Отиди на
Форум "Наука"

Шести Вселенски събор и споменаването на България


Recommended Posts

  • Потребител

Чел съм в книги какви са решенията на този събор - че осъжда монотелизма (*) и че е свикан по времето на папа Агатон, папа Георгий и император Константин IV Погонат. Ето какво намерих в Pravoslavieto.com:

Шестият вселенски събор бил свикан в Константинопол (както Втория и Петия) през 681 г. по повод ерестта на монофизитите (**) при Константинополския патриарх Георгий, папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). В него участвали 170 отци.

Но бих искал да обърна внимание и на един друг документ от Събора - на 9 август 681 година за първи път е споменато името България за държава. Някой моеж ли да помогне с малко повече информация за това събитие?

---

* Монотелизъм - теологична доктрина, според която Иисус Христос има една единствена воля и две природи - божествена и човешка.

* Монофизитизъм - учението, че Иисус Христос има една единствена природа и тя е божествена. Негов пръв проповедник става цариградският архимандрит Евтихий. Това учение е противоположно на диафизитизма, според който Иисус Христос има две природи - божествена и човешка.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Съборът не е през 681г. - открит е на 7.11.680, имал е общо 18 заседания и е закрит на 16.09.681г.

Питаш всъщност за т.нар. изказване на презвитер Константин от Апамея, направено на 16-тото заседание (9.08.681). В него той споменава, че ако са го били изслушали, когато искал да се изкаже (още в началото на събора), "нямаше да претърпим това, което претърпяхме през годината, сиреч каквото претърпяхме във войната с България". Това е.

Но едва ли презвитерът под "България" разбира някаква нова, току що създадена България. По-скоро изказването визира добре известната във Византия "Стара голяма България" на Кубрат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
В него той споменава, че ако са го били изслушали, когато искал да се изкаже (още в началото на събора), "нямаше да претърпим това, което претърпяхме през годината, сиреч каквото претърпяхме във войната с България".

Йончев, ти си далеч по-запознат от мен с историята. Много пъти съм питал, но просто искам да оживя дискусията.

Ти казваш "ако са го били изслушали". Ами за да го изслушат, предполагам, че Константин от Апамея трябва да е приближен на византийския двор, щом той е казал. Има ли нещо вярно или бъркам?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Приближен - едва ли. Бил е обикновен свещеник, при това чак от Втора Сирия. Помолил един от "разпоредителите" (така да се каже) на събора, Теодор, да го представи и да му даде възможност да се изкаже още в началото, но явно не го огряло и му се е наложило да чака близо 8 месеца. Не мога да кажа защо е смятал, че е щял да предотврати поражението, ако се е изказал в началото, но от словото му се вижда, че свързва всичко това с изглаждането на религиозните противоречия в империята.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тези противоречия вредят много на Византия. Нали така изгубва източните си провинции. Но искам да попитам нещо: правилно ли съм разбрал, че през този период Църквата е обединена? Защото щом и папата, и патриарха са свикали събора, би трябвало Църквата да не е толкова разделена.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Но бих искал да обърна внимание и на един друг документ от Събора - на 9 август 681 година за първи път е споменато името България за държава.

Тази реч на Константин от Апамея се свързва с датирането на мирния договор между България и Византия, който се явява международно признание на Дунавска България. Затова Началото на Дунавска България се брои от 681г. Технически обаче това е признаване на част от преди това признатата още при Ираклий Кубратова Велика България - нещо като признаването на днешна Македония. Иначе Константин и неговата партия ги насмели на събора.

