Ислямът

[Р. Теодосиев 3215]

Ислямът е третата монотеистична религия и е основана от Мохамед ибн Абдуллах (570-632). Ислямът възприема основните идейни черти и обреди на юдаизма и християнството, които съчетава с арабските вярвания и традиции. Сочи се като вяра предписана от Нух (Ной), Ибрахим (Авраам), Муса (Мойсей), Иса ( Исус) и Мохамед. Приемането й означава достоен избор и спасение, защото, според ислямските вярвания това е най-добрата религия пред Аллаха, който не приема друга освен нея. Един от основните постулати на исляма е този за джихад (газават) – "върховно усилие", "борба със самия себе си", проповядващ разпространението на правата вяра със сила. Постулат, превръщащ исляма в една от най-агресивните религии в света. В исляма могат да се различат основно три направления: на сунитите (основно направление, ортодоксален ислям, признаващ само четиримата "праведни халифи" Абу Бакр, Омар, Осман и Али и приемащ, че халиф може да е само представител на рода корейш), на шиитите (привържениците на Али, считащи, че само Али и неговите наследници имат право да ръководят правоверните) и хариджитите (приемащи, че халиф може да бъде всеки достоен мюсюлманин). Владетелите на Османската империя изповядвали ортодоксалния сунизъм.

Коранът

Редактирано Януари 27, 2010 от ISTORIK

[Warlord 5275]

Арабите и ислямът

Арабите (означава приблизително - скитници, номади) обитавали Арабския полуостров от дълбока древност. Огромна част от тях били бедуини (хора от пустинята) и живеели в огромните пустинни пространства на Централна Арабия. Те били в непрекъсната борба със суровата природа и се занимавали с отглеждането на дребен рогат добитък, с придружаване или грабеж на търговски кервани. Опитомяването и отглеждането на камилата, наричана "корабът на пустинята", направило арабите бедуини господари на полуострова. Огромните безводни пространства можели да се преодоляват само чрез това уникално животно, което можело с товар от 250 до 600 килограма да измине до 160 километра на ден при температура до 57 градуса и при това без да пие вода цели 8 дни.

Животът по крайбрежията на Арабския полуостров бил по-различен и там от край време съществувал развит градски живот. По крайбрежието на Червено море (областта Хиджаз) били разположени градовете Мека и Ясриб (Медина). На юг от тях била областта Йемен, наричана още "Щастлива Арабия". Там жителите практикували интензивно земеделие и грижливо поддържали сложна мрежа от напоителни канали и водоеми.

От древността до началото на VІІ век на Арабския полуостров възниквали и изчезвали различни държави, но никоя от тях не успяла да обедини всички араби. Византийци, перси и етиопци се борели за сфери на влияние, но никой не бил в състояние да покори бедуините от пустинята. Единственото, което в известен смисъл обединявало арабите бил общия езически култ към храма Кааба в Мека. В него се съхранявал отломък с метеоритен произход почитан като свещен предмет от незапомнени времена. Независимо от съществуването на общоарабски култ към храма Кааба, към началото на VІІ в. арабите не били обединени нито политически, нито духовно. Юдаизмът и християнството се радвали на известен брой поклонници сред арабите, но оставали все пак чужди на светогледа на тези хора и начинът им на живот. А обединението на арабите ставало все по-наложително. Пустинните пространства трудно изхранвали растящото население. То имало нужда от нови земи, чието завладяване било по силите само на единна арабска държава. За своето обединение арабите имали нужда от ново разбиране за Бог и от личност, която в името на Бога, да обедини арабите и да насочи кипящата им бедуинска енергия към усвояване на нови пространства. Такава личност се намерила, това бил пророкът Мохамед.

Следва...

[Warlord 5275]

Мохамед ибн Абдалах (ок. 570 - 632) бил жител на Мека и принадлежал към благородно, но обедняло семейство. Той използвал някои от основните принципи на юдаизма и християнството, както и своята религиозна и политическа проницателност и към 610 г. започнал да проповядва нова религия. Тя била наречена "ислям" (буквално 4покорство"). Около него се оформила група последователи, които получили названието "мюсюлман" (общество от вярващи). Гражданите на Мека се отнесли враждебно към новата религия, поради което Мохамед и последователите му (около 70 души) били принудени да се преместят в град Ясриб (Медина). В тези събития Мохамед показал мъдрост и учудващо упорство, както и непоколебима вяра във важността на своето дело. Преселването ("хиджра") от Мека в Медина станало през 622 г. и тази година се смята за първата в арабо-мюсюлманското летоброене. Към 630 г. жителите на Медина начело с Мохамед превзели Мека. Обединяването на двата града под властта на новия пророк поставило основите на първата общоарабска държава и дало възможност за бързо разпространение на исляма сред арабските племена.

Ислямската религия приемала юдейско-християнското схващане за съществуването на върховен бог, когото мюсюлманите наричали Аллах. Според Мохамед този върховен бог имал петима велики пратеници на земята (пророци): Адам, Ной, Авраам, Моисей и Христос. Заблудата на юдеи и християни била, че те незнаели за съществуването на шестия, истинския пророк - Мохамед. Въпреки, че взаимствало много от установените религии, учението на Мохамед съдържало оригинални елементи, свързани с особения бит и вярвания на арабите. За това то намерило добър прием в средите както на бедуините, така и на арабското градско население.

Свещената книга на исляма бил Коранът (ал Куран), на арабски означава "четене на глас". Тя се състои от записи на проповедите, произнесени от Мохамед в Мека и Медина между 610 - 632 г. Докато Мохамед бил жив, проповедите му се предавали предимно по памет. Първите записи на Корана, които се отличавали един от друг, възникнали в средите на последователите на Мохамед след неговата смърт. Официалният (каноничният) текст бил редактиран между 650-656 г. от специална комисия, съставена по заповед на арабския халиф Осман. Коранът се състои от 114 сури (глави) с различни размери, които се подразделят на аети. Повечето от сурите не са свързани тематично и смислово и очевидно представляват "откровения", произнесени от Мохамед в различно време. Значителна част от корана се състои от диалог между Аллах, който говори чрез устата на Мохамед и противници на великия пророк. Другата част от съдържанието на свещената ислямска книга са обръщения към последователите на Мохамед, чрез които им се дават предписания за определен начин на живот На няколко места в корана на вярващите мюсюлмани се препоръчва активно участие в "свещена война" (джихад) срещу неверниците, чрез която да разширят учението на пророка Мохамед. С течение на времето мюсюлманските богослови, юристи и философи разработили на основата на Корана учение за ислямския начин на живот, обществено устройство, етика, право. Този комплекс от правила станал известен с названието "Шериат".

[Warlord 5275]

Джамията (буквално "място за събиране") - това е място за молитва, а не специално място за извършване на тайнства, както християнската базилика. За това изискванията към архитектурното и художественото оформление на джамията били по-прости. Молитвената ниша трябвало да е ориентирана по посока на свещения град Мека, а в преддверието да има басейн или друг водоизточник за ритуално измиване. Вътрешността на джамията не била украсявана с никакви фигурални изображения. Най-ранният тип ислямски молитвен дом е "колонната джамия". По план това било правоъгълно пространство, чийто покрив се крепял от подредени в еднообразни редици колони. В джамията на Кордова, чийто строеж започнал през VІІІ в., броят на колоните надхвърлял 800.

Науката. Ислямът не изключвал нейното развитие. Творческата енергия на учените, обаче не била насочена към познаване на Бога, който според религията бил непознаваем, а към опознаване на околния свят. В култ бил издигнат човешкият разум. Поради тази причина точните науки - математика, медицина, астрономия, химия и др. в арабския свят достигнали неподозирани висоти. Изключително популярен бил медицинският трактат "Книга за лечението" на арабския (таджикски по произход) енциклопедист Ибн Сина (Авицена) живял в края на Х и началото на ХІ в. По тази книга европейските лекари изучавали и прилагали медицинската наука чак до ХVІІ в. Дори трудовете на Аристотел и Платон станали известни на европейците по арабските им преводи. От арабския свят в Европа проникнали преработените от арабите индийски цифри и десетичната цифрова система, които залегнали в основата на модерната математика.

[Sham 19]

А....Това за фигуралните изображения -имало е много украса в джамията.Главно природни картини,животни и всякакъв подобен род изображения.Само на хора не е имало.

[Warlord 5275]

Освен на хора и на животни е нямало защото е било забранено от законите на самата религия. Затова художниците се ориентират изцяло към стилизации и декоративни елементи, най-вече сложни музайки и плетеници с растителни мотиви, които между другото са изключително красиви като решение. Ще потърся малко снимки по темата.

[Sham 19]

Аз съм сигурен,че е имало животни,защото в една джамия видях изображения на сърни....

[Warlord 5275]

Аз също съм попадал на изображения на животни в ислямското изкуство(например тигър образуван от вплетени и извиващи се символи, които всъщност са текст), та дори и на хора, което доста ме озадачава - може да става въпрос за някакви секти или разклонения, които го позволяват. Но по принцип е забранено. Ти влизал ли си във въпросната джамия или на снимка си го виждал?

Редактирано Март 15, 2006 от Warlord

[Sham 19]

Влизал съм ,затова го казвам,иначе не бих говорил ей така Но и мен ме е озадачавало....Мисля,че са си го позволили ,заради фактът ,че е кораничен текст с калиграфия.

[Sham 19]

Рамадан мубарак.От днес започва празникът Рамадан.Това е най-важният празник в Исляма,на-святият месец за мюсюлманите по цял свят.Ето защо искам да пожелая сега на всички ,независимо от религията им да бъдат добри хора,да простят грешките на другите и да бъдат смирени в делата си!

Нека хората се замислят и станат по-добри към останалите около тях!

