Отиди на
Форум "Наука"

Безкрайна ли е Вселената


Recommended Posts

  • Потребител

Хората имат прости аргументи! Обяснете на тях. Сингулярността я оставете за вас двамата. Ами те и учебниците бяха написани "сингулярно", та затова много малко хора ги разбираха!

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 203
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Хората имат прости аргументи! Обяснете на тях. Сингулярността я оставете за вас двамата. Ами те и учебниците бяха написани "сингулярно", та затова много малко хора ги разбираха!

Кои хора имат прости аргументи?

Иначе не ми се занимава на мен със сингулярности, защото това за мен са неестествени, математически глупости - т.е. такова нещо НЕМА. То е по-неестествено от демоните и еднорозите...и е доста гадничко, че на някои хора им хрумва да го обковат със здрава логическа и математическа рамка и да го представят като История на Вселената....

Иначе да. Моделът на Вселената трябва да е толкова прост, че да няма нужда да се обяснава сложно и дори в учебниците да не е нужно да се описва.

Както едно време е бил прост и разбираем - Небето, Земята, Слънцето и по средата хорицата и тварите.

Но за да се постигне нова и при това научно обоснована простота трябва кръгозора ни отиде отвъд "границата", която го спира сега. Това означава първо преоценка на цялостния подход, второ още развитие на технологиите, трето (тук се шегувам, някой да не го разбере насериозно) - всички да преминат през СТАРГЕЙТ и да се срещнат с Древните ахахаххах!

Редактирано от Lion Queen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма нищо "сингюлър"*! Колко по естествена е необятната празнота. Тя не е крива, не е изопачена, не е свръхестествена, няма нужда от "сингулярност", тя е просто една безбрежна, тъмна и студена празнота!

* singular - чудно, необикновенно, изключително - от англ. (нали сме папагали!).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ами това, което е гръмнало не е ли било някъде преди да гръмне и не му ли е трябвало време за да достигне това състояние?
Чудесен въпрос, eMGeto. Ще се опитам да ти отговоря с една аналогия със средновековните географски карти. Там, където не е изследвано, някои картографи рисуват дракони и пр., а други честно отбелязват Terra incognita (непозната земя). Втория случай касае и теорията за Големия Взрив - нашето пространство-време започва от него. Какво е имало преди това, къде е било то и дали е стояло "там" миг или вечност (напр. ако е стояло непроменено, то е все едно, че е нямало време - щом не е имало разлики/промени от един момент до някой следващ) - засега няма научни основания да се каже нещо друго освен честното и простичко - terra incognita.

Измерването не е наблюдение.
Ни думай! :w00t:

Измерването не измерва самата частичка.
Въпрос на дефиниции. Бих казала, че по-скоро е тъкмо обратното. Само че не измерва всичките й параметри наведнъж - това е невъзможно съгласно принципа на Хайзенберг за неопределеността - в мое опростяване: В момента на измерването или знаеш точно къде е (координатите й), или знаеш точно параметъра на движението й, наречен импулс.

Детектирането обаче не винаги е и измерване. Освен това за особено кратко живеещи или бързо прелитащи частици, по причини не само теоритични, но и на ограничена чувствителност на нашите уреди се налага да се детектира предсказания в теорията ефект, а не пряко самата частица. Но това, което казваш е все едно да потърсиш някой колега на бюрото му, да видиш, че компютъра му довършва процедурата за угасяне (наблюдаваш ефекта от преминалия през мястото колега), но понеже самия колега вече не е там (и не детектираш, нито измерваш самия него), да твърдиш, че такъв не съществува... (Очевидно са ни необходими много уточнения на дефинициите и много по-прецизни изказвания. ;) )

Освен това, по повод въпроса за продължителността на деструкцията, отново се налага да апелирам към опресняване на цитирания научен материал - като "навъдиха колкото частички можаха", слязоха на суб-квантово равнище - сега (от 25-30 години насам) теоритично всички частици са изградени от 6 кварка в различни комбинации, някои от които - с дробни количества на участие. Тоест - кварките не са частици/вълни, те са по-скоро материално/вероятностни. Според тази теория вакуума е изпълнен с постоянно възникващи и изчезващи двойки виртуални частици, съставени от кварки с вероятност на съществуване, много близка (но не равна) до нула.

Говоря ти за МОДЕЛИ, които съдържат АБСТРАКТНИ представи, основани САМО на резултатите от математическия апарат
Няма такъв научен модел, който да тръгва от практическа нула. Всички днешни модели, които са преобладаващо абстрактни, са резултат от развитието на модели, които отначало са били сто процента базирани на практически опит.

и нагодени към експеримента
Нагаждането на модела към един експеримент води до разминаването му с други - и предходни, и следващи. Затова подобни изпълнения много бързо "заминават в кошчето". ;)

- каквато е например струнната теория.
КАКВО?!?

Трябвало им среда, в която да се разпространява вълната - опънали тетива между електрона и позитрона тцъ тцъ тцъ
Жалко, че малко хора биха оценили това на seir.bg... :doh:

Моделът на Вселената трябва да е толкова прост, че да няма нужда да се обяснава сложно
И на мен така ми се ще, но (засега поне) отникъде не следва, че трябва.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Ни думай! w00t.gif

Защо е тази ирония? Ние в момента дискусия относно Вселената ли водим или си мерим нещо по женски? Аз мисля, че излизяхме достатъчно далече от топика благодарение на тази тенденция!

Въпрос на дефиниции. Бих казала, че по-скоро е тъкмо обратното. Само че не измерва всичките й параметри наведнъж - това е невъзможно съгласно принципа на Хайзенберг за неопределеността - в мое опростяване: В момента на измерването или знаеш точно къде е (координатите й), или знаеш точно параметъра на движението й, наречен импулс.

Въпрос на дефиниции? Нима ако беше просто въпрос на дефиниции нямаше да е по-лесно изобщо да не се търси частицата, след като имаме уравнение за вълновата й функция - т.е. за вълната аташирана към нея! Тъй като релациите на Хайзенберг (които той издига в принцип, който не е напълно аксиоматичен - това все пак е един вид епистемологичен принцип и той не е свързан с измерването, а с ДЕФИНИРАНЕТО на обекта) са свързани именно с дефиницията на мястото на "частицата" или суперпозицията на вълновите пакети. ортодоксалното описание на микросвета в квантовата механика и до съвременността остава базирано на вероятностното тълкуване и следващо принципът за неопределеността – така най-общо според квантовата механика, не може да се знае в определен момент и с произволна точност положението и скоростта на един електрон (или друг микрообект) - обаче самите релации за неопределеност ЕСТЕСТВЕНО са възможни за формулиране а ДЕФИНИЦИЯТА на поне ЕДИН параметър на "частицата" възможен ЕДВА СЛЕД КАТО имаме спомената вълнова функция. Следователно ортодоксалното тълкуване на квантовата механика не позволява да се припишат на частицата едновременно положение и скорост като едновременно с това не дава и никакъв конкретен образ на своя основен обект – елементарната частица. Не се дава никаква яснота, като се каже само, че електронът не е частица от класически тип и че при неговото движение се разкриват нов тип закономерности, които не могат да се опишат с езика на класическата механика. Това е приемливо във физиката, защото теоретичния апарат позволява технологична експанзия - т.е. позволява на физиците да боравят с ефектите и да създават технологии, както и да осъществяват предвиждания. Иначе изобщо ситуацията не е така проста и ясна, че да се приеме за основа на Космологичен модел! А ние за тук говорим за Вселената, не работните спънки пред квантовата механика.