Въпреки неуспеха във въйната с България управлението на Константин ІV Погонат е изключително успешно - той успял да умиротвори империята както по границите, така е и вътрешно свиквайки VІ събор. Изключително способен и далновиден император. При такива мащабни резултати направо не е за вярване, че е умрял толкова млад. Аз на няколко пъти пресмятах колко години е живял, та е успял да направи толкова много. Всъщност създаването на Дунавска България не е било чак толкова неизгодно за Византия. Дунавска България е трябвало да отбива ударите на все още могъщите хазари, което ще рече, че не можела да настъпва на юг. Но в замяна на това послужила като буфер срещу варварските нападения от север към империята. Разбира се некадърният наследник на Константин безносия Юстиниан за нула време успял да съсипе всичко, като хвърлил империята във вътрешен хаос и я предизвикал войно и външни набези. Като изключим това и войните при Константин Копроним и Крум, то до Симеон І сев. граница на империята останала сравнително спокойна, което позволило на Византия да съсредоточи усилията си на юг и успешно да се защити от перси и араби. А накрая след като Византия се справила с арабите при Йоан Цимисхий и Василий ІІ дори успяла да си възстанови власта чак до Дунава. Затова въпреки че е загубил от българите, Константин ІV си е от най-способните виз. императори.

Но искам да попитам нещо: правилно ли съм разбрал, че през този период Църквата е обединена? Защото щом и папата, и патриарха са свикали събора, би трябвало Църквата да не е толкова разделена.

През VІІв. не е имало схизма. Папата и патриарха се поскарали жестоко при покръстването на българите и тогава отношенията сериозно се обтегнали, но без да се стига до схизма (май разколът е родилния грах на нашата църква). До схизмата се стигнало, когато патриарха на Стария Рим не само отстъпил от църковните канони, но се опитал да наложи това в нашите италийски епархии. Тогава нашият благочестив архиепископ Лъв Охридски изготвил обстойно изобличение на заблудите, в които изпаднал патриарха на Стария Рим, наричан още и папа. Цариградския патриарх Михаил и останалите вселенски патриарси подкрепили нашия архиепископ. Папата обаче проявил упорство в своите заблуждения и бил отлъчен от църквата. Великата Схизма била вдигната чак от патриарх Атенагор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам за кой път се отклонявам от дадена тема, но не мога да се въздържа. Че Византия има ловка дипломация е известно. Според мен България брани границите на Византия не само от хазари и славяни. Мисля, че ако се започне война с аварите, ромеите биха насочили срещу тях българите. През 681 година двете държави граничат при Карпатите.

Иначе от думите на Константин от Апамея наистина личи, че не се е образувала нова държава. Ако наистина тогава България се създава, той няма просто, помежду другото, да спомене България. Според мен това показва нещо като един вид нахлуване в балканските владения на империята. Това е логиката ми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така като гледам, май само Константин от Апамея говори за войната с България. Щом е само той, значи на другите е било известно, че имало такава война. Но защо го е обявил? Може би заради това, че критикува императора за тази война. това обаче са само догадки. Ала и аз съм съгласен с Галахад, че Константин IV е добър владетел. Но и гръцкият огън е помогнал малко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами свързването на войната с предмета на събора е в духа на средновековния провиденциализъм - Бог наказал ромеите за извършените грехове, като претърпели поражение във войната с българите. Ако са били постигнали съгласие, нямало да се случи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Понеже става дума за схизмите между Римо-Католическата Църква и Източноправославната Църква...

Нека не забравяме, че до Великата схизма Църквата е една - Вселенска и Православна (католическа = православна).

Но когато говорим за схизма, нека не забравяме, че схизмите са три:

1. Между Източната и Западната църкви:

- малка (870 г.) и

- голяма/велика (1054 г.)

2. В рамките на Западната Църква:

- голяма/велика западна (1378 г).

--- На 5 октомври 869 година в Константинопол започнал своята работа VIII Вселенски църковен събор с участието на патриарсите от Константинопол, Йерусалим, Антиохия, Александрия и на представители на Рим. Било постигнато споразумение за изглаждане на конфликтите между Източната и Западната църкви. През това време, в Плиска много внимателно следели какво става на събора, но княз Борис не бързал да се намеси, а изчаквал удобния момент да потърси онова, което желаел най-силно - българската църковна независимост. На последните заседания на събора присъствали и пратениците на българския княз. Вероятно това било предварително уговорено в тайно споразумение с императора, което е видно от последвалите събития.