[Лора 6]

Понеже винаги съм проявявала изключителен интерес към другите големи религии по света, особено внимание обърнах на исляма.Традиции, закони, забрани и всичко различно.Ще споделя с вас малко инфо...

Да се представи тази религия с няколко изречения е почти невъзможно.

Благодаря на Badr и Morfey_A за безценната помощ, която ми оказаха при събиране на материали.

Ислям

"....И одобрих Исляма за Ваша религия."(5:3)

Едно от трите (заедно с християнството и будизма) световни религии. В исторически аспект, една от най-младите религии, тъй като нейното появяване се датира към ранното средновековие.

В момента на своето възникване ислямът е бил синкретическа религия, поела в себе си елементи от редица религии на Арабския полуостров. Основно влияние на първоначалния ислям са оказали древните вярвания и култове: ханифизъм, юдаизъм, християнство и маздеизъм.

Основател на исляма се смята пророк Мухаммед - исторически достоверна личност.

Кой е Мухаммед

Мухаммед е роден през 570г. в Мека. В най-знатния клон на Курайш- рода на Хишам,а Курайш е най-знатното арабско племе. Той израснал като сирак. Баща му Абдуллах починал, когато майка му Амина била бременна с него едва във втория месец, а когато той навършил шестгодишна възраст, починала и тя. Грижата за него поел дядо му Абдулмутталиб, ала той също починал, когато пратеника на Аллах бил на осем години. След това за него се грижел чичо му Абу Талиб, докато той пораснал и възмъжал. За сираческата му участ се споменава и в Свещения Коран :

"Не те ли намери Той сирак и не те ли приюти?"(96:3)

веднага щом пораснал, станали известни неговият здрав разум и трезвите му мисли. Още като младеж той бил известен сред своите съплеменници като честен, искрен и благочестив човек, който държи на думата си, води праведен живот и се ползва с добро име. По внушение на Аллах няколко години преди да поеме своята мисия Мухаммед чувствал силно желание да посещава пещерата Хира -разположена в планина , която се намира близо до Мека, където се усамотявал за да разсъждава върху благата на Бог и неговата величествена мощ. Това продължило докато го осенило откровението на Аллах и му бил низпослан Свещения Коран. Когато пророкът навършил четиридесет години, ангелът Джибраил(Гавраил) му низпослал Божественото откровение. Първите думи низпослани на последният пратеник на Аллах са били:

"Чети, (о, Мухаммед) в името на твоят господ,Който

сътвори- сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ

е най-Щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи

човека на онова, което не е знаел."(96:1-5)

Започнал трудният път на разпространението на последното Божие слово въплътено в Корана. Ненавистта на Курайщите растяла. Това накарало Мухаммед да извърши заедно с вярващите мюсюлмани преселение от Мека в Медина. Това преселение се нарича Хиджра и е начало на мюсюлманското летоброене. В Медина се създава първата държава в Исляма и първата конституция в историята! От нея лъха хуманизъм, обществена справедливост, религиозна толерантност и сътрудничество между мюсюлмани и немюсюлмани за благото на обществото.

Преди да умре Мухаммед направил прощално поклонение в светите места. Там той произнесъл знаменитата прощална проповед, на която присъствали сто и четиринадесет хиляди души! Въведението на проповедта(хутба) е:

"О, хора, чуйте добре думите ми! Не знам , може би след тази година от живота ми не ще Ви срещна никога повече на това място!..."

След това Мухаммед умира на шейсет и три години. Историческата сцена на пророчеството завършва с него, за да докаже, че човек по собствена инициатива може да съзрее , за да даде на знанието възможност да изпълни правилно своята задача и да изследва обширната вселена, сътворена от Аллах и да даде на ума възможност да размисли и наблюдава. Същността на посланието на Мухаммед/Аллах да го благослови и с мир да го дари!!/ е такова, че то е адресирано до всички хора и насочено към всички поколения. Мухаммед не е просто лидер на раса или освободител на нация. Той е сред великите личности в историята, най-добрият образец за човек, който търси Бог-Аллах! У него всеки може да открие нещо, от което да се поучи и прекрасни примери за доброта и благочестие. Всяко поколение и всеки човек може да открие своята изгубена надежда, смисъл на крехкия човешки живот или просто да намери себе си.

Основи на исляма

Ислямът има пет стълба:

1) Вярата в Аллах и в Мухаммед

Тя включва свидетелството: " Ешхеду елля иляхе илял Аллах ешхеду енне Мухаммедур расулю Аллах"

превод:"Засвидетелствувам, че Аллах е един и засвидетелствувам, че МухаммедАллах да го благослови и с мир да го дари!! е негов пратеник и раб "

2)Молитвата -намаз

Значителна роля се отрежда на петте задължителни всекидневни милотви- преди изгрев слънце, по обяд, след обяд, след залез и през ноща.Най-важното при тях е пречистването, измиването или изкъпването, освобождаване от всяка скверност, защото както казва пророкаАллах да го благослови и с мир да го дари!! :

" Чистотата е половината от вярата"

Ислямската молитва е най-добрият начин за култивиране у човека на здрава личност и за поддържане на стремленията му в зрелия период от неговото развитие. Аллах не се нуждае от човешката молитва,

защото Той е Пречистия от всякакви потребности. Ползата от молитвата е за самия човек, а тя е неизмерима , а благословията на молитвата е недостижима за въображението. Това не е само "теория"

или условно предположение, то е удивителен факт и духовен опит. Ето някои обяснения за действеността на ислямската молитва:

1) Тя засилва вярата в съществуването и величието на Аллах, и влага тази вяра в дълбините на човешкото съзнание.

2)Тя помага на човека да реализира своите естествени и инстинктивни стремежи към извисяване и висш морал,съвършенство и добродетел.

Когато се анализира ислямската молитва се открива, че това не е просто физическо движение или рецитиране на знамения от Корана. Тя е несравнима и безпрецедентна формула на интелектуалната медитация и духовното отдаване, на моралното извисяване и физическото упражнение събрани заедно.

Тя е изключителен опит, при който всеки мускул на тялото се присъединява към душата и съзнанието,

в поклон и прославянето на Аллах. Трудно е да се предаде с думи пълното значение на ислямската молитва. Най-сигурното доказателство за въздействието й върху човека е опитът на всеки човек, самостоятелно , за да осъзнае и почувства сам значението на ислямската молитва.

Условията на молитвата

Извършването на молитвата е задължително за всеки мъж или жена , който е:

1.Нормален и отговорен за своите деяния.

2.Относително зрял и достигнал пубертета, обикновено около четиринайсет години.(Децата трябва да бъдат насърчавани да започнат отслужването на молитвата в по-ранна възраст).

3.Да не е сериозно болен , а за жените да не са в период на менструация и ограничение след раждане (максималният период е съответно десет и четиридесет дена, при тези условия жените напълно се освобождават от молитви).

Молитвата е недействителна , ако не се изпълнят следните условия:

1.Извършване на обмиване(уду)

2.Чистота на цялото тяло, на дрехите и на пода използван за молитва от всички видове мръсотия и нечистоти.

3.Подходящо облекло-при жените допустимото е покриване на цялото тяло освен лицето, ръцете до китките и краката до глезените, а при мъжете да бъдат покрити поне от пъпа до коленете. При молитвата и мъжа и жената трябва да избягват прозрачните дрехи.

4.Посочване на намерението(нийя) със сърце и с език.

5.Заставане в правилната посока към кибла-посока към храма Кааба в Мекка. Ако човек не знае точната посока , трябва да избере тази, в която най-малко се съмнява. С посоката към Кибла мюсюлманите показват завръщане към първоначалният чист монотеизъм на Ибрахим (Авраам), живял преди открояването както на Тората, така и на Евангелието, и следователно- преди религията на единия Бог-Аллах да е разделена на две враждуващи помежду си течения.

Видове молитви

Съществуват следните молитви:

1.Задължителна (фард), която включва петте всекидневни молитви, петъчната обедна молитва, която се отслужва заедно с другите мюсюлмани в джамията , ако има такава (фард е само за мъжете) и молитвата при погребение.

2.Допълнителни (сунна), които включват молитвите съпътстващи задължителните молитви и събиранията на двата празника.

3.Молитвата (уитър) , която не е нито (фард) , нито(сунна), но се доближава до (фард-а).

Времето за молитви

Всеки мюсюлманин трябва да отслужва всекидневно пет молитви в определено време, ако няма приемлива причина за освобождаване от тях, за събиране или забавяне на молитвите. Тези молитви са:

1. Ранна утринна молитва ( салату-л-феджр), която трябва да се извършва след зазоряване преди изгрев слънце, общо около два часа.

2. Обедна молитва (салату-л-зухр).

Тази молитва трябва да се извършва по всяко време след като слънцето започне да слиза от зенита до

половината път към залеза.

3. Следобедна молитва(салату-л-аср).

Времето на тази молитва настъпва веднага след изтичане на времето на обедната молитва.

4. Молитвата при залез слънце(салату-л-магриб).

Времето на тази молитва настъпва веднага след залез слънце и продължава, докато не изчезне червеният проблясък по западния хоризонт. Обикновено периодът е около час и двадесет- тридесет минути.

5. Вечерната молитва (салату-л-иша), която започва, след като изчезне червеното зарево на западния хоризонт и продължава малко преди зората, но е препоръчително да се извършва преди полунощ.

Най-доброто решение при определянето на времето за извършването на молитвите е определеното в специалните календари за това, които могат да се намерят във всяка джамия или мюфтийство.

Частично обмиване за молитвата(уду)

Първо се прави нийет: "Възнамерявам по волята на Аллах да извърша "уду", след което започва извършването на уду.

1)Ръцете се измиват по три пъти до китките.

