така му е складирано сред личния му свят. Полезно - за всеки друг, който има куража, волята и умението да се емне и да актуализира своята "картина на света". Защото светът не се върти около това кой как си го представя, но именно по представите ни за света, ние хората си играем на 'живеене', вкл и на 'обективна истина'.

Всички имаме някаква си своя картина, но малцина са тия, които биха напуснали своята естествена зона на когнитивен комфорт за да променят личната нагласена конструкция в отражението си, с цел да я актуализират и адаптират. Особено сложно става, когато за промяната се изискват сложни и високо организирани и осъзнати усилия, преминаващи през силни вътрешни съпротиви от съвсем инстинктивен характер.

Никой не може да знае всичко, не може да си представи 'всичко', а на всяко човешко същество е нужно да получи намаляване на тревожността и дистреса като си нагласи негово представно копие на контекста около/в себе си. Това "копие" го градим още от най-ранното си детство и с него определяме битието си, като по-скоро е, че именно то определя битието на неговия 'автор'.

Не може да е полезно за всеки, но все пак ми е малко странна намесата в темата чрез напълно некомпетентни или съвсем странични линкове, шеги или закачки с идеята 'че на някого можело да бъде полезно" - клише, с което толкова много хора се оправдават, че на тях не им е полезно, но биха искали да се запишат за "участие".

Например въпросния колега можеше да напише това съвсем лесно в реда за разговори с ИИ. Обаче не - не го интересува толкова същността и широтата на казуса, колкото да затвърди своето вече нагласено 'верую' сред играта на социална конекция - да пробуди реакции, да е налице поне някаква форма на рефлексия.

Не го интересува че ПСИХОЛОГИЯТА е област на научното познание. Историята също не е точна наука, но това не пречи да е наука. Психологията не е само терапия, нито е само за лечителски цели - тя изучава цялостно една цяла 'вселена' - тази сред която всеки човек определя битието, живота, себе си и другите. Определя дори и тия форми... на участие, определя и най-дребния детайл в поведение, мотивация, ценности, импулси, нагласи.... Определя и защо са налице едни или други съпротиви, когато възниква когнитивен, емоционален, поведенчески, идеологичен или социален дисонанс...

Психологията е наука за хората и това, което ги определя отвътре и това, с което те се самоопределят - защото това всъщност определя цялото им битие. А бягството от всякакви форми на дисонанси, довежда инстинктивно до изменения, подмени и съчинения на самозаблудни версии - само и само дисонансите да ги няма в тях.

Редактирано Четвъртък в 13:11 от ramus

**Atom** · Четвъртък в 20:23

Алтернативно обяснение на пост-истината и критика към дефиницията на речника на Оксфорд, изготвено с помощта на Claude:

ОТ ФУКО КЪМ ПОСТ-ИСТИНАТА

I. РЕЖИМЪТ НА ИСТИНАТА (Фуко)

За Фуко истината не е обективна реалност, която откриваме, а продукт, производим вътре във властови отношения. Всяко общество има свой режим на истината - институционална система, която определя:

Кои твърдения се признават за валидни
Кой има право да говори с авторитет
Какви процедури легитимират знанието
Кои знания се дисквалифицират като "ненаучни" или "неистински"

Този режим функционира чрез институции (университети, медии, експертни органи), които монополизират производството на легитимно знание. Когато режимът е стабилен, изглежда че просто има "истина" - без власт, без интереси. Но истината винаги е вътре във властта, не извън нея.

Когато режимът влиза в криза (поради провали, корупция, загуба на доверие):

Монополът се разпада
Появяват се множество конкуриращи се истини
"Подчинените знания" стават видими
Децентрализацията на информацията (социални мрежи) разрушава контрола

II. НОВА ДЕФИНИЦИЯ НА ПОСТ-ИСТИНАТА

Пост-истината е идеологически термин, използван от елити в легитимационна криза за прехвърляне на отговорността за провала на техния режим на истината върху когнитивните и емоционалните "слабости" на масите.

Мотивация:

Терминът не описва нова епистемологична реалност, а функционира като защитен механизъм. Когато институции на властта систематично губят доверие поради собствени провали, те се изправят пред избор: реформа или обвинение.

"Пост-истината" е вторият вариант. Чрез психологизация (конфирмационни пристрастия, емоционалност, манипулируемост), елитите натурализират своя провал като неизбежна човешка слабост, вместо като резултат от конкретни институционални практики.

Това е класическо обръщане: кризата на режима на истината се преформулира като криза на рационалността на масите. Политическият проблем става психологически дефект. Така се избягва централният въпрос: защо тези институции загубиха легитимност? И се блокира единственото решение: те да я заслужат отново.

Масите нямат задължение да изграждат режими на истината - това е функцията на елитите. Легитимността трябва да се заслужава, не е автоматично право. Ако институциите са я загубили, това е техен провал, не провал на масите.

III. ПСИХОЛОГИЗАЦИЯ НА ЕЛИТИТЕ, ИЗПОЛЗВАЩИ "ПОСТ-ИСТИНАТА"

Ако приложим психологическа оптика към самите елити, виждаме:

Проекция - Прехвърляне на собствените лъжи и манипулации върху "дезинформацията" на другите. Тези, които лъжат за Ирак, финанси, политики, сега обвиняват масите в разпространение на "фалшиви новини".

Отричане - Неспособност да признаят загубата на легитимност. "Проблемът не е в нас, а във Facebook алгоритмите."

