Отиди на
Форум "Наука"

Малко разсъжзения относно една стаитя на раковски от 1865 г.


Recommended Posts

  • Модератор История

Основни начала за българската най-стара повестност

Най-старите начала повестности всякаго народа се крият в неговите първобитни жилища, в неговото старонародно вероизповедание, в неговий първобитен език.

Увод

По изпитаните и одобрените изследования на най-учените любословци и езикоизпитатели (лингвисти) признато и приемнато е за необоримо начало и доказателство, че сичките живеющи в Европа народи са преселци въобще от великая Азия, някои си от памтивека еще, а някои си в познати отчасти времена и повременности, доколко е забележила о тому всемирная по-вестност.

А в еще по-обширна смисъл учените отдават и първото появление на света человеческаго рода въобще в Хиндистан, както и първото разсеяние на науките оттамо е почнало.

Ето що говори о тому един учен: "Индийското мъдрословие е толкова обширно, щото сичките системи мъдрословия се срещат в него; то съставля един цял свят мъдрословия и може се каза буквално, че повестността Индийскаго мъдрословия е едно съкращение на цялата повестност мъдрословия." (Cours de l'hist. de la phil., par M. V. Cousin, 5, L)

А другаде истий описател говори: "Азия е люлката образования. Повестността дотамо достигва и не по-нататък."

Друг же един учен говори следния върху Хиндистан: "Деветнадестий век, чрез своето собствено назначение и чрез науките на прошедшите векове, призван в по-деятелно и по-разяснено изискване на цялата истина, почувствува, че историческите, философическите и религиозните изследования да би имали оттук нататък едно здраво основание, тии тряба да започнат от Възточний свят, кой е бил предтеча в областта на знанието и мисълта на Западний свят, който еще от Платоновото време се признаваше негов ученик. Да би убо подпомогнал това чувствувание, кое се показва више и више и да би послушал на една производителна мисъл, предприех трудовете върху възточното мъдрословие (философия) най-високото и най-пълното изражение на мисълта Възтока. Между тойзи свят, почти съвсем нов за нас, Хиндистан със свой самскрит1 толкова учебен и толкова метафизически, със своята вероизповедна мисъл толкова дълбока и толкова висока, със своята си философическа мисъл толкова дълбокомислена и толкова отважна, със своето въображение толкова творческо и толкова великанско, и своята природа толкова удивителна и толкова изобилна, Хиндистан, казваме, ни се явява голямото и древното гнездо на человеческата мисъл, като една точка средоточна и осветляюща от тойзи широк кръг на философическите и вероизповедните идеи, на узирително сродствени наречия, коя обемна горна Азия и коя достигна да обигърне сичкия почти стар свят. Въистина, че на горните Азийски равнини се е появил за първи път человеческий род; и оттамо е протекла голямата река образования, преди да покрие Европа и преди да постави подире си обширни песъчливи пустини. Человечещината не може би добре позната частно, тряба да я видиме в своята заедност. Тряба да присъствуваме в рождението й, в зрялата й възраст и разпалването й. Тряба да можеме да свържем на ново кръжилата на тая голяма верига, коя като Нил река крие еще своето начало от зрението света. Тая верига за нас има своето най-отдалено кръжило в Хиндистан; и дотамо само, както за Нил до Абисинийските планини, е дадено досега на человечната наука да се възкачи. Негли за бъдущност е предоставено да се дигне булото, кое покрива еще далечните начала света." (Essais sur la philosophie des Hindous etc. par. C. Pauthier... Paris, МDСССХХХIII)

[...] Това е мнението и стремлението на учените за бъдущата книжевност в Европа, т.е. да додат на истинните начала повестности человечества, а не да се водят веке сляпо от записаните в гръцките, еврейските и латинските книги.

Ето що говори и Лукиян, гръцки описател (живший около 180 л[ето] после Христа) върху началото на мъдрословието, т.е. на науката, в своето си съчинение -"Отстъпници", де олицетворява в женски род мъдрословието (философията) и представя го говорещо със Зевса, като дъщеря с баща си:

"Т.е., че мъдрословието, науката, най-напред в Хиндистан се появила, в брахманите, а после в Етиопия, после в Египет и в Бабилон, в халдеите, оттамо в Скития, после в Тракия, отде Евмолп отишел в Елада и ги научил вероизповедание, а Орфевс ги научил музика (грая) и тъй започнали науката в старата Елада, отде тракийците, кои не са били елини, но говорили са еще един твърде ближен език с тях."

Възпоменаемо же в Старий завет място едем (рая) за първо обиталище първаго человека, най-учени днешни европейци, изследующи го в строга сравнителна любословна наука, т.е. със разсъдителен разбор на записаното в Стария завет земеописано положение и на днешните точни изследования на тях места, гори и реки, доказват, че то място спадало в горите Belourtag - Белур-даг (светла гора), на мястото, дето тойзи хребт (греда) се съединява с Хималая към равнината на Памира.

Учените са делили досега народите в Европа и Азия на две главни отделения: на индо-европейски и семитически, както и езиците им. В първото отделение спадат потомците на арияните2, а във второто потомците Симови.

Но това име семитически3 (потомци Симови) в повествувателна истинна смисъл не е право, дадено е само тъй от учените за улеснение и порядък повестности, защото по днешната изтъщена и усъвършенствувана почти наука тия стари знания, черпени от еврейските книги за Симови, Яфетови и Хамови потомци, както и за други много работи, остават настрани и науката, да би дошла до истинни следствия, тряба да бъде свободна и независима от всяко предразсъдие и от всяко извънестествено измишление, както говори твърде умно о тому и учений А. de Humbold в своето си съчинение "Cosmos": "Науката, за да бъде независима, не тряба да се стеснява от никакво вероизповедно правило, както е необходимо и за нравствените и вероизповедните вярвания да бъдат защитени от следствията, до които науката може да се доведе от своите изяснения."

Наименованието индо-европейски народи и езици имало е за основа освен другите доказателства, изчерпани от науките, най-много сродството на езиците, които говорят или са говорили европейските народи, със самскрит и зендски4, най-стари съхранени в Хиндистан езици.

И действително, че това е едно живо и необоримо доказателство, кое не подпада в никакво си съмнение и опровергание.

Сравнителното любословие достигна еще по-далеч чрез ежедневните нови успехи в езикоизпитанието и сега дава едно по-обширно и по-общото потомствено име на народите: race aryenne - ариянско племе, както и на езиците langues aryennes - ариянски езици.

