Византия в края на династичната криза

[Duke]

Византия в края на династичната криза

Суровата и тежка епоха, която бе настъпила след смъртта на на Маврикий и прекъсването на Юстиниановата династия, не бе се свършила и сто години по-късно, когато с повторното сваляне и убийство на Юстиниан II бе сложен край и на многозаслужилата династия на Ираклий. В началото на VII век тиранията на Фока бе отворила един дълъг период на несигурност, също тъй и в началото на VIII век свалянето на Юстиниан Ринотмет доведе време, когато падналият обществен морал и загубена дисциплина в армията бяха направили невъзмжно за дълго време установяването на една здрава и трайна власт.

Бунтът срещу Юстиниан Ринотмет избухва в Херсон, когато градът е паднал от експедицията, изпратена там да го накаже. Към бунта се присъединил и самият наказателен корпус и за император се провъзгаласява офицер от арменски произход на име Филипик Вардан(711-713). Начело на флотата, която също минавала на страната на бунтовниците, Филипик потегля за столицата и я завзема без много усилия, а Юстиниан II, който по това време бил заминал за Мала Азия, за да следи от нейните брегове действията срещу Херсон бил убит.

В края на 711 г. Филипик вече се бил утвърдил на престола. Неговата неспособност обаче твърде скоро станала явна. Под предлог, че отмъщават за смъртта на Юстиниан Ринотмет, българите нахлули в Тракия и опустошенията им стигнали чак до стените на столцата. От друга страна арабите възобновили настъплението си в Мала Азия и скоро в техни ръце паднали градовете Амасия и Антиохия в областа Пизидия. Вместо да се погрижи да стегне силите на държавата и да организира борба срещу неприятелите, Филипик съвсем не на място повдигнал забравените спорове за монотеизма. Той свикал в 712 г. събор в Цариград където по негово настояване монотелиското учение било признато като официално вероизповедание. Рим простестирал, но Филипик на своя страна част от Източното духовенство, особено това на Армения. Счита се, че със своята вероизповедна политика Филипик имал за цел да спечели предаността на своите съотечественици, арменците, които в мнозиството си са били монотелити. Навярно от такива съображения се ръководил той, когато настанил много арменски колонисти в пограничните земи на Мала Азия.

Само че в Цариград и в блзиките до столицата области неспособността на Филипик, както и неговата измяна на православието, възбудуили гоялмо недоволство.Опкийската тема, която била прехвърлена в Тракия за да възпира нападенията на българите, се възбунтувала и бунтът бил подхванат в Цариград.

Филипик, който загубил всякакви симпатии сред населението със разпуисантият си живот и пиянството си, не можел да разчита на никоя сила да го защитава. Той бил извлечен от двореца си на 3 юни 713 г. , след 18-месечно царуване бил ослепен.

Събранието на видните чиновници, със съгласието ан събраното на хиподрома население на столицата, провъзгласило за император Анастасий II, който дотогава бил таен секретар на императорската канцелария и гражданското му име било Артемий.

Анастасий, енергичен и мъдър човек, имал всичкото желание да възстанови реда и да спре разширението на зацариалта се анархия в империята. Подбудителите на войнишкия бунт били наказани и императорът взел мерки да издигне разколебаната войнишка дисциплин. За да запази вътрешния мир, той възстанвоил православието и отменил мерките на предшественика си, фаворизираши монотелитството. В 711 г. арабите вече сломили Вестготското кралство в Испания и знамента на пророка веели от лесовете на Индия чак до Пиринеите. За да бъде пълна победата, нужно било да се сломи главната опора на "неверниците" - столицата на Източното християнство и заедно с това най-силната християнска държава Още в началото на 715 г. арабите от Сирия започват да се готвят за нов усилен поход по суша и море срещу Визнатия. Анастасий II,който имал сведеня за всичко това, взел бързи мерки, за да приведе в отбранително положение столицата, като поправил укрепленията й и събрал значителни количество припаси. Но интересът на отбраната изисквал да се не чакат неприятели да проникнат в сърцето на държавата, а да се предотврати тяхното движение. Анастасий научил, че част от арабската флото била съсредоточена при финикийските брегове, където имало струпани много военни материали, а също и строителни запаси за приготвяне на нови кораби. Затова той заповядал на византийската флота да се събере при о-в Родос и оттам да нападне ненадейно финикийските брегове, за да унищожи пръснатите около тях кораби и струпаните там материали.Това смело и отлично замислено предприятие обаче пропада поради новия бунт, който събраната при Родос флота повдигнала. Причината била недоволството на войниците моряци, задето за началник на експедицията бил определен един неизвестен сановник. Той бил убиъ и разбунтувалата се армия потеглила към Цариград. При крайморския град Аврамитион бунтовниците спрели за късо време и прокламирали за император един местен финансов чиновник - Теодосий(715-715), макар че той се опитвал да отколони предложената чест и дори се опитал да избяга в съседната планина. Начело с новоизбрания император бунтовниците тръгнали към Цариград, който обсаждат по суша и море. Ядката на въстанническата армия този път образували войниците от темата Опсикион. Осланящ се здравите укрепления на столицата, Атанасий II поверил отбраната й на свои доверени военачалници, а сам се се прехвърлил на азиятския бряг с цел да застане начело на верните му войски, които под началството на изпитани пълководци действали срещу арабите. На първо място между тях били стратегът на Анатолийска тема Лъв и този на Арменската - Артавасд. Вярата му в тях обаче го излъгала. Те не бързали да се притекът на помощ на господаря си и той трябвало цели шест месеца да чака напразно тяхното пристигане. В това време бунтовниците успели да проникнат чрез предателство в столицата и няколко ддена тя била изложена на грабежа им. Отчаян и неоякаващ никаква помощ, той намерил убежище в един манастир в Солун. Царуването му траело едва две години(713-715).

