Отиди на
Форум "Наука"

Тодоровден - 15. ІІІ


Recommended Posts

  • Потребители

Първата събота след Сирни Заговезни Българската православна църква и българския народ честват Тодоровден. На този ден църквата отбелязва паметта на светците войни Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Като повече ранни християни и те са загинали в името на вярата. Освен тях съществува още един светец с това име. Става въпрос за Св. Теодор Студит. Името на Св. Тодор е събирателен образ на тримата светци. Смята се, че Св. Тодор е покровител на конете.

Празника на тези светци войни се отнася към българските традиционни празници. Тодоровден е празник, който е разпространен по цялата етническа територия на българите. Той е част от празничния Великденски цикъл. Поради това и той като повечето пролетни празници е подвижен, т.е. неговата дата зависи от Великден.

Като повечето от нашите традиционни празници и Тодоровден има езически произход. Неговата обредност е свързана с наследството на прабългарите и това е напълно естествено, тъй като нашите предци са били конен народ. Но към тази категория отнасяме не само прабългарите, но и траките и славяните. И траките и древните българи са били прочути със своите коне, за които говорят и древните автори. За разлика от траките и славяните, които са били уседнали земеделски народи – прабългарите са били номади. Въпреки това и при тях се наблюдавали тенденции към установяване на уседнал начин на живот. За това говорят останките от старите български столици.

Въпреки тези промени конницата продължавала да играй важна роля в старобългарската армия. Тя е била една от най-силните в Европейския Югоизток и на нея са разчитали много нашите владетели по време на война.

Конят поради тези причини е бил на висока почит. Той е свещенно животно у прабългари и траки. Смъртта на боен кон причинена от немарливост се е наказвала със смърт. И това е било напълно естествено, тъй като благодарение на конете българите са извоювали множество военни победи.

Старобългарската традиция изисквала поне веднъш годишно провеждането на строеви преглед. Този преглед на бойни коне е бил едно от задълженията на българските владетели и висшите сановници.

С приемането на християнстовото като държавна религия тази традиция се е запазила. Годишните прегледи започват да се извършват на Тодоровден.

Още тогава са се провеждали конни състезания, които българите наричали кошии. Това се е правило с цел да се проследи физическото състояние на конете –дали са годни за военна служба или не.

На Тодоровден участие вземат млади мъже и ергени. Самите кошии започват още след службата в църквата. Този празник е много важен за българското общество. Той спада към групата на онези при които се извършват ритуали и обреди на социализиране младите мъже в обществото на пълноправните българи.

На този ден жените приготвят обеден хляб, който раздават на близки и съседи. Като всяка жена гледа да не е последна. Тази, коятото остане последна нейните коне ще окраставеят. Поради голямото си значение за българите, този пролетен празник се нарича още Конски Великден и Тодорица. Той е от тези празници, чиято традиция е жива и днес.

Да е здраво и честито името на хората, които носят имената Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Тошко, Тошка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Като повечето от нашите традиционни празници и Тодоровден има езически произход.

Старобългарската традиция изисквала поне веднъш годишно провеждането на строеви преглед. Този преглед на бойни коне е бил едно от задълженията на българските владетели и висшите сановници.

С приемането на християнстовото като държавна религия тази традиция се е запазила. Годишните прегледи започват да се извършват на Тодоровден.

Още тогава са се провеждали конни състезания, които българите наричали кошии. Това се е правило с цел да се проследи физическото състояние на конете –дали са годни за военна служба или не.

