Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Аз писах в нашенската част от статията за Наполеон. даже мислех да у удължавам още, ама се отказах...

Редактирано от byzantiner
Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Тя бе хвалена, че е постигнала пробив в демократизацията на знанието. Но онлайн енциклопедията оттогава попадна сред сили, които решават дали не е по-добре някои неща да останат в неведение, съобщава The Independent.

Тайната на феноменалния успех на Wikipedia е, че всеки може да редактира милионите блокчета с информация. Но това носи и голяма слабост.

Мултинационални компании, политически партии и популярни организации биха дали мило и драго, за да могат да пренапишат историята и да скрият части от биографията си.

Например ако някое дребно нарушение или неудобен факт трябва да изчезнат по време на избори, записите в Wikipedia няма да бъдат подминати. А съдържанието може да се променя без особен труд. Ако публична компания се заема с поглъщане, което е чувствителна тема, трябва ли инвеститорите да знаят за всички нарушения правата на човека на компанията - цел?

В един уеб сайт, Wikiscanner, са проследени редакторските промени, направени в Wikipedia. Установени са хиляди преднамерени редакции, прикриващи неудобните за военните или поръчковите писатели на полтиците теми. Пипали са и корпоративните надзорници, които са мислили, че цензорските им промени ще останат незабелязани.

Сред хванатите да пренаписват историята са Лейбъристката партия, 256x245.jpgРепубликанската партия, ЦРУ, сциентолозите - които както е известно са обсебени от своя PR. Обаче англиканската и католическата църква?

Сайтът, който е пипнал цензорите, е изработен от Вирджил Грифит, докторант в Калифорнийския технологически институт. Той е заредил цялата енциклопедия и е изолирал интернет записите за направените промени и IP адресите. Сверил е IP адресите с публичните услуги за нет адреси, и е лъснала най-голямата фурнаджийска лопата.

Установените промени, всъщност нарушения от гледна точка на морала, са смайващо количество. Най-логична е постъпката на ФБР да махне снимките на Гуантанамо. Exxon Mobil крие нефтен разлив от осемдесетте. Текстът „още не е платила $5 млрд. компенсации на 32,000 рибари от Аляска", е заменен от компанията с нещо друго.

Републиканците дават да се знае в Wikipedia, че свалянето на режима на Садам Хюсеин не е било „окупация от САЩ", а „освобождение водено от САЩ". Боинг са изтрили „една от водещите компании" и са станали „водещата". Компютър, регистриран на Dow Chemical Company е изтривал пасаж за химичното бедствие в Бхопал от 1984, коствало 20,000 живота.

Някои записи са били изтривани, а после възстановявани от редакторите на Wikipedia. Изброяването на нарушенията преставлява вълнуващо четиво.

Авторът на системата, разкрил заличаването на следите, отдавна е мислил за подобно изобретение, но е бил твърде погълнат от научната си работа и едва преди седмици е успял да се заеме с това.

Wikipedia казва, че Грифит е установил нещо, което те самите отдавна са предполагали. Представител на Wikipedia е казал: „Wikipedia е само работен вариант на историята, постоянно се променя и зависи от доброволците, редактиращи страниците. Но умишленият опит да се променят факти или смислени коментари е вандализъм".

Wikiscanner е анализирал база данни на 34.4 милиона редакции, осъществени от 2.6 млн. организации и лица от 2002.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А, там се отказах да пиша откакто ми промениха всичките титли "хан" на "кан". Но там също има модератори, които могат да затварят определени статии. Напр. македонците затвориха темите за владетелите от Самуил до Иван Владислав, защото ги поправяхме, че са български владетели. Първо пробваха с редактиране, като напр. трийнаха снимката на Битолския надпис в темата за Иван Владислав. Появиха се изявления, че сме имали български страници на уикипедията - та в тях можело да пише че са български, ама да сме им оставели в техните да пише, че са македонски...

Та проблемът е не само кой редактира, но и кой модерира.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Преди време имаше едно предаване където се спомена за тази онлайн енциклопедия и това което казаха не беше хубаво...

Един от главните редактори на английската версия на сайта се обявил за професор (ако не се лъжа) и по този начин започнал да лъже хората и да печели пари от това...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребители

Уикипедията има опция да запазва старите редакции - разбира се тя също има модератори, а те не винаги са добросъвестни. Тъй че по принцип и при редакция може да се погледнат старите версии. При това положение "заличаването" е нож с 2 остриета, защото от цялата статия може да се набие на очи само то. Но както споменах на западните ни съседи трият и старите редакции, при което вече тамошната Уикипедия не е свободна енциклопедия, а обекновено цензурирано интернет издание.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 years later...
  • Администратор

Статиите на български са по-малко, отколкото на съизмерими по популярност европейски езици, и са доста по-некачествени.



