Заселването на прабългари по долното течение на р. Дунав

[Galahad]

В масовото съзнание преобладава схващането, че прабългарската орда целокупно и наведнъж се е изсипала някъде от степите южно от Дунава, там те срещнали тероризираните от византийцити славяни, съюзили се и така се е появила Дунавска България. Тези възгледи се дължат основно на художествено творчество, в което един продължителен процес е разгледан главно във финалната му част - т.е. мирния договор с Византия през 681г., който се явява признаване на бълг. държава. Но дали всичко е започнало с придвижването на един керван от Фанагория до Плиска и е завършило в рамките на година с победата над армията на Константин ІV Погонат?

Проследяването на ранната история на прабългарите преди VІІІв. се натъква на ред затруднения, тъй като те не са оставили собствено книжовно наследство и не са живели трайно на една и съща територия. Това създава сериозни проблеми при индентифицирането на споменати от чуждите извори племена и народи като прабългари. Често в чуждите извори думата "българи" е доста изопачена, а в много случаи вместо нея се използва друга дума - напр. по време на ІІ царство се говори често за "мизи" и "Загора". Доста показателен е един пример от време, което се счита за твърде близо до съвремието - в пътеписа "До Чикаго и назад" А. Константинов описва как отивайки в САЩ регистраторът в хотела въобще не можел да вдене каква е тази държава "България" и накрая като му показали картата, въпреки протестите ги записал, че са от Турция. Иначе казано пишештия дори когато има кой да протестира не винаги записва точно народността.

Друг сериозен проблем е, че културата на прабългарите е сравнително малко известна, което също е пречка на базата на някои по-откъслечни сведения да се направят категорични изводи, че става дума именно за прабългарите. Тъй че разглеждането на въпроса ще трябва да се опре на това, което е по-сигурно, макар и то често да е обект на много спорове.

Като първо европейско сведение за "българи" се счита текста от една редакция на Анонимен хронограф направена около век след съставянето му, в която българите се извеждат като потомци на Ноевия потомък Зиези. Тази кратка бележка обаче не споменава нищо за мястото, където се намират или откъдето идват прабългарите. Някои (Б. Симеонов) свързват сведенията в кит. хроники от І-VІІІв. за живущите северозападно от Тяншан народи "бу-гу" (пу-ку) и "ху-ну", че се отнасят за българи и хуни и са готови да видят в тяхно лице прабългарите. Близкото звучене на наименованията на народите обаче е твърде недостатъчно да се приеме, че става дума за едни и същи племена. Същото може да се каже и за Бактрия. Това, което е известно за тях обаче трудно може да се свърже с оскъдните сведения и археологическите находки с прабългарите от Дунавска България.

Арменския историк Мовсес Хоренци разказва за преселване на прабългари от Кавказ към Армения. От този период на сетне вече има повече сведения за прабългарите. Често пъти обаче, най-вече виз автори използват не общото име, а названия на отделтине племена - утигури (оногундури) и кутигури (кутригури). Правени са различни тълкувания за тези названия, но често доста произволни. Най-надеждни са сведенията, които свързват племенните названия с реките. На първо място е това на арм. автор Ширакаци - които са наречени по имената на местните реки: Купи-булгар(Kupi-bulgar), Дучи-булкар (Duchi-bulkar), Огхондор (Олхондор)-блкар (Oghondor(Olhontor)-blkar) - преселници и Чдар-болкар(Chdar-bolkar). Още от средновековието дори общото название "българи" се извежда от р. Волга.

Първоначално българите се търсят сред племената влизащи в обединението на Атила. Дори има схващане, че Атила и синът му Ернах са първите ханове от Именника - Авитохол и Ирник. Свързването на българите с хуните намира опора в изворите, тъй като там понякога се говори направо за хуно-българи.

По същественото е, че българите започват да се споменават във връзка с нападения срещу Византия, а през VІв. дори за заселване на части от прабълг. племена южно от Дунава. След като имп. Юстиниан І успял да предизвика военен конфликт между унигури и кутригури, те отслабнали и били покорени от аварите и Западно-тюркския хаганат. Около 630г. подчинените на аварите българи се опитали да поставят свой претендент за хаган, но не успели. като последица една част от прабългарите начело с хан Кубрат се отцепили от хаганата и под негово ръководство се обособила Стара или неричана още Велика България. Друга група начело с Алцек се отцепила и отправила на запад. В ср. на VІІв. хан Кубрат починал и последвало ново разделяне - най-големият му син Безмер (Бат-Баян) бил подчинен от хазарите. Друг негов син Контраг създал по поречието на Волга т. нар. Волжка България. Третият му син - Аспарух създал Дунавска България. Най-спорен е въпросът с останалите два сина. Според Теофан единият се заселил в Битолско, а другият в Италия. За Керамисийските прабългари има също сведения в Чудесата на св. Димитър Солунски - там се говори за Кубер и Мавър. Запазен е също печат на Мавър. Те двамата обаче не са посочени като братя. Но в един от надписите около Мадарския конник се казва:

....на българите ......и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си

Ако обаче са "чичовци", това предполага да са поне двама. В такъв случай остава открит въпроса за прабългрите в Италия - дали всъщност погрешно не е отнесено заселването на Алцек в Италия с разселванетона Кубратовите синове. Тъй като Кубрат и Алцек са се отцепили по едно и също време от аварския хаганат е напълно възможно действията им да са били координирани и дори между двамата предводители да е имало родствена връзка.

Региона на Срем се сочи често като място, обитавано от прабългарите. Сремската област е била от последните области на Първто царство, които паднали под виз. власт.

Прегледа показва, че заселването на прабългари в учатъка между Добруджа, Срем и Битоля е започнало значително преди 680г., с която обикновено се свързва появата на хан Аспарух южно от Дунава.

[Warlord]

Е сигурно е, че Алцековите българи се заселват в Италия преди това.

Паоло Варнефридо пише следното:

"...В това време (667 г.) кхана на българите Алцек, не знам защо напуснал родината си, влезе мирно в Италия и се представи с всичките си хора на крал Гримуалд, постави се на негова служба и поиска да се настани на негова територия. Последният го отправи за Беневент при собствения си син Ромуалд, на когото заповеда да му даде места, където може да живее със своя народ. Ромуалд го прие сърдечно и му предложи обширни области, останали до тогава пусти, като Зепино, Бояно, Изерния и много други градове с техните земи, предписвайки му да изостави досегашната си титла на кхан, а в бъдеще да се нарича Гасталдо"

Редактирано Септември 11, 2007 от Warlord

[Galahad]

Е сигурно е, че Алцековите българи се заселват в Италия преди това.

Паоло Варнефридо пише следното:

"...В това време (667 г.) кхана на българите Алцек, не знам защо напуснал родината си, влезе мирно в Италия и се представи с всичките си хора на крал Гримуалд, постави се на негова служба и поиска да се настани на негова територия. Последният го отправи за Беневент при собствения си син Ромуалд, на когото заповеда да му даде места, където може да живее със своя народ. Ромуалд го прие сърдечно и му предложи обширни области, останали до тогава пусти, като Зепино, Бояно, Изерния и много други градове с техните земи, предписвайки му да изостави досегашната си титла на кхан, а в бъдеще да се нарича Гасталдо"

Да, ето че се появи още един от проблемите, който не споменах - разнобой на изворите. По Фредгар това е годината 631:

В этом году (631 г.) разгорелась бурная распря в Паннонском королевстве аваров или гуннов. Предметом спора стало наследование престола: должен ли он быть аварским или болгарским. Армии обеих сторон сошлись вместе, и произошла битва. В конце концов, авары победили болгар, которых было 9 тысяч, и те были изгнаны из Паннонии вместе со своими женами и детьми. Они просили убежища у Дагоберта, прося его принять их и дать им дома во франкской земле. Дагоберт распорядился, чтобы они зимовали среди бавар, а тем временем стал совещаться с франками по поводу их будущего. Когда они рассеялись среди бавар на зимовке, Дагоберт принял совет своих франков и приказал баварам убить болгар в их домах вместе с их женами и детьми в течении одной ночи. Приказ был выполнен. Спасся только Альзеко с семьюстами людьми и их женами и семьями-они нашли убежище в вендской марке. Альзеко и его приближенные жили много лет вместе с Валлуком, герцогом вендов.

Това описание изглежда по пълно относно повода за напускането на страната, за което Павел Дякон казва само: "В това време (667 г.) кхана на българите Алцек, не знам защо напуснал родината си...". Но пък Павел Дякон е по-обстоен във ръзка заселването в Италия. Особено е интересно изречението, следващо цитата, тъй че ще го сложа пак с него:

29. В эти же времена герцог болгар, именем Альзеко, по неизвестной причине оставил свой народ и с миром придя в Италию со всей армией своего герцогства, пришел к королю Гримуальду, обещая служить ему и поселиться в его стране. И король направил его в Беневент, к своему сыну Ромуальду, приказав, чтобы последний помог ему и его людям найти места для поселения 40. Герцог Ромуальд принял их радушно, предоставил им для расселения обширные пространства, которые до этого были пустошами, а именно, Сепин, Бовиан, Изернию 41 и другие городки с прилегающими землями и распорядился, чтобы титул самого Альзеко был бы изменен и чтобы впредь он именовался гастальдием (gastaldius) вместо герцога. И они живут в этих местах, о которых мы говорили, вплоть до настоящего времени, и хотя они говорят и на латыни тоже, но все же еще до конца не отказались от употребления собственного языка.