Тодоров ден т.е. честването на Св.Теодор Тирон не е с езически произход! А че народните обичай и традиции имат връзка с езическите времена е друго нещо! Св.Теодор т.е. Тодоровден се чества не само в България и от българите, но НАРОДНИТЕ обичай са си български У НАС, щото другите народи НЕ СИ ПРАВЯТ КОШИИ на този ден или иначе казано - не е от езически произход /щото по-горното етнографско обяснение не може да бъде вменено на другите народи/, но някой го честват като езичници и у НАС :bigwink:

Очаквам с наближаването на Великден да чуем версията за "Възкресението - ДЕНЯ НА ПРОЛЕТНОТО ВЪЗРАЖДАНЕ", който е в основата на появата на този празник...., а интересно, че там където е зима по туй време хич не ги еня за нашето пролетно възраждане т.е. ПРАЗНИКА СИ ИМА ОБЩО СЪДЪРЖАНИЕ, ОБЩО ЯДРО, около което християните се обединяват и честват, а ЕТНОГРАФСКИТЕ разсъждения по въпроса понякога стигат до смехотворни "ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ" :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз не съм богослов, а етнограф. И от етнографска гледна точка представих този празник. Освен това в българските народни вярвания Св. Тодор е съберателен на светците СВ. Теодор Тирон и СВ. Теодор Сратилат. Това не е само мое мнение. Това мнение поддържа и ст. н. с. ІІ ст. Рачко Попов.

Освен това съществува поговорката " При какъвто идеш, такъв ставаш. " Тази поговорка не е възникнала току-така. Много добре знаеш, че народите, които са били в досег с нас българите са възприели и част от нашите традиции.

Такива са и циганите, и турците, и арменците. Просто това е естествения ход на нещата.

Ние също сме възприели от техни традиции.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тодоровден е християнски празник, но народните обичаи на този ден най-вероятно са остатък от траките.

До 13в. мощите на св. Теодор Стратилат са били в България, но латинците ги задигнали от несебърската митрополия и след кратък престой във Цариград, те се озовали във Венеция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Галахад ,благодаря за този малък бонус-"Тодоровден е християнски празник, но народните обичаи на този ден най-вероятно са остатък от траките."

Случайно да помниш кой беше любимия светец на цар Борис???

Ами керамичната икона на св.Теодор Стратилат???

Моя обичан професор Т.Тотев навремето я е пренасял с газова тенекия :bg: до един симпозиум в чужбина ,където тя е показана за пръв път.За него като сиамски близначета са били залепени 10!!! полковника от ДС/ :crazy_pilot:

да не би едно управление да прецака друго,като става с Панагюрското съкровище и Калояновия пръстен,последните отдавна не са в Б-я/

Ако взема да си записвам бонусите ,ще направя цял том Българо-тракийски бонуси.Все пак историята на траките е 1/3 от Българската история ,това колкото и да го отричат някой лумпени начело с Б.Д. е реален факт.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Теодор Тирон и Теодор Стратилат на една и съща дата ли се честват?

Извинявам се за идиотския въпрос, но и аз не съм теолог.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Историк пита:"Теодор Тирон и Теодор Стратилат на една и съща дата ли се честват?Извинявам се за идиотския въпрос, но и аз не съм теолог."

Въобще не е идиотски.Дори е много интерсен.Някои съвременни православни /Иван Желев,шеф дирекцията по Вероиповеданието,проф.Т.Тотев и др./ богослови смятат ,че тези светци всъщност са не двама,а чисто и просто -един.

Всъщност има ни повече ,ни по малко,а точно 76 православни светци носещи името -ТЕОДОР/Фьодор,на руски/.

Тедор Тирон-в превод означава "млад воин" и се празнува 2 пъти -17февруари и през събота на първата седмица на Великия пост/този празник е подвижен/

Теодор Стратилат ,Хераклийски -той е по произход трак,празнува се на 8 фверуари и на 8юни.

В житието му пише ,че по същото време когато той е замъчен са избити и 300военни от/или в Македония/ под Македония обаче най-общо може да се разбира Македония ,а също така и тема Македония,която както знаем е голяма част от Северна ,Източна и югоизточна Тракия в най-общ географски вид.За това е имплицитно свързан с българската история.

Все още нямам време да изследвам по задълбочено тази тема ,но ако трябва за в бъдеще може да се разгледа по обстойно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Направи справка с църковния календар на Българската православна църква. Според него нито единия, нито другия светец се празнуват на Тодоровден. Св. Теодор Стратилат се чества 8. ІІ, а Св. ТеодорТирон се чества на - 17. ІІ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ох,Емилия!?!

