Отиди на
Форум "Наука"

Битката при Пидна и краят на Македонското царство


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

eddca2e4962905b2869690fecbb65f7f.jpg

Предистория

В резултат на предходните две войни с Филип V /215-205 г. и 200-196 г. пр. н. е./, Рим напълно контролирал гръцките полиси, а македонския цар се задължавал да не напада Елада. След като дейността на Филип V била ограничена на юг, последният насочил погледа си на север, подчинявайки тракийските племена, които смятал да използва за бъдеща война срещу Рим. През 179 г. пр. н. е. Филип умрял, но неговият син Персей продължил политиката на баща си: сключил съюз с войнственото племе на бастарните и изразил подкрепата си за антиримски настроената гръцка национална партия. Македония престанала да се държи като зависим съюзник. А когато Персей през 172 г. пр. н. е. сключил съюз с беотийците, етолийците и византийците, нарушавайки по този начин договора от 197 г. пр. н. е. на Рим не му останало нищо друго, освен да обяви война на самозабравилия се цар. Естествено при такава ситуация, когато легионите дебаркирали в Епир, всички реални и мними съюзници на Персей веднага минали на римска страна.

Войските на противниците

Македония обаче разполагала със значителна военна сила. Армията й наброявала 43 хиляди човека /включително 21 хиляди фалангити и 4 000 македонски и тракийски конници, а останалите войски били съставени в по-голямата си част от наемници/. Римската армия в Гърция била 30-40 000 човека плюс около 10 000 спомагателни войски /нумидийци, критяни, пергамци, лигури, гърци/.

Флотата била командвана от Гай Лукреций, а сухопътната армия - от консула Публий Лициний Крас. Македония изобщо не разполагала с флота, тъй като договора от 197 г. пр. н. е. й забранявал да държи бойни кораби.

Бойните действия

Въпреки това през 172 г. пр. н. е. войната започнала вяло - Персей се приготвил да води отбранителни бойни действия, а двамата римски военачалници били некадърни и не предприемали нищо запомнящо се, освен разграбването на съюзните на Персей беотийски градове. Сменилите ги на следващата година Луций Хортензий и консула Авъл Хостилий също се оказали неспособни на каквото и било настъпление в Македония, а Персей отнел от западната римска армия, под командването на Апий Клавдий, няколко града в Епир и даже завързал отношения с илирийския цар Гентий. Дисциплината и редът в римската армия в Гърция били под всякаква критика; корупцията, кражбите и издевателствата над мирното население растели, което настроило съюзните на Рим полиси в полза на Персей.

Назначаването на Павел

В Рим Сенатът най-накрая разбрал, че нещата не бива да продължават така и през 168 г. пр. н. е. изпратил в Гърция точният човек, който можел да поправи ситуацията. Това бил Луций Емилий Павел, синът на загиналият при Кана римски консул. Той произхождал от стар и знатен род, но не бил богат и затова не преуспял на политическото поприще за сметка на военното. Отличил се в войните в Лигурия и Испания, той бил превъзходен пълководец от старата школа - строг към себе си и околните, въпреки 60-тата си годишнина бил с бистър ум и здрав. Както обичал да казва Павел - 'римският войник трябва да мисли само за три неща: тялото му да бъде здраво и гъвкаво, оръжието винаги да е подръка и храната да е готова в случай на неочаквани задачи.

Той бил и един от малкото неподкупни римски държавници. Получил прекрасно елинско образование, Павел използвал назначението си, за да обиколи първо Гърция и да разгледа произведенията на изкуството.

В началото на юни той пристигнал при стоящата в Македония римска армия с допълнителен отряд от 7 000 римски пехотинци и 200 конника, както и 7 000 латински съюзници и 400 конници /предназначени да попълнят контингентите/ и нещата коренно се променили.

Павел затегнал дисциплината във войската, издал нови заповеди за придвижване и сигнализация по време на бой, сменил ненадеждните центуриони и трибуни и забранил на часовите да носят щит и копие. Тази странна на първи поглед заповед била продиктувана от старата войнишка уловка часовоят да спи, опирайки се щита, подпрян на забития в земята пилум. Консулът също така ободрил войниците с реч, в която наблягал на необходимостта от строга дисциплина и безпрекословно подчинение. След неколкодневни тренировки Павел предприел настъпление и македонците били отблъснати към Пидна. На 4 септември /а по юлианския календар на 22 юни/ 168 г. пр. н. е. се провела знаменитата битка, решила изхода на Третата Македонска война и съдбата на Македония и Гърция.

