Отиди на
Форум "Наука"

Обстоен сравнителен анализ между - съкровището от Наги и Сент Миклош и съкровището на Борово


Recommended Posts

  • Потребители

Тази тема възникна в резултат на този пост:

Галахад каза:"4. До покръстването в България е бил използван тракийския култ. Това намира известна опора в съобщението на Теофилакт за Маламир и баян Енравота - там се казва, че хана почитал слънцето и луната (тук можем да намерим връзка със Сабазий и Бендида). Връзката с Дионис пък може да се потърси в някои изображения от съкровището от Наг Сент Миклош, където има танцуващи мъже и жени с купи, а и листата могат да се възприемат като лозови. Тракийските вярвания оказали влияние дори върху Елада и Рим, тъй че е възможно да са били възприети и от българите."

Галахад, моля да направим с помощта на Иван Венедиков ОБСТОЕН СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ СЪКРОВИЩЕТО ОТ НАГИ СЕНТ МИКЛОШ И СЪКРОВИЩЕТО ОТ БОРОВО.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Защо избра точно съкровището от Борово? Аз не откривам никакви паралели, освен бегла прилика в начина на изобразяване на човешките фигури върху сребърния ритон от Борово и тези по каните от Наги Сент Миклош.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Най-важното е представянето на тези канички космогониите и теогониите на българите и траките.Така,че с интерес очаквам тезите на Галахад .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Английският изследовател Д.Талбот Райс ,когото много обичам заради изследванията си върху скитите смята,че :"Известното съкровище от Наги Сент Миклош разкрива наистина изискана сасанидска разработка.Ранните дворци в Плиска наподобяват по архитектурен план на сасанидските дворци от Сарвистнас и Фирузабад...".

Съкровището е повлияно от торевтиката на Сасанидите.

Въпреки еклектичния си и хетерогенен характер,дори наличието на византийски елементи от християнски произход е красноречиво свидетелство за жизнеността на това изкуство.Тук се опирам на Б.Филов.

Много интерсна е народната приказка за човека който тръгнал за горната страна и орела който го носил.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А по какво съдиш за дворците след като от тези в Плиска са останали само основите? Иначе в прабългарското изкуство определено се долавят персийски елементи, особено тези с декоративните растителни форми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Защо избра точно съкровището от Борово? Аз не откривам никакви паралели, освен бегла прилика в начина на изобразяване на човешките фигури върху сребърния ритон от Борово и тези по каните от Наги Сент Миклош.

Чесно казано и аз много се чудя защо избора падна точно върху Боровското съкровище, а не да речем на Летнишкото или Рогозенското.

image_2772.jpeg

Двете съкровища се различават доста по начина на изработка. Докато Боровското ясно ноди белезите на типичната за своето време качествена и прецизна графика, то изображенията от НАг Сент Миклош също носят характерните за своята епоха схематичност.

Като разновидност на съдовете прави впечатление присъствието на ритони в Боровското, каквито няма в другото. Там има рог, който обаче не е декориран с някаква фигура. Известна компесация са каничките с животински глави - като идея, макар че пък в Боровското ги няма точно от този тип канички.

Предметите от Наг Сент Миклош обикновено се разделят на няколко групи. Няма да навлизам в споровете, но ще гледам да отделя това, което с положителност е различно - предметите свързани с христ. култ. Става дума за съдовете с кръстове и литургични надписи. Дори да се открият декоративни елементи с кръстове преди Ів. от н.е. те просто нямат това значение, което е на съдовете от Наг Сент Миклош.

image_2794.jpeg

image_2793.jpeg

Сцените с хора и животни се различават значително. Съвпадение има май само в една сцена, която като сюжет е изобразявана на предмети от други тракийски съкровища. Става дума за грифона нападащ сърна или кошута. Нея я има дъното на един от съдовете от Борово:

image_2769.jpeg

И пак на дъното на сходен по предназначение съд от Наг Сент Миклош.

Друг елемент, който има някакво сходство е крилатия "кентавър" изобразен на една от каните и човешката глава на един от ритоните, където също има крила. Разбира се веднага се набива на очи, че едната фигура е с брада, а другата без.

При всички случаи преобладават разликите - и като предмети, и като сюжети, и като декорация, и като прецизност на изработката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Естествено е да преобладават разликите, все пак разликата във времето на тяхната изработка е 10 века.Искам да вмъкна ,че освен траките и скитите не се сещам, някой да има да има такива образци на изработка.

Но Галахад,ти си направил само изкуствоведтски анализ.

Затова аз ще се опитам да направя един теогоничен анализ на двете съкровища.Започвам с тракийското ,тъй като Иван Венедиков вече го е разгледал.