2)Изплаква се устата с вода три пъти, за предпочитане- с четка, когато е възможно.

3)Почистват се ноздрите , като се смърка вода три пъти.

4)Измива се три пъти лицето.

5)Измиват се дясната после лявата ръка включително и лактите.

6)Намокря се дясната ръка и се прави(Месх)на една четвърт на главата.

7)Навлажняват се ушите и врата.

8)Измиват се краката по три пъти до глезените, като се започне от десния крак.

Мъжете и жените правят по един и същ начин уду. След това обмиването (уду) е завършено и извършилият уду е готов да започне молитвата си.

Анулиране на частичното обмиване (уду)

Обмиването е недействително при:

1. Естествени нужди- например уриниране, дефекация, отделяне на газове.

2. Кръвотечение, гной и други подобни от тялото.

3. Повръщане.

4. Заспиване.

5. Загуба на съзнание. Ако някое от тези неща се случи, уду трябва да се възобнови. Също така след естествени нужди трябва да се използва вода, тоалетната хартия не е достатъчна за чистотата и поклонението.

Пълно обмиване (гусл)

Цялото тяло с ноздрите, устата и главата трябва да се измива чрез пълна баня преди молитва във всеки

от следните случаи:

1. След полово сношение.

2. След полюции.

3. След изтичане на менструалният период при жените

3)Говеенето през месец Рамазан(саум)

Говеенето през Рамазан е задължително както и при нарушаване на обещание при обет и др. Ислямът позволява освобождение от говеенето за онези, за които е непосилно-стари хора, бременни и др.

Говеенето представлява друга уникална морална и духовна характеристика на Исляма. Научната формулировка го определя като пълно въздържане от храна, напитки, съвкупление и пушене от появата на зората до залез слънце по време на Рамадан, деветия месец от ислямската година. Но ако се ограничим само в това определение, ще допуснем голяма грешка.

С въвеждането на тази несравнима традиция Ислямът е засадил вечнорастящото дърво на безграничната добродетел и безценни плодове. Ето защо е необходимо да се разясни духовното значение на ислямското говеене:

1. Говеенето учи човека на искрена любов, защото когато той говее, прави това от дълбока любов към Всевишния Аллах. А човек, който истински обича Аллах, е човек , който наистина знае какво е любов.

2. Говеенето дава на човека съзидателно чувство на надежда и оптимистичен поглед върху живота, защото когато говее, той възнамерява да спечели Неговото одобрение и така търси Неговата милост.

3.Говеенето развива у човека бдителна и здрава съвест, защото то е тайна между човека и неговия Господ.

4. Говеенето е ефективен урок по приложна умереност и сила на волята. Човек , който правилно говее е със сигурност човек, който може да дисциплинира своите страсти и желания, и да стои над физическите изкушения. Такъв е човекът със силна личност и характер, човекът със силна воля и решимост.

5.Говеенето дава на човек прозрачна душа и превъзходство, чисто съзнание , да размишлява и лекота на тялото, да се движи и работи. Медицинските съвети , биологическите правила и интелектуалният опит потвърждават този факт.

6.Говеенето дава възможност на човека да усъвършенства изкуството на адаптация. Ние лесно можем да разберем това, след като осъзнаем, че говеенето кара човек да промени целия си начин на живот. Когато се промени , той естествено се приспособява към една нова система и се старае да спази новите правила. Това в крайна сметка развива у него способност за адаптиране и самовъзникваща енергия за преодоляване на непредсказуеми трудности.

7. Говеенето учи човек на дисциплина и здравословно оцеляване. Когато човек редовно говее през дните на Рамадан и през свещените месеци, той се приспособява към една висша форма на дисциплина и великолепно чувство за ред.

8. Говеенето е божественото предписание за самоуспокоение и самоконтрол, за поддържане на човешкото достойнство и свобода, победа и мир. По този начин човек се самоизцелява, възтановява достоънството и честта си, освобождава се от плена на злото. След като постигне това, той установява вътрешен покой, което е извор на постоянен мир с Аллах и следователно с цялата вселена.

Говеенето през Рамадан е задължително за всеки мюсюлманин отговорен и зрял. Но има и други дни , в които се препоръчва да се говее според сунната на МухаммедАллах да го благослови и с мир да го дари!. Сред тези дни са всеки понеделник и четвъртък всяка седмица, няколко дни от двата месеца Реджеп и Шабан, които предшестват Рамадан, шест дни след Рамадан веднага след празника ал-фитр. Аллах е повелил говеене три дена за всеки, който е нарушил обещанието си.

В Корана Аллах казва:

"О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите ­ в определени дни. А който от вас е болен или на път ­ да се издължи в други дни. А за които не могат ­откуп: да нахранят човек в нужда. А който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете. (Откуп се прилага при немощ поради старост или безнадеждно продължително заболяване.) Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от

напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен илина път ­ да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрайопределените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни. " (2:183:185)

Кой трябва да говее?

Говеенето през месец Рамазан е задължително за всеки мъж или жена , които са:

1) психически и физически здрави;

2) пълнолетни. Зрелостта обикновено идва около четиринадесет годишна възраст. Но деца под тази възраст трябва да бъдат поощрявани да говеят.

3) да го извършват на постоянното си местожителство; в родния град, ферма, работни помещенияи т.н. това означава да не пътуват на разстояние от около деведесет километра и повече;

4) напълно да са сигурни , че говеенето не би причинило вреда нито физическа, нито психическа, освен нормалнитереакции при глад жажда и др.

Освобождаване от говеенето

От говеене се освобождават следните категории мюсюлмани:

1) деца преди пубертета

2) хора, които не носят отговорност за своята постъпка

3) мъже или жени , които са прекалено стари и слаби

4) болни хора, чието здраве би било сериозно увредено от говеенето

5) хора, които пътуват на разстояние на около деведесет километра и повече. По време на пътуването могат да не говеят , но после трябва да наваксат говеенето ден за ден.

6) жени в период на менстуация или следродилен период ( съответно десет и четиридесет дни). На такива жени не се разрешава да говеят дори , ако могат и искат. Те трябва да отложат говеенето и да го наваксат в друго време ден за ден.

4) Милостиня Зекят

Зекятът е заделяне на средства от това , което е придобил всеки мюсюлманин. Схваща се като пречистване на имането. От приходите на заможните една част се заделя за бедните, а друга за обществено полезни работи.

Друга изключително важна традиция, една от основите на Исляма, е милостинята закат. Доколкото ни е известно, в никой друг език няма еквивалент на смисъла, вложен от Корана в думата ”закат”. Това не е просто форма на благотворителност или даване на милостиня, или на данък. Нито е просто израз на добрина и милосърдие, а е всичко това събрано заедно, дори нещо много повече. Това не е просто отделяне на определен процент от нечия собственост, а щедро обогатяване и духовна инвестиция. Това не е просто доброволно даване на някого или подкрепа на кауза, нито е правителствен данък, който някой умник би избегнал. По-скоро това е задължение, възложено от Аллах и възприето от мюсюлманите в интерес на обществото като цяло. Думата ”закат” включва благотворителност, милостиня, добрина, официален данък, доброволни дарения и т.н., а освен всичко включва подчинението пред Аллах, както духовните и моралните мотиви. Ето защо не може да има еквивалент на думата ”закат”, поради върховната неповторимост на Корана, Свещената Книга на Аллах.

Езиковото значение на закат е чистота. Терминологичното значение на думата определя ежегодното количество пари, което всеки заможен мюсюлманин трябва да разпредели сред имащите право на това. Но религиозната и духовна важност на милостинята закат е много по-дълбока и жизнена. Такава е и хуманитарната му и социополитическа стойност. Ето обяснението на този ефект:

1. Милостинята закат пречиства имуществото на заможните хора и го освобождава от дялове, които вече не му принадлежат: дяловете, които подлежат на разпределение сред имащите право на това. Когато дойде времето на милостинята закат, определен процент от богатството трябва веднага да се разпредели по правилен начин, регламентиран от Шариата, защото собственикът вече нито морално, нито законно притежава този процент. Ако не направи това, той очевидно задържа нещо, което вече не му принадлежи. Това е присвояване и чиста узурпация от всяка гледна точка - морална и духовна, законна и търговска. Това означава, че незаконно задържаният процент прави цялото богатство нечисто и застрашено. Но, от друга страна, ако проценът се разпредели сред имащите право на това, останалите части ще бъдат чисти и честни. Чистият капитал и законните владения са първите необходими условия за постоянния просперитет и честните взаимоотношения.

2. Милостинята закат не само пречиства имуществото на даващия, но пречиства и сърцето му от егоизъм и алчност за богатство. В замяна тя пречиства сърцето на получаващия от завист и ревност, омраза и ненавист, и вместо това развива в сърцето му добра воля и топли пожелания към дарителя. В резултат на това обществото като цяло ще се пречисти и ще се освободи от класовата война, от лошите чувства, недоверието, корупцията и разединението, и от други подобни злини.

3. Милостинята закат намалява твърде много страданията на нуждаещите се и на бедните членове на обществото. Тя е голяма компенсация за недостатъчно щастливите хора и е възвишен апел към всички да запретнат ръкави и да подобрят своето благосъстояние. За нуждаещия се тя означава, че по същество това е извънредна мярка и че той не трябва изцяло да се осланя на нея, а да направи нещо за себе си, както и за другите. За даващия тя е сърдечна покана да печели повече, за да може да даде повече. За всички заинтересовани страни пряко или непряко тя е открито съкровище за инвестиране и духовно развитие с голямо възнаграждение.

4. Милостинята закат е здрава форма на вътрешна стабилност срещу егоизма на алчността, срещу социалните противоречия, срещу нахлуването на бунтовни идеологии. Тя е действен инструмент за разви­ тие на духа на социална отговорност от страна на даващия и на чувството на сигурност и принадлежност от страна на получава­щия.

