Отиди на
Форум "Наука"

Воеводата Радич /1454 г./


Recommended Posts

  • Потребител

Бан е унгарска- "латинсно-католическа" /СРИ/ титла и означава "вицеуправител". Ако е на кралство - вицекрал, ако е на царство - вицецар, ако е на воеводство - вицеовоевода и т.н., защото за титуляр се смята сюзерена - унгарски /СРИ/ владетел.

В този смисъл, ако е използвано "бан", явно има някаква зависимост към Унгария /СРИ/. В турски източници може да е равносилно на "бег".

Определено, "Радик" е много популярно българо-кумонско име и не за това е темата. А темата е, че от всички с такива имена единствения възможен за български воевода в София /1454г./ е назования още от Шарл Дю Канж /ХVІІв./ - "Радик Сенкон, син на Сенко и внук на Младен, родом от Загора, който притежавал богати имоти в графство Хелмо"... И оттам родството му с Балшичи, племенник на последните ни царе, вуйчо по сватовство на последните двама константинополски императори Драгаши и т.н. подробноупоменато в темата...

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 61
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
"Радик Сенкон, син на Сенко и внук на Младен, родом от Загора, който притежавал богати имоти в графство Хелмо"

Радич Санкович с положителност не е войводата от ср. на ХVв., тъй като през 1415г. Сандал Хранич за да угоди на дубровчаните му отсякъл главата и за благодарност получил къщата му в Дубровник. Макар че проблемите на Радич се свързват и с управлението на Твърдка ІІ, когато вероятно е бил ослепен, а даването на къщата му на Сандал да го отнасят към 1405г. Преди това Радич бил и ослепен. За него има статия, но сборника трудно може да се намери: J. Миjушковиh (туй последното е за сръбско Ч), "Хумска властеоска породица Санковиhи", Историjски часопис 11 (1961) 47-50

Този Радич наистина Маврубир го нарича "кнез Трнова", но го изброява заедно с други князе от Адриатическото крайморие, които са били властелини на земите по Салонското крайбрежие, които босн. крал е продал на Дубровник. Та Маврубир, като цитира Якоб Майер казва, че този Радич е повел през 1403г. 8 000 войска срещу Дубровник. Тогава дубровничани му напомнили, че когато босненските властали го били тикнали в тъмницата и искали да бъде ослепен, но млетчани се застъпили за него да бъде освободен и помагали на жена му Мара (дъщерята на Георги Балшич), а също че Радич с баща си Сенко и брат си Бjелак били получили Дубровнишко гражданство. Но Радич отказал, като заявил, че така му е наредил неговият крал. Не е изяснено обаче откъде точно е взето това изброяване на родословието на Радич, тъй като инструкцията до посланника Паско Растич е запазена, но в нея няма такова нещо. А и по надгробния надпис от Коница жената на Радич, която е била роднина на Балшичите би трябвало да се казва Гоислава.

Има и друг Ридич (Радивой) Христич от 1464г., но това е босненския крал, син на крал Остоя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сигурен ли си, че Мишкович не е объркал Радичите и е описал съвсем друг човек? Защото към 2009 г. сърбите нямат никаква информация за "нашия човек" Радич Сенкон, внук на Младен, родом от ЗАГОРА /ето ти отговора на въпроса защо "Този Радич наистина Маврубир го нарича "кнез Трнова"/:

http://bs.wikipedia.org/wiki/Radi%C4%8D_Sankovi%C4%87

Uzima se da ga je oslijepio vojvoda Sandalj Hranić, ali to nije potvrđeno.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Сигурен ли си, че Мишкович не е объркал Радичите и е описал съвсем друг човек? Защото към 2009 г. сърбите нямат никаква информация за "нашия човек" Радич Сенкон, внук на Младен, родом от ЗАГОРА /ето ти отговора на въпроса защо "Този Радич наистина Маврубир го нарича "кнез Трнова"/:

http://bs.wikipedia.org/wiki/Radi%C4%8D_Sankovi%C4%87

Uzima se da ga je oslijepio vojvoda Sandalj Hranić, ali to nije potvrđeno.

Аз го писах по Маврубир, защото само него имам (и един от ср. летописи, който е ползвал Орбини). Иначе Лукаревич също пише подобно (изд. 1790г.). Иначе разните варианти на селища близки по звучене до Търново са доста. Тъй като Маврубир свързва смъртта на цар Михаил Шишман с такова място се порових и се оказа, че дори около Кюстендил са няколко.

За съжаление има една доста голяма родословна бъркотия около племениците на цар Иват Александър от брат му Йоан Комнин и около съдбата на вторана съпруга на цар Иван Шишман.

