Отиди на
Форум "Наука"

Ген. Христо Луков


Recommended Posts

  • Потребител

Ген. Христо Луков - живот и гибел

6. 01.1888 - 13.02.1943

Запасният генерал Христо Луков е роден на 6-ти януари 1888г. в гр. Варна. Завършил е Военното на Н.В.училище през 1907 година и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 27-ми випуск.

Бойната си дейност е започнал като батареен командир във 2-ри артилерийски полк, 6-та дивизия. В Първата световна война е участвал във всички бойни действия с 1-ва и 5-та дивизии като командир на отделение. На 23 ноември. 1935 година му беше поверен най-отговорният пост във военната йерархия - министър на войната. Генерал Христо Луков заема този пост до 4 януари 1938г.

Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири.

Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”

Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във "Велика Сърбия".

След уволнението му, динамичната натура на генерал Луков намира своето място в гражданския обществен живот в средите на българските патриоти. Той разбира, че отпор на левите сили може да даде само българският възрожденски национализъм, и застава начело на Съюза на Българските Национални Легиони /СБНЛ/

“Спомням си, като че ли това беше вчера”- казва легионерът Йордан Хаджинонев, през м.ноември 1942г. се състоя Национална конференция в гр.Варна, на която пристигна генерал Луков, придружен от членове на Централното ръководство. След всички приети от устава правила, при откриването на конференцията се пристъпи към разглеждането на различни организационни въпроси. Един от делегатите зададе въпрос: “Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници”. Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: “Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа.

Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел.

Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион “Стефан Караджа” бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция.

Годината е 1943-та. Германските армии воюват в Съветския съюз. А у нас комунистическата партия, по нареждане от Москва организира “бойни групи” за ликвидиране на “народни” врагове. Една от жертвите им трябвало да е и ген. Луков. Денят също е определен – 13 февруари. В този ден към 20.50ч. генералът отива към дома си на ул. “Артилерийска” 1. Като отворил входната врата, на вратата на хола се показала дъщеря му Пенка, която чула, че баща й се прибира и излязла да го посрещне. Случаят пожелал тя да бъде единственият свидетел на убийството. От нейните показания се узнава следното: “Генерал Луков пристъпил прага на входната врата и се обърнал с лице към улицата, да я затвори. В този момент непознат мъж с широки и тъмни очила застанал на вратата и стрелял в гърдите на генерала. Дъщерята изпискала, а той, макар и ранен, се опитал да влезе в дома си. Убиецът влязъл подир жертвата си, дал още три изстрела и избягал. Генералът се струполва мъртъв на пода.

СЛЕД УБИЙСТВОТО ПОСЛЕДВА ИМПОЗАНТНО ПОГРЕБЕНИЕ

“Тялото на покойника беше пренесено от домът му в черквата при Военното на Н.В училище. Към 12 часа по обед от двете страни на алеята за училището се бяха вече наредили в шпалир няколко хиляди млади легионери и съмишленици на генерала. Черквата беше препълнена с народ. Едва успяхме да се доберем до входа на черквата. На погребението присъстваха: Н.В.Царят, Н.Ц.В. княз Кирил, висши офицери, министри, военни аташета н др.

От името на войската говори полковник Попов, от името на запасните офицери- генерал Илинов, от името на Българските Национални Легиони- Илия Станев, който изтъкна с пламенни слова, че генерал Луков завещава на българския народ беззаветна служба на род и Родина, бидейки самия образец на доблестен гражданин и смел воин, с непоколебима вяра във възхода на българската национална кауза.

Погребението беше извършено в централните софийски гробища. Пръв говори от името на Съюза на запасните офицери полковник Илчев и след като описа достойния жизнен път на големия българин завърши с думите: “Чужденци намериха свое оръдие да посегне върху живота на генерала, за да лиши българският народ от един голям воин с висши граждански и войнишки добродетели. Голяма и всеобща е скръбта на всички ни.”

Така умря ген. Христо Луков, но делото му посветено на Родината остава пример за поколенията български националисти и ще живее вечно.

http://bns.gvardia.net/content/view/93/63/

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • 9 месеца по късно...
  • Потребител

Намерих в нета това стихотворение за генерала:

ГЕНЕРАЛ

Сърбите пред нищо се не спираха,

И никого по пътя не подбираха,

Страхливци и предателите национални,

По дупките си миши се завираха.

С позорен страх те гащите напълниха,

И заръка антибългарска изпълниха,

Без капка гордост, чест и смелост,

Очите им със сълзи се препълниха.