30. Когда император Констант, как мы говорили, был убит на Сицилии, а наследовавший ему тиран Мецентий понес кару, управление империей римлян принял Константин, сын императора Константина, и он правил римлянами 17 лет.

Иначе казато събитието е поставено при лазсказа за смъртта на Константин ІІ през 668г. Именно с управлението на този владетел св. патр. Никифор свързва смъртта на хан Кубрат и разселването на синовете му:

Во времена же Константина, который умер на Западе,46 Куврат, бывший государем (kurioV) этих племен, умер, оставив пятерых сыновей, которым он завещал никаким образом не отделять друг от друга жилья и чтобы они добрым расположением друг к другу охраняли свою власть [государство. —Е. Л.]. Они же, мало заботясь об отеческом завещании, по прошествии недолгого времени отделились друг от друга, и каждый из них отделил себе свою часть народа. Из них первый сын, по имени Ваян (BaianoV), остался, согласно приказу отца, на родовой земле по ею пору. Второй —именуемый Котрагом, переправившийся через реку Танаис, поселился напротив него; четвертый перешел через реку Истр в Паннонию, которая ныне находится под властью аваров, и поселился путем заключения союза среди местных племен; пятый же, обосновавшийся в Равеннском Пантаполисе, стал подданным ромеев. Последний из них, третий брат, по имени Аспарух, перейдя реки Данапр и Данастр, поселился в местности около Истра, заняв удобную для поселения местность, называемую на их языке Оглом (Oglon), неудобную и недоступную для врагов. Она ограждена с одной стороны впереди тем, что перед ней находятся теснины и болота, позади же она защищена стенами неприступных скал. Именно потому, что народ так разделился и расселился, племя хазар, жившее внутри области, именуемой Верилией,47 по соседству с Сарматией, часто нападало на него. И пройдя все области, лежащие за Понтом Эвксинским, проникло через все земли до моря. 48 И вслед за тем подчинило Ваяна и заставило производить уплату дани.

Почти същия е разсказа и у Хронографията на св. Теофан:

Во времена Константина на западе 265... Кроват 266 обладатель 267 Болгарии и котрагов скончался, оставив пятерых сынов, которым завещал никогда не расходиться: ибо таким только образом могли они всегда владычествовать и остаться непорабощенными от другого народа. Но не в продолжительном времени по кончине его, пять сынов его пришли в несогла-сие и разошлись все, каждый с подвластным ему народом 268. Старший сын, по имени Ватва-ян 269, соблюдая завещание отца поныне остался в земле своих предков 270; второй сын, брат его по имени Котраг 271, перешедший за Танаис, поселился насупротив старшего брата 272; четвер-тый и пятый, перешедши за Истр, или Дунай, один, покорясь кагану аварскому, остался с на-родом своим в Паннонии аварской 273, другой, пришедши в Пентаполис 274 при Равенне, поко-рился царям христианским 275. Потом третий по старшинству [по имени Аспарух 276], перешедши Данаприс и Данассрис и остановившись у Ольги 277, реки текущей севернее Дуная, по-селился между первыми реками и сею последнею 278, находя сию страну отовсюду безопасною и непреоборимою: впереди она болотиста, с других сторон защищена реками, итак народу ос-лабленному чрез разделение представляла великую безопасность от врагов 279

Значи ако следваме Фредгар, то Алцек заедно с Кубрат се отцепил от аварския хаганат (патр. Никифор: В те же самые времена восстал вновь Куврат, родственник Органы, государь гунно-гундуров, против аварского хагана и весь народ, который находился вокруг него, подвергая оскорблениям, прогнал из родной земли. [Куврат] прислал послов к Ираклию и заключил с ним мир, который они сохраняли до конца своей жизни. ) В цитираните пасажи Никифор казва, че Кубрат бил господар на котрагите, а във втория на хуногундурите.

Ако обаче следваме Павел Дякон, излиза че Алцек ще да е синът на Кубрат, защото се заселил в Италия точно по времето, към което се отнася смъртта на Кубрат.

Извинявам се за цитатите на руски, ама на български трябваше да се набира много текст.

[КГ125]

Аз да добавя още нещо - винаги съм се чудил за кои точно българи говори Енодий в известния си текст??

