Отиди на
Форум "Наука"

граматика на испанския глагол


Recommended Posts

  • Потребител

ГРАМАТИКА НА ГЛАГОЛА В ИСПАНСКИЯ ЕЗИК

Глаголът е част на речта, която изразява:

- съществуване: Yo vivo.

- сътояние: Las vacas enfermaron.

- действие: El caballo corre.

- чувства: Te amo.

- събития: Llueve.

По своята формална характеристика, е онази част на речта, която претърпява най-много изменения. Така той има полиформален характер ( напр. Глаголът escribir има 6х14=84 форми)

Глаголни категории

Глаголът е съставен от част, която не се променя, наречена корен, и друга, коята е премнлива, наречена наставка. Всички промени, които глаголът претърпява в различните си форми, посочват неговите различни категории, които са: залог, наклонение, време, лице, число, вид.

Залогът посочва отношението между обекта и субекта на действието. Ако субектът е реалният вършител, залогът е диятелен. Ако субектът е цел на действието, и граматическият и логическият подлог се различават, залогът е страдателен.

Наклонението посочва различните начини за изразяване на глаголното значение. В испанският език има 5 основни наклонениея – infinitivo, indicativo, subjuntivo, imperativo и potencial. Въпреки това модалният статут на potencial е спорен, тъй като се числи към времената на indicativo.

1. Изявителното наклонение посочва действието като реално.

2. Подчинителното наклонение посочва дейстие, подчинено на друг глагол, изразяващ желание, страх, предположение и тн.

3. Повелителното наклонение изразява желание, заповед, молба, съвет.

4. Неопределителното наклонение посочво глаголът в неговото значение, без да го съотнася към лице, число и време и е съставено от безличните форми на глагола – infinitivo, participio и gerundio.

5. Условното наклонение посочва дейстието като условно, зависещо от някакво условие.

Времето посочва кога се извършва глаголното дейстие и може да бъде сегашно, минало и бъдеще. От формална гледна точка времената са прости и сложни, перфектни или продължителни, абсолютни или абстракти.

Всяко наклонение на глагола съдържа едно или повече времена:

1. Infinitivo – infinitivo: simple/compuesto

gerundio: simple/compuesto

participio: simple

2.Indicativo – tiempos simples: presente, preterito imperfecto, preterito perfecto simple, futuro, condicional

tiempos compuestos: preterito perfecto compuesto, preterito pluscuamperfecto, preterito anterior, futuro perfecto, condicional perfecto.

3.Subjuntivo – tiempos simples: presente, imperfecto, futuro

tiempos compuestos: preterito perfecto compuesto, pluscuamperfecto, futuro perfecto

4. Imperativo – presente

Лице и число. Всяко едно от глаголните времена има различни форми:

1. Infinitivo има една и съща форма във всички случаи.

2. Indicativo и subjuntivo имат 6 различни форми за всяко време, просто или сложно, които отговарят на трите лица и двете им съответстващи числа.

Първо лице посочва кой или кои говорят.

Второ лице посочва на кого или на кои се говори.

Трето лице посочва за кого/какво или за кои/какви неща се говори.

3. Imperativo разполага с 5 форми в едно единствено време, сегашно.

Видът на глагола посочва как се развива действието и е категория, която охарактеризира глагола според неговата същност. Действието може да бъде instantaneo ( morir ), reiterativo ( clavar ), durativo ( amar ), както и свършено или несвършено – perfectivo/imperfectivo.

Всички сложни времена и минало свършено просто време са перфективни, а останалите – имперфективни.

Употреба на глаголните времена

Времената посочват моментът, в който се извършва дейстието, и биват сегашни, минали и бъдещи – presente, pasado o preterito, futuro. Биват различни видове: 1.а) времена от сегашен план – presente, futuro, preterito perfecto и др. Б) времена от минал план – imperfecto, condicional. 2a) прости б) сложни 3а) абсолютни – когато дейстието е изразено в един от цитираните времеви периоди б) относително – когато се съотнася с друго действие, пр. El tren iba a Madrid.

Трябва да отбележим, че сегашните, бъдещите и миналите времена не винаги съвпадат със съответното хронологическо време, т.е има глаголни форми, които не се отнасят към опрделенен хронологически момемт, а към обичайни действия – пр. El autobus pasa a las seis.

Повелително наклонение

Употребява се само в presente. Представлява абсолютно време, което изразява молба, съвет, заповед и др., които посочват действие в перфективен аспект в бъдещ момент. Характеризира се с това, че притежава само по 2 форми за двете числа, тъй като е невъзможно човек да дава заповед сам на себе си, а само на този, който ни слуша. Въпреки това, е възможно да даваме заповеди, които ни засягат лично – 1л. Мн.ч, както и на Него и на Тях – 3 л. Едч и мн.ч. В цитираните случаи, използваните форми не са собствени, а принадлежат на presente de subjuntivo.

Основни грешки при употребата на imperativo:

1. Infinitivo вместо формата за 2л.мн.ч

2. Infinitivo+os вместо контрахираната форма за 2л.мн.ч ( cantaros вм. Cantaos)

Въпреки това, формата A+infinitivo се смята за правилна.

Неопределително наклонение

Базличните форми на глагола, инфинитив, причастие и деепричастие, не изразяват време, а аспект, и заради двойното си значение, заемат междинно положение между номиналната и вербалната синтагма.