Няма такъв научен модел, който да тръгва от практическа нула. Всички днешни модели, които са преобладаващо абстрактни, са резултат от развитието на модели, които отначало са били сто процента базирани на практически опит.

Нека тогава се замислим на базата на какъв практически опит е базиран моделът на черна или червеева дупка!? Да не би на нашия конкретен опит с подобен род обекти? Не че нямаме опит с дупките на червеите в черешите де :) примерно

Нагаждането на модела към един експеримент води до разминаването му с други - и предходни, и следващи. Затова подобни изпълнения много бързо "заминават в кошчето". wink.gif

Не мисля. Моделът на атома е макромодел нагоден към нашите макропредстави и е отнесен до макроексперименти но се отнася за несетивни - т.е. сетивно недостъпни обекти. Представите, който този модел задава са недостатъчни за какъвто и да е ясен извод относно обектите - имаме изводи относно взаимодействието им с уредите ни за измерване. Един такъв модел е нагоден към експеримента набор от представи, които не са адекватни конкретно на резултатите, защото в уредите за измерване не постъпват частици :bigwink: - не се заблуждаваме и двете, че детектирането на частица е нейното улавяне. Много от тези модели просто съществуват, за да не останат физиците без представи, за нещата породили явленията в техните уреди.Но тези представи не са продуцирани от реални практически наблюдения на нещо!

каквато е например струнната теория.

КАКВО?!?

Съвсем сериозно го казах - струнната теория е математическа игра с физични величини, до която група теоретични физици прибягват, за да изпълнят програмата за обединение на взаимодействията в природата - като теоретично постулират микрообектите като резултат от резонансното взаимодействие на многомерни а не едномерни (точкови) обекти, за да обяснят именно вълновите аспекти в ядрените взаимодействия. По просто да го кажа - търсят си СРЕДА за разпространение на вълната, но не се отказват и от частичката. Техния модел е толкова абстрактен, че на всичкото отгоре влече неадекватни философски спекулации след себе си. Но иначе е доста силен в по-голямата си част от предвижданията. Макар и да не е приет за ортодоксален, този математически апарат не е изхвърлен в кошчето от съвременната физика - както и класическата квантова механика той не е способен напълно да обхване процесите, които описва.

Т рябвало им среда, в която да се разпространява вълната - опънали тетива между електрона и позитрона тцъ тцъ тцъ

Жалко, че малко хора биха оценили това на seir.bg... doh.gif

И тази иронична забележка ще отмина, тъй като всъщност се надявам да получа информация от теб :) Иначе тцъкам нарочно... Защото ако волята за откриване на средата за разпространение на вълната бе насочена в по-ясна посока, можеше нещо по-разбираемо от струнната теория и нейните производни да се получи.

Моделът на Вселената трябва да е толкова прост, че да няма нужда да се обяснава сложно

И на мен така ми се ще, но (засега поне) отникъде не следва, че трябва.

Естествено, че следва.

Даже напротив - необходимо е, дори и заради простичкият факт, че дори езикът и понятията стават неразбираеми и неспособни да продуцират представи дори и за самите физици. А и е абсолютно невъзможно да обясниш на обикновен човек в каква Вселена живее без да го объркаш. Масово хората живеят с доста опростени и доста несъвременни представи за света - това означава, че науката в момента не дава възможност на човека да се ориентира в микро и мега света, което не й пречи да ги изследва. А от опити да обясни в популярни филмчета изпъстрени с компютърни симулации се раждат единствено сценарии за научнофантастични филмчета и се дава възможност на мистиците да употребяват "научни" аргументи.

Освен това, по повод въпроса за продължителността на деструкцията, отново се налага да апелирам към опресняване на цитирания научен материал - като "навъдиха колкото частички можаха", слязоха на суб-квантово равнище - сега (от 25-30 години насам) теоритично всички частици са изградени от 6 кварка в различни комбинации, някои от които - с дробни количества на участие. Тоест - кварките не са частици/вълни, те са по-скоро материално/вероятностни. Според тази теория вакуума е изпълнен с постоянно възникващи и изчезващи двойки виртуални частици, съставени от кварки с вероятност на съществуване, много близка (но не равна) до нула.

Казах ти че не съм физик ти ме объркваш допълнително - някаква теория, която за мен е нова представяш, изглежда изключително проста, но не съвпада с онова, с което се сблъсквам като изучавам тази материя и то като неспециалист.

Няколко въпроса:

Какво трябва да означава "суб-квантово" равнище?Суб на протона не е субквантово :) За суб-квантова теория не съм чувала. Има квантова хромодинамика - това е теорията за кварките. Какво трябва да е "квант"и аз да не съм го разбрала, че да се слиза на субквантово ниво? - ти мислиш, че кварките са наречени кварки, защото са суб-квантови? Дробното участие според мен не означава не материално-вероятност а половин заряд, за да излязат сметките, спрямо водещата теория. За кварките знам, че не могат да съществуват отделно един от друг сигурно защото "по рождение" са с една втора, една трета или две трети заряди горкинките... - всеки кварк има различно ЗАРЯДНО участие - от броя им и стойността на заряда зависи заряда на адрона или мезона, който изграждат.

Сетих се защо трябва да е субквантово - вероятно защото фермионите са с полуцели значения на h - спиновете им не са цели, за разлика от бозоните - та за това и теорията за кварките се нарича субквантова? Не го знаех. Мислех си, че просто бозоните се обслужват от статистиката на Бозе-Айнщайн, а фермионите се подчиняват на принципа на Паули и се обслужват от статистиката на Ферми-Дирак. - в случая нито една "частичка" не остава без своята статистика, а статистиката е именно израз на вълновата и функция, а това е много важно за мен :bigwink: .

Още въпроси! Коя е "тази теория" според която вакуума е "изпълнен" от виртуални частици? Това теорията на вакуума ли е?Защото онази теория за вакуума, която съм срещала твърди друго...и е доста по-сложна. Двойки виртуални частици какво ще да е??? Частицата и нейната античастица ли?- вероятно за това става въпрос, както и за шестте кварка и техните антикварки и глуоните.... Не може вакуумът да мине без някой случайно прелитащ лептон - нали за неутриното говорехме досега?!!?? И накъде сме без бозоните!?!! Може ли вакуум без бозони - какъв срам - или за последните не са онез, които най-лесно!! Казвам го, защото ситуацията в моите очи е такава.

Освен това...онези там "преони" - които изграждали и кварките и лептоните??? Добре, че са изоставени засега! Но определено "частичкотърсачите" продължават да ги търсят...

Та коя теория определя вакуума като пълен с виртуални частици? Електромагнитни полета, взаимодействия да - но това с двойките виртуални частици не е част от ортодоксалната теория. Не е и онази теория, която изучава кварките. Всъщност доста "суперсиметрично" обяснение...

