Отиди на
Форум "Наука"

Дойранската епопея


Recommended Posts

  • Потребител

Дойранската епопея

През 1915 г. България се включва в Първата световна война. Деветстотинхилядната българска армия атакува Сърбия, съюзник на Антантата. След епични сражения до края на ноември войските ни, разбили 550 000-а сръбска армия и изпратените им в помощ две френски и една английска дивизия, достигат сръбско-гръцката граница. По политически съображения (съюзниците ни Германия и Австроунгария се надяват да привлекат Гърция на своя страна) армията ни получава заповед да се окопае на границата. Започва позиционната война, която ще продължи до края и ще завърши на 25 септември 1918 г.

Фронтът преминава по високите била на македонските южни планини. Само при Дойранското езеро високата стена на Беласица се разлива в пет ниски паралелни планински вериги. Затова именно тук войските на Антантата ще се опитват да извършат пробив в българските отбранителни линии. Дойран ще стане арена на непрекъснати сражения, включващи ежедневни артилерийски, въздушни и патрулни схватки и три генерални щурма.

Това ще превърне битката за Дойран в най-голямото сражение в българската военна история ­ както по численноста на участващите войски и загиналите в боевете, така и по използваната огнева мощ. И в най-голямата българска военна победа в цялата ни вече почти четиринадесетвековна история.

За сведение: Дойран е арена на яростна битка и през Междусъюзническата война (юни-юли 1913 г.). Именно тук частите на полковник Каварналиев спират гръцко-сръбското настъпление към Струмица.

Пак тук на 24 и 25 ноември 1915 г. Втора дивизия разбива 10-а английска дивизия. В бягството си към Солун оцелелите англичани захвърлят не само оръдия, картечници и обози, но и личното си оръжие. Втора дивизия заема граничните височини и започва изграждането на дойранските позиции. Едва към лятото на 1916 г. към тях ще се придвижат части на френската и английската армия, прииждащи в Солун по море.

Първият щурм на съглашенците започва на 9 август 1916 г. След мощна артилерийска подготовка три френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции. Главният удар е насочен срещу височината Дуб. Българската артилерия открива бесен преграден огън и сериозно разстройва атакуващите вълни още в пунктовете на съсредоточаване. Оределите френски вериги са помитани от българските картечни роти на стотина метра от окопите. Когато оглушалите и обезумели от ужас французи стигат до българските окопи (само 2-3 пъти за 9 дни), идва редът на българската пехота и нейният “специалитет” ­ контраатака на нож. На десетия ден загубилият в убити и ранени 60% от бойците си френски главнокомандващ прекратява щурма.

На 3 март 1917 дойранските позиции са заети от Девета плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. Талантливият български пълководец изгражда пет паралелни позиции, инженерно оборудвани с бетонни бункери. Използвайки няколкото месеца затишие, Вазов хвърля тридесет и петте хиляди бойци и офицери в невиждан труд, изграждайки (понякога на 17 метра под земята!) система от бетонни и скални укрития, които да приберат всеки боец в случай на артилерийски обстрел. Войниците го псуват на поразия ­ докато те ежедневно копаят, заврени в скалите, бойците на дивизиите по фланговете на плевенци безгрижно се пощят на припек. След войната обаче Вазов всеки ден получава по 2-3 баници от Плевенско, Ловчанско, Троянско, Свищовско. Носят му ги жените на неговите войници, дошли по работа в София ­ в знак на благодарност, че опазил мъжете им. Изпреварвайки събитията, ще подчертая, че в решителния щурм именно благодарение на укритията Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. Атакуващите ги англичани и гърци загубват над 60 000 само убити.

На 21 април 1917 г. с две дивизии (22-ра и 26-а) сменилият французите английски корпус започва втория щурм на Дойран. След тридневна артилерийска подготовка, при която са изстреляни 150 000 снаряда, англичаните тръгват смело в атака. Напредват в гъсти маси. Българските окопи са разорани и те смятат, че там не е останал жив боец. Едва след войната генералите им ще научат, че българските загуби от артподготовката са ... трима (!) ранени. Когато на 25 април в 0,30 часа английските вериги са само на няколко метра от окопите на българите, там ги посреща плътна картечна и пушечна стрелба. Люшналите се назад тълпи са сподирени от артилерийски и минохвъргачен огън. Тук-там български роти и полкове се хвърлят и в контраатака на нож. Към 3,00 часа атаката на англичаните е отблъсната по целия фронт. На бойното поле атакуващите оставят 8000 трупа. Заловени са стотици пленници.