Инфинитивът е действие и се употребява винаги в изречения, заедно със друга спрегната форма на някой личен глагол. Функционира като име:

1. Подлог, с или без член: Querer es poder.

2. Определение в копулативни изречения: Querer es poder.

3. Пряко допълнение:Quiero comer.

4. Непряко допълнение: Vine para estudiar.

5. Номинални или вербално допълнение: Estudiaba sin cesar.

Деепричастието функционира като наречие и може да бъде обстоятелствено пояснение на някой глагол, без да попуска други пояснения, с изключение ва глаголните допълнения. Изразява едновременност или продължителност. Употребява се като:

1. глаголни перифрази

2. прилагателно: Vi una casa ardiendo.

3. обстоятелствено пояснение за причина

4. обстоятелствено пояснение за начин

5. копулативен глагол

Причастието функционира като прилагателно и се мени по род и число, с изключение на употребата му след глагола haber.Употреба:

1. При образуване на сложните глаголни времена

2. При образуване на стардателен залог със ser и estar

3. В перифрази

4. Като вербално прилагателно: Comimos carne asada.

5. Като независим член на подчинените абсолютни конструкции, като има свой собствен подлог: Terminada la clase, nos fuimos.

Спрежение на глагола

Това е съвкупността от всички възможни форми, които той може да приема при изменението на неговите категории.Т.е изреждане на всичките му форми. В испанският език има три спрежение: 1во -AR, 2ро-ER, 3то-IR.

Видове глаголи

A) Според спрежението си глаголите биват

А1 – спомагателни: спомагат при формиране на времената или конструкциите на други глаголи. Само като спомагателни в испанския функционират два глагола – haber и soler. Освен тях като спомагателни функционират и редица самостоятелни глаголи: ser, estar, ir,venir, acabar и др.

А2 – правилни: глаголи, които приемат общите окончания и не променят основата си.

А3 – неправилни: менят основата си или имат специални окончания, или и двете. Неправилността им се проявява в конкретни времена, които могат да бъдат обобщени в няколко групи:

- в сегашно време: на изявително и подчининтелно наклонение

- в минал план: preterito perfecto simple de indicativo, imperfecto и futuro de subjuntivo и понякога в причастието

- в бъдещ план: futuro de indicativo и condicional simple

А4 – безлични глаголи. Употребяват се само в 3л.ед.ч. Към тях спадат:

- глаголи за атмосферни и природни явления и феномени: llover, nevar, trovar, lloviscar, cellisquear, amanecer, atardecer, oscureces

- глаголът hacer в славосъчетанията: hace calor, frio, viento, sol, falta, importancia

- глаголите ser и estar в безлични изрази: еs importante, obvio….esta bien, mal…

- глаголът haber в 3л.ед.ч

- глаголите basta и conviene

- редица лични глаголи като poder

- pasar, ocurrir, acontecer, acaecer, suceder паследвани от просто или сложно наречие

А5 – дефектни или непълни глаголи. Не се употребяват във всичките си времена, лица или наклонения. Т.е липсват някои от формите им. Биват три групи:

- глаголи от рода на pasar, ocurrir, acontecer, suceder, acaecerq ataner, concernir, aplacer и incumbir – употребяват се само в 3л ед ч и 3 л мн ч

- глаголи като preterir, colorir,abar, adir, desabrir – само в infinitivo и participio

- глаголи от рода на abolir, manir, embair, empedernir,guarnir, aguerrir, garantir – само в тези форми, чието глаголно окончание започва с гласната I.

Б) Копулативни глаголи – свързват подлога със сказуемото определение, формирайки съставното именно сказуемо. Определението може да е номинална синтагма – Luis es medico, прилагателно – La manzana esta verde или пропозиционална синтагма – Soy de aqui. Като копулативни функционират ser и estar, но такава функция приемат и други глаголи – seguir, andar, ir, dormir, llegar + определителна синтагма: Luis sigue enfermo.

В) Предикативни глаголи – те са ядро на сказуемото и биват преходни и непреходни.

- непреходните глаголи изразяват действие, завършено без необходимост от пряко допълнение. Дийствието не преминава към друг обект, лице или животно.

- Преходните глаголи изразяват действие, което пада върху друг обект, лице или животно, които са преки допълнения. За да порделеним глаголът е преходен, трябва да видим кое е прякото му допълнение. Много преходни глаголи функционират и като непреходни, но обратното е невъзможно. Към преходните глаголи спадат също номиналните и прономиналните глаголи, а посбледните биват възвратни и взаимни.

Номиналният глагол е преходен, чието пряко допълнение е име. Juan bebe agua.

Прономиналният глагол е този, чието пряко допълнение е местоимение. Juan se lava – възврантен глагол. Los dos se aman – взаимен глагол.

Г) Пределни и непределни глаголи

Пределните глаголи означават действие, което трябва да достигне до своя край да се изчерпа – saltar, abrir, besar

Непределните са действие в неговата продължителност, без да е необходимо да се стигне до края – amar, vivir

Д) Лични и безлични глаголи

Личните глаголи се спрягат във всички глаголни лица.

Е) Спомагателни и самостоятелни

Самостоятелните глаголи притежават сове собствено значение.

Ж) Модални глаголи.

Изразяват отношението на говорещия към действието, изразено с инфининива. Употребяват се винаги с инфинитив на друг глагол. Такива са querer, poder и deber.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...