Добре де аз друга информация срещам, далеч не така просто - веществото най-общо, в стандартния модел, е изградено в стандартния си модел от 12 (а не шест) частици, но в момента има и други, краткосъществуващи - дори по-кратко и по-зависимо от неотделимите едни от други кварки. 12 са най-важните и основни частички, най-често срещаните. Наричат се "елементарни" защото уж са неделими... Но вече ти казах - из специализираната литература се надигат доста често гласове относно гравитоните, Х - бозоните и естествено за онези там - преоните...

Говорихме си тука за неутриното, а в модела на веществото, който предложи забрави лептоните, които не са изградени от кварки. Защото кварките и лептоните особено много си приличат, но последните си имат цял целеничък заряд и половин спин. Нека не бъркаме всички адрони с всички частици. Тук не говорехме за кварките, а за неутриното.

Значи нека кажа аз как го разбирам - теорИтично всички адрони са изградени от кварки, като те биват шест вида, има и глуони...и съответно антикварк на всеки кварк. Частиците, които по принцип не участват в силни взаимодействия не са изградени от кварки. Да не говорим за вече споменатите "двуцветни" (цветни щото вече физиците не им стига ЕЗИК, за да си създадат представа за взаимодействието та затуй употребяват за по-лесно и разбираемо понятия като Цвят и Чар) глуони..."носители" на кварковото взаимодействие тъй да се рече!!!

Забравихме и останалите бозони като трета група частици а те са си важни...

Но това са само класическите 12. Мисля, че никому не е нужно да споменаваме останалите "нови" частици,получастици и смесени състояния, които на мен лично са ми трън в очите! Твърдението, че вакуумът е пълен с виртуални частици не отменя безсмислената представа за ВАКУУМ - щото за да е пълен, по принцип той трябва да е празен (бил някога). Всъщност аз си мислех, че е пълен с реални полета и няма и местенце, където човек да е достигнал и да няма вещество (или поле) - все пак самият вакуум има маса...

Та сега - след цялата тази обърканост внеси ми ред? Да успея аз да си създам модел на вселената. Не мога да приема предложения от теб прост модел за основите на веществото, защото се оказва, че не обхваща всички процеси...и накрая едва ли ще ме задоволи "пълния" с виртуални частици вакуум - особено щом са в този модел са изградени само от кварки, а в него място за електрони, неутрино, фотони се оказва, че няма..а физиците ми твърдят други неща.

Говоря ти са нещо повече от деструкция. Ако в някой експеримент се отчетат данни, които да "потвърдят" хипотетичния преон, тогава какво? Защото той и кваркът е бил хипотетичен, търсен е, търсен е и накрая е "открит"...

Всъщност тези 12 са само работни, така казват самите физици - те са общи - те внасят ред в експерименталния хаос, който е конкретен и където има регистрирани стотици съставни "частици" или ефекти ...от тях..

И ето ти сега в този все пак работен ред в хаоса на практиката, един човек се е ориентирал както си знае и казва "защото във Вселената неутриното е масово, то нейната форма трябва да е фрактална" - обясни ми това какво трябва да означава? Е да ясно е, че неутриното и голяма част от останалите частици се появяват, когато ги потърсим :head_hurts_kr: В крайна сметка във вече споменатия стандартен модел има и частица наречена Х бозон - тя още не е открита :) но имаме и W и Z бозони - "доказани" ЕЛЕМЕНТАРНИ частици...говори се извън това и за Y бозон...

Така нека обобщя въпросите си - коя е теорията спомената от теб? Двойката виртуални частици с вероятност на появаване близка, но не равна на нула изпълват или изграждат вакуума и това пак според коя теория! Защо твърдиш, че всички частици - примерно лептоните са изградени от кварки като то не е така...поне според останалата част от света. На всички обсъдени и споменати тук частици в броя на частиците трябва да включим техните античастици... Така те са най-малко 20! Естествено и понятието суб-квантово ниво трябва да разясниш, защото така както го въведе просто виси у въздуха и ме тревожи :bigwink:

Иначе ако се опитваш да говориш за квантова механика нещо доста неясно се получава - защото квантовата механика е един вид завършена теория независимо дуализма частица-вълна - т.е. той не пречи на силата на теорията и на нейните предвиждания тоя дуализъм, поне с такова впечатление оставам. Квантовата хромодинамика и субядрената (не субквантовата) физика се обслужват от квантовата механика, но са друга нека го кажем - научна програма.

Нека го кажем така - открити са "частиците" носители на слабото ядрено взаимодействие, предполага се, че някакъв сорт бозони, наречени глуони са отговорни за взаимодействието (силното) между кварките... Имаме идея за гравитон носител на гравитационното взаимодействие...Нека не изброяваме всички взаимодействия в природата... Физиката има амбицията да "открие" фундамента на всички взаимодействия и се рови в субядрения (не субквантовия) свят като очакванията са този фундамент да е ЧАСТИЦА попиляна със своята античастица като вероятност да се пръкне от вакуума близка, но не равна на нула!!?? Това ли е? Правилно ли съм те разбрала?

Детектирането обаче не винаги е и измерване. Освен това за особено кратко живеещи или бързо прелитащи частици, по причини не само теоритични, но и на ограничена чувствителност на нашите уреди се налага да се детектира предсказания в теорията ефект, а не пряко самата частица. Но това, което казваш е все едно да потърсиш някой колега на бюрото му, да видиш, че компютъра му довършва процедурата за угасяне (наблюдаваш ефекта от преминалия през мястото колега), но понеже самия колега вече не е там (и не детектираш, нито измерваш самия него), да твърдиш, че такъв не съществува... (Очевидно са ни необходими много уточнения на дефинициите и много по-прецизни изказвания. wink.gif )

Естествено, че се детектира предсказания в теорията ефект. А тоя ефект пак се измерва. Е понякога се наблюдава на фото :head_hurts_kr: Кажи ми къде се детектира частица а не предсказания от опита ефект? А да на фотоплака се образували точици? А да в мехурчеста камера виждаме следствие от някакво взаимодействие..

Никак не е така - примера с колегата. Защото все пак колегата си го познавам, виждала съм го вчера и оня ден и много дни преди това. Докато частицата нея хората не я познават. Познават топките, ябълките, големите молекули...дори атомите...може да се твърди, че познават. Но оттам нататък не са срещали "колегата никога", а ефектът "угасващ компютър" при положение, че аз не съм сигурна, че е имало колега там вече е нещо странно. Особено ако например се случи, че като светна лампата ПС - то вземе че се включи, а "колегата", който никога не съм виждала и не знам, че работи там кихне от тоалетната и ми даде идеята, че може вероятно да е виновник за спирането. Но за включването? Да го виня ли, че е свързал бутона си старт с ключа на лампата? Ето така е горе долу ситуацията в момента - с измерването на ефекти и детектирането на частици. Тоя колега никога не излиза от кенефа и аз никога не мога да го питам дали не си прави бъзици с мен! Всеки път като вляза го няма :sneaky2: и никога не съм го виждала!