Попълвайки загубите на 22-ра и 26-а дивизия и подкрепяйки ги с още една (60-а) дивизия, на 8 май 1917 г. английското командване предприема нов щурм на Дойран. Този път българската артилерия (над 200 оръдия) открива огън още преди пехотната атака. Англичаните са неприятно изненадани, тъй като знаят за оскъдицата от снаряди при българите и са свикнали артилерията ни да открива огън само при атака. Българските снаряди избиват цели роти още в окопите, рушат блиндажи по командни пунктове, “задушават” поддържащите атаката английски батареи. Объркани, англичаните все пак към 21,00 часа тръгват в атака. До 6,00 часа на 9 май атаките ще станат шест ­ всички отбити с огромни загуби. Само в предокопното пространство на 34-и троянски полк ще бъдат преброени 3300 тела на противникови войници и офицери. По данни на английски военни историци трите английски дивизии губят от 75% до 90% от състава си. Девета плевенска е непокътната и според английските историци, ако в този момент би тръгнала в контранастъпление към Солун, лесно би превзела главната база на Антантата на Балканите. (По това време резервите на английския корпус са повалени от малария край блатата на Солунското поле.) Но по заповед от Берлин българските войски остават по позициите си.

В средата на септември 1918 г. Антантата е готова за нов щурм. Замисълът е чрез два пробива ­ на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при Дойран, шестстотинхилядната българска армия в Македония да попадне в “чувал”, да бъде ликвидирана, а България окупирана и извадена от войната.

При Добро поле, макар и с много жертви, французите пробиват фронта и настъпват бавно, очаквайки паралелния пробив при Дойран, за да не останат с оголени флангове. Всички погледи са вперени сега в ниските хълмове край красивото езеро. Тук Антантата е струпала колосални сили ­ четири английски, две гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама ­ дванадесетте ни дивизии са разтегнати по 600-километровия фронт от Бяло море до Елбасан в Албания. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, плевенци се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. Смъртта на българския воин по стар обичай трябва да бъде красива. В тези мигове никой и не си помисля, че ще оцелеят почти всички, ще унищожат 47 000 неприятели и ще спечелят най-голямата ни победа в историята.

Артилерийската подготовка започва на 16 септември. По българите при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови. Даваме 9 убити и 40 ранени. В 5,00 часа на 18 септември отново в гъсти маси три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. И в този момент заработва българската артилерия. Двеста и двадесет дула бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите, няма вече за кога.Четиристотин български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. Четиристотин и четиридесет картечници правят огромни просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки.

Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: “Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени.” В отчаянието си той праща резерва (една английска и една гръцка дивизия) в обход през Беласица. Там обаче е Единадесета македонска дивизия, чиито бойци смаяно наблюдават как англичани и гърци пъплят по почти отвесните скатове на планината. (Непроходимостта на тези склонове ражда през войната приказката, че не Единадесета дивизия пази Беласица, а Беласица пази Единадесета дивизия.) Когато атакуващите достигат на двайсетина метра от позициите на македонците, Беласица изригва огън като вулкан. В буквалния смисъл на думата ­ дивизията е снабдена с огнехвъргачки, които подпалват изсъхналите треви и храсти. Град от ръчни бомби, картечен и пушечен огън, разбира се, също съпровождат пламъците на огнехвъргачките. Десет хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица. Англичаните, настъпващи във втория ешелон, имат повече късмет. Подгонени от огъня на артилерията, те се укриват зад един железопътен насип и с големи загуби дочакват нощта, за да се изтеглят на изходните си позиции.

На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. В края на деня английските тръбачи свирят отбой. Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са чувствителни. Вазов губи по-малко от 500 бойци.

Това е краят, генерал Вазов съобщава в София, че пред себе си фактически няма противник и моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра армия, заемаща фронта при Серес срещу слабобоеспособни гръцки части. В София обаче решават да използват победата при Дойран, за да се измъкнем с чест от войната. На започналите преговори за примирие в Солун, използвайки факта, че българската армия е практически непокътната, делегацията ни сключва споразумение, по силата на което армията ни се изтегля от Македония с цялото си въоръжение, а страната няма да бъде окупирана от войски на съседните държави.

Няколко дни по-късно Девета дивизия марширува по улиците на Плевен заедно с 558 английски пленници, взети в плен в последния ден на войната. А през 1936 година в Лондон знаменният полк на английската армия ще сведе на парад в Лондон знамената си пред генерал Владимир Вазов.

Генерал Владимир Вазов

bio_29.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
През 1915 г. България се включва в Първата световна война. Деветстотинхилядната българска армия атакува Сърбия, съюзник на Антантата. След епични сражения до края на ноември войските ни, разбили 550 000-а сръбска армия и изпратените им в помощ две френски и една английска дивизия, достигат сръбско-гръцката граница. По политически съображения (съюзниците ни Германия и Австроунгария се надяват да привлекат Гърция на своя страна) армията ни получава заповед да се окопае на границата. Започва позиционната война, която ще продължи до края и ще завърши на 25 септември 1918 г.

В началото на войната българските войски наброяват 600 000 души, разделени в 3 армии. Сръбските войски (Тимошката армия и 2-ра сръбска) са разгромени само от 1-ва българска армия в състав 145 000 души и 440 оръдия (двойно по-малобройни сили).

