Отиди на
Форум "Наука"

Боянската църква


Recommended Posts

  • Администратор

Видео:

default.jpg

Боянската църква (видео)

post-6-1219335084_thumb.jpg post-6-1219335089_thumb.jpg post-6-1219335101_thumb.jpg post-6-1219335111_thumb.jpg

Стенописи от 1259 г.

post-6-1219334958_thumb.jpg

Тайната вечеря

The Last Supper

post-6-1219334963_thumb.jpg

Св. Ефрем Сирин

St. Ephraim the Syrian

post-6-1219334969_thumb.jpg

Севастократор Калоян - детайл

Sebastocrator Kaloyan - detail

post-6-1219334974_thumb.jpg

Цар Константин Асен Тих и царица Ирина

Tsar Constantine Assen Tih and Tsaritsa Irina

post-6-1219334979_thumb.jpg

Царица Ирина - детайл

Tsaritsa Irina, (detail)

post-6-1219334984_thumb.jpg

Преображение господне

The Transfiguration

post-6-1219334991_thumb.jpg

Христос сред книжниците - детайл

Christ among the Scribes - detail

post-6-1219335003_thumb.jpg

Житие на св. Никола

Scenes from the life of. St. Nikolas

post-6-1219335008_thumb.jpg

Св. Иван Рилски - детайл

St. John of Rila, (detail)

post-6-1219335014_thumb.jpg

Убрус

Ubrus

post-6-1219335021_thumb.jpg

Житие на св. Никола - разрушаване на идола

Scenes from the life of St. Nicolas, Destroying the Idol

post-6-1219335026_thumb.jpg

Св, Богородица с младенеца

The Holy Virgin and the Child

post-6-1219335031_thumb.jpg

Десислава - детайл

Dessislava (the Wife of Sebastocrator Kaloyan) - detail

post-6-1219335036_thumb.jpg

Житие на св. Никола - чудото в морето

Scenes from the life of St. Nikolas, The Miracle at Sea

post-6-1219335044_thumb.jpg

Христос Пантократор

Christ Pantocrator

post-6-1219335052_thumb.jpg

Житие на св. Никола - Трима стратези благодарят на св. Никола - детайл

The Life of St. Nicholas - Three Strategi Thank St. Nicholas - detail

post-6-1219335058_thumb.jpg

Въведение Богородично. Детайл: Глава

The Holy Virgin's Introductions into the Tample. A detail: Head

post-6-1219335064_thumb.jpg

Христос сред книжниците

Christ among the Scuribes

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Точно днес гледах филма "Боянският майстор" /1980 г./. Отлични са фреските. И филма е много хубав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Обърнете внимание на фреската с разрушаване на идола - античната статуя е изобразена не схематично, а е съвсем реалистична. За сравнение - Венера Милоска:

Wenuszmf.jpg

Често възниква въпросът защо фреските от Бояна се считат за предшественици на Ренесанса. Ренесанс всъщност означава възраждане - възраждане на интереса към античното.

31864d47d29054196a.jpg

Фреска от Помпей

А сега фреска от катакомбата св. Марцелин и Петър в Рим - Даниел с лъвовете:

Daniil_DanielsDen_MarcellinusAndPeter.jpg

И отново пророк Данаил нарисуван от Андрей Рубльов:

12.17_Danail_videnie_Rublev.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Потребител

Здравейте!

Фреските от Боянската църква са невероятни! Благодаря на г-н Теодосиев, че е качил толкова качетвени изображения! Искам да го помоля, ако е възможно, да качи детайла с царица Ирина в Уикипедия, за да се използва в биографичната й страница, тъй като портретът й, който е там в момента, е с по-лошо качество. Много ще съм благодарен! Поздрави!

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Здравей,

Съжалявам, че ще трябва да ти дам отрицателен отговор, но мисля, че е разбираемо защо.

В началото бяхме отворени за взаимна работа с Уикипедия, но имаше хора от екипа на "безплатната енциклопедия", които не харесваха това, което правим и ни триха всички връзки, които водеха към нас, където имаше и има повече информация от там.