"Според него нито единия, нито другия светец се празнуват на Тодоровден."

Тодоровден е подвижен празник!Защото Великия пост е свързан с най-великия християнски празник Възкресение Христово.Понеже празникът е подвижен определя се спрямо Еврейската пасха,ВИНАГИ е след нея.А Еврейската пасха се определя спрямо лунния календар и винаги е на 14 нисан.Всяка година нисанът е на различна дата спрямо слънчевия календар/Юлианския/.

АПРОПО вие етнолозите тия работи не ги ли учите???

По времето на имп. Юлиан Апостат/Отстъпник/ в първата седмица на Великия пост се случили знаменателно събитие.

Императора тайно наредил на продавачите на пазара да намажат постните храни ,които те продават с идоложертвено месо и по този начин християните да се осквернят от бесовските жертви.

Св.ТЕОДОР ТИРОН се явил на един епископ насъне/този епископ бил полуарианин/ и му казал християните да не купуват от магазините , а да сварят жито /КОЛИВО/ и да се хранят с него.

В чест на това чудо бил установен и този празник Тодоровден!Тъй като тези събития се разиграли в Мала Азия и Тракия и до днес /вчера тоест/ тракийските бабички и вярващите християни носят в Църквата варено жито с мед за освещаване и почитане паметта на великомъченика Теодор Тирон избавил християните дори от незнайно съпричастие с бесовските празници на езичниците.

СЛАВА НАХРИСТА БОГА НАШ!!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Що се отнася до подвижноста на празника това много добре го знам. Но ако ти прави впечатление имаше реплика свързана с църковния характер на празника, а аз не съм богослов. Освен това аз поддържам мнението на ст. н. с. ІІ. ст. Рачко Попов и доц. Николай Колев. Според тях Св. Тодор е събирателен образ. Така, че на Тодоровден се празнуват и Св. Теодор Тирон, и Св. Теодор Стратилат.

Но ако има богослови в този форум нека и те се изкажат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Що се отнася до подвижноста на празника това много добре го знам. Но ако ти прави впечатление имаше реплика свързана с църковния характер на празника, а аз не съм богослов. Освен това аз поддържам мнението на ст. н. с. ІІ. ст. Рачко Попов и доц. Николай Колев. Според тях Св. Тодор е събирателен образ. Така, че на Тодоровден се празнуват и Св. Теодор Тирон, и Св. Теодор Стратилат.

Но ако има богослови в този форум нека и те се изкажат.

На т.нар.Тодоровден се празнува:

Църквата празнува паметта на св. Теодор в деня, в който той пострадал за Христа - 17 февруари по гражданския календар (1 март стар стил). Но главният празник за него се извършва в първата събота от Великия пост (Тодоровден), за

възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата смърт. -Около петдесет години след смъртта на Теодор, Юлиан Отстъпник, царувал във Византия. Той мразел християните и се стараел да им прави всевъзможни пакости. Знаейки, че пред първата седмица от светата Четиридесетница те пазят строг пост, той за да ги подиграе, заповядал на цариградския управител да поръси с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара. Заповедта му била изпълнена. Но св. мъченик Теодор се явил на архиепископа във видение и му казал: "Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже нещата за ядене са поръсени с кръв от идолски жертви! Поръчай на тия, които нямат храна у дома си да си правят коливо, т.е. да си варят пшеница с мед".

Учуденият архиепископ го запитал, кой е той, който се грижи за християните. - "Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон - отговорил светецът - и съм пратен от Бога в помощ на християните". След тия думи мъченикът станал невидим.

Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал отново да продават храните както преди. Църквата, за благодарност на св. Теодор, запазила досега обичая - в събота на първата седмица от Великия пост чрез коливо да почита паметта на светия великомъченик.

житие на Св.Теодор Тирон

Св.Теодор Стратилат се чества на 8 февруари:

житие на Св.Теодор Стратилат

Св. Теодор Начертани се чества на 27 декември:

житие на св.Теодор Начертани

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В дискусията няма нищо лошо.

Ако тя е градивна, ще се събере повече информация и "ще се уточнят параметрите на ситуацията", по думите на един наш политик.