Причината германското командване да спре българското настъпление е не толкова основана на надеждите, че Гърция може да се включи на тяхна страна, а необходимостта от създаване на Солунски фронт където да бъдат държани избягалите сръбски части и силите на Антантата, които при евентуална българска инвазия и окупация на Гърция автоматично биха ги прехвърлили на Западния фронт срещу германците, където те вече са зациклили в изтоштителна позиционна война в окопите.

Като цяло по нареждане на германското командване е забавено настъплението ни и в Македония и в Косово, иначе е можело да бъде извършен светкавичен разгром на Сърбия и Гърция в доста кратко време!

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/03_gost....htm

Тази битка е равна на Шипка, на Клокотница, на Ахелой. Един от върховете не само в новата българска история, а и в цялата. Ако Иван Вазов създаде българската литература, брат му, няма да е пресилено да кажем това, спаси България в един от най-опасните моменти от историята й. Според мен тези събития още не са получили истинското място в оценяването на българската история.

Редактирано от КГ125
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Тази битка е равна на Шипка, на Клокотница, на Ахелой. Един от върховете не само в новата българска история, а и в цялата. Ако Иван Вазов създаде българската литература, брат му, няма да е пресилено да кажем това, спаси България в един от най-опасните моменти от историята й. Според мен тези събития още не са получили истинското място в оценяването на българската история.

Напълно съм съгласен. С Дойранската епопея ние сме се прочули по целия свят, а аз когото и да попитам не е и чувал за нея. Даже не се учи от учениците :head_hurts_kr: . А тя по численост не може да се съпостави с почти нито една битка, даже да не кажа никоя! Ние сме направили такъв разгром над великите сили за какъвто никога не са мислили и очаквали. Затова реших да пусна тази тема. Винаги има разминавания в цифрите - колко е била армията, колко са загиналите, но това го има във всяка битка. Велика сила и нация сме били! А сега ....

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Е, велика чак не, но твърде добра в много отношения. А не само Дойран, цялата българска история от 1878 до 1944 продължава да остава неглижирана и недооценена, по инерция от периода на социсторията. Разбира сме, днес сме свидетели как адекватното й оценяване пополека- полека си пробива път.

То като се замисли човек, българското общество още не успява да осмисли и оцени новота си история, както и себе си, впрочем.

А обратите, на които България става арена през 20 век сочат или към оптимистичния вариант, че народите преживяват възходи и падения, или към песимистичния, че сме изпуснали питомното за съжаление...

Link to post
Share on other sites
  • 5 месеца по късно...
  • Модератор История

Само едно уточнение - през 1913 г. бригадата на полковник Каварналиев не успява да спре гърците / сърби няма/.Въпреки геройската смърт на полковник Каварналиев и половината от войниците му численото превъзходство и най вече превъзходството в аритлерия на гърците си казва думата и българската позиция е превзета.

Link to post
Share on other sites
  • 2 years later...
  • Модератор История

Това са митове/че генерал Вазов е разполагал със свежи войски говоти за успешна контраофанзива/.На Дойран противникът е спрян на последната възможна позиция с максимални усилия и себераздаване.Един свободен войник не е имало за контраатака.А противник е имало.Да съглашенците са претърпели сериозни загуби в жива сила /не са 47 000 токава са глупости/ но там им е концетрирана артилерията имаща смазващо превъзходство над българската.

Link to post
Share on other sites
  • 7 месеца по късно...
  • Потребител

Макар че не се отнася конкретно за Дойран, ще я посна тук.

През пролетта на 1918-та година се случва най-загадъчното събитие за цялата война.

Войници от 5-та пехотна Дунавска дивизия при Гевгели залавят една кукумявка. Това, което е привлякло вниманието на войниците е нещото привързано към крачето на птицата. Оказва се свита на рулце хартия. На нея на много лош френски било написано: Голямата офанзива на съглашенците против България ще започне на 30-тий май (1918-та). Кукумявката с писмото е била изпратена етапно в щаба на дивизията, после в щаба на армията и накрая в щаба на сухопътните сили в Кюстендил. Днес животинчето (препарирано) може да бъде видяно в природонаучния музей в София. Както е известно, офанзивата на съглашенците започна точно на 30-ти май! Кой е написал това писмо и защо е избрал този изключително причудлив начин на изпращането му и до ден-днешен остава пълна мистерия!

Редактирано от eMGeto
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Странно наистина, със сигурност знаем че не е от щаба на французите щом е на развален френски, съобщението вероятно е било от англичаните към французите примерно или сърбите или гърците. През войната между другото доста тромаво е протичала координацията между съюзниците, френския щаб в Солун първо се е обръщал към Париж за разрешение нещо да се направи съвместно с англичаните и след това са чакали обратния телеграф за да съобщят на англичаните какво ще се прави, отделно гърците постоянно са им се дърпали за всякакви логистични съдействия та е трябвало буквално да ги плашат с демонстрация на сила и дори грубото й налагане за да се придвижват нещата, та не е много чудно и кукумявки да има в цялата работа :)

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...