5. Милостинята закат е ярък израз на духовния и хуманистичния дух в положителните взаимодействия между отделния човек и обществото. Тя е правилна илюстрация на факта, че Ислямът не затруднява частната инициатива и не осъжда частното имущество, както не понася егоизма и активното трупане на пари. Тя е израз на основната философия на Исляма, която приема един умерен и действен път между отделния човек и обществото, между гражданина и държавата, между капитализма и социализма, между материализма и духовността.

5) Хадж- поклонение в Мека

Дълг на всеки заможен мюсюлманин е преди смъртта си да направи поклонение в светите места. В този ритуал Ислямът вижда от една страна търсене на благоволението на Аллах , а от друга проява на единение и сплотеност на ислямската общност.

Последният стълб и едно от най-хубавите предписания на Исляма е хадж или поклонничеството в Свещената джамия в Мека. Изпълнението на хадж е задължително поне веднъж в живота за всеки мюсюлманин, мъж или жена, който има възможност - психическа, финансова и физическа. Мюсюлманинът в зряла възраст, който е в добро здраве и има материална възможност, трябва поне веднъж в живота си да извърши Хадж. Тук финансовата сигурност означава, той да притежава достатъчно средства за покриване на разходи за себе си и за зависещите от него, а също - да изплати дълговете си, ако има задължения, до извършването на поклонническите ритуали.

Ритуалите на хадж са друга уникална характеристика на Исляма. Те са повелени от Аллах, за да служат на много цели, сред които са следните:

1. Това е най-големият годишен събор на Вярата, където мюсюлманите се срещат, за да се опознаят едни други; където изучават общите си дела и издигат собственото си общо благополучие. Това е също така най-великият редовен форум на мира, който човешката история познава. По време на хадж мирът е водещ мотив - мир с Аллах и със собствената си душа, мир с другите и с животните, мир с птиците и дори с насекомите. Строго се забранява нарушаването на мира с което и да е същество, под каквато и да е форма.

2. Това е категорична демонстрация на универсалността на Исляма и на мюсюлманското братство и равенство. От всички области на живота, от всички професии и класи, и от всяко кътче на земята мюсюлманите се събират в Мека в отговор на призива на Аллах. Те се обличат по еднакво прост начин, спазват еднакви правила, изричат еднакви призиви по едно и също време, по един и същ начин, с една и съща цел. Няма величаене, а послушание пред Аллах. Няма възгордяване, а смирение и посвещаване.

3. Това е, за да се потвърди верността на мюсюлманите към Аллах и тяхната готовност да се откажат от всичко материално в името на Всевишния Аллах.

4. Това е, за да се запознаят поклонниците с духовната и историческата среда на Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), за да извлекат горещо вдъхновение и да засилят своята вяра.

5. Това е, за да се припомнят ритуалите, извършвани от Ибрахим и Исмаил, които стават първите поклонници в първия Дом на Аллах на земята, а Той е Кааба в Мека (Макка).

6. Това е, за да се напомни за Великия Ден - Съдния Ден, когато хората ще застанат равни пред Аллах в очакване на окончателната си съдба и когато не ще може да се твърди за никакво превъзходство на раса или род. Това е също така, за да се напомни, че от целия съществуващ свят само Мека е била почетена от Аллах като център на монотеизма от времето на Ибрахим и че тя ще продължи да бъде център на Исляма - религията на Единствения Бог - до края на времето.

При извършването на хадж може лесно да се види, че това е духовно обогатяване и морално превъоръжаване, интензивно посве­щение и дисциплиниран опит, хуманитарен интерес и вдъхновяващо познание - предписание на Исляма.

Правилата и реда по време на хадж изискват пространно разглеждане. Те няма да бъдат обсъждани тук. За повече подробности може да се запознаете с разработените трудове по въпроса. Ще посочим, че през цялото време на хадж навсякъде има информирани водачи, които помагат на поклонниците с правилни указания.

Правилата и реда по време на хадж изискват пространно разглеждане. Те няма да бъдат обсъждани тук. За повече подробности читателят може да се запознае с разработените трудове по въпроса. Ще посочим, че през цялото време на хадж навсякъде има информирани водачи, които помагат на поклонниците с правилни указания.

Ще отбележим също, че целта на поклонничеството е да се служи единствено на Аллах. Мюсюлманите отиват в Мека за прослава на Аллах, а не за да целунат камък или да се поклонят на човек. Целуването или докосването до Черния камък в Кааба не е задължение или предписание. Онези, които целуват Черния камък или го докосват, не го правят, защото вярват в камъка или защото му приписват вълшебни свойства. Те вярват единствено в Аллах. Те целуват, докосват* или сочат камъка като знак на уважение и любов към Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), който положил Камъка в основата на Кааба при нейната реконструкция. Това знаменателно събитие има особена важност. То представя Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) като човек, определен за мирна мисия. При реконструкцията на Кааба няколко години преди Исляма Черният камък е трябвало да бъде положен в основата на храма. Племенните вождове изпаднали в остър спор кой заслужава да положи камъка. Този много сериозен въпрос довел до това, сянката на гражданската война да надвисне над свещеното място. Камъкът бил на особена почит сред вождовете, въпреки че е само каменен отломък, но го свързват с Пророка Ибрахим, Великия прародител на арабите. Предполага се, че той е единственият здрав камък, останал от дневната постройка на Свещения храм както за Исляма, така и за мюсюлманите, не е нищо друго освен камък.

Когато вождовете не успели да разрешат спора помежду си, те се споразумели да се посъветват с първия случайно влязъл при тях. Това бил Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Той поставил камъка в парче плат и помолил спорещите да го понесат заедно, тъй че всеки вожд да участва в ритуала. Те били щастливи от мъдрото му решение и веднага го изпълнили. Спорът бил разрешен и мирът - запазен. Такава е поуката от историята с Черния камък. И когато поклонниците целуват камъка или го сочат с почит, те правят това, спомняйки си за Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), мъдрия миротворец. Въпросът ще стане по-ясен със следния пример. Естествено е, при завръщането си от полесражението добър патриот да извърши определени действия, когато достигне при границата на любимото отечество ­ да целуне родната земя или емоционално да прегърне първите срещнати съотечественици, или да се възхити от забележителностите. Това се смята за нормално и общоприето, но никой не би помислил, че патриотът или войникът служи на земята и обожествява своите братя-съотечественици, или че приписват божествени свойства на забележителностите. Поведението на поклонниците трябва да се тълкува по подобен начин. Кааба в Мека е духовният център на Исляма и духовното отечество на всеки мюсюлманин. Когато поклонникът достигне Мека, чувствата му стават като тези на патриота, завръщащ се от решителна битка. Това не е фигуративно тълкуване. То съответствува на историческите факти. Първите мюсюлмани били прогонени от своите домове и принудени да живеят в изгнание с години. Правото им да се поклонят в Кааба, най-свещения съществуващ Дом на Аллах, било отнето. При завръщането си от изгнание те веднага се насочили към Кааба, с радост влезли в Свещения храм, разрушили всички идоли и изображения, които се намирали там, и извършили обредите на поклонничеството, както ги извършвал Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!).

Това тълкуване се осветлява от някои необикновени опити на необикновени хора. Например един прочут унгарски писател* избягал от окупиранатата си страна и взел със себе си шепа пръст. Литературните летописи разказват, че писателят откривал най-голямата си утеха и най-силната радост в тази шепа пръст. Тя била извор на вдъхновение и символ на надеждата за завръщане в освободеното отечество.

На 15 юни 1974 телев. канал CBS излъчи документалния филм ”Палестинците”. В него бе показано интервю с богат бизнесмен в разкошния му дом в Бейрут. Ционисткият терор го бе прогонил от Палестина. Когато му напомниха за неговата щастлива участ, той се засмя и посочи малка бутилка, наполовина пълна с пръст, и поясни, че го е взел със себе си от Ерусалим при своето бягство и че това е по-ценно за него от всичко друго, което притежава. Той допълни, че би дал цялото си имущество, за да се върне в Палестина, неговото отечество.

Асошиейтед Прес съобщи на 14 октомври 1973 г., че ”последните израелски съпротивителни сили на източния бряг на Суецкия канал се предадоха и 37 уморени и изкаляни израелски войници бяха пленени и транспортирани в гумени лодки. В еуфорията след окончателното освобождаване на тази последна крепост (линията Бар-Лев) някои египетски войници грабваха с шепите си пясък и го слагаха в устата си, други целуваха земята.”

В информация за завръщането на сирийските военнопленници същата осведомителна агенция разказва как първият човек, излязъл от самолета, ”се изправи на носилката върху чуканите на ампутираните си крака.” ”Краката са нищо. Ние сме готови да дадем душата си...” викна той. После настоя да го вдигнат и поставят на земята, за да се наведе и да я целуне.

Черният Камък трябва да бъде видян именно в такава светлина. Това най-добре се илюстрира от подобно човешко поведение при извънредни обстоятелства.

Мъдростта на Корана

Всевишният Аллах подкрепя всички пратеници, които изпраща на света с необичайни извън човешката им природата чудеса. Чрез тези чудеса пророците доказват на хората, че представляват пратеници на Аллах и ги призовават към истинската вяра. Такова чудо е ударът с тоягата на Муса (Мойсей)(А.С.) върху твърдата скала и потичането на вода от нея. Друго такова чудо е способността на Иса (Иисус)(А.С.) да съживява мъртвите.