Учените полагат, че то ариянско племе някогаш е имало своята първобитна люлка - жилище, и че, разделивше се на две големи отделения поради вероизповедната разлика, коя се види във Ведите5 и Заратовите книги Занд-Авеста, отпосле еще са живяли заедно за няколко време и учените им са имали сношение между си заради вероизповедния раздор, кой е последовал в тях. И действително, че сравнителната наука на сичките ариянски езици може ни доведе до една по-първобитна повременност езика, в която първите отци на индийците, на персийците, римляните, славяните, келтите, германците и на гърците са живяли заедно в същите огради и под същите стрехи.

Ето що говори един учен езикоизпитател върху тойзи предмет и за старите ариани: "Метнете погледа си на сравнителната таблица спомагателнаго глагола ас, бити в разните ариански езици. Избранието на аса между сичките коренни слогове, кои также би могли да изражат мисълта на съществуванието и прибавлението на тойзи корен на един ред личних значении, кои са били сички изначала лични местоимения, били са дела лични, или ако щете, дела исторически. Тии са се изпълнили един ден, в едно определено време и в едно някое си място; и защото нахождаме тейзи исти форми в сичките членове на тая фамилия (арианскаго езика), от того следова, че преди еще да се отправят праотците индийцев и персов към юг, а праотците на гърците, римляните, келтите, тевтонците и славяните преди да си възстановят първото становище към европейските крайбрежия, съществувало е едно малко племе от арии, възстановени вероятно по най-високая равнина в Средна Азия и кое е говорило един език, кой не е бил еще ни самскритий, ни гръцкий, ни немский, но който е съдържавал източника на сичките тия наречия. Тейзи арии са били орачи и били са веке достигли на един някой си степен образования. Тии са отбягвали местта на кръвта и били са осветили брака; и тии са се молили Съществу, кое дава свет-лостта на небото и живота, под истото име, кое чуваме еще днес в храмовете на Бенарес и в нашите черкви." (Мах Miller, "La science du language, cinguieme lecon," р. 227)

Други же учени казват, че 1500 год. преди Христа един народ е излязъл от недрата на Ария (Arie), който се е отправил към юг, преминал Хималайските гори, победил туземците дасиите чрез своето си нравствено преимущество и умно развитие, съставил в Саптасинду (Индия погърчено) езгрото индийскаго народа.6

Както и да е, сичките днешни най-учени езикоизпитатели приемат тая мисъл, основающи се на сродството и единството езиков.

По това направление, т. е. по шествието на сравнителната наука езикоизпитания, ние се заузехме да напишеме "Основните начала за българската най-стара повестност", отхаърляющи на страни скитските и татарските ями7, в които тъй немилостиво са ни хвърляли и стари, и нови писатели, кои са писали за нас, без .да познават езика ни, народните ни от старости съхранени обряди и обичаи, старонародното ни вероизповедание, песните, приказките и пословиците ни, първобитните наименования на местата, по които живейме от памтивека и проч., и проч. Не по-малко отхвърляме и неосновната мисъл, коя са имали сички почти досега учени, че място първаго появления и разсадник първаго преселения на славянското днес названо племе било уж от север на юг, а именно от руските пустини, по които са ни скитали историците неуморно; а не от юго-възток към северо-запад, както е действително и било то първо и най-старо преселение.

Не че не признаваме познатите някои си по-последни преселения от север, но че щем доказа необоримо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите, дето се и до днес нахожда обитающ българский род, и че тии последни преселения са били се пак от наши единородци българи, кои са били зели онова направление еще от Хиндистанското си преселение и от Бабилонските страни, дето се задържаха много време, и после в познати от повестности времена дохождали в Европа не изеднаж, но на няколко си пъти и смесили са се със своите еднородни братя; а не че били татарски пълчища (орди), както са искали да ги представят странните8 историци, повлечени от византийските пристрастни и невежи описатели или же имеющи и своя си цел!...

Татарски някои си орди са прониквали в Старопланинский полуостров, но то е било твърде после и когато веке български царства съществуваха и името българин е било познато добре в Европа. А и тии татари и до днес се татари са остали.

Всяк здравомислящ человек може да разсъди, че тии най-стари преселения от Хиндистана в Европа не са могли да станат тъй за скоро, нити изеднаж, но трябало е векове за изпълнението им; нити пък са могли сичките да минат по едно си направление и чрез едно само място, защото някои си направления и места, а именно малоазийските и Възпора9 били са заузети от по-първите преселения и поради коя причина са ставали и боюве между им, ако и да са били единоплеменни.

Положивши себе за свято и необоримо начало: племената в преселенията си доносят със себе си първобитното си земеописание10, своето вероизповедание и прилагат това земеописание на новите места, по които се населяват, положивши, казваме, това свято и необоримо начало, започваме кратките си изследования засега от тая точка зрения за българското най-старо битие.

А изследованията си разделяме на следния:

1. Какви местни названия са съхранили българите в днешните си жилища, пренесени от старите им жилища - Хиндистан.

2. Какви остатки от индийското старо вероизповедание се нахождат в днешните народни български празници, обряди и обичаи, баяния и очищения с води, песни, приказки и пословици, поклонения в някои си пещери, както и самите имена богов и проч.

3. Какви възпоминания е съхранил сам народ за преселението си от Хиндистан.

4. Сравнение българскаго езика със самскритаго и зандскаго и живи доказателства на много единствени свойства, коих само българский език от сичките други европейски езици и досега еще е съхранил.

5. Името българин що значи и как е съхранено под това значение еще от начала преселения им в Европа.

6. Повествувателни възпоминания три века преди Христа, в народни песни, пеяни и до днес еще по България от народа.

7. Разяснение на Волжанското преселение и на мечтаемите за татарски орди Аспарухови и Кубратови военни отделения.

8. Кои са причините, що са увардили българите досега еще тия толко древни остатки.

9. Дали са имали българите писменост и книги преди кръщението Преславскаго двора и какви доказателства имаме на това.

10. Разбор върху мненията, които са имали досегашни многи писатели: а) Че българите били уж татарскаго рода и поколения;

б) А други някои си, че славяните и германците били уж потомци на скитите, които (скити) не били уж татарскаго рода и проч.

