Отиди на
Форум "Наука"

Безкрайна ли е Вселената


Recommended Posts

  • Потребител

И защо е безкрайна?

Всъщност има два възможни отговора на този въпрос.

1.Вселената,всемира,космоса,света е безкраен защото нищото не съществува.Няма празно пространство,никога не е имало.Не може нещо да произлезе от нищото.Това разширение,"движение" което се "наблюдава",всъщност е превръщане на материята от един вид в друг.Така както колата не се движи в празно пространство ,а за да се "премести"тя видоизменя материята в която участва като форма на проявление,като същевременно също непрекъснато се променя.Дори да стои на място, колата се променя, а с това променя цялата вселена.Движението на планетите,които наблюдаваме е по същия начин, постоянно превръщане на материята от един вид в друг.

2.Светът се състои от "материя" която се проявява в различни форми, обозначени за сега като материя,тъмна материя,тъмна енергия,поле и т.н. Нищото означава абсолютен вакум и липса на поле,енергия и всичко останало.Ако вселената/материята/е неимоверно голяма но ограничена,яйце или геврек то следва че нищото около нея е безкрайно.Това нищо е част от общото обяснение за света.Яйцето/вселената/и безкрайното нищо са едно общо, което пак е безкрайно понятие.Тука няма значение как се обозначава материята и нематерията.Под вселена да разбираме- нещото и нищото взети заедно- безкрайно и вечно.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 203
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Защото няма край.

Защото започва оттам където свършва.

Терминологията в този контекст е друга. Крайна вселена не означава вселена с край, а вселена която е ограничена по протяжност. Стандартния пример е повърхноста на земята. Тя е крайна, но няма край/граница. Безкрайна вселена означава такава, която не е ограничена. Пример евклидовата равнина.

Наличието на край/граница и ограниченоста са независими. Има четери възможности. Крайна с край, крайна без край, безкрайна с край и безкрайна без край.

Това което ти описваш е крайна вселена без граница.

Всъщност има два възможни отговора на този въпрос.

И двата "отоговра" не отговарят на въпроса защо смяташ, че вселената е безкрайна. Те само подсказват, че не можеш да разбереш исеята за крайна вселена, която представлява всичко т.е. без нуждата от нещо извън нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Крайна вселена,която представлява всичко т.е. без нужда от нещо извън нея"

Това "всичко" е определение за крайна,но може да се подразбира и безкрайна.Като броя на числата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Крайна вселена,която представлява всичко т.е. без нужда от нещо извън нея"

Това "всичко" е определение за крайна,но може да се подразбира и безкрайна.Като броя на числата.

Не може да се подразбира това или онава, както му скимне на човек. Всичките понятия имат определен смисъл. Понятието крайна вселена също. Това което означава е, че пространството е ограничено в смисъл на това, че разстоянието между две точки не може да е произволно голямо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вселената е безкрайна защото включва в себе си "всичко",а то е нещото и нищото взети заедно.Повече няма какво да се каже.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз ще пробвам още един път. Нещо което включва абсолютно всичко не е нужно да е безкрайно.

Така е но във "абсолютно всичко" включваме и нищото,не само нещото.Безкрайна е.

Безкрайност?

1.Безкрайно количество точки във всички посоки.

2.Всяка точка е център.

3.Всяка точка е безкрайно малка.

4.Разстоянието между две съседни точки е безкрайно малко.

5.Разстоянието между център и най-отдалечените точки от него е безкрайно голямо.

Всяка точка може да бъде нещо или нищо.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Така е но във "абсолютно всичко" включваме и нищото,не само нещото.Безкрайна е.

Безкрайност?

1.Безкрайно количество точки във всички посоки.

2.Всяка точка е център.

3.Всяка точка е безкрайно малка.

4.Разстоянието между две съседни точки е безкрайно малко.

5.Разстоянието между център и най-отдалечените точки от него е безкрайно голямо.