Естествено е в една точна наука и учените търсят познати, стабилни представи, за да обяснят ефектите - както припознават материята като дискретно структурирана, защото такъв им е опита с макрообектите от нормалното ежедневие - но те имат сведения и за дискретно и за вълново поведение, като второто е много задължително, за да им работи теорията. Без него теорията спира да работи, защото квантовата механика е толкова силна именно поради въвеждането на вълновата функция, благодарение на която можем да търсим изобщо вероятността частицата да съществува някъде в търсената област! Т.е. тя частицата винаги се оказва с голяма вероятност там, където вълновата механика предсказва и обикновено там бива открит - детектиран ефекта от нея. Очевидно е, че дори самостоятелно вълновия подход е много по-успешен, а ако не се пънем да откриваме частицата на "гребена на вълновия пакет" вероятно бихме открили нещо ново и далеч по-съществено. Тази идея не е моя. Тя се прокрадва сред много от публикациите в областта на квантовата механика като призрак, който не смее да се покаже за да не изпукат от ужас участниците в представлението... След като ми се наложи да изследвам професионално езикът на квантовата механика и ядрената физика, останах с впечатлението, че положението е повече от неясно, това е едно положение на теоретично безсловесие - защото математиката не може да говори на всички хора - което се задълбочава все повече и повече и навлиза в парадокси, които парадокси пък в сферата на псевдонауката продуцират доста нездравословен мистицизъм в "научни" термини, който понякога дори се бие в гърдите да е математически обоснован. Обяснението, което например даде ти не внася яснота, особено в контекста на питане "Безкрайна ли е Вселената?"...то добавя дори още неразбиране.. А всяко обяснение има точно обратна цел - да подреди света, да внесе яснота. Поради това ми е нужно да го разшириш, за да намалее объркването ми. И на фона на цялата тази обърквация на микрониво, отгоре на нея Теорията за Големия Взрив, която ме вкарва във филма, че пространството и времето са започнали и изобщо реалността са започнали от момент, който дори е изчислен...

И накрая наистина не забравяй - субквантово е твое, ново за мен, непонятно ми понятие, което държа да ми разясниш подробно, защото ми е важно какво би могло да означава :post-20645-1121105496:

Странно е да пробутваш на хора, които питат Безкрайна ли е Вселената, теорията за Големия Взрив - очевидно е, че тя не ги удовлетворява, нищо че е приета всеобщо от научната общност, просто за да има някаква теория. Защото принципно въпросът Безкрайна ли е Вселената си е метафизичен. И ако физиката се наеме да каже - не, крайна е, то тогава тя прави метафизичен извод, демек не работи като физика, тъй като тя го прави - значи в тази си теория не работи добре! Данни за края на Вселената никога няма да постъпят в уредите и в умовете ни, както и данни за отвъд онова, което достига до нас :bigwink: А аз мога да ти разкажа теорията за Големия взрив с един древен китайски мит, за Пангу - имало едно яйце и в яйцето стоял свит Пангу. От стоене в тъмното яйце (или просто ей тъй на, ние не знаем какво му било на Пангу)го хванал страх и се протегнал - счупил яйцето и от черупките му се образували НЕБЕТО И ЗЕМЯТА (условни граници на първичната Вселена) - Пангу така расъл, расъл, расъл, расъл като през цялото време отдалечавал небето от Земята (разширение след Бинг Банг :)). След като спрял да РАСТЕ Пангу умрял и от частите му се образували всички неща по Земята, Небето и т.н. Пангу се явява от време на време я като дух на куче, я като дракон в китайската митология, но определено има и главната роля в единствения мит за Сътворението на света, който откриваме при китайците...примерно.

Очевидно е, че физиката е неспособна да ми даде по - различно описание на историята на Вселената от митът за Пангу, нищо че тази историйка звучи наивно и простовато, а Теорията за Големия Взрив звучи така научно и сложно! И един търсач на обяснение след като се окаже в този кръг - от мита за Пангу, до Теорията за Големия Взрив всъщност се отказва да търси. Защото и в двете истории има един проблем - налага се да им се доверим, поради липса на данни, които да ги опровергават - това, че Небето е високо и границите на Вселената далече доказва, че Пангу е растял, а реликтовото лъчение доказва, че Вселената е била по-топла "едно време"...а червеното отместване може дори да ме наведе на мисълта, че Пангу май още не е умрял и още се опъва? Дали да не почна да стискам палци да не вземе да се сецне или да не стъпи в черна дупка? Т.е. тази шега за Пангу илюстрира моето безсилие и отказ да приема едно обяснение, което ме води към началото на Вселената - а Вселена, значи Всичко. Началото на Всичко е нещо безсмислено.

Интересен е проблемът доколко данните ни в съвременността за Вселената са повече, от данните на създателите на мита за Пангу? И ако са повече, дали ги разчитаме правилно :) По какво се различава древната неолитна китайска общност създала този мит съзерцавайки небето с просто око от научната общност, която "наблюдава" Вселената през своите датчици, след като и двете стигат до идеята за Началото на Всичко от безвремието на нещо свито и в последна сметка се отказват от безкрайността, защото просто сетивата им са положени в крайности...

Вселената не е безкрайна? Така ли се оказа? Нека вземем решение и да прекратим дискусията. Оттам нататък всеки да търси обяснение където му е угодно...

Редактирано от Lion Queen
Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

За начало ще кажа малко неща. Мнението ми е абсолютно непрофесионално и моля да бъде гледано като такова.Извинявайте за главните букви, но АБСОЛЮТНО НИКОЙ НЕМОЖЕ ДА КАЖЕ ДАЛИ ВСЕЛЕНАТА Е БЕЗКРАЙНА ИЛИ НЕ !!!! никой не е бил там за да каже и едва ли ще бъде - всичко е само догадги и никога неможе да бъде 100% доказано или поне в близкото а може би и далечно бъдеще.

Искам да кажа и нещо за телескопите..за които някой беше споменал по-рано...

1. Ние виждаме с телескопите отминали събития , които са се случили отдавна например преди 13 млрд. год.... ще дам следния пример...

Все едно да гледаш кола със телескоп.Ти я виждаш но дефакто тя вече не е там.Била е преди 13млрд. год. но вече я няма.Виждаме един вид в миналото.В момента в който ние я виждаме е минало много време и са се случили много други събития които ще видим чак след още 13 млрд. години...и така ние дефакто незнам какво става там защото гледаме един вид запис...а не реални събития...

2. За звездите... когато гледаме звездите - те са хаотично пръснати във вселената и ние виждаме само част от тях.Но когато виждаме най-далечната звезда се получава една линия от звезди зад която ние не виждаме нищо.. ще дам следния пример .... представете си гора и в другия край на гората - път.Когато погледнете през гората виждате дървета пръснати хаотично.Когато погледнете през дърветата вие виждате само част от тях която някъде в далечината образъва лиия от дървета.И вие не виждате дърветата зад тях както и пътя.Така е и със звездите....точно това е видимото небе...

И като за край засега - по скоро ще оцелиш един след друг 1000000 пъти джак-пота от тото-то отколкото да откриеш истинския отговор на въпроса имали край вселената или не и какво се крие от другата страна.....

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Някой експерт тук беше споменал, че нямало снимка или не била видяна елементарна частица от типа на 'електрон' е аз ще го опровергая, като го посъветвам да потърси в гоогле :)

чени за пръв път заснеха електрон

Дата : 5 Март 2008 г. 10:35 ч.

Последна редакция : 5 Март 2008 г. 10:40 ч.