За епохите през, които човекът няма достатъчно развита наука и мисъл, Аллах благоволява явни чудеса, видими с окото. Защото през тези времена хората вярват само на неща, които могат да се видят с очи. Ето защо Аллах им предоставя чудеса съобразени с техния ум и разсъдък. За епохата , обаче която се развива скоростно се увеличава нуждата от научни и умствени чудеса. За това като милост(рахмет) Аллах изпраща последният си пророк Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари!!!- с най-голямото чудо-Коранът.

Той е като безкрайна бездна от кристална мисъл, заблуждаваща с привидната си достъпност беглия поглед, но всъщност с навлизането в нея човешкият ум разкрива нови и нови хоризонти-частица от безкрайната мъдрост. Коранът е вечната мъдрост, която има способността да пречиства, избистря съзнанието, дава вечно търсения смисъл на живота и е лек срещу най- голямата болест на нашето време-Метериализмът.

Грешка е да се смята Корана за литературен паметник , въпреки високо цененото литературно слово и компилация на предходните религиозни учения , въпреки общия първоизвор и близостта на тези учения.

Коранът съдържа 114 сури (глави) съставени от знамения(аети) -свръх човешка изява на божията воля и мъдрост общо 6666 на брой. Около 633 г. Омар ибн ал-Хатта , близък съратник на Мухаммед повелява съставянето на напълно автентичен вариант, който мюсюлманите четат и до днес по цял свят на рабски език( кораничният арабски , който придава неповторимата звучност на кораничните знамения). Нещо, което не може да се каже за която и да е друга религия.

".. Кажи: " И да се съберат хората и джиновете(духовете), за да създадат подобен на този Коран , те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.." (17:88)

Жената в исляма

За да разберем истинското място, което Ислямът отрежда на жената мюсюлманка трябва да се спрем върху личността на Мухаммед и предписанията на Корана .

Пратеникът на АллахАллах да го благослови и с мир да го дари!! помагъл във всекидневната работа на своите съпруги, сам кърпел дрехите си. Той обичал да взема някоя от съпругите си по време на поход и често се вслушвал в съветите им. Веднъж най- интелигентната му съпруга Ум Саляма му помогнала да предотврати метеж. След хиджра жените от Медина са вземали пълноценно участие в обществения живот, а съгласно арабския обичай , някои от тях са воювали заедно с мъжете. Свидетелство за мястото на жената в Исляма и в семейният живот са и думите на Мухаммед който казва, че най-добрият мюсюлманин е онзи,който е най-добър към своето семейство и най- великата, най-благодатната радост в живота е добрата праведна жена.

Правата на жената мюсюлманка дадени и от Корана и дават правото на наследство и развод столетия преди жените на запада да получат такъв статут. Коранът прави мъжът и жената партньори пред Бога с еднакви задължения и отговорности:

"За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени ­ Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда." (33:35)

В друга сура ролята на жената е обобщена в следното знамение:

"И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжетеимат известно предимство над тях. Аллах е всемогъщ, премъдър." (92:228)

Това предимство се свързва със следното знамение:

"Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотитеси. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил." (4:34)

Така според Корана жената мюсюлманка има следните права, които всъщност са и задължения на съпругът й. А именно издръжка от съпруга- негово задължение , което той трябва да изпълнява с радост, без упрек, ущетяване или снизхождение. Жената мюсюлманкиа има право на жилище , облекло, храна, основни грижи и благополучие. Жилището трябва да бъде такова, че да осигури на съпругата разумно уединение, комфорт и независимост. Това важи и за облеклото, храната и основните грижи. Съпругарта има право да бъде облечена и нахранена от съпруга, който се грижи за нея според нейния начин на живот. Освен това Аллах повелява на мъжът да се отнася към жена си с обективност, да уважава чувствата й, да бъде добър с нея и да я уважава. Мъжът няма право да ограничава свободата на своята жена. Ако той не изпитва любов и симпатия към нея тя има право да се радели с него и никой не може да й попречи по пътя към нов живот.

Свещенната война-Джихад

Със сабя ли е разпространяван Ислямът? ”Коранът или сабята” ли е бил девизъът на Исляма? Империалисти със светска власт и грабители ли са били мюсюлманите? Някои хора биха разсъждавали върху това, базирайки се на стабилни основи, други - базирайки се на отречени интерпретации, а трети не могат да решат, объркани са, но има и някои, които се съпротивляват. Но какво е мнението на Корана по всички тези въпроси? Повеля за всеки честен човек, уважаващ себе си, е да предаде своето откритие на другите хора.

Коранът изяснява, че независимо дали искаме или не, войната е необходимост на съществуването, факт от живота дотогава, докато в света съществува световна несправедливост, потисничество, капризи, амбиции и произволни претенции. Това може да звучи странно. Но не е ли исторически факт, че човечеството от ранната зора на своята история до днес е страдало от локални и глобални войни? Не е ли също факт, че победоносните съюзници по-често уреждат споровете за своите придобивки и положението на своите победени врагове чрез войни и заплахи за война? Дори днес човечеството живее в постоянен страх и слухове за война в толкова много горещи точки по света. Можеше ли Аллах да не отбележи тези факти от живота? И можеше ли Коранът да не се заеме с този въпрос по реалистичен и действен начин? Със сигурност - не! Ето защо Ислямът е признал войната като законно и оправдано средство за самозащита и възстановяване на справедливостта, свободата и мира. Коранът казва:

"Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас. Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете." [2: 216]

"... Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах е владетел на благодат за световете." [2:251]

"И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много." [22:40]

Въпреки че е реалистичен в подхода си, Ислямът никога не търпи агресия по своя инициатива или по чиято и да е инициатива, нито поддържа воденето на агресивни войни. Всевишния Аллах повелява на мюсюлманите да не започват враждебни действия или какъвто и да е акт на агресия, да не нарушават правата на другите. В допълнение към вече казаното в предишната глава, някои знамения от Корана имат важно значение.

Всевишния Аллах казва:

"И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците. А престанат ли - Аллах е опрощаващ, милосърден. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите!" [2:190-193]

Войната не е цел на Исляма, нито е нормално състояние за мюсюлманите. Тя е крайно средство и се използва при извънредни обстоятелства, когато всички други мерки са безполезни. Това е истинското състояние на войната в Исляма. Ислямът е религията на мира - неговото значение е ”мир”. Едно от имената на Аллах е ”Мир” (”Изворът на мира”). Всекидневните поздрави на мюсюлманите и ангелите е ”мир”, Раят е Домът на мира, прилагателното ”мюсюлманин” означава ”мирен”. Мирът е същността, значението, емблемата и целта на Исляма. Всяко същество има право да се наслади на мира при Исляма и на добрината на мирните мюсюлмани независимо от религия, география или раса дотогава, докогато няма агресия срещу Исляма и мюсюлманите. Ако немюсюлманите поддържат мир с мюсюлманите, ако дори са безразлични към Исляма, не може да има основание или оправдание за обявяване на война срещу тях. Няма религиозна война за налагане на Исляма върху немюсюлманите, защото ако Ислямът не възниква от дълбоки убеждения, той не ще бъде приет от Аллах. Ако има религия или конституция, която да гарантира свобода на религията и да забранява принудата в религията, това е Ислямът и само Ислямът. По този въпрос Коранът казва следното:

"Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ." [2:256]

Дори когато Ислямът се разпространява, на мюсюлманите не само се забранява да употребяват сила, но им се повелява да използват най-мирните средства. Всевишния Аллах казва на Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари!):

"Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените." [16:125]

"”И с хората на Писанието спорете само по най-хубавия начин, освен с онези от тях, които угнетяват, и кажете: Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени." [29:46]

Ако Ислямът до такава степен е отреден за мира, и ако мюсюлманите до такава степен са отдадени на мира, и ако Коранът предпочита мира, защо тогава Мухаммед е водил войни и е командувал битки? Защо Коранът казва: ”Убийте ги” и ”Бийте се с тях”? За да анализираме тази наглед невинна информация, абсолютно необходимо е да споменем някои исторически факти, които съответстват и предшестват мюсюлманските войни срещу езичниците.

След като получил пророчеството от Аллах, Мухаммед свикал хората и им казал какво е получил, апелирайки да се откажат от идолопоклонничеството и да повярват в Аллах, Единния и Истинския Бог. Първоначалният му мирен и логичен призив бил посрещнат не само със съпротива, но с подигравки и смях. Той постоянно се опитвал да представи на своите хора благословения Зов, но без особен успех. Понеже не бил оставен да разпространява открито Исляма, той трябвало да прибегне до лична проповед за няколко години, за да запази живота на няколко свои последователи и да смекчи техните лишения. Когато до него дошли повелите на Аллах да проповядва открито, преследванията и мъченията срещу мюсюлманите се засилили. Но колкото повече се засилвали преследванията, толкова повече растял и броят на мюсюлманите. Езичниците опитали всякакъв натиск и изкушения, за да заглушат Зова на Аллах, но колкото повече опитвали, толкова по-твърди ставали Мухаммед и мюсюлманите. Когато езичниците не успели да разколебаят вярата на вярващите със заплахи, натиск, конфискация на имуществото, насмешки и т. н., те организирали остър бойкот, ожесточена кампания за отхвърляне на мюсюлманите. Мюсюлманите били принудени да останат за няколко години изолирани в много тесен кръг, неспособни да проповядват, продават, купуват, да встъпват в брак или да контактуват със свои съграждани от Мека. Дори това не разколебало вярата на мюсюлманите. Бойкотът продължил, докато самите езичници се уморили да го спазват и се наложило да го отменят.