Добродушен, котък и високонравствен човек, Теодосий III далеч не могъл да отговори на изискванята, които основа сурово време предявявало към тези, които държали в ръцете си съдбините на разлюляната империя. При това той не бил признат от от двамата силни и влиятелни азиатски стратези - Лъв и Артавзд. От изток и запад Византия била притискана от араби и българи. През 716 г. Теодосий III успял да сключи с българския хан Тервел договор, който определял постоянна граница между двете държави и установявал редовни търговски оътношения помежду им. Византия при това се задължавала да плаща годишен данък на българите. Ако с това опасността от запад била отстранена, на изток тя се издигала още по-застрашителна. Халифът Сюлейман вече бил завършил приготовленията за грандиозния си поход срещу Византия и през пролетта на 716 г. грамаднаарабска армия навлзиа в Мала Азия, като спира, за да обсади важната крепост Аморион. Лъв, в чиято крепост се намирала казаната крепост, с изкусни движения успял въпреки блокадата да засили гарнизона на крепостта, а сам той с останлата част от войските си предпочел да остане вън от нея, за да безпокои арабите и да им пречи да действат свободно. Маслама, брат на халифа Сюлейман, за да се отърве от Лъв, поискал да го спечели на страната си и сам му предложил да се прокламира за император. След това сключил мир с него, чиито условия не се знаят, но се предполага, че арабите се съгласили да предоаставят на Лъв владеенето на неговата тема, ако се съгласи да стане васал. Маслама останал да презимува с войските си в западните теми на Мала Азия, очкаквайки следващата пролет да настъпи решително срещу Цариград. Изненадания Теодосий, чувствайки превъзходството на противника си и по настояване на патриарха и останлите висши чиновници, се решава да абдикира. Арабската опасност вече била изънредно близка и Лъв бил считан от всички за единствения човек, който със своята опитност и военни способностти могъл да спаси империята. Теодосий приема монашеството и се оттегля в един манастир до Ефес, и през пролетта на 717 г. Лъв бил обявен за император.

[Warlord]

Интересно - сравнително скоро след края на тези събития и в България започва продължителна династична криза (около половин век).

[byzantiner]

Интересно - сравнително скоро след края на тези събития и в България започва продължителна династична криза (около половин век).

←

Някаква рефлексия ли предполагаш, че има?

[Warlord]

А не, дори смятам, че със сигурност няма, само го отбелязах

[Duke]

В това се състои част от чара на историята.

[Sham]

Аз обратно на мнениета досега мисля,че има винаги рефлексия,когато страните са съседни.

[plamen_starbov]

Халифът Сюлейман вече бил завършил приготовленията за грандиозния си поход срещу Византия и през пролетта на 716 г. грамаднаарабска армия навлзиа в Мала Азия, като спира, за да обсади важната крепост Аморион.

Искам да попитам малко встрани от темата - Византия използва ли по време на обсадата на Константинопол гръцки огън или не? Иначе относно въпроса - Византия наистина запада. Дори Лъв III, въпреки че отблъсква арабите, също води държавата към криза. Защо? Понеже във Византия се появява иконоборството. Това води до конфликти между Църквата и държавата. Самият факт, че Константин V се връща от похода си срещу българите заради междуособици говори достатъчно.