Из тълпите от страхливци се изправи,

Генерал – мъжествен и с ръце здрави,

Макар и не произведен генерал,

По душа силен и с генералски нрави!

С трибагреник с Герб в средата,

И бодра песен на устата,

Затича към оръдието топовно,

Готов да им строши главата!

Той не плашеше се от смъртта,

За него идеал и цел бе тя,

Не би поколебал се да умре,

Ако България нуждаеше се от това!

Винаги в бой влизаше пръв,

Роден бе със сърце на Лъв,

Генерал - един на милиони!

Проливаше без страх до капка кръв.

Прииждаха коварни сърби долни,

С лукав смях и от победата доволни.

Но Генералът не почиваше минута!

Снаряди по главите им подмолни!

Тирада от шрапнел връз тях стовари,

И всеки сръб на беж удари.

Страхът им генерала взе без време,

С помощта на два овчаря!

И чест и вечна слава за Героя!

Той нивга не предаде боя!

И славна песен вси запяха,

„Шуми Марица” – О, родино моя!

Link to comment
Share on other sites

  • 11 years later...
  • Потребител

За мен генералът не е бил фашист или нацист. Това мнение споделя и Никола Рухчев, който е ветеран от ВСВ. Подвигът му срещу сърбите е спорен. Казвам го, защото не съм виждал историк, който да го подкрепя. Бил е изключително еродирана личност и бележит артилерист.

 Политиката е много грозно нещо. По адреса на генерала и легионерите има хвърлени какви ли не безмислици. Мушанов в тевтерчето си пише само добри неща за Луков. Допуска, че крайните левичари са го смятали за германофил. Ако продължим да четем виждаме, че и митът за тези милиони, които Луков е имал е неверен. Мушанов заявява, че един РАБОТНИК в чужбина е живеел в по-добри условия, но за разлика от някои наши политици, не дома, А ЧОВЕКЪТ живеещ в него е голям.

 Няма как да не отбележа, че той оглавява легионерите, които по онова време са били доста разединени и е трябвало някой да ги обедини. Виждал съм техни документи, в които се посочват враговете на обществото и един от тях са евреите. В друг пише, че в България трябва да живеят единствено и само българи. За жалост, на некролога на генерела пак има пропаганда срещу евреите. Доста странно, защото Луков имал приятели евреи.

 Самите легионери не се самоопределят като фашисти или нацисти, а кото организация създадена от българи, която е на страната на български интереси, продължаваща идеите на Раковски и легионите му. Предполагам долавяте иронията, защото Раковски не е бил антисемит. Според историкът Николай Поппетров ги смята за прогресивни за времето си. Той също ги опреличава за пронацисти. Аз не му вярвам, защото бращолевеше глупости за депортирането на българските евреи. Естествено, не мога да твърдя, че всички легионери са били антисемити. БКП са правели чудесии с архивите и обедителни данни липсват, но със сигурност има материали по темата.  Например, във вестниците на легионерите има също насаждане на омраза срущу малцинствата.

 Няма как да не спомена и Дянко Марков, направо да си го кажим, той си е жива легенда. И той ветеран от войнта, бил е легионер, но за много кратко време. Бил е част от движението когато бил някъде на 13-14 годишен. Според него е имало дела в съдилища извън България, които доказват невинноста на легионерите и отхвърлят всичси форми на антисемитски и нацистки идеологии. Като забележете, имало свидетели евреи по време на процеса.

 Бих обобщил моите схващания в няколко изречения. Луков за мен е националист и изключителна личност. Легионерите имат антисемитичен характер, който има своите слабости и трябват още материали, за да се потвърди на 100%, но със сигурност не са били нацисти и фашисти. Те изглежда са по-крайни от бранниците, но ако ги съпоставим с ратниците, последните направо са в друга вселена.

Link to comment
Share on other sites

On 22.08.2007 г. at 15:29, ИванИванов IYI said:

Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил

Комунистите, по тоав време известни като тесни социалисти, нямат отношение към войнишкия бунт, техният вестник даже излиза със статия "Да спрем това безумие" или нещо от рода, цитирам по памет. Не знам кои са предатели, разбунтувалите се войници, боси, голи и гладни, с по 5 патрона в пушките, или генералите, които изнасяха продукция за воюващата с нас Франция и пазеха в складовете в София 3,5 милиона снаряда и десетки милиони патрони.