Сиреч имаме:

една наследница на Валона, за която се оженил Балша ІІ, но връзката с Йоан Комнин е предполагаема, тъй като преди това той е владеел Валона

имаме една бъркотия около съпругата на Георги Страцимирович Балшич - той е женен за Елена, дъщеря на княз Лазар, но Маврубир казва, че се е оженил за вдовицата на цар Иван Шишман Деспина.

Иначе с ослепяването момента не е много ясен (най-вече дали е дело на Сандал или Твърдко), но с отсичането на главата му като че ли няма проблеми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Иначе с ослепяването момента не е много ясен (най-вече дали е дело на Сандал или Твърдко), но с отсичането на главата му като че ли няма проблеми.

Виждам голям проблем с отсичането на главата му /сърбите не знаят към днешна дата - вж. връзката/, а за ослепяването има проблем дали въобще е ослепяван, а не дали е ослепен от Сандал или Твърдко. Съдбата на "Радик Сенков, внук на Младен" за сръбските и дубровнишки източници след 1404 г. минава под графата "но то ние потврдено"... Пак ли Мавро Орбини е единствен източник за някакво обезглавяване на Радик? На този, а не на "друг Радич"?

Ако наистина само Мавро Орбини е този източник го признавам за наистина велик публицист, може би най-великия за своя век. То не бяха "славни славяни, а не както досега /1601г./ славяни роби, което е било неправилно 1500 г. да се смята", "Мърнян" - личния ковчежник на Елена Българска, едва ли не хванат от улицата и завлечен да й става личен /!/ ковчежник - счетоводител на включая личните и несемейна общност черни каси, а не дошъл с нея от родината в новия й дом и престол...

А останалите събрани по темата данни и взаимовръзки дават възможност, да се търси потвърждение на нов период от живота на воеводата с родови корени от Загора /"Трансалпинум" - източно от р. Искър, между Карпатите и Стара планина - България/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За титлата бан погледнете при титлите от Първото царство и титлите от Второто царство

Иначе тъй като Радич Сенкович е живял по Адриатическото крайбрежие и е предвождал босн. войска срещу Дубровник, то е логично дубровчаните Маврубир и Лукаревич да проявят по-голям интерес към него.

Ако наистина само Мавро Орбини е този източник го признавам за наистина велик публицист, може би най-великия за своя век.

Прекалено строг си към Маврубир. В интерес на истината той дава огромен фактологически материял, тъй че е нормално да има грешки. И при днешните иследвания има много неясноти в изворовия материал. Особенно документите, а Дубровнишкия архив е изключително богат. Тъй че на Орбини никак не му е било лесно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Село Новачани има кущи 60 и црква „Св. Атанасий”. Учат и 15 деца часословци.

Сопот има кущи 10. Разорен монастир на Радича, войвода болгарскаго, и крепост негова.

Йордан Хаджиконстантинов-Джинот /1818-1882/

"Българин съм"

http://promacedonia.com/bmark/jhk/jhk_2.htm

До Освобождението /1878г./ българите и помен са нямали, че Радич е "пръв хайдутин", а напротив - помнили са този български владетел, с титла "воевода", който имал свои манастири и крепости.

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител

"През ХІV и началото на ХV век владетели на Хумска земя в Босна са били представителите на аристократичния род Санковичи. Първият известен представител на тази фамилия на име Дражан Богопенец е споменат в 1306 г., а последният известен е Радич войвода, умрял в 1404 г. Интерес представлява родовият герб на тази фамилия. Според Петър Петрович знакът на герба на Санковичи (бял знак на червен фон) е стилизиран мотив на човешко лице с изпъкнали очи. Според него той има защитна магическа функция и е част от народното изкуство и строителство. От друга страна, според Петрович, това може и да е вече някакъв отдавна забравен предмет. Съжалявам, че няма как да приложа скениран герба на Санковичи, който има време и желание може да отскочи до старопечатния отдел на НБКМ, където може да надникне в Родословне таблице и гербови српских династиjа и властеле. Београд, 1991 .

В действителност този “забравен предмет” е прабългарски рунически знак, открит по нашите земи (за сравнение - каталога на Людмила Дончева-Петкова). Нещо повече – в "Родословне таблице и гербови српских династиjа и властеле", са поместени различни варианти на гербови знаци на фамилия Санковичи. Такива не могат да се открият в хералдиката на останалите сръбски и босненски родове, включени в сборника. От общо 6 базови варианта на гербовия знак на Санковичи и техните подварианти, 4 базови и техните вторични подварианта имат паралел в различни прабългарските рунни знаци.