Отменянето на острия бойкот не било знак на мир или начало на спокойствие от страна на езичниците. Тъкмо обратното, натискът и преследването продължили бързо да нарастват. Накрая езичниците свикали събор при затворени врати на най-високо равнище, за да обсъдят какво да предприемат, за да елиминират Исляма и да се освободят от Мухаммед веднъж завинаги. Приели единодушно решение да се избере по един силен мъж от всяко племе и да се убие Мухаммед в леглото. Ала не било писано мисията на Мухаммед да свърши на този етап. Затова Аллах му позволил да напусне Мека, неговия скъп роден град, да се пресели в Медина и да обедини местните мюсюлмани и преселниците, избягали по-рано от Мека в Медина.

"И когато неверниците лукавстваха срещу теб, да те задържат или да те убият, или да те прокудят... Те лукавстват, а Аллах проваля тяхното лукавство. Аллах е над лукавите." [8:30]

"Ако вие не му помогнете [на Мухаммад], Аллах вече му помогна, когато неверниците го прогониха - и бе един от двамата, когато бяха в пещерата; когато рече той на своя другар: ”Не страдай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното, а Словото на Аллах - най-възвишеното. Аллах е всемогъщ, премъдър." [9:40]

Това било великото събитие хиджра или преселването, с което започва историята на Исляма и според което се изчислява мюсюлманското летоброене.

Бягайки от Мека, мюсюлманите практически били принудени от много обстоятелства да изоставят цялото си имущество, вещите и дори семействата си. Веднага щом се установил в Медина, Мухаммед започнал отново мирната си проповед и мирния си призив към Исляма. Някои местни жители откликнали положително на призива към Аллах и веднага се превърнали в пълноценни членове на мюсюлманската общност. Други не приели Исляма, а поддържали традиционните си вярвания. Тъй като Мухаммед бил предопределен за благороден мир и реформа, той сключил договори с немюсюлманите, като им обезпечил свобода и сигурност, и за пръв път създал в сърцата им съзнание за общност вместо тясната племенна привързаност.

Докато Мухаммед бил зает с тези реформи, опитвайки се да организира мюсюлманската общност в Медина и да наложи основите на стабилно и мирно общество, в което мюсюлмани и немюсюлмани да живеят заедно, враговете в Мека не знаели почивка. Те изгаряли от омраза към мюсюлманите и решителността им да унищожат Исляма растяла с всеки изминат ден. Обмисляли своята тактика и веднага след като приключили с новите си кроежи, се заели с тяхното изпълнение - решили да причинят неприятности на мюсюлманите отвътре и отвън. Организирали грабителски набези за атакуване на Медина и завръщане в Мека с богата плячка. Немюсюлманите в Медина започнали да изпитват силна завист заради популярността на Исляма и новия дух на братство сред мюсюлманите, нещо, което те самите не били изпитвали или не биха желали да знаят, че съществува. Така враговете в Мека побързали да се възползуват от ситуацията и да създадат вътрешни трудности за мюсюлманите. Обзетите от завист медински немюсюлмани отговорили бързо и открито на меканското подстрекателство и скоро в цяла Медина започнали да възникват сериозни конфликти. Тогава мюсюлманите се намирали под постоянна заплаха отвътре - от неудовлетворените в Медина, както и отвън - от набезите, които Мека организирала. В един момент преследванията и заплахите станали непоносими. Семействата на мюсюлманите били отделяни от тях със сила, имуществото им - конфискувано, кръвта им - проливана, принудили ги да напуснат скъпия си роден град на три изселнически вълни - две в Абисиния и една в Медина. Страданията продължавали вече тринадесет години. С новата тактика на меканските врагове за мюсюлманите не оставало друго, освен да чакат накрая да бъдат унищожени в една касапница или да се защитят срещу гнета и преследванията. Ислямът дошъл да им гарантира достойнство и сила, свобода и сигурност, и да ги съедини с Всевишния Аллах, Върховния Извор на добрина и подкрепа, сила и мир. Но въпреки всичко те били в тревога без покой, заплашвани и ужасявани. Аллах им поръчал да установят мир, да повеляват правилното и да възбраняват неправилното, да поддържат угнетените, да освобождават робите, да доказват колко надежден и полезен е Аллах за Своите раби. Но как биха могли да сторят това, когато те самите били угнетени и подложени на терор?

Най-много ги обърквал фактът, че Коранът не казвал нищо по този въпрос и не им давал напътствия какво да правят. Объркването им не продължило дълго и Аллах облекчил тяхната болка чрез едно Божествено решение на техните проблеми и проблемите на всеки друг, озовал се в подобна ситуация. Ето как Всевишния Аллах изразил своето решение:

"Аллах закриля вярващите. Аллах не обича никой изменник, неблагодарник. На онези, срещу които е обявена война, им се позволи [да воюват], защото бяха угнетени - Аллах има сила да им помогне, - онези, които бяха прокудени от техните домове без право, само защото казват: ”Аллах е нашият Господ!” И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ. Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и дават милостинята закат, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното... При Аллах е завършекът на делата." [22:38-41]

С това разрешение от Аллах мюсюлманите вече не били обречени на преследване или гнет. Те започнали да оказват съпротива, за да възстановят спокойствието, да си възвърнат мира и свободата, да се съберат отново със семействата си и да вземат обратно имуществото си. Имало битки и войни с яростните езичници, които нагло отричали правото на мюсюлманите на свобода и мир. Но никога не е имало агресия от страна на мюсюлманите, опустошаване на къщи, реколта, запаси и т.н. убийства на деца, жени, възрастни или инвалиди. Мюсюлманите спазвали нормите и останали в границите на законите на Аллах. Това било нещо невиждано преди и после. Мюсюлманите трябвало да се сражават при тези обстоятелства и с тези принципи, и с наставлението на Аллах те накрая постигнали решителни победи.

Толкова много е казано или писано за ”безжалостните мюсюлмани”, появили се неочаквано от горещите и сухи пустини на тъмна Арабия, за да завоюват Византия и Персия, и дори дръзнали да обкръжат стените на Европа. Мнозина са изразили мнението, че тези мюсюлмани били водени от религиозно усърдие в разпространението на Исляма със сила дотам, докъдето стигнат. Много други смятат това мнение за необмислено и наивно, защото Ислямът - по своята същност - не може да бъде наложен със сила. А ако е бил наложен със сила на победените хора, той не би могъл дълго да се задържи и в същото време е било възможно да се ликвидират немюсюлманите в тези страни. Ала историята е свидетелка на факта, че докъдето и да е стигал Ислямът, той оцелявал - с изключение на Испания по определени причини, и докъдето и да са стигнали мюсюлманските воини, мирно съжителствали мюсююлмани с немюсюлмани. Нещо повече, дори казват, че човек не може да наложи със сила религия като Исляма на някого и той да стане толкова искрен и честен в своята вяра, колкото тези, които приели Исляма в новите земи. Необходима е не само ”принуда” за развитие на такива добри мюсюлмани сред победените хора. Изисква се много повече от едно налагане, за да се стигне дотам, че те да се придържат към ”наложената със сила” религия и да я пазят в душите си.

Друга насока на мислене приемат такива, които обичат да се наричат ”интелектуалци” или ”просветени критици” и ”авторитети”. Тях не ги удовлетворява необмисленото и наивно мнение за разпространяването на Исляма със сила. Те твърдят, че мюсюлманите водели агресивните войни, защото се задушавали от жегата и сушата на Арабия, и експанзията им просто била мотивирана от икономически нужди и обстоятелства. Тези войни и ”приключения” не били религиозни или духовни, а просто резултат от належащи потребности. Това може да означава, че арабите не са се издигнали на такова високо равнище на саможертва и посвещаване, и че след смъртта на Мухаммед неговите съвременници загубили интерес към религията и се заели да удовлетворяват непосредствените си нужди. Това може да означава също, че самият Ислям е неспособен да създаде жар и усърдие, каквито са наблюдавани при мюсюлманските арабски войни по онова време. Тук се съдържат разнообразни насоки и ”интелектуалците”, поддържащи подобно мнение, не са сигурни коя вероятност ще има предимство над другите?

Съществува още една тенденция, възприета от хора, които виждат в мюсюлманските войни извън Арабия единствено страстно желание за грабежи и набези. Те не съзират друг мотив и не оценяват мюсюлманския апел като продиктуван от определени мотиви.

Спорът между тези различни мнения е напълно сериозен и понякога приема формата на академична дискусия. Всъщност факт е, че никой от споменатите критици не е направил сериозен опит да вникне в същността на проблема и да представи истината по честен начин. Никой от тях не е имал нужната проницателност и морален кураж да обрисува достоверната картина на събитията. Колко тежко ще бъде тяхното бреме, когато един ден разберат, че са заблудили и дезинформирали милиони хора! Колко сериозна ще бъде тяхната отговорност, когато разберат, че са извършили тежки престъпления срещу собствените си последователи, срещу истината и мюсюлманите!

Тук е невъзможно да представим детайлно гледната точка на Исляма относно всяка война или битка, но има основни положения, които, след като се споменат, ще дадат ясна представа по целия въпрос:

1. Трябва да се знае, че Мухаммед, изпратен от Аллах като милост за цялото човечество, се опитал да се сближи с управителите на съседните територии, приканвайки ги да приемат Исляма и да споделят милостта на Аллах. Трябва да се знае също, че те не само отхвърлили милостивата му покана, но и му се надсмели и обявили открита война срещу мюсюлманите. При различни набези византийски и персийски войници прекосявали мюсюлманските граници, докато Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) все още бил жив. Така до неговата смърт мюсюлманите били принудени да воюват със своите съседи.

Това състояние на нещата продължило и по-късните събития, при следващите поколения, трябва да се разглеждат в контекста на първоначалните инциденти. Навремето това означавало, че всички християни и християнски страни, включително Испания и Франция, били във война с новопоявилия се свят на Исляма. На ислямските ”приключения” в Европа също трябва да се гледа в светлината на тези обстоятелства. Фактът, че всички християни и християнски страни действали като единна сила, е доказан от неоспоримия папски авторитет. Това е доказано също от общата мобилизация на християнските сили срещу Исляма в кръстоносните походи през средните векове и дори през първата четвърт на двадесети век.