Общо взето нашите историци измислиха тезата, че генералите печелили войните, политиците ги губели, мнение с което не мога да се съглася. Почти винаги във външните ни работи политиците са действали компетентно, за разлика от генералите ни, които не винаги го правели.

Относно ген. Луков бих казал, че едва ли заслужава да е знаме на точно тези негови последователи.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Из "Легионерството", Д. Марков - "СМНЛ / СБНЛ / в действие"
 

"Убийството на генерал Луков бе извършено от комунистическите терористични групи в един извънредно драматичен момент в хода на Втората световна война: на Източния фронт бе разгромена и унищожена 6-та германска армия, включваща и главните войскови поделения на Унгарската и Румънската армии: в Северна Африка съюзниците се затвърдиха с превъзхождащи военни сили, докато германо -италианската армия на фелдмаршал Ромел все още успяваше да държи част от Тунис, но въпреки отчаяната си съпротива, явно бе обречена; на изток след тежки загуби на флота си в битката за Соломоновите острови, Япония бе минала в отбрана. Войната, оценявана в цялост, бе взела обратен развой. Крайното поражение на силите от Тристранния пакт изглеждаше неизбежно.

         

Убийството на генерал Луков бе първата от поредица терористични акции, проведени от комунистическите  “бойни” групи, целящи унищожението на изтъкнати българско обществени дейци. Прави впечатление, че нито един от жертвите на комунистическия терор не е заемал по време на убийството му някакъв престижен пост в управлението на страната. Изниква въпросът: Защо бе убит генералът?

         

В комунистическата пропагандно - агитационна публицистика след 9.IX.1944 г. този терористичен акт е мотивиран с обвинителната теза, че генерал Луков се е готвел да извърши преврат с помощта на преданите му офицери и легионерите, за да тласне България във война със Съветския съюз. Искал да прати 10 български дивизии на Източния фронт, за да спасява положението след катастрофата при Сталинград. Приемливо обяснение; дори почти морално. Така е представено и в официалната комунистическа историография. Но е невярно.

         

Генерал Луков не можеше да замисля преврат. Човекът, който отстрани превратаджиите от армията, който я върна към възрожденските идеали и я постави в служба на тия идеали, не можеше да крои заговор. Тази версия отпада по морални и психологически съображения.

         

Има и друга версия: главата на генерала била поискана от уволнените от Луков офицери от Военната лига, които по това време комунистите се опитват да включат в наскоро сформирания “Отечествен фронт”. Обстоятелството, че убийството е било поискано от Иван Харизанов, председател на “левите” от кръга “Звено” и Военната лига, идва в подкрепа на тази версия. Едва ли обаче може да се приеме, че военното ръководство на комунистическата партия би рискувало най-самоотвержените си бойци, само за да угоди на честолюбивите професионални превратаджии. Ще да е натежала поднесената фалшива теза, че генералът с легионерите се готвят да хвърлят България във война със СССР. “Щом е така, действаме!” И палачът – безотечественик Лев Главинчев запретва ръкави и организира убийството. В представите на съвременниците му този индивид е станал синоним на комунистическия садистичен тероризъм.

         

Че генералът не е имал приписваните му намерения може да се заключи както от свидетелството на оцелели дейци на СБНЛ, така и от някои, за щастие, съхранени документи. Още в есента на 1942 г. ръководният легионерски център около генерала разпространява позив, внушаващ резервираност към обвързването на България с Военни съюзи и особено към участие във военни действия, освен ако страната ни бъде нападната. Несъмнено повод е бил увлечението на ОМД с “Африканската” акция, но дълбокият му смисъл е много по-сериозен. Не бива да се изпуща предвид, че генерал Луков бе вещ военен. Той е следял и разбирал по-добре от всеки друг, каква е действителната обстановка по фронтовете. Особено през зимата на 1942/43 г. генералът несъмнено си е давал сметка, че Германия губи с всеки изтекъл ден. Един български патриот в такъв момент можеше да мисли само за едно: как по-безболезнено да бъде изведена България от съюза й с Германия, който я обричаше да сподели докрай последиците на едно тежко поражение. Именно  в тая насока са били генералските планове, държани  в строга секретност дори от най-близките му сътрудници в легионерските среди, но въпреки това доловени от политическата полиция. В архивно дело 1358, с. 45-46 и сл., полицейският доклад съдържа данни за срещи на Луков с чужденци /есента на 1942 г./ и водени тайни разговори с представители на англо-американците с германско съгласие. Упоменати са и срещи на Луков с Никола Мушанов, Кръстю Пастухов, Софийският митрополит Стефан – всички противници на съюза с Германия, но не комунисти; срещи и с представители на Турция, с които Луков е разговарял свободно на езика им. За какво? За да прави преврат и хвърля България във война със СССР? Абсурд! Та всеки български фелдфебел можеше да прецени, че 10-12 български дивизии на Източния фронт не ще изменят хода на войната, а ще подействат като любезна “покана за танц” към турската армия на Балканите.