Който иска и се вълнува от това...ще намери темата във форума и сайта, БГ Наука. - на първо място 2 стр. в Google с търсене "Боянската църква"

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има наченки определено и може да се приеме, че е нещо по-различно от типично византийската средновековна стагнация в изкуството, обаче я няма все още идеята за перспективното решение създаващо илюзията за пространствена дълбочина. Не че и при Джото е много точна перспективата де, дори с повърхностен поглед се забелязва, че линиите бягат от обежната точка, но важното е че вече я има идеята и стимула да се избягва иконната плоскост и каноничност на досегашната живопис, но има много време до класическия ренесанс.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Без Дъх! РЕНЕСАНСА ЗАПОЧВА В БОЯНА,НЕ В АСИЗИ И С ДЖОТО!

Точно така! Даже в Италия началото му се поставя там, където се заселват бягащите от нападенията на нашественици византийци - учени, майстори.... :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Точно така! Даже в Италия началото му се поставя там, където се заселват бягащите от нападенията на нашественици византийци - учени, майстори.... :bigwink:

Е, що само византийци? Изобщо православни майстори и духовници от Балканите е по точно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Точно така! Даже в Италия началото му се поставя там, където се заселват бягащите от нападенията на нашественици византийци - учени, майстори.... :bigwink:

Кои майстори от кои нападения са бягали? Джото си е последовател на отдавна утвърдена местна школа в Тоскана. Действително и тук е щял да се зароди Ренесанса по естествен път ако не бяха пометени надеждите от азиатската паплач, но да не прекаляваме изкарвайки Западноевропейския Ренесанс дело на избягали бг майстори от Византия :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Гръцки духовници бягали от нашествието на османските турци в Италия и носели със себе си антични и средновековни книги, за чието съществуване европейският Запад бил забравил или дори и не подозирал.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Само че през 13 в. Османската империя все още не съществува, а турците са в Мала Азия и са далеч от реална заплаха за Константинопол и империята въобще.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да се смятат фреските в Боянската църква за уникални и неповторими по-своето значение, без преди това да се направи сравнение с достиженията на църковната живопис от същия период (13 в.) в съседните на днешните български земи географски ареали (в Македония, Сърбия, Гърция, Турция) е несериозно. Като се има предвид, че по това време достиженията на византийската живопис и техните влияния обхващат една голямо пространство от Мала Азия и Балканите. Още повече Боянските стенописи да се смятат категорично за предвесници на Ренесанса, допълнително говори за остарелите идеи от разни СОЦ-писания намиращи аудитория и днес!

Още А. Грабар говори за византийската живопис и нейните достижения по целите Балкани, в различни интерпретации през Средновековието. Безпорен център на тази своеобразна художественна школа естествено е Константинопол - интелектуално и художествено средище на православния свят, съкровищница на античната цивилизация.

Какви са достиженията на съседните на Българското царство земи през 13 в. (основно Сърбското кралство и Македония - част от Византия след 1256 г.? Интересно е да се отбележат няколко художествени ансабли, правни преди, по време на и след Боянските стенописи:

Манастирския комплекс в Милешево (1230-1237) http://www.suc.org/culture/history/Serb_Hi...eries/Mileseva/

Манастирския комплекс в Сопочани (1250-1263) http://www.serbianunity.net/culture/histor...cani/index.html

Манастирския комплекс в Печ (църквата Св. Димитър(1250-63) http://www.rastko.rs/kosovo/pecarsija/hram...itrija_eng.html http://www.suc.org/culture/history/Serb_Hi.../Pec/index.html

Манастира Св. Пантелеймон - Нерези, Македония с пласт стенописи от 13в. http://commons.wikimedia.org/wiki/Category..._Church,_Nerezi

Църквата Св. София в Трапезунд - обновена от Мануил VIII Палеолог http://www.flickr.com/photos/andra_mb/2970...57608667976246/

Във всяка връзка има голям набор от представени фрески, които могат да послужат за сравнение.

Талбът Райс разглежда Боянските цтенописи така: "Те едва ли могат да се класират на едно ниво с централните комплекси в Сърбия, но във всеки случай показват връзки с Константинопол и със своя хуманизъм носят белезите на широкото разпространение на същността на стила на Възраждането"

"Стенописите от Бояна представят местна, но много важна школа, която, изглежда, се е развила в България на базата на идеи, заимствани от Константинопол" - тоест не са революционни

Talbot Rice, D. Byzantine Painting: The Last Phase. London, 1968. Цитиран по Кил, М., Изкуство и общество в България през турския период, С 2002, 188-189

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Напълно подкрепям изложеното в горния пост. Боянската църква не е революция в стенописите, както и българската школа не е възникнала сама по себе си, а е взаимствана от византийската, както е и сръбската и това е напълно нормално - културно-цивилизационния епицентър е Византия и разпръсква своето влияние към Балканите и към Мала Азия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Само че през 13 в. Османската империя все още не съществува, а турците са в Мала Азия и са далеч от реална заплаха за Константинопол и империята въобще.