Всяка точка може да бъде нещо или нищо.

За съжаление със средношколски знания тая работа не може да се опише :grin:

Например, провери твърдение три - ели е вярно или не.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За съжаление със средношколски знания тая работа не може да се опише :grin:

Например, провери твърдение три - ели е вярно или не.

Тая работа не може да се опише от цялата наука до сега.Не само 3 а 4 е или вярно или не. :frusty2:

Колкото до средношколските знания,напоследък разбирам че за доста неща в образованието съм бил мамен.Знанията ни се преподаваха като чиста истина, а се оказаха хипотези и теории. :throw:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тая работа не може да се опише от цялата наука до сега.Не само 3 а 4 е или вярно или не. :frusty2:

Колкото до средношколските знания,напоследък разбирам че за доста неща в образованието съм бил мамен.Знанията ни се преподаваха като чиста истина, а се оказаха хипотези и теории. :throw:

Съгласен съм... за маменето..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен, ако човек иска да разбира (поне до някъде) и да размишлява върху въпроси за вселената, живота и всичко останало, трябва да чете какво е правено до сега, до какви изводи са стигнали хората, и да изучи това което е необходимо за да разбере тези идеи. В противен случай ще остане със собствените си идеи и спекулации. И разбирането му ще е на нивото на разбиране на човечеството от преди три хиляди години.

Голи фрази като "вселената е безкрайна защото съдържа всичко" не носи познание нито разбиране. Защото твърдението е съвсем произволно, небазирано на опит и дори понятията, които използва не са дефинирани. По абсолютно същия начин, и със същия успех, може да се каже, че вселената е крайна защото няма нищо безкрайно, или че вселената е безкрайна в една посока и крайна в другите две, защото безкрайност в едно от измеренията е достатъчно за да побере всичко. И колкото искаш подобни безсмислени твърдения.

mnoogo, в геометрията се разглеждат пространства, които не са безкрайни т.е. такива, за които т.5 от твоя пост не е вярна. Вселената може да има такава геометрия т.е. да не е безкрайна. Товята грешка е, че ти се представяш такива пространства като потопени в по-големи, например двумерната сфера е вложена в тримерното евклидово пространство, и за това настояваш, че и това извън нея трябва да е част от вселената, следователно вселената е безкрайна. Но това е погрешно, защото геометрията позволява описанието на такива пространства без да е необходимо да се влагат в по-голямо пространство т.е. няма извън тях. Б.Богданов е прав, училищната геометрия не е достатъчна, трябва да се чете повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен, ако човек иска да разбира (поне до някъде) и да размишлява върху въпроси за вселената, живота и всичко останало, трябва да чете какво е правено до сега, до какви изводи са стигнали хората, и да изучи това което е необходимо за да разбере тези идеи. В противен случай ще остане със собствените си идеи и спекулации. И разбирането му ще е на нивото на разбиране на човечеството от преди три хиляди години.

Голи фрази като "вселената е безкрайна защото съдържа всичко" не носи познание нито разбиране. Защото твърдението е съвсем произволно, небазирано на опит и дори понятията, които използва не са дефинирани. По абсолютно същия начин, и със същия успех, може да се каже, че вселената е крайна защото няма нищо безкрайно, или че вселената е безкрайна в една посока и крайна в другите две, защото безкрайност в едно от измеренията е достатъчно за да побере всичко. И колкото искаш подобни безсмислени твърдения.

mnoogo, в геометрията се разглеждат пространства, които не са безкрайни т.е. такива, за които т.5 от твоя пост не е вярна. Вселената може да има такава геометрия т.е. да не е безкрайна. Товята грешка е, че ти се представяш такива пространства като потопени в по-големи, например двумерната сфера е вложена в тримерното евклидово пространство, и за това настояваш, че и това извън нея трябва да е част от вселената, следователно вселената е безкрайна. Но това е погрешно, защото геометрията позволява описанието на такива пространства без да е необходимо да се влагат в по-голямо пространство т.е. няма извън тях. Б.Богданов е прав, училищната геометрия не е достатъчна, трябва да се чете повече.