На 4 март 870 година император Василий I дал тържествена аудиенция в двореца за всички участници в събора. Неочаквано пратениците на българския княз поставили въпроса кому трябва да се подчинява техният духовен глава. Това изненадало папските легати, които възразили, че Българската църква е подчинена на Светия престол и дискусиите по този въпрос са напълно излишни. Тогава представители на източните патриаршии попитали какви свещеници заварили българите, когато завладявали земите си. Отговорът бил - гръцки. При това положение, въпреки протестите на папските легати, съборът постановил България да премине под върховенството на Константинополската църква, която извършила и акта на покръстването, но Българската църква да бъде обособена като самостоятелна архиепископия. В отговор на това римските духовници отказала подписването на документите и така се стигнало до т.нар. "малка схизма", довела до разрив между Източната и Западната църкви.

По престижа на западния предстоятел бил нанесен сериозен удар. В продължение на дълги години папите нееднократно призовавали княз Борис да "върне" Българската църква в лоното на апостолическия престол. Княз Борис или не отговарял на умолителните и заплашителни писма, или се позовавал на волята на Вселенския събор.

Актът от 4 март 870 година поставил основите на автономната Българска архиепископия. Римското духовенство било принудено да напусне страната. На негово място дошло отново византийско духовенство начело с ръкоположения от константинополския патриарх пръв български архиепископ Йосиф. Средище на архиепископията станала Плиска, а по-късно Велики Преслав. Следващите й предстоятели щели да се избират от клира на българския епископат с одобрението на владетеля. Зависимостта от Константинополската църква-майка била повече формална и условия за фактическа намеса във вътрешните й работи нямало.

Замислен и организиран като демонстрация на пълния триумф на Римския апостолически престол над Цариградската патриаршия и над източните поместни църкви, съборът завършил с поражение за папството, с което то никога не могло да се помири.

---

Още преди средата на ХІ в. отношенията между Рим и Константинопол са сериозно обтегнати. Все по-силни стават противоречията, свързани с вярата и църквата. Папството прибавя към Никейския символ текст, според който Светия Дух произлиза не само от Отца, но - и от Сина. Западната църква изпозва също неквасен хляб при причастието, забранява на свещениците да се женят (целибат) има свои схващания за постите и т.н.

Констанатинополската патриаршия и другите източни патриаршии не приемат тези новости и се придържат към старата християнска източна традиция. Те държат на Никейския символ, според който Светия Дух произлиза само от Отца, използват квасен хляб при причастието, забраняват женитбата само за монасите, постите са по-строги и т.н. Приема се, че истинската вяра, православието, означава спасение за заветите на църковните отци и на църковните събори.

Очертаващите се различия довеждат до окончателен разрив на църквите. Константинополският патриарх Михаил Керуларий (1043 – 1058) се обявява открито против Римската църква и употребата на пресен хляб при тайнството Евхаристия. Той възлага на Охридския архиепископ Лъв да напише изобличително послание против тези нововъведения.

Византийският император Константин ІХ Мономах (1042 – 1055) прави опит да примири патриарха и папата, като за тази цел в Константинопол е свикан събор с представителите на Западната църква. Представителите на папа Лъв ІХ искат Източните църкви да признаят всички папски постановления и всички западни нововъведения. Източните представители отхвърлят категорично тези искания.

На 16 юли 1054 год. папските представители поставят върху престола на храма "Св.София" була, с която се отлъчва Константинополския патриарх и източните епископи. От своя страна пък те анатемосват и отлъчват папата и западните епископи. Схизмата е вече налице.Този акт извършен от двете страни остава като най-печален в историята на християнството.

Непоправимото разделяне на двете църкви става след като рицарите от изпратения от папата Четвърти кръстоносен поход завладяват и разграбват Константинопол.