Покойния академик Александър Фол смяташе,че нашите учени са обременени от "притеснителното "влияние на някои известни учени, които схващат фолклорната действителност като следа и резултат от литературно понятийно,а не от митолгическо/теогонично/ мислене и сетивност.Това е така ,защото в по голямата си част днешното човечество е много оплътскостено и мисли само материалистично и позитивистично.Така езическите символики се реализират чрез много късна създадена образност,която е дело на поети,прозаици, и философи.Когато еди кой си археолог ,открие нещо ,той си мисли за някоя тънка работа или за някой банкет по случая и откритието му се струва отобраз на неговото мислене-открил триъгълник,той го мисли за женско начало и т.н.

Затова анализа на Иван Венедиков за каничката от Борово е пионерски ,но и много верен.

Най-важния съд на съкровището от митолигична гледна точка е каничката.

Тя има 2 фриза.

Обяснение :В единия имаме чисто и просто кукерско шествие с Орфей и Евридика .Другият 3 божества. Тиасосът на Дионис ,образуващ шествие/тук са силени,ероси,вакханки,сатири,менади/ ,което се отправя при празнуващите божества ,които се намират около кратера и Еросите.Затова и домакините на празника -Дионис,богинята и силенът,са дадени по едри и в центъра на цялата сцена.Има един силен.Силените са тракийски /фригийски /полубожества проникнали в гръцката религия.Те са човекоподобни същества с животински уши и опашки.Знаем ,че един силен получил от нимфите детето Дионис и го отгледал.

Силенът тук има връзка със Залмоксис.Него траките почитали като бог.За него има предание ,че като малък бил поставен вместо пелени върху кожа и дори върху меча кожа.Залмос означава кожа.Дали седналият върху кожата не е самият Залмоксис.

Обяснението на богинята седнала до Дионис.След сложни комбинации разбираме ,че това е майка му Персефона и че вероятно някои орфически представи за създаването на света,за космогонията ,са стари тракийски представи ,които се смесват с гръцките от времето когато е изработена каничката.

Така, за пръв път виждаме събрани трите божества и връзката между тях,а също така и съидинителното звено в религиозните представи на областта ,в която е изработена ,земята на одрисите и областта ,в която живее владетелят ,на когото одриския цар Котис я е подарил -земите на гетите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Залмос означава кожа.

Това пък откъде иде? Думата е свързана с вино и както се вижда Негова божественост държи каничка точно с такова съдържание. Ако се свърже с топонима Oescus (Ескус) - Искър, то Замоксис може да се схване като "искращо вино". Разбира се връзката Oescus - Искър - искращ не е много надеждна, но се връзва с ритуала. Траките изливали вино в огъня и гадаели по стълба, който се издигал. Тъй че Залмоксис е прозвище, както и Дионисий (двойнородения). Гибезелис или по точно Кюбезелиус вече е ясно като прозвище, защото има сведения и за двете думички, дето го образяват - кюбебос - вдъхновен и отново вино.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Галахад ,забравяш ,че гетите не пиели вино ,те били "млекопитаещи".

А относно думата "залмос" и "залмоскис" виж изключително компетентните мнения на всички траколози ,начиная от ак.Ал.Фол,ак.Вл.Георгиев,Иван Дуриданов и т.н.

Върху сюжета на българската каничка -

единият е много ясен и е свързан с Персия,а по точно с Месопотамия,дракона с коня е скитски.

Много трудни са последните 2 затова ,ще ми трябва повече време,защото при неправилен анализ ,може да се окаже ,че българите са тюрки.Просто не вярвам наследника да е седнал върху тотема на рода/прародителя/ и да стреля срещу пантера.

Също конника който дърпа за косата някакъв друг човек.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребители

Българите не са тюрки ,нито угро-фини ,нито чисти траки ,те са масагети/скито -сарматско племе/ и се движат в културния кръг на сарматските народи.Родината им е Афганистан.

Доказва го структурната антропология.Задълбочения структурно-антропологичен и сравнителен анализ на каничките от Наги Сент Миклош с помощта на Дж. Кембъл/юнгианец/ и Клод Левис/структуралист/ се разбира ,че символичните митологични изображения изобразен и на тях са отгласи от мита за "Орела и цар Етана".

Ако прибегнем до помощта на етеологията на Вячеслава Проб, то ще открием ,че един мит ,ставайки легенда по -късно се десакрализира влиза във фолклора на даден народ като епос или вълшебна приказка.

Вълшебната приказка за орела и човека е прабългарски мит който съществува единствено в България и Афганистан.Той е древно акадско-шумерски/вавилонски/ . Отгласи има за него и в българския апокриф- "Апокриф за Енох".

Затова човека е побратим на орела ,българите имат и погребения в които оставят умрелия на клоните ,идват орлите изядат го и така го " отнасят на небето".

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...