Битката при Пидна

pydna.jpg

Мястото на сражението представлявала равнина, удобна за построяването на македонската фаланга. Когато римляните пристигнали на 21 юни, отпочиналите македонците очаквали подредени, докато уморените римляните направо от походен марш започнали маневри за построение в характерните три линии - хастати, принципи, триарии. Въпреки това, виждайки умората на войниците си. Павел решил да не атакува, а да изчака, докато бъде направен лагер. След като обоза бил разтоварен триариите започнали да издигат лагера, после се включили принципите и най-накрая към тях се присъединила и линията на хастатите.

Персей обаче не се възползвал от това, че противникът строял лагер под носа му и очевидно бил по-изморен от войниците му. През нощта на 21 юни станало лунно затъмнение, но според Ливий трибунът Гай Сулпиций Гул, който имал познания по астрономия, предупредил и обяснил на войниците този феномен, за да не бъде изтълкуван той от тях като неблагоприятно предзнаменование.

На следващия ден римляните изпратили разузнавателни постове да събират дърва и фураж за конете, докато легионите и фалангитите се намирали в своите лагери. Съмнително е, че и двамата военачалника планирали да проведат битката точно в този ден.

Битката обаче започнала случайно - помощните войски от двете страни се сбили при един поток за муле. Трима италийски войника, чието животно минало през потока убили един от тракийците на македонска страна, който искал да завладее животното. Другарите му се притекли на помощ и се завързала схватка. Първо към биещите се присъединили войските от близките отряди, а после започнали да се включват все повече части. Нито една армия не се построила в добре организиран боен ред. Всяко подразделение, излизайки от лагера, се построявало самостоятелно и се придвижвало напред. Павел, осъзнал неизбежността на битката обикалял с непокрита глава редиците и ободрявал войниците.

Плутарх, съпобщава, че от македонска страна в битката първо се включили македонските наемници и пелтастите, после към тях се присъединили най-елитната част на войската - царската охрана или агема (agema). Към нея се включила и останалата част на фалангата - отляво били "бронзовите щитове" (Chalcaspides), а отдясно - "Белите щитове" (Leucaspldes).

phalanx.jpg

Павел по-късно признавал, че не е виждал в живота си нищо по-страшно от устремената с насочени сариси към него македонска фаланга. Консулът лично оглавил I легион в центъра на римската линия, намираща се срещу "Бронзовите щитове". Неговият подчинен Луций Постумий Албин, заемащ длъжността трибун го последвал с II легион, заемайки позиция отляво на "Белите щитове". Другите трибуни оглавили двете кавалерийски али на съюзниците, включително и слоновете вдясно от легионите.

pydna.GIF

Сблъсъкът между агемата и помощните италийски кохорти на пелигните и маруцините завършил плачевно за римляните. Добре построената агема разбила римските отряди, които не могли да се приближат до защитените от редовете копия фалангити.

img030304-02.jpg

Пелигните започнали отстъпление към римския лагер. На помощ пристигнал I легион и успял да спре атаката на македонците. След това се включил и II легион, който обърнал хода на стълкновението. На десния фланг на римляните слоновете успели да създадат суматоха сред тракийските съюзници на Персей и атакуващата римска ала ги обърнала в бягство.

Така докато десният македонски фланг напредвал срещу легионите, левият бил разбит. Вследствие и на неравната местност построението на фалангата се нарушило и в нея се появили промеждутъци. От това се възползвали римляните, които действали съгласно заповедите на Павел и отделните манипули на легионите започнали да проникват между разделените части на македонците.

img030308-01.jpg

В близък бой фалангитът с дългата си сариса, малкия си щит и ленения доспех нямал никакви шансове срещу защитеният от голям скутум и плетена ризница легионер, снабден при това с чудесно оръжие за нанасяне на пробождащи удари - gladius hispaniensis. Освен това манипуларното построение на легиона и командването на отделните подразделения в него позволявали на легионерите много по-бързо и гъвкаво да реагират на променящите се условия на бой, отколкото тромавата фаланга, чиято непристъпност зависела от запазването на ненарушен строй.