Съществува теза, че тласък в разсвитието на науката и изкуството на Ренесансова Италия можем да търсим в духовници, занаятчии и зографи от Балканите. Става дума за 14- 15 век, а не за 13 век от когато са датирани стенописите в Бояна, разбира се. В Боянската църква има нов полъх в стенописите, ново начало, но и силно присъствие на канона и традицията. Да търсим началото на европейския Ренесанс в Бояна е пресилено, но да търсим връзка между зараждащи се процеси и тенденции в изкуството на източна и западна Европа в периода 13-15 век е нормално и допустимо за мен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за хубавия линк на down.Живопистта им е хубава канонна живопис.Единствените които са по реалистични са трогателко наивни.Не личи анатомия и структура в телата.сковани и изглеждат двуизмерни,ръцете са нереални и неопорцианални и т.н.Подозирам ,че това са много по-късни изображения.Говори се за пожар в първия манастир от който са по реалистичните през 15-16 век,и по наивността им считам,че са късносредновековни.

Това което е в Бояна е повече от Ренесанс.Сравнете сами.

post-4727-1241300998.jpg

Това като,че ли е излязло от РАФАЕЛ.

Христос сред книжниците

post-4727-1241299993_thumb.jpg

post-4727-1241300008_thumb.jpg

post-4727-1241300024_thumb.jpg

post-4727-1241300108_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Kачих горните снимки набързо и не бях обърнал внимание,но след като ги видях повторно забелязах нещо,което ми се струва е съмнително.Обърнете внимание на втората от ляво на дясно

Monastery Mileseva, Prince (later King) Radoslav, Dynastic composition (detail) ,тоя принц,кинг май не е сръбски .Фона зад него над и около главата ,там където са надписите е здравата изчегъртан,ясно си личи чегъртането.По надолу е запазен и в отлично състояние ,което води и до направеното заключение ,че не е сръбски принц,кинг.Мнения от форума?

Има и цяла снимка на ктиторите от които са портретите.Представени са отляво на дясно-Стефан Владислав,основателя на църквата с макета и ,който пренася мощите на Св.Сава в нея,следва въпросният принц ,тук наречен другия брат принц Радослав,основателя на династията Неманич,Stefan Prvovencani (The First-Crowned) (1196 - 1227),който си връща трона с българска помощ,и Св.Сава.Т.е. имаме сръбския заприлник и светец Св.Сава,Първия им крал,основателя на църквата ,и преносител на мощите,и наравно с тях е обяснено,че е поставен един принц без титаничните заслугимкоито се вижда трябва да имаш за да си в тази компания.Обяснението е мче са двамата сина на Стефан.Което според мен не е основание и този образ е също на някой който има големимзаслуги към сръбската държава,Св.Сава И Стефан и затова е сложен тук ,в тяхната компания.И си мисля ,че издрасканото име е на българския цар .Образа не знам дали има физическа прилика.Възможно е.

post-4727-1241325273_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Подозирам ,че това са много по-късни изображения.

За това сложих там имената на Грабар и Райс - та който се интересува повече да иде и да си ги потърси по библиотеките.

Единствените които са по реалистични са трогателко наивни.Не личи анатомия и структура в телата.сковани и изглеждат двуизмерни,ръцете са нереални и неопорцианални и т.н...и по наивността им считам,че са късносредновековни.

Това сигурно го казвате като опитен изследовател на изобразителното изкуство, като тези в България преди 1989 г. Хубаво е тогава поне да се представите, за да знаем какъв мастит учен посещава форума.

Говори се за пожар в първия манастир от който са по реалистичните през 15-16 век

Достатъчно безпристрастни автори са писали за сръбската църковна архитектура, както и за българската брез средновековието. Пак Грабар и Райс могат да се използват като литература, както и бележките посочени в техните трудове.

Това което е в Бояна е повече от Ренесанс.