Българският принос към Wikipedia - превърналата се в глобален феномен свободна енциклопедия - е приличен като количество, но твърде скромен като качество, показват статистическите анализи на компанията.

Българският е на 36-о място сред езиците по брой на публикувани статии - 145 157, по данни от 9 март 2013. Това е несравнимо по-малко, отколкото са публикациите на шведски (837 000), чешки (260 000), унгарски (235 000) - все езици, съизмерими по брой на носителите си с българския. Дори говорените от наполовина по-малко хора норвежки и финландски значително ни бият - съответно с 467 хиляди и 318 хиляди статии. От друга страна, статиите на български чувствително надвишават тези на гръцки (83 000 статии за над 13 милиона говорещи) и беларуски (106 000 за 9 милиона говорещи).

Доста по-зле стоят нещата по показателя "дълбочина", с който Wikipedia измерва колко често се редактират и обновяват статиите, с колко цитати са подкрепени и колко от тях са само кратки бележки без необходимите факти. За английския - най-популярния език в енциклопедията - този показател е 749. Статиите на иврит, които са приблизително колкото тези на български, имат дълбочина 242 - срещу едва 28 за българските.

Само пет световни езика надхвърлят един милион wiki статии - английски, френски, немски, холандски и италиански. Изненада тук е присъствието на холандския - майчин език за едва около 23 милиона души - който е значително по-напред от руския (роден език на 144 милиона) и испанския (на 407 милиона).

В предната част на класацията попадат и учудващо голям брой регионални и отмиращи езици, като галисийски, алемански, пиемонтски, арумънски. В Wikipedia има и цели 119 000 статии на волапук - изкуствено създаден език, подобен на есперантото, който се владее едва от двайсетина души. Всъщност статиите на волапук са повече от тези на хинди - официален език на втората най-населена държава в света.

Wikipedia, създадена от Джими Уейлс през 2001 като фондация с идеална цел, е по същество един твърде новаторски подход към съставянето на енциклопедии. Статиите в нея се пишат, обновяват, редактират (и при нужда - трият) от самите потребители. Всеки допринася доброволно и без възнаграждение, като гаранция за достоверността на съдържанието е просто броят на хората, които го четат и редактират. Едно скорошно изследване показа, че англоезичната Wikipedia е всъщност по-достоверна от някои стари издания на "Енциклопедия Британика". Социологът Мартин Едман смята, че един от най-добрите показатели колко гражданско е едно общество е именно броят на статиите в Wikipedia - като типичен пример за нещо, което правим за другите, без лична облага.

http://bgonair.bg/bg/news/tehnologii/read/bylgarite_v_wikipedia_sreden_3/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Или - защото малко хора пишат в Уикипедията. Може би някои превеждат нейни статии на други места, вместо - в българския й вариант.

Например, някои интересни статии от Уикипедията, които липсват в нашенския й вариант, аз съм превел за сп. "Българска наука" и за сп. "Военна история". Ако следите броевете на двете списания, лесно ще откриете няколко такива статии.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Това може да е защото българите владеят други езици и ползват уикипедията на съответните езици и пишат там.

Предполагам се шегуваш, или?...

Не съм се сетил. честно казано, може да взема да пиша там.

Смаях се веднъж колко много неща няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз вчера видях, че си писал интересни неща в новия брой на Българска Наука.

Да. Написах няколко интересности. Надявам се да бъдат интересни и на нашите читатели.

Колкото до това, че много неща се четат на чужди езици в Уикипедията... Много е възможно това да е така, понеже много статии от глобално значение липсват в българоезичния вариант на тази енциклопедия. Ако пък ги има, много често са преведени частично и/или са бъкани с правописни и пунктуационни грешки и е мъчение да бъдат четени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В интерес на истината има доста статии свързани с България, които са написани на английски и са много по-обширни от съответните български текстове ако изобщо ги има. Предполагам, че хората, които са ги правили предпочитат да популяризират България сред света, вместо да се опитват да информират сънародниците си, но в крайна сметка трябва да има и такива, за да не се гледа на страната ни като на някаква тъмна точка.

Много интересен е подхода на БРЮМ - те гледат да пуснат за всичко и статия на "македонски", като много често тя е само от едно изречение. Тук подхода вече е да се отстоява "македонскио идентитет", а не който и да е да може да научи каквото и да е.

Обработката на статии за уикипедията обаче се усложни в посока към затрудняване. Това е лошо, защото ако човек не се занимава постоянно с това губи форма и му е много трудно да си нагоди текста по техен тертип. Преди ставаше много по-лесно. Можеше да се изкопира друга статия за шаблон и после да се сложи своя текст и да се слагат снимки, линкове и каквото друго се реши.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...