Ако само си чешем езиците, няма реална дискусия.

В конкретния случай имаме една интересна нова тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Не съм предполагала, че този мой материал ще предизвика такава дискусия.

Няма лошо, че има дискусия :bigwink: Това, което предивика моят първи постинг е "езически произход" на празника, а не на традициите! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тонка, празникът не е езически ,той възпоменава славното чудо с великомъченика,обаче някои хора го празнуват по езически.Това да се надбягваш с коне не е езическо,но след това по време на Велик пост да се "млатят" кюфтета и ракия ,това е езическо!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Тонка, празникът не е езически ,той възпоменава славното чудо с великомъченика,обаче някои хора го празнуват по езически.Това да се надбягваш с коне не е езическо,но след това по време на Велик пост да се "млатят" кюфтета и ракия ,това е езическо!

Да, точно и аз това искам да обособя "произход" от "начин на празнуване" :bigwink: Повод бяха думите на Емилия:

Като повечето от нашите традиционни празници и Тодоровден има езически произход.

По този начин най-често етнографите ОБЯСНЯВАТ ХРИСТ. ПРАЗНИЦИ изхождайки от НАРОДНИТЕ ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ, в повечето случай с езически произход, И ОБЯВЯВАТ ПРАЗНИКА ЗА ЕЗИЧЕСКИ по произход :post-20645-1121105496: А все пак ПРОИЗХОДА НА ПРАЗНИКА ТРЯБВА ДА СЕ ОБЯСНЯВА СЪС СЪДЪРЖАНИЕТО, КОЕТО СЕ ПРАЗНУВА! Традициите и обичаите са нещо, което не е основно за произхода, за съдържанието, но може да е свързано /то в повечето случай е свързано/! Е, за някой е повод за напиване и надяждане и пр. - да, празнуват като езичници. Но Етнографията би трябвало да се занимава с ПРОИЗХОДА НА ОБИЧАЙТЕ И ТРАДИЦИИТЕ, а не с произхода на ХРИСТ.ПРАЗНИЦИ! Мисля, че ОБЛАСТИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗГРАНИЧАВАТ! Щото пък като чуя и поредното умотворение от рода на това, че празнувайки някой празник свързан с Божията Майка, Св.Богородица, всъщност сме празнували някоя езическа богиня на плодородието :whistling: Айде да обяснява Църквата, за църковните празники какво се празнува, а?Нали?!

Тоя повсеместен турльо-гьовеч дето го има вече и в науката - която често се превръща в псевдонаука чрез смесването на научни теории и факти с наукоподобни измишльотини.... :head_hurts_kr: Всеки да си се простира според... областта, за която е специалист, а ако трябва да се съчетаят, то да не се пренебрегва МНЕНИЕТО НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ОТ ДР. ОБЛАСТ! :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Eтнографията не разглежда богословската страна на един празник. Основния предмет на изследване са ритуалите и обредите и въобще бита на хората. Затова етнографите търсят причино-следствените връзки в предхристиянския период. Освен това самото християнство възприема голяма част от източните религиозни системи и ги адаптира към своята догматика.

Аз поддържам тезата, че повечето наши празници в основата си са с езически произход. Те съществували преди приемането на християнството от нас българите. И това не е само мое мнение. Прочете малко Димитър Маринов, проф. Бобчев, Христо Вакарелски, Рачко Попов, Николай Колев. Тези имена са ви достатъчни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Eтнографията не разглежда богословската страна на един празник. Основния предмет на изследване са ритуалите и обредите и въобще бита на хората. Затова етнографите търсят причино-следствените връзки в предхристиянския период.

Добре - така е, но не и за ПРОИЗХОДА НА ПРАЗНИЦИТЕ, които са християнски т.е. църковни! Това е друга област, друга територия на научно изследване! Щом е църковен празник - как така няма да се разглежда богословската страна - ТА ИМА ЛИ ДРУГА, това е църковен празник, празник на Църквата, а вие го отделяте от нея ????? Какви са ви доказателствата, че се е празнувал ТОДОРОВДЕН и преди ХРИСТИЯНСТВОТО ПО НАШИТЕ ЗЕМИ, от езичници? Ще е интересно да ни разкажете за езическите празници преди приемането на християнството от българите, но със съответните исторически извори, а не да тръгвате от Църковните празници и да правите ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ, че щом го има като църковен, като християнски, значи го е имало и като езически. И откъде на къде е вярна тази логика?