Мислех да отговоря ""От всеки център/безброй такива/ във всички посоки до безкрайност.Това си е безкрайност.Не е нужна геометрия или наука.Да повторя някои други постове"Ако вселената е крайна какво следва след края и?"",но се отказах да го постулирам. Така че можете да пренебрегнете това което четете сега.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да повторя и аз, крайната вселена няма край. Предполагам, че ти под крайна вселена си представяш нещо като голямо кълбо в което са всички галактики и извън него е празно. Тогва да, такава вселена е безкрайна, празната част е също част от вселената. Но, за пореден път, когато хората говорят за крайна вселена те нямат предвид това. Те имат предвид пространство което включва всичко, дори и празната част ако има такава, и извън което няма нищо, не в смисъл, че е празно извън него, а в смисъл, че няма извън него. За това е необходима геометрия независимо дали го осъзнаваш или не.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е философски въпрос. Не физически. Развитието на науката физиката няма отношение към отговорите на основните философски въпроси. От интерпретациите на учените физици разбира се има много които са философски издържани. За мен най добрият философ сред физиците е Нилс Бор.

Той нарича основните философски въпроси "дълбоки истини". И казва така

"Ако едно твърдение е дълбока истина, то и неговото противоположно, също е дълбока истина."

Смисълът на това е, че ако твърдението "вселената е крайна" е вярно, то едновременно с това задължително е вярно, че "вселената е безкрайна".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тая Теория за Големия взрив ви е изпила акъла на всичките хехех! Големия взрив изисква точно толкова вяра, колкото и Сътворението, така че за мен той е отвъд науката, както и проблема за крйността и безкрайността на Вселената.

Нека се уточним - неутриното не е открито, защото не е възможно да се регистрира! Открито е противоречие със ЗЗЕ и неутриното е математически постулирано! Не обърквайте потребителите, че физиците откриват някакви си частици!!! Защото в крайна сметка ги оставяте със вярата, че някъде някога е открито неутрино, както примерно се открива нов вид риба! Напротив някъде, някога е пресметнато, че от бета разпада е заета назаем енергия (маса),която се е разпаднала веднага след процеса и измислили носителя на това събитие да се казва неутрино!

Много ми е интересно нещо, което нямаме данни да има граници да трябва да има ФОРМА! Ограничавайте се с нещата, които се побират в ума ви smile.gif За мен Теорията на Големия Взрив е почти с религиозен уклон и каквито и доказателства от ОТО, СТО и КМ да ми извадите пак няма да я приема!! Само изтрещели от прекалено математика мозъци могат да ограничат Потока на съществуващото в пулсации, форма и да им поставят граници, за да си наместят пустите теории в реалността!

Тези хора /някои учени/ виж.

,вече не разсъждават реално.Те разсъждават чрез езика на науката-геометрия, пространство - време и поставят вселената в рамките на виртуалните си резултати от науката.Поставят вселената в геометрично пространство,защото не могат да си я представят без измерение/пространство-време/. http://www.youtube.com/watch?v=MjVruiykiu4. Даже не е смешно.В езика и обясненията им често се повтаря "да си представим",да допуснем","възможно е" и много такива научни доводи.
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Откриха доказателство за съществуването на други вселени

поредното заблуждаващо читателите заглавие. . . .

Възмутен съм!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Откриха доказателство за съществуването на други вселени

поредното заблуждаващо читателите заглавие. . . .

Възмутен съм!

Журналистическата "наука" е може би най-лошия вид псевдонаука.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съгласен съм с Гравити за журналистиката. Но като осъзнат субективист, веднага започват да ме глождят следните въпроси:

1. Журналистите от кого вземат интервюта, когато се канят да пишат на научни теми. ?