Снимката на елементарната частица е публикувана в седмичника "Обзървър".

post-5833-1252355503_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако на някой все пак му се занимава с научната страна на въпроса / а не с метафизическата - тя не е ли за друг форум(подфорум?!?) / ето нещо популярно за субквантовата теория, която е една от теориите за единното поле - на руски: Субквантовото хоро.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Ако на някой все пак му се занимава с научната страна на въпроса / а не с метафизическата - тя не е ли за друг форум(подфорум?!?) / ето нещо популярно за субквантовата теория, която е една от теориите за единното поле - на руски: Субквантовото хоро.

Излизаме далеч от темата "безкрайна ли е Вселената?" - това е чисто метафизичен въпрос, който го е задал носи отговорност за това, че дискусиите излизат от областта на строгата наука. Няма строго научен отговор на този проблем и който се наеме да даде такъв отива отвъд границите на науката.

Нека отправя сериозна забележка към начина, по който водиш дискусията си с мен. Първо отказът да ми отговориш изразява пренебрежение, което според мен не е основано на повече знания в обсъжданата област.

Второ:

Статията предложена за "научната страна на въпроса" е доста далеч от поставените от мен по-горе допълнителни въпроси към теб, но това не е проблем.Проблемът е друг. Статията е некоректна, представя погрешно идеите на Копенхагенската интерпретация, която не поддържа в никакъв случай идеите за скрити променливи - самата идея е на Айнщайн, който както знаем не се отказва до край от своя детерминизъм. Бройл, Бом и Фон Нойман всъщност потвърждават и развиват предвижданията на Копенхагенци. Класическата трактовка на квантовата механика, наречена още Копенхагенска интерпретация е валидна и до днес! Статията е и неинформативна за останалите потребители и за това обръщам внимание на неточностите. Нека допълня, че статията съдържа повече метафизика от много философски текстове наречени метафизика и самата тя би могла да провокира (и има тази цел) множество спекулации на базата на квантовата теория. Да не забравяме, че нейния автор е химик, а не квантов теоретик или дори физик.

Налага се да поясня още едно нещо, което ти отказа да ми поясниш и се наложи да търся информация по въпроса. Субквантовата теория не е една от теориите за единното поле -такава теория също не съществува...- проблемът с понятията тук явно е при превода от руски и други езици.

Нека обясня какво имам пред вид. Съществува амбиция при Айнщайн да се формулира Единна Теория на Полето. За съжаление неосъществена! Субквантовата проблематика се отнася до както вече бе споменато обекти, които се обслужват от една малко по-друга математика и параметрите им са една втора h! Има квантова теория на полето, има гравитационна теория - т.е. теория за гравитационното поле, има теории за всички полета (на взаимодействия) в природата. Но за съжаление все още не разполагаме нито с Единна Теория на полето, нито с теория обединяваща взаимодействията в природата.

Статията, с която вероятно не целиш да образоваш мен, представя реферативно една проблематика, която изисква години работа, за да бъде разбрана и я представя некоректно и отгоре - отгоре. Според мен освен, че е популярна...друго не е.

Така - ето какво научих по време на моето проучване: Всички суб-квантови теории засега не са приети за валидни, не са удържали на експерименталните проверки. Субквантовата теория на полето, както става ясно е някакъв напън на човекът Александр Зазерский да формулира отговор на въпроса "как е възможен електронът" (тъй като квантовата хромодинамика отговаря на въпроса как са възможни протонът и неутронът)

За въпросният Александр Зазерский се знае само, че е публикувал онлайн теорията си и чака коментари.

Не ми харесва да игнорират въпросите ми с пренебрежение и да ми набутват статия с неточности като отговор обвинявайки ме в метафизика.

Вероятно фактът, че съм философ а не физик по професия те подвежда относно грамотността ми в областта.

Очевидно дискусия тук няма да се получи, нито ще получа адекватен отговор, нито ще науча нещо ново.

flipz, приятелю,

ето какво ще кажа на теб. Информацията която предостави ме заинтригува и си направих труда да направя проучване:

Някой експерт тук беше споменал, че нямало снимка или не била видяна елементарна частица от типа на 'електрон' е аз ще го опровергая, като го посъветвам да потърси в гоогле smile.gif

чени за пръв път заснеха електрон

Дата : 5 Март 2008 г. 10:35 ч.

Последна редакция : 5 Март 2008 г. 10:40 ч.

Снимката на елементарната частица е публикувана в седмичника "Обзървър".

Нещо ми е особено съмнителна тази статия дошла като новина от Обзървър у нас преди година... А снимката не е актуална. Това е компютърна графика и не е снимката на електрона... Т.е. това на снимката е нечия въображаема представа за електрона. Всъщност не става дума за снимка.... а за филмче.

Ето скрийншотче от записа:

id4666.jpg

ето филмчето

http://www.msnbc.msn.com/id/21134540/vp/23336599#23336599

Не знам какво е публикувал Обзървър, но резултатите от филмиране на поведението на електрон са обявени във physical revew letters.... Вероятно статията в Обзървър е била някакво бегло преводче с красива лилява картинка....

А преводачът разпространил новината в българския нет още повече е размил нещата.

Всъщност филмчето говори само за себе си. Показва релацията на електрона и атома под въздействието на много силна светлина...- скоростта драстично е намалена, за да може да се види и забележи пулсацията. Нещото обект на филма е атома. Движението - това е електрона. Самите учени създали изображението твърдят, че това не е филм или снимка в истинския смисъл на думата. Записът показва разпределението на енергията на електрона, а не самия електрон! Правени са много, много, много записи с много сложни методи на един и същ момент от този процес, за да се получи съответния по-ясен образ. Той е оцветен в синичко и черничко допълнително, за да има контраст за потребителите!

Иначе е черно-бял. Т.е. електронът сам по себе си като топче - каквото ти предложи за снимка не е заснет.

Засега имаме реално само снимки на молекули. В момента е новина ясна снимка на структурата на молекула с атомите в нея!!!!

http://www.popsci.com/scitech/article/2009...-image-molecule

pentacene.jpg

Редактирано от Lion Queen
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

В действителност, няма физик или астроном, който да не се е питал "безкрайна ли е Вселената и къде се намира?"

А отговора се състой в най-елементарната частица, която познаваме от много години.

Неутриното е елементарна частица.Открита през 1931 г. при β разпад. Бележи се с ν.Има една втора спин () и следователно е фермион.Фермиони се наричат всички елементарни частици с полуцял спин (1/2, 3/2, 5/2,...). Например електрон, протон, неутрон, неутрино, кварк и т.н

След като е електронеутрален лептон, неутриното не участва нито в силно, нито в електромагнитно взаимодействие, а само в слабо и гравитационно.

Заради едва забележимото участие в слабото ядрено взаимодействие, неутриното преминава през материята почти незабелязано.

ще е необходима стена, дебела около една светлинна година (~1016m) и направена от олово, за да задържи половината от тях.

ето защо, самата Вселена реално няма граници, в действителност около 90% от нея е изградена от неутрино частици, които се движат свободно и безпрепятствено, без да има какво да ги спре. Именно поради тази причина самата Вселена няма граници и затова тя се разширява непрекъснато.