[Galahad]

Аз да добавя още нещо - винаги съм се чудил за кои точно българи говори Енодий в известния си текст??

Приема се, че става дума за прабългарите живеещи в региона на Срем. Ето нещо от Уикипедията: Остготи

Ама знаете, че Уикипедията трябва да се чете внимателно, защото в тази статия да речем има и такива забавни неща:

В Битката на народите на Каталунските полета през 451 г. остро-готите са на страната на Хуно-българската империя на кан Атила (†453) от българската царска династия Дуло заедно с хуно-българите, гепидите, херулите и др. срещу римляните, вези-готите, аланите, франките и др. водени от пълководеца и трикратен консул и управител на Рим Флавий Аеций (*ок.390, †454), тракийски българин, роден в гр. Доросторум (Силистра), наречен "последният римлянин".

И какво излиза, че Аеций бил българин-ренегат, който помагал на вражеската Западна Римска империя да съкруши Хуно-българската империя!

[КГ125]

Хм, странното обаче е, че Енодий ги описва като много сериозен фактор в региона.... Ще рече, присъствието им в Европа е значително и преди 7 век.... ???

ПП

Ква е пък сега тая хуно-българска империя???!

[ИванИванов IYI]

Хм, странното обаче е, че Енодий ги описва като много сериозен фактор в региона.... Ще рече, присъствието им в Европа е значително и преди 7 век.... ???

ПП

Ква е пък сега тая хуно-българска империя???!

Не може да се говори за "хуно-българска империя", но е ясно че е имало българско присъствие в ордите на хуните. Но империя - та Атила умира млад и след него от съюза на хуните не остава почти нищо, като изключим наемни отряди, които служат ту на източните императори ту на готите.

Някой автори говорят пряко за учмастие на българи в хунското нашествие, други говорят за масагети/спорна формулировка/, трети за скити. Тъй като обаче източниците са византийски хронисти, а за ромеите всичко извън империята е просто "варвари" е много трудно да се установи кои точно племена са участвали в хунския съюз.

[Galahad]

Хм, странното обаче е, че Енодий ги описва като много сериозен фактор в региона....

Прабългарите действително са били сериозен фактор и то в един доста обширен регион. Но освен по времето на Атила и Кубрат не са били в единно образувание, а са били пръснати на племена (както разбира се и славяните). Разбира се в този период и другите племена като франки, готи, брити също не са били чак толкова еднни, което пак водело до нарастването нролята на прабългарите като военна сила. Отделни техни племена разбира се били подчинявани, но от доста мощни образувания като Аварския хаганат и Западно-тюкския хаганат. Хазарския хаганат също след разпадането на Кубратова България подчинява някои от прабългарите, но нито силата на хазарите, нито успехите им са били така велики както се показват в някои худ. творби.

Ква е пък сега тая хуно-българска империя???!

Технически погледнато образуванието на Атила, което обикновено се определя като военно-племенен съюз си е било империя, териториално и по население съвсем съпоставима с Изт. и Зап. Римска империя. Разбира се това обединение не е съвсем държава в познатия ни смисъл - т. утвърдени граници, плащане на данъци... а една доста по динамично изменяща се структура, чийто "бюджет" се формира основно от военна плячка и външни данъци (най вече идещи от Константинопол и Рим). Но в един по-широк смисъл на понятията "държава" и "империя", военно-племенния съюз на Атила може да се нарече и така. Доста по-спорен е елемента доколко той може да се нарече "хуно-български", защото това понятие макар и използвано за прабългарите не се среща като название на племето на Атила или племенния му съюз у основните автори - Приск и Йорданес.

Но империя - та Атила умира млад и след него от съюза на хуните не остава почти нищо, като изключим наемни отряди, които служат ту на източните императори ту на готите.

Империята на Карл Велики също се е разпаднала бързо, като при това император продължил да се нарича не франкския му наследник, а германския. Въпреки това нейната мимоленост не е причина да и се отрече, че е била империя. Но наистина формурованието на Атила не е типична държава или империя, а нещо средно между такива и военни съюзи каквито са да речем Антантата, НАТО, Централните сили, Варшавския договор... В смисъл, че има обща армия, единно командване, общи действия..., но липсват да речем местни структури на централната власт (за по-ясно както днес има общинско самоуправление, но и областен управител назначаван от центр. власт). Разбира се понятието "държава" е твърде спорно откъм точно дефиниране, а погледнато в исторически аспект нещата се усложняват още повече, тъй че трудно ще може да се стигне до категорично становище за съюза на Атила, ако подхванем така въпроса.