2. Ако статиите са поръчкови, до кого се допитват поръчителите, преди да ги поръчат ?

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Съществуват два вида безкрайност: едната върви към безкрайно малкото - микросвета, а другата върви към безкрайно голямото - мегасвета. Нашата Вселена се подчинява и на двете безкрайности при своето раждане, съществуване и развитие. Доказателство за казаното е теорията за Големия взрив и разширяването на Вселената, което науката на съвременния етап разкрива и развива като вярно направление в познанието ни за Вселената, в която живеем. Големият взрив е настъпил при свиването при една безкрайна сингулярност като е прекъснал свиването като вървене към безкрайно малкото и е започнало нейното разширение като вървене към голямата безкрайност.Теоретиците физици са стигнали до логичното допускане, че разширението на Вселената при достигане на някакъв предел ще спре и тя ще започне отново да се свива или да върви към безкрайно малкото. Този пулсираш модел на Вселената е логичен и най-приемлив от физиците и изглежда е най-близо до истината. Следователно пулсиращия модел на Вселената доказва, доказва, че тя е крайна и ограничена от определена граница на свиване и определена граница на разширение, а извън тази граница е невъзможно да няма нещо друго, например безкраен вакуум запълнил безкрайността на празното пространство. Така че е безсмислено при това положение на съществуване на космическа безкрайност нашата Вселена да е единствена в тази безкрайност. Още Демокрит е стигнал до извода за съществуването на многобройни атоми и светове в празното пространства, а празнината като необходим атрибут за съществуването и развитието им. Затова е много важен въпросът, какво има извън нашата Вселена, който учените са започнали да задават, след което ще започне търсенето. Може на този етап да са още много далеч от откриването на други вселени, но важно е че е започнало търсенето им. Поздрав!!!

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Начина на мислене води до грешни изводи.Например,възприемането на движението като чисто придвижване на един обект от едно масто до друго почти пренебрегвайки останалите е погрешно.Всъщност не става дума за придвижване,в действителност преместването на предмет е преобразуване на вселената като цяло.Когато започнем да виждаме вселената като безкрайност изградена от поле което се превръща в различни форми,тогава думи като движение,пространство и време ще са си само наука.

Link to comment
Share on other sites

  • 6 years later...
  • Потребител

Здрасти Малоум,

Не съм познавал. Това беше първия вид за който се сетих. Има добре дефиниран математически модел при който Вселената има тороидална форма.. но тя е една от поне още пет за които се сещам.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител
On 9.07.2011 г. at 8:28, Малоум 2 said:

Естествена се проявява тороидалната форма или части от тороидални форми и ... остава да се наблюдава внимателно Природата, та да се откриват "лесно" - щото, колко наблюдатели ще "видят" част от тороидална повърхнина в едно ... листо на цвете, например. Или: комбинацията от трахея-бели дробове; или бъбрек, черен дроб, Гл. мозък-гръбначен стълб и т.н., семена, коренова система, ствол на дърво или цвете заедно с короната са тороидални форми... :laugh:

Та, така и с формата на Галактики, Вселени и „мястото” ни в тях.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nashata-Vselena-naistina-mozhe-da-e-gigantska-triizmerna-ponichka_182837.html

Нашата Вселена наистина може да е гигантска триизмерна поничка

1648969076_7_559x*.jpg

Според едно астрофизично изследване нашата Вселена може да не се разширява навън във всички посоки. Вместо това може да се усуква около себе си като гигантска космическа поничка.

Представете си вселена, в която може да насочите космически кораб в една посока и в крайна сметка да се върнете там, откъдето сте тръгнали. Ако нашата Вселена бе крайна по размер поничка, тогава подобни пътешествия биха били възможни и физиците биха могли потенциално да измерят нейния размер.