Но съществува и мнение, че има множество Вселени, които са обединени в едно огромно пространство и на практика между тях има само неутрино частици. И поради факта, че те не могат да взаймодействат с материята във Вселените, те едва ли не изглеждат като една цяла Вселена. Ето защо определени части от 'Вселената' изглеждат като "пренаселени" от галактики и системи, а други са с огромни пространства от празни места.

Регулатор на целия процес на "задържане" на Вселените в една точка се явяват обектите с най-голяма гравитация- черните дупки. Появата на Черна дупка в определена част на някоя Вселена може да се характеризира като "саморегулация" на разширяването на тази Вселена. Това е като да поставите напоена с вода гъба върху масата. Натискайки гъбата водата излиза от нея. В момента, в който си вдигнете ръката обаче, водата се връща обратно.

Ето защо Вселената наистина има време-пространствен модел, но той е базиран в едно безкрайно и нематериално пространство, което няма как да бъде изследвано, тъй като може да се характеризира като вакуума.Във физиката вакуум е отсъствието на вещество в определен обем от пространството. Думата идва от латински - vacuum (pl. vacua) и означава празно пространство. Колкото и да е 'празно' едно пространство обаче, абсолютен вакуум няма, затова се говори за различни степени на вакуум.

Според мен най-голямата степен на вакуум, е тази при която в пространстото се съдържат единствено частиците на неутриното. Дори съвремените изследвания показват, че вакуумът не е "напълно празен". В него постоянно се раждат и умират елементарни частици. Тези процеси се изследват с голям интерес тъй като те биха дали обяснение за явления протекли в ранните стадии на съществуване на вселенета. Но ако тегорията за съществуване на множество от Вселени е вярна, то тогава изключително много от теориите, приемани досега може да се окажат погрешни, или поне относително вярни, що се отнася до определена проблематика.

И в крайна сметка винаги стой въпроса: каква форма има вселената?

Щом Вселени(ите)ната има саморегуралторна способност, единствената възможна форма е фракталната (повече тук http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%...%82%D0%B0%D0%BB )

Ако възприемаме Вселената,като част от Всемира, от космоса тя има начяло и край.

Ако я възпрлиемаме като Всемир, Космос тя е безначална и безкрайна, везависимо от това, че в нея всичко, като форма и структура е с начало и край.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако възприемаме Вселената,като част от Всемира, от космоса тя има начяло и край.

Ако я възпрлиемаме като Всемир, Космос тя е безначална и безкрайна, везависимо от това, че в нея всичко, като форма и структура е с начало и край.

Напълно съм съгласна с това твърдение :)

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Lion_Queen, пускам съвсем несистематично няколко линка, защото `детайлите` по темата са необятни. :)

Коя е теорията за възникване на двойки виртуални частици? - Квантовата полева теория. Първата идея за наличие на нещо във вакуума е морето на Дирак, впоследствие се развива идеята, че пространство-времето е квантова пяна. "Забележими" измерими ефекти са например ефекта на Казимир и ван дер Ваалсовите сили. Виж също Виртуална частица. Най-нагледният ефект, който се обяснява с `непустота` на вакуума (или т.нар. нулеви колебания) обаче е спонтанното излъчване - например светенето на крушката с нажежаема жичка. Проблема е в това, че всеки обект (вкл. възбуден атом), намиращ се в абсолютно празно пространство, представлява затворена система. А доколкото такава система е стабилна във времето, никакво излъчване не е възможно (квантовата механика забранява на крушките да светят, затова се налагат `фокусите` с вакуума, от които се развива квантовата електро-динамика.)

Относно интерпретациите - доколкото схващам, Бом не развива Копенхагенската, напротив, той предлага детерминистична интерпретация. Тя се смята за оборена от фон Нойман, който аргументира невъзможността на теориите със скрити променливи въобще. По-късно обаче Бел показва, че аргументацията на фон Нойман демонстрира не невъзможност, а нелокалност на теориите със скрити променливи, а също и че нелокалността е свойство на всички квантово-механични системи. Към момента, ИМХО, интерпретацията на Бом е по-скоро неприета, отколкото опровергана. Това, което имам предвид обаче е друга интерпретация, тъй да се каже, втора по приетост.

Интерпретация на Еверет/Мета-теория на многото светове - Копенхагенската интерпретация дава `специален` статут на измерването, без да го дефинира и да посочва последствията му. Напр. в експеримента с двата процепа, след детектиране на резултата, всички останали възможности (вероятности) `изведнъж се нулират` (колапс на вълновата функция). Според Еверет всички останали вероятности се осъществяват в паралелни вселени. Така се отстранява специалната роля на наблюдателя, тоест уравненията, описващи системи БЕЗ наблюдатели в тях, описват и системи с наблюдатели. Един от основните изводи на мулти-вселенната теория е, че наблюдаемата Вселена е квантова суперпозиция на много (дори може би безкрайно много, тъй като непрекъснато се `разклоняват`) не-комуникиращи помежду си паралелни вселени. Защо некомуникиращи? Еверет започва с разглеждане на системата наблюдател/детектор-наблюдаемо, като посочва, че прецизното дефиниране на състоянието й (например преди измерване) е невъзможно. Възможно е само да оценим състоянието й спрямо това на друга такава система. По тази причина наблюдателят не влияе на резултата от наблюдението, но става `квантово свързан` с наблюдаемото след измерването. Нещо повече, следващите наблюдения са `свързани` с предходните - тоест, наблюдаемата Вселена е един `път` в дървото на разклоняващите се вселени. Това е така, тъй като натрупването на достатъчно много на брой наблюдения (индивидуално реверсивни/обратими на атомно или суб-атомно ниво процеси) води до термодинамично необратим резултат (тоест, наблюдателят не може изцяло да `върне назад` свързаността си с резултите от наблюденията и така да хвърли поглед в паралелна вселена посредством експерименти за интерференция с нея, въпреки че може да наблюдава интерференция на единичен електрон с паралелните му - въпрос на различни нива на свързаност/степени на свобода).

Къде отиват вероятностите обаче? Тоест, защо експериментално наблюдаваме именно тези събития, за които се изчислява най-голяма вероятност? Един възможен отговор е, че множеството от всички възможни светове има вероятностна мярка, така че е естествено да очакваме реалната наблюдаема Вселена да е такава с относително по-висока вероятност.

Едно практическо последствие на тази теория може да стане фантастичната бързина на квантовите компютри - тъй като ще `обхождат` на единична итерация всички вероятни `ходове` от едно състояние до друго.