Да, ама не става така - дайте исторически извори за езич.празници!

Айде начетохме се на "научни факти" дето произхождаме от лемурийците, от атлантите, от сътворението на света и все по тая логика.... :whistling:

Освен това самото християнство възприема голяма част от източните религиозни системи и ги адаптира към своята догматика.

Абслоютно погрешно, точно обратното!

Аз поддържам тезата, че повечето наши празници в основата си са с езически произход. Те съществували преди приемането на християнството от нас българите. И това не е само мое мнение. Прочете малко Димитър Маринов, проф. Бобчев, Христо Вакарелски, Рачко Попов, Николай Колев. Тези имена са ви достатъчни.

Нашите, българските може - АМА ЦЪРКОВНИТЕ НЕ СА НАШИ, български! Да, ние българите също ги празнуваме, но щом се празнуват и от италианци, руснаци, австралийци, австрийци......... ТЕ НЕ СА НАШИ, те са църковни! Виж наш си е празника за мартениците - моля, както кажете така да бъде, но ПО ВЪПРОСА ЗА МАРТЕНИЦИТЕ т.е. за нашите си празници!

Те, празниците ни църковни, казваш съществували преди приемането на християнството - Е, СЕГА ДА НЕ ИЗЛЕЗЕ, ЧЕ ВСИЧКИ КОИТО ГИ ПРАЗНУВАТ ДНЕС /не само бълг./ СА имали ЕДНА И СЪЩА ЕЗИЧЕСКА РЕЛИГИЯ, та са ги приложили едно към едно аналогично в съответния християнски празник :head_hurts_kr: Нещо не се връзва, а аналогии винаги могат да се намерят, ОТ ТОЗИ КОЙТО ГИ ТЪРСИ. Но аналогиите все не са доказателство :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз имах предвид нашите традиционни празници, а не чуждите. Виж какво казва Димитър Маринов специално за Тодоровден " На Тодоровден се празнува в чест на коня, месят се особени обредни хлябове и се вършат известни обредни и религиозни действия. " Народната вяра " - стр. 117

Що се отнася до мартениците и аз мислех като теб преди да прочета една много рядка рускоезична книга. Нейните автори са изследвали етнографията на източните славяни. Книгата се казвва

" Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Конец XIX — начало XX в.: Летне-осенние праздники " Неин редактор е Токарев. С. А

Много рядка книга. Когато бях студентка имаше само два екземпляра в Търново. Едната беше в окръжна, а другата в голямата читалня на университетската библиотека. За съжаление успях само една малка част да си приснимам. При първа възможност ще сканирам и това, което имам. Моят материал е свързан с пролетните обичаи на поляците, чехите и лужишките сърби.

Надявам се в бъдеще да се снабдя и със самата книга.

Другата книга също е от този колектив.

" Кялендарые обычаи и обряды в странах зарубежной Европы: Исторические корни и развитие

обычаев " Неин редактор е Токарев. С. А

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Досега само споменавах Рачко Попов, а днес ще го цитирам " В календарната традиция на православните балкански народи култът към народния светец Тодор обединява в действителност християнските култове към св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон - и двамата живели през ІV в. " - Рачко Попов " Светци и демони на Балканите " , Изд. " Литера " -Пловдив, 2008г., стр. 186

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Досега само споменавах Рачко Попов, а днес ще го цитирам " В календарната традиция на православните балкански народи култът към народния светец Тодор обединява в действителност християнските култове към св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон - и двамата живели през ІV в. " - Рачко Попов " Светци и демони на Балканите " , Изд. " Литера " -Пловдив, 2008г., стр. 186

Това се отнася и за нас. Все пак сме на Балканите

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...