Когнитивен дисонанс - Между самовъзприятието като "пазители на истината" и реалността на многократни провали. Вместо промяна - обвинение.

Нарцистична травма - Когато авторитетът се оспорва, реакцията не е саморефлексия, а гняв. "Как смеят да не ни вярват!"

Групово мислене и елитни ехо-камери - Самите елити живеят в затворени среди, където взаимно си потвърждават светогледа и не разбират защо "масите" мислят различно.

Защитен механизъм за запазване на идентичност - Признаването на провал изисква преосмисляне на цялата си роля. По-лесно е да обявиш другите за ирационални.

Елитен хъбрис - Прекомерна увереност в собствената непогрешимост, която блокира ученето от грешки.

Бягство в техно-солюционизъм - "Нека цензурираме алгоритмите" вместо "Нека възстановим доверието чрез честност."

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Терминът "пост-истина" е симптом на психологическите защитни механизми на елити в криза. Той им позволява да избегнат болезнената работа по саморефлексия и реформа, като обърнат причина и следствие: вместо "провалихме се → загубихме доверие", става "масите са дефектни → не могат да разпознаят нашата истина."

От фукоанска перспектива, наблюдаваме не "смърт на истината", а смяна на режими на истината. Старият либерално-експертен режим губи хегемония. Но вместо да се адаптира, той се окопава и обвинява

**ramus** · Четвъртък в 21:17

On 24.12.2025 г. at 14:42, Atom said:

Пост истината е политически, медиен и философски феномен, а не психологическа патология.

Патология!!!

При всеки ваш пост блика поредното лице на тоталната некомпетентност в съвкупност от някои характерови и личностни особености.

За първи път ще си позволя да заявя, че пишете глупости - съвкупност от невнимателен и повърхностен прочит, но с нахакания маниер на "винаги знаещия, сигурния"...

Наистина ли не подозирате, че така сам разкривате дефицитите си? Знаково е, че точно никове, които са напълно некомпетентни в психологическата познавателна материя, се заявяват толкова характерно и матрично... Бих писал и други етикети, но само от уважение ще ги спестя, като виждам колко е тънка границата при Дисонансните.

Редактирано Четвъртък в 21:24 от ramus

**Atom** · Четвъртък в 21:31

Преди 1 минута, ramus said:

При всеки ваш пост блика поредното лице на тоталната некомпетентност в съвкупност от някои характерови и личностни особености.

За първи път ще си позволя да заявя че пишете глупости - съвкупност от невнимателен прочит, но с нахакания маниер на "винаги знаещия, сигурния"...

Вероятността да пиша глупости е голяма. Но поне са логични глупости. Ти даже не можеш да схванеш тъпата дефиниция на Оксфорд, колко е несъстоятелна. Вместо да тръгнеш от там, почваш да градиш някакви "факти" върху явна манипулация и по този начин съзнателно или не я легитимираш. После се сърдиш, че другите не могли да те прочетат правилно или са били невнимателни и не искат да ти възприемат манипулацията.

**ramus** · Четвъртък в 21:32

On 24.12.2025 г. at 14:42, Atom said:

След това отказваш да дискутираш

разбира се - принципно животът МИ е твърде важен ( защото е единствен) за да си играя на празни приказки някъде, сред нечий вътрешен театър. И само защото някой си виждал нещо си, някак си. Ваше си е, вече не ме интересува.

**ramus** · Четвъртък в 21:33

Преди 4 минути, Atom said:

После се сърдиш,

интересно - след "патолологията" сега рамус се "сърдил"... Доста е инфантилен театъра, който разигравате пред огледалото и така всеки герой в него е според главния личен сценарий. Намирам го някак за тип "евтин холивуд"...

Ще разкажете ли още веднъж личната си интерпретация с претенцията, че разбирате въобще тази материя?

Вече - за пореден път. И едно и също... и с претенциите че 'глупостите са по-малко глупави, ако изглеждат логични за някого".

Редактирано Четвъртък в 21:38 от ramus

**Atom** · Четвъртък в 21:37

Преди 5 минути, ramus said:

интересно - ще разкажете ли още веднъж личната си интерпретация с претенцията, че разбирате въобще тази материя?

Вече - за пореден път. И едно и също... и с претенциите че 'глупостите са по-малко глупави, ако изглеждат логични за някого".

Гледната си точка я изказах горе. Направих го като теб с помощта на ИИ. Ти обаче го прескочи. Това още един път доказва манипулативния характер на темата ти. Манипулаторите на дискутират, те слагат етикета на опонента. Но ще ти го повторя и тук, няма проблем:

ОТ ФУКО КЪМ ПОСТ-ИСТИНАТА

I. РЕЖИМЪТ НА ИСТИНАТА (Фуко)

За Фуко истината не е обективна реалност, която откриваме, а продукт, производим вътре във властови отношения. Всяко общество има свой режим на истината - институционална система, която определя:

Кои твърдения се признават за валидни
Кой има право да говори с авторитет
Какви процедури легитимират знанието
Кои знания се дисквалифицират като "ненаучни" или "неистински"

Този режим функционира чрез институции (университети, медии, експертни органи), които монополизират производството на легитимно знание. Когато режимът е стабилен, изглежда че просто има "истина" - без власт, без интереси. Но истината винаги е вътре във властта, не извън нея.

Когато режимът влиза в криза (поради провали, корупция, загуба на доверие):

Монополът се разпада
Появяват се множество конкуриращи се истини
"Подчинените знания" стават видими
Децентрализацията на информацията (социални мрежи) разрушава контрола