Интерес представляват и имената на представители на въпросния боснески род: Ненац Чихорич, Дабижив Чихорич, който бил жупан, Куяч и Санко, както и самата фамилия Санковичи. Дабижив е било някога често срещано сред българите име, но по-показателно е името Чихор (Чихорич), защото то вероятно е вариант на старото календарно прабългарско название Шегор “вол”. Куяч е идентично със старото и изчезващо вече българско име Куйо. Името Санко също е българско. И двете - Куйо и Санко вероятно са от стар алански произход.

Няма да се изненадам ако предците на Санковичи са били български богомили, избягали от някое гонение през ХІ-ХІІІ век. "

Това са данни, които са взети от тук, но не им е обърнато внимание и са подминати:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?p=256983

Тук обаче, по тази тема същите кореспондират и допълват доста добре темата.

За съжаление не открих герба на Санковичи в мрежата /има само един герб-флаг на жълто-червени карета/, като "според Петър Петрович знакът на герба на Санковичи (бял знак на червен фон) е стилизиран мотив на човешко лице с изпъкнали очи".

Някой може ли да провери, ако има възможност, дали този гореописан герб представляващ "стилизиран мотив на човешко лице и изпълкнали очи" е идентичен или поне прилича на дадения долу от дясна страна на двойката гербове от 1480 г. и 1602-1604 г.:

/дадени по темата: "“Rex Caldeorum” реална титла на българския владетел /”Keiser von Bulgarien”/ от 1414-1417 г."

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8027&st=0 и може ли да се "пресекат" темите в тази им част??/

1480 г.

be3a571ffb43.gif

1602 - 1604 г.

56231ce6197c.gif

Ако се търси проучване по линията "ако предците на Санковичи са били български богомили, избягали от някое гонение през ХІ-ХІІІ век", може ли да се обсъжда взаимовръзка между богомилство и халдейство, лази и халдеи, лази и богомили и т.н??

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител
Това известие на Меховски трябва да се свърже със сръбската хроника указваща за пленяването на "блъгарския воевода у Софию Радича"... Касаят едно и също събития от 1454 г.

"Умирая, он оставил сына Махомета восьмым королем. Этот в 1453 году в последний день мая взял Константинополь после 54-дневной осады, напрягши все силы в последнем приступе. Тут же ему сдался богатейший город Пера, а стены его были разрушены.

Овладев Булгарией и Расцией, он захватил Смидеров, великолепный замок Расции над Дунаем. Нападая оттуда, он обратил в пустыню Далмацию и Кроацию, проник в Штирию и в Австрию.

Матвей Меховский Трактат о двух Сарматиях. – М.-Лг. : 1936 г., с. 85-94.

Трактат Меховского появился в печати в 1517 г. - т.е. няколко десетилетия след описваните събития!!!

http://www.myslenedrevo.com.ua/studies/t2s/index.html

А оттам касаят и горепосочената хронология!

В хронологията за похода към София, а оттам към Смедерево, извършен в периода на "пленяване на блъгарския воевода Радич" /1453-1454 г./, трябва да добавим и разузнавателните данни за подготовката на похода, дадени в писмо на Стойко логотет от Търговище на "Брашовените". Това е интересен момент и съдържа моменти от организацията на христианските владетели на подготовка за защита от бъдещия поход на Мехмед ІІ - станал фатален за политическата съдба на "блъгарския воевода Радич". Данните, които Стойко представя на "брашовените" са му донесени от "човека му дошъл от Никопол в неделя", т.е. да го наречем по днешному "агент", местен никополец /последната столица приживе на царя Йоан Шишман/, от завладените земи южно от Дунав, почти сигурно с висок сан, тъй като несъмнено е имал достъп до политическата кухня на санджакбея на Никопол и османската власт

102 (№ 476).

Стайко, логоѳетъ (втора полов. на XV. в.)

† Моим добрим прїетелем, сѫдцѹ и пѹргаром ѿ Брашов.