Разделението на църквите на западнокатолическа и на източноправославна означава практически духовно и църковно разделение на християнския свят. Западните католици признават църковната власт на папапта, източноправославните – на Константинополската патриаршия и на останалите три източи патриаршии – Антиохия, Александрия и Йерусалим.

Последиците от великата схизма от 1054 година се чувстват и до наши дни. Християнският свят трудно приживява събитията от 16 юли 1054 година. Това се усеща особено силно в наше време, когато са налице опити да се преодолее чувството на отчужденост и да се замени – с взаимна обич, за да се изпълни повелята на Исус Христос – всички християни да бъдат едно цяло. И православни, и католици желаят да бъдат превъзмогнати последиците от схизмата от 1054 година.

---

След смъртта на папа Григорий XI, изборите за нов папа в Рим се провели в много напрегната атмосфера. От една страна повечето кардинали били французи и искали да се върнат във Франция, а италианските кардинали и италианския народ искали да се избере за папа италианец и той завинаги да остане в Рим. На 8 април 1378 г., тълпата превзела двора на сградата, където кардиналите заседавали и заплашила със саморазправа, ако не изберат за папа италианец. Под този натиск те избрали архиепископ Бари, който приел името Урбан VI. След като напуснали Рим, френските кардинали, към които се присъединили 4 италианци и 1 испанец публикували изявление, с което обявили избора за недействителен и предложили на Урбан VI да се откаже от папския престол. За папа те избрали Климент VII. Урбан не се подчинил на призива на кардиналите и създал собствена кардиналска колегия. Така било сложено началото на Великата западна схизма, която продължила 40 години. На страната на Урбан VI застанали Германия, Италия, Полша, Скандинавия, а поддръжници на Климент VII били Франция, Испания, Португалия. Сега се счита, че Урбан VI е бил законния папа, а Климент VII и неговите приемници– антипапа.

На 25 март 1409 г. под натиска на френския крал и другите европейски монарси в Пиза се свиква събор, който се отличавал с изключително единодушие. Идеята била събора да бъде под двете юрисдикции - на Ватиканския папа Григорий XII и на Авиньонския папа папа Бенедикт XII, но и двамата папи не се явили на събора. Било решено да се вземат незабавни мерки за прекратяване на разкола. Съборът в Пиза избрал за папа Александър V, който и председателствал, защото без неговото потвърджение, католическата църква не би приела решенията на събора за действителни. Съборът е закрит на 7 август 1409 г. Александър V дал клетва да проведе църковна реформа с цел ограничаване на папския произвол и да регулира свикването на съборите като контрол над папите. През 1410 г. Йоан XXIII сменя Александър V.

През 1414 г. се свиква църковен събор, който се състои в малкия немски град Констанц. Целта му е да преустрои управлението на църквата. През 1417 г. съборът в Констанц свалил от власт Йоан XXIII и авиньонския папа Бенедикт XIII. Григорий XII вече бил абдикирал през 1415 г. Кардиналите избрали за папа издънка на една от най-старите фамилии в Централна Италия - кардинал Отарио Корона, който приема името Мартин V и така бил сложен край на Великата западна схизма.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Както се казва хал хабер си нямате от Църковна история, обаче дрънкате глупости на поразия:

1.Константин е бил представител на Антиохийския патриарх т.е. той е бил оторизиран да взема решения от негово име,например на поместния събор от 870 г. споменава сред представителите дори дякончета ,а св.Атанасий на Първия Вселенски Събор е дякон.както се казва полковник с генералски вензели...

2.От този Скъпоценен източник се разбира ,че българите не са християни от Луната, а през 680-681 отдавна са били покръстени!!! Спорът е тук монотелити ли са били или ариани ,със сигурност не са били обаче иконоборци,след като кан Сабин бяга при иконобореца Копроним Посеркото.