[Необходим оф-топик: Зазерски го чувам за пръв път. "Разклащането" на позициите на Копенхагенската интерпретация започва през 80-те години, основно във връзка с космологичните изследвания - т.е. популярната литература, която съм чела в средата на 80-те е малко "гранична". При едно по-щателно ровене в Гугъл обаче с ужас установих, че междувременно са се нароили един куп около-научни теории с думата `субквантов` в заглавието. Извинявам се, ако съм пратила някого за зелен хайвер. А сега - надолу под квантите. ;) ]

Подобно на това как планетата Нептун е открита на върха на перото, в опитите си да обяснят и `подредят` квантовия свят, физиците задълбават все повече в математически модели, като прилагат и методи, довели до успех в други науки. Такъв метод е редукцията, посредством която обяснението на многообразието на химичните елементи бе редуцирано до обяснение свойствата на няколкото частици, образуващи строежа на атома. По аналогия се предлагат суб-частици (суб-кванти), които да обяснят многообразието на елементарните частици. (В работи от около 1965 год. суб-частици се наричат и кварките. Сега термина, както и `суб-квантов`, се избягва - видях в Гугъл защо). Общото название на предлаганите суб-частици е преони, но в момента тези направления почти не се разработват. За сметка на това едно друго направление претърпява голямо развитие - а именно представянето на адроните като квантови струни (Теория на струните - рус./англ.). То води началото си от опита за обяснение на експериментално установената връзка между спина и масата на адроните - прави се аналогия с трептенето на струна на различни "ноти". Тоест, вибрирането на квантовата струна на различна честота се наблюдава във видимата Вселена като различна елементарна частица - първоначално това се отнася само за бозоните. Тъй като квантовата хромодинамика обяснява по-добре свойствата на адроните, струнната теория `увисва` за известно време, докато през 1974 година не се открива, че определени вибрации би трябвало да породят частица със свойства, съответстващи на предсказаните за гравитона в Стандартния модел. Така Теорията на струните се оказва гравитационна и е първият сериозен кандидат за Теория на Всичко. Особеност на тази теория е, че тя изисква многомерно пространство, като има два подхода то да се сведе до наблюдаемото четиримерно пространство-време - първият е като се покаже, че `излишните` пространствени измерения са `компактни` (наблюдават се само на много малки разстояния), а вторият е, че наблюдаемата Вселена по силата на някакви физически ограничения е разположена на повърхността на четири-измерна мембрана (D-брана). В развитието си теорията претърпява два пика - първият, когато с помощта на суперсиметрията Струнната теория обхваща и фермионите и бива открит метод за отстраняване на някои предсказвани в по-ранните варианти аномални частици (напр. тахионите, които имат отрицателна маса и по-голяма скорост от светлината). През 1990 г. в теорията се въвеждат много-измерни обекти, наречени D-брани, които са идентифицирани (най-сетне) с теоретично предсказан физически обект - те са хоризонти на един вид черни дупки от теорията за супергравитацията. Вторият пик е в средата на 90-те, когато се показва, че съществуващите 5 варианта/модела на теорията са гранични случаи на един и същ 11-измерен модел (който би трябвало да бъде обект на все още неразвитата М-теория). За голямо постижение се смята и откритата през 1997 г. връзка между струнната теория и суперсиметричната теория на Янг-Милс. Тя се нарича AdS/CFT съответствие и представлява първата конкретна реализация на холографския принцип. От предимствата на струнната теория ще спомена само, че тя няма свободни параметри, за разлика от Стандартния модел, в който има 19 параметъра, които може да се "нагласят" за по-добро съответствие с експерименталните данни.

Наскоро обаче бе показано, че струнната теория допуска невъобразимо количество видове вакуум, което, заедно с факта, че евентуалните специфични за теорията ефекти изискват изключително високи енергии за експериментално доказване, я отпраща засега `на по-заден план`. Сред алтернативите й ще спомена две - според едната макро-структурата на Вселената не е еднородна, а се формира на геометрични фигури - тетраедри например. А преди да спомена другата, ще направя миниатюрно лирично отстъпление.

Теорията за струните ми харесва, защото кореспондира с древната идея, че всичко е вибрация. Другата алтернатива пък има далечно сходство с идеята, че световната история е гоблен, изтъкан от съдбите на всички хора. В теорията Loop Quantum Gravity самото пространство е гоблен, който отдалече изглежда гладък, но достатъчно отблизо се вижда, че представлява фина тъкан/мрежа от отделни кванти-`халкички` на гравитационното поле. Съгласно най-новите изчисления относно сингуларностите в тази теория при екстремално свиване на Вселената пространството `се разсипва`, квантовата геометрия не позволява свиването му до нулев обем и по необходимост следва спиране на процеса на свиване и последващо екстремално разширяване, тоест преди нашата Вселена е имало друга, която се свива и после се разширява в нова Вселена със същите свойства. Значи - отстраняваме Големия Взрив в полза на осцилиращата Вселена. Това е засега последния теоретичен вариант за отговор на въпроса "Безкрайна ли е Вселената" (и под-въпроса му "какво представлява тя" ;) ).

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
Но съществува и мнение, че има множество Вселени, които са обединени в едно огромно пространство и на практика между тях има само неутрино частици. И поради факта, че те не могат да взаймодействат с материята във Вселените, те едва ли не изглеждат като една цяла Вселена. Ето защо определени части от 'Вселената' изглеждат като "пренаселени" от галактики и системи, а други са с огромни пространства от празни места. Регулатор на целия процес на "задържане" на Вселените в една точка се явяват обектите с най-голяма гравитация - черните дупки. Появата на Черна дупка в определена част на някоя Вселена може да се характеризира като "саморегулация" на разширяването на тази Вселена. Това е като да поставите напоена с вода гъба върху масата. Натискайки гъбата водата излиза от нея. В момента, в който си вдигнете ръката обаче, водата се връща обратно.

На мен цитирания отгоре подход не ми се струва убедителен. Ако ще има нещо, което да се представя като множество вселени, то между тези вселени би било логично да няма нищо - дори и "празно" пространство, какво остава пък за пространство, запълнено с неутрино. При подход с множество вселени би било логично тези различни вселени да са повече или по-малко отделени помежду си, както и да са отделени по същия начин от нашата, познатата ни вселена. Естествено, тогава тези множество "вселени" (както и нашата, позната ни "вселена") няма да са точно вселени, а по-скоро ще бъдат множество светове - част от една-единствена Вселена, която да ги включва всичките в себе си (да ги включва в своята, създадена от вижданията на нас, хората, концепция за мега-Вселена). И ако има някаква връзка между потенциалното множество от най-различни светове-"вселени", то такава връзка би наподобявала връзката между сънищата ни и обективната, будна действителност. (Какво пречи сънищата да бъдат представяни като различни от нашия светове-"вселени", които обаче да са свързани в известна степен, при известни условности, с нашия свят - познатата ни "вселена"? Връзката да се изразява в прекъсването, в унищожаването на временно създадения при заспиването ни сънищен свят, когато върху спящото ни тяло бъде оказано прекалено радикално въздействие или пък когато човек се наспи. От една подобна гледна точка бихме могли да се запитаме, дали и познатата ни обективна реалност не представлява особена, масова форма на "сън" или "халюцинация", което пък ни отвежда до заключение за важността на съзнанието (или може би подсъзнанието) при една подобна визия за Вселена.)

Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Потребител

Единственият начин да разберем дали наистина е съществувал Големия взрив и същевременно да научим точно как се е зародила Вселената е следния. Изхождайки от факта, че ние виждаме Слънцето такова, каквото е било преди 8 мин, заради разтоянитето; би следвало, че трябва да отидем на такова разтояние, от което можем да видим самата Вселена преди 14 милиарда години (колкото е и предполагаемава й възраст). А колко всъщност е това разстояние? Ами да започнем със сметките:

Като за начало да разберем колко километра изминава светлината за една година. Тя се движи приблизително с 300 000км/с и е нужно да разберем колко секунди има в една година и полученото число да го умножим по 300 000.