† Велечинним и нашим добрим и сладким прїетелем, сѫдцѹ и пѹргаром ѿ Брашов, много ниское поклоненїе прїносим господствѹ ви. По сем давам ѹ знанїе господство ви, ере ни доиде чл(овѣ)ка ѿ Никопол съда у неделю. Тако ны каза, ере сѹ дали пак Али-бегѹ санжак Никополски, и дошли мѹ сѹ людїе напред ѹ Никополю, а ѡн ѡстал на трагѹ, та бере войскѹ. А велики царь е ѡтишел та се е приближил къ Софїю, а башѹларїе ѡни сѹ ѡтишли съ войсками напред горе по Дѹнавѹ къ Смедерова. А Али-бег ищет некако да ви заварет, тако ми е страх, да не минет некако скрозе нас, да ви пленет. А нѹ смъ мислил еднѹш, како да слѹжим право христиіаном. Тако да не речете, ча не ви смо дал. ѹ знаніе. Али се пазите, како знаете най-боле. И да си пѹстите чл(овѣ)ка, да бѹдет кон мене. Тако варе каквъ глас ни щет доити, по-скоро на поспех ви щем дати ѹ знаніе. И богь ви ѹмножит лета. Писах ѹ Тръговище, месеца Юніе к҃г҃ день.

Менших господства ви прїетел:

Жѹпан Станко, логоѳет.

http://www.promacedonia.org/lm/lm_6e.htm

Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II

Л. Милетичъ

Накратко: Дошъл човека му от Никопол и съобщл, че отново са дали санджака Никопол на Али-бег. И дошли много хора пред Никопол, събирала се войска. А великия цар /бел.Мехмед ІІ/ се приближил до София. "Приближил" означава, че не е в София, а само се е установил около града /подготовка за обсада или обсада/. Друга част се отделила от войската му и подминавайки София тръгнала на север по Дунав до Смедерево. Та да се пазите, им пише Стойко логотет на "брашовените.

Описаният в писмото на Стойко логетет поход на Мехмед ІІ е същия поход описан и от Матей Меховски, който касае пряко нашата тема и герой Радич, като инвазията на Мехмед ІІ завършва с това, което е описано в сръбската хроника:

"1454: „вь тожде лѣто Мехмедь царь плѣни Радича блъгарьскаго воводоу оу Софии”. Сръбските летописи в Гласник, 53, стр. 90.

http://www.promacedonia.org/ki/ki_24.htm

История на българите

Константин Иречек

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

“...От друга страна, песните в Миладиновия сборник ни пренасят в епохата — също тъй легендарна — на силни юнаци, надарени със свръхестествена сила, в атмосферата на величави подвизи и битки, където израстват образите на Крали Марко, Момчил, Дете Дукадинче, Дете Голомеше, Секула Детенце, Крал Латинин, Радич юнак, Дебел Новак, Темишвар Гюро, Янкула войвода и т. н.”

http://www.promacedonia.org/bugarash/bnpesni/bg.html

БРАТЯ МИЛАДИНОВИ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ФОЛКЛОРИСТИКА

171. Радич юнак и арапин Амза бег

http://www.wikiwak.com/texis/wcolz/viewcache.html?q=ottoman+era+republic+macedonia&h=2afb558b13bbce145ed3348121d889ba

"БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ Събрани от Димитър и Константин Миладинови”

Вижда се, че всички споменати имат свои живи прототипи, от които отбелязвам веднага тези, за които се сещам:

Крали Марко /-крал Марко І или Марко ІІ/,

Момчил /-деспот Момчил/,

Дете Дукадинче,

Дете Голомеше,

Секула Детенце /-Янош Секей, племенник на Янош Хуниади/,

Крал Латинин /-унгарския крал или императора на Свещената мирска империя/,

Радич юнак /- дали е спомен за воеводата Радич І, ок.1454г. или за Радич ІІ, 1493г./,

Дебел Новак,

Темишвар Гюро,

Янкула войвода /-воеводата Янош Хуниади/

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Иванко-аз подкрепям твоето мнение относно болярските родове и благородниците ни-аристократ се става или по наследство или на военното поле(но еднозначно се придобива с кръвта)!Дали наследниците са овчари или търговци-това зависи от жизнената ситуация(но те си остават БЛАГОРОДНИЦИ)!

А за Радич мога да ти дам подсказане-около град Костинброд (на около 6км от София)има местност РАДИЧЕВИЧ-според старите хора там е била последната битка на Радич(в района на село Шийковци(по турски ИНАТЧИИ-яка,не преклонна шия(врат))!Там той търпи поражение и се оттегля към село Драговищица(тогава и турците го виждат за 1ви път-до този момент селото им е не известно,защото има интересно место расположение)!Следва пленяването на Радич и разграбването на селото(а то по тогавашните мерки си е било голямо)!

А относно рода Балша-на около 7-10км от Драговищица се намира село Балша!!!!!!!!!!!!!??????????

И накрая Радич ВОЕВОДА си е наш ДОМАШЕН персонаж(КОСТИНБРОДСКИЙ) :))))!????

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...