         

Убедени сме, че добросъвестното историческо дирене рано или късно ще докаже, че в основата на генералските планове е стоял обратът. Безспорно, разчитал е на единствената мощна обществена противокомунистическа сила в страната, на легионерите. Разчитал е и на българското офицерство, което го уважаваше и беше преживяло с него възраждането на българската войска. Той се опираше на тия два фактора. Но генералът не конспирираше срещу двореца. Никой не би го подкрепил в подобна конспирация; нито легионерите, които обичаха своя  Цар, макар да не срещаха взаимност, нито офицерството. Генералът се готвеше в подходящия и решителен момент да поднесе на двореца алтернатива на онова, което е. Очевидно правителствата и хората, които бяха присъединили страната към съюза с Германия, трудно можеха да извършат оттеглянето. По-лесно биха могли да сторят това личности и среди, неангажирани с тая политика. Истината е, че по това време България имаше две силни личности, които съвместно можеха да изведат страната благополучно от буреносните води на Втората световна  война: генерал Христо Луков и Цар Борис III. Само за шест месеца и двамата бяха отпратени в небитието. Генерал Луков – с куршумите на комунистическите терористи; Цар Борис – при все още неизяснени и в много отношения загадъчни обстоятелства.

         

Ще ми се възрази веднага: “Как така? Генералът беше приятел на германците. Той ли ще изведе страната от Тристранния пакт? Вашата теза е несъстоятелна!” Действително генерал Луков бе приятел на германците; както и легионерите; както и повечето офицери. Но в този момент, а и много време след това само за приятелите на Германия бе възможно да изведат страната в неутрална позиция успешно, без тежко кръвопролитие за нашия народ. Както и стана, но със закъснение повече от година и половина, като пропуснатото време се оказа фатално за България. Но в 1942-43 година Германия все още беше могъща. Германският фронт на Балканите под командването на фелдмаршал Льор разполагаше с елитни дивизии, предостатъчни за да парират всеки опит за противопоставяне отстрана на българската войска. Правителство, враждебно на германците не можеше да осъществи крутия завой. Да си представим за момент, че по това време властта в България бе поета от левите сили, от комунистите. Това значеше разрушения на страната и окървавяване на целия ни народ; това значеше унищожение на българското еврейство, както стана в Унгария, както стана в Италия. Сега някои спекулират с този въпрос. Но истината, която трябва да се знае е, че голяма част от хората, които спасиха живота на нашите сънародници – евреи, бяха погубени като приятели на Германия с присъдите от “народните съдилища”, когато комунистите взеха властта. Тях нямаше кой да спаси. Това не бива да забравя никой, който слага пръст в раните на тази епоха.

         

Приятелите на Германия поеха бремето за този решителен завой. Генерал Луков бе един от тях. Полицейските архиви, както вече отбелязахме, съдържат данни, че сондажите на генерала не са били тайна за известни германски среди. По-мъдрите германски държавници и военни са гледали дори благосклонно на възможността приятелска България – неутрална в Световния конфликт. Това не трябва да учудва никого: стратегически преценено, на южния фронт би настъпило спокойствие. Опасността от намеса на Турция или съюзнически десант в Егейската област задълго би отпаднала. Възможните благоприятни последици за страната ни при такова развитие са неизброими.

         

Сигурно е обаче, че подобно развитие би било в пълно противоречие с близките, а и по-далечни завоевателни държавно-политически и военностратегически планове на Кремъл. В тази именно посока би трябвало да търсим мотивите за премахването на генерал Луков."

 

Източник: http://legioneri.blogspot.com/2013/04/5.html

Редактирано от Pesho681
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Из мемоарите на Полковник Андрей Андреев, който е бил женен за сестрата на жената на ген. Луков.
 

Книга-Андреев.jpg

 

Източник: https://www.lukovmarsh.info/бил-ли-е-антисемит-генерал-луков/

 

Редактирано от Pesho681
Забравих да сложа изночник към информацията.
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...