11. Народната българска цивилизация, съхранена в тях, коя ги отличава от другите народи и остатки от стари изкуства, занятия и художества в народа днес съхранени, кои сочат едно твърде старо и отдално от днешните времена образование.

Тия са началата и направлението, по които щем се държа в изследованията настоящаго си съчинения "Основни начала за българската най-стара повестност".

Но да би дошли до тях точки предмета си, нужно е да метнем първо един кратък поглед върху най-важния точки всемирной повестности и тъй да започнеме нашата българска.

Това е статия на Г.С.Раковски писана през 1865 г.Днес изказаното в нея звучи повече от актуално особено след като българската историография напусна "скитските и татарски ями".Откъде Раковски се е добрал до тези сведения?Какви са били изворите му?Дали Раковски е ползвал писмени сведения останали непознати за нас?Чакам вашите мнения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Може би, защото Раковски е чел български исторически книги и е имал български учители за историята. Отделно е имал контакти с много дейци на освободителните движения на съседни страни, с които също неофициално е обменял информация.

Не че искам нещо да укоря, но след 1878 г. такива като Раковски нямаме или не са допускани до водещи позиции в историята като наука. Затова основите й в България поставят слависти - сръбския министър и историк от чешки произход Шафарик /чрез зетя си Иречек/, Шкорпил и др. Раковски в такава среда би бил обявен за умоповреден. А пък сега ние го мислим за гений.- Не е исторически гений, а просто хората след него са били деградирали научно. Това е резултат на вмешателство на политика и политически доктрини в науката история /славизъм, ромънизъм и т.н./. Докато Раковски не се е влияел от такива течения.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз не съм срещал досега никакви коментари за тезите и творчеството на Раковски, извън чисто историческите за дейността му като национален революционер и политик. Не е ясно откъде е черпил сведенията си, какво е чел, не са ми познати цитираните от него автори, така, че задачата е почти непосилна.

Да не бързаме със световната конспирация. Да не забравяме също, че може и Раковски да е вървял по същия път, да е търсел да създаде самобитна българска научна легитимация на българската идея - основният му смисъл в живота е бил да възсъздаде обратно българската държавност, а за това в 19 век е нужна и историческа легитимация.

Това обаче са политически разсъждения и предположения за политически предзадания.

По-важното е наистина, какво ни преразказва в тази статия, какво резюмира, какви са му били източниците? Ясно е, че не е фантазия.

Сатитията ми изглежда стилово по-скоро като начало на нещо по-голямо, като предисловие към книга. Звършва с очертаване на методите. Има ли продължение?

Проф.Гугъл нищо не ни казва за цитираните от него автори....

Ще ми се обаче да дам и един линк към една стара тема - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2786

Въпросът е мнооого сложен, да знаете. Има много неизвестни в уравнението.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Затова основите й в България поставят слависти - сръбския министър и историк от чешки произход Шафарик /чрез зетя си Иречек/, Шкорпил и др.

Шафарик е евреин ,не случайно тотално "размазва " българската история!

След Освобождението пътищата на неправилното разбиране и тълкуване на българската история са 2:

1./Внасянето на "външни" учени ,споменатия Иречек,чието име е близко до това на синът на Атила-Ирник.

2./Другия път е обучението на български студенти в чужбина , семинариста Златарски става изпечен позитивист в Германия, а неговия "послушник" Мутафчиев ,като привърженик на социал-атеистични отрицания донася западно-европейската религиозно-историческа представа чрез атеистичната си критика към нея.

Така се загубва възможността за правилна философско-битийна представа за същината на Българската история.

Колкото до Раковски, Стефан Чурешки правилно напипа неговия неправилен историко-философски образец.Ще си позволя да цитирам :

"Един Раковски ,например,който непрекъснато служи за фолклористиката подхожда към българознанието по френско-немски образец.Исотирческите изовир-следват логико-философската подредба на френската история ,а анализите са направени по френско-немски образец.Дори изводите приличат на френско-немските ,заключения ,защото буйният котленец работи по схемата "език-територия-континюитет".....

Стига с тези гъбясали католико-протестантски философски несъответствия!!!

Иванко Тертер каза:

Напротив именно по горните изречения го доказват.Ако беше така,той щеше интуативно да рзбере ,че "Ръмъния" е отвсякъде измислена страна!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Най - лошото е че Шафарик,Иречек и ко не са си направили труда да опровергаят нарисаното от Раковски.Просто са наложили своите тюркско-татарски тези / Шафарик например налага титлата "хан" /.Когато пуснах темата нямах намерение да оценяваме труда на Раковски а да поразсъждаваме какви извори е могъл да ползва.Май са възможни смао две решения:

1.Да е попаднал на древен ръкорис в старопланинските манастири които често е посещавал

2.В Цариград да се е запознал с извори за българската история които са останали непознати за нас

Втория вариант ми се вижда доста по-вероятен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами само за информация ,през 19-ти век в Зограф нееднократно са горили в просфорната разни ръкописи и стари книги.

В Цариградската библиотека посмъртно няма да влезе никой българофил,може да влезе г-н Желев/сегашния директор на дирекцията по Вероизповедания,същия ,който регистрира разни мормончета и откачалничета/ ,като архонт на Гръцката църква ,но едва ли ще извади нещо истинско на белиот свет.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами май изглежда, че от дома на Богориди се тръгнали и двете основни днешни течения за произхода ни - Раковски и Кръстевич. Само дето Кръстевич е бил чиновник, дето се е ровел из ръкописите, то Раковски волно е съчетавал прочетено, чуто и желано.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Бидейки политик от европейска величина и при това живял и в Русия /Одесос, където сам е усетил силата на имперската цензура/ Раковски едва ли е бил изолиран от вътрешно - политическите течения в Руската империя. По негово време са набрали сила политическите движения на редица народи включени в империята - поляците /Скобелев им потушава въстанието/, кавказките народи /въстанието на имам Шамил/ и разбира се политическите невъоръжени течения на волжките българите начело с Багатудин Ваисов. А за последното всеки смятам може да си направи извод, взаимовръзка и оттам хипотеза...