Хвала :clap3::clap:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хвала :clap3::clap:

Пхахахаха, какво да разбираме под "повече от Ренесанс? Може би Модернизъм и накрая да излезе, че и Дали & ko са крали от Боянската църква :haha::rock::party:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Да се смятат фреските в Боянската църква за уникални и неповторими по-своето значение, без преди това да се направи сравнение с достиженията на църковната живопис от същия период (13 в.) в съседните на днешните български земи географски ареали (в Македония, Сърбия, Гърция, Турция) е несериозно. Като се има предвид, че по това време достиженията на византийската живопис и техните влияния обхващат една голямо пространство от Мала Азия и Балканите. Още повече Боянските стенописи да се смятат категорично за предвесници на Ренесанса, допълнително говори за остарелите идеи от разни СОЦ-писания намиращи аудитория и днес!

Още А. Грабар говори за византийската живопис и нейните достижения по целите Балкани, в различни интерпретации през Средновековието. Безпорен център на тази своеобразна художественна школа естествено е Константинопол - интелектуално и художествено средище на православния свят, съкровищница на античната цивилизация.

Какви са достиженията на съседните на Българското царство земи през 13 в. (основно Сърбското кралство и Македония - част от Византия след 1256 г.? Интересно е да се отбележат няколко художествени ансабли, правни преди, по време на и след Боянските стенописи:

Манастирския комплекс в Милешево (1230-1237) http://www.suc.org/culture/history/Serb_Hi...eries/Mileseva/

Манастирския комплекс в Сопочани (1250-1263) http://www.serbianunity.net/culture/histor...cani/index.html

Манастирския комплекс в Печ (църквата Св. Димитър(1250-63) http://www.rastko.rs/kosovo/pecarsija/hram...itrija_eng.html http://www.suc.org/culture/history/Serb_Hi.../Pec/index.html

Манастира Св. Пантелеймон - Нерези, Македония с пласт стенописи от 13в. http://commons.wikimedia.org/wiki/Category..._Church,_Nerezi

Църквата Св. София в Трапезунд - обновена от Мануил VIII Палеолог http://www.flickr.com/photos/andra_mb/2970...57608667976246/

Във всяка връзка има голям набор от представени фрески, които могат да послужат за сравнение.

Талбът Райс разглежда Боянските цтенописи така: "Те едва ли могат да се класират на едно ниво с централните комплекси в Сърбия, но във всеки случай показват връзки с Константинопол и със своя хуманизъм носят белезите на широкото разпространение на същността на стила на Възраждането"

"Стенописите от Бояна представят местна, но много важна школа, която, изглежда, се е развила в България на базата на идеи, заимствани от Константинопол" - тоест не са революционни

Talbot Rice, D. Byzantine Painting: The Last Phase. London, 1968. Цитиран по Кил, М., Изкуство и общество в България през турския период, С 2002, 188-189

Боянските стенописи са наистина уникални,без да правя паралел с други стенописи,били те преди или след 1259г.

Но когато направя паралел,още по-добре виждам изключителната им неповторимост.Чела съм много пъти Андре Грабар и това че Разпятието в Боянската църква,според него, е най-красивото от средновековната живопис,а той наистина е бил запознат със живописта по земите ,които сега се намират в Сърбия,Гърция,Турция и Македония. Боянският майстор е недостижим,както всеки велик художник,и много точно е усетил духа на времето,което предстои...Затова може спокойно да се каже ,че Ренесансов повей обгръща лицата на образите му и раздвижва дрехите на фигурите.М-да,смятам,че човек вижда и чува Изкуството със сърцето си,душата си и Любовта си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Но когато направя паралел,още по-добре виждам изключителната им неповторимост.Чела съм много пъти Андре Грабар и това че Разпятието в Боянската църква,според него, е най-красивото от средновековната живопис

Да по българските земи (Царство България)

Боянският майстор е недостижим,както всеки велик художник,и много точно е усетил духа на времето,което предстои...Затова може спокойно да се каже ,че Ренесансов повей обгръща лицата на образите му и раздвижва дрехите на фигурите.

Единствено, неповторимо само в Българското царство, що се отнася до западния му дял. Уникано като достижение на византийския рустикален стил. Иначе стенописите от Иваново също заслужават внимание.

М-да,смятам,че човек вижда и чува Изкуството със сърцето си,душата си и Любовта си.

Някои го чувстват и с Ума си, за това и са хора учани - Грабар примерно.