3.Така са нямали време и такова мазало е било ,че после се налага ЮстинианII да прави пето-шести събор ,тъй като са нямали време да изработят някои важни канонически постановления а ,че славяните са били траки се вижда именно от този събор където се говори за някои специфични езически празници именно наблюдавани сред славянскот население ,което обаче странно за академиците имало тракийски фолклор и обичаи.

Няма да се впускам в подробности ,но крайно време е въшлясалите академици да влязат в час по Богословие.

Това се наблюдава начиная с "патриарха" на Б.история -В.Златарски та до днешния излюпен Г.Бакалов който безсрамно лъже ,че виждате ли Св.Синод имал противоречия по своите изисквания за предмета Религия.

И научете се най после да рзличавате автокефалия от автономия,научен комунизъм от Православие и дребно преписване от задълбочен анализ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1.Константин е бил представител на Антиохийския патриарх т.е. той е бил оторизиран да взема решения от негово име,например на поместния събор от 870 г. споменава сред представителите дори дякончета ,а св.Атанасий на Първия Вселенски Събор е дякон.както се казва полковник с генералски вензели...

Това не го разбрах много. Определено няма да е бил сред висшия клир, щом толкова време не се е вредил да вземе думата. Той май беше от страната на губещите на събора, т.е. от тези, срещу чиито виждания съборът се е произнесъл.

2.От този Скъпоценен източник се разбира ,че българите не са християни от Луната, а през 680-681 отдавна са били покръстени!!! Спорът е тук монотелити ли са били или ариани ,със сигурност не са били обаче иконоборци,след като кан Сабин бяга при иконобореца Копроним Посеркото.

Определено не се разбира такова нещо. Даже по-скоро напротив. Една победа на християни над християни не би се разглеждала като чак такова поучително бедствие от гледна точка на църквата. Да не говорим, че св. Теофан направо си казва, че българите не са били християни (като цяло, не двора). Освен това се вижда, че няма подписи на епархиите северно от Балкана.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Определено няма да е бил сред висшия клир
,,,,
Той май беше от страната на губещите на събор
съвършенно си точен.

Това ,че е от страната на монотелитите не му пречи да казва истината по отношение на българите,именно затова не се е вредил ,защото на еретиците и разколниците много -много не им се дава думата.Лепят им се шамари обикновенно ,както Св.Николай на Арий .Затова и на филма Брадаткото врещеше и крещеше нещо неразбрано на пр. Константин и го изгони.

Знаеш ли например ,че в Църквата съществува длъжност протосингел???Екзарх??

На Фераро-Флорентинския събор "мизерния " ефески митрополит св.Марк е представител едновременно на Йерусалимския ,Александрийския и Антиохияския патриарх почти на 1/3 от тогавшния православен свят.

Освен това се вижда, че няма подписи на епархиите северно от Балкана.

Ясно е ,че след като са в война двете страни не е могло да отидат Загорските епископите ,да е чувал някой за Соц.интернационал по време на война ???

По мирно време царе трепят ,представи си на война??

В друг случай епископите са си там само набедените "академици " не искат да ги видят.

В житието на Св. Максим изповедник /покровителя на нинездравстващия патриарх Максим/ пише ,че е бил изпратен на заточение на границата -и представи си къде е тази граница ???

В Месемврия!

Ето къде е границата на Римската империя още от Анастасиево време.

Иди и виж във вашите Манните небесни либи и гиби и бъди вярващ ,а не невярващ.

Четат се тези ''ями'' по думите на Раковски ,защото просто нашите извори са унищожени,ограбени ,откраднати и изгорени.А БИБИ биха били наистина не само равностойни източници ,но и в доста по-голяма степен отразяващи истината от платените драскачи.

Имаше един рефрен от седесарско време- 45 години стигат!!

Въшлясалата хано-тюркска теория си изпя лебедовата песен,как не им стигнаха 100-150 години на зомбитата да открият ,че всичко в тази хипотеза плесенясало и че с тюркски език ,етимология ,религия,антропология ,археология и т.н. не могат да разкрият същината на българина???