/Багаутдин Хамзин-Ваисов аль-Булгари (1804-1893 гг.), возглавивший в 1861 году революционное национально-освободительное движение булгарского народа «Божий полк (или «Божьи воины»)» и превративший его в мощную булгарскую политическую партию «Фиркаи Наджия» («Партия Избавления»), которая боролась за избавление булгарского народа от колониального ига царской и буржуазной России и социальной несправедливости./

Рицар, Раковски в друга статия пише, че Влахия до Кантемира /1711 г./ е била българска държава и само интригите на Петър І я отблъснали от това лоно /тука той явно има предвид "ромънизацията" на Молдова, а оттам на Влахия. Не го е казал в пряк текст и да го извика, защкото може би му се е включил политическия инстинкт, че влакът за образуване на народността е заминал и го бутат при това вече и други велики сили /но със знаменател срещу риснаците вече/. Също и, че както и да го въртиш Букурещ е центъра на българското революционно движение. Че къде другаде, в Белград, Атина или Истанбул... Но несъмнено, ако би имал специална разработка за "ромънския въпрос", Раковски нямаше само ясен намек да прави, а направо да си го каже, че Влахия е била българска държава, както и поне половината от "новите ромъни" са бивши стари българи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Забравяш възванието ,което е написал Петър ,преди да потегли в своя дунавски поход.

Много обвинявате Русия ,но с недомлъвки се изказвате за пагубното западното влияние върху Балакнските народи!

Лесно от "висотата " на атеистично-дълбокопросвещенския мироглед , могат да се изказват разни примитивистични нападки срещу Святая Рус!

По негово време са набрали сила политическите движения на редица народи включени в империята - поляците /Скобелев им потушава въстанието/, кавказките народи /въстанието на имам Шамил/ и разбира се политическите невъоръжени течения на волжките българите начело с Багатудин Ваисов.

Абсолютен НОНСЕНС ,тертере ,вас с тези латинофронски юриспрудиенции повече друго не могат да ви научат.

Шамил???Платен англо-турски агент-край-предава се на милостта на императора-заведен е в Москва ,показан му е Василий Блаженни и е пуснат,после той е най-големия последовател на Царя!

Полците-близо 8-века използвани за първа шпага в Големия Изочен поход на папата и неговите кучета -в края на краища омаломощен и разбита Полша,вече не може да лае срещу русия ,за жалост твърде малко време -само 200год. Днес отново е препасала шпагата готова за нови "Подвизи"!

Някакво си татарско движенийце ,глупости Тертере няма никакви българи на Волга ислямски пионки,това са те.

Забравяте драги господа ,че Русия е пазителка на Истината!Църквата е стълб и крепило на истината.А Православната Църква е била неугнетявана единствено в Русия.Затова колкото и да плюте благословението на Святая Рус ,не ще да отнемете!300 години и повече заговорът срещу Русия не успя!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хайде сега, нерде Ямбол, нерде Стамбул. Русия, татарите, власите....

Проста работа - откъде Раковски ще да ги знае тия неща? Той често говори иносказателно: "имаме в наше разположение едни книги.." и т.н.

Може би домът на Богориди, това е много интересна теза. Но какво става после с тия книги??!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

А и българи на Волга си има при това не ислямски пионки но да не изместваме темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Раковски ,както казах се е опитал да подходи структурно към въпроса ,но е манипулативен в изводите си защото предпоставя историческите особенности на френската нация и ги напасва към българските.Вместо да постигне истински епохалното и да разработи славяноезичен научен апарат,той тръгва към някаква фикс идея -На поле он- ,която цели да докаже ,че всички важни западноевропейски понятия имат български корен.Българогигантомания ,която няма нищо общо с реалността.

Грешката на следващите историци е да повтарят Раковски само ,че с обратен знак.Навсякъде латинофронщина!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм... Това На поле он може да бъде ключ към много неща. Както и "сам скрит". Веднага обаче ще избързам и ще се помъча да предпазя посоката от тоталното отрицание на всичко, казано от Раковски, породеното от очевидната глупост на първата теза и съмнителността на втората (това, защото, признавам си, не знам етимологията на думата санскрит).

Та поне това за "на полето той" е вече очевадна глупост. Което очертава ясно че Раковски се е стремял да нагажда тезите.... Това е или търсене на възрожденския български интелигент на корените на народа му, или опит за историческа легитимация, или просто... историческа пропаганда с цел изпълнение на политическите цели на Раковски, съчетана с известна, очевидна наивност.

От друга страна обаче - толкова ли е наивен той като личност? Или като знания? Та не знае ли той кой е Наполеон... И от друга страна - едва ли е измислил всичко в тезите си - остава въпроса - какво ползва, отде го е взел???

ПП

Рицар, какво значи последваща латинизация?!

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Хм... Това На поле он може да бъде ключ към много неща. ... Което очертава ясно че Раковски се е стремял да нагажда тезите....

Родословието на Наполеон Бонапарт и българската следа в него

Francisco, Behr (1870) gives the following lengthy ancestry for the Bonapartes:

Thedice, "zu Pistoja," died before Sept 923; father of (inter alia):

Conrad [sic], occurs in docts 922-44, wife Ermengarde occ. Sept 923; father of:

Cadalo, perh. the unnamed son mentioned w/his parents in Sept 923; occ Sept 953-986. 3 wives given: Bertha, d. before Sept 953; Rothilde, dau. of a Count Ildebrando, married in 953; Gemma, dau. of Landolfo of Benevento, occ. w/Cadalo June 986, d. bef. Nov. 1001. By one of these women (I'd think one of the first two, though) father of:

Lothar, occ. 994-24 July 1027. Wife Adelasia, dau. of a Count william, occ. 996-24 July 1027. Father of:

William, known as "Bulgaro", "von Fucchio und Settimo," occ. 7 Feb. 1034-1072, d. bef 1 Oct. 1075. Wife Gasdia. Father of:

Hugh, occ. 1073, d. between 10 and 20 May 1096. Wife Cilia, dau. of Count Cinotto of Teuzzone, occ. 18 Feb. 1086, d. 25 Apr. 1096. Father of:

Bulgarino "von Settimo," occ. 1097-98. No wife given. Father of:

Hugh, occ. 20 May 1096-1112. Wives: Adelasia, dau. of Count Guido and sister of Guido Malaperte Gherardesca; Cecilia, occ. 1106, and occ. as a widow 20 Feb. 1113. Uncertain which wife was mother of any of his four sons. Father of:

Guido, occ. 1115-53. Wife Galizia di Ruggerotto. Father of:

Hugh, occ. 1198. No wife given. Father of:

Gianfaldo, occ. 25 May 1235 with wife Imelda, dau. of Ugolino di Nerli. Father of:

William, called "Bonaparte," lived at Sarzana; occ. 15 May 1235-4 Aug. 1264, d. before 1280. No wife given. Father of:

Giovanni Bonaparte, occ. 1293-1305, syndic of Sarzana 1296, d. ca 1312. Wives: Vita, daughter of Pasqualino di Parente of Sarzanello, occ. 1293; Giovanna dau. of Filippo Sacchetti, occ. 1305. Unsure which wife was mother of his son:

Jacopuccio, occ. 1324-28, d. bef. 1366. No wife given. Father of:

Niccolosio, imperial notary at Sarzana, occ. 1366-67. No wife given. Son:

Giovanni, occ. 1381-1404, syndic at Sarzana 1404. Married 1397 Isabella, dau. of Federigo Calandrini. Father of:

Cesare, occ. 1441-65. Wife: Apollonia, dau. of Niccolo Malaspina, marq. of Verrucola. Father of:

Giovanni, occ. 1486-96. No wife given. Father of:

Francesco, moved to Corsica where he occ. 1512-29. Wife: Caterina dau of Guido Castellotto, occ. 1512. Father of:

Gabriel, lived at Ajaccio, living 1567. No wife given. Father of:

Girolamo, procurator of the Genoese republic at Ajaccio, living 1594. No wife given. Father of:

Francesco, Genoese captain at Ajaccio, living 1695. [My MS addition here says: died 1633, probably from Sirjean's Encyclopedie des maisons souveraines.] Father of:

Sebastiano, born 1603; Behr says he was living 1648, but my MS addition says he d. 1643. MS addition says he m. 1623 Angelia Felizia Trolio-Lubero. Father of:

Carlo, b. 1637, [MS] d. 1692. Married 1657 Virginia Oddone. Father of:

Giuseffe, b. 1663, [MS] d. 1703. Married Maria Bozzi, d. 1704. Father of:

Sebastiano, b. 1683, [MS] d. 1769. Married Maria Anna Tusoli (d. 1760). Father of:

Giuseffe, b. 1713, [MS] 1763 (Behr says 1760). Married 1741 Maria Saveria Paravisini, dau. of Giuseffe P. and NF Canari. Carlo Buonaparte, b. 23 March 1746, d. 24 Feb. 1785. Married early 1767 Maria Letizia Ramolino, d. 1836. Parents of Napoleon I.

Голям брой български "учени" с насмешка са коментирали твърденията на Раковски, че Наполеон има българска кръв във вените си. Скрити зад "научните" си доводи, те изваждаха на показ най-вече "наивното" според тях тълкуване на името, което прави Великана на българското Възраждане - "На поле е он". Какво ще кажете сега, джуджета !?

http://ziezi.net/amico/napoleon.html

----------

Още Георги Сава Раковски твърди, че император Наполеон Бонапарт е с български произход

Според Раковски от родословието на Наполеон е видно, че прадядо му 23 поколения назад се е казвал Вилхелм Българина (1034-1075), а прадядо му 21 поколения назад е носел името Булгарино фон Сетимо.

Много историци съвременници на Раковски и в по-късен период с насмешка са коментирали твърденията за българската кръв във вените на императора.

Според тях Раковски твърде наивно е тълкувал имената на предшествениците на Наполеон.

Миналият октомври в. "Труд" се опита да докаже българската връзка чрез интервюто с принц Шарл Жером Виктор Наполеон, прапрапраплеменник и най-прекият наследник на френския император.

Мисля, че има българин в семейството на Люсиен, трети брат на Наполеон, призна в интервюто принц Шарл Наполеон.

Самият Шарл е потомък на най-малкия брат на Наполеон Първи и от миналата година живее на Острова на красотата, както е известен остров Корсика.

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=762599

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По въпроса как е писал Раковски и откъде е черпил материал за изследванията си, доста може да се научи от бележките към том трети на „Съчинения в четири тома”. Този трети том е „Историография” и във въпросните бележки е включено едно изследване „Историографската наследство на Георги Стойков Раковски”, което трябва да е работа на съставителя проф. Веселин Трайков.

Набързо сканирах два момента, но цялото изложение на В. Трайков е 35 страници.

«От запазените ранни писма на още невръстния ученик в Куру чешме се вижда, че там той се е запознал с трудовете на Ксенофонт, Тукидид, Херодот. Още през тези години бъдещият пламенен родолюбец показва характера си: по спомени на П. Р. Славейков там той „се препирал и често се биял със съучениците си гърчета за българщината, коего тогава било още рядкост и за гърците, и за бьлгарите". За родолюбието на младия Раковски по онова време говорят и редица негови съученици. Той вече е свързал близка дружба с един от най-пламенните български възрожденци — отец Неофит Бозвели. Като котленец Раковски имал достъп и в дома на влиятелния сановник княз Стефанаки Богориди. Там той разглежда богатата библиотека на своя именит съгражданин и покровител. По онова време, едва 18-годишен, той пише до стария си учител от Карлово Райно Попович за младежите българи, конто следват в Атина и „на други европейски места". Той следи и дейността на Васил Ев. Априлов, който „открил някои стари работи в България" — по негова подбуда бил издирен хрисовул на цар Асен, който — добавя младежът — „аз със собствените си очи видях у един приятел, който кореспондира с тях". А какво е разглеждал при посещенията си в дома на Богориди личи и от една негова статия за Стефанаки Богориди, писана в Одеса на 22 август 1859 г. Там той пише, че учените българи трябвало да „записват по нещичко от един век насам". И добавя, че сам е разглеждал например документи на Атанас Богориди, „кому ръкописи на францушки и гръцки език видях в княз Богоридово книгохранилище в 1837 г.". Естествено е подобен младеж да продължи и по-късно да проявява непрекъснат интерес към изворите, които е свикнал да разглежда и оценява още от ранна възраст. Скоро този интерес прераства в съзнание за важността на историческото изследване, откриващо славното българско минало. Като изповед звучи писаното до П. Златов през юни 1857 г.: „Кое по-сладко занимание. може бити, разве да се занимава человек в издирвание древности премилаго своего народа!" През целия си живот, където и да отиде, каквото и да прави, Раковски неизменно търси сведения за миналото на своя народ, които хвърлят светлина върху събитията от българската история. „Аз, додето ме държат крака и ръце и додето усещам и най-малкая умна сила в себе си, не ще престана да работя в полза народу си, кого съм от младости тол силно възлюбил и от кого нямам друго по-драгоценно и по-свято нещо на свят."