Постепенно неголеми групи легионери се пробили през фронта на фалангата и я нападнали в тил. Македонската конница още можела да спаси положението, но бягството на царя послужило като сигнал и за нейното отстъпление, а битката се превърнала в истинска касапница. Някои фалангити захвърлили копията си и извадили мечовете си, но те били посредствени фехтовчици, за разлика от римляните. Така всичко било решено за около час.

В битката загинали около 20 000 македонски фалангити, а 6 000 били взети в плен. Агемата от 3 000 човека била напълно унищожена. Според източниците, римляните загубили около 100 човека - основно пелигни.

Последствията

Персей избягал с по-голямата част от хазната си на о-в Самотраки, но по-късно се предал на римляните и бил доведен на триумфа на Павел.

20thTriumphLL-G12.jpg

Този триумф надминал по пищност всички предхождащи го. Церемонията продължавала три дена. През първия ден били носени около 250 статуи, картини и други произведения на изкуството. На втория ден на римляните било показано и плененото оръжие и доспехи. След тях носели и съдове със сребърни монети и скъпоценности, които били 250 на брой, всеки носен от по четирима човека. Най-накрая на третия ден главната процесия започнала от тръбачи и музиканти, следвали ги 120 жертвени бикове, после били носени 77 съда, пълни със златни монети, както и златните съдове на царя. Следвала колесницата на царя с доспехите и царската му диадема. Зад тях водели и децата му. Следвал ги Персей със слугите и велможите си. Най-накрая на богато украсена колесница шествал и самият победоносен пълководец, облечен в пурпурна и бродирана със злато тога, държейки в дясната си ръка лаврово клонче. Зад него вървяла и войската, също окичена с лаврови клонки и пееща химни и пародийни стихове за победителя.

Царството на Персей било разделено на четири полуавтономни области: Амфиполийска /източна/, Тесалоникска /с Халкидическия полуостров/, Пелайска /в тесалия/ и Пелагонийска /във вътрешността на страната/, които трябвало да плащат на Рим по 100 таланта годишно.

post-1-1205091941.jpg

Страната била напълно разоръжена, оставени били само гарнизони по северната граница, за да я пазят от нашествията на варварите. По подобен начин римляните постъпили и с Илирия. Гентий бил пленен, а държавата му - разделена на три.

Победата на римляните при Пидна се дължи предимно на гъвкавата им тактическа система. Битката започнала случайно и затова нито един от военачалниците нямал време да приложи някаква по-специфична тактика. В ситуациите, в които се нарушавал бойният ред и възниквала суматоха, легионите бързо се окопитвали и решавали проблема, докато тромавата фаланга не могла да реагира на променената ситуация.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

То това си е цяла, готова и завършена статия:):coolp:

Хммм, класическа история на идването на новия свят и рухването на стария... На бойното поле, защото тогава така е ставало в повечето случаи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

забравих да прикача и картата на разделената след войната Македония:

post-1-1205091941_thumb.jpg

Редактирано от Р. Теодосиев
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Разкошно...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ласт Роман ,защо траките се огънали???

Къде е поставена тракийската конница,защо не се включила в боя и защо е избягала??

Персей явно е бил много слаб пълководец.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По-скоро тракийската пехота се огънала. Все пак слоновете не са типични обитатели на балканите. А пък конете традиционно се страхуват от тези животни. Освен това прехвалената македонска конница въобще не се намесила в боя, а виждайки бягащия цар се присъединила към него.

Иначе ето интересно описание на тракийските наемници при Пидна, направено от Плутарх:

”…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика /Сципион: римският главнокомандващ на левият фланг - мое пояснение/, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове ("tuveoi" - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Персей явно е бил много слаб пълководец.

Персей е имал много по-малко ресурси. Бил е подкрепен от траките, но не от всички. Царството му е било само жалко късче на огромната държава на Александър Македонски. Иначе Тит Ливий теоретично развил тезата си за една война на Александър с Рим .. и разбира се според него Рим отново побеждава. Само дето при Александър Македония е била доста по-силна, а Рим доста по-слаб. Тракийските царства били достатъчно силни за да са в безопасност от полисите, но когато Рим стъпва на Балканите си е бил вече една империя скрита под републиканска тога.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Иначе ето интересно описание на тракийските наемници при Пидна, направено от Плутарх:

”…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика /Сципион: римският главнокомандващ на левият фланг - мое пояснение/, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове ("tuveoi" - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи”.