„Бихме могли да кажем: Сега знаем размера на Вселената“, отбелязва за Live Science астрофизикът Тома Бушер (Thomas Buchert) от Университета в Лион, Център за астрофизични изследвания във Франция.

Изследвайки светлината от много ранната Вселена, Бушер и екип от астрофизици стигат до извода, че нашият космос може да е многосвързано пространство*, което означава, че е затворено в себе си във всичките три измерения като триизмерна поничка.

*Едносвързано пространство е такова топологическо пространство, в което всеки затворен път може безпрепятствено да се свие на точка. Можем да си представим изключително еластичен затворен ластик, от тези, които слагат на връзките магданоз. За да имаме свойството "едносвързаност", ще трябва такъв ластик, където и да го поставим на повърхността на едно тяло, без да го отлепваме от нея, да може да се свие до точка. Една повърхност е k-свързана, ако върху нея може да се прекара k-1 затворена крива, която не я дели на две части. Сферата е едносвързана: винаги се разрязва на две; но повърхността на тора е двусвързана - можем да го разрежем напряко, ще се превърне в цилиндър, но ще запази целостта си (но при повторно разрязване вече ще се разпадне на 2 части).

1626806131_5_559x*.jpg

Но върху тор (поничка) това не става - "гуменият" пръстен никога не може да се събере в точка:

1419716126_7_559x*.jpg

Такава Вселена би била крайна и според резултатите на екипа на Бушер целият ни космос може да е само около три до четири пъти по-голям от границите на наблюдаваната Вселена, отдалечена на около 45 милиарда светлинни години.

И макар че идеята не е окончателно доказана, тя има някои интересни последици за структурата, поведението и крайната съдба на нашата Вселена.

Ако хипотезата за вселена на понички се окаже вярна, това би означавало няколко важни неща.

Геометрията на Вселената диктува нейната съдба

В продължение на десетилетия астрономите обсъждат естеството на формата на Вселената: дали нашата Вселена е „плоска“ (което означава, че въображаеми успоредни линии ще останат успоредни завинаги), „затворена“ (успоредните линии в крайна сметка ще се пресекат) или „отворена“ (тези линии ще се разделят).

Тази геометрия на Вселената диктува нейната съдба. Плоските и отворени вселени ще продължат да се разширяват завинаги, докато затворената вселена в крайна сметка ще колапсира в себе си, ще се смачка.

Множество наблюдения, особено от космическия микровълнов фон (светлинната, изпусната, когато нашата Вселена е била само на 380 000 години), твърдо са установили, че живеем в плоска Вселена. Паралелните линии остават успоредни и нашата Вселена просто ще продължи да се разширява.

Но има и още нещо важно за формата на Вселената - нейната топология, т.е. начинът, по който фигурите могат да се променят, като същевременно се запазват същите геометрични правила.

220px-Mug_and_Torus_morph.gifЗа  топологията чашата за кафе и геврекът са еквивалентни. 

Например вземете лист хартия. Очевидно е плосък - паралелните линии остават успоредни. Сега вземете двата ръба на тази хартия и я навийте като цилиндър. Успоредните линии все още са успоредни - цилиндрите са геометрично плоски. Сега вземете противоположните краища на цилиндричната хартия и ги свържете. Това прави формата на поничка, която също е геометрично плоска.

Докато нашите измервания на съдържанието и формата на Вселената ни казват нейната геометрия - тя е плоска - те не ни казват нищо за топологията й. Те не ни казват дали нашата Вселена е многосвързана, което означава, че едно или повече измерения на нашия космос се свързват помежду си.

Докато една напълно плоска Вселена ще се простира до безкрайност, една плоска Вселена с многосвързана топология ще има краен размер. Ако можехме по някакъв начин да определим дали едно или повече измерения са усукани около себе си, тогава щяхме да знаем, че Вселената е ограничена в това измерение. След това можем да използваме тези наблюдения за измерване на общия обем на Вселената.

Но как би се разкрила една многосвързана вселена?