.........................................

«Във връзка с издирванията си Раковски непрекъснато се нуждае от книги. За някои от тях са запазени различии списъци, бележници и т.н. — в тях се срещат стотици заглавия на руски, френски, немски, гръцки, сръбски, турски, български и др., заглавия на книги, речници, енциклопедии, атласи, исторически паметници и т.н. Като преглежда тези списъци и данни за различии издания, изследователят може да допусне, че се касае за интереси на някой кабинетен учен, а не за трудове, нужни за основоположника на българското организирано общонационално революционноосвободително движение. Така например в един „Журнал", както го именува той, са отбелязани 139 издания, разделени от него в различии групи по езиков белег: френски, старобългарски, руски, сръбски, турски, гръцки или по друг белег: речници, санскритска тематика, църковни книги, Венелинови съчинения, филологически. Описанията им съдържат минимални данни: автор и заглавие, а някъде и година на издаване, когато отделен труд има и повече издания. Отбелязан е и броят на томовете, когато съчинението е многотомно. В архива на Раковски са запазени и други списъци, озаглавени „Бележник за нужния ми книги занимания ради" или „Бележник за нужния ми книги за занимание" и т.н. В тях фигурират десетки други заглавия — речници, енциклопедии, исторически трудове, фолклорни сборници и т.н. Ето какво съдържа например един от тях: Нрави и обичаи всех народов; Всеоб¬щая история; Скандинавское баснословие; Турска история на турски език; най-доброе издание; Всемирная история на руски език, най-последное и съвършеное издание; История Русии; Иван Екзарх; Всички Палаузови сьчинения; на гръцки Речник за елинските стари обряди и проч.; „История на България" на френски от Вретос, издадена в Петроград; на френски „Revоlucion grесquе" и др. В архива на Раковски са се запазили и други бележки, конто той си е дьржал с оглед на подготвяните от него изследвания. Там срещаме такива отметки, като „Как са руски изменили старобългарски чърковни книги". Всички тези списъци и бележки сочат широката предварителна библиографска работа, която Раковски е извършвал при подготовката за работа над една или друга тема.”

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Родословието на Наполеон Бонапарт и българската следа в него

----------

Още Георги Сава Раковски твърди, че император Наполеон Бонапарт е с български произход

Според Раковски от родословието на Наполеон е видно, че прадядо му 23 поколения назад се е казвал Вилхелм Българина (1034-1075), а прадядо му 21 поколения назад е носел името Булгарино фон Сетимо.

Много историци съвременници на Раковски и в по-късен период с насмешка са коментирали твърденията за българската кръв във вените на императора.

Според тях Раковски твърде наивно е тълкувал имената на предшествениците на Наполеон.

Миналият октомври в. "Труд" се опита да докаже българската връзка чрез интервюто с принц Шарл Жером Виктор Наполеон, прапрапраплеменник и най-прекият наследник на френския император.

Мисля, че има българин в семейството на Люсиен, трети брат на Наполеон, призна в интервюто принц Шарл Наполеон.

Самият Шарл е потомък на най-малкия брат на Наполеон Първи и от миналата година живее на Острова на красотата, както е известен остров Корсика.

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=762599

Всичко това е много интересно, но "На поле он" ?????!!!!! :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Родословието на Наполеон Бонапарт и българската следа в него

----------

Още Георги Сава Раковски твърди, че император Наполеон Бонапарт е с български произход

Според Раковски от родословието на Наполеон е видно, че прадядо му 23 поколения назад се е казвал Вилхелм Българина (1034-1075), а прадядо му 21 поколения назад е носел името Булгарино фон Сетимо.

Много историци съвременници на Раковски и в по-късен период с насмешка са коментирали твърденията за българската кръв във вените на императора.

Според тях Раковски твърде наивно е тълкувал имената на предшествениците на Наполеон.

Миналият октомври в. "Труд" се опита да докаже българската връзка чрез интервюто с принц Шарл Жером Виктор Наполеон, прапрапраплеменник и най-прекият наследник на френския император.

Мисля, че има българин в семейството на Люсиен, трети брат на Наполеон, призна в интервюто принц Шарл Наполеон.

Самият Шарл е потомък на най-малкия брат на Наполеон Първи и от миналата година живее на Острова на красотата, както е известен остров Корсика.

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=762599

Всичко това е много интересно, но "На поле он" ?????!!!!! :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Между другото „Основни начала за българската най-стара повестност” го няма във въпросния том трети с историографията на Раковски. Досещате се защо, нали! Кой ще пусне в 1985 г. нещо противоречащо на писаното тогава от нашите баш-историци. Ще ме извинява уважаемия Йончев, ама тоя професор Трайков си е поредният най-обикновен манипулатор, който е подвел и мене, защото аз мислех, че си купувам събраните съчинения на Раковски (те общо са четири тома), а той ми е пробутал всъщност „подбрани” такива.

Колкото до въпроса, какво е чел Раковски, като е писал историята за нетюркския произход на българите, аз бих отговорил така: всичко писано преди него, но в никакъв случай Златарски, Бешевлиев и Гюзелев.

Много добре го е написал Раковски: тръгнали са отнякъде си някакви си хора, пристигнали са някъде, където са намерили други хора – можеш ли да разбереш кой откъде е. В израза „после в познати от повестности времена дохождали в Европа не изеднаж, но на няколко си пъти и смесили са се със своите еднородни братя”, Раковски обаче май е сбъркал. По-логично е след като са се смесили да са станали братя.

Не са имали писменост тия, наричани от хуни до българи, да запишат що са свършили. Когато са се мернели пред някой грамотен римлянин или грък последните са записали, каквото са видели. Ама това, дето не са видели, не са го записали. Сега мало и голямо се е хванало да я измисля тази история за прабългарите. Едно е ясно: в 681 или нам коя си там година, на юг в Долния Дунав нещо става. Но то става, както с тези дето са си били тук от памтивека, така и с тези които са преминали „отсам Дунава”, а също и с тези, дето са дошли по-подир. Всички те от един момент почват да се наричат българи. И тези от новоприсъединените след това територии също са били наричани българи, защото са ставали част от населението на България – това го пише и Атанасий Библиотекар. Ние обаче казваме – не, и посрещачите и новопристигналите са си били българи от памтивека?!