Когато Рим обявил война на Исляма, за мюсюлманите не оставал друг изход, освен да се защитават на което и да е бойно поле, независимо дали в Палестина, в Италия или Унгария. Това ги отвело в Испания и Южна Франция. Те не можели да позволят силната мощ на Византия и Персия да ги обгради отвсякъде, нито просто да чакат да ги изтрият от лицето на земята. В Рим издали заповед да обезглавят Мухаммед и да донесат главата му в царския дворец, начин, по който езичниците-римляни постъпвали преди това с първите християни. Трябва да се приеме, че някои войни през по-късните векове нямали отношение към Исляма, въпреки че били водени от мюсюлмани. Тяхната цел не била разпространението на Исляма, а по-скоро се водели по определени местни и може би лични причини. Агресията е агресия, независимо дали е от страна на мюсюлманите или срещу тях. А отношението на Исляма към агресията е известно и непроменено. Ако в тези по-късни войни е имало агресия, това не може да бъде оправдано от Исляма или прието от Аллах.

2. Никой от споменатите критици не се опитва да схване същността на ранните векове и събитията от онова време. Не са съществували средства за масово осведомяване. Нямало е преса, радио, телевизия или дори редовни пощенски услуги. Не е имало средства за обществена информация, нито начин на проповядване, освен с лични контакти. Нямало е уважение към живота, честта и договорите с отделните хора, дори и към слабите народи. Нямало е сигурност или свобода на словото. Бил заплашван всеки, който стоял зад благородна кауза или имал нетрадиционни вярвания. Това се вижда от съдбата на гръцкия философ Сократ, на първите християни и мюсюлмани. Много пратеници, упълномощени да доставят специални съобщения на управители и владетели, не се завръщали живи. Те били хладнокръвно убивани или хващани в плен от домакините.

Мюсюлманите от Арабия трябвало да се справят с всички тези затруднения и при тези обстоятелства трябвало да работят. Те имали послание, което трябвало да предадат на човечеството, принос за това човечество и формула за спасение, която да предложат. Коранът казва: ”Зови към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и ги оспорвай с онова, което е най-хубавото.” Но кой е бил готов да слуша мирния зов на Аллах? Истина е, че много неверници избягвали да слушат Пророка от страх да не се повлияят от мирната му проповед. Те дори се съпротивлявали със сила на мирния призив на Исляма. Ранният опит в Арабия научил мюсюлманите, че е по-ефективно да си нащрек, че човек може да живее в мир, само когато е достатъчно силен да пази мира, че гласът на мира ще отекне по-добре, ако човек е способен да окаже съпротива на натиска и да премахне потисничеството.

И така, според повелята на Аллах те трябвало да запознаят външния свят с Исляма, но тогава не е имало телекомуникационна система, преса или друго средство за масово осведомяване. Имало е само едно средство - личните и преки контакти, което означавало, че те трябвало да прекосят границите, но не можели да направят това на малки и невъоръжени групи. Трябвало да се движат на големи защитени групи, които приличали на армия, но това не било армия в истинския смисъл на думата. Те прекосявали границите в различни посоки по различно време. Заслужава да се обсъди онова, което се случило тогава. В някои райони ги посрещали местните жители, които отдавна били угнетявани и подчинени на чуждите сили на Византия и Персия. В други райони те първо трябвало да предложат Исляма на готовите да го приемат, а такива имало много. Неприемащите Исляма били помолени да плащат данък джизя, равна на ислямския налог милостинята закат. Причините за искането на такъв вид налог били:

а) те искали да са сигурни, че онзи, който плаща, знае какво прави и че Ислямът му е бил представен, но той го е отрекъл по собствена воля и избор;

б) поемали грижата да защитят онзи, който плаща и да гарантират неговата сигурност и свобода по равностоен за мюсюлманите начин, защото всяка опасност за него била опасност за неговите съотечественици-мюсюлмани - те трябвало да бранят немюсюлманите и да гарантират тяхната сигурност;

в) новото положение изисквало взаимопомощ и сътрудничество на всички групи - мюсюлмански и немюсюлмански, първите - с милостинята закат, вторите - с данъка джизя, които се изразходват в името на обществения интерес;

г) искали да са сигурни, че онзи, който плаща, не изпитва вражда към тях и към тяхното ново братство, и не е склонен да създава трудности на съотечествениците-мюсюлмани.

Животът станал труден за онези, които отрекли Исляма и отказали да плащат данъка джизя в сътрудничество с другите групи, които ги подкрепяли. Те възприели враждебното отношение от самото начало, искайки да причинят още повече беди, не толкова на пришълците-мюсюлмани, колкото на новоприелите Исляма и на техните съотечественици, плащащи данък. В национален смисъл то­ва отношение било предателство, в човешки смисъл - подлост, в социален смисъл - лекомислие, във военен смисъл - провокация. Но в практически смисъл това означавало потисничество, не толкова за пришълците-мюсюлмани, колкото за новоприелите Исляма, а също и за положението на самите предатели. Това е единственият период, в който е приложена сила за вразумяването на такива хора и за подбуждането им към осъзнаване на техните отговорности като мюсюлмани, приели свободно Исляма, или като лоялни граждани, плащащи данък, способни да живеят със своите съотечественици-мюсюлмани и споделящи с тях равни права и задължения.

3. Навярно ще е проява на мъдрост тези критици да изучат Корана с честни намерения и видят какво повелява той относно войната и мира. Навярно ще е още по-голяма мъдрост да изследват състоянието на ”победените” хора и условията, при които са живели преди и след своя контакт с мюсюлманите. Какво ще кажат те, ако открият, че местните жители в контролираните от Персия и Византия територии отправяли спешни призиви към мюсюлмани­те да дойдат и да ги освободят от потисничеството на чуждото управление. Какво ще помислят, ако открият, че мюсюлманите-”завоеватели” били посрещани с радост, както от обикновените хора, така и от религиозните патриарси, които жадували за мюсюлманско покровителство и мюсюлманска справедлива форма на управление? Как биха обяснили те феномена, че някои от ”победените” хора не само приветствали мюсюлманите, но и били на тяхна страна срещу потисниците? Как биха схванали преуспяването, свободата и прогреса на ”победените” области при Исляма в сравнение с онова, което преобладавало там преди?

Ние не приемаме някаква определена гледна точка по въпроса, нито правим прибързани изводи, а просто вярваме, че си заслужава въпросът да се преразгледа и че той е достоен за сериозно изследване. Откритията със сигурност ще бъдат важни и интересни. Възможно е западното съзнание да схване по-добре въпроса, ако той се обсъди в светлината на преобладаващите в днешния свят условия. Дълбоката заинтересованост на западните съюзници за Берлин, идващите призиви на угнетените от много места по света, тревогата на южнокорейците, страховете на лаосците, въпросът НАТО, проблемът СЕАТО, нестабилността на комунистическите сателити - всичко това може да помогне на западното съзнание да вникне в събитията от онези далечни времена и в реалната политика чрез мюсюлманите от онези години.

4. Заслужава си също да се обсъди и идеята, че мюсюлманските войни с външния свят били мотивирани от икономическите потребности на арабите. Въпреки че изглеждат убедени в собствените си предположения, привържениците на тази идея не са изследвали сериозно въпроса. Наистина ли мислят, че икономическите потребности са причината, подтикнала мюсюлманите да прекосят арабските граници? Според какви основания предполагат, че Арабия с нейните стари търговски центрове, долини и оазиси - повече не била способна да произвежда достатъчно за мюсюлманите? Дали са направили сериозна справка за това, колко мюсюлманите-”агресори” са взимали за себе си, колко са разпределяли сред хората под тяхно управление и колко са изпращали обратно в централната администрация Медина, Дамаск, Багдад или Кайро? Дали са сравнили годишните доходи на ”завладените” територии преди и след Исляма, дали са открили, че ”агресорите” са просто заинтересовани търсачи на приключения или не? Дали са имали причина да вярват, че онези мюсюлмани са взели повече, отколкото са дали или са взели повече, отколкото са вложили и инвестирали? Дали са попаднали на доказателство, че през някой период централното управление в Арабия е получавало от ”завладените” протекторати данък джизя или налози, нужни за развитието на тези протекторати? И ако са попаднали, то колко е било получено и струвало ли си е ”приключението” в непознатия свят? Събрали ли са те някаква достоверна информация, че Арабия е била привилегирована и е имала предимство в разноските или програмите за развитие пред ”завладените” области? Накрая, изведнъж ли Арабия е усетила заплаха от ”бум на населението”, който принудил мюсюлманите да водят авантюристични войни или да правят икономически проучвания?

Опитът да се тълкуват контактите на мюсюлмани и немюсюлмани като резултат от икономически потребности може да изглежда нещо ново и привлекателно, но в него, изглежда, не се съдържа много истина, нито сериозни научни изследвания. В най-добрия случай може да се изкаже съмнение относно този опит, че е доста неудовлетворителен и незавършен. Има още много да се прави за търсене, изследване, анализ и сравнение.

Следва..