[КГ125]

Прабългарите действително са били сериозен фактор и то в един доста обширен регион. Но освен по времето на Атила и Кубрат не са били в единно образувание, а са били пръснати на племена (както разбира се и славяните). Разбира се в този период и другите племена като франки, готи, брити също не са били чак толкова еднни, което пак водело до нарастването нролята на прабългарите като военна сила. Отделни техни племена разбира се били подчинявани, но от доста мощни образувания като Аварския хаганат и Западно-тюкския хаганат. Хазарския хаганат също след разпадането на Кубратова България подчинява някои от прабългарите, но нито силата на хазарите, нито успехите им са били така велики както се показват в някои худ. творби.

Кои товрби?

Ще рече, оформя се някаква картина на голям, но аморфен народ в преддържавно състояние? Но тогава откъде идат

суперлативите на Енодий, от една страна /може би така увеличава хвалбите за своя господар, един вид победи най-великите/, а от друга - имало е толкова варварски държави из Азия, и то различни нива, както ни казва Гумильов. Гатанка

[Galahad]

Ще рече, оформя се някаква картина на голям, но аморфен народ в преддържавно състояние? Но тогава откъде идат

суперлативите на Енодий, от една страна /може би така увеличава хвалбите за своя господар, един вид победи най-великите/, а от друга - имало е толкова варварски държави из Азия, и то различни нива, както ни казва Гумильов. Гатанка

PANEGYRICUS REGI THEODERICO - Панагерека за крал Теодерик на Енодий, разбира се, както показва заглавието е една възхвала на този владетел. Там се споменават и други страни и народи освен българите - гепиди (Gepidis), вандали (Vandalorum)... Другите племена също били разпокъсани, а двете римски империи били в криза - при това положение и в това им състояние българите били проблем. Аварския хаган, дори когато му били подвластни се страхувал от тях - един от хаганите заявил, че ще изпрати 10 000 от подчинените му българи и дори да бъдели избити и това щяло да му е от голяма полза. Но именно начина, по който се описват прабългарите след Атила поражда съмнения у мен, че именно прабългарите са били водещото племе в неговия хунски съюз.

[КГ125]

PANEGYRICUS REGI THEODERICO - Панагерека за крал Теодерик на Енодий, разбира се, както показва заглавието е една възхвала на този владетел. Там се споменават и други страни и народи освен българите - гепиди (Gepidis), вандали (Vandalorum)... Другите племена също били разпокъсани, а двете римски империи били в криза - при това положение и в това им състояние българите били проблем. Аварския хаган, дори когато му били подвластни се страхувал от тях - един от хаганите заявил, че ще изпрати 10 000 от подчинените му българи и дори да бъдели избити и това щяло да му е от голяма полза. Но именно начина, по който се описват прабългарите след Атила поражда съмнения у мен, че именно прабългарите са били водещото племе в неговия хунски съюз.

Именно. Хвали ги, да, навярно и за да хвали своя вожд, който ги е победил, но по начин, който сочи несъмнено сериозното им място. И то е навярно в хунския съюз....

[T.Jonchev]

В данните на Фредегарий Схоластик и в тези на Павел Дякон няма противоречие: първият говори за Алциок (Alciocus), отцепил се от аварите в началото на 30-те години, а вторият - за Алцеко (Alzeco) поселил се около Беневент през 60-те. Това са две различни събития и две различни лица, което сходното звучене на имената едва ли може да промени. Погледнато хронологически, син на Кубрат може да бъде Алцеко, а Алциок - не.

[Galahad]

Ами вариантите са 3:

1. Да има противоречие в изворите, като единит или отчасти двамата да грешат.

2. да са 2 радлични лица.

3. Да е едно лице, но да се описват различни моменти от заселването - единият да набляга на отцепването от хаганата, а другия на разселването след 30-40г. И ако Алцек е син на Кубрат, то е съвсем логично да се почне с нещо започнало при бащата, който се отцепил към 630г. от хаганата и да завърши със заселването на сина в Италия.

[Maia]

Имаме и домашен извор за по-ранно заселване на прабългари по времето на император Анастасий I Разнооки - в българските добавки в превода на Манасиевата хроника. "При цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Видин, и най-напред започнаха да превземат долната земя Охридска и след това цялата тази земя. А от тръгването на българите досега има 870 години". При Константин Брадати (Константин IV Погонат) вече се описва създаването на българска държава отсам Дунава. "При този цар Константин българите преминаха през Дунав и отнеха от гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. А преди тази земя се наричаше Мизия. Бидейки много и безчислени, те изпълниха и тази страна на Дунава, и другата - до Драч и по-далече, защото и власите, и сърбите, и прочие - всички са едно."