Тези дето са създали българската държава не са се наричали българи. „Именникът на български канове” не е на кановете. Той обаче не е и на българските князе. В него думата българин не се споменава. Споменава се родът Дуло. България е създадена и се е създавала от най-различни такива родове, докато идва един момент, когато гръцкият хронист, затруднен че трябва да напише българи, за тези, които дотогава са наричани хуни, написал: „Хуните, така наречените българи”.

Българите не са се казвали българи – така са ги нарекли вкупом, другите. Всички дето са били на север от Цариград и Рим са били наричани общо хуни, варвари, скити, също и българи. И всред тях е имало един род Дуло, който род е останал в един, ама чисто български писмен паметник, като създател на Дунавска България. Самите основатели обаче не са пожелали да оставят на поколението за какви са се считали по народност.

Казват имало общност на езика. Може, ама как така днес от Триест до Камчатка говорят на почти един и същ език. Езикът се учи, културата се възприема. Обикновено това става по линията на прогрес напред и в съвместно съществуване, а не в отстояване на първичното. Варварите завладяват Рим, но днес Рим не е варварски. И днес има тюрки и татари, но не са в Европа – стоят си в Азия. Който е дошъл в Европа е станал европеец – рано или късно. Бог Тангра никога не е преминавал Дунава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
В израза „после в познати от повестности времена дохождали в Европа не изеднаж, но на няколко си пъти и смесили са се със своите еднородни братя”, Раковски обаче май е сбъркал. По-логично е след като са се смесили да са станали братя.

Гербов ,щом е писал еднородни ,значи е знаел ,какво е писал , гетите на Томира/Тамара/ са оперирали в област приблизително от Мизия до Памир и Хиндукуш.Българите са сродни племена на масагетие,т.е. на гетите и траките.

Населението през цялото време си е било едно и също ,просто на мястото на скитския род застава сарматския и т.н.

И хуните ,и гетите ,и сарматите,и славяните винаги са били в областта на т.нар. Скитияа просто става въпрос за разместване на елита,разбира се Ганчо Ценов не е прав ,че няма размествания откъм Дунав ,но това население от пантивека си е било там.

Прочетете внимателно един Дуйчев например.Въпреки ,че отхвърля възможността скитите ,сарматите и славяните да са еднородни племена ,не дава никакви данни за разлики между тях.

Някои се опитват да изложат археологически данни с които обосновават възможни разлики ,но това едва ли е вярно ,защото през разнитев епохи на благоденствие и упадък ,едно и също население може да променя свяота култура съобразно епохите на развитие.Например от това ,че българите правят Рено или имат високо развита индустрия и следствие икономическия колапс след 1990год. не може да се определи ,че на това място-България са живели различни народи.

Например ,как вървят епохите на север от Дунав-

много просто след агресията на Дарий някои племена са преместили своите икономически и културни центрове ,но това не означава ,че те са изчезнали,след кампаниите на Александър македонски също има промяна,по късно римляните разбиват цялата уредба на север от Дунав.Всички тези сътресения ,а и естествено възможни удари от източни родове на скитите могат да променят изцяло една икономика.Дако-гетите слец падането си под Римска власт ,естествено попадат под икономическото влияние на рим.Другите които бягат на север не могат да вземат работилниците си със себе си и това също може да бъде причина за някакви сривове.Може да се наблюдават разни икономически ембарго над сармато-скитите от страна на Рим или Иран.

От приведените примери виждате достатъчно за промяна на дадена култура била тя скитска ,пшеворска или хунска или готска-населението е едно ,но икономическите и стопански условия са различни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Много добре го е написал Раковски:

1. дохождали в Европа не изеднаж, но на няколко си пъти и смесили са се със своите еднородни братя.

2. Ние обаче казваме – не, и посрещачите и новопристигналите са си били българи от памтивека?!

3. гръцкият хронист, затруднен че трябва да напише българи, за тези, които дотогава са наричани хуни, написал: „Хуните, така наречените българи”.

4. Самите основатели обаче не са пожелали да оставят на поколението за какви са се считали по народност.

5. Казват имало общност на езика. Може, ама как така днес от Триест до Камчатка говорят на почти един и същ език.

1. Сещам се поне два пъти: със "славяните" /"братята" от Източната римска империя, влели се в периода VІІ-ІХ век/ и с "валахите" /"братята" репатрианти от Италия, влели се Х-ХІІІ век/.

2. Да

3. Това го пише и Паисий Хилендарски, че : "По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари. Назовавали много народи с това име. По-късно във времето на цар Теодосий разбрали и ги наричали болгари и воргари, защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б" и казват воргари, а не болгари."

4. вж горе, Паисий. А също и това, че титулатурите в ранното средновековие не носят смисъл на владетел на държава с еди какво си име, а за владетел на еди какъв си народ. Последното ясно показва какви са се считали владетелите ни. А названието на държава идва след това - то е "нова мода". Пак е важно е да се даде и обратния пример. Колко владетели на други народи съвременници на нашите владетели са оставяли следи като какви са се чувствали. Ако има налице много други владетели, тогава може да се пренесе въпроса към нашите.

5. Има я. С изключение на Сибир Русия + Украйна + България, Хърватска и Сърбия + Вишеградската четворка е равно на Атиловата държава. А както казват средновековните европейски историци и нашите възрожденски, хуните на Атила като взели за съюзници съседите си българите, преминали през много земи и ги завладели, като стигнали до централна Европа и всички им плащали данък. Като знаем, че българите са индоевропейците в дуета, а хуните са тюрките, ясно става че числеността или образоваността на българите е била по-голяма и затова те са наложили индоевропейския език в държавата. И оттам глаголицата, кирилицата, книгите и образователната система... Плюс завладяването на Сибир от Русия и там образователната система и така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Като знаем, че българите са индоевропейците в дуета, а хуните са тюрките, ясно става че числеността или образоваността на българите е била по-голяма и затова те са наложили индоевропейския език в държавата.

Тертер ,хуните не са тюрки ,просто слагаш каруцата пред коня!

Хуните са споменати още 2-ри век от Клавдий Птоломей в Карпатите между роксоаланите и бастарните,няма как да са турци ,които се чуват за пръв път чак в края на 5-ти и стават известни чак през 6-ти век.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тертер ,хуните не са тюрки ,просто слагаш каруцата пред коня!