Чела съм много пъти Андре Грабар

Много хубава негова книга (от по-късните му) Die byzantinische Kunst des Mittelters/Von 8 zum 15 Jahrh. Baden-Baden, 1964, 260 p. позната ми за съжаление, само по цитати в други съчинения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
И си мисля ,че издрасканото име е на българския цар .Образа не знам дали има физическа прилика.Възможно е.

Предполагаемият портрет не е в тази група. Има име "Йоан", но няма второто и затова сърбите твърдят, че е Йоан Ватаци. За съжаление не е запазена главата на царя. Но облеклото е същото като на монетите и печата на Иван Асен ІІ. Имаме отделна тема на форума по въпроса.

От фреските в Милешево като шедьовър се счита "Белият ангел", който го има и на сръбските банкноти:

milesevo.jpg

Типична средновековна фреска - лицето е застинало, все е дно че ангелът има метална маска, жестовете ш изражението са строги и правят картината е статична.

Сопочани определено е по-впечатляващ:

appostles_13v_sopochani_serbia.jpg

http://campus.belmont.edu/honors/Serbia/Sopocani.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За това сложих там имената на Грабар и Райс - та който се интересува повече да иде и да си ги потърси по библиотеките.

Това сигурно го казвате като опитен изследовател на изобразителното изкуство, като тези в България преди 1989 г. Хубаво е тогава поне да се представите, за да знаем какъв мастит учен посещава форума.

Достатъчно безпристрастни автори са писали за сръбската църковна архитектура, както и за българската брез средновековието. Пак Грабар и Райс могат да се използват като литература, както и бележките посочени в техните трудове.

Хвала :clap3::clap:

Няма нищо лошо в това човек да се обосновава на авторитети.Но това е не е доказателство.Нека да не превръщаме спора в личен,отношението към социализма("остарелите идеи от разни СОЦ-писания ") или отношението към мен"Това сигурно го казвате като опитен изследовател на изобразителното изкуство, като тези в България преди 1989 г. Хубаво е тогава поне да се представите, за да знаем какъв мастит учен посещава форума." е още по-малко доказателство.А иначе много добре си резюмирал посочените авторитети от които ми стават ясни техните становища,че българското изкуство е много повече от сръбското но не може да достигне византийското.Естествено.То е нещо друго.Всички знаеме приказката за грозното патенце.Бояна е прозното патенце.

Лебедите ще кацнат 50 г. по късно в 1306 с Джото и неговия цикъл от 38 фрески от Падуа.(Тези в Асизи са по добри,но му се приписват,повечето авторитети твърдят,че авторството не е негово)

Но дори и те "ручат жабетата","изплюват камъчето".Не може да се пренебрегне очевидното.Ще бъдат свалени от пиадестала си на следващата сутрин.И се опитват да го омаловажат.Да,ама ние сме по посочили.Няма такова понятие,като МАЛКО БРЕМЕНЕН! Talbot Rice, D. Byzantine Painting: The Last Phase. London, 1968. , "със своя хуманизъм носят белезите на широкото разпространение на същността на стила на Възраждането"

Същите неща заради които считат Джото за първия ренесансов художник се виждат и в Бояна.

Джото въпреки,че му липсват уменията и анатомичните познания на по-късните художници е признат за родоначалник на ренесанса само заради това,че изобразява човешките емоции и човешка индивидуалност ,за създаване на убеждаващо чувство на картинно пространство ,за тризмерност във някои негови формии и с това скъсване и освобождаване от стилизацията на византийското изкуство.

Всичките тези неща присъстват и в Бояна и то много по-убедително половин век по рано.

А иначе за разлика от Бояна всички сръбски, и др. си остават добри ,хубави и шедьоври на представители на високата византийска школа без да се откъсват от нея.И египетското двуизмерно изкуство е изкуство във най-високия смисъл на думата изкуство и негови представитвли се нареждат наравно с шедьоври от други стилове.Но не присъства стила на Възраждането или Ренесанса.

P.P. Ако в Бояна бяха изобразени гръцки царе и т.н. същите безпристрасти автори щяха да пишат за още едно достижение на цивилузацията което води началото си от гърците.

Това което е в Бояна е повече от Ренесанс.

Като начало петдесе години ви стигат.После използвайте очите си за повече.

нещо от Джото за сравнение

post-4727-1241400761_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
от които ми стават ясни техните становища

Дълбоко се съмнявам... :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...