Интересно от кои племена ли са били набрани тракийските наемници, черните хитони и големите блестящи щитове май не са от най-разпространените сред траките? По принцип в за тяхната пехота е бил характерен малкия и подвижен щит "пелта".

Интересно и какъв е бил мотивът на Персей да построи предната линия само от траки, а зад нея вече от разнородни наемници. Как е смятал да ги използва - като таран или като "пушечно месо"?

Иначе македонската конница се намесва в началото при избухналите сблъсъци край римския лагер, но само срещу все още хаотично пръсналите се за събиране на фураж легионери.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Наварно не е имал голямо доверие на наемниците и е смятал да ги ползва само за подкрепа на своите, които да свършат основната работа.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Персей е имал много по-малко ресурси. Бил е подкрепен от траките, но не от всички. Царството му е било само жалко късче на огромната държава на Александър Македонски. Иначе Тит Ливий теоретично развил тезата си за една война на Александър с Рим .. и разбира се според него Рим отново побеждава. Само дето при Александър Македония е била доста по-силна, а Рим доста по-слаб. Тракийските царства били достатъчно силни за да са в безопасност от полисите, но когато Рим стъпва на Балканите си е бил вече една империя скрита под републиканска тога.

Хм, не съм сигурен, че ранно републиканския легион би могъл да разбие фалангата на Александър, ако му беше хрумнало да предприеме и един поход на запад. По това време Рим все още е само Град-държава с прилежащите му околни земи, докато Македония е в зенита си, по-скоро Самнитския съюз щеше повече да го поизпоти Александър.

А иначе чисто технически легионът (в класическия му вид) определено има предимства пред фалангата, но до възцаряването на Александър кажи-речи и римляните се построявали във фаланга с конница от страни, манипуларния строй горе-долу по това време някъде е въведен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не забравяйте съдбата на Пир. Римската армия не е персийска, за да удари на бяг.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

М-да, Пирова победа.

Междувпрочем ,Уорлорд преди да отхвърляш твърденията ,че траките са нямали тежка пехота,моля хвърли един бегъл поглед на някои тракийски апликации ,напр. конника от Летница,. Луковит...

Действително Ласт Роман както винаги си прав.

Още по време на Индийската кампания Александър разбира,че не може да се справи със слонската работа.По голяма случайност,тогава той е бил спасен от тракийската конница ,която е ударила отзад слоновете и те са изпоизмачкали своите хора.

Жалко ,че тук е нямало някой добър стратег,да опита шанса си.

Траките в крайна сметка се обединяват, нооо много късно ,чак при Децебал .Добре,че в крайна сметка 200 000 сарматска желязна конница охладнява настроението на Рим да завладее света.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не го отхвърлям категорично, но доказателства за това няма, конници са изобразявани, но това са били предимно колесници на аристократите и офицерите във войската.

За Пидна се знае, че цялата конница е 4000 и някаква част от нея са били траки.

Александър среща слонове още при Гавгамела :bigwink: само, че са малко и не изиграват важна роля за битката, а в азиатската кампания конницата на Александър варира между 4 - 7 000 конника.

Такова нещо като удар в тил на слоновете в Индия от тракийска конница просто няма. Цифри за сарматските войски - също. Много ще бъда доволен ако повече не чета подобни измишльотини!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да изчакаме мнението и на ласт Роман.

За сарматите вчера се пошегувах.Край!След съветите на Историк ,повече няма да го правя.Факт е обаче ,че тежката бронирана конница спира устрема на Рим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ще се върна там, където бях последно:

Персей явно е бил много слаб пълководец.

Това всъщност е третата поредна война, когато положението на Македония вече е било доста трудно. Разбира се наред с това, което казах за оправдание на Персей, не значи, че и царя няма трески за дялане. За това дето самото сражение го оставил в ръцете на военачалниците, айде бил в стрес за момента. Ама това, дето не се опитал да евакуира флота и хазната, а ги пратил на дъното на морето :hmmm: Все пак войната за Тракия тепърва предстояла, а пък Македония и Картаген след това се вдигнали на още един опит да защитят своята независимост. Вярно, че само за 30 дни Л. Аниций Гал победил съюзника на Персий цар Гентий, че даже превзел и столицата на илирите. Тъй че наистина възможностите били твърде стеснени, ама на какво е разчитал пращайки ресурсите на дъното и хуквайки към в храм на Самотраки?