Хуните са споменати още 2-ри век от Клавдий Птоломей в Карпатите между роксоаланите и бастарните,няма как да са турци ,които се чуват за пръв път чак в края на 5-ти и стават известни чак през 6-ти век.

Ок, ето и при мен инерционното поведение излиза от време на време. Това, което казваш не го зная. Може и да си прав, може и да не си прав. Не мога да кометирам. Само ще коментирам, че "тюрки" и "турци" са две различни неща и не е редно да ги смесваш.

Самия Константин Багрянородни в "Управление на империята" /Х век/ поне 50 пъти говори за "турките". И ги локализира като живущи на север от България в Панония, т.е. през цялото време така той назовава унгарците.

А тези нашите комшиите /"турците"/ в Х век не е коректно да ги търсим. Та тях самите български летописци в епохата на ХІV - ХV век ги наричат много често и перси... Разбира се те преобладаващо са селджуки тюрки, ама това е доста по-късно от Х век.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
3. Това го пише и Паисий Хилендарски, че : "По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари. Назовавали много народи с това име. По-късно във времето на цар Теодосий разбрали и ги наричали болгари и воргари, защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б" и казват воргари, а не болгари."

Само че гърците откъде са разбрали, как се наричат тези готи и хуни - от римляните. Римляните най-рано от всички са наричали народите на север – как, Иванко? Наричали са ги „вулгари”. А аз ти обясних, че това „вулгари” не идва от „вулгарис”. Защото вулгарис, значи обикновен и ти сам знаеш, че като наберeш vulgaris на Гугъл и след това щракнеш на „изображения”, ще видиш върховна земна красота. Цялата флора и фауна, носеща в латинското си име „обикновен” (не простак) излиза в блясъка си на екрана. И също ти обясних, че това „вулгари”, като преминало при гърците, станало „българи”. Ти не ми повярва, Иванко, добре че си повярвал поне на Паисий.

Сега ще ти кажа още нещо, Иванко. Блазиус Клайнер пише, че „хуните, по онова време са били наричани на своя език „болгар”, сиреч съгражданин и съплеменник”. Излиза че българите са хуни, а хуните са българи, но и едното и другото не е това, което е. Защото „хуни” е било сборно понятие. Например гръцки хронисти сочат, че едно от хунските племена се казвало „хуногундури”, именно то било българското племе? А сега, де: хем хуни, хем българи, хем съплеменници, накрая и хуногундури, и за да няма бъркотия, дай да приемем, че родът Дуло е исконно български? Страшно умно, нали Иванко.

Да проверим все пак, дали пък не самите хуни са се наричали българи, ами римляните са ги наричали така? Като отидем в латинско-българския речник откриваме думата vulgus-volgus (също като Волга). Не разбирам от латински, но не може ли от това vulgus, да се е появило и Vulgarorum или Vulgarum, както римляните първоначално не, ами чак до папа Николай І са пишели „българите”, каквото и когото да са разбирали под това понятие. И колко интересно, ако е така. Защото vulgus-volgus е същото, което и „болгар” при Клайнер: народ, маса, простолюдие, тълпа. А защо не и племе, или както аз считам за най-точно: ОРДА!

Римляните и гърците, Иванко, са наричали народите на север хуни, но и българи, т. е. „членове на Ордата”, както столетия по-късно испанците ще кръстят непознатите жители на Америка индианци, т. е. жители на Индия - нали са мислели, че са открили Индия. Но индианците в Северна Америка са ацтеки, а тези в Южна – маи. Каква е гаранцията, че „вулгарите” в ІV в. на римляните, са същите „българи” в VІІ в., дето са се появили при гърците. Непознати са били като индианците или по-точно като негрите (всички са черни, можеш ли да ги различиш). Някой да се е заинтересувал от тези хуни или българи, и да е описал нещо от бита им? Или каква им е религията (тук изключвам тангроведа Бешевлиев)? Дали са били един и същ народ, дето се е шматкал там на север от Дунава два века, вместо направо да го мине тоя Дунав и да си вземе своето? Чакали са да дойде Аспарух от рода Дуло – истинският българин, за да сторят това? Тоя дето е казал „хуните, така наречени българи” и той не е бил много наясно с кого си има работа, пък и му е било все едно.

Поразсъждавай малко, Иванко, над бъркотията, която са ни оставили. Пускам два текста на Павел Дякон от ЛИБИ ІІ, в които едновременно се говори за Bulgarum и Vulgarum. Двата текста са от две последователни страници, вижда се и от номерацията на заглавията. Как мислиш Иванко, все за едни и същи българи ли става дума в текста? Във втория текст Vulgarum са „българското племе отвъд Дунава”. Колко вида българи е имало и наясно ли е бил Павел Дякон за кого пише?

post-2642-1213718287_thumb.jpg

А за това, дето тракийците са били българи си прав, но първо са се наричали тракийци. Иначе ако са се наричали българи, още Херодот щеше да ги запише така в историята си. А Херодот все пак не е Златарски, нали? Иначе да се приказва, че тракийците са разбрали, че са българи едва в VІІ в., когато дошъл Аспарух от рода Дуло, аз го намирам за несериозно. Тия „тракийци” отдавна са били станали първо римляни, после гърци (може и обратно да е било, не знам) и накрая ромеи. Тъй и не се знае населението на Тракия, какво е било: изселвано е както от византийските императори, така и от българските князе. Това с тракийците е същата история като с македонците.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сори за ОТ, но ми прави впечатление как се преплитат няколкото обсъждани напоследък из нета въпроси от българската история - прабългари, траки, власи, (ще вкарам и каракачаните), готи и връзките, реални или твърдяни, между тях.....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
А за това, дето тракийците са били българи си прав, но първо са се наричали тракийци. Иначе ако са се наричали българи, още Херодот щеше да ги запише така в историята си. А Херодот все пак не е Златарски, нали? Иначе да се приказва, че тракийците са разбрали, че са българи едва в VІІ в., когато дошъл Аспарух от рода Дуло, аз го намирам за несериозно. Тия „тракийци” отдавна са били станали първо римляни, после гърци (може и обратно да е било, не знам) и накрая ромеи. Тъй и не се знае населението на Тракия, какво е било: изселвано е както от византийските императори, така и от българските князе. Това с тракийците е същата история като с македонците.

Не са невъзможни някои остатъци (власи, каракачани, други), които са се влели в новата народност, но чак такава определяща идентичност наистина няма как да има. Липсват ясни данни за такъв извод или предположение.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...