[Лора 6]

Джихад/продължение/

5. Няма особена нужда да се приемат за сериозни мненията на онези, които разглеждат мюсюлманските войни като грабеж и плячкосване. Какво може да бъде по-несериозно или стереотипно от подобно мнение? Това е най-краткият път в областта на изследването и лесен изход от някои интелектуални и морални проблеми, но е далеч от истината. Отново могат да се зададат същите въпроси от точки 3. и 4. по-горе, само за да се разбере каква плячка са взели или изпратили обратно в Арабия мюсюлманските “авантюристи” и колко от техните хора са се върнали вкъщи с крадени стоки. Целта на това не е да се спомене за развитието, възраждането и процъфтяването на “завладените” територии при същите тези “грабители”. Няма да се спираме на фактите за упоритите преследвания и тежките загуби на живот и имущество, нанесени на мюсюлманите, или провокациите и заплахите срещу тях. Това е апел към хората с подобно мнение по-внимателно да изучават събитията и да представят по-отговорни заключения. И трябва да запомнят, че каквато и плячка да са събирали мюсюлманите, тя е била много малка в сравнение с изгубеното чрез конфискация, узурпация, преследване и провокационни действия срещу тях от враждебните лагери. Независимо дали критиците от различните групи приемат или не подобна гледна точка, остава фактът, че Ислямът е религия на мира в пълния смисъл на думата, че несправедливата война никога не е била сред неговите принципи, нито е била търпяна от него, че никога не е била използвана сила, за да бъде той наложен на някого, че експанзията на Исляма никога не се е дължала на принуда или натиск, че Аллах не прощава подобно нещо и Ислямът никога не приема злоупотреба, и че онзи, който изопачи или неправилно представи ислямското учение, ще навреди повече на себе си и на колегите си, отколкото на Исляма. Той е оцелял при най-трудните условия и ще оцелее, за да бъде безопасен преход към вечното щастие, защото е религия на Аллах и Правият Път към Него. Ако тези критици имат съмнения относно споменатите факти, нека с мъдрост да изучат Исляма, да прочетат отново Корана и да освежат своите знания за историята.

Фактът, че икономическият просперитет и културното възраждане последвали разпространяването на Исляма в “завладените” области, не означава задължително, че мюсюлманите са искали да имат икономически придобивки и военни трофеи. Дори ако такива придобивки и трофеи са били поощрявани в по-късните периоди на ислямската история, то от това не следва, че Ислямът предпочита войната пред мира и че мюсюлманите се радват на военните трофеи. Има по-добри обяснения. Едно от тях трябва да бъде много ясно на онези, които са свикнали с класическите дискусии, с протестантската етика и духа на капитализма там, където протестантството, наред с други фактори, е довело до издигане на модерния капитализъм. Никой сериозен човек не би твърдял, че протестантите са разработили своята етика с цел икономическия си разцвет или че модерният капитализъм все още зависи от протестантската етика.

През Х век е създадена система на теоретическото богословие в исляма - калам

Почти във всички страни с преобладаващо мюсюлманско население, исляма се явява държавна религия. Основната част от вярващите е концентрирана в Индонезия, Пакистан, Бангладеш, Индия, Нигерия, Турция, Египет, Иран и екс-СССР. Общото число от последователи на исляма в края на ХХ век - 900 милиона човека. От тях:

·сунити - 800 милиона

·шиити - 96 милиона

·други секти - 3 милиона

Сунити

Те вярват, че след Мухаммед халифите са били само избрани политически ръководители. Затова следват учението само на първите четирима халифи след смъртта на Мухамед. Около 80% от мюсюлманите са сунити.

Шиити

Шиитите вярват, че истинският наследник на Мухамед е неговия племенник Али и че потомците му притежават тайни знания. По тази причина те са свети мъже и заслужават особена почит като водачи на правоверните. Тези мъже се наричат Имами.

Важните религиозни фигури в шиитските секти се наричат Мужтахиди(тълкуватели). Те имат голям авторитет и проповядват пълна вяра в Корана, както е написан. Мужтахидите се наричат още Молли или Аятоласи и някои твърдят, че са потомци на Мохамед.

Ахмадити

Друга група в рамките на Исляма е възникнала в началото на XX в. Създадена е от Мирза Гулам Ахмад, който живял в Индия и твърдял, че е пророк. За разлика от другите секти, той отхвърлял свещената война. Стремял се да обедини всички религии под водачеството на Исляма. Ахмадитите успели да привлекат редица привърженици в западните страни и в Африка.

Източници-viavita.net, islaam.hit.bg, geocities.com

Ето и още няколко интересни неща:

Чудесата на Курана

Чудесата на пророк Мухаммед

Има ли Бог

[Лора 6]

Честит Курбан Байрям на всички мюсулмани.

[Guest Serena]

Чувала съм, че по време на рамадан също хората не бива да се карат. А има ли някави ограничения за това, което се прави след залез в дните, в които се говее?

По отношение на мястото на жената мисля, че текстът премълчава доста неща и реалната картина е по-друга.

[Sham 19]

По време на Рамадан не бива хората да се карат, да носят оръжие ,да ядат и пият преди определения час за това,след залез слънце.Рамадан,неговите пости не са задължителни за всеки,а препоръчителни за мюсюлманина.Според Корана :

"Рамадан е месецът ,през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението.Който от вас се окаже в този месец,да говее през него".

Пророкът Мохаммад (С.А.С.) сам казва, че болни хора и хора в път може да пропуснат говеенето.

Всътпването в месец Рамадан се потвърждава от виждането на полумесеца или когато предхождащият месец Шабан изпълни 30 дни.Краят на Рамадан идва ,когато бъде видян полумесецът на следващият го месец Шауал или когато се навършат тридесет дни от него.

[Guest Serena]

Благодаря, това беше интересно.

[Sham 19]

Всякакви въпроси по тази религия могат да се зададат, аз ще се опитам да отговоря

[Fogghy 0]

Много интересно наистина,разпичатих си я цялата тема и ще я дочета по-късно.

Интересно ми е,как обаче ще коментирате това?

http://www.youtube.com/watch?v=KcyqIRDv22w

[Lisi4e 0]

На мен ми е любопитно откъде идва знака на полумесеца по върховете на джамиите, в смисъл защо точно той е избран?

[Р. Теодосиев 3215]

На мен ми е любопитно откъде идва знака на полумесеца по върховете на джамиите, в смисъл защо точно той е избран?

В тази тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3784&hl= може да прочетеш няколко теории за това, което питаш.

Скрих няколко мнения и ще помоля да не се отклонявате от темата...всичко друго ще се трие...

[ISTORIK 3001]

"Sallallahu alaihi wa sallam!"

Това е нещо като благослов към Пророка, чрез което вярващите се молят за неговия мир, даден му от Аллах, съкращава се - (s.a.w.) "Аллах да дава мир и спокойствие на Пророка (Muhammad).

Други изрази са:

"Alaihissalatu Wassalam."

"Allahu Akbar"

("Allah is greater") първата част от всяка молитва за мюсюлманите, в превод "Аллах е велик!".

http://en.wikipedia.org/wiki/Allahu_Akbar_(anthem)

---

A'uzu billahi minashaitanir rajim

моля се Аллах да ме пази от Дявола!

Bismillahir Rahmani Rahim

В името на Аллах, Всемогъщия и Всемилоствия!.

Allahu Akbar, Allahu Akbar, Allahu Akbar

Аллах е велик, Аллах е велик, Аллах е велик!

Al-hamdu lillahi rabbil 'alamin

Благодаря на Аллах, Господа на световете!

Edit: Syrian - просто преведох изразите.

Редактирано Май 7, 2008 от ISTORIK

[phoebe 0]

"Sallallahu alaihi wa sallam!"

Това е нещо като благослов към Пророка, чрез което вярващите се молят за неговия мир, даден му от Аллах, съкращава се - (s.a.w.) "Аллах да дава мир и спокойствие на Пророка (Muhammad).

Други изрази са:

"Alaihissalatu Wassalam."

"Allahu Akbar"

("Allah is greater") първата част от всяка молитва за мюсюлманите, в превод "Аллах е велик!".

http://en.wikipedia.org/wiki/Allahu_Akbar_(anthem)

---

A'uzu billahi minashaitanir rajim

моля се Аллах да ме пази от Дявола!

Bismillahir Rahmani Rahim

В името на Аллах, Всемогъщия и Всемилоствия!.

Allahu Akbar, Allahu Akbar, Allahu Akbar

Аллах е велик, Аллах е велик, Аллах е велик!

Al-hamdu lillahi rabbil 'alamin

Благодаря на Аллах, Господа на световете!

Edit: Syrian - просто преведох изразите.

Здравейте, искам да те поправя при превода на фразите, понеже не всички са правилни.

Sallallahu alaihi wa sallam!, отбелязвано за кратко с буквата ص, в превода на български на Корана от проф. Цветан Теофанов се превежда като "Аллах да го благослови и с мир да го дари!" Това е фразата в калиграфия:

Bismillahir Rahmani Rahim - В името на Аллах, Всемилостивия и Всемилостивия. Тук може да отбележим еднакавия корен при Ramani и Rahim - rhm, който носи значението "милост".

Al-hamdu lillahi rabbil 'alamin - Слава на Аллах, Господарят на световете!

Трябва да отбележа също, че и буквалният превод на думата Аллах е Богът, което мисля, че може да превеждаме на български и като Бог/Господ.

[phoebe 0]

Странно, не мога да си редактирам мнението...

Всъщност, и аз съм допуснал грешка при превода:

Al-hamdu lillahi rabbil 'alamin! - Слава на Аллах, Господарят на двата свята! е правилният превод. Понеже множественото число на думата 'aalam е 'aualim, то тук става дума за двойственото число на свят ('aalaman) в родителен падеж - "'alamin"

[Sham 19]

Al-hamdu - с което започва израза,може да се използва и като благодарност,особено,като не се има впредвид кораничен текст,т.е. като ме попиташ "Kifak?" -т.е. Как си? ,аз ще отговоря най-вече al-hamdu lillahi - благодаря на Бога,добре . Но и твоят превод е верен,има вярност в думите ти

[phoebe 0]

Това е така, но предполагам в по-свободна езикова ситуация, като например неформалните разговори на диалект