За конницата на Траките - понякога ант. автори говорят за "коневъдната Тракия". Тракия е имала конница, но най-прочутата в античността е била беотийската конница. От трак. войска най-се тачели пелтастите - леката и маневрена пехота. През античността, тъй като стремето не било познато конницата нямала това значение, което добила след варварските нашествия и имала през средновековието. Ант. конник бил твърде неустойчив на коня. А в Тракия положението на конника ставало още по-сложно заради саблените копия - ромфеите. Даже доспехите да защитят конника, поради неговата неустойчивост с извития връх на копието е могело да бъде смъкнат от коня.

За слоновете и Ал. Велики. Все пак Александър е стигнал до Индия, където слоновете и количествено са повече и се ползнат доста повече отколкото в познатия му свят. Пък и теренът, в който Александър е трябвало да воюва със слоновете не бил чак толкова удобен да се разгърне фалангата, на слоновете да могат да и навредят тъй, както на Пир. За Александър слоновете били доста по-непознати, отколкото за римляните. Разбира се това че са непознати е доста по-проблемно за конете, които също се плашат от непознатите животни. По отношение на слоновете проблемът на Александър е, че е завладял по-голяма част от света, отколкото преди похода си представял, че съществува. :crazy_pilot:

Малък бонус за автохонците във връзка с последиците от разгрома на Македония в битката при Пидна - откъс от книга І на Флор Тракийската война. Но ако ще се правят коментари по Тракийста война най-добре е да се пусне отделна тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
За сарматите вчера се пошегувах.Край!След съветите на Историк ,повече няма да го правя.

Ами да се надяваме, защото на теб може и да ти е забавно да говориш шегички, но аз предпочитам тук да се говори с факти!

Галахад е прав за ролята на конницата. Тогава тя е съставлявала малка част (до 10% от цялата войска) и далеч не е имала все още това важно значение, което придобива през Средновековието. Липсата на седло и стремена е решаваща, те са въведени доста по-късно. Така че бълнуванията за 20 000 или колко там се изцепихте, конници, че и тежко въоръжени са приказки за лека нощ.

Ето например как е изглеждал римският конник от ранния период:

leg_cartago_soldadospunic_03.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Уорлорд каза:"Тогава тя е съставлявала малка част (до 10% от цялата войска) и далеч не е имала все още това важно значение, което придобива през Средновековието."

Така-така да си дойдем на думата.

Да си чувал случайно битката при КАНА???

РИМ-армия

-80 000хил . пехотинци

-6-7 000 конници

М-да тук си прав дори повече от 10/1.

Да хвърлим едно бегло погледче на Ханибаловата армия-

-40 000 пехотинци

и ...14 000 конници почти 2/1

Хайде сега виж кой е победил и благодарение на кого ,тогава пак ще говорим.

Какво искаш да ми кажеш ,че в Тунис и Испания имат повече коне от траките???

Ами скитите къде ги забравяш???

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами аз по принцип за римляните говорех. Картагенската конница е толкова голяма заради нумидийските съюзници на Ханибал в тази кампания - те са имали най-голямата и прочута конница в средиземноморието по това време. Конницата на картагенците в тази битка е била 10 000 ако трябва да сме точни, 8 000 от които са нумидийските съюзници, така че както виждаш Картаген всъщност е имал по-малко конница и от римляните в този период. Специално при тази тактика действително е решаваща маневрата с конниците, но може да бъде приложена по фланговете и от по-бързо подвижни пехотни части принципно.

Не виждам с какви доводи можеш да твърдиш, че траките са имали по-голяма конница от нумидийците.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Хайде сега виж кой е победил и благодарение на кого ,тогава пак ще говорим.

Ханибал е направил значителен преход, а за това конницата е много полезна. За самата битка при Кана обаче има ред други фактори, които са повлиялина успеха. Не е важно само какви части имаш, но и как ги използваш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Брат ,Тит Ливий пише ,че този фамозен Персей е бил ужасен скъперник .Всички антични писатели са на това мнение.

Действително на тази битка е имало около 6-7 000 тракомакедонски конника. Но това не означава ,че те не са могли да имат и 20 -,а защо не и 30 000конника.Да!

Не забравяй ,че траките са принасяли в жертва много коне,ами имат си ,гледат много.Ами "изписали" са ги.Това е положението.

Но ,няма кой да им плати!