100 години лъжа СТИГАТ!!!!

Да възтържествува ИСТИНАТА!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
На Фераро-Флорентинския събор "мизерния " ефески митрополит св.Марк е представител едновременно на Йерусалимския ,Александрийския и Антиохияския патриарх почти на 1/3 от тогавшния православен свят.

Ефес е един от важните епископски центрове, макар и да няма патриаршески статут, той за разлика дори от Цариград е бил апостолско седалище на св. ап. и ев. Йоан и единото от двете места, които претендират да е погребана св. Богородица. Освен това самия Марко Ефески е една от водещите фигури в духовния живот на залязващата Византия, заедно с Георги Схоларий (бъдещия патр. Генадий), Исидор и Висарион.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
В Месемврия!

Епископските центрове на юг от Балкана си съществуват почти непрекъснато до покръстването на България. Само от време на влеме някой епископ обирал пешкира заради поредната проява на клетвопрестъпничество и коварство от страна на виз. император.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ефес е един от важните епископски центрове, макар и да няма патриаршески статут, той за разлика дори от Цариград е бил апостолско седалище на св. ап. и ев. Йоан и единото от двете места, които претендират да е погребана св. Богородица. Освен това самия Марко Ефески е една от водещите фигури в духовния живот на залязващата Византия, заедно с Георги Схоларий (бъдещия патр. Генадий), Исидор и Висарион.

Галахад, ако може да попитам, кое е другото място, което претендира за родно място на Света Богородица? Сега видях, Йерусалим.

А ако не се лъжа май на събора във Флоренция участват и тримата - Георги Схоларий, Исидор и Висарион.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Галахад, ако може да попитам, кое е другото място, което претендира за родно място на Света Богородица? Сега видях, Йерусалим.

Едното място е в Йерусалим:

122piazzaBig.jpg

1125181499_7d262llaftk_tombofmary.jpg

http://198.62.75.5/www1/ofm/sbf/segr/ntz/f...3/z14visita.jpg

Другия претендент е Ефес - там се сочи домът на Богородица:

house-of-virgin-c-helen-betts.jpg

house-of-virgin-interior-c-ephesus-us.jpg

Ап. и ев. Йоан е пребивавал в Ефес и затова се счита, че тя е била с него там и там е починала.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Галахад, благодаря! Но ти споменаваш Ефес, той не се е превърнал в център на някоя Източна патриаршия като Антиохия, Александрия, Йерусалим или Константинопол. Със сигурност той е станал център на поклонничество. Но защо не е център на патриаршия? Виж, Галахад, не съм от най-начетените участници, но много се интересувам от история. Нека изкажа мнение. Според мен не е станал такъв център, защото може би е бил силен център на друга религия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Нека изкажа мнение. Според мен не е станал такъв център, защото може би е бил силен център на друга религия.

ДА и спокойно можеш да я назовеш -Артемида или Диана е била богинята почитана в Ефес.

Но по принцип това не е някаква пречка Гербов -примери колкото си щеш -Рим,Йерусалим ,позаинтересувай се и разбери ,защо точно тези са центровете на християнството в първото хил. сл.Хр.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ефес не става патриаршески център заради Константинополския епископ, но до 451г. епископът на Ефес се явява митрополит за диоцезите Азия и Понт, което като територия и население е значително повече от онези, които се намират под юрисдикцията на патриарсите на Антиохия и Александрия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ефес не става патриаршески център заради Константинополския епископ, но до 451г. епископът на Ефес се явява митрополит за диоцезите Азия и Понт, което като територия и население е значително повече от онези, които се намират под юрисдикцията на патриарсите на Антиохия и Александрия.

Предполатам, че във връзка с Халкедонския събор са настъпили може би и някакви промени в патриаршеските диоцези. Историк, видях, че съм сбъркал ересите. Ще се опитам да бъда малко по-коректен. Приемам.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...