[Warlord]

Константин V бяга от бойното поле защото вижда, че сражението вече е загубено

А иначе при обсадата 716-718 е бил изстрелван и гръцки огън през бойниците на стените и доста арабски кораби са изгоряли заради него. Това оръжие доста е помагало на византийците особено при атаки откъм морето.

[plamen_starbov]

Warlord, така сме учили в училище, ама изглежда, че някой от учителите или учебника е сбъркал. Но все пак позволи ми да изразя едно мнение. Той е избягал от бойното поле. Но защо тогава ромейските войници не са го свалили от власт? Нали според ромеите ние сме варварски народ и са гледали на нас като на подчинен народ.

[Warlord]

За пред войниците и обществеността бягството си го оправдава с пристъп на подагра и необходимостта да отиде да се лекува.

[plamen_starbov]

Така не прави ли и Константин IV? Май и той бяга от Онгъла по същия начин, ако несе лъжа.

[Warlord]

Да, аз за него говорих всъщност защото си мислех, че за него имаш предвид, но явно си казал за Константин V Копроним. Незнам кой точно негов поход срещу България визираш, но си прав за противопоставянето на църквата и държавата. Копроним е иконоборец и свиква дори църковен събор, в който напълно отрича култът към иконите. И не е само това, църквата го е ненавиждала и заради други светотатства като например това, че масово закривал църкви и ги превръщал в конюшни за армията си!

[plamen_starbov]

Освен това е женел насила монаси и ги е превръщал в казарми. Изобщо това може би е най-тъмният, да речем, от гледна точка на другите периоди във византийската история. И върхът на това е управлението на този император. Визирам, Warlord, мисля, един от първите два похода, но не съм запознат в детайли.

[plamen_starbov]

Имах предвид, че манастирите превръща в казарми. Константин доколкото си спомням въвежда и наказания, използвани в Персия и нехарактерни за Византия. Имам предвид отрязването на уши, на ръце и други. Това ме кара да мисля, че баща му е оказвал в голяма степен влияние върху него, когато е бил млад. Все пак нали Лъв III слага началото на този тъмен период.

[Galahad]

Той е избягал от бойното поле. Но защо тогава ромейските войници не са го свалили от власт?

Имал е някои военни неуспехи, но като цяло управлението му поне откъм северната граница било успешно. Когато след смъртта му дошли неуспехите във войната с българите се стигнало до там, че дори влезли в гробницата му да се молят за победа. Не че помогнало, но явно показва, че са го оценявали положително. Разбира се по отношение на военната политика спрямо България, не за цялата му политика. За това, което е правел по отношение на църквата е критикуван много - пък то основните автори св. Теофан и св. Никифор са му били противници.

Династичната криза у нас е била умело предизвикана и подържана от Константин Копроним. С неговата смърт настъпва и края на кризата. Телериг имал известен успех срещу виз. шпиони, но и на него се наложило да бяга във Византия.

[plamen_starbov]

Династичната криза у нас е била умело предизвикана и подържана от Константин Копроним. С неговата смърт настъпва и края на кризата. Телериг имал известен успех срещу виз. шпиони, но и на него се наложило да бяга във Византия.

Доколкото си спомням Свети Теофан Изповедник пише, че когато василевсът научил за залавянето на шпионите, изскубал побелелите си коси. Хан Телериг му писал, че иска да избяга във Византия, като за целта трябвало императорът да каже кои са неговите приятели, за да се обърне към тях. Шпионите били изловени, а ромеинът си изскубал косите. А по време на последния си поход срещу нас, починал. Мисля, че походите на този император са първата по-сериозна заплаха за младата българска държава. За да организира толкова похода срещу България, изглежда, че Византия има не чак толкова слаби ресурси, въпреки че е сключен мир с арабите.

[Spirit]

Не знам дали точно това е правилната тема, но на някой да му се намира карта с границите на Византия от средата на 8ми век или въобще от управлението на Константин V?

[КГ125]

http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000033/map02.shtml

не е кой знае какво, но може би ще ти свърши работа

[КГ125]

http://historic.ru/maps/index.shtml

а тука е целият сайт с твърде добри карти

НАКРАЯ НА САЙТА има забележителна колекция от исторически книги онлайн.:

Редактирано Май 7, 2008 от КГ125

[T.Jonchev]

На тоя сайт са сканирани картите, които стоят като приложения към томовете на съветското издание "Всемирная история" от края на 50-те години. Не са лоши наистина, но не са много подробни.

[КГ125]

Не са, да, но стават за начална информация Книгите също са добри.