На всичкото отгоре допоследно Рим раздухва междуособоците на тракоилирийците Персей воюва и срещу бастарните,дарданите и илирийците.Котис пък сигурно е имал проблеми с бесите,медите и други..

Ако главнокомандващ е бил Котис нещата въобще нямало да изглеждат така.Най-много римляните да са пуснели в ход някое друго изпитано оръжие-нож ,отрова ...

Тит Ливий описва една битка на хълма на Калиник.Това става в Тесалия ,траките като "диви зверове ,дълго държани в клетка, с такава ярост и такъв силен рев се навхвърлили върху десния фланг..." ,че направо смазали италийците.Загубите на Рим са около 2000души пехота и 200 конника, а на траките съотвтно 40/20.

Забележи Пуните са сломени за има няма 100-150 год., а траките за един гигантски период -300-350/от първата македонска война до самоубийството на Децебал/.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Че кой твърди, че траките са се дали лесно на римляните?! Това не е така, но няма нужда и да се преувеличават техните качества и роля :bigwink:

Персей наистина предприема доста глупави ходове в тази битка, като цяло и аз му поставям ниска оценка като тактик и пълководец.

Но трябва да се отбележи, че и той печели някои битки в началото на Третата Македонска война, а при Пидна някои историци смятат, че римските автори попреувеличават численото превъзходство на противника, македонците вероятно наистина са били 40 000 в началото на войната, но армията няма как да не е намаляла след първите сблъсъци срещу римляните, а и някои от съюзниците на Персей минават на страната на римляните след пристигането на Луций Емилий Павел и неговите подкрепления.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Айде и аз да се изкажа.

Първо за темата - Браво на Последния Римлянин ( Ще ти викам Еций з акратко :P )

За Траките - Явно в един момент, при някои от тях се е наложило и тежкото снаряжение. Все пак, страдали с аот тежки хоплити, от педзетайри...явно им е писнало всички други да имат тежка пехота, а те не :D

За Александър срещу Рим - Категорична победа на Македонеца. Ранните легиони, не са особено ефективни срещу фалангата ( Първите победи срещу гърци са чак по времето на Пир), освен това, дори късния* легион, след Сципион е имал сериозни проблеми срещу македонската фаланга и честно казано, само терена е спасявал римляните да не изядат пердаха. Самият Полибий посочва, че фалангата е непобедима, ако не се обкръжи. Тук е и мястото на наемниците. На македонците им трябва стабилна опора за фалангата, която няма да се пречупи. Реално, траките са били най-добрия възможен избор...но явно не са се справили.....

* Внимание, казвам късен, защото говоря за периода преди Гай Марий!!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не съм много съгласен, уважаеми Ishamael. Александър би имал превъзходство в евентуален сбъсък с легиона единствено заради по-добрата си конница. Той така и печелил битките - докато фалангата му заклещвала врага, конницата атакувала по фланговете, пък и освен това персийския главнокомандващ /да го наречем така/ най-често не издържал и удрял на бяг, а покрай него и цялата му войска. От друга страна фалангата трябва да е добре тренирана, за да изпълнява координирани действия и да не се разпадне дори и на равно място, а в разгара на битката по-раздробената структура и по-многочисления офицерски състав на римляните /способен да взема самостоятелни решения, както в битката при Киноскефале например/ има по-голямо предимство. Фалангата е по-подходяща за отбрана на позиция, а не атака. Колкото до 'проблемите' на легионите срещу фалангите след Сципион - спомни си за битката на римляните при Магнезия /190 г. пр. н. е./ срещу пълчищата на Антиох, които освен фаланга включват и разнообразни категории от наемници - тежковъоръжена конница и колесници, събрани от цялата империя. Римляните разбиват армията му дори преди легионите да влязат в бой /за което има роля и слабата организация на противника/. Всъщност проблемът при използването на многобройни, наскоро събрани наемници е в това, че те водят войната по свой начин, нямат добро командване, недисциплинирани са /както доказва случаят със започването на битката при Пидна/ и на тях не може да се разчита. Например в испанските войни римляните ползват наемници но ги разполагат на места по-малко застрашени от директна атака, за да не се подплашат и разбягат. Все пак наемникът се бие за пари, а не за родината си. Та траките са били добри наемници, но само толкова. При проблем те се дезорганизират и деморализират по-бързо от редовия македонски хоплит, който се бие за дома и семсйството си.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...