Уравнението е следното:

60 x 60 x 24 x 365,6 = 31 587 840 (приблизителните секунди в една астрономическа година)

31 587 840 x 300 000 = 9476352000000 (приблизителното разстояние в километри, което изминава светлината за една година)

Полученото число да го закръглим на 9.5 трилиона километра.

Сега трябва това число да го умножим по 14 милиарда, тъй като това е предполагаемата възраст на вселената.

9.5 трилиона (x) 14 милиарда (=) 13.3 секстилиона [приблизително].

И заключението, което трябва да си направим е, че колкото и догадки да правят учените за произхода на Вселената, никога те няма да бъдат напълно доказани. Единственият начин е самото зараждане да се види. И 13.3 секстилиона километра трябва да се изминат още днес или утре, защото времето е наш враг. С всяка изминала секунда, това приблизително разтояние расте с 300 хиляди километра. Но къде ще се озовем ако за един миг се пренесем толкова далеч? Няма ли да е отвъд Края на Вселената? Ще можем ли да оцелеем на подобно място? Отговора е, че ако имаме апаратурата, с която да се пренесем за секунди до там, ще имаме и апаратурата да оцелеем.

Другия вариант е, ако успеем да пътуваме с два пъти скоростта на светлината, ще бъдем на това място след 21 милиарда години. Гот, а?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Единственият начин да разберем дали наистина е съществувал Големия взрив и същевременно да научим точно как се е зародила Вселената е следния. Изхождайки от факта, че ние виждаме Слънцето такова, каквото е било преди 8 мин, заради разтоянитето; би следвало, че трябва да отидем на такова разтояние, от което можем да видим самата Вселена преди 14 милиарда години (колкото е и предполагаемава й възраст). А колко всъщност е това разстояние? Ами да започнем със сметките:

Като за начало да разберем колко километра изминава светлината за една година. Тя се движи приблизително с 300 000км/с и е нужно да разберем колко секунди има в една година и полученото число да го умножим по 300 000.

Уравнението е следното:

60 x 60 x 24 x 365,6 = 31 587 840 (приблизителните секунди в една астрономическа година)

31 587 840 x 300 000 = 9476352000000 (приблизителното разстояние в километри, което изминава светлината за една година)

Полученото число да го закръглим на 9.5 трилиона километра.

Сега трябва това число да го умножим по 14 милиарда, тъй като това е предполагаемата възраст на вселената.

9.5 трилиона (x) 14 милиарда (=) 13.3 секстилиона [приблизително].

И заключението, което трябва да си направим е, че колкото и догадки да правят учените за произхода на Вселената, никога те няма да бъдат напълно доказани. Единственият начин е самото зараждане да се види. И 13.3 секстилиона километра трябва да се изминат още днес или утре, защото времето е наш враг. С всяка изминала секунда, това приблизително разтояние расте с 300 хиляди километра. Но къде ще се озовем ако за един миг се пренесем толкова далеч? Няма ли да е отвъд Края на Вселената? Ще можем ли да оцелеем на подобно място? Отговора е, че ако имаме апаратурата, с която да се пренесем за секунди до там, ще имаме и апаратурата да оцелеем.

Другия вариант е, ако успеем да пътуваме с два пъти скоростта на светлината, ще бъдем на това място след 21 милиарда години. Гот, а?

Сметката не е вярна. Чеширският Котарак гарантира това. Това, обаче, не трябва да Ви притеснява. В тази материя дори някои астрономи могат да се оплетат. В Misconceptions about the Big Bang например добре е обяснено защо. Инфлация и прочее... Пак ще ви пиша. Ама друг път.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вселената определено е крайна. Проблемът е, че тя изглежда безкрайна в тримерното пространство, но е крайна в четиримерното. Изключвам времето.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Бъркаш. Вселената не е безкрайна. Тя има край, но не можем да достигнем до него, поради геометрията ѝ. Просто Вселената е направена прекалено добре. Тя е като капан. Попаднеш ли в нея, няма излизане. За измеренията си прав.

Може ли да направим една аналогия, която потвърждава Вашето твърдение. Земята има ли край, или е безкрайна? Не е безкрайна. А може ли да се стигне тогава до края й? Не може. Ако тръгнеш от Севиля, след 3 години се връщаш пак там. Така доказваш, че хем Земята не е безкрайна, хем че няма край.

Парадоксът на Олбер не доказа ли категорично, че Вселената не е безкрайна?

Link to comment
Share on other sites

Вселената е крайна. Има граници и център. Формата и` е като на яйце или подобие на формата на атома. Извън нея съществуват други вселени, с друго време на създаване и унищожаване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вселената е крайна. Има граници и център. Формата и` е като на яйце или подобие на формата на атома. Извън нея съществуват други вселени, с друго време на създаване и унищожаване.

Пенчо, ти някога интересувал ли си се какъв е смисъла на термина 'Вселена'? Особено на приставката 'Все-' може да обърнеш по-голямо внимание. Тогава ще разбереш, че Вселената обхваща у другите вселени по твоята представа. В резултат на което други вселени не трябва да има :)
Link to comment
Share on other sites

Пенчо, ти някога интересувал ли си се какъв е смисъла на термина 'Вселена'? Особено на приставката 'Все-' може да обърнеш по-голямо внимание. Тогава ще разбереш, че Вселената обхваща у другите вселени по твоята представа. В резултат на което други вселени не трябва да има :)

Не може да няма други вселени. Защото вселените са шахматно разположени. Когато една вселена расте и заема пространство и материя, съседните вселени са в период на почивка. Когато съществуващите вселени се разпадат, започва изграждане на другите вселени около тях, а те са в почивка. Времето, през което съществуват съседни вселени е различно и не се покрива.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вселената е крайна. Има граници и център. Формата и` е като на яйце или подобие на формата на атома. Извън нея съществуват други вселени, с друго време на създаване и унищожаване.

Аз пък ще кажа, че има форма на геврек! Хайде ме оборете г-н Бойчев!

Поне има модел при който Вселената прилича на поничка / геврек. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не може да няма други вселени. Защото вселените са шахматно разположени. Когато една вселена расте и заема пространство и материя, съседните вселени са в период на почивка. Когато съществуващите вселени се разпадат, започва изграждане на другите вселени около тях, а те са в почивка. Времето, през което съществуват съседни вселени е различно и не се покрива.

И тези данни са получени на база на ... ? :post-20645-1121105496:

Дори Струнната Теория не си позволява да реди Вселените шахматно!:lac:

П.С.Към г-н Бойчев - запознат съм идейте на "съвременните" "Розенкройцери" и как се получават сведения за Вселената! Така, че внимавайте какво ще напишете...:sneaky2:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз пък ще кажа, че има форма на геврек! Хайде ме оборете г-н Бойчев!

Поне има модел при който Вселената прилича на поничка / геврек. :)

Здрасти, Богданов!

Познал си от първия път! :biggrin:

Тороидална е Вселената.

И елементарните частици са тороидални! Но, тъй като с голяма честота променят направлението на оста на тороида, ни се струват сферични!

А, дали формата на Вселената е сферична (вид безкрайност) - не е в "сферата" на физиката! :biggrin:

...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...