Екипът астрофизици от Университета в Улм, Германия и Университета в Лион във Франция се обръща към космическия микровълнов фон (CMB). Когато CMB е бил освободен, нашата Вселена е била милион пъти по-малка, отколкото е днес, и така, ако нашата Вселена наистина е многосвързана, тогава е много по-вероятно да се усуче в рамките на наблюдаемите граници на космоса тогава. Днес, поради разширяването на Вселената, е много по-вероятно усукването да се случва в мащаб над наблюдаемите граници и затова би било много по-трудно да се открие. Наблюденията на CMB ни дават най-добрия шанс да видим отпечатъците на една многосвързана вселена.

Екипът специално разглежда пертурбациите - физически термин за пикове и колебания - в температурата на CMB. Ако едно или повече измерения в нашата Вселена се свързват обратно със себе си, пертурбациите не биха могли да бъдат по-големи от разстоянието около тези особености. Те просто не биха се побрали.

"В безкрайно пространство пертурбациите в температурата на CMB лъчението съществуват във всички мащаби. Ако обаче пространството е ограничено, тогава ще липсват тези дължини на вълните, които са по-големи от размера на пространството", обяснява Бушер.

С други думи: Ще има максимален размер на пертурбациите, който може да разкрие топологията на Вселената.

Осъществяване на връзката

1606980867_2_559x*.jpg

Това изображение от сателита Planck разкрива космическия микровълнов фон, най-старата светлина в нашия космос. Това CMB изображение показва температурни колебания, които съответстват на области с малко по-различна плътност. Кредит за изображение: ESA / Planck Collaboration

Картите на CMB, направени със сателити като WMAP на НАСА и Planck на ЕКА, вече са забелязали интригуващо количество липсващи пертурбации в голям мащаб. Бушер и неговите сътрудници изследват дали тези липсващи пертурбации може да се дължат на многосвързана вселена. За целта екипът извършва много компютърни симулации на това как би изглеждал CMB, ако Вселената е триизмерен тор, което е математическото наименование на гигантска триизмерна поничка, в която нашето пространство е свързано със себе си във всичките три измерения.

"Следователно трябва да правим симулации в дадена топология и да сравняваме с наблюдаваното", обяснява Бушер. „Свойствата на наблюдаваните колебания на CMB след това показват „липсваща сила“ в мащаби, надхвърлящи размера на Вселената“.

Липсваща мощност означава, че колебанията в CMB не присъстват в тези мащаби. Това би означавало, че нашата Вселена е многосвързана и ограничена в този размер.

"Намираме много по-добро съответствие с наблюдаваните колебания в сравнение със стандартния космологичен модел, който смята Вселената за безкрайна", добавя астрофизикът.

"Можем да варираме размера на пространството и да повторим този анализ. Резултатът е оптимален размер на Вселената, който най-добре отговаря на CMB наблюденията. Това, което казва нашата статия, е ясно - крайната вселена съвпада с наблюденията по-добре от безкрайния модел. Бихме могли да кажем: Сега знаем размера на Вселената".

Екипът установи, че многосвързаната вселена, около три до четири пъти по-голяма от нашия наблюдаем балон, най-добре отговаря на данните за CMB. Въпреки че този резултат технически означава, че може да пътуваме в една посока и да се озовем там, откъдето сме започнали, в действителност не бихме могли да постигнем това. Живеем в разширяваща се Вселена и в големи мащаби Вселената се разширява със скорост, която е по-бърза от скоростта на светлината, така че никога не бихме могли да наваксаме и завършим цикъла.

Бушер подчертава, че резултатите все още са предварителни. Ефектите на инструмента също могат да обяснят липсващите колебания в голям мащаб.

И все пак е забавно да си представим как живеем на повърхността на гигантска поничка.

Източник: Our universe might be a giant three-dimensional donut, really.